Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Brooke Lark on Unsplash

В момента специалисти от цял свят са впрегнали усилията си да намерят ефективна и безопасна терапия или медикамент за лечение на COVID-19 - заболяването, причинено от новия коронавирус SARS-CoV-2. 

Прилагат се няколко различни метода с променлив успех, като сред най-обещаващите са комбинацията от хлорохин [ref. 1] и антибиотика азитромицин, вливането на конвалесцентна плазма [ref. 2], т.е. кръвна плазма от хора, които са преболедували заболяването и са изградили антитела срещу вируса, както и лекарството против артрит ремдесивир [ref. 3].

Какви са конвенциналните методи за лечение на COVID-19

Нека първо обобщим [ref. 4] кои са използваните конвенционални методи и лекарствени вещества в борбата с коронавируса.

Кислородна терапия [ref. 5]: тя включва поставяне на назална канюла, неинвазивна механична вентилация, инвазивна механична вентилация, ECMO.

Антибиотици [ref. 5]: Амоксицилин, Азитомицин и флуорохинолони.

Противовирусни препарати: Lopinavir/ritonavir [ref. 5, 6], Ribavirin [ref. 5, 7], Favipiravir (T-705) [ref. 8, 9], Remdesivir [ref. 9-10], Oseltamivir [ref. 11], хлорохин[ref. 9, 12], интерферон [ref. 11, 13].

Кортикостероиди (няма доказан положителен ефект): Methylprednisolone [ref. 11].

Конвалесцентна плазма [ref. 14].

Роля на китайската традиционна медицина

Според обзор, публикуван от китайски учени в International Journal of Biological Sciences [ref. 4], при 85% от пациентите с коронавирус в Китай е прилагана и традиционна китайска медицина, която включва компоненти с природен произход, на които ще се спрем по-долу. Един от благоприятните ефекти на този метод е свързан с облекчаване на тежките странични ефекти от конвенционалното лечение на заболяването.

Приложението на китайска традиционна медицина (КТМ) в борбата с новия коронавирус се основава на опита от епидемията, причинена от SARS през 2003 г. В разглеждания обзор авторите пишат: “Има доста убедителни доказателства в подкрепа на тезата, че китайската традиционна медицина има благоприятен ефект при лечението или профилактиката на SARS. Например, процентът на смъртността в Хонконг и Сингапур е приблизително 18%, докато процентът за Пекин първоначално е над 52% до 5 май и постепенно е намалял до 4% -1% след 20 май 2003 г. Счита се, че драматично намалената смъртност от края на май в Пекин е свързана с употребата на КТМ като допълнение към конвенционалната терапия [ref. 15]”.

Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

След епидемията са публикувани много статии по темата и са провеждани клинични проучвания, които за съжаление не са проведени качествено и следователно не можем да се позоваваме на тях. Необходимо е те да бъдат потвърдени. 

Но билките и растенията, използвани в китайската медицина си остават богат източник на вещества, сред които да се открият потенциални терапевтични агенти. Поради сходството между причинителите на SARS и на COVID-19, получените данни за вещества с активност срещу SARS може да се използват и сега, в разгара на пандемията.

По време не епидемията от SARS, билковите комбинации, характерни за китайската традиционна медицина, са били използвани със следните цели: лечение на инфекцията на горните дихателни пътища, подобряване функцията на имунната защита на лигавица в горните отдели на дихателната система, с противовирусен, противовъзпалителен и имунорегулаторен ефект.

Какви билки са използвали китайците при лечението на COVID-19

Сега, десетте най-често използвани билки в 23 китайски провинции, при лечението на COVID-19 са: Astragalus membranaceus, Glycyrrhiza uralensis, Saposhnikovia divaricata, Rhizoma Atractylodis Macrocephalae, Lonicerae Japonicae Flos (вид Орлови нокти), Fructus forsythiaе, Atractylodis Rhizoma, Radix platycodonis, Agastache rugosa и Cyrtomium fortunei J. Sm. Тези растения са характерни за Азия.

Photo by Lisa Hobbs on Unsplash

Според някои съобщения от китайски учени, определени комбинации от билки, използвани в КТМ, понижават температурата, облекчават кашлицата и потискат бурната имунна реакция [ref. 16] - цитокиновата буря, която е честа причина за смърт при инфекция с новия коронавирус. 

Необходими са още задълбочени изследвания и клинични изпитвания, които да определят с точност ефективността и безопасността на използваните билки и растения в китайската традиционна медицина.

Важно е да се отбележи, че някои билки, използвани в КТМ, съдържат нефротоксини и мутагени, докато токсикологичните особености на повечето китайски билкови лекарства не са напълно изяснени. Освен това билките могат да имитират, увеличават или противопоставят ефектите на конвенционалните лекарства. Затова безопасността на КТМ, използвана за лечение на нововъзникващи коронавирусни инфекции, трябва да бъде внимателно оценена. Особено важно е да се установи токсичността и способността на билките да понижават ефикасността на конвенционалното лечение, поради взаимодействие между билка и лекарство.

Всичко това показва, че е необходимо да подхождаме с внимание и уважение към билките, но и да се радваме, че можем да използваме богатствата на природата за по-добър живот и здраве. 

Подробности за билките, четете тук:

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. На български: Защо маларийното лекарство срещу COVID-19 би било успешно
2. На български: Лечението на коронавирус с плазма - на какво се основава надеждата
3. На български: Лекарство за артрит с надежда за справяне с COVID-19
4. Traditional Chinese Medicine in the Treatment of Patients Infected with 2019-New Coronavirus (SARS-CoV-2): A Review and Perspective. Int J Biol Sci. 2020
5. A rapid advice guideline for the diagnosis and treatment of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) infected pneumonia (standard version). Military Medical Research. 2020
6. The Novel Coronavirus: A Bird’s Eye View. The international journal of occupational and environmental medicine. 2020
7. Nucleosides for the treatment of respiratory RNA virus infections. Antiviral chemistry & chemotherapy. 2018
8. New Nucleoside Analogues for the Treatment of Hemorrhagic Fever Virus Infections. Chemistry, an Asian journal. 2019
9. Remdesivir and chloroquine effectively inhibit the recently emerged novel coronavirus (2019-nCoV) in vitro. Cell Research volume. 2020
10. First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States. The New England journal of medicine. 2020
11. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet (London, England). 2020
12. Hyperimmune IV Immunoglobulin Treatment. A Multicenter Double-Blind Randomized Controlled Trial for Patients With Severe 2009 Influenza A(H1N1) Infection. CHEST Journal. 2013
13. Доклад на СЗО за ситуацията
14. Potential Interventions for Novel Coronavirus in China: A Systemic Review. Journal of medical virology. 2020
15. Statistical evidence for the usefulness of Chinese medicine in the treatment of SARS. Phytotherapy research: PTR. 2004
16. Tetrandrine inhibits differentiation of proinflammatory subsets of T helper cells but spares de novo differentiation of iTreg cells. International immunopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизик

На всеки 10 секунди един човек на планетата умира от диабет, а двама се разболяват. Световната здравна организация (СЗО) очаква, че след около десетина години, от диабет ще бъдат засегнати над 500 милиона души [ref. 1]. Данните сочат, че през 2015 година в България общият брой пациенти с диагноза захарен диабет е 473 192 човека [ref. 2].

Същност на заболяването диабет

За метаболизма на глюкозата (кръвната захар) отговаря хормонът инсулин. Когато по някаква причина организмът не може да предизвика нормална реакция към “заповедите”, които дава инсулинът, или той не се произвежда в достатъчно количество, се нарушава пътят на глюкозата.

Най-общо, диабетът представлява нарушена обмяна на веществата, която води до високи нива на глюкоза в кръвта. По своята същност, захарният диабет е хронично заболяване. Най-често срещаните видове на заболяването са: диабет тип 1, диабет тип 2 и гестационен диабет (при бременност). От гледна точка на разпространение, диабет тип 2 съставлява около 90% от случаите. 

Подробна информация за причини, симптоми и лечение ще намерите на следните връзки:

• Всичко за диабет тип 1 на едно място 
• Всичко за диабет тип 2 на едно място 
• Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети 

Кои са петте билки-помощници в борбата с диабета

Ще разгледаме 5 от “най-модерните” билки, които се смятат за полезни при хора, страдащи от диабет и такива, които са изложени на риск от болестта. Наистина ли помагат или това е само мит, който науката развенчава?

1. Лайката помага ли при диабет

Лайката (Matricaria chamomilla L.) е известна билка, която се консумира под формата на чай по цял свят. Проведени са изследвания с плъхове, които разглеждат влиянието на екстракта от лайка в гореща вода (и респективно основните ѝ компоненти) върху превенцията на хипергликемия, профилактиката и лечението на усложнения при захарен диабет.

Установено е, че екстрактът показва умерено потискащо действие върху захарта (със средни стойности на IC50) в краткосрочен план. От друга страна, дългосрочното изследване (прием 21 дни), разкрива, че същите дози екстракт показват значително потискане на нивата на глюкозата в кръвта.

* IC50 е стойност, която показва половината от максималната инхибиторна (потискаща) необходима концентрация на дадено вещество и е мярка за ефективността му при инхибирането в специфична биологична или биохимична реакция.

Алдозо-редуктазата (ALR2) е ензим, чиято дейност нараства в тези тъкани на организма, които са по-малко чувствителни към инсулин и количеството на глюкоза се повишава. Оказва се, че екстрактът от лайка показва силно инхибиращо действие срещу алдозо-редуктазата.

Резултатите подсказват, че е възможно ежедневната консумация на чай от лайка да има своите ползи върху превенцията на развитието на хипергликемия и диабетни усложнения, но предстоят още много изследвания как и доколко [ref. 3].

2. Канелата и диабетът - развенчава ли се един мит

При проучването за тази статия попаднахме на изследване, което резюмира въздействието на канелата (Cinnamomum) върху диабета. В него учените обясняват, че ефективността на канелата при пациенти с диабет тип 2 е получила голямо медийно внимание след публикуване на проучване през 2003 година.

Но положителното въздействие на канелата върху пациенти с диабет не е доказано [ref. 4], а много пациенти, които търсят други терапии, които да допълват лекарското им предписание, се подвеждат. 

Има две рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани, рецензирани клинични изпитвания и едно плацебо-контролирано клинично изпитване, които оценяват действието на канелата при пациенти с диабет тип 2. Това са три изследвания с общо 164 пациента.

Две от проучванията съобщават, че при някои от пациентите се наблюдават леки подобрения в понижаването на нивата на кръвната глюкоза. А третото проучване не показва никаква значителна разлика между ефекта на канела и плацебо ефекта по отношение понижаване на нивата на кръвната глюкоза.

В заключение силно се набляга клиницистите да се въздържат от препоръчване на канела, вместо доказаните методи за справяне с диабета, които включват промяна в начина на живот, перорални антидиабетни средства и инсулинова терапия [ref. 5].

