Cancer

Превод: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by NastyaSensei from Pexels

Тиреоидитът на Хашимото [ref. 1] е автоимунно заболяване, описано за първи път още през 1912 г. от японския доктор Харуко Хашимото. Заболяването се нарича още хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит. 

Както при всяко автоимунно заболяване, така и в този случай имунната система на заболелия напада по грешка собствените му клетки, като ги смята за чужди и опасни. При тиреоидита на Хашимото имунната система напада клетките на щитовидната жлеза и заболяването е най-честата причина за хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) в света, както и най-разпространеното автоимунно заболяване.

Жените по-често страдат от Хашимото, отколкото мъжете, въпреки че състоянието може да засегне и двата пола. Обичайно то се проявява за първи път в по-късна възраст и често е обусловено от генетична предразположеност към заболявания на щитовидната жлеза или дори към други автоимунни заболявания.

Какви са функциите на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система - тя секретира хормони, които контролират метаболизма ни, т.е. контролира скоростта и ефективността, с която клетките ни преобразуват хранителните вещества в енергия. Тя регулира много от жизненоважните функции на тялото ни, включително функциите на сърцето, мозъка, костите, мускулите, храносмилателната система, кожата. Всичко това е доказателство за значимостта както на този орган, така и на заболяването. Затова навременната диагностика е от особено значение за запазване на добро качество на живот на страдащите от Хашимото.

Какви са признаците, че може да имаме Хашимото

Първите признаци на заболяването може да включват понижени нива на хормоните на щитовидната жлеза, нейното уголемяване, както и повтарящи се спонтанни аборти, които нямат друго обяснение. С времето заболяването може да причини по-сериозни щети на жлезата и това да доведе до споменатия вече хипотиреоидизъм, при който органът не успява да синтезира необходимото на тялото количество хормони. Това води до забавен метаболизъм, умора, загуба на апетит, суха кожа, косопад, напълняване, непоносимост към студ, запек, висок холестерол и по-тежък менструален цикъл при жените.

Тъкан от щитовидна жлеза на пациент с тиреоидит на Хашимото. Photo by Patho on Wikipedia

Увеличаването на щитовидната жлеза се нарича още “гуша” - жлезата става видима с просто око и може да причини затруднено преглъщане. В тези случаи обикновено пациентът се подлага на хирургическа операция за отстраняване на част или цялата жлеза.

Диагнозата за Хашимото обикновено се потвърждава чрез кръвен тест, който доказва наличието на специфични антитела срещу щитовидната жлеза. 

Лечение на тиреоидит на Хашимото и какво е значението на хирургическата намеса

Когато се установи или заподозре, че даден пациент страда от тиреоидит на Хашимото, обичайно състоянието просто се следи, но ако се развие хипотиреоидизъм, започва лечение с прием на синтетични хормони на щитовидната жлеза. Това е от особено значение при бременните жени и затова е добре хормоните на жлезата да бъдат изследвани още преди планираната бременност, дори да няма признаци за заболяване, за да се избегнат потенциални усложнения или спонтанен аборт, който винаги е травмиращо събитие.

Проучване [ref. 2] от 2019 г., проведено в Болница Телемарк в Норвегия, е проследило състоянието на пациенти с Хашимото, като едната група е преминала през операция за отстраняване на щитовидната жлеза, а другата е останала само на медикаментозно лечение.

Млада жена с белег от операция на щитовидната жлеза. Photo by Taylor Deas-Melesh on Unsplash

Пациентите били на възраст между 18 и 79 години и въпреки че нивата на хормоните им били в норма, вероятно поради медикаментозното лечение, те все пак имали неприятни симптоми на заболяването - умора, ниска жизненост, проблеми с емоционалното и психическо здраве, влошени физически и социални функции и болка. При тези пациенти нивата на антитела срещу щитовидната жлеза били 10 или повече пъти по-високи от горната граница на нормата.

Половината от участниците преминали през хирургическо лечение и според това проучване резултатите били много впечатляващи - нивата на антитела спаднали до нормални и качеството на живот се подобрило, умората също вече била както при здравите хора.

Друго проучване [ref. 3], публикувано през 2015 г. в International Journal of Surgery, също показва, че качеството на живот се подобрява след оперативно отстраняване на жлезата при страдащи както от тиреоидит на Хашимото, така и от гуша. 

Какви са негативните странични ефекти от оперативното отстраняване на щитовидната жлеза

Това проучване демонстрира потенциала на хирургичното лечение на Хашимото при пациенти, които не се повлияват добре от медикаментозното лечение, но то не обхваща достатъчно голяма група от хора - общият брой участници в проучването е 147, а подложените на операция са 73 от тях.

Photo by Laurynas Mereckas on Unsplash

Необходими са още изследвания, които да обхващат по-голям брой хора и по-разнородни популации. Освен това, няма как да не отбележим и вероятните усложнения от операцията. Такива са увреждането на нерва на ларинкса, който контролира гласа, както и на паращитовидните жлези, които поддържат нормални нивата на циркулиращия калций в кръвта. [ref. 4]

Ще бъде необходим и доживотен прием на синтетични хормони, ако жлезата бъде отстранена. Затова засега такава операция се прилага само при пациенти, при които щитовидната жлеза е толкова увеличена, че пречи на преглъщането, но с интерес ще следим новостите в тази насока, тъй като медикаментозното лечение изглежда не подобрява качеството на живот на всеки, страдащ от тиреоидит на Хашимото - заболяване, което засяга все повече хора.

Източници:

1. Научни статии за тиреоидит на Хашимото

2. Thyroidectomy Versus Medical Management for Euthyroid Patients With Hashimoto Disease and Persisting Symptoms. A Randomized Trial. Annals Of Internal Medicine. 2019

3. Quality of life improvement in patients with Hashimoto thyroiditis and other goiters after surgery: A prospective cohort study. International Journal of Surgery. 2015

4. Is there a role for surgery in treating Hashimoto’s thyroiditis? Jeffrey Garber, MD, FACP, FACE. www.health.harvard.edu

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Brooke Lark on Unsplash

В момента специалисти от цял свят са впрегнали усилията си да намерят ефективна и безопасна терапия или медикамент за лечение на COVID-19 - заболяването, причинено от новия коронавирус SARS-CoV-2. 

Прилагат се няколко различни метода с променлив успех, като сред най-обещаващите са комбинацията от хлорохин [ref. 1] и антибиотика азитромицин, вливането на конвалесцентна плазма [ref. 2], т.е. кръвна плазма от хора, които са преболедували заболяването и са изградили антитела срещу вируса, както и лекарството против артрит ремдесивир [ref. 3].

