Chronic diseases

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните за живота. Ако се замислим кои са най-животозастрашаващите състояния и как се оказва първа помощ на тежко пострадал, непременно ще стигнем до този извод.

Но спирането на сърцето не е единственото, което може да ни сполети. Изключително важно е да поддържаме кръвоносната си система в изправност, за да имаме добро качество на живот и крепко здраве.

В тази статия ще съберем на едно място 3 от заболяванията на сърцето, за които има установени от науката билки с ползотворен ефект:

• Аритмия (шафран, джинджифил, маточина и др.)
• Атеросклероза (бабини зъби, червен градински чай, черен кимион и др.)
• Високо кръвно налягане, хипертония (чесън, шафран, зелен чай и др.)

Аритмия

Най-общо аритмията се състои в нарушен сърдечен ритъм - неравномерен, твърде бърз или твърде бавен и причина за него могат да бъдат както тежки състояния, като порок на сърцето или инфаркт, така и прекалено емоционално напрежение или злоупотреба с алкохол.

Има няколко билки [ref.1] и добавки, които биха могли да ни окажат помощ срещу аритмията. Ето кои са те.

Шафран (Crocus sativus)

Различни проучвания показват, че шафранът (шафранов минзухар) има ефект срещу аритмия, като се счита, че това вероятно се дължи на способността му да инхибира калциевите канали в клетката. 

Джинджифил (Zingiber officinale)

В традиционната китайска медицина джинджифилът влиза в състава на отвара с кардиопротективни свойства. В няколко проучвания е демонстриран и ефект на джинджифила срещу възникването на аритмия. [ref.2]

Маточина (Melissa officinalis)

Според някои проучвания маточината има кардиопротективен ефект и може да служи като средство против аритмия.

Други билки

Противоаритмичен ефект е установен и при следните лечебни растения:

• Чесън (Allium sativum);
• Дяволска уста (Leonurus cardiaca);
• Магнолия (Magnolia officinalis);
• Репей (Arctium lappa);
• Обикновен кисел трън (Berberis vulgaris);
• Бергамот (Citrus bergamia);
• Грозде (Vitis sp.)
• Женско биле (Glycyrrhiza uralensis);
• Зелен чай (Camellia sinensis) и други [ref.1].

Витамини, минерали, добавки при аритмия

• Омега-3 мастни киселини (набавят се основно от мазни риби);
• Витамин С;
• Магнезий и калий.

Атеросклероза

Атеросклерозата е заболяване, което зависи от много фактори и въпреки това е основен причинител на смърт и тежки увреждания, тъй като засяга кръвоносните съдове на най-важните органи - сърцето и мозъка.

По същество представлява отлагане на плаки във вътрешността на кръвоносните съдове, което ги втвърдява и създава предпоставки за образуване на тромби, които запушват съдовете и това може да доведат до инфаркт, инсулт, гангрена на крайници и други тежки състояния. Възпалението е основен участник в процеса.

Благоприятният ефект на някои билки срещу атеросклероза, се основава на няколко различни механизма:

• Понижаване нивата на липиди в кръвта;
• Потискане на мигрирането и струпването на моноцити под слоя клетки, покриващ вътрешността на кръвоносните съдове;
• Противовъзпалителни свойства;
• Антиоксидантни свойства;
• Потискане на инфилтрацията и пролиферацията на васкуларни гладкомускулни клетки;
• Потискане на формирането на плаки.

Тук ще разгледаме някои от лечебните растения, които притежават едно или друго от тези свойства. Информацията е взета от научната статия от 2019 г. “Medicinal Herbs Effective Against Atherosclerosis: Classification According to Mechanism of Action”. [ref.3]

Даншен или червен градински чай (Salvia miltiorrhiza)

Сушените корени на червения градински чай се използват в източната традиционна медицина за сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза.

Благотворният ефект на билката се дължи на способността ѝ да понижава нивата на липидите в кръвта, да потиска струпването на моноцити под ендотела в кръвоносните съдове, противовъзпалителните си свойства, да потиска образуването на плаки, инфилтрацията и пролиферацията на васкуларните гладкомускулни клетки и антиоксидантните ѝ ефекти. А това са всички изброени по-горе ефекти, на които различните билки дължат потенциала си да помагат при атеросклероза.

Затова може да се каже, че даншен е най-подходящата билка за профилактика и лечение на атеросклерозата.

Босилек (Ocimum basilicum)

Водният екстракт от босилек понижава нивата на LDL-холестерола, общия холестерол и триглицеридите, повишава нивото на HDL-холестерола и има антиоксидантен ефект - свойства, които противодействат на атеросклерозата.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Богатият на флавоноиди екстракт от жълт кантарион понижава серумните нива на триглицеридите, общия холестерол и LDL, като същесвременно повишава нивото на HDL. Освен това, той има и антиоксидантни свойства.

Бабини зъби (Tribulus terrestris)

Бабини зъби е известна у нас билка, чийто екстракт има свойството да понижава нивото на липидите в кръвта - понижава LDL, HDL, общия холестерол и триглицеридите. 

Черен кимион (Nigella sativa)

Маслото от семена на черен кимион понижава нивата на триглицеридите, общия холестерол и LDL и повишава нивата на HDL, което потиска образуването на плаки в кръвоносните съдове. То има и антиоксидантни свойства.

Обикновена пришница (Prunella vulgaris)

Билката се нарича още живеничаво биле, посечено биле, усойче, хайдушка трева, и черноглавка. Спиртният извлек от обикновена пришница потиска прикрепването на клетките моноцити и има противовъзпалително действие. Тези свойства помагат в борбата с атеросклерозата.

Куркума (Curcuma longa)

По отношение на атеросклерозата, куркумата има сходни свойства с тез на обикновената пришница.

Високо кръвно налягане (хипертония)

При хипертонията се наблюдава трайно повишаване на налягането в кръвоносните съдове, което силно натоварва сърцето и в дългосрочен план го уврежда. Може да доведе до замайване, главоболие, световъртеж, които са характерни симптоми, но много хора ги пренебрегват.

Предпоставка за високо кръвно налягане е нездравословният начин на живот - алкохол, цигари, нездравословно хранене, заседналост, прекаляване със солта. Хипертонията сама по себе си може да бъде симптом на сериозни заболявания на сърдечно-съдовата система.

Билките, които идват на помощ при хипертония, имат няколко механизма на действие - влияят на гладката мускулатура и ендотела на кръвоносните съдове, свободните радикали (реактивни кислородни видове, ROS) и потискат ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS). [ref.4]

Чесън (Allium sativum)

Чесънът се използва от народната медицина за понижаване на липидите в кръвта и на кръвното налягане. Ползите от тази употреба са установени и от науката и се смята, че се дължат главно на алицина и биологично активните серни съединения в чесъна. Единственото противопоказание е приемът на антикоагуланти (лекарства против съсирване на кръвта), тъй като в комбинация с тях чесънът може да засили твърде много кървенето.

Зелен и черен чай (Camelia sinensis)

Установено е, че дългосрочната ежедневна употреба (6 месеца) на черен или зелен чай понижава кръвното налягане, като ефектът от зеления чай е по-голям. Това вероятно се дължи на флавоноидите наречени катехини, които се съдържат в чая и водят до разширяване на кръвоносните съдове и следователно - понижаване на налягането в тях.

Цвекло

Сокът от цвекло е бил използван успешно за понижаване на кръвното налягане в няколко изследвания при доброволци, страдащи от хипертония.

Шафранов минзухар (Crocus sativus)

Шафранът се използва с лечебни цели, включително при хипертония, от поне 4 000 години. Той съдържа няколко типични за растението вещества, както и флавоноиди и антоцианини - всички те имат съдоразширяващо действие. Положителният ефект на шафрана върху високото кръвно налягане е потвърден и от няколко проучвания сред доброволци.

Черен кимион (Nigella sativa)

Маслото от черен кимион има и понижаващ кръвното налягане ефект, освен че понижава нивата на липиди в кръвта. Веществото тимохинон има съдоразширяващ ефект.

Каркаде, Суданска роза (Hibiscus sabdariffa)

У нас каркаде се нарича чаят от растението суданска роза. Той има понижаващ кръвното налягане ефект, който е по-силно изразен при хората с по-високо кръвно. Ефектът е потвърден от няколко проучвания при животни и хора.

Други лечебни растения с хипотензивен ефект са женшен (Panax sp.) и даншен или червен градински чай (Salvia miltiorrhiza).

Билките имат потенциала да послужат като профилактично или съпътстващо лечение. Разбира се, трябва да се има предвид, че някои от тях може да взаимодействат с лекарствата, които вече приемаме и затова е необходима консултация с лекуващия ни лекар, за да изберем най-подходящото лечебно растение за нашия случай и нашето заболяване. 

В следваща статия ще разгледаме и други заболявания на сърдечно-съдовата система и билките, за които има доказателства от науката, че биха ни помогнали за по-добро здраве и дълъг живот. 

Източници:

1. A review on plants and herbal components with antiarrhythmic activities and their interaction with current cardiac drugs, 2020, Journal of Traditional and Complementary Medicine
2. Negative Chronotropic and Antiarrhythmic Effects of Ginger (Zingiber officinale) and Intermittent Fasting on Cacl2 Induced-Arrhythmia, 2016, Research Journal of Pharmaceutical, Biological and Chemical Sciences
3. Medicinal Herbs Effective Against Atherosclerosis: Classification According to Mechanism of Action, 2019, Biomolecules and Therapeutics
4. Herbs Used for the Treatment of Hypertension and their Mechanism of Action, 2017, Current Hypertension Reports

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ или PCOS) е сложно ендокринно заболяване, което трябва да бъде разглеждано и лекувано като се вземат предвид всички негови аспекти. Често състоянието е свързано с друго - инсулиновата резистентност и за отправна точка на лечението може да се използва този факт [ref.1]. Ако инсулиновата резистентност бъде овладяна, това ще окаже значителен положителен ефект и върху синдрома на поликистозните яйчници.