3. Розмаринът - част от средиземноморската диета, в помощ на диабетиците

Смята се, че средиземноморската диета предпазва или забавя появата на сърдечно-съдови заболявания, диабет и различни видове рак. Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е основна подправка в този вид хранене и често това е поводът да се изследват нейните свойства.

През последните няколко години регулаторните органи (вкл. Европейският съюз) одобриха употребата на екстракт от розмарин като консервант и го стандартизираха [ref. 6].

Проучванията показват, че розмаринът понижава нивата на глюкоза и холестерол в кръвта и потиска наддаването на тегло. Механизмите, по които това се случва обаче за момента са неизвестни.

Едно от проучванията изследва ефектите на екстракта от розмарин върху метаболизма и заключението им е, че той има потенциала да усилва чернодробната гликолиза и окислението на мастни киселини чрез активиране на ключови метаболитни пътищата [ref. 7].

4. Диабетиците и копърът в азиатската традиционна медицина

Копърът (Anethum graveolens, AG) се използва от векове в азиатската традиционна медицина и се смята, че съставките му имат благотворен ефект срещу диабета (намалява усложненията свързани с него) и сърдечно-съдовите заболявания (притежава хиполипидемични и хипогликемични ефекти).

Проведено е проучване върху историческата и етно-фармакологична литература, както и изследванията публикувани в реномирани научни списания (достъпни в Scopus, PubMed и Web of Science), за да се направи фармакологична и фитохимична оценка на копъра.

То подчертава терапевтичните ефекти на копъра, които биха помогнали за подпомагане на безопасното им използване при лечение на диабет и сърдечно-съдови заболявания. Естествено това налага още по-сериозни изследвания и клинични проучвания, за да се определи дозата и точният механизъм. Пълният доклад може да прочетете на следния линк ТУК и да си го преведете на български.

5. Кимион срещу витамин Е - кое е по-полезно при диабет

Резултатите, получени в едно от проучванията, сочат, че кимионът (Cuminium cyminum L.) е обещаващ антидиабетичен агент и проявява фармакодинамично взаимодействие заедно с Глибурида (Глибенкламида) за облекчаване на симптомите на захарен диабет [ref. 8].

Витамин Е подобрява чувствителността към инсулин, докато кимионът е ефективен при ремисия на диабет. Ето защо това проучване е имало за цел да оцени ефекта на етеричното масло от кимион и витамин Е. В двойно сляпото клинично изпитване са изследвани 95 пациента с диабет, които са разделени на произволен принцип в три групи.

• Първата група приема етерично масло от кимион под формата на капсули.
• Втората група приема Витамин Е.
• Третата група е контролна - участниците в нея приемали желатинови плацебо капсули в продължение на три месеца.

След оценка на кръвните резултати преди и след приема, резултатите показват, че кимионът, в сравнение с витамин Е, има по-широко въздействие върху ключовите за диабета параметри и е по-полезен по отношение на способността за намаляване на диабетичния индекс [ref. 9]. Той разбира се не може да замести цялостното лечение, което е комплексно.

Противопоказания за прием на тези билки

При заболяването диабет един от най-важните фактори е начинът на живот. Нито една билка, дори и да има потенциала, няма да успее на помогне, ако не се изменят хранителният режим и физическата активност на пациента. Независимо дали става дума за диабет тип 1 или 2, или гестационен диабет, хранителният режим трябва да се изготви от специалист, след което да се спазва стриктно с отговорност към себе си. Здравето ни е в нашите ръце!

Полезни връзки за хора, страдащи от диабет на територията на Република България:

https://диабет.бг (копирай този текст и го постави като линк в браузъра, за да се зареди страницата)

Българска Асоциация Диабет 

Министерство на здравеопазването - Диабет 

Четете още:

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки 

Още 7 групи заболявания, които медът лекува 

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с рака

15 храни, които повишават имунитета

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

Кои 9 билки помагат при кашлица

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея?

Източници:

1. Световен ден за борба с диабета - 14 ноември

2. ДАННИ ОТ РЕГИСТЪРА НА БОЛНИТЕ ОТ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (актуални към 01.01.2016 г.)

3. Protective effects of dietary chamomile tea on diabetic complications.

4. Effect of cinnamon on glucose control and lipid parameters.

5. Cinnamon supplementation in patients with type 2 diabetes mellitus.

6. Rosemary (Rosmarinus officinalis) extract modulates CHOP/GADD153 to promote androgen receptor degradation and decreases xenograft tumor growth.

7. Rosemary (Rosmarinus officinalis L.) extract regulates glucose and lipid metabolism by activating AMPK and PPAR pathways in HepG2 cells.

8. Pharmacodynamic interaction of cumin seeds (Cuminum cyminum L.) with glyburide in diabetes.

9. A Comparison Between the Effect of Cuminum Cyminum and Vitamin E on the Level of Leptin, Paraoxonase 1, HbA1c and Oxidized LDL in Diabetic Patients.         

За автора:

👩‍🔬 Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa 

Последните години стана много модерно антиваксърството, започна да се говори за лекари, които дават бележки, че детето е ваксинирано, без да е, за да отиде на детска градина; появиха се деца, които само чакат да навършат пълнолетие, за да се опълчат на родителите си и да се ваксинират. Тези хора започнаха да се асоциират с крайните вегетарианци, които протестират за правата на животните под формата на пакетирано замразено месо. Казват, че са природозащитници. Вече никой не прави разлика между еколог и природозащитник, или между хомеопат, билкар и нутриционист. Това са огромна маса, удобни за раздуване и манипулиране от медиите, теми. Всеки чете новините по диагонал. Накрая словосъчетанието “алтернативна медицина” вече се произнася със силно скептичен и агресивен тон, а лекарите, които препоръчват чай при болки в гърлото са наречени шарлатани.

В тази статия ще спазим неутралитет, обяснявайки какво представлява алтернативната медицина и посочим всичките й 22 подвида, позовавайки се на класификацията на Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings) [ref. 1]. Ще разсъдим ползите й, за кого е подходящо и противопоказно такъв тип лечение.

Какво представлява алтернативната медицина?

По определение, алтернативната медицина е съвкупност от терапевтични практики, които понастоящем не са част от общоприетата алопатична медицинска практика. Разглеждат се два типа:

1. Когато алтернативният тип терапия се използва съвместно с класическата (конвенционална медицина), се нарича Допълваща (комплементарна) медицина.
2. Когато алтернативният тип практика се използва вместо общоприетата медицина, се нарича Алтернативна медицина.

При някои дялове на алтернативната медицина често липсват достатъчно научни доказателства, но тъй като се прилагат от векове, то те са добре проучени на практика (напр. лечебна диета, акупунктура). Други нейни дялове не са така разпространени (Сухо шиене (Dry Needling) напр.) и има тенденция тези видове терапии да изчезнат и да оставят само исторически отпечатък.

Какви видове алтернативна медицина съществуват?

Някои източници отброяват 400-420 вида алтернативни практики, но официално според класификацията на Националната медицинска библиотека съществуват 22 основни подвида алтернативна медицина. Предупреждавам, че при някои от тях, лечителите биха ви се сторили по-скоро садисти.

1. Акупунктура - от латински acus, „игла“ и punctura „убождане“, представлява техника за лечение на заболяване чрез поставяне на игли на определени, според болестта, акупунктурни точки по тялото. Понякога се използва в съчетание с топлина, билки, акупресура и електрическа стимулация.

2. Антропософия - от гръцки “антропос” – човек и “софиа” – мъдрост е духовна, мистична доктрина, основана през 1912 година. Тя е израснала от теософията и произлиза главно от философията на Рудолф Щайнер, австрийски социален философ (1861-1925). Представлява образователна и терапевтична система, която се стреми да използва главно природни средства за поддрържане на физическото и психическото здраве и благополучие.

3. Аурикулотерапия - форма на акупунктура, но въздействието е само върху точки на ухото, за да се лекуват другите части на тялото. Базира се на древни китайски практики, като освен игли, понякога се използват магнити и други начини на стимулация.

4. Cupping терапия - практиката включва поставяне на чаши върху кожата, за да се създаде вакуум, за което се смята, че помага за увеличаване притока на кръв и насърчаване на заздравяването. Използва се при хронична болка в шията и кръста, с цел краткосрочно облекчение.

5. Болка инхибираща болката (Diffuse Noxious Inhibitory Control, DNIC или conditioned pain modulation (CPM) - физиологичен процес, при който болката в една част на тялото се инхибира (подтиска) от умишлено подаден друг болезнен стимул, предизвикан на друго място на тялото.

6. Сухо шиене (Dry Needling) - интервенцията се извършва с тънка игла, която преминава през кожата и засяга конкретни мускулни точки, с цел лечение на нервномускулно-скелетна болка и увреждане на движението. Процедурата се извършва от квалифицирани физиотерапевти с допълнителен сертифицикат на обучение. Очаква се болката от интервенцията да е минимална и да отпуска след няколко секунди. Може да е в съчетание и с електричество.

7. Холистична медицина - според нея хората функционират като цялостни, интегрирани единици и когато нещо не е наред, то проблемът е в цялото; според нея болестта е само една проява на цялостен проблем в жизнената сила. Биорезонансната терапия спада към този вид медицина.

8. Хомеопатия - основоположник е Самуел Ханеман през 1796 г., a концепцията е заболяванията да се лекуват с силно разредената форма на веществото, причиняващо съответното заболяване.

9. Терапия с градинарство (Horticultural Therapy) - терапевтичен подход, при който градинарството се използва за понижаване на стреса, подобряване на социалното, емоционалното, психологическото и физическото здраве.

10. Интегративна онкология (Integrative Oncology) - базира се на терапии за намаляване на симптомите, свързани с лечение на раковото заболяване.

11. Традиционна медицина (Medicine, Traditional) - базирана на вярвания и практики, предавани от поколение на поколение, включва мистични и магически ритуали, фитотерапия и други видове лечение, които съвременната медицина не може да обясни. Има източноазиатска, африканска, арабска традиционна медицина; включва също различните техники, които прилагат шаманите. 

12. Мезотерапия - използват се витамини, екстракти или други биоактивни вещества за локално лечение с подкожни инжекции или перфузия на вещества в различните слоеве на кожата под епидермиса.

13. Терапии на ума и тялото - методи или техники на лечение, които се основават на познанията за взаимовръзката между ума и тялото. Тези техники често включват начини за понижаване на напрежението и стреса, с цел подобряване на емоционално, психическо и физическо изцеление. Такъв тип терапии са медитация, йога, Тай Чи, ароматерапия и други. 

14. Мускулно-скелетни манипулации - различни манипулации на телесни тъкани, мускули и кости, само с ръце или с употребата на специално оборудване. С тяхна помощ се цели подобряване циркулацията на телесните течности, облекчаване на умората и облекчаване на дискомфорта. Тук спадат т.нар. В България чекръкчии.