Какви са конвенциналните методи за лечение на COVID-19

Нека първо обобщим [ref. 4] кои са използваните конвенционални методи и лекарствени вещества в борбата с коронавируса.

Кислородна терапия [ref. 5]: тя включва поставяне на назална канюла, неинвазивна механична вентилация, инвазивна механична вентилация, ECMO.

Антибиотици [ref. 5]: Амоксицилин, Азитомицин и флуорохинолони.

Противовирусни препарати: Lopinavir/ritonavir [ref. 5, 6], Ribavirin [ref. 5, 7], Favipiravir (T-705) [ref. 8, 9], Remdesivir [ref. 9-10], Oseltamivir [ref. 11], хлорохин[ref. 9, 12], интерферон [ref. 11, 13].

Кортикостероиди (няма доказан положителен ефект): Methylprednisolone [ref. 11].

Конвалесцентна плазма [ref. 14].

Роля на китайската традиционна медицина

Според обзор, публикуван от китайски учени в International Journal of Biological Sciences [ref. 4], при 85% от пациентите с коронавирус в Китай е прилагана и традиционна китайска медицина, която включва компоненти с природен произход, на които ще се спрем по-долу. Един от благоприятните ефекти на този метод е свързан с облекчаване на тежките странични ефекти от конвенционалното лечение на заболяването.

Приложението на китайска традиционна медицина (КТМ) в борбата с новия коронавирус се основава на опита от епидемията, причинена от SARS през 2003 г. В разглеждания обзор авторите пишат: “Има доста убедителни доказателства в подкрепа на тезата, че китайската традиционна медицина има благоприятен ефект при лечението или профилактиката на SARS. Например, процентът на смъртността в Хонконг и Сингапур е приблизително 18%, докато процентът за Пекин първоначално е над 52% до 5 май и постепенно е намалял до 4% -1% след 20 май 2003 г. Счита се, че драматично намалената смъртност от края на май в Пекин е свързана с употребата на КТМ като допълнение към конвенционалната терапия [ref. 15]”.

Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

След епидемията са публикувани много статии по темата и са провеждани клинични проучвания, които за съжаление не са проведени качествено и следователно не можем да се позоваваме на тях. Необходимо е те да бъдат потвърдени. 

Но билките и растенията, използвани в китайската медицина си остават богат източник на вещества, сред които да се открият потенциални терапевтични агенти. Поради сходството между причинителите на SARS и на COVID-19, получените данни за вещества с активност срещу SARS може да се използват и сега, в разгара на пандемията.

По време не епидемията от SARS, билковите комбинации, характерни за китайската традиционна медицина, са били използвани със следните цели: лечение на инфекцията на горните дихателни пътища, подобряване функцията на имунната защита на лигавица в горните отдели на дихателната система, с противовирусен, противовъзпалителен и имунорегулаторен ефект.

Какви билки са използвали китайците при лечението на COVID-19

Сега, десетте най-често използвани билки в 23 китайски провинции, при лечението на COVID-19 са: Astragalus membranaceus, Glycyrrhiza uralensis, Saposhnikovia divaricata, Rhizoma Atractylodis Macrocephalae, Lonicerae Japonicae Flos (вид Орлови нокти), Fructus forsythiaе, Atractylodis Rhizoma, Radix platycodonis, Agastache rugosa и Cyrtomium fortunei J. Sm. Тези растения са характерни за Азия.

Photo by Lisa Hobbs on Unsplash

Според някои съобщения от китайски учени, определени комбинации от билки, използвани в КТМ, понижават температурата, облекчават кашлицата и потискат бурната имунна реакция [ref. 16] - цитокиновата буря, която е честа причина за смърт при инфекция с новия коронавирус. 

Необходими са още задълбочени изследвания и клинични изпитвания, които да определят с точност ефективността и безопасността на използваните билки и растения в китайската традиционна медицина.

Важно е да се отбележи, че някои билки, използвани в КТМ, съдържат нефротоксини и мутагени, докато токсикологичните особености на повечето китайски билкови лекарства не са напълно изяснени. Освен това билките могат да имитират, увеличават или противопоставят ефектите на конвенционалните лекарства. Затова безопасността на КТМ, използвана за лечение на нововъзникващи коронавирусни инфекции, трябва да бъде внимателно оценена. Особено важно е да се установи токсичността и способността на билките да понижават ефикасността на конвенционалното лечение, поради взаимодействие между билка и лекарство.

Всичко това показва, че е необходимо да подхождаме с внимание и уважение към билките, но и да се радваме, че можем да използваме богатствата на природата за по-добър живот и здраве. 

Подробности за билките, четете тук:

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. На български: Защо маларийното лекарство срещу COVID-19 би било успешно
2. На български: Лечението на коронавирус с плазма - на какво се основава надеждата
3. На български: Лекарство за артрит с надежда за справяне с COVID-19
4. Traditional Chinese Medicine in the Treatment of Patients Infected with 2019-New Coronavirus (SARS-CoV-2): A Review and Perspective. Int J Biol Sci. 2020
5. A rapid advice guideline for the diagnosis and treatment of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) infected pneumonia (standard version). Military Medical Research. 2020
6. The Novel Coronavirus: A Bird’s Eye View. The international journal of occupational and environmental medicine. 2020
7. Nucleosides for the treatment of respiratory RNA virus infections. Antiviral chemistry & chemotherapy. 2018
8. New Nucleoside Analogues for the Treatment of Hemorrhagic Fever Virus Infections. Chemistry, an Asian journal. 2019
9. Remdesivir and chloroquine effectively inhibit the recently emerged novel coronavirus (2019-nCoV) in vitro. Cell Research volume. 2020
10. First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States. The New England journal of medicine. 2020
11. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet (London, England). 2020
12. Hyperimmune IV Immunoglobulin Treatment. A Multicenter Double-Blind Randomized Controlled Trial for Patients With Severe 2009 Influenza A(H1N1) Infection. CHEST Journal. 2013
13. Доклад на СЗО за ситуацията
14. Potential Interventions for Novel Coronavirus in China: A Systemic Review. Journal of medical virology. 2020
15. Statistical evidence for the usefulness of Chinese medicine in the treatment of SARS. Phytotherapy research: PTR. 2004
16. Tetrandrine inhibits differentiation of proinflammatory subsets of T helper cells but spares de novo differentiation of iTreg cells. International immunopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

За съжаление статистиката сочи, че ракът на гърдата е на второ място сред онкологичните заболявания, водещи до смърт при нежния пол. В България всяка година се диагностицират над 3500 нови случая на рак на млечната жлеза като се счита, че всяка десета жена у нас ще развие болестта. Към този момент ранната диагностика е основният метод за профилактика. Тя е важен фактор за успешното лечение на рака. За щастие през последните години стана ясно, че учените са се заели да разработят ваксини срещу коварната болест.