При този синдром се наблюдават няколко характерни прояви: образуване на кисти в яйчниците, липса на овулация, нередовен менструален цикъл, повишено окосмяване, акне, изтъняване на косата. Кистите в яйчниците са най-типичният симптом и се откриват по време на ултразвуков преглед при гинеколог.

Синдромът на поликистозните яйчници е една от най-честите причини за безплодие при жената, поради факта, че овулацията не настъпва или е трудно да се предвиди кога е най-вероятно това все пак да се случи. Затова повечето добавки, които се предписват от лекарите целят регулиране на менструалния цикъл.

Все повече жени търсят алтернативни начини за справяне с проблема, т.е. регулиране на цикъла с промени в начина на живот, храненето, с помощта на билки и добавки. В статията Каква е връзката между поликистозните яйчници, инсулиновата резистентност и безплодието разгледахме значението на спорта и храненето за справяне с проблема, а в тази статия ще се спрем на билките и добавките, за които има научни данни, че могат да помогнат на страдащите от синдром на поликистозните яйчници.

Билки, за които има данни, че помагат при поликистозни яйчници

Както споменахме, синдромът на поликистозните яйчници е сложно състояние, свързано с хормоналния баланс, и към лечението му е необходимо да се подхожда с внимание. Тъй като репродуктивното здраве е натоварено с допълнителна емоционална тежест, този проблем изисква особено уважение - изключително важно е да се консултираме с лекуващия ни лекар за всяка билка или добавка, която бихме искали да вземем, за да не влошим неволно състоянието си. Всеки организъм има своите специфики и всеки случай е различен - работа на лекаря е да открие тези разлики и да назначи индивидуална терапия на всеки свой пациент.

В следващите редове ще разгледаме научните данни за ползите от някои билки и добавки - информация, която може да обсъдите с лекаря си. :)

Женско биле (Glycyrrhiza glabra и Glycyrrhiza uralensis)

Проведени са няколко предклинични и клинични изпитвания на ефекта на женското биле и е установено, че билката може да понижи нивата на тестостерона и андрогените в кръвта, както и да подобри честотата на овулация при поликистозни яйчници [ref.2]. 

Женското биле може да подпомогне и метаболизирането на захарта, ако жената има и инсулинова резистентност, като подобри инсулиновата чувствителност [ref.3].

Мака (Lepidium)

Коренът на растението мака често се препоръчва като средство за подобряване на плодовитостта както при мъжа, така и при жената, а и за повишаване на либидото. За съжаление няма клинични изпитвания, които да доказват ползата на мака при жени с поликистозни яйчници, въпреки че билката се използва и предписва много често. [ref.4]

Аврамово дърво, Витекс (Vitex agnus-castus)

Аврамовото дърво се нарича още “билката на жената”. Добре е да се има предвид, че тя може да потисне сексуалното желание. Има данни, че тя регулира нивата на половите хормони, цикъла и може да повиши шансовете за успех при забременяването. [ref.5]

Черен кохош (Cimicifuga racemosa)

Проведени са няколко предклинични и поне 3 клинични проучвания за ефектите на черния кохош при жени, страдащи от СПКЯ. Резултатите от тях са обнадеждаващи и включват понижаване на LH (лутеинизиращия хормон), оптимизиране на съотношението между хормоните LH и FSH (благоприятства овулацията) [ref.6], положително влияние върху дебелината на ендометриума (маточната лигавица) и други. [ref.2]

Касия (Cinnamon cassia)

Касията е роднина на канелата и кората ѝ също се използва за подправка. Има поне две проучвания, които показват благотворен ефект на растението при синдром на поликистозните яйчници. Едното е проведено при плъхове и сравнява ефектите на метформина с тези на билката [ref.7]. Другото е проведено при жени със СПКЯ и наднормено тегло [ref.8].

Резултатите: в първото проучване екстрактът от касия е понижил тестостерона, LH и инсулиновата резистентност в същата степен, в която и метформинът; във второто проучване метаболитният профил на жените се е подобрил. 

Бабини зъби (Tribulus terrestris)

Билката може да подпомогне овулацията и да регулира менструалния цикъл, както и да намали броя на кистите върху яйчниците. През 80-те години български учени са провели две клинични изпитвания при жени и са установили, че бабините зъби повишават FSH при здрави жени [ref. 9] и предизвикват овулация при жени, страдащи от липса на такава [ref.10].

В по-нови чуждестранни изследвания при плъхове също е наблюдавано предизвикване на овулация при поликистозни яйчници [ref.11].

Според обзор от 2019 г. внимание заслужават още сминдухът (Trigonella foenum-graecum) и канелата (Cinnamomum verum), тъй като те може да проявяват допълнителни положителни ефекти върху нарушенията в овулацията и менструалния цикъл, затлъстяването, инсулиновата резистентност, проблемите с метаболизма на мазнините и завишените нива на мъжки полови хормони андрогени. [ref.12]

Четете още: 5 билки, полезни за диабетици и хора изложени на риск от болестта

Други добавки и минерали при поликистозни яйчници

Някои витамини и минерали също може да облекчат симптомите на заболяването и да окажат благоприятно въздействие върху регулацията на менструалния цикъл.

Инозитол (витамин В8)

Установено е, че инозитолът възстановява овулацията и подобрява инсулиновата чувствителност при жени, страдащи от СПКЯ. Той се открива в две форми (стереоизомери) в добавките - мио-инозитол и D-хиро-инозитол. [ref.13]

В статия от 2020 г. учени от Института по репродуктивна медицина на Южна Флорида, пишат:

“...важно е да се знае, че лечението с D-хиро-инозитол може да бъде от полза, когато се прилага в ниски дози, но прогресивното увеличаване на дозата му води до загуба на благоприятните му ефекти върху репродуктивните способности на жените и влошаване на качеството на бластоцистите създаден чрез ин витро оплождане (IVF). В допълнение, трябва да имаме предвид, че чревната абсорбция на мио-инозитол се намалява при едновременното приложение на D-хиро-инозитол, тъй като двата стереоизомера се конкурират помежду си за един и същ транспортер, който има сходен афинитет към всеки от тях. Намаляване на абсорбцията на мио-инозитол се установява и когато се прилага едновременно с инхибитори на чревната абсорбция на захар и/или видове захари като сорбитол, малтодекстрин и сукралоза. Комбинацията от тях може да изисква по-големи количества мио-инозитол, за да се достигне терапевтична доза в сравнение с прилагането само на инозитол - особено важен факт, когато лекарите се стремят да получат специфично ниво на стереоизомера в кръвната плазма. И накрая, трябва да отбележим, че е установено, че D-хиро-инозитолът е инхибитор на ароматазата, което увеличава андрогените и може да има вредни последици за жените. Следователно добавките с инозитол, използвани при лечение на СПКЯ, трябва да бъдат внимателно дефинирани. Клиничните доказателства показват, че съотношението 40:1 между мио-инозитол и D-хиро-инозитол е оптималната комбинация за възстановяване на овулацията при жени, страдащи от синдром на поликистозните яйчници. Следователно е доста изненадващо, че добавки за лечение на СПКЯ съдържат произволно избрани съотношения между двата стереоизомера на инозитола и често се комбинират с безполезни или дори контрапродуктивни молекули, като всички те могат да отслабят ефикасността на мио-инозитола.” [ref.14]

За съжаление същата диспропорция в съотношението между двете форми на инозитол се наблюдава и в широко разпространени добавки на нашия пазар.

Цинк

Цинкът е микроелемент, който има доказано значение за правилното функциониране на имунната и репродуктивната система както при мъжа, така и при жената. Той може да подпомогне регулирането на менструалния цикъл, да повлияе на инсулиновата резистентност и да намали броя на кистите в яйчниците [ref.15].

Витамин D

Установено е, че голям процент от жените със синдром на поликистозните яйчници имат недостиг на витамин D [ref.16]. Има данни, че възстановяването на нормални нива на този витамин в организма може да подпомогне справянето с проблема.

Според едно изследване върху плъхове витаминът е допринесъл за нормализиране на структурата на ендометриума (лигавицата на матката), което благоприятства имплантацията на ембриона, ако настъпи оплождане. При жените със СПКЯ имплантацията е затруднена. [ref.17]

Тази статия не претендира за изчерпателност, но се надяваме, че ще даде насока на страдащите от синдрома на поликистозни яйчници и ще допринесе за подобряване на шансовете за забременяване и справяне с проблема.