15. Натуропатия - основава се на вярването, че заболяванията могат да бъдат излекувани или предотвратени без да се приемат каквито и да е лекарства. Лечението чрез здравословен начин на живот (чиста вода, въздух, слънце), специфична диета, физически упражнения и масажи. Взима се под внимание индивидуалната история и начин на живот на пациента.

16. Органотерапия (Organotherapy) - техника, която използва за лечение животински органи, екстракти и най-вече жлези. Използват се и човешки тъкани. Идеята е на принципа “подобни лекуват подобни”. Ако имаш проблеми с черния дроб например, трябва да ядеш черен дроб.

17. Фитотерапия - това е лечение с употреба на растения или билки. Ароматерапията е част и от тази група, освен от групата на Терапиите на ума и тялото.

18. Пролотерапия (Prolotherapy) - Това е една от обещаващите терапии с 85-95% успеваемост. Лечението се състои в инжектирането на вещества в ставното и сухожилното пространство, за да се стимулира растежът на тъканите и да се облекчи скелетно-мускулната болка.

19. Рефлексотерапия, Рефлексология (Reflexotherapy) - това е локална терапия, при която се прилага натиск в определени точки. Например, за да се облечки менструална болка, се масажира конкретна точка на дланта.

20. Сензорни художествени терапии - терапии, които използват различни видове изкуство, както и такива използващи сетивата. Това са терапии с цветове, музика, акустика, танци и други.

21. Спелеотерапия (Speleotherapy) - при този вид терапия се възпроизвеждат условия, характерни за пещерите (осветеност, влажност) и се правят солници. Тази практика се използва при по-тесен спектър от медицински състояния, най-вече респираторни и кожни. Смята се, че стоенето на пациента в солника намалява раздразнения и симптомите на болестта намаляват или изчезват.

22. Духовна терапия - включва смесица от мистични, религиозни, духовни практики, с цел изцеление. Водят се от шамани, вещери и т.н.

Какви са ползите от алтернативната медицина?

“Какви са ползите от алтернативната медицина?” е труден въпрос, на който не може да се отговори еднозначно, при това многообразие от методи. От историческа гледна точка, до много късен етап от научното развитие на човечеството, не е било възможно да се развива класическата медицина, такава каквато я познаваме днес. Това е напълно разбираемо по простата причина, че тя се позовава на научни опорни точки, а нивото на науката, такова на каквото може да имаме довериe, се е развило сравнително късно.

Праисторическата медицина е използвала билки, отвари, спиритуални практики и ритуали, водени от жреци и шамани, което е съвсем естествено. Нужно е било лечение и хората са правили, каквото могат. Чак от 3000 години пр. Хр. са данните за първия лекар на име Имхотеп. За това свидетелства Папирусът на Едуин Смит, в който са описани 48 случая на травми, които Имхотеп е излекувал. Преводът на папируса може да намерите ТУК и да разгледате случай по случай диагнозата и лечението на болните. Имхотеп освен лекар е бил още съветник, жрец, астроном, първосвещеник и архитект. Със сигурност не му е било скучно и е правил максималното, което познанията му позволяват. Пациент 27 например е имал травма на челюстта, на която е слагал всеки ден нов компрес с мазнина и мед, докато се заздрави [ref. 2].

С годините науката една по една е започнала да “проверява” алтернативните лечебни практики, за да си обясни как точно работят те. По този начин едни терапии се отричат, други се приемат, а трети все още са в процес на изследване. Вече добре проучените и доказаните такива са послужили за основа на Класическата медицина и фармацевтичната индустрия. В този смисъл, ползите от Алтернативната медицина са неоспорими и това, че някои практики са в процес на изследване, не спира хората да я използват.

За кого е подходящо лечението с алтернативна медицина?

В много случаи хората прибягват към алтернативни начини за лечение, там където класическата медицина не може да помогне повече и използват непотвърдени или колебливо отречени от науката практики. Тя дава надежда. Дали е подходящо лечението - понякога това се превръща във въпрос за личен избор.

Реално погледнато Алтернативната медицина се позовава на вековна “проба-грешка” и ако лечебната практика доказано не е вредна, то тя спокойно се използва, дори да не е сигурен положителният й резултат. При нас климатът е такъв, че позволява отглеждане на разнообразни билки и за това се доверяваме все повече на билкарството. Голяма част от класическите лекари в България се доверяват на билколечението и използват лечебни чайове и компреси като допълваща терапия. Важно е осъзнаването, че всеки пациент е различен и няма панацея.

За кого е противопоказно лечението с алтернативна медицина?

При положение, че има 22 типа категории и около 400 вида практики, не може да се каже за кого е противопоказно алтернативното лечение. Това е въпрос, който зависи от вида терапия и от изключително много индивидуални фактори. Пациентите се доверяват на познатия лекар, който им вдъхва доверие. По същия начин подхождат и когато избират тип лечебна практика. Доверието се гради с времето и за това е нормално да се обърнат към исторически най-разпространения тип лечение в съответния регион.

В Индия хората нямат доверие на класическата медицина и биха предпочели лечител в спиритуалния смисъл на думата пред това да ги лекува лекар в клиника. В Китай лечителите си предават знанията по Традиционна китайска медицина поколение на поколение, от учител на чирак, векове наред и там също класическата медицина не е така наложена. При нас в България е съвсем естествено да не се доверим на хора, които практикуват акупунктура или индийски лечебни практики, само след 2-3 години обучение. Ако съпоставим подготовката им спрямо китайски или индийски лечители, то и 10 години обучение не биха ни вдъхвали доверие. За сметка на това билкарите тук са изключително разпространени и изпитваме спокойствие, че знаят тънкости в “занаята”, които да ни изцелят. За това и голяма част от класическите лекари работят съвместно с тях.

В заключение, когато се чудим дали да се обърнем към алтернативната медицина, нека знаем, че класическата цели да е най-хуманният вид лечение в основата на което е Хипократовата клетва с "Primum non nocere”, в превод “Първо, да не вредим” [ref. 3].

Четете още:

Кетодиета при рак 

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с ракa

Кои 9 билки помагат при кашлица

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Още 7 групи заболявания, които медът лекува

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Източници:

1. Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings)
2. The Edwin Smith Surgical Papyrus
3. Какво е това алтернативна медицина? 

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Значимостта на билките за лечението на различни заболявания - от дълбока древност до днес, личи от разнообразните научни дисциплини, които са се формирали около тях [ref. 1]:

• Клиничната употреба на медицински растения се нарича фитотерапия;
• Историческите аспекти на употребата на лечебни растения в различни общества по света са обединени в науките етноботаника и етнофармакология;
• Под традиционна медицина пък се разбира ролята на растенията в различни популярни „ненаучни“ медицински системи, опит, който се предава през поколенията, но не е доказан от науката (често това се дължи на факта, че просто не са изследвани механизмите на действие на конкретните билки или комбинации);

• Фармакогнозия е науката за биогенни или получени от природата фармацевтични продукти и отрови. Тя се занимава с всички лечебни растения, включително сложните смеси, които се използват под формата на сурови билки (раздробена билкова субстанция) или екстракти (фитотерапия), чисти съединения като морфин и храни, които имат допълнителни ползи за здравето само в контекста на превантивни ефекти (нутрицевтици - чесън, джинджифил, куркума, какао, червено вино, храни, съдържащи флавоноиди, антоцианини и каротеноиди). Фармакогнозията включва идентификация, физикохимична характеристика, култивиране, екстракция, подготовка, контрол на качеството и биологична оценка на лекарствата.

Какво е мястото на билките в медицината

Изчислено е, че повече от 25% от лекарствените продукти, отпускани с рецепта, съдържат растителни съставки, но само малък процент от растенията в света са оценени за потенциална фармацевтична употреба. [ref. 6]

През последните години се наблюдава засилен интерес към изследванията на растенията като източник на нови лекарства. Това увеличи и броя на новооткритите биоактивни съединения с растителен произход и много програми ще продължат да допринасят за това в близко бъдеще.

Важна роля в развитието на използваните в момента фармацевтични продукти, играе Китай с приблизително 30 000 вида растения, много от които с дълга история на употреба в традиционната медицина. 

Четете още по темата:

Китайският опит при лечение на COVID-19

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Според Американското дружество по фармакогнозия, тя представлява „изследването на физичните, химичните, биохимичните и биологичните свойства на лекарствата, лекарствените вещества или потенциалните лекарства и лекарствените вещества с естествен произход, както и търсенето на нови лекарства от природни източници”.

Често лекарствените вещества с естествен произход не могат да се произвеждат масово, така че се налага те да бъдат проучени, за да се разработят синтетични биологично подобни продукти.

Производството на тези съединения по синтетичен начин позволява да се правят модификации за повишаване на бионаличността, промяна на фармакокинетиката и повишаване на ефикасността. Тези модификации могат да трансформират суровия неактивен растителен екстракт в мощно лекарство, както се наблюдава при някои противоракови лекарства. По този начин естествените съединения представляват отлични модели за производство на нови лекарства. [ref. 7]

Фармакогнозията е призната като жизненоважна част от процесите на разработване на лекарства и фармацевтичното образование, но напоследък е пренебрегната, поради появата на ефективни лекарства, които могат да бъдат синтезирани в лабораторията.

Въпреки това, много учени признават, че народните познания за лекарственото приложение на различните растения никога не трябва да се губят, тъй като те предоставят много добра отправна точка за разработването на нови лекарства. Пример за това е артемизининът от сладкия пелин Artemisia annua, който е признато древно китайско лекарство против малария.

Уважението към древната мъдрост е отразено във фитотерапията (билколечението) и фитофармацевтиците. Използването на растителни продукти за лечение на болести е добре известно в страните от Южна Америка, Китай и Индия, където милиарди долари се харчат за изследвания за идентифициране и предлагане на пазара на природни лекарствени продукти.

Значението на лечебните растения трябва да се проучи и в други страни, за да се борим с нелечими в момента или животозастрашаващи заболявания като Алцхаймер, ХИВ, хронична болка и малария. В България с подобни проучвания се занимава Институтът по органична химия с център по фитохимия към БАН и по-специално Лаборатория "Химия на природните вещества". [ref. 8]

Къде са скрити лечебните свойства на билките

В качеството си на лекарства могат да бъдат използвани определени части от растението (цвят, листа, стъбла, корени, плодове) или да се извлече конкретно активно вещество от него, което да бъде вложено в таблетка, капсула, сироп.

Утвърдени в медицинската практика примери за първия начин на приложение, са: жълтият кантарион (Hypericum perforatum) за лечение на лека до средна по тежест депресия; гинко билоба (Gingko biloba), чиито листа се използват за подобряване на паметта и при безпокойство; цвят от лайка (Chamomilla recutita) за облекчаване на леки стомашно-чревни неразположения и като противовъзпалително средство; листа и шушулки от сенна (Cassia spp.) против констипация (запек); екстракт от глог, мента и валериан за успокояване; отвара от смрадлика (тетра, Cotinus coggygria) за външно приложение, поради антисептичните ѝ свойства и много други.

