Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Marcelo Leal on Unsplash

За всички стана ясно, че най-уязвимата група хора по време на пандемията от новия коронавирус, COVID-19, са възрастните и тези, които страдат от съпътстващи хронични заболявания, като диабет и сърдечно-съдови проблеми. Но нека разгледаме какви са вероятните причини за това и има ли как тези пациенти да бъдат защитени или поне рискът за тях - снижен.

Диабет и високо кръвно налягане

Данните от различни изследвания показват, че смъртността е най-висока при пациенти, които са се заразили с новия коронавирус и същевременно са страдали от диабет, мозъчно-съдова болест (инсулт), високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания. Според статия по темата, публикувана в The Lancet [ref. 1], особено впечатление прави, че тези състояния често се лекуват с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). 

В статията се посочва още, че коронавирусът ни заразява, като се свързва към клетките на дихателната система чрез ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2), който се разполага по повърхността на епителните клетки на белия дроб, червата, бъбреците и кръвоносните съдове. Можем да направим следното сравнение: вирусът има ключ само за ключалката ACE2 и тя му е нужна, за да “отключи” и влезе в клетката.

Освен това, при пациенти с диабет тип 1 или тип 2, които се лекуват с АСЕ инхибитори и блокери на рецепторите за ангиотензин II тип I (ARBs), количеството на АСЕ2 върху клетките значително се увеличава, а това води до по-лесно проникване на опасния вирус в клетките и тяхното заразяване.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

От своя страна, хипертонията също се лекува с АСЕ инхибитори и ARBs, което води до увеличаване на АСЕ2. Авторите съобщават също, че количеството на АСЕ2 може да бъде повишено от тиазолидиндиони (които се използват за лечение на захарен диабет) и ибупрофен.

Всичко това означава, че при диабет и особено при лечението му с АСЕ инхибитори и ARB, рискът от заразяване с COVID-19 се увеличава, заради по-големия брой “ключалки” ACE2 по повърхността на клетките.

На това се базира хипотезата на авторите, че лечението на диабет и хипертония с лекарства, които предизвикват повишаване на количеството на ACE2, увеличава риска от развитие на тежка и дори фатална инфекция с COVID-19.

COVID-19 и сърдечно-съдовата система

Въпреки че клиничната картина в болшинството от случаите засяга само дихателната система, при някои пациенти настъпват тежки сърдечно-съдови нарушения. Освен това, тези, които имат подобни заболявания още преди да се заразят с вируса, изглежда са подложени на повишен риск от смърт в резултат на инфекцията.

Много е важно да бъдат открити причините и механизмите, по които това става, за да бъде оказана своевременна и ефективна помощ на тази група пациенти и смъртността да бъде понижена.

За съжаление и тук изглежда е намесен ензимът ACE2, който е разположен по повърхността на клетките. Той се намира в особено голямо количество върху клетките на белия дроб, но и на сърцето и има голямо значение за сърдечно-съдовата дейност.

Photo by Robina Weermeijer on Unsplash

По-горе обсъдихме възможната роля на лекарствата, които се използват за регулиране на кръвното налягане. Но според някои доклади [ref. 2], изглежда и самият вирус причинява щети на миокарда на сърцето. 

В тях се съобщава [ref. 3], че някои от пациентите първо са потърсили лекарска помощ със сърдечни оплаквания, без респираторни симптоми, и едва след това е било установено, че са заразени с вируса. При 11,8% от починалите, които преди това не са страдали от сърдечно-съдово заболяване, се наблюдавала значителна увреда на сърцето, като някои от тях получили сърдечен арест по време на лечението си в болницата.

Хронично увреждане на сърдечно-съдовата система

Все още не се знае какви ще бъдат дългосрочните ефекти върху здравето на преболедувалите инфекция от новия коронавирус. Затова учените обръщат поглед назад към това, което знаем за последствията при тези, които са се излекували от SARS пред 12 години. Резултатите са обезпокоителни.