Кои са рисковите фактори и причините за развитие на рак

Рисковите фактори и причините, които може да доведат до развитие на рак на млечната жлеза са много и действието им се проявява, при едновременно наличие на няколко от тях. Трябва да отбележим, че сериозна роля играе и генетичната предразположеност. Профилактичните прегледи са задължителни, особено в семейства, при които е имало такъв проблем.

• Мутации в добрите гени BRCA1 и BRCA2

Учените обръщат голямо внимание на гените BRCA1 и BRCA2 [ref. 1], които в нормално състояние предотвратяват безконтролния растеж на клетките и видоизменянето им в ракови. Появата на мутации в тези гени може да попречи на изпълнението на защитните им функции. За щастие обаче, при някои дами, носещи такива мутации, никога не се появява рак на гърдата. Затова изследването за наличие на подобни генетични изменения не е част от рутинния профилактичен преглед. Извършва се само по решение на лекаря при конкретна причина.

• Ракът на гърдата и връзката с рака на яйчниците

Множество изследвания доказват, че мутации в тези гени са свързани с развитието на рак не само на гърдите, а и на яйчниците [ref. 2]. Тъй като мутиралите гени са наследствени. а не спонтанно възникнали, жени, които са страдали от тумор на яйчниците, причинен от мутация в гените BRCA1 или BRCA2, са изложени на повишен риск от развитие и на рак на гърдата.

• Повече деца и по-дълго кърмене намаляват вероятността от рак на гърдата

В развиващите се страни се раждат повече деца и периодите на кърмене за една жена средно са по-дълги. Според Групата за сътрудничество по въпросите за хормоналните фактори при рак на гърдата (The Collaborative Group on Hormonal Factors in Breast Cancer), ако жените от развитите общества последват този пример, заболеваемостта ще спадне до 6,3 на 2,7 жени на 100 [ref. 3]. Разбира се, раждането на деца не може да бъде метод за превенция на рак, но ползите от кърменето са големи както за бебето, така и за майката.

• Естрогенът

Има все повече доказателства, че женският полов хормон естроген има отношение [ref. 4] към рака на гърдата. Заболяването има три основни подвида: тройно негативен, HER2-позитивен и хормон-рецептор позитивен (естроген- и прогестерон-рецептор позитивен). Две трети от всички тумори на млечната жлеза спадат към естроген-рецептор позитивния вид (ER+), което означава, че по повърхността на туморните клетки има рецептори за естроген и те реагират на циркулиращия в кръвта хормон. 

Други вероятни причини и фактори за развитието на рак на гърдата са:

• Твърде ранно начало на менструацията (11-12 години);
• Късна менопауза (след 55 години);
• Късна първа бременност (след 35 години);
• Кратки периоди или пълна липса на кърмене;
• По-малък брой бременности;
• Аборти;
• Затлъстяване;
• Алкохол (повече от 1-2 чаши дневно);
• Липса на физическа активност;
• Хормон заместителна терапия [ref. 5];
• Възрастта - две трети от заболелите са на възраст над 55 години.

Какви начини за профилактика на рака на гърдата има днес

Основният начин за профилактика на рака на гърдата е редовното провеждане на профилактични прегледи [ref. 6]. Това включва ежегодни посещения при специалист мамолог, който при по-младите жени, които нямат оплаквания или фамилна обремененост, използва ехограф, а след 35-годишна възраст - мамограф. При дамите, които имат близки роднини с рак на гърдата, прегледите с помощта на мамограф е препоръчително да започнат още след 30-тата им година.

Мамографът си служи със слабо рентгеново лъчение и се използва както за профилактика, така и за диагностика на рак на млечната жлеза. Той открива опасните образувания в съвсем ранен етап, когато те не са достатъчно големи, за да се напипат с ръка - т.нар. палпация. Необходими са две години за нарастването на формацията, преди тя да може да бъде палпирана.

Освен профилактичните прегледи, всяка жена е добре и сама да обръща внимание на това дали има промени в гърдите ѝ. Хубаво е да следи за симптоми, като появили се бучки, включително и под мишниците, изтичане на секрет от едната гърда, промени във вида на зърното или кожата. Заболяването е коварно и с това, че бучките обичайно не са болезнени и може да останат незабелязани при самостоятелна проверка. Затова прегледът при лекар е най-добрата профилактика. Направление за преглед при мамолог може да се вземе и от личния гинеколог.

От значение за предотвратяване на рака на млечната жлеза е и начинът на живот - фактор, който най-често се пренебрегва. Алкохолът и затлъстяването повишават риска от развитие на заболяването. От древност е известна мисълта, че най-доброто лечение е превенцията. Затова си струва да положим усилия още преди да е станало късно - ограничаването на вредните навици, спортът и добрата физическа форма може да допринесат значително за намаляване на риска от развитие на рак на гърдата. Според проучване от 2010 г. [ref. 7], 26,8% от всички случаи на заболяването във Великобритания са свързани с начина на живот и факторите на околната среда. 

При жени, за които е установен много висок риск от развитие на заболяването, може да бъдат предприети и крайни мерки, като мастектомия [ref. 8] - превантивно отстраняване на гърдите. Анджелина Джоли е един от примерите за жена, изложена на висок риск от заболяването и предприела тази смела стъпка. Но разбираемо, тази процедура може да се отрази много негативно в психологически и емоционален план и не бива да се прилага при жени, за които няма категорично основание.

Също при жени с висок риск от рак на гърдата може да се приложи и химиопревенция [ref. 9]. Химиопревенцията не бива да се бърка с химиотерапия. Това е прием на лекарства, които блокират естрогеновите рецептори или понижават количеството на естрогена в определени тъкани. Такава терапия може да бъде назначена само от лекар, като се вземат предвид рискът от рак на гърдата при конкретната жена, както и страничните ефекти на лекарствата.

Има ли ваксина срещу заболяването

В началото на месец октомври 2019 г. имунологът д-р Кийт Нътсън [ref. 10] от Клиника Майо, съобщи, че се очаква до 8 години да има ваксина срещу рак на гърдата. Тя ще бъде продукт на усърдната работа на екипа му. Ваксината ще намери приложение както при профилактиката и превенцията, така и като съпътстващо лечение на онкологичното заболяване.