Някои от тях са приети в редиците на класическата или конвенционална медицина, докато други все още са част от така наречената алтернативна медицина [ref. 2] и се използват като поддържащи, допълнителни медицински средства.

Поради богатството си на активни вещества, билките не бива да бъдат приемани с лека ръка като нещо, което “ако не помогне, поне няма да ни навреди”. Някои от тези съставки са изключително потентни, други могат да окажат въздействие (благоприятно или не) при продължителна употреба. Нека не забравяме, че повечето отрови също имат природен произход.

Някои билки имат хепатотоксичен ефект (токсични са за черния дроб), други може да предизвикат фоточувствителност и при приема им не бива да се излагаме на слънце (такъв е случаят с жълтия кантарион), трети може да взаимодействат с други лекарства, които приемаме, което да намали или усили нежелано действието им. Затова е необходимо лечението с билки винаги да се назначава и проследява от специалист. За съжаление не всеки лекар или фармацевт е добре запознат с характеристиките на билките и билковите препарати, а има и много самозвани “лечители”.

Когато говорим за активни съставки, това са чисти химически вещества, често използвани под формата на лицензирани лекарства. Понякога се произвеждат синтетично, но първоначално са открити в растения. Примерите за такива вещества са [ref. 1]:

• морфин от опиумен мак (Papaver somniferum), използван като аналгетик (обезболяващо);
• дигоксин и други гликозиди от растението напръстник (Digitalis spp.), използвани за лечение на сърдечна недостатъчност;
• таксол, от тихоокеанския тис (Taxus brevifolia), използван като противораково средство [ref. 10];
• хинин, от кората на хининовото дърво (Cinchona spp.), използван за лечение на малария;
• галантамин от видове кокичета, използван за лечение на когнитивни разстройства.

Каква е разликата между билковите лекарства и хомеопатията

За съжаление все още много хора не правят разлика между хомеопатия и билколечение, като неправилно наричат билковите препарати хомеопатични. Затова е нужно да направим разграничение между двете.

Общото между лечението с билки и хомеопатията е, че и двете влизат в графата “алтернативно лечение”, както и в това, че в съдържанието на някои хомеопатични препарати са изброени билки и други растения. 

Билколечението е използването на растения, лишеи, водорасли и гъби за лечебно или терапевтично въздействие върху тялото. Най-ранните сведения, че билките са били използвани за лечение, са открити върху глинени плочки, създадени около 3000 г. пр.н.е. от шумерите в древна Месопотамия (днешен Ирак).

Основите на китайската традиционна медицина вероятно са положени между 200 и 250 г. сл. Хр., като в същото време се полагат основите и на Аюрведа в днешен Пакистан. Няколко века по-късно, през 1500 г. пр.н.е., древните египтяни писали за използването на растения с лечебни цели върху свитъци, наречени Папирус на Еберс (Ebers Papyrus). [ref. 9]

При билколечението се използват различни препарати, като тинктури, чайове, прахове, етерични масла, мелс (мед, напоен с билки), билкови оцети, еликсири и множество локални форми. Основната характеристика, споделяна от всички тях, е, че те съдържат физиологично активни вещества от билките, използвани за производството им.

От своя страна, хомеопатията е разработена в края на 18-ти век в Германия от д-р Самуел Ханеман. Тя се основава на принципа “подобното лекува подобното” - коренът на думата хомеопатия, като „хомео“ означава „подобно“, а „патос“ означава „болест“.

Какво означава това? Хомеопатичните препарати обикновено съдържат пренебрежимо малки дози от вещества, за които се смята, че ако се приемат във физиологична доза, биха създали същите симптоми като заболяването. Хомеопатията се основава на философията „по-малкото е повече“, според която колкото по-разредено е лекарството, толкова по-силен е неговият ефект. Дори и днес хомеопатията използва силно разредени вещества от естествен произход за своите медикаменти. [ref. 3]

Хомеопатичните препарати използват билки като арника (Arnica montana) и отровен бръшлян (Toxicodendron radicans), но също така минерали като фосфор и животински продукти като змийска отрова (Lachesis mutus). Препаратите се правят в безкрайно малки разреждания, така че да останат много малко или изобщо никакви молекули от първоначалното вещество. След това те се включват в препарати за локално приложение, тинктури или малки захарни хапчета, които се разтварят под езика.

И така, основната разлика между двата метода е, че при билколечението препаратите разчитат на фитохимикалите, които билките съдържат. Тези фитохимикали присъстват във физиологични нива и съответно се откриват в билковите препарати. В хомеопатичните препарати материалите се разреждат многократно - толкова много, че остава само миниатюрно количество от първоначалното вещество, ако изобщо има такова.

Друга значима разлика е, че хомеопатията не почива на никакви научни доказателства [ref. 4], въпреки опитите ефектите ѝ да бъдат потвърдени. За разлика от билколечението, хомеопатията е отхвърлена от научната общност като неефективен метод на “лечение”. [ref. 5]

Билките имат своята утвърдена роля за развитието на медицината и фармацията, както в миналото, така и в настоящето и бъдещето. Техният потенциал продължава да бъде изучаван и реализиран, докато ние се наслаждаваме на поредната чаша ароматен чай от мащерка, мента и риган.

Източници:

1. Importance of plants in modern pharmacy and medicine. 2015
2. Sanatio: Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея?
3. Ask an Herbalist: What’s the difference between homeopathy and herbalism? Herb Pharm. 2019
4. Science and Technology Committee - Fourth Report Evidence Check 2: Homeopathy. Science and Technology Committee Publications. 2010
5. Clinical evidence for homeopathy. NHS. Trent Medicines Information, Leicester and Regional Drug &Therapeutic Centre, Newcastle. 2017
6. The Global Importance of Plants as Sources of Medicines and the Future Potential of Chinese Plants. In: Lin Y. (eds) Drug Discovery and Traditional Chinese Medicine. Springer, Boston, MA. Miller J.S. 2001
7. Importance of Pharmacognosy. Dr. Liji Thomas, MD. www.news-medical.net
8. ИОХЦФ в медиите. www.orgchm.bas.bg
9. Ebers Papyrus. The book of medical knowledge of the 16th century B.C. Egyptians. Archiwum historii i filozofii medycyny. 2005
10. Taxol dose intensification and its clinical implications. Journal of the National Medical Association. 1993

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

През последните години образът на Левски се споменава все по-често в България по една или друга причина - от патриотични цитати в интернет пространството, през татуировки с неговия лик и име, до филма Дякон Левски, който се смята за скандален. Редом с това се оказва, че името му се асоциира и с билката Котешка стъпка, която се твърди, че е използвал по времето, когато е бил свещеник (1859-1861 година). Смята се, че е лекувал с нея най-разнообразни заболявания, като проучването ми достигна до конкретиката на словосъчетанието “кожни рани”.

Билката Котешка стъпка

Билката Clinopodium vulgare L. се нарича още черновръх или Див босилек (Wild Basil) и е от семейство Lamiaceae. Представлява до около 45 см високо изправено растение с розово-лилави цветове покрити с нежен мъх. От там идва и наименованието им Котешка стъпка. Листата му са овални с назъбени краища. Тя е многогодишно растение с над двугодишен жизнен цикъл, цъфти през юни, юли, август и септември.

Смята се, че местообитанията й са северните части, но тъй когато се въвежда в Европа, става силно разпространено и в южните такива. Намира се още в Западна Азия, Северна Африка и Канада. Расте добре на сухи тревисти местности. У нас може да се намери в красивите кътчета на Родопите, Стара планина и Средна гора по пасища, сенчести ливади, крайпътни местности и храсталаци.

Изсушените листа се използват за подправка, макар да са по-меки от класическия силно разпространен босилек [ref. 1]. Оказва се, че има немалко обещаващи изследвания, според които това е билка лекуваща заболявания като рак, мазоли, екземи и др. При консумацията й трябва да се имат предвид и противопоказанията, които ще разгледаме в статията.

Четете още:

Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея?

3 ползи от Котешката стъпка

В състава на Дивия босилек влизат около 40 съединения, в които влиза етерично масло (основно гермакрен-D, β-кариофилен и β-кариофилен оксид), тимол, с-терпинен и р-цимен [ref. 2].

1. Антибактериални свойства

Историите от недалечното минало сочат, че Clinopodium vulgare L. е едно от лечебните растения, използвани в българската народна медицина, предимно по време на боеве, с цел лекуване на нараняванията. Тази информация до някаква степен кореспондира с “кожните рани”, които се смята, че е лекувал Васил Левски. 

Изследване публикувано през 1999 година наблюдава антибактериалната активност на растението въз основа на неговите фитохимични характеристики. Екстрактите от Clinopodium vulgare L. в етанол и пропилен гликол показват, че растението показва силно потискащо въздействие върху бактерии. Ефектите му се проявяват както върху грам-положителни, така и върху грам-отрицателни микроорганизми. Тези резултати са продукт на българска научна работна група и са ключови за по-нататъшни изследвания в търсене на възможности за използване на антибактериалните свойства във фармацията [ref.3].

Четете още: Кои 9 билки помагат при кашлица

2. Антиоксидантно действие

Друг научен труд от 2012 година, отново на български изследовател, разглежда видове, които не са проучвани за антиоксидантни свойства преди това, но са таксономично свързани с такива, при които такива са документирани.

Методът на оценка измерва активността на екстрактите им при редуциране на свободни радикали. Резултатите показват положителни антиоксидантни свойства при някои от растенията и едното от тях е билката Котешката стъпка. Това е една добра отправна точка за бъдещи изследвания [ref. 4].

Четете още: 10 чудесни ползи от приема на шипка

3. Антитуморни свойства

Оказва се, че водният екстракт на Clinopodium vulgare L. показва сериозна антитуморна активност in vitro върху човешки метастатичен меланом, епидермоиден карцином при ларинкса на човек и при миши лимфом. Проучването от 2002 година твърди, че след 6 часа започва лизис и то необратимо. Българският научен екип наблюдава две групи активни вещества, като първият съдържаща гликозиди, вероятно повлияващи адхезията, а вторият предизвиква масивна клетъчна вакуолизация [ref. 5]. За съжаление моето проучване не намери следващи изследвания по темата.

Четете още:

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с рака

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки 

Противопоказания за приема на билката на Левски

Макар Clinopodium vulgare L. (Lamiaceae) да е известна с това, че се използва в традиционната българска медицина за лечение на рани, диабет и стомашни язви, се провеждат изследвания и по отношение на вредата, която би оказала. Проучване 2018 година показват, че пероралният прием не би трябвало да причинява хематологични, биохимични и хистопатологични промени, които биха навредили [ref. 6].