Източници:

1. Каква е връзката между поликистозните яйчници, инсулиновата резистентност и безплодието, Sanat.io, 2020
2. Herbal medicine for the management of polycystic ovary syndrome (PCOS) and associated oligo/amenorrhoea and hyperandrogenism; a review of the laboratory evidence for effects with corroborative clinical findings, BMC Complement Altern Med, 2014
3. Glycyrrhizic acid improved lipoprotein lipase expression, insulin sensitivity, serum lipid and lipid deposition in high-fat diet-induced obese rats, Lipids in Health and Disease, 2010
4. Lifestyle management of polycystic ovary syndrome: a single-center study in Bosnia and Herzegovina, AIMS Public Health, 2020
5. The Effects of Combined Low-Dose Oral Contraceptives and Vitex Agnus on the Improvement of Clinical and Paraclinical Parameters of Polycystic Ovarian Syndrome: A Triple-Blind, Randomized, Controlled Clinical Trial, Iranian Red Crescent Medical Journal inpress, 2016
6. Role of phyto-oestrogens in ovulation induction in women with polycystic ovarian syndrome, Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol, 2013
7. Metabolic Changes and Hormonal Disturbances in Polycystic Ovarian Syndrome Rats and the Amelioration Effects of Metformin and/or Cinnamon Extraction, J Am Sci, 2013
8. The effect of cinnamon extract on insulin resistance parameters in polycystic ovary syndrome: a pilot study, Fertil Steril, 2007
9. Tribestan effect on the concentration of some hormones in the serum of healthy subjects, Sofia, Bulgaria: Company documentation, Chemical Pharmaceutical Research Institute, 1981
10. Clinical studies on the preparation Tribestan in women with endocrine infertility or menopausal syndrome, Sofia, Bulgaria: 1st Obstetrical and Gynecological Hospital; 1984
11. Alternative Treatment of Ovarian Cysts with Tribulus terrestris Extract: A Rat Model, Reprod Domest Anim, 2012
12. A comprehensive review of clinical studies with herbal medicine on polycystic ovary syndrome (PCOS), DARU Journal of Pharmaceutical Sciences, 2019
13. Effects of myo-inositol in women with PCOS: a systematic review of randomized controlled trials, Gynecological Endocrinology, 2012
14. Inositol Treatment for PCOS Should Be Science-Based and Not Arbitrary, Int J Endocrinol, 2020
15. Therapeutic effects of organic zinc on reproductive hormones, insulin resistance and mTOR expression, as a novel component, in a rat model of Polycystic ovary syndrome, Iran J Basic Med Sci, 2020
16. Научни статии за връзката между дефицита на витамин D и поликистозните яйчници, BioSeek
17. Investigation of the uterine structural changes in the experimental model with polycystic ovary syndrome and effects of vitamin D treatment: An ultrastructural and immunohistochemical study, Reproductive Biology, 2018

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

В смутни времена като настоящите, се обръщаме към натрупаното през годините познание, в търсене на отговор дали има потенциално ефективни и безопасни методи да подобрим здравословното си състояние.

Настоящата статия се базира на пасажи от научната публикация от 2015 г. “Inhaled therapeutics for prevention and treatment of pneumonia” с автори д-р Amar Safdar, Samuel A. Shelburne, Scott E. Evans, Burton F. Dickey. [ref. 1]

Внимание! Важно е да се отбележи, че пневмонията при Ковид-19 има своите особености, различаващи я от други типове пневмония и сега, повече от всякога, е важно да съгласуваме всяко свое действие с лекар, за да не навредим на здравето си, в стремежа да си помогнем! Ако сте с пневмония, причинена от коронавирус, непременно попитайте Вашия лекар дали написаното тук е подходящо за приложение във Вашия случай. Някои лични лекари не препоръчват правенето на инхалации при пациенти с коронавирус, които не са с пневмония, поради опасност от евентуално пренасяне на вируса от носоглътката заедно с па́рите в белия дроб.

Каква е естествената защита на дихателната система

Както сред здравите, така и при имуносупресираните хора, пневмонията остава водеща причина за преждевременна смърт в света. Податливостта на белите дробове към инфекция произтича от архитектурните изисквания на газообмена и честото вдишване на инфекциозни агенти.

Какво означава това?

За да се осъществява дишането, хората непрекъснато излагат 100 кв м от белодробната си повърхност на външната среда. Тъй като 5 - 10 литра околен въздух се вдишват и издишват всяка минута, други частици, капчици и патогени също навлизат в белия дроб. Установено е, че дори при здрави доброволци през нощта се наблюдава вдишване на микроскопични количества съдържание от устата и стомаха, а пациентите с неврологични, анатомични или други пречки за защита на дихателните пътища, са особено податливи на вдишване на такъв заразен материал.

За разлика от повърхността на тялото, покрита с непропусклива кожа, стомаха с киселинната си среда или долната част на стомашно-чревния тракт, защитен с дебел слой слуз, голямата повърхност на белите дробове е съвсем слабо защитена от околната среда. Белодробната бариера не може да бъде по-голяма, тъй като обменът на кислород и въглероден диоксид (дишането) изисква тъканта да бъде нежна като капилярите.

И все пак, въпреки тази структурна уязвимост, белите дробове се защитават успешно срещу повечето инфекциозни предизвикателства чрез различни механизми. Повечето вдишани патогени не успяват да достигнат периферните дихателни пътища, тъй като засядат в подвижен слой слузести секрети, покриващи горните дихателни пътища, а това е последвано от изхвърляне чрез мукоцилиарно очистване (отделянето на секрети и движенията на ресничките на респираторния епител, които връщат попадналите патогени и замърсители обратно навън - представете си кашлицата и хремата).

Присъствието на антимикробни пептиди и антитела в течността на лигавицата на дихателните пътища ограничава растежа на болестотворните микроорганизми, които успяват да проникнат в малките дихателни пътища. Алвеоларните макрофаги (вид клетки, които почистват белия дроб) поглъщат микроорганизми, които достигат до най-отдалечените въздушни пространства.

Когато базовите защитни сили са претоварени, белодробният епител реагира чрез увеличаване на своите преки антимикробни способности и сигнализира за набирането на левкоцити (клетки на имунната система) от кръвообращението.

За какво служат инхалациите

Белите дробове са най-често срещаното място на сериозна инфекция поради голямата си повърхност, изложена на външната среда и минималната бариерна защита. Тази архитектура обаче прави белите дробове лесно достъпни и за локална терапия.

Терапевтичните аерозоли имат няколко функции:

• насочени са към подобряване на изчистването на патогените (вируси и бактерии) чрез т.нар. мукоцилиарно очистване;
• стимулиране на вродените съпротивителни сили срещу микробни инфекции;
• цитокинова стимулация на имунната функция;
• доставяне на антибиотици.

Инхалациите с физиологичен разтвор изглежда подобряват очистването на белия дроб

Основната причина да се изследват ефектите на инхалациите с физиологичен разтвор (на практика той представлява вода и сол - натриев хлорид) са пациентите с муковисцидоза - заболяване, при което има намален обем на течността по повърхността на дихателните пътища. Това предотвратява ефективното движение на ресничките и причинява дехидратация на слузта, което нарушава мукоцилиарното очистване и води до колонизация на дихателните пътища с бактерии и гъбички, предизвиквайки допълнително възпаление и увреждане.

Ранните проучвания през 90-те години показват, че нарастващите концентрации на аерозолизирани разтвори на натриев хлорид (инхалация с физиологичен разтвор) водят до увеличаване на скоростта на мукоцилиарното очистване. Въз основа на тези резултати, инхалациите с воден разтвор на сол са били изследвани при краткосрочно лечение на пациенти с муковисцидоза и е установено, че те подобряват белодробната функция [ref. 2].

През 2006 г. две големи проучвания, използващи 4 ml 7% физиологичен разтвор, аерозолиран два пъти дневно, демонстрират подобрена белодробна функция и намалени нива на обостряне при пациенти с муковисцидоза [ref. 3, ref. 4].

Има няколко причини да мислим, че инхалациите с висока концентрация на сол биха имали полза и за другите пациенти, освен тези с муковисцидоза.

• Първо, скоростта на мукоцилиарното очистване се ускорява чрез повишена хидратация дори при тези, които не страдат от понижено количество течност по повърхността на дихателните пътища. Това е наблюдавано при пациенти, които страдат от вродено намалена абсорбцията на натрий и при нормални пациенти чрез използването на аерозоли на физиологичен разтвор [ref. 5].
• Второ, запушването на малките дихателни пътища със слуз се появява и при други белодробни заболявания, освен при муковизсцидозата, като астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и инфекции на дихателните пътища с вирусни, гъбични и микобактериални патогени.
• Трето, изчерпването на течността по повърхността на дихателните пътища се появява и при някои други видове възпаления и инфекции на дихателните пътища.

Авторите на статията препоръчват приложението на инхалации със 7% натриев хлорид (готварска сол) при пациенти с прекомерно количество слуз в дихателните пътища и/или персистираща инфекция, като в зависимост от случая тази терапия е съпроводена и от съответното лечение. [ref. 6] Но заключват, че биха били ценни допълнителни изследвания, които да измерят полезността и оптималните техники на инхалациите с висока концентрация на сол при заболявания, различни от муковисцидозата.

Източници:

1. Inhaled therapeutics for prevention and treatment of pneumonia, Expert Opinion on Drug Safety, 2015
2. Nebulised hypertonic saline for cystic fibrosis, Cochrane Database of Systematic Reviews, 2009
3. Mucus clearance and lung function in cystic fibrosis with hypertonic saline, New England Journal of Medicine, 2006
4. A controlled trial of long-term inhaled hypertonic saline in patients with cystic fibrosis, New England Journal of Medicine, 2006
5. Pulmonary epithelial sodium-channel dysfunction and excess airway liquid in pseudohypoaldosteronism, New England Journal of Medicine, 1999
6. Nebulised 7% hypertonic saline improves lung function and quality of life in bronchiectasis, Respiratory Medicine, 2011

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Кога започваме да остаряваме? Какво всъщност представлява стареенето? Можем ли да спрем или поне забавим този процес? Това са само няколко от многото въпроси, които темата за стареенето провокира. Тя е изключително обширна и сложна и въпреки напредъка на модерната биология в тази област, все още науката има да извърви дълъг път, преди да може да развенчае всички мистерии и да даде задоволителни и изчерпателни отговори. И все пак - обяснения се търсят и обикновено те попадат в две категории теории [ref.1]. 

Първа теория: стареенето е програмиран процес

Първата категория теории, които се развиват от съвременната наука, се основават на това, че стареенето е програмиран процес. С други думи той ни е заложен и представлява нещо като естествено продължение на растежа и развиването ни от деца в зрели индивиди.

Може да го опишем като биологичен процес, който следва определен график, и зависи от проявата (експресията) на нашите гени. Тя се изменя с времето така, че защитните механизми на организма намаляват и това води неминуемо до стареене и смърт.

Няма да задълбаваме в тази теория с повече подробности, но ми се иска да дам един интересен пример за програмирана смърт от природата. Става дума за миграцията на тихоокеанската сьомга [ref.2]. Нейният жизнен цикъл започва в сладководни реки и след това младите риби изминават хиляди километри, за да достигнат богатия и разнообразен тихоокеански хабитат с цел растеж и изхранване. Следва нова дълга миграция за завръщане в родните води, където оцелелите зрели индивиди хвърлят хайвера си. Любопитното за този вид и причината да споменавам този пример е, че зрелите възрастни индивиди умират след хвърлянето на хайвера си. Тяхната смърт обогатява речната екосистема като ѝ предоставя хранителни вещества и енергия, които се използват и от потомството им. 

Втора теория: стареенето е резултат от действието на факторите на околната среда

Втората категория теории разглежда повредите в нашия организъм като следствие от действието на факторите на околната среда. Двете теории не са задължително взаимоизключващи се. По-скоро бих казала, че програмираната смърт варира между различните организми, а непрограмираната ускорява процеса и води до натрупване на повреди в организма ни.

След като и двете теории говорят за повреди, логично е да се запитаме какви могат да бъдат те и какви са механизмите на възникването им? Повече по тази тема може да прочетете тук [ref.3]. Друг въпрос, който може да ни вълнува, е какво да очакваме с напредването на възрастта?

Промени в сърдечно-съдовата система

С увеличаването на възрастта расте и рискът от заболявания на сърдечно-съдовата система. Най-честата промяна е стесняването на кръвоносните съдове. Това често се дължи на натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешността на артериите. Настъпват промени също в мускулатурата на сърцето и кръвта, която достига до него е по-малко. Развива се високо кръвно налягане. 

Промени в опорно-двигателната система

Мускулите губят сила и издръжливост с времето, което може да се отрази на координацията и баланса ни. Освен това плътността на костите намалява и това е причина за влошаване на правилната стойка и появата на болка. Намалява и съдържанието на минерали в костите - предпоставка за развиване на остеопороза [ref.4].

Друга забележима промяна е намаляването на ръста. Тя се дължи на дегенерация на междупрешленните дискове, които губят от обема си, и по този начин разстоянието между прешлените намалява, а ние изглеждаме по-ниски.

Промени в отделителната система

Може би най-осезаемата промяна е появата на по-чести позиви за уриниране и задържане на урина. Това се дължи на факта, че пикочният мехур губи част от еластичността си, а и на факта, че както неговата, така и мускулатурата на тазовото дъно отслабват. При мъжете допълнителна роля може да играе уголемяването на простата.

Четете още: Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Стареене на кожата

Кожата също загубва част от еластичността си с напредване на времето, а също и намалява мастната тъкан под нея. Първите признаци за промяна се появяват още около 25-годишна възраст. Освен вътрешните причини за нейното стареене, тя е и постоянно подложена на прякото въздействие на околната среда. Фактори са слънчевото лъчение, замърсяването на въздуха, тютюневият дим и др. 

Четете още: 13 начина да предотвратите състаряването на кожата

Промени в метаболизма

Метаболизмът се забавя значително с времето. Поради тази причина е много вероятно да качим килограми, ако продължаваме да поемаме същото количество храна, но и се движим по-малко. 

Промени в слуха и зрението

С възрастта е възможно да станем по-чувствителни към ярки светлини, по-трудно да фокусираме предмети и да се намали остротата на зрението ни. Друга честа проява е т.нар. перде на очите (катаракта). Тя е състояние, при което лещата на окото потъмнява и води до замъглено виждане. 

Слухът също търпи изменения. Възможно е, например, да долавяме по-трудно определени високи честоти.

Съществуват ли “типажи на стареене”

Въпреки че изброихме много промени, които настъпват с възрастта, трябва да направим и уточнението, че определено голямо значение има индивидуалният фактор.

Това кои промени ще настъпят и кога зависи и от начина на живот. Интересни изводи правят учени от Станфордския университет в свое скорошно проучване [ref.5], публикувано в престижното списание Nature Medecine. Те предлагат съществуването на “типажи на стареене”, които се характеризират с определени промени на молекулно ниво, специфични за всяка физиологична система.

Разбира се, цялото тяло старее, но при едни индивиди този процес ще започне по различно време за различните органи и системи. Допълнителни проучвания в тази посока могат да задълбочат познанията и биха били полезни от гледна точка на персонализиран подход при лечението и превенцията на някои заболявания, свързани с възрастта.

Носът и ушите ни се уголемяват до края на живота ни: истина или мит

Ще завършим статията с един интересен и забавен факт: ушите и носът ни увеличават размера си до края на живота ни. Да, точно така, това е истина. Ако сте се чудили защо те са по-големи при възрастните хора, обяснението е съвсем простичко - силата, наречена гравитация.

Ушната мида и носа са изградени от хрущялна тъкан. Съществува мит, че тя не спира да расте през целия ни живот и това води до уголемяването им, но това не е вярно що се отнася до хрущяла в човешкото тяло. По време на стареенето тази тъкан също търпи физиологични промени и колагеновите и еластиновите влакна, които я изграждат започват да се разпадат. Това прави хрущяла по-неустойчив на гравитацията и резултатът е видимото удължаване на носа и ушната мида. 

Четете още: Какво е колаген и как да го запазим

Източници:

1. Modern Biological Theories of Ageing, Aging and Disease, 2010
2. Pacific Salmon Migration: Completing the Cycle, Elsevier, 2011
3. 10 любопитни факта за стареенето и как да го забавим, Sanat.io, 2020
4. Effects of Aging on Bone, Physiopedia
5. Personal aging markers and ageotypes revealed by deep longitudinal profiling. Nature Medecine, 2020

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Интервюто взе Яна Ненчева

Интервю с физиотерапевта Георги Пешев

(Снимка: sportal.bg)

В първата част на интервюто с физиотерапевта Георги Пешев, поговорихме за това какви столове и матраци са подходящи за баланса на нашето тяло и какви са полезните профилактични практики. От 2008 година той се занимава професионално със спортна физиотерапия. Провежда диагностика, превенция и лечение на широка гама функционални увреди на опорно-двигателния апарат.

Как се отразява на гръбначния стълб продължителното ходене, което стана доста модерно и за голяма част от хората е най-добрият спорт? Стелките помагат ли?

За да отговоря на въпроса, ще трябва да погледнем проблема в по-голяма дълбочина.

Аз нямам намерение да ангажирам цялата гилдия професионалисти с изказването си, но разглеждам гръбначния стълб и таза като една къща. Тазът е основата, а прешлените на гръбнака са тухлите, построени върху основата на къщата, т.е. когато има проблем с нашия гръбнак, почти винаги тазът е въвлечен пряко или косвено с този проблем. Тазът е основата на нашата къща и когато основата не е наред, следователно вероятността къщата да се деформира е неминуема.

Има много специфични неща, които може да се случат с един таз - да е завъртян навътре, навън, едното крило да се отваря, а другото да се затваря и множество други вариации. Когато е на лице някоя от тези вариации, това води до блокаж на “тухлите” нагоре. Затова трябва да съобразяваме какво се случва с нашия таз. Един дисбаланс/блокаж в таза може да доведе до мускулен дисбаланс и скъсяване на единия крак с няколко милиметра и болки в гърба, краката и ходилата на човека и той да не разбере, че това е функционален проблем, който може да се коригира. Естествено, хората не са специалисти и най-първосигналното е да си направят стелки.

Има апарати, които според центъра на тежестта правят цялостен анализ на ходилата и изготвят индивидуални стелки. Ако проблемът обаче не е в ходилата, а е в таза, стелките вместо да коригират проблема ще го задълбочат. И вместо да се оправиш, след 10 години например ще имаш дегенеративни изменения в  тазобедрената става, защото стелката е засилила дисбаланса.

Изключително важно е да се анализира цялото тяло. И това може да го извърши само човек, който има необходимото образование и опит и може да прецени реално от какво естество е проблемът.

Каква е разликата между функционален и структурен проблем?

Обикновено в много голям процент от случаите проблемът в началото е функционален. Функционалният проблем е този, при който е нарушена функцията на дадена структура, поради някаква причина. Обикновено в следствие на неправилна поза или прекалено дълго повтарящо се неправилно движение. Функционалният проблем е обратим и се коригира по-лесно отколкото, структурният.

При структурния проблем е нарушена, увредена целостта на структурата. Той невинаги е обратим. Структурен проблем е напр. дисковата херния, защото е нарушена целостта на структурата на диска в междупрешленното пространство.

Най-добрият и най-лесният вариант е превенцията на нещо, което още не се е случило. 

Дисковата херния обратим процес ли е?

Дисковата херния представлява спукване на междупрешленния диск. Вътре има течност, която прилича на желе, която излиза и притиска коренчето на съответния нерв, който се намира в близост. Тя е необратим процес. 

А какво може да се направи за дисковата херния?

Последните проучвания показват, че около 70% от хората на възраст около 30-40 години имат херния, която не им създава дискомфорт и макар да е нещо необратимо, може да се работи консервативно в посока да не се обостря. Предложението на конвенционалната медицина, доста често обаче е хирургическа интервенция с очакването, че всичко ще се коригира и всичко ще бъде наред.

Някои пациенти се съгласяват, операцията и възстановяването са успешни и уж проблемът е решен. Но човекът продължава със своето нормално ежедневие, което е било първопричината за тази херния и най-често след известен период от време се получава херния на съседно на оперираното ниво.

Операцията сама по себе си не е решението. Тя трябва да се съчетае с коригиране на стойката, да се стабилизира мускулатурата, която поддържа съответната зона да бъде в тонус и то с подходящите упражнения под контрола на специалист.

А след колко време може да се придобие нова мускулна памет? Ако днес реша, че ще правя упражнения всеки ден по 1 час, след колко време ще стоя изправена без да се подсещам?

Това е строго индивидуално за всеки човек, защото всичко е много относително спрямо вашето ежедневие. Дали стоите осем часа в седнала позиция и работите на компютър или сте шофьор и работите зад волана.

За повечето хора един час упражнения на ден е нещо, което се смята за сериозна тренировка. Обаче като вземам съотношението осем към едно и през този един час тренировка, като изключим почивките между сериите и упражненията, реално е около 30-40 минути, то според вас за колко време ще се балансира тялото?

Не казвам, че е лошо. По-добре един час, отколкото нищо, но реално погледнато, ако искаме нещата да са в наша полза, трябва през деня да имаме някакъв набор от различни кратки движения, които периодично да използваме, а не се опитваме да се фокусираме върху един час тренировка и да си мислим че това е достатъчно.

В обобщение мога да кажа, че е хубаво всеки човек да обръща внимание на позата си и да се опитва да работи в посока, да държи къщичката си изправена, за да не се стига до дискомфорт, болка или по-сериозни повреди.

Позата е нещо, което се възпитава и не е даденост, така че всеки може да започне да балансира тялото си, без значение от възрастта, в която се намира. Има много хора, които смятат, че като са към средна или напреднала възраст няма какво да направят по въпроса. Това не е вярно. 

Винаги можеш да коригираш до известна степен дисбаланса. Да, в напреднала възраст се случва по-трудно, но не е невъзможно да се случи. В различните видове спорт има достатъчно възрастни хора, които се дават за пример: изправени, стегнати, в много добра кондиция и тонус. Това е възможно вследствие на ежедневна работа и постоянство, така че щом едни могат да го постигнат, защо да не могат да го постигнат и други.

Аз обичам да сравнявам триединството с човека. 

Умът, тялото и душата.

Като тялото е нашата къща, ако ние поддържаме нашата къща чиста и спретната, и развиваме и обогатяваме ума си, няма как душата ни да бъде недоволна.

Интервюто взе Яна Ненчева

Интервю с физиотерапевта Георги Пешев

В интервюто ще ви запознаем с физиотерапевта Георги Пешев, който ще ни разкаже за ежедневните полезни практики, които всеки един от нас може да спазва, за да подобрим качеството си на живот. Той се занимава професионално със спортна физиотерапия от 2008 година. Провежда диагностика, превенция и лечение на широка гама функционални увреди на опорно-двигателния апарат.

(Снимка: sportal.bg)

Заемайки седнало положение, определени мускулни групи (сгъвачи на бедрената кост), карат бедрата да се прибират към трупа. При прекалено продължително време, прекарано в тази позиция, тези мускули се скъсяват и след определен брой часове, дни, месеци, години, проблемът се задълбочава, за сметка на противоположните групи мускули (които се преразтягат и отслабват). 

Всичко това води до промяна в положението на костните структури една спрямо друга и оказва влияние на цялостната картина на нашата поза (стойка). Обикновено тук някъде започват болката и дискомфортът. Ние се опитваме да коригираме този функционален проблем, който ни създава дискомфорт, променяйки позиции, столове и използвайки всякакви прийоми, които сме сметнали за правилни в борбата с дискомфорта, схващанията и болките.

Истината е, че трябва да възстановим нарушения мускулен баланс, за да облекчим дискомфорта дългосрочно и ефективно. За целта трябва да започнем да работим активно в посока на разтягане на скъсените мускулни групи и засилване на отслабените такива. Не им ли покажем, че положението, в което са свикнали да бъдат е неправилно, то те ще връщат тялото до същия проблем, както в началото.

Тук идва ролята на физиотерапевта.

Какви са най-честите проблеми, с които идват хората при Вас?

Обикновено повечето хора забелязват, когато имат изразени функционални отклонения в мускулния си баланс. Определено повече внимание си обръщат дамите, тъй като по-често се гледат в огледалото и съответно по-често забелязват, че раменете не са на едно ниво или са паднали напред, главата е по-напред или че има нещо друго, което изглежда не както трябва. И въпреки тези констатации, хората не обръщат внимание на тези функционални дисбаланси (отклонения в позата, която заемат в стоеж, седеж и легнало положение), докато не дойде моментът, в който това не започне да им създава дискомфорт и болка.

Палитрата от оплаквания, с които хората идват при мен варират от схващане в края на работния ден, до болка в раменете, врата, кръста или някоя друга част от тялото. Хората започват да се питат откъде идва това и какво може да се направи, за да не се случва.

Истината е, че в преобладаващата част от случаите и преди това те са имали този проблем с функционалните нарушения в мускулния баланс, но не са му обръщали внимание, просто защото са отсъствали болката или дискомфортът. 

Това, което хората трябва да разберат е, че: Позата не е даденост, а нещо, което се възпитава.

Някои използват топка вместо стол, други коригиращи корсети, трети работят прави на високо бюро, но кои са наистина полезните практики, които трябва човек да спазва, за да профилактира дискомфорта и да избегне болката?

В западните по-развити държави, по-големите фирми, които се занимават с IT например, вече използват бюра, които са с регулиращи височината механизми. Те се повдигат и свалят, така че човекът, който работи, да може да работи както седнал, така и изправен с цел превенция на подобни проблеми. По същата причина някои хора в работата си използват и топки, защото те позволяват да натоварим различни мускулни групи по различен начин, като променим ъгъла на сядане, например.

Нормата е на 2 часа работа да има поне 10 минути, в които да има някаква физическа активност. Да станем, да се разходим, а ако имаме топка да направим и някакви упражнения. Не говорим за някакви специфични упражнения, а по-скоро за разтягане на мускулните групи (най-често скъсените такива) и активиране на антагонистите им. Това е профилактика, която ползват на запад и която винаги може да се приложи и тук.

Сега вече е много модерно да се правят офис масажи и други различни релаксиращи терапии. Ефектът от тях обаче е краткосрочен и по скоро неефективен. По-голяма ефективност както за работодателите, така и за работещите, биха дали консултации с физио/кинезитерапевти. Колеги, които да правят периодични анализи и да дават индивидуални съвети къде може да се получи или вече има проблем и какво може да се направи като профилактика и/или корекция, ако е необходимо.

Преди в училище, поне в моето, имаше всеки ден сутрешна гимнастика. Имаше и кинезитерапевт, който следеше за развитието на децата - каква е позата им, дали са склонни към затлъстяване или обратното и тези неща се следяха и контролираха. Това е нещо, което отсъства в момента и което според мен е сериозен минус на образователната ни система. Реално проблемът започва още от детска възраст и е най-редно там да започне да се работи в правилна посока: възпитаване в правилната поза.

Какво е мнението Ви за видовете ортопедични столове?

Представете си ежедневието на един съвременен човек. Започваме от първи клас на седем години. В момента родителите са толкова заети, че повечето училища предлагат целодневна форма на обучение - половината ден се учи, а втората половина е занималня.

През почти цялото това време децата са в седнала позиция, никой не следи, как стоят и какво е процентното съотношение на постуралните нарушения. След като се прибират вкъщи или са пред телевизора, или пишат домашни в седеж, след това вечерят отново в седеж. За момента говорим за подрастващи.

По-късно те стават възрастни, които заемат работна позиция на бюро, други са шофьори по цял ден зад волана седнали, например и т.н. Като пресметнем часовете или годините, през които ние сме в седнала позиция, можете да си направите една равносметка реално това как влияе на вашата поза и мускулатура.

Като се замислим повечето хора прекарват в седеж почти 90% от времето през деня. Та, да се върнем на въпроса.

Какъвто и да бъде столът, като форма и като цена, е без значение. Ако ние заемаме една и съща поза в продължение на много часове, без да я променяме, то той винаги ще оказва негативно влияние върху нашата поза и мускулатура.

Какъв матрак е правило да се използва за спане?

Когато човек спи, заема поза, в която се опитва да облекчи или компенсира дискомфорта, който е получил през деня. Важното според мен е позицията да е неутрална: такава, която не натоварва по никакъв начин коренчетата на нервите и мускулатурата около гръбнака.

Всичко е много относително. На едни хора им е по-приятно твърдо, а на други меко легло в зависимост от това как тялото им отговаря на неутралната предпочитана от тях поза. За тях може да е по-подходящо тялото да потъва, за да се намести в този вид позиция като обере луфтовете, а при други е по-добре леглото да е твърдо, така тялото да се нагласи спрямо леглото. Всеки сам трябва да намери това, което го удовлетворява.

Когато има някакъв дисбаланс, започваме да гледаме и да слушаме реклами, в които някой започва да ни говори, че еди-какъв си матрак с еди-какво си покритие ще ни помогне да се чувстваме по-добре. Но не винаги това се случва. Историята с матрака е малко като историята със столчето, което ще използваме по време на работа. Ако тялото не е в правилна позиция, дискомфортът ще се задълбочава с времето.

Във втората част на интервюто ще поговорим дали стелките наистина помагат и как можем да се справим с дисковата херния.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Статията е одобрена от физиотерапевта Георги Пешев. Материалът цели повишаване информираността и не препоръчва самолечение.

В предишната част на темата разгледахме въпроса как обездвижването, като част от съвременното ежедневие, може да доведе до костно-ставни функционални изменения и мускулен дисбаланс. Обяснихме на какво се дължат те, а именно на отслабване на определени групи мускули за сметка на прекаленото напрежение и скъсяване на други такива. Най-голямо внимание обърнахме на протракцията на главата (forward head posture) - един от трите най-често срещани проблеми, свързани с неправилната стойка.

В настоящия текст ще се запознаем и с останалите два - закръглени рамене и увеличен преден наклон на таза. 

Закръглени рамене напред

Отклоненията от неутралната позиция на тялото се дължат най-често на действието на гравитацията. Как става това? Гравитацията е постоянно природно явление и за да поддържат изправена и правилна поза на тялото, мускулите ни са принудени непрекъснато да ѝ се противопоставят.

Твърде често обаче гравитацията надделява, тъй като мускулите ни не са достатъчно подготвени и тренирани. Това се засилва и от факта, че много от ежедневните ни дейности са свързани с изгърбване напред и надолу - например, когато си гледаме телефона или таблета.

Обикновено именно на недостатъчната издръжливост на мускулите в горната част на гърба се дължат явленията закръглени напред рамене и увеличаване на гръдната кифоза. 

Медицински погледнато [ref.1] закръглените рамене напред се характеризират с отклоняване от неутралната позиция на тялото, като се наблюдава изместване на лопатките напред и тяхното протрахиране. Един от начините това да се установи от лекуващия лекар, е той да оцени позата ни в изправен стоеж, когато не сме напрегнати. Често закръглените рамене водят до това да изглеждаме прегърбени напред.

Също така се забелязва завъртане на ръцете. Когато те са отпуснати надолу се очаква палците да сочат напред, ако позата ни е неутрална. Ако имаме закръглени рамене напред, обаче, тогава палците сочат един към друг. 

От гледна точка на мускулните дисбаланси при закръглените рамене напред се наблюдава следното:

• Свръхнатоварване/скъсяване - някои мускулни групи се скъсяват и стават претоварени, придърпвайки тялото в тази изгърбена позиция напред. Това са горният трапецовиден мускул и гръдните (пекторални) мускули. Освен това, генералната липса на мобилност в гръдната област.
• Понижено натоварване - другият фактор, свързан със заоблените рамене напред, са удължените мускули с намален тонус и сила. Тези мускулни групи са по-слаби и не успяват да придърпат раменете назад до неутрална позиция. Най-често тук става дума за долния и среден трапец, както и за предния зъбчат мускул. Той е голям плосък мускул и покрива страничната част на гръдния кош.

Проучвания в областта сочат [ref.2], че не само обездвижването и заседналият начин на живот могат да са причина за заобляне на раменете. Неправилното и неравномерно натоварване във фитнеса също е сериозна предпоставка.

Когато тренировките ни не са балансирани, много често постигаме същия резултат на прекомерно натоварване и скъсяване на определени мускулни групи за сметка на отслабването на други. Това ни прави по-податливи на травми в раменния пояс. Поради това е важно да построяваме тренировките си информирано и да търсим баланс в тях.

Следващата секция е посветена на упражнения, насочени към най-често засегнатите мускулни групи при закръглените рамене напред. 

Какви упражнения да правим

Програмата от упражнения, които да изпълняваме, трябва да включва две групи такива. Първата са упражнения за разтягане на горепосочените мускули:

• Разтягане с фоумролер/стол - можем да правим разтягане на гореспоменатите мускулни групи, дори седейки на стол, като просто изнасяме горната част на гърба назад и надолу от облегалката, така че да усетим обтягане. Това упражнения подобрява и общата мобилност в горната част на гърба. Още по-добра алтернатива е да изпълняваме съответното разтягане с помощта на фоумролер, върху който да легнем с горната част на гърба. Трябва да внимаваме да не компенсираме движението с прекомерно извиване в кръста.
• Разтягане с ластик - хващаме ластик (като алтернатива може да използваме кърпа или пръчка) на нивото на раменете като дланите сочат надолу. Леко опъваме ластика настрани, образувайки напрежение. Оттук качваме едновременно ръцете над главата и ги завъртаме назад, държейки ластика. 

Както може да се досетите, втората група упражнения е свързана със засилване на среден и долен трапец и предния зъбчат мускул:

• Засилване на преден зъбчат мускул - много подходящо тук е да правим една специална вариация на планк. Ръцете са напълно изпънати като китките са завъртяни на 90 градуса навън [ref.3]. Когато сме готови с правилната позиция, започваме да избутваме горната част на гърба към тавана. Следва връщане в изходна позиция и повтаряне.
• Засилване на среден и долен трапец - може отново да правим вариации на упражнения с ластик. Например, хващаме ластика с прави ръце на височината на раменете като палците сочат нагоре. Опъваме леко встрани, за да създадем напрежение и вдигаме ръцете над главата. 

Освен индивидуалната програма от упражнения, е много важно да повишим вниманието си към правилната стойка и да се коригираме всеки път, когато усетим, че сме се привели напред. 

Увеличен преден наклон на таза

При това изменение пелвисът (тазът) е наклонен напред, което води до увеличаване на кръстната лордоза. Това създава напрежение в кръста и често води до болки. Тук отново ще обърнем специално внимание на мускулатурата: 

• Свръхнатоварване/скъсяване - обикновено свръхнатоварени са мускулите флексори на тазобедрената става, еректор спине (познат като рибици), мултифидите и др. Когато са скъсени, те могат да придърпат таза нагоре и по този начин да допринесат за неговия преден наклон. 
• Понижено натоварване - тези мускули са по-познати и лесни за обяснение. Става дума за коремните (абдоминални) и седалищни (глутеусни) мускули. Много често те се отпускат.

Рискови фактори за увеличаване на предния наклон на таза са не само обездвижването и седенето, но също, например, плоскостъпието. То води до неправилна позиция на краката, а оттам и неадекватно натоварване на мускулите. Това е само още една илюстрация за това колко взаимосвързано е всичко в нашето тяло.

Ето защо не бива тази статия да се взема за напълно изчерпателна, а е необходимо да се консултираме с лекар или кинезитерапевт, преди да преминем към лечение. Тя цели да повиши информираността, за да знаем каква помощ трябва да потърсим.

Какви упражнения да изпълняваме

Комплексът от упражнения, които можем да изпълняваме тук е много разнообразен. Отново той трябва да бъде насочен към балансиране на мускулните групи, които са засегнати. Някои примерни упражнения са: 

• Разтягане на тазобедрените флексори (сгъвачи) - заставаме в напад, така че задното коляно да е на пода, а предният крак да е сгънат, оформяйки ъгъл от 90 градуса. Упражнението представлява изнасяне на таза напред чрез стягане на седалищните и коремните мускули. Следва връщане в изходна позиция.
• Стягане на седалищните и абдоминалните мускули - от особено значение е да подберем такива упражнения, при които не изпитваме болка. Пример за много подходящо упражнение, което е лесно за изпълнение, е вариация на мост. То се изпълнява от легнало положение, крака сгънати в коленете и ръце от двете страни на тялото. Тазът се изправя нагоре до формиране на права линия с горната част на гърба като се натиска от петите. Връща се в начална позиция.

Описаният набор упражнения не са подходящи за всеки проблем, тъй като има и още много видове костно-ставни изменения. В заключение ще подчертаем отново, че при болки в гърба не е хубаво да отлагаме консултацията със специалист само защото “всички ги боли гърбът”. Това ще ни помогне да се справим по-бързо и ефективно с възникналия проблем. А за да не се стига дотам, е добре по-рано да осъзнаем необходимостта от това да обръщаме внимание на правилната поза, знаейки до какви изменения се стига поради обездвижването и съвременния начин на живот като цяло. Така ще можем по-добре да се справим с превенцията на костно-ставните функционални изменения и ще си спестим много неудобства.

Източници:

1. Association Between Forward Head, Rounded Shoulders, and Increased Thoracic Kyphosis: A Review of the Literature. Journal of Chiropractic Medicine, 2017

2. Bodybuilding links to Upper Crossed Syndrome, Physical Activity Review, 2013

3. The Effect of Hand Position Changes on Electromyographic Activity of Shoulder Stabilizers during Push-up Plus Exercise on Stable and Unstable Surfaces. J.Phys. Ther. Sci, 2013 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Статията е одобрена от физиотерапевта Георги Пешев. Материалът цели повишаване информираността и не препоръчва самолечение.

Почти със сигурност мога да кажа, че четейки тази статия в момента, вие или седите пред компютъра, или над телефона, съзнателно или не, много често в неправилна анатомична позиция. 

Замисляли ли сте се, каква част от деня прекарвате в седяща позиция и как се отразява това върху гръбначния ви стълб?! Или пък защо седейки, често се опитваме да облекчим дискомфорта си чрез всевъзможни промени на позата. В повечето случаи правим това несъзнателно и в много от случаите неправилно, което задълбочава последиците от и без друго прекомерното заемане на седяща позиция.

Това води до костно-ставни  функционални изменения и мускулен дисбаланс, които се дължат на отслабване на определени групи мускули за сметка на прекаленото пренапрежение и скъсяване на други - сигурна предпоставка за появата на болка и вероятни дегенеративни костно-ставни изменения след време. В предишната статия [ref.1]  споменахме този проблем като част от общите вреди върху нашето здраве от прекомерното време, прекарано в поза седеж, но несъмнено той заслужава по-обстойно разглеждане, тъй като ще видим, че има какво да направим, за да помогнем на тялото ни да се справя по-добре с него.

Какво представлява мускулната дисфункция

Физическата неактивност е основна причина за мускулна дисфункция. Общо казано тя представлява невъзможността на даден мускул или мускулна група да извършва нормалните си функции поради промяна в силата и/или издръжливостта. Това кара тялото да търси начини за компенсация, променяйки формата и тонуса на съседни мускули и мускулни групи, като това се отразява на цялостната постурална картина. Терминът постурален ще рече отклоняване от естествената позиция на тялото. 

Несъмнено мускулната дисфункция се е увеличила през последните десетилетия поради промяната на живота към по-заседнал и по-забързан. Проучвания в областта показват, че мускулните болки са зачестили значително в последните 40 години [ref.2]. Всички устройства, облекчаващи ежедневието ни, като коли, телефони и компютри, в крайна сметка водят и до нашето обездвижване. Ако не се превентира, това постепенно причинява нарушения на мускулния баланс,  което от своя страна е предпоставка към по-чести травми и контузии. В тази и следващата статия ще разгледаме трите най-чести проблеми с правилната стойка, предизвикани от продължителното седене. 

Наведена глава напред

Медицинският термин за наведена глава напред е протракция на главата (forward head posture). Наведената глава напред е свързана с прекарване на прекалено много време в грешна поза, спане на прекомерно висока възглавница и с невъзможността на определени мускули да се противопоставят на ефекта на гравитацията. Както обяснихме и по-нагоре, с времето някои мускули отслабват, а други се скъсяват. В този случай се наблюдават следните изменения:

• Свръхнатоварване/скъсяване - повишена мускулна активност се наблюдава при мускулите в основата на главата (субокципитални мускули) и мускулите на врата, тъй като те поддържат позата, когато сме вторачени в телефона или монитора, например. Пример за други мускули, при които се наблюдава повишаване на тонуса са шийните мускули, които се залавят за лопатката и горната част на гръдния кош. Те включват повдигача на лопатката, горната част на трапецовидния мускул, стерноклеомастоидеуса и мускулите скалени. 
• Понижено натоварване -  при други мускули се наблюдава обратния ефект - намален тонус и удължаване. Тук говорим за мускулите ретрактори на лопатката (те я стабилизират) - ромбовидните мускули и трапецовидните, както и за предните шийни мускули (дълбоки шийни флексори), които участват в притискането на брадичката към шията и поддържането на главата в неутрална позиция.

Изброените мускулни дисбаланси водят с времето до проблеми със ставите в областта, гръбначни изкривявания [ref.3]  (изправяне на шийната лордоза), проблеми с междупрешленните дискове и др. Също така могат да са причина и за т.нар цервикогенно главоболие. Този тип главоболие произхожда от шията и се характеризира като хронично. Обикновено в началото болката се появява и изчезва, но с времето тя може да прогресира и да стане постоянна. Често цервикогенното главоболие остава погрешно диагностицирано, тъй като клиничната картина наподобява първични видове главоболие. Сред симптомите са болка, произхождаща от задната част на врата, и разпространяваща се обикновено от едната страна на главата към челото, болка в рамото и ръката от същата страна, ограничен обем на движения на врата. В някои случаи болката може да бъде и от двете страни на главата, но това е по-рядко срещано.

Наведената глава напред може да доведе също до:

• Обща схванатост - може да усещаме неприятна болка отстрани или отзад на врата, която да се разпространи към раменете и горната част на гърба
• Интензивна болка - възможно е някой мускул да получи спазъм. Той се усеща като остра пареща болка. Характерно за този тип болка е, че може да се локализира много точно на едно определено място. Някои позиции на главата увеличават болката, а други я облекчават.
• Намалена подвижност на врата - поради болката и намалена мускулна функция, подвижността на врата може да се увеличи. 

Можем ли да направим нещо и какво? Отговорът тук е няколко пъти “Да”. Има няколко стъпки, които трябва да предприемем:

• Правилна диагностика - първата стъпка е да се посъветваме със специалист, който да ни направи постурален анализ и функционална диагностика. Това ще рече, че той ще прецени кои мускули са засегнати и как.
• Кинезитерапия - тази част също включва участието на специалист. Той ще подбере правилните мануални техники, с които да релаксира стегнатите мускули и да активизира отпуснатите. Също така ще ни насочи към подходящи упражнения спрямо индивидуалните нужди.
• Упражнения - на тях е посветена следващата секция в статията. Общо казано те се фокусират върху разтягане на скъсените мускули и върху засилване на слабите. Важно е да сме постоянни в тяхното изпълнение, за да постигнем резултат(баланс).
• Ергономия - бихме могли да се стремим осъзнато към правилен седеж, както и да потърсим ергономични решения за нашето ежедневие. Също така е добре да коригираме, ако има нужда, височината на възглавницата ни.

Какви упражнения да изпълняваме

Физическата активност е важна част от живота на всеки от нас и трябва да се стараем да поддържаме тялото си в добра форма. Голяма част от хората не се движат достатъчно и поради това често предизвикват проблеми с опорно-двигателната си система. Но това не означава, че активно спортуващите са предпазени. Напротив, доста често те работят върху едни мускулни групи и пренебрегват други. Това ги предразполага към контузии, а също може да задълбочи и проблемите, свързани с неправилната поза. Следващите няколко упражнения са пригодени специално за работа върху мускулите, чиято дисфункция води до протракция на главата.

Първата група са насочени към разтягане на скъсените и свръхактивни мускули. Някои от тях са:

• Разтягане на стерноклейдомастоидеуса - заставаме в седнало положение с неутрална позиция на главата. Завъртаме я в едната посока и след това я изнасяме назад, така че да усетим разтягане. Задържаме за около 10 дълбоки вдишвания и издишвания. Повтаряме на другата страна.
• Разтягане на предните скалени - упражнението е подобно на горното. Този път наклоняваме главата встрани (ухо към рамо),  след това завъртаме в същата посока и вдигаме брадичка към тавана. Повтаряме на другата страна и отново задържаме за около 10 дихателни цикъла.
• Разтягане на субокципиталните мускули - кръстосваме пръстите на ръцете и ги поставяме в задната част на главата. Избутваме главата напред и надолу докато усетим разтягане и задържаме. За отпускане на тази мускулна група можем да прилагаме и самомасажни техники с ръце или тенис топка. 
• Разтягане на горния трапец - наклоняваме главата в едната посока и с ръка внимателно я придърпваме към рамото. Отново задържаме около 30 секунди.

Втората група упражнения са с противоположен ефект и са насочени към увеличаване на мускулната сила на отслабените мускули. Някои от тях са за засилване на стабилизаторите на лопатката [ref.4]  - тук влизат упражнения за средния трапец и ромбовидните мускули. Например:

• лягаме по корем , прибираме брадичката към шията и повдигаме леко главата. Позицията на гръбнака е неутрална. Поставяме ръцете изпъната встрани (Т-образно) и ги повдигаме така че да ангажираме мускулите между лопатките. Както са повдигнати ги прибираме към таза (I-образно). След това ги връщаме по обратния път в начална позиция и правим няколко повторения. 

• модифициран планк с протракция - заставаме в позиция за планк и избутваме гърба нагоре така че да се разширят лопатките. 

Гореизброените упражнения са само примерни, но са подбрани, тъй като са лесни за изпълнение и не отнемат много време. Важно е да се посъветваме със специалист, който да ни помогне в изготвянето на специална индивидуално програма от упражнения и да ни насочи за режима на изпълнение, така че прогресивно да се подобри функцията на мускулите равномерно и балансирано. Кинезитерапевтът ще ни обясни и как да изпълняваме упражненията правилно, така че да не си навредим. 

В следващата част ще продължим с останалите два често срещани проблема в следствие на неправилен седеж, а именно закръглените рамене и увеличения преден наклон на таза. Ще видим кои мускули се скъсяват и кои отслабват и също какви упражнения можем да правим превантивно. 

Източници:

1. Защо прекомерното седене е вредно за нашето здраве?, Sanat.io, 2020

2. Is musculoskeletal pain more common now than 40 years ago?: Two population-based cross-sectional studies. Rheumatology, Oxford, 2005

3. Гръбначни изкривявания при деца и възрастни - какво да правим?, Sanat.io, 2020

4. Effects of scapular stabilization exercise on neck posture and muscle activation in individuals with neck pain and forward head posture.  Journal of Physical Therapy Science, 2015

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

След около 2,5 милиона години еволюция на човешкия род нашият вид се е превърнал от ловец-събирач, водещ активен начин на живот с цел осигуряване на прехрана и оцеляване, в благоденстващ офис служител или градски работник, прекарващ по- голямата част от времето си седнал в топли стаи пред компютъра или телевизора.

Тази промяна към заседнал начин на живот през последните 200 години след индустриалната революция се случва несравнимо бързо с предшестващите десетки хиляди години, през които нашите предци са живеели в търсене на храна. Несъмнено тя води със себе си своите последици за нашето психическо и физическо здраве, а в статията ще се спрем върху един конкретен аспект от последното, а именно така наречената ”седяща болест”.

Какво представлява “седящата болест”

“Седяща болест” е понятие превърнало се в нарицателно за вредата върху нашето здраве от прекомерното време, прекарано в поза седеж. Проучвания в областта сочат, че има връзка между седенето и общата смъртност [ref.1], което е доста притеснително, имайки предвид, че ежедневието на голяма част от нас налага именно тази поза. 

8 вреди от прекомерното седене

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва всеки здрав възрастен човек да практикува средно интензивна физическа активност поне по 150 минути на седмица [ref.2]. Повечето хора възприемат това праволинейно и общовъзприетото мнение е, че посещаването на фитнеса 2-3 пъти седмично или пък тичането в парка преди работа са добро спасение от вредите от седенето по 8 часа на ден на работното място или на дивана. Неудобната истина обаче е друга и тя е, че общата физическа активност не може да компенсира напълно вредите от прекараното продължително време в седнало положение. А тези вреди не са подценяване. Ето кои са някои от тях:

• Опорно-двигателни изменения - почти всеки, който работи в офис, се оплаква от болки в раменете и врата или в кръста поне от време на време и това е сред най-очевидните последствия от прекарването на твърде много време в поза седеж. Тя води до отслабване на определени мускулни групи и е предпоставка за появата на функционални изменения, както и за болка. За да не се стига до тях трябва да укрепваме системно и балансирано мускулатурата си чрез специални упражнения, както и да се стараем да седим максимално правилно. За това как да седим правилно ще поговорим по-надолу в статията.
• Повишен риск от диабет тип 2 - обширен обзор от 2012 година показва, че заседналият начин на живот повишава риска от диабет със 112% [ref.3]. Друго проучване [ref.4] от своя страна сочи, че прекъсването на седенето с кратки от леки до средно интензивни разходки намаляват нивата на инсулина след хранене и подобряват метаболизма на кръвната захар. 

• Повишен риск от напълняване - от една страна продължителното седене често означава, че не изгаряме достатъчно енергия и следователно е вероятно да започнем да напълняваме. От друга страна то е свързано и със забавяне на метаболизма и начина, по който обработваме приетите въглехидрати и мазнини, затруднявайки организма. 
• Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания - същото проучване, споменато по-нагоре във връзка с диабета, посочва и друг плашещ статистически резултат - 147% повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и 90% повишен риск от фатален край поради сърдечно-съдово заболяване. 
• Разширени вени (варикоза) - със седенето се нарушава циркулацията на кръвта и се повишава потока към краката. Седейки ние затрудняваме нашите вени, тъй като става по-трудно изпомпването на кръвта обратно към сърцето. Това може да доведе до оток и болка в краката, както и до разширени вени. Кръстосването на краката допълнително влошава кръвотока. 

Четете още: Кръвоносна система, разширени вени и упражнения за профилактика

• Нарушено храносмилане - седенето може да повлияе храносмилателната ни система по няколко начина. Първо, нарушавайки кръвната циркулация, тя също е засегната. Освен това позата, особено ако сме прегърбени, води до притискане на вътрешните ни органи. Една последица от това е нарушаването на нормалните перисталтични движения на червата. Притискането на стомаха след хранене може да причини и рефлукс на стомашни киселини, което ще рече, че те навлизат в хранопровода, нанасяйки увреждания по неговата лигавица. Друг проблем, предизвикан от непрестанното седене са хемороидите.

Четете още: Какво са хемороидите и кога да извикаме лекар и Профилактика, класическо и билково лечение на хемороиди

• Повишен риск от депресия и тревожност - освен с физическото ни здраве, заседналият начин на живот се свързва и с психическото ни такова. Мозъкът, също като останалите ни органи, се нуждае от добра циркулация на кръвния поток и глюкоза. Изследвания [ref.5] в областта откриват действително повишен риск от поява на депресивни симптоми при хора, прекарващи по-голямата си част от времето във физически неактивно състояние.

Четете още: Какво трябва да знаем за тревожността и Паническо разстройство и как да овладеем паник атаките

• Повишен риск от рак - някои видове рак (като рак на дебелото черво и на белия дроб) са положително асоциирани с продължителния престой в поза седеж и като цяло с ниската физическа активност. 

Представеният списък съвсем не е изчерпателен, но дава обща представа от това колко много органи и системи в нашето тяло биват засегнати от наглед безобидното седене и липсата на достатъчно физическа активност. Ето защо е необходимо да редуцираме максимално времето, което прекарваме седейки, и да положим усилия да изградим правилните навици, свързани с позата си.

Коя е правилната позиция на тялото в поза седеж

Както вече споменахме, прекомерното време в тази позиция е вредно за опорно-двигателната ни система и е необходимо да полагаме усилия за това да седим правилно. Най-просто казано, правилният седеж трябва да поддържа естествените гръбначни кривини в нормалното им състояние, което означава да не се прегърбваме нито напред, нито да се изтягаме прекалено назад. Тежестта трябва да е разпределена равномерно върху хълбоците. Колената са на височината на бедрата, а стъпалата са стъпили плътно на земята. Важно е да избягваме кръстосването на краката.

Четете още: За болките в кръста, ролята на мускулите и лечението и Гръбначни изкривявания при деца и възрастни - какво да правим

Освен това е желателно да сменяме редовно позицията, в която седим дори за малко и да не допускаме да се отпускаме изцяло в стола. Препоръчително е на всеки половин час да ставаме за кратко раздвижване и да използваме всяка възможност за това. За целта са разработени различни приставки за браузъра или мобилни приложения, които да ни напомнят да се раздвижим на определени интервали от време. Може също така да си изберем ергономичен офис стол, както и бюро, чиято височина се регулира и позволява от време на време да работим в изправено положение.

Източници:

1. Sitting time and all-cause mortality risk in 222 497 Australian adults. Archives of internal medicine, 2013
2. Физическа активност при възрастните, СЗО
3. Sedentary time in adults and the association with diabetes, cardiovascular disease and death: systematic review and meta-analysis. Diabetologia, 2012
4. Breaking Up Prolonged Sitting Reduces Postprandial Glucose and Insulin Responses, Diabetes Care, 2012
5. Sitting-time, physical activity, and depressive symptoms in mid-aged women. American Journal of Preventive Medicine, 2014

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Дори да си мислим, че не са кой знае какво, че всеки ги има, че са нещо нормално и безобидно, от което не трябва да се плашим, в действителност хемороидите понижават качеството ни на живот. Дори сега да нямаме кой знае какви проблеми с тях, състоянието може да се задълбочи, ако не му обърнем внимание навреме.

Можем ли да ги излекуваме, да спрем развитието им и да се предпазим от тях? В статията ще разгледаме какви са класическите (конвенционални) начини за лечение и превенция на хемороидите, какъв тип лекарства се прилагат и дали има билково лечение, което да ни помогне.

Четете още:

Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея? 

Кои са рисковите фактори и опасни ли са хемороидите

Както сме дискутирали в предходната тема Какво са хемороидите и кога да извикаме лекар, в повечето случаи те не са опасни. Еволюционно организмът нямаше да си позволи да има слабо място от такъв тип, ако наистина е толкова опасно. Разбира се, винаги има вероятност от усложнение, като тук става дума за усложнение при анемия, например.

В класическия случай ректалното кървене от хемороиди е с ясен червен цвят и оставя върху бельото точковидно зацапване. Кръвта може да се види по изпражненията в червен цвят, по тоалетната хартия при избърсване и в последствие по бельото или превръзката. Нормално е кръвта да излиза на тласък и да изтича, като до 5 минути се очаква да спре [ref.1].

Освен слабост на стената на кръвоносните съдове, рисковите фактори, които могат да доведат до хемороиди са:

• заседнал начин на живот,
• много тежки физически натоварвания,
• бременност,
• диета бедна на фибри,
• хроничен запек,
• бурно разстройсво и други.

Четете още:

5 билки, полезни за диабетици и хора изложени на риск от болестта

Какво е болест на Крон и как се диагностицира

Гастрит - симптоми и лечение

Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе   

Как да се лекуваме и можем ли да се предпазим

Лечението като при всяко заболяване е комплексно и засяга няколко параметъра, по които да се работи паралелно, за да се получи желаният ефект. В случая взаимосвързани са следните органи и структури:

• храносмилателна система,
• кръвоносна система,
• мускулатурата в малкия таз.

Храносмилателна система

Тъй като един от факторите за образуване и дразнене на хемороидите е налягането, което се получава при изхождане, то храненето трябва да е балансирано. Трябва да се ускорява или забавя перисталтиката, така че отделянето на отпадните продукти да не е прекалено често или рядко за индивидуалния организъм. От друга страна и консистенцията трябва да не е прекалено твърда, тъй като това дразни механично хемороидите, но същото важи и в обратния случай.

Начините за справяне са индивидуални, според нуждата на организма. Няма панацея под формата на еднозначна изпитана благотворна диета, но разнообразното хранене с достатъчно въглехидрати, мазнини, белтъци и необходимото количество фибри [ref. 2] е предпоставка за баланс и в това отношение.

Немалко билки подпомагат дейността на чревният тракт, като именно