Доктор Нътсън твърди, че имунолозите в клиниката вече са готови с две ваксини - срещу тройно негативен рак на гърдата и срещу HER2-позитивен рак, а в момента се разработва и такава срещу дуктален карцином “на място” (carcinoma in situ). 

Според думите му [ref. 11], тези ваксини са ефективни и нямат странични ефекти, но преди да се пуснат на пазара е необходимо да бъдат проведени мащабни клинични проучвания, за да докажат това и пред Американската агенция за контрол на храните и лекарствата. 

Всяко лекарство преминава през клинично изпитване

Трябва да се има предвид, че когато се твърди, че един медикамент е готов, не винаги означава, че е пуснат за употреба. Преди да бъде приложено в практиката, всяко лекарство преминава през клинично изпитване. То включва няколко фази [ref. 12] и отнема години. Обикновено първата фаза включва малък брой хора (20-80) и цели да установи безопасността на веществото, дозата и страничните ефекти.

През втората фаза в изпитването вземат участие 100-300 доброволци, като при тях се установява ефикасността на лекарството. Във фаза 3 се включват няколко хиляди души - потвърждава се ефикасността, ефективността, безопасността и се сравнява с вече съществуващи терапии.

Разбира се, клиничните изпитвания са изключително скъпи - обичайно фаза 2 струва между 12 и 20 милиона долара, а фаза 3, в която взима участие най-голям брой хора, може да струва двойно.

Ваксината NeuVax

Освен проектите на д-р Нътсън и колегите му, има още научни групи, които работят по темата, като една от разработваните ваксини вече дори е преминала през финалната фаза 3 на клинични изпитвания - това е NeuVax [ref. 13]. Тя е насочена към рак на гърдата свързан с HER2 - белтък, който подпомага клетъчния растеж и когато нещата са извън контрол - води до образуването на тумор.

Какъв е механизмът на действие на ваксината срещу рака на гърдата

Аналогично на традиционните ваксини, които обучават имунната система да напада конкретни болестотворни микроорганизми, ваксината срещу рак на гърдата има за цел да активира собствената ни имунна система да се бори срещу причинителя на заболяването - в случая това са раковите клетки.

Това е възможно, тъй като клетките на различните видове рак са свързани с производството на специфични молекули - антигени, различни за всеки вид. Ако имунните клетки се научат да разпознават тези конкретни молекули като вражески, те ще нападат произвеждащите ги клетки още при появата им в организма.

В тялото ни непрекъснато възникват потенциално опасни клетки, но има механизми, по които те биват отстранявани от организма, без дори да разберем, че това се е случило. Диагностичните методи [ref. 14] днес са достигнали прецизност, която позволява на лекарите да открият туморите още в много ранен етап, но за съжаление не знаем с кои от тези микроскопични формации организмът би се справил сам и кои ще продължат развитието си. Затова се налага лечението да започне дори в случаите на миниатюрни тумори.

Подходящата ваксина би предотвратила появата на рак 

Съществуването на подходяща ваксина срещу рак би подпомогнало значително собствените сили на тялото да се справи с нововъзникващите ракови клетки. Но за съжаление всеки вид и дори подвид рак е различен от останалите и не е възможно създаването на една ваксина срещу всички.

Въпреки това, жените, които вече са заболели, ще получат мощна подкрепа в лечението си, ако бъдат ваксинирани. За изложените на висок риск от развитие на заболяването, особено наследствен, подходящата ваксина би предотвратила появата на рак още в зародиш. Затова се надяваме наистина само още няколко години да ни делят от успешното лечение и превенция на рака на гърдата.

Източници:

1. Риск от рак на гърдата и на яйчниците, поради наследени мутации в гените BRCA1 и BRCA2.
2. Интегрирани геномни анализи на рака на яйчниците.
3. Ракът на гърдата и кърменето: колаборативен анализ на индивидуалните данни от 47 епидемиологични изследвания от 30 страни, включително 50 302 жени с рак на гърдата и 96 973 жени без заболяването.
4. Метаболизмът на естрогена и ракът на гърдата.
5. Характеристики на първичната превенция на рака на гърдата.
6. Определяне на риска и превенция на рака на гърдата. 
7. Случаи на рак, свързани с начина на живот и факторите на околната среда във великобритания през 2010.
8. Профилактична мастектомия с цел превенция на рак на гърдата.
9. Химиопревенция на рака на гърдата: стари и нови подходи.
10. Професионална биография на д-р Кийт Нътсън.
11. Ваксина срещу рак на гърдата, разработена от Клиника Майо, може да бъде факт след по-малко от десетилетие.
12. Фази на клиничните изпитвания.
13. Анализ на ефикасността и безопасността на ваксината Nelipepimut-S за предотвратяване на рецидив на рак на гърдата: рандомизирано, многоцентрово, клинично изпитване във фаза III.
14. Белтъчни биомаркери за ранна детекция на рак на гърдата.

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

В продължение на хиляди години растенията са били използвани като източник на здраве. Свикнали сме да възприемаме единствено билките като лечебно средство, но учените не пропускат да потърсят такива свойства и в растенията, които консумираме под формата на храна или подправки. Включително в борбата с рака [ref. 1] — към момента има над 860 научни публикации [ref. 2], които свързват апигенина и лечението на рак.

Едно от тях е магданозът, а в него — активното вещество апигенин. В тази статия ще се опитаме да разгледаме подробно източниците и свойствата на апигенина, като в детайли ще се спрем на механизмите, които стоят зад установеното противораково действие на веществото. Ще разберем можем ли да наречем магданоза и целината билки против рак.

Кои са източниците на апигенин в менюто ни — билки и храни

Освен в магданоза, апигенин се открива още и в чая от лайка (Matricaria), целината (Apium graveolens, Celery), селърито [ref. 3] (или така наречената дръжкова целина, добила популярност у нас едва през последните години), ябълките, червеното вино и гроздето. Той е една от активните съставки в китайската традиционна медицина, но противораковата му ефективност е установена от учените чак през 1986 година [ref. 4].

Други добри източници на апигенин са грейпфрут, лук, портокали и също така се открива в по-високи нива (в сравнение с други храни) в някои билки — в равнец, естрагон, киранто, лисича, иглолистник, женско биле, лен, пасифлора, хорен, мента, босилек и риган. Той се намира и в бирата и е активна съставка на Гинко билоба.

Приблизително 0,8–1,2% от теглото на лайката се полага на апигенина и това я прави един от най-значимите източници на веществото.

Това означава, че ние несъзнателно приемаме апигенин с храната си, ако тези растения и напитки са част от нашето меню.

Какво точно е апигенинът

Апигенинът се обозначава с химичното наименование 4′,5,7-трихидроксифлавон и спада към групата на флавоноидите [ref. 5] — това са малки молекули с растителен произход, за които има доказан антиоксидантен, противовъзпалителен и противораков ефект.

Всичко това, наред с ниската токсичност [ref. 6] на апигенина и неспособността му да предизвиква мутации, е насочило интереса на изследователите да проучат потенциала му за лечение за рак.

Апигенинът не се разтваря добре във вода, но е установено, че се елиминира от организма сравнително бавно [ref. 7] (поне при плъхове), което дава надежди, че веществото може да се акумулира и така да оказва терапевтичния си ефект.

Това вещество има още противовирусно и антибактериално действие и понижава кръвното налягане [ref. 8].

Върху кои видове рак има влияние апигенинът

Установено е, че апигенинът потиска развитието на различни видове рак при човека — както ин витро (в лабораторни условия), така и ин виво (в живия организъм).

Сред онкологичните заболявания, срещу които веществото е показало активност, са ракът на гърдата [ref. 9], простатата, белия дроб [ref. 10], дебелото черво [ref. 11] (още наричан колоректален), на черния дроб, меланома [ref. 12] (рак на кожата), остеосаркома (рак на костите), рак на панкреаса [ref. 13] и други.

Изследванията продължават върху различни видове онкологични заболявания и резултатите са обещаващи.

Важно е да се отбележи, че апигенинът се разглежда като подпомагащо вещество — в комбинация с химио- или лъчетерапия резултатите са най-добри. Тъй като се наблюдава развитие на устойчивост (резистентност) на раковите клетки към широко използваните химиотерапевтици, се търсят нови молекули и активни вещества, които да ги заместят или допълнят.

Какви са механизмите зад ефективността на апигенина

Важно е да познаваме навиците на врага, за да го победим. Така е и с рака, затова тук ще се задълбочим малко повече в механизмите, по които апигенинът действа върху раковите клетки, за да ги потисне.

Характерно за раковите клетки е, че за разлика от нормалните клетки, изграждащи тялото ни, те не спират да се делят. В жизнения цикъл [ref. 14] на една обикновена клетка има контролни пунктове, проверки и знаци “Стоп” — правила, с които тя се “съобразява”. Но за раковите клетки правилата не важат и те се размножават неконтролируемо — процесът на намножаване се нарича пролиферация [ref. 15]

Когато клетката не е ракова и в нея се появи опасна мутация, генетичният ѝ материал подлежи на поправка (репарация) или пък клетката тръгва по пътя на програмираната клетъчна смърт или апоптозата [ref. 16] — тя се самоубива, за да предпази организма от възникването на раково заболяване. Но поведението на раковите клетки се различава — те не се самоубиват.

Друга особеност на клетките, тръгнали по лош път, е че те напускат мястото, в което са възникнали и се разпространяват из различни части на организма — така туморът метастазира и се образуват разсейки.

Апигенинът се намесва във всички тези процеси. Установено е, че той потиска пролиферацията на раковите клетки, като предизвиква апоптоза — така броят на увредените клетки намалява. Веществото предизвиква и процес, наречен автофагия [ref. 17] или “самоизяждане” на раковите клетки.

Друг механизъм, по който апигенинът ограничава развитието на ракови клетки, е като модулира жизнения им цикъл, по начин, който да спре деленето [ref. 18]. Ограничава подвижността им и потиска тяхната миграция към други органи и тъкани — това понижава опасността от възникването на разсейки.

Установен е и още един механизъм на действие, който включва стимулация на имунния отговор [ref. 19] на тялото.

Ако трябва да навлезем още по-дълбоко в процесите на вътреклетъчно ниво, ще стигнем до много и различни сигнални пътища, върху които влияе апигенинът. Тук само ще ги споменем за най-любопитните: PI3K/AKT, MAPK/ERK [ref. 20], JAK/STAT, NF-κB и Wnt/β-катенин.

Удивително е, че това вещество действа едновременно върху няколко различни процеса в борбата срещу рака - например, може едновременно да предизвика апоптоза и автофагия или пък апоптоза и задържане на раковата клетка в определен етап от клетъчния цикъл, което спира размножаването ѝ.

Потенциалът на апигенина да стане част от лечението на рак

Апигенинът се изучава като подпомагащо средство, което да се комбинира с химиотерапевтиците с цел преодоляване на резистентността към тях, но може да намери и приложение като хранителна добавка за облекчаване на техните тежки странични ефекти. 

Към момента, стратегиите, които се разработват за борба с рака, включват един от следните механизми: предизвикване на автофагия или апоптоза, потискане на способността на раковите клетки да се придвижват до други органи и тъкани, регулация на жизнения цикъл на клетките или имуностимулация.

Както описахме по-горе, апигенинът притежава всички тези активности едновременно и това е демонстрирано при много различни видове рак.

Апигенинът предизвиква апоптоза, автофагия и имунен отговор и потиска жизнения цикъл на раковите клетки, както и тяхната миграция и инвазия в други тъкани, като влияе на различни сигнални пътища в клетката. Стрелката ↙ показва предизвикване, а знакът ⊥ показва блокиране на ефектите. Стрелката ↑ показва стимулиране, а ↓ показва потискане на сигналния път. Credit: Xiaohui Yan et al. [ref. 1]

В допълнение към това, апигенинът проявява силна селективна цитотоксичност - това означава, че засяга само раковите клетки, без да причинява вреда на нормалните. Този феномен засяга и клетките, които са в основата на рецидивите при онкологичните заболявания, метастазите и резистентността - раковите стволови клетки [ref. 21].

Все още не се знае какви механизми стоят зад това свойство на апигенина и са нужни още изследвания по темата.

За съжаление, самостоятелната противоракова активност на апигенина, макар и впечатляваща, остава недостатъчна при прилагане на физиологични концентрации при човека.

Проучванията показват, че висока ефективност се постига при едновременното прилагане на апигенин и химиотерапевтици като паклитаксел или цисплатин. Така тяхното действие взаимно се подсилва - апигенинът допълва тяхното действие, като влияе на различни сигнални пътища и ракът бива атакуван от няколко страни едновременно.

Освен това, в няколко проучвания е показан протективен ефект на апигенина - например, приложението му заедно с цисплатин в изследване при мишки ги предпазва от токсичния ефект [ref. 22] на химиотерапевтика върху бъбреците (нефротоксичен ефект).

Недостатъци на апигенина

Апигенинът е слабо разтворим и лесно преминава през чревната стена - той спада към клас II в Биофармацевтичната класификационна система. Затова неговата бионаличност се определя от степента на разтворимост - а в случая тя ограничава преминаването на веществото в кръвта. Това означава, че апигенинът остава в голяма степен недостъпен за организма, когато се приема през устата.

Това е причината през последните години да се търсят начини [ref. 23] да модифициране на апигенина по начин, който да повиши разтворимостта му и с това - неговата бионаличност и терапевтичен ефект.

Рецепта за смути с магданоз и целина

За финал на тази статия сме избрали една лесна рецепта за смути от магданоз или целина (по-скоро селъри).

Нужен ни е блендер, в който да поставим ядково мляко - бадемово, соево, кокосово или друго, според вкуса. Към него се прибавя магданозът или селърито, банани за придаване на кремообразна текстура и други плодове за сладост и по-приятен вкус.

Експериментирайте, докато намерите комбинацията, която ви допада.

Във видеото ще откриете още една идея за зелено смути.

Пишете ни с въпроси по темата или предложения за нови теми на rossy@bioseek.eu. Вашето мнение е важно за нас! :)

Източници:

Статиите в bioseek.eu са на английски, но може да се преведат на всеки език чрез бутона Translate!

1. Apigenin in cancer therapy: anti-cancer effects and mechanisms of action. Cell Biosci. 2017
2. Над 890 научни статии, свързващи апигенина с лечението на рак.
3. A Comprehensive Assessment of Apigenin as an Antiproliferative, Proapoptotic, Antiangiogenic and Immunomodulatory Phytocompound. Nutrients. 2019
4. Anti-mutagenesis and anti-promotion by apigenin, robinetin and indole-3-carbinol. Carcinogenesis. 1986
5. Flavonoids: an overview. Journal of nutritional science. 2017
6. Biopharmaceutics classification and intestinal absorption study of apigenin. Int J Pharm. 2012
7. Pharmacokinetics and metabolism of apigenin in female and male rats after a single oral administration. Drug metabolism and disposition: the biological fate of chemicals. 2005
8. Apigenin ameliorates hypertension-induced cardiac hypertrophy and down-regulates cardiac hypoxia inducible factor-lα in rats. Food & function. 2016
9. Изследвания, показващи ефективност на апигенина срещу рак на гърдата. 
10. Apigenin potentiates TRAIL therapy of non-small cell lung cancer via upregulating DR4/DR5 expression in a p53-dependent manner. Scientific reports. 2017
11. Apigenin suppresses colorectal cancer cell proliferation, migration and invasion via inhibition of the Wnt/β-catenin signaling pathway. Oncology letters. 2017
12. Inhibition of the STAT3 signaling pathway contributes to apigenin-mediated anti-metastatic effect in melanoma. Scientific reports. 2016
13. Enhanced anti-tumor effect of combination therapy with gemcitabine and apigenin in pancreatic cancer. Cancer letters. 2008
14. Жизнен цикъл на клетката. Wikipedia 
15. Значение на думата пролиферация. http://rechnik.info
16. Какво е апоптоза или програмирана клетъчна смърт. https://medpedia.framar.bg
17. Автофагия – ключ към по-дълъг живот, самоизяждане? Puls.bg 
18. Изследвания, които показват способността на апигенина да спира намножаването на раковите клетки - клетъчен арест и апоптоза. 
19. Dietary Apigenin Exerts Immune-Regulatory Activity in Vivo by Reducing NF-κB Activity, Halting Leukocyte Infiltration and Restoring Normal Metabolic Function. Int J Mol Sci. 2016
20. Subtoxic Levels of Apigenin Inhibit Expression and Secretion of VEGF by Uveal Melanoma Cells via Suppression of ERK1/2 and PI3K/Akt Pathways. Evidence-based complementary and alternative medicine: eCAM. 2013
21. Apigenin Inhibits Cancer Stem Cell-Like Phenotypes in Human Glioblastoma Cells via Suppression of c-Met Signaling. Phytotherapy research: PTR. 2017
22. Protective effects of apigenin and myricetin against cisplatin-induced nephrotoxicity in mice. Pharm Biol. 2017
23. Enhanced Solubility and Bioavailability of Apigenin via Preparation of Solid Dispersions of Mesoporous Silica Nanoparticles. Iranian journal of pharmaceutical research: IJPR. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

През последните десетилетия бе оценена стойността на стволовите клетки и в частност - при борбата с някои ракови заболявания. Лечението на рак чрез трансплантация на стволови клетки придоби голяма популярност и успех. В настоящата статия ще разгледаме кога се налага и кога въобще е възможно да бъде осъществено подобно лечение, за кои типове рак е подходящо, какво точно представлява трансплантацията на стволови клетки и как работи.

Какво са стволовите клетки

За да осмислим как това лечение може да помогне на болните от някои видове рак, трябва първо да разберем какво представляват стволовите клетки [ref. 1]. Това са клетките в нашето тяло, които дават началото на всички органи и тъкани и в хода на живота ни участват активно в регенерацията им.

Стволовите клетки не са специализирани да изпълняват специфична функция, за разлика например от червените кръвни телца (еритроцитите), които носят кислород до всички части на тялото, или клетките на имунната система, които по сложни механизми се борят с инфекциите, или пък тромбоцитите, чиято единствена функция е да участват в съсирването на кръвта, като по този начин предпазват организма от големи кръвозагуби.

Процесът, в който от стволова клетка се развива в строго специализирана клетка, подобна на описаните горе, се нарича диференциация. Така, стволовите клетки са недиференцирани, а еритроцитите са диференцирани.

Кога трансплантацията на стволови клетки може да се използва за лечение на рак

Към момента, трансплантацията на стволови клетки се използва предимно за лечение на рак на кръвта или такъв, който засяга костния мозък - левкемия, лимфом, мултиплен миелом (наричан още множествен миелом и болест на Калер) или невробластом (заболяване, което засяга най-често деца).

Провеждат се клинични изпитвания [ref. 2], в търсене на лечение и на други ракови заболявания с помощта на трансплантация на стволови клетки, но все още няма утвърдени терапии.

Как трансплантацията на стволови клетки помага в лечението на рака

Непосредствено преди извършването на самата трансплантация, пациентът получава високи дози химиотерапия или лъчетерапия в продължение на около седмица. Целта е да бъдат унищожени всички ракови клетки, включително стволовите клетки в костния мозък, където се образуват клетките на кръвта.

Преди това, от пациента или от донор са взети здрави стволови клетки, които да му бъдат трансплантирани веднага след химио- или лъчетерапията. Това се случва чрез вливане на стволовите клетки обратно в кръвта - венозно. След известно време те достигат до костния мозък, където заемат мястото на унищожените клетки. Там те започват да произвеждат здрави кръвни клетки и при успешна трансплантация пациентът е излекуван от рака.

Когато стволовите клетки са взети от донор (алогенна трансплантация [ref. 3]) - обикновено брат, сестра, родител, и са използвани за лечение на мултиплен миелом или някои видове левкемия, може да се прояви допълнителен терапевтичен ефект, наречен “графт срещу тумор” (GvT). Под “графт” се разбират трансплантираните клетки. При този ефект белите кръвни телца, получени при трансплантацията от донора, нападат и унищожават останалите след химио- и лъчетерапията ракови клетки.

Какви видове трансплантация на стволови клетки има

Трансплантацията на стволови клетки е три вида [ref. 4], в зависимост от източника на клетките:

• Автоложна трансплантация [ref. 5] - когато стволовите клетки са взети от кръвта на самия пациент, преди химио- или лъчетерапията. В този случай няма риск от отхвърляне на транспланта, тъй като това са собствените клетки на лекувания.
• Алогенна трансплантация - когато за трансплантацията се използват стволови клетки от донор. Донорът трябва да има сходни молекули върху клетките си с тези на пациента, за да се намали риска от отхвърляне. Затова най-често донор става брат, сестра или родител на пациента, но може да бъде използван и неродствен донор от регистър, чиито клетки трябва да са съвместими с организма на пациента.
• Сингенна трансплантация - в редки случаи, когато пациентът има здрав еднояйчен близнак, стволовите клетки се взимат от него.

Какви са рисковете от трансплантацията на стволови клетки

Както всяко лечение, и трансплантацията на стволови клетки за лечение на рак крие своите рискове и има странични ефекти [ref. 6]. 

Поради големите дози химио- или лъчетерапия, които убиват клетките на пациента, настъпват проблеми с кръвосъсирването и имунната система. Това е така, тъй като голяма част от тромбоцитите и левкоцитите са загинали. Създава се риск от кървене и инфекции.

Обратно на ефекта “графт срещу тумор”, може да възникне друг ефект, който е силно нежелан - “графт срещу гостоприемник” [ref. 7] (GvHD). При него получените от донора бели кръвни телца може да разпознаят собствените клетки на пациента като враг и да ги нападнат. Тази имунна реакция може да засегне и увреди много тъкани и органи в тялото - кожа, черен дроб, тънки черва и други. В този случай се налага приемането на медикаменти, които да потискат имунната система - имуносупресори, което прави пациента податлив на инфекции. Този ефект може да се прояви няколко седмици след трансплантацията или много по-късно. Затова е важно стволовите клетки, които ще бъдат трансплантирани на пациента, да бъдат максимално близки до собствените му.

Всички рискове е добре да бъдат обсъдени предварително с лекуващия лекар.

Какво да очакваме по време на лечението

Трансплантацията на стволови клетки е сложно лечение и трябва да се има предвид, че цената ѝ може да е много висока. В момента у нас трансплантация на костен мозък се прави във Варна, в центъра за трансплантация на стволови клетки към болница “Света Марина” [ref. 8]. Очаква се до няколко години да бъде открит нов модерен център за работа със стволови клетки, отново във Варна [ref. 9], с помощта на европейско финансиране.

След като е открито подходящо лечебно заведение, пациентът може да бъде настанен в болницата или пък не, но да се налагат чести посещения. Цялото лечение отнема няколко месеца.

Преди да започне курсът на химио- или лъчетерапия, е необходимо да бъдат подсигурени стволовите клетки за трансплантацията. Те се добиват от кръв, костен мозък или пъпна връв и се замразяват. Размразяват се отново преди самата трансплантация.

Химио- или лъчетерапията (може да бъде приложена и комбинация между двете) отнемат около 1-2 седмици, след което пациентът си почива няколко дни преди трансплантацията.

Самата трансплантация отнема между 1 и 5 часа, през които с помощта на катетър стволовите клетки се вливат през вена в кръвообращението - подобно на вливане на кръв. Понякога се правят две вливания през определен интервал от време.

Най-дълъг е процесът на възстановяване [ref. 10]. Неговата първа фаза е свързана с образуването на нови кръвни клетки от трансплантираните стволови. Когато са използвани клетки от донор, имунната система се възстановява по-бавно - една или две години. Същевременно при автоложна трансплантация - със собствени стволови клетки, този период е съкратен до месеци.

Тъй като всеки организъм реагира различно на трансплантацията, лекарите не могат да предвидят как точно ще се почувства пациентът в резултат от лечението. Това зависи от много фактори. Например, в какво здравословно състояние е бил той преди трансплантацията, колко напреднал е стадият на рака, какъв вид рак е, какви дози химио- и лъчетерапия се е наложило да приме пациентът, как те се възприемат от конкретния организъм и други фактори.

Какво се случва по време на възстановителния период

По време на възстановителния период, пациентът ще остане дълго време под наблюдението на лекарите, които ще следят как се изменят кръвните му показатели във времето след трансплантацията на стволови клетки. През първите три седмици ще се наложи броят на кръвните клетки да бъде следен всеки ден или поне веднъж седмично.

Докато показателите не се нормализират, той трябва да се пази усилено от инфекции и ще се чувства слаб и отпаднал. В него може да се преплитат негативни и положителни емоции - заради относителната изолация и физически неразположения, но и с надежда за успешен резултат от трансплантацията.

През първите три месеца [ref. 11] може да се наложат вливания на кръв или тромбоцити. При трансплантация от донор, ще се наложи прием на медикаменти, потискащи имунната система, за да се избегне ефектът “графт срещу гостоприемник”. Същевременно пациентът трябва да избягва места с много хора, както и деца, които може да са контактни на шарка или скоро да са ваксинирани с жива ваксина.

След година или две е необходимо да се поставят ваксините, които обичайно се слагат в детска възраст, защото в резултат от лечението с имунните клетки си е отишъл и имунитетът към патогените, придобит с тези ваксини преди.

Какво става, ако трансплантацията на стволови клетки е неуспешна

Трансплантацията може да е неуспешна по две причини [ref. 12] - ако тялото ни отхвърли трансплантираните от донор клетки или ако ракът се завърне.

В случай, че имунната ни система разпознае чуждите клетки като вражески и ги нападне, може да се предприеме нова трансплантация или вливане на специални бели кръвни клетки (лимфоцити) от същия донор.

Понякога, години след трансплантацията ракът може да се завърне. При някои агресивни видове рак, когато са използвани собствените стволови клетки на пациента, рецидив се наблюдава при до 50% от пациентите.

Най-честата причина за рецидив са останали в организма или в транспланта ракови клетки. В този случай се разчита на ефекта “графт срещу тумор”, при който имунните клетки от донора разпознават и убиват раковите клетки. Този ефект може да бъде подсилен, ако заедно със стволовите клетки, по време на трансплантацията се влеят и имунни клетки от донора.

При рецидив, състоянието може да се лекува чрез различна химиотерапия, от използваната първият път, чрез втора трансплантация или и двете. Ако се избере повторна трансплантация и първият път са използвани собствените клетки на пациента, то при тази втора трансплантация може да се използват донорски.

Източници:

1. Stem cells. Biology of blood and marrow transplantation: journal of the American Society for Blood and Marrow Transplantation. 2010
2. Клинични изпитвания за трансплантация на стволови клетки като лечение на различни видове рак
3. Allogeneic stem cell transplant. www.cancercenter.com
4. Stem Cell Transplants in Cancer Treatment. www.cancer.gov
5. A Review of Autologous Stem Cell Transplantation in Lymphoma. Current hematologic malignancy reports. 2017
6. Cytokine serum levels during post-transplant adverse events in 61 pediatric patients after hematopoietic stem cell transplantation. BMC cancer. 2016
7. Bone Marrow GvHD after Allogeneic Hematopoietic Stem Cell Transplantation. Frontiers in immunology. 2016
8. Откриха център за трансплантация на стволови клетки във Варна, 2014. nova.bg
9. Изграждат уникален център за работа със стволови клетки във Варна. www.chernomore.bg
10. Biobehavioral influences on recovery following hematopoietic stem cell transplantation. Brain, behavior, and immunity. 2013
11. After the stem cell transplant. www.cancer.ca
12. Complications of Stem Cell Transplants. www.webmd.com

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Първо извинете, ако това, което ще напиша изглежда тъпо! Здравейте, аз съм жена на 33 години, през ноември ме оперираха от рак на гърдата, завърших химиологията си през октомври. Днес беше първата ми лъчетерапия. Страх ме беше от страничните ефекти, че ще боли, не знам защо. Плюс това се почувствах много странно, когато коригираха положението на машината спрямо тялото и нуждите ми: в един момент беше много близо до лицето си, видях как очите ми се отразяват в машината и се замислих за всички останали хора които са били в тази машина... Може би са били още по-уплашени от мен, защото лъчетерапията е била единственият избор, който са имали? Само мисълта за всички останали пациенти, които са били на моето място в тази същата машина, ме кара да се чувствам нищожна, ръцете и краката ми направо замръзват. Наясно съм, че това може да прозвучи на някого като пълна глупост, но някой изпитал ли е подобно нещо? Какво изобщо означава това? Много мъчително ми се струва всеки път да мисля за това, а е много натрапчиво усещане.

След 12-годишна борба за 4ти път побеждавам рака! Днес получих резултатите и съм в ремисия отново. Излекувах се от рака! Просто исках да споделя и да върна надеждата на всички, които вървят по същия трънлив път.

Започвам с химиотепрапията утре и леко се притеснявам от това какво да е очаквам като странични ефекти. Наистина интензивни ли са страничните ефекти, както прочетох или мога да очаквам нещо умерено. Може би можете да ми разкажете за опита си с химиото. Благодаря за помощта !!

Преди 3 години и половина майка ми (сега на 44 години) беше диагностицирана с рак на дебелото черво. Имаше проблеми с червата от около година, преди най-накрая да стане ясно. Направиха й операция за отстраняване на тумора. Почти една година по-късно се наложи още една операция. Този път тумор с размерите на грейпфрут и друг с размер на тенис топка някак се бе появил в тазовата й кухина, в областта на яйчниците. Лекарят й отстрани яйчниците и беше доста сигурен, че е махнал всичко. През последните две години ходеше на прегледи на всеки три месеца и всичко беше наред. До последният път, когато решиха, че може да е отишло в матката й, затова вчреа мина през ПЕТ скенер. Тя не искаше да ми казва, но в крайна сметка разбрах, че не е в матката. Има петна, светещи в областта на таза, в 3-4 лимфни възли и върху черния дроб. Докторът каза, че операция или лъчетерапия изглежда не са подходящи и предлага химио. Тя каза от първия ден, че НИКОГА няма да прави химио и че по-скоро ще умре. От четене в нета си е изградила мнение, че това ще я направи инвалид и сега е ужасена. Следващата сряда пак ще имаме среща с лекаря, за да обсъдим резултатите от скенера. Искам да попитам има ли нещо, което трябва задължително да попитам лекаря? Всичко ми изглежда много по-лошо от последните два пъти, така че не съм сигурна какво да очаквам. Дали си струва дори да се опитвам да я убедя да премине през химиотерапия? Все още е много млада, за да се предава и отказва, но не аз съм болната и е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Проблемът е, че тя е много твърдоглава понякога и вярва на големи глупости, щом ги е прочела в нета. Но не се вслушва в думите, когато се опитвам да й обясня защо нещо просто не е вярно.

Здравейте! Искам да споделя моята история с вас. През октомври 2018 ме диагностицираха с рак и ми дадоха 6-8 месеца живот. Е, сега все още съм тук и никога не съм се чувствала по-добре. След като ми поставиха най-страшната диагноза, реших да гледам на храната като на лекарство. От тогава до днес се храня само със здравословна храна, почти без животински продукти, като изключим 1-2 пъти седмично мазна риба (не от развъдник по възможност) или варено яйце, както и рибено масло на капсули. Всеки ден следя кръвната си захар и още към петия месец от началото на новия ми хранителен режим, спрях да усещам непреодолимото желание за пица и други вредни храни.

Спазвам кето диета - без въглехидрати. Разбира се, към всичко това си спазвам лечението, предписано от лекарите - несъмнено денс съм жива благодарение на конвенционалната медицина. Но кетогенната диета в комбинация с фастинг, е причината да се чувствам по-добре от всякога, въпреки туморите, които все още са в белия ми дроб, мозъка, черния дроб и в много лимфни възли. И не съм само аз - има клинични изпитвания, които доказват поддържащия живота ефект на начина на хранене. Пк казвам - здравословното хранене и особено кето режима оказват наистина мощна подкрепа на раково болните, в допълнение към химио и лъчетерапията. Това може да удължи живота ни и да надживеем всички прогнози! Това че ни е поставена диагноза рак, не означава да се откажем от мечтите си за живота - може именно те да ни спасят. В началото бях една болна жена с наднормено тегло, а сега свалих всичко ненужно от плещите си и се наслаждавам на живота, макар да не съм напълно изцелена. Пожелавам успех на всички в борбата с коварното заболяване!