Според етнофармакологичните данни обаче приемът й е съпроводен с противопоказания, които не трябва да се пренебрегват. Билката не трябва да се приема от хора, които страдат от алергии, имат сърдечни проблеми, както и от бременни и кърмачки. Възможността от усложнения прави задължителна предварителната консултация с лекуващият медицински специалист.

Четете още:

Още 7 групи заболявания, които медът лекува 

15 храни, които повишават имунитета

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Използвана литература:

1. Clinopodium vulgare L. 

2. CLINOPODIUM VULGARE AS A PROMISING MEDICINAL PLANT 

3. Antibacterial action of extracts of Clinopodium vulgare L. curative plant. 

4. Screening of radical scavenging activity and polyphenol content of Bulgarian plant species.

5. In vitro screening for antitumour activity of Clinopodium vulgare L. (Lamiaceae) extracts. 

6. Clinopodium vulgare L. (wild basil) extract and its active constituents modulate cyclooxygenase-2 expression in neutrophils.

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Римският натуралист Плиний нарича растението шипка с името Кучешка роза (Dog rose), защото вярва, че корено-плодът на растението може да излекува ухапване от бясно куче. Хипократ също обсъжда в писанията си ползите от шипката (Rosa canina L.), но растението става наистина известно през Втората световна война, когато във Великобритания е спрян вносът на пресни цитрусови плодове и правителството организира бране на грозде и шипка, заради богатото съдържание на витамин С. Без витамин C (аскорбат) е имало сериозна опасност от заболяването скорбут, което ако не се лекува, би имало дори фатален изход. Тогава шипковият сироп е станал основен източник на аскорбиновата киселина, с което е предпазвал населението от скорбут [ref. 1].

Какъв е съставът на шипката

Забележете как в таблицата варират данните за мастните киселини в шипката по региони в Турция. Биохимичният състав зависи от фактори на околната среда, където се е развивало растението. Например това изследване прави сравнителен анализ за състава на плодовете на шипката в Турция, растящи в регионите Хадим, Ташкент и Ерменек. Установява се, че в плодът расъл в Ерменек има най-много желязо (Fe) [ref. 2].

Изследванията в световен мащаб показват, че увеличената консумация на растителни храни, които са богати на антиоксиданти (плодове, зеленчуци, ядки), намалява риска от някои хронични заболявания. Шипката (Rosa canina L.) е на първо място по антиоксидантна активност, като след нея се нарежда английският орех (Juglans regia L.), който също ни е познат и около който също има сериозни проучвания през последните години [ref. 3]. Освен високо съдържание на аскорбинова киселина, плодът на шипката има още феноли, флавоноиди, антимутагенни и антикарциногенни ефекти [ref. 4].

Какви са ползите от приема на шипка?

Освен, че консумацията на шипка предпазва от скорбут, ще разгледаме още 9 (общо 10 чудесни) ползи от консумацията й.

1. Антидиабетно приложение

Амилазата е ензим, който отговаря за разграждането на скорбялата до захариди, които след това се разграждат до глюкоза. За това има разработени фармацевтични препарати, които потискат неговото действие при диабет. Проведени са изследвания, които показват, че шипката има инхибиторно (потискащо) действие срещу амилазата и съответно подкрепят антидиабетното й приложение [ref. 4].

2. Повишаване на имунитета

През 2011 година, за да се проверят ползите от шипката за имунитета, е проведено следното изследване с плъхове: стандартни здрави мъжки плъхове са разделени в три групи. Първата (контролна) група приемат 4 поредни седмици физиологичен разтвор, втората - екстракт от шипка (250 mg/kg) и третата - двойно по-голямо количество шипков екстракт (500 mg/kg). Правят се подробни кръвни изследвания в края на всяка седмица, включващи имунни показатели. Резултатът показва, че има резон шипката да се използва в традиционната медицина като вещество с имуномодулиращ ефект [ref. 5]

Четете още:

15 храни, които повишават имунитета

3. Хиперурекиемия

Хиперурекиемия е състояние при което в кръвта има твърде много пикочна киселина. Тов може да е свързано с бъбречни, сърдечни заболявания и диабет. Повишените нива на пикочна киселина може да доведат до развиването на подагра [ref. 6].

Плодът на шипката се използва в традиционната медицина за лечение на нарушения в метаболизма, по-конкретно проблеми с уратите. Въпреки това, ефектите му при подобни разстройства не са описани подробно. За това едно изследване през 2017 прави експеримент с мишки, което показва, че екстрактът от шипки и гореща вода може да се използва терапевтично при пациенти с високо ниво на урати, както и при пациенти с хиперурекиемия [ref. 7].

4. Средство срещу диария

В традиционната медицина екстракта от листа от шипка се използва като средство срещу диария. За това е проведено изследване с гризачи, при които първо е предизвикана диария с прием на рициново масло, а след това им се дава шипков екстракт, за да се изследва дали той ще спре диарията. Наблюдавано е дозозависимо намаляване на стомашно-чревния транзит. Така в заключение се стига до извода, че наличието на някои от фитохимикалите в екстракта от шипковите листа може да са причина за наблюдаваните ефекти и използването му в традиционната медицина като антидиарийно средство [ref. 8].

Четете още:

Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея?

5. Антитуморно действие

Смята се, че шипката има антитуморно действие и тъй като е богат източник на витамин С и полифеноли се изследват фракции с тези две вещества дали потискат растежа на раковите клетки. Фракцията на витамин С не инхибира растежа на тестваните туморни клетки, за разлика от полифенолите, които допринасят за неговата антипролиферативна активност [ref. 9].

Четете още:

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с рака

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки 

6. Настинка

Ефектът на витамин С върху обикновената настинка е обект на доста проучвания и истината е, че резултатите са колебливи и не подкрепят еднозначно тезата, че настинката минава по-бързо заради допълнителния прием на витамин С. Въпреки това, опитът показва, че витамин С облекчава симптомите. Биохимичното обяснение за ползите може да се основава на антиоксидантното му действие. При инфекция фагоцитите се активират и произвеждат окисляващи съединения, които са причина за възпаление. Това е естествена реакция на имунния отговор, която понякога е нежелана. Реагирайки с тези окислители, витамин С може да намали възпалителните ефекти, на което се отдава и действието му [ref. 10].

7. Респираторни инфекции

Проведено е проучване с добавка на витамин С (200 mg на ден) върху 57 пациенти в напреднала възраст в болница с остри респираторни инфекции (бронхит и бронхопневмония). Част от тях са били с плацебо хапче. Състоянието им е отчетено преди и след приема. Резултатът е, че приемът на тази доза орално води до значително повишаване на концентрацията на витамин С в плазмата, дори при наличие на остра респираторна инфекция. Използвайки клинична система за оценяване, основана на базовите симптоми на респираторното състояние, пациентите, които наистина са приемали витамин C, са се почувствали значително по-добре от тези с плацебо пробата. Това се е отнасяло особено за пациентите, които са били по-тежки случаи и при които са се наблюдавала много ниски концентрации на витамин С в плазмата в самото начало. За това и този тип изследванията продължават, като се обсъждат различни механизми, чрез които витамин С може да е от полза [ref. 11].

Четете още: Кои 9 билки помагат при кашлица

8. Сърдечно-съдови заболявания

Считало се е, че ролята на антиоксиданти в превенцията на сърдечно-съдови заболявания е ключова, но доказателствата за помощта на витамин С в това отношение са колебливи.

Два доклада от 1998 година подкрепят ролята на витамин С:

• Първото проучване е 5-годишно и изследва финландците. То предполага, че хората с дефицит на витамин С могат да бъдат изложени на повишен риск от инфаркт на миокарда.
• Второто изследване смята, че витамин С може да играе роля за предотвратяване на Коронарната артериална болест, а не за прогресирането на болестта.

Тези резултати дават тласък за по-нататъшни проучвания [ref. 12].

9. Психози и депресия

Още през 1978 година е изследвано количеството на витамин С при 125 пациента  с психози. Тези пациенти са имали дефицит на витамин С, който не изчезва по време на лечението, за това и авторът от анализа тогава препоръчва употребата на витамин С в дози не по-малки от 500 mg дневно [ref. 13].

През 2014 година е публикуван друг научен труд засягащ конкретно депресията. Оказало се е, че пациентите с биохимично изчерпан витамин С имат значително по-силни симптоми на депресия. Стигнало се е до заключението, че голяма част от възрастните пациенти с депресия са имали по-силно изразени симптоми заради понижено количество витамин С [ref. 14].

Четете още:

Как да се справим с безсънието

Как да помогнем на детето си с тревожността

7 практични съвета как да се погрижим за личното си благополучие по време на извънредната ситуация

Под каква форма да приемаме шипка

Макар шипката да има, както изброихме, множество здравни ползи, то тя не е панацея и ако се приема с цел лечение на някое конкретно заболяване, то това трябва да е синхронизирано с лекуващия лекар. Богатият й биохимичен състав върви редом с противопоказания за хора, които например имат проблеми с жлъчката, кръвосъсирването и сърцето.

Ако обаче искате да консумирате шипката за удоволствие, профилактика и превенция - чай и сироп са вашите варианти. Изследванията подкрепят традиционната консумация на шипка [ref. 15]. При мармалад/сладко от шипки, обаче трябва да сте наясно, че може да се раздразнят и подуят стомахът и червата. При всички положения, не я консумирайте на гладно. Заради повишеното съдържание на аскорбинова киселина може да подразни целия стомашно-чревен тракт, особено, ако имате гастрит.

Четете още:

Още 7 групи заболявания, които медът лекува 

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Източници:

1. Rosa canina (dogrose)

2. Nutrient composition of rose (Rosa canina L.) seed and oils

3. The Effects of Walnuts on Antioxidant Capacity and Nutritional Status in Humans

4. Bioactive compounds and antioxidant activity of Rosa canina L. biotypes from spontaneous flora of Transylvania

5. Rosa canina L. Fruit Hydro-Alcoholic Extract Effects on Some Immunological and Biochemical Parameters in Rats

6. Hyperuricemia: Symptoms, Treatment, and More 

7. Rosehip inhibits xanthine oxidase activity and reduces serum urate levels in a mouse model of hyperuricemia

8. Role of the Rosa canina L. leaf extract as an antidiarrheal drug in rodents

9. Effect of rosehip (Rosa canina L.) phytochemicals on stable free radicals and human cancer cells

10. Vitamin C and the common cold

11. Vitamin C supplementation and respiratory infections: a systematic review

12. Vitamin C nutriture and risk of atherosclerotic heart disease

13. [Vitamin C metabolism in patients with presenile psychoses]

14. Poor vitamin C status is associated with increased depression symptoms following acute illness in older people

15. Comparative study of biological activities and phytochemical composition of two rose hips and their preserves: Rosa canina L. and Rosa arvensis Huds  

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

В това променливо време все по-често се будим с “паднал” дрезгав глас. На всички ни е омръзнало да пием лекарства, а и на лекарите им е омръзнало да ги предписват. И двете страни искат да си спестят прекомерната употреба на фармацевтични продукти, но как да се справим с упоритата кашлица без лекарства?

Тук ще намерите 9 билки, които лекарите ежедневно предписват. При проучването за статията ми беше изрично подчертано, че това са билки САМО за възрастни, а НЕ за деца.

Дозите за деца са изключително малки и задължително трябва да се консултирате с вашия педиатър, преди да ги приготвяте на чай. Проблемът е, че децата не могат да се изкашлят хубаво, при което състоянието им се влошава.

1. Връхчета от бял бор

В официалните сайтове на санаториумите за белодробни заболявания, може да попаднете на описания, които дават подробна информация за горичките, които заобикалят сградата.

Тази информация, не е сложена, за да подхрани ландшафтното любопитство на читателя. Тя е там, защото ароматите, които изпускат дърветата като дъб, бук, ела, бор и т.н. оказват благотворно влияние върху дихателната система. Пиша “благотворно”, защото лечението невинаги е свързано с това да се успокои гърлото. Понякога е необходимо да се “отлющи” болестотворният причинител.

Ако очаквате чаят или инхалациите от боровите връхчета (Pinus sylvestris L.) да успокоят гърлото ви, няма да се получи точно както ви се иска. Те са за отхрачване, за стимулиране на лигавицата да се излющи по-бързо, след което да се поднови.

Може да се възприема за по-мъчителен подход, но понякога лечението го изисква. За щастие връхчетата имат и противовъзпалително действие. Тази билка се набавя от малките, нежни, млади връхчета по клоните на белия бор, преди още да са цъфнали. На латински език боровите връхчета се наричат Turiones Pini.

Моментът на брането е специфичен и за това препоръчваме да се снабдите с тях посредством билкар, билкова или лекарствена аптека. Имайте предвид: по-високи дози в чая - повече отхрачване.

2. Мащерка или чубрица - едно и също ли е

Дали чубрицата и мащерката са едно също се оказва, че е въпрос, съпоставим по сложност с въпроса за смисъла на живота. Различните източници твърдят различни неща и то всеки път с доза колебливост.

Ние ще разбулим мистерията: това са две различни растения. Чубрицата има два най-разпространени вида: Satureja hortensis (градинска чубрица) и Satureja montana (балканска чубрица).

Случайно или не, едно от народните имена на мащерката е дива чубрица и интересно тя има още 10-тина имена, сред които най-известното е Бабина душица. Останалите са сходно звучащите Майчина душица, Душичка и Душичина, както и Бленица, Ябленика, Овчарска мерудия, Див чай и сходно звучащото като умалително на Мащерка - наименованието Махра. На латински нещата звучат още по-страшно с Herba Thymi serpilli, Herba Thymi vulgaris и Thymus sp. diversa.

Така или иначе, когато става дума за чай, гаргара и запарка, лекарите използват наименованието мащерка. Освен при раздразнен стомах и черва, простудни заболявания и още 100 болки, билката се използва и за успокоение на гърлото при кашлица. В някои сиропи се използват екстракта от мащерка в комбиниран лекарствен продукт, като се постига втечняване на секретите, дезинфекциращо и местно обезболяващо действие при кашлица.

Причина за това нейно действие е фенолното съединение тимол (thymol), което е част от състава ѝ. Тимолът се използва в медицината като противовъзпалително и антисептично средство и именно така успокоява гърлото.

Интересно е, че от край време се използва като средство срещу акари и паразити в селското стопанство.

3. Мента

Подчертавам за любителите на питието мента с мляко, че тук говорим за билката мента (Mentha). Някои си правят гаргара от мента против лош дъх, но тя успокоява и кашлицата (не я предизвиква с цел откашляне, а я успокоява).

Успокоява и стомашно-чревния тракт, като влияе благотворно при болки в стомаха, гадене и раздразнени черва. Някои хора добавят листа от мента към по-голямо количество преварена вода, тъй като се смята, че това подобрява съмнителното качество на водата и ѝ придава по-свеж вкус.

Активната съставка е ментол и изследванията сочат, че още при ранни симптоми, настинката може да се пресече от това съединение. Даже се разработват мехлеми с етерични масла от ментол и евкалипт [ref. 1].

Певците трябва да имат предвид обаче, че когато става дума за участие, смученето на билкови таблетки, съдържащи ментол, ще отпусне гърлото за около 15 минути, но след това гласът ще “падне”.

4. Листа от подбел

За разлика от връхчетата от бял бор, листата от подбел (Folia Farfarae, Tussilago farfara) успокояват гърлото. В китайската медицина подбелът често се използва, заради антиоксидантните му свойства.

Изследванията показват, че съдържа феноли и флавоноиди, както и значителни нива на микроелементи като цинк, магнезий и селен, с което се обяснява и антиоксидантната активност на подбела [ref. 2].

Заради етеричните масла (5-8%), той се използва и при възпаления на дихателната система. При силни пристъпи на кашлица (най-вече нощем) чаят от подбел успокоява гърлото. Прилага се основно при проблеми на горните дихателни пътища (фарингит, ларингит и др.).

При него има и противопоказания - не бива да се приема от бременни и деца под 2 години. Нека напомним, че когато бебето се кърми, на практика то приема и от храната, която майката е консумирала. Затова подбелът не трябва да приема и от жени, които кърмят деца под 2 години.

Ако лекарят ви предпише подбел, трябва да го информирате, ако имате проблеми с бъбреците или склонност към алергии. 

5. Корен от сапунче

Билката корен от сапунче (Saponaria officinalis L., белонога, лечебно сапунче), освен благоприятно действие върху гърлото, има и диуретично такова, придружено с повишено изпотяване, а понякога и слабителен ефект.

Може да се каже, че оказва цялостно въздействие върху метаболизма. Това не е задължително лошо влияние и може да се възприеме като “прочистване” на организма.

Затова обаче е нужна консултация със специалист, за да се разгледат фактори като високо и ниско кръвно, кръвна захар и въобще какъв е причинителят на кашлицата. Ако е обвързана с вирус, атакуващ и червата, то трябва да се вземе предвид вече измененият от него метаболизъм.

В състава му има значително количество сапонини. Точно те имат свойството да оказват влияние върху обмяната на веществата [ref. 3]. Подсилват имунитета, като подпомагат функциите му.

При употребата на запарка на корен от сапунче, секретите се разводняват и се улеснява отхрачването. Затова може да се каже, че има успокояващо действие при кашлица.

6. Корен от иглика

За разлика от изброените досега билки, които са известни с лечебните си свойства върху друга част на тялото, различна от горните дихателни пътища, то основното действие и това, с което се асоциира коренът от иглика е именно отхрачването.

И тук “виновникът” са сапонините, които инициират засилено отделяне на секрети. Етеричните масла пък от своя страна успокояват възпалителните процеси.

Източниците предупреждават, че интензивният прием на корен от иглика (Primula veris) може да раздразни стомашната лигавица и да предизвика диария. Затова е важно хората със стомашни проблеми да внимават. 

Консултацията с лекар и тук е задължителна, както и внимателният избор на източник на самата билка. Правилното време на бране и начин на сушене на корените на игликата са специфични и дават отражение върху лечебната ѝ сила.

7. Корен от черен оман

Още от миналото, коренът от черен оман (Symphytum officinale, Окопник, Зарасличе, Див тютюн) се използва активно и е известен най-вече с противовъзпалителното и оздравителното си действие по отношение на рани (външни и вътрешни).

За разлика от корена от иглика, този от черен оман се прилага именно при проблеми със стомаха, като язви например. Може да се пие, но се използва и с външно приложение.

В българската народна медицина е по-известен с благотворното си действие за заздравяване на горните дихателни пътища (кашлица, ларингит, фарингит).

Приемът на черен оман не може и не трябва да е безконтролен. Необходимо е да се правят почивки и стриктно да се спазва дозата, за да не се появят странични ефекти. Това е силна билка, която носи риска от сериозно отравяне. Дори се провеждат изследвания как би могло да се понижи токсичното действие на такъв тип билки [ref. 4]. Затова и в този случай е задължителна консултация с лекуващия лекар.

8. Исландски лишей 

Исландският лишей (Cetraria islandica) действа успокояващо на лигавиците, както на стомашно-чревния тракт, така и на горните дихателни пътища. Когато става дума за проблеми с кашлицата, то се препоръчва приемът му в съчетание с мента и подбел.

По-често се прилага под формата на компреси - външно. Билката се използва в народната медицина, не толкова при кашлица, колкото при наранени повърхности - гнойни рани и при изгаряния. Причината за това е изявеното ѝ бактерицидно действие, с което потиска развитието на болестотворния причинител.

Днес се използва и за повишаване на апетита. Наскоро е изолиран алкало-разтворим полизахарид от растението, за който се смята, че има имуностимулиращото въздействие [ref 5].

Макар през 1807-1814 г. по време на глада в Норвегия да се е използвал като базова хранителна съставка, то е важно е да се подчертае, че приемът на Исландски лишей е противопоказен за хора с автоимунни заболявания (лупус и други), а и дори и да не се страда от такова заболяване, то трябва да се следи стриктно дали няма да предизвика индивидуална странична реакция. Някои източници казват, че не трябва да се приема и от пациенти с гастро-дуоденална язва. Трябва да има лекарски контрол и при този прием.

9. Ружа

Лечебната ружа (Althaea officinalis) се използва при проблеми с гърлото - болка, кашлица, усещане за стягане. Тя успокоява раздразнената лигавица, заради противовъзпалителното си действие. Подпомага отхрачването и успокоява разраненото гърло.

Билката има широко приложение и в сиропи за кашлица, в съчетание с други съставки. В народната медицина ружата отдавна се използва и за възпалени венци, поради което денталните медици биха препоръчали гаргари с ружа, като съпровождащо лечение.

Последните години се изследват лечебните ѝ свойства по отношение на заболявания на стомашно-чревния тракт и антиоксидантната ѝ активност [ref. 6].

Съставът на корените и листата се различава значително и затова, преди да се прилага, трябва да се уточни с лекуващия лекар, с коя част трябва да се направи гаргарата.

Четете още:

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Още 7 групи заболявания, които медът лекува

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията

Източници:

1. Treatment of the Common Cold
2. Antioxidant and anti-inflammatory activities of selected Chinese medicinal plants and their relation with antioxidant content.
3. Saponin as regulator of biofuel: implication for ethnobotanical management of diabetes.
4. Toxic essential oils. Part V: Behaviour modulating and toxic properties of thujones and thujone-containing essential oils of Salvia officinalis L., Artemisia absinthium L., Thuja occidentalis L. and Tanacetum vulgare L.
5. Immunologically active polysaccharide from Cetraria islandica.
6. Gastro-Protective and Anti-Oxidant Potential of Althaea officinalis and Solanum nigrum on Pyloric Ligation/Indomethacin-Induced Ulceration in Rats.

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Когато те навали и се намръзнеш, бързаш да се прибереш, да изядеш лъжица мед и да си вземеш горещ душ, за да пресечеш настинката. Но медът може да се използва поне по още 7 различни повода. Сладката течност, дело на медоносната пчела, е призната повсеместно за благотворното си действие върху организма. Още от древни времена в Индия, лотосовият мед се използва за лечение на очни инфекции. От тогава египтяни, гърци и китайци лекуват с него чревни заболявания (вкл. стомашни язви). Днес той е средство за повишаване на имунитета, лечение за кашлица, болки в гърлото, ушите и още много други.

Какво съдържа медът?

Медът е единствената храна, която няма срок на годност, но какво съдържа? След като се произведе той преминава през лаборатория, за да се окачестви (да се изясни точният му състав), но най-общо казано натуралният мед се състои от поне 181 съставки. Медът представлява свръхнаситен захарен разтвор, включващ:

• 80% въглехидрати - 38% фруктоза, 30% глюкоза, 12% други захари,

• 17% вода,

• 0,5% протеин, ензими, органични киселини, минерали, аминокиселини, витамини, феноли, ароматни съединения, полифони и други компоненти,

• малки количества биоактивни компоненти - фенолна киселина, флавоноид и α-токоферол.

Медът е известен с антиоксидантната си активност. За това когато учените я изучават, измерват съдържанието на аскорбиновата киселина и различните ензими в него (като каталаза (CAT), глутатион пероксидаза (GPO), супероксид дисмутаза (SOD)) [ref. 1].

1. Лечение на рани

В алтернативните методи за лечение, медът е известен с това, че се използва за:

• лечение на рани,

• ухапвания от насекоми,

• изгаряния,

• кожни проблеми,

• язви,

• дори и циреи.

Някои го нанасят върху раната по няколко пъти на ден, като казват, че може да се усеща парене и щипене в началото, което се счита за нормално. Но дали наистина помага или това е само мит? Науката обяснява благотворното влияние с антимикробните му съставки и изследванията показват, че не е универсален лечител, но дава добри резултати при много широк спектър от видове рани. Заради това, може да се включва в разнообразни фармацевтични препарати под пречистена форма в определена концентрация. Медът помага в зарастването, като оказва положително влияние върху нишките, които се образуват при съсирването на кръвта и съответно водят до “затварянето” на раната.

2. Орално здраве

Оказва се, че медът е полезен в профилактика срещу много заболявания на устната кухина:

• зъбна плака,

• гингивит,

• язви в устата - възпалението на лигавицата на устата (стоматит) може да предизвика зачервяване и подуване на тъканите, придружено с болезнени язви, където медът е много ефективен,

• пародонтит - един от причинителите е Porphyromonas gingivalis, който представлява грам-отрицателна бактерия, податлива на антимикробната активност на меда.

3. Фарингит и кашлица

Фарингитът, било преходен или хроничен, обикновено се характеризира със суха кашлица, зачервена фарингеална лигавица и със секрети по повърхността й. Причината може да е стрептококова, нестрептококова инфекция, всякакви сезонни вируси, бактерии, както и други дразнители (химични замърсители). Тук на помощ идва специфично медът от манука. Той се използва за лечение на болки в гърлото, тъй като има противовъзпалителни, антивирусни и противогъбични свойства. Със самия му прием, се покрива лигавицата на гърлото, с което то се успокоява и се унищожават вредните микроби.

Антиоксидантните и антимикробни свойства на меда помагат за успокояване на гърлото и при постоянната кашлица. Така се подобрява сънят и при деца, и при възрастни след приемa му. Не трябва да се прекалява - около 2,5 мл са достатъчни. Проведено е проучване, в което сравняват използването на различни натурални продукти като спомагаща терапия при лечение на пневмония. Извода е, че майките най-често използват мед + джинджифил.

4. Стомашно-чревни проблеми

Медът съдържа ензими, които спомагат усвояването на захарите и нишестето. Както споменахме той е свръхнаситен захарен разтвор, при който захарта е под форма, която може лесно да се абсорбира от тялото. С консумацията му, ние си осигуряваме някои хранителни вещества като минерали, фитохимикали и флавоноиди, които подпомагат храносмилателните процеси в организма [49]. Учените са изследвали антимикробният ефект на натурален чист мед върху бактериите, които причиняват диария (Escherichia coli, Campylobacter jejuni, Salmonella enterocolitis и Shigella dysenteriae) в югозападната част Нигерия. Оказало се е, че при всички освен при бактерията Campylobacter jejuni се е подтиснало развитието им. Така че натуралният мед може да се използва за лечение на бактериална диария, ако причинена от тези бактерии. Важно е да отбележим, че меда може и да раздразни допълнително червата, ако изначалният проблем на диарията е друг. За това - консултация с лекар!

5. Гастроезофагеална рефлуксна болест

При много хора поне един път в месеца се случва киселините от стомаха да се върнат в хранопровода. Това връщане се нар. рефлукс, а състоянието се нар. Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Процесът е съпроводен от парещо усещане в гърдите или шията. При някои може да се прояви с кашлица и повръщане. Не е нормално храната да преминава от стомаха към хранопровода и обикновено това се възпрепятства от сфинктер между тези два “отдела”, който се затваря, след като храната един път постъпи в стомаха. ГЕРБ се получава, когато има повреда в този сфинктер и стомашните сокове може да изгорят долната част на хранопровода. 

Консумацията на мед от манука помага и за това състояние, от една страна като помага при храносмилането и от друга  - като стимулира възстановяването на тъканите на сфинктера, с което би се намалила вероятността за киселинния рефлукс. При всички положения, състоянието не трябва да се пренебрегва и е необходима най-вече консултация с личния лекар.

6. Диспепсия, гастрит и пептична язва

Диспепсията засяга 40% от хората [ref. 1] в някакъв момент от живота им и много често се прибягва и към билково лечение [ref. 2]. Гастритът представлява възпаление на лигавицата на стомашната стена и най-често се дължи на бактерията Helicobacter pylori, която колонизира в 50% от човечеството [ref. 3]. А пептичната язва, противно на всеобщото разбиране, че се дължи на стрес, в 90% от случаите отново е следствие от бактерията Helicobacter pylori [ref. 4].

И тук медът, при тази тройка заболявания, може да се приложи като придружаващо лечение, защото успешно потиска популацията на Хеликобактер пилори. Клиничните проучвания показват, че медът намалява секрецията на стомашна киселина, спомагайки храносмилането. Това са и причините да се приема като хранителна добавка при лечението.

7. Метаболитно и сърдечно-съдово здраве

Приемът на мед показа значително намаляване на рисковете от метаболитни и сърдечно-съдови заболявания. Той помага за баланса на съдовата хомеостаза, като подобрява липидния й профил. Флавоноидите в меда подобряват коронарната вазодилатация, подтискат липопротеините с ниска плътност (т.нар. Лош холестерол), повишават липопротеините с висока плътност (т.нар. Добър холестерол) и подобряват ендотелните функции.

Метаболитния синдром е съвкупност от рискови фактори като:

• хипертония,

• хипергликемия,

• коремно затлъстяване.

• дислипидемия и др.

Изследване, проведено за сравняване на метаболитния отговор на меда, показва неговите положителни ефекти срещу метаболитния синдром. Полифенолите в меда намаляват атеросклеротичните лезии. Клинично проучване, проведено върху пациенти с хиперлипидемия, показва, че медът намалява общия холестерол [ref. 4].

В заключение - не е нужно човек да страда от което да е било от тези групи заболявания, за да яде по една лъжичка мед дневно за профилактика - хем е вкусно, хем полезно!

Източници:

1. Лошо храносмилане (диспепсия) - причини, симптоми и лечение

2. 7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията 

3. Гастрит - симптоми и лечение 

4. Как да разпознаем язвата на стомаха - причини, симптоми и лечение 

5. Honey, Propolis, and Royal Jelly: A Comprehensive Review of Their Biological Actions and Health Benefits.

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Най-често срещаният проблем свързан с простатата, при мъжете над 50 години, е нейното уголемяване. Състоянието има различни наименования - уголемена простата, доброкачествена хиперплазия (ДПХ) или разрастване на простатната жлеза.

Според някои данни, повече от 50% от мъжете на възраст над 60 години страдат от уголемена простата, а процентът става внушителен след 85-тата годишнина - 90%. За съжаление това е съчетано с неглижиране на проблема, срам и неудобство да се отиде на преглед, което само задълбочава състоянието.

В статията ще прочетете:

• Какво е простата - рекламите не дават изчерпателен отговор
• Какво представлява състоянието уголемена простата, причини и рискови фактори
• Симптоми, че простатата е уголемена
• Лечение на уголемената простата с конвенционални средства и лекарства
• Алтернативно лечение на уголемената простата с билки

Какво е простата - рекламите не дават изчерпателен отговор

Простатата е орган, притежаван само от мъжете. Тя представлява жлеза с размер на кайсия и произвежда част от съставките на семенната течност. Жлезата е разположена точно пред ректума (правото черво) и под пикочния мехур.

Простатата обгражда уретрата - каналът, който пренася урината от пикочния мехур навън. Тя е жизненоважен орган за правилното функциониране на мъжката репродуктивна система.

Простатата секретира течност, която поддържа сперматозоидите живи и подвижни, като защитава и генетичния код, който те носят. Съдържа редица вещества, включително ензими, цинк и лимонена киселина. Един от тези ензими (PSA) втечнява спермата след няколко минути извън мъжкото тяло, което позволява по-лесното придвижване на сперматозоидите към яйцеклетката.

По време на еякулация простатата се свива и впръсква течността си в уретрата. При това тя затваря отвора между пикочния мехур и уретрата и семенната течност преминава с висока скорост. Ето защо е невъзможно по време на еякулация да премине и урина. [ref. 1]

Какво представлява състоянието уголемена простата, причини и рискови фактори

Доброкачественото (неканцерозно) уголемяване на простатата е състояние, което блокира преминаването на урина през уретрата. Клетките на простатата постепенно се размножават, създавайки уголемяване, което оказва натиск върху уретрата и съответно възпрепятства нормалното изхвърляне на урината и спермата от тялото.

Стеснената уретрата принуждава пикочния мехур да се свива по-силно, за да се освободи от урината.

Така, с течение на времето мускулът на пикочния мехур може да стане по-силен, по-дебел и прекалено чувствителен. Поради това той започва да се свива, дори когато съдържа малки количества урина, което води до добре известната необходимост от често уриниране.

Въпреки всичко, мускулът на пикочния мехур не може да преодолее ефекта на стеснената уретра, така че урината остава в пикочния мехур и той не се изпразва напълно. Омагьосан кръг.

Не е напълно ясно какво причинява увеличаване на простатата. Това обаче може да се дължи на промени в баланса на половите хормони, когато мъжете остаряват. Въпреки това има няколко рискови фактора за уголемяването на простатната жлеза. Те включват:

• Стареене. Увеличаването на простатата рядко се проявява с някакви симптоми при мъже, по-млади от 40-годишна възраст. Около една трета от мъжете изпитват умерени до тежки симптоми до 60-годишна възраст, а около половината - до 80-годишна възраст.
• Наследственост. Ако имате кръвен роднина, например баща или брат, с проблеми с простатата, то е по-вероятно състоянието да засегне и вас. Проучванията показват, че генетичният фактор е от голямо значение и най-вероятно става въпрос за автозомно доминантно унаследяване. [ref. 6]
• Диабет и сърдечни заболявания. Изследванията показват, че диабетът, както и сърдечните заболявания и употребата на бета блокери, могат да увеличат риска от уголемяване на простатата.
• Начин на живот. Затлъстяването повишава риска от увеличена простата, а физическите упражнения може да го намалят.

Симптоми, че простатата е уголемена

В началните етапи на уголемяване на простатата може да не се появят симптоми, но с напредване на състоянието, обичайно се появяват следните оплаквания:

• Слаба струя при уринирне
• Усещане за непълно изпразване на пикочния мехур
• Затруднено начало при уриниране
• Често уриниране
• Усещане за спешност да се отиде по малка нужда
• Ставане често през нощта за уриниране
• Струя, която започва и спира на пресекулки
• Връщане в тоалетната отново, минути след приключване

Добре е да се има предвид, че в някои случаи простата е силно уголемена, а няма симптоматика за това.

Уголемяването на простатата не предизвиква само досаден, но безобиден дискомфорт. Когато пикочният мехур не се изпразва напълно, рискът от развитие на инфекции на пикочните пътища се повишава.

С течение на времето могат да се развият и други сериозни проблеми, включително камъни в пикочния мехур, кръв в урината, инконтиненция (изпускане или неспособност да “стискате”), остро задържане на урина (невъзможност за уриниране).

Внезапната и пълна невъзможност за уриниране говори за спешен случай, при който трябва незабавно да посетите лекар! В редки случаи от уголемяването на простатата може да се развие увреждане на пикочния мехур или бъбреците.

Лечение на уголемената простата с конвенционални средства и лекарства

Лечението на уголемената простата може да бъде медикаментозно, минимално инвазивно или хирургично в зависимост от възрастта, размера на жлезата и тежестта на симптомите. Всичко е строго индивидуално за всеки отделен случай и решението за типа лечение трябва да бъде взето съвместно между пациент и лекар. [ref. 2]

Лекарства

Медикаментите, които се използват за лечение на уголемената простата имат два механизма на действие - или потискат растежа на клетките ѝ, за да спре уголемяването, или я смаляват. 

Медикаментозното лечение дава добри резултати и рядко има странични ефекти, затова е предпочитано от мъжете.

Има две групи лекарства - алфа блокери и инхибитори на ензима 5-алфа редуктаза.

Алфа блокери. Тези лекарства не намаляват размера на простатата, но са много ефективни за облекчаване на симптомите, тъй като отпускат мускулите около простатата и пикочния мехур, така че урината може да преминава по-лесно. Алфа блокерите действат бързо и симптомите се подобряват в рамките на ден или два. Най-ефективни са за мъже с нормална до умерено уголемена простатна жлеза.

Инхибитори на 5-алфа редуктазата. Те могат частично да свият простатата чрез намаляване на нивата на мъжкия хормон дихидротестостерон (DHT), който участва в растежа на простатата. За да подействат, на тези лекарства им отнема повече време, отколкото на алфа блокерите и подобрение се усеща след три месеца, но понякога се налага да се приемат 6-12 месеца, за да се види дали работят при конкретния пациент. Може да намалят нуждата от операция на простатата. 

Минимално инвазивни терапии

Трансуретрална микровълнова терапия (TUMT) - използва се специална апаратура, която повишава локално температурата до 42-44 градуса (хипертермия) или 45-60 градуса (термотерапия). Прилага се при леко до умерено блокиране на потока на урината. Намалява честотата на уриниране, усещането за спешност, напрежението и прекъсващата струя - но не коригира никакви проблеми с изпразването на пикочния мехур. TUMT се извършва в лекарски кабинет и изисква само локална анестезия и болкоуспокояващи лекарства.

Трансуретрална иглена аблация на простатата (TUNA) - процедурата унищожава част от тъканта на простата, за да се облекчат симптомите. Не се изисква престой в болницата.

Инвазивна или хирургическа намеса

Трансуретрална резекция на простатата (TURP) - най-честата операция при уголемена простата. Смята се, че носи най-голямо облекчаване на симптомите. Отстранява се само тъканта, която притиска уретрата с помощта на електрическа бримка.

Трансуретрална инцизия на простатата (TUIP) - при тази процедура се правят разрези в простатата, вместо да се отстранява тъкан. Те намаляват натиска върху уретрата и така уринирането се улеснява. Облекчаването на симптомите е по-бавно след TUIP, в сравнение с TURP. Но ретроградната еякулация е по-рядко срещана и не толкова тежка, колкото след TURP. След манипулацията се налага носенето на катетър за 1-2 дни.

Операция или простектомия - при по-тежките случаи, когато минимално инвазивните терапии не вършат работа и има увреждания или камъни в пикочния мехур, може да се наложи извършването на отворена операция за отстраняване на част от тъканта на простатата. Възстановяването може да отнеме месеци.

Алтернативно лечение на уголемената простата с билки

По-леките случаи на уголемена простата биха могли да бъдат третирани с билки или хранителни добавки, след консултация с лекар. Билките може да се използват и като допълнително средство към конвенционалните медикаменти или процедури, но трябва да се има предвид вероятността билките и добавките да взаимодействат и изменят действието на лекарствата, което да влоши състоянието на пациента. [ref. 5]

Най-често използваните родни билки и растения, които се използват за подобряване на състоянието на простатата, са:

• Котешка стъпка, див босилек, черновръх или още “билката на Левски” (Clinopodium vulgare) - разпространена е в цялата страна, но най-често се среща в полите на планините Средна гора, Стара планина и Родопите. Има различни приложения - при възпаление на простатата, за стимулиране на съпротивителните сили и регенеративните процеси в организма, при миома на матката, мастопатия на млечната жлеза и други. Билката не е безобидна и не трябва да се приема при бременност, кърмене, при прединфарктно състояние и заболявания, свързани със сърцето и сърдечно-съдовата дейност!

• Тиквено семе - семките и екстрактът от тях изглежда помагат при симптоми на ДПХ и могат да свият размера на простатата. За по-добър ефект, може да се използват в комбинация с други билки или добавки, например с палмата-джудже сао палмето или още наречена Сереноа репенс (Serenoa repens).
• Коприва (Urtica dioica) - нейният корен може да ви помогне да не се събуждате толкова често през нощта, за да отидете до тоалетна. Понякога се използва заедно с други добавки за лечение на симптоми на ДПХ.
• Дребноцветна върбовка (Epilobium parviflorum) и теснолистна върбовка (Epilobium angustifolium или Chamerion angustifolium) - едва през последните години се е засилил научният интерес към тези билки и са необходими още проучвания и клинични изпитвания, за да се докаже действието им, но все пак изглежда те имат добър терапевтичен ефкет при заболявания на простатата. В лабораторни условия (in vitro) е установено, че активното вещество, което се намира в тези билки - енотеин В, потиска растежа на клеткките на простатата. [ref. 7]

Най-добре проучените и най-често използвани билки и добавки за лечение на уголемената простата са [ref. 4]:

• Бета-ситостерол - намира се в много растения, от които обещаващи са резултатите от медикаменти с корен от растението Hypoxis rooperi (African stargrass). Веществото не влияе на размера на простатата, но може да помогне на пикочния мехур да се изпразни и да усили струята на урината.
• Екстракт от полен на райграс - също съдържа бета-ситостерол, но има данни, че може да намали и размера на простатата. Проучванията за резултатите от този екстракт обаче остават противоречиви.

• Пигеум или Африканска слива (Pygeum africanum или Prunus africana) - екстрактът се прави от кората на африканското сливово дърво. Многобройни изследвания са открили положителни резултати за ефектите от пигеума. Изглежда той помага на някои мъже с увеличена простата да се събуждат по-рядко през нощта, да ходят по-рядко до тоалетна през деня, да имат по-силна струя на урината и да изпразват по-добре пикочния си мехур.
• Сао палмето, палма-джудже или още Сереноа репенс (Serenoa repens) - тази добавка е сред най-често използваните, но проучванията показват изключително противоречиви резултати за ефективността ѝ. 

Има и няколко билки и добавки, при които е твърде рано да се каже дали са полезни за облекчаване на симптомите на уголемената простата. Ранните проучвания изглеждат добре, но има нужда от много повече данни, преди да се правят заключения.

Такива са [ref. 3]:

• Воден екстракт от чесън
• Екстракт от ленено семе
• Млечен бодил
• Сушена червена боровинка на прах
• Кверцетин (намира се например в ябълки, чай и червено грозде)
• Червена детелина
• Селен

Има много европейски изследвания върху ефикасността, дозата и неблагоприятните ефекти на тези растения при лечението на уголемената простата. Остават обаче много въпроси, отнасящи се до: дългосрочни ползи и неблагоприятни ефекти от билколечението, предотвратяването на усложнения, стандартизацията на екстрактите и едновременна им употреба с лекарства. Но към момента, изглежда тези билкови терапии могат да се използват за облекчаване на редица симптоми при пациентите с ДПХ, I и II стадий.

Четете още:

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с ракa

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията

Екстракт от едногодишен пелин (Artemisia annua) ще бъде изследван за активност срещу COVID-19

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. What is the prostate gland? www.medicalnewstoday.com
2. Enlarged Prostate: A Complex Problem. WebMD
3. Do Supplements Help with BPH? WebMD
4. Benign Prostate Disorders. Nathan Lawrentschuk and Marlon Perera. 2016
5. Herbs for Benign Prostatic Hyperplasia. Annals of Pharmacotherapy. 2002
6. Familial aggregation of bothersome benign prostatic hyperplasia symptoms. Urology. 2003
7. Evaluation of the therapeutic effect against benign prostatic hyperplasia and the active constituents from Epilobium angustifolium L. Journal of Ethnopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Здравейте,

Да ви кажа напоследък много ме болят колената, а и не само те де. Нещо с възрастта ставите ме болят, особено като завали. Не искам да пия нон стоп лекарства. Четох за куркумата, че помагала. Имате ли впечатления?