Ето какво пишат изследователите в статия [ref. 4], основаваща се на данните за 25 от преболедувалите SARS:

  • 68% страдат от хиперлипидемия [ref. 5]
  • 44% имат нарушения в сърдечно-съдовата система,
  • 60% имат нарушения на глюкозния метаболизъм.

При пациентите, при които липидният метаболизъм е с нарушена регулация и са преболедували SARS, концентрациите на свободни мастни киселини, лизофосфатидилхолин, лизофосфатидилетаноламин и фосфатидилглицерол в кръвния серум са значително увеличени в сравнение с хората без анамнеза за инфекция от SARS-CoV.

Photo by Sharon Pittaway on Unsplash

Те пишат още, че механизмите, чрез които инфекцията на SARS-CoV води до нарушения на липидния и глюкозния метаболизъм, все още не са ясни. Като се има предвид, че вирусът на SARS има структура, подобна на тази при COVID-19, то може да се допусне, че този нов вирус също може да причини хроничнo увреждане на сърдечно-съдовата система и трябва да се отдава внимание на сърдечно-съдовата защита по време на лечението на COVID-19.

Рискът за пациентите с вече съществуващи сърдечно-съдови заболявания

Според данните за смъртността, публикувани от Националната здравна комисия на Китай, 35% от пациентите, инфектирани от новия коронавирус, са имали вече съществуваща хипертония и 17% са имали анамнеза за коронарна болест на сърцето. В допълнение, данните показват, че пациентите на възраст над 60 години, които са били заразени с вируса, страдат от по-тежка пневмония, отколкото пациенти на възраст под 60 години.

Обезпокоително е, че се наблюдава увреждане на сърцето по време на лечението на COVID-19. По-специално внимание трябва да се обърне на използването на противовирусни лекарствата. В проучване [ref. 3] на 138 пациенти с COVID-19, 89,9% са получавали противовирусни лекарства, но трябва да се има предвид, че много от тези лекарства могат да причинят сърдечна недостатъчност, аритмия или други сърдечно-съдови нарушения.

Следователно, по време на лечението на COVID-19, особено с употребата на противовирусни средства, рискът [ref. 6] от възникването на сърдечни проблеми трябва да се следи отблизо.

Позиция на Съвета по хипертония към Европейското общество по кардиология

Според Съвета по хипертония към Европейското общество по кардиология, трябва да се подхожда внимателно към цитираните горе проучвания и пациентите, страдащи от високо кръвно налягане да не прекъсват лечението си от страх, че изложените хипотези може да бъдат доказани и лекарствата да повишат риска от заразяване с COVID-19 и тежко протичане на болестта.

Те обръщат внимание [ref. 7] на това, че въпросните хипотези все още не са експериментално потвърдени и в този смисъл - не представляват начуни факти.

На сайта на обществото пише: "Съветът по хипертония настоятелно препоръчва на лекарите и пациентите да продължат лечението с обичайната си антихипертензивна терапия, тъй като няма клинични или научни доказателства, които да подсказват, че лечението с ACEi или ARB трябва да бъде прекратено поради инфекцията COVID-19."

 

В заключение: необходимо е повишено внимание към пациентите, постъпили за лечение на инфекция причинена от новия коронавирус, които страдат от диабет или сърдечно-съдови заболявания, като се вземат предвид два фактора: участието на ACE2 и ефектите от вируса върху сърцето.

 

Източници:

  1. Are patients with hypertension and diabetes mellitus at increased risk for COVID-19 infection? The Lancet. 2020
  2. COVID-19 and the cardiovascular system. Nature
  3. Clinical Characteristics of 138 Hospitalized Patients With 2019 Novel Coronavirus-Infected Pneumonia in Wuhan, China. JAMA. 2020
  4. Altered Lipid Metabolism in Recovered SARS Patients Twelve Years after Infection. Scientific reports. 2017
  5. Хиперлипидемия (на български). http://medicine-bg.net
  6. Sick sinus syndrome induced by interferon and ribavirin therapy in a patient with chronic hepatitis C. Journal of cardiology cases. 2018
  7. Position Statement of the ESC Council on Hypertension on ACE-Inhibitors and Angiotensin Receptor Blockers. www.escardio.org/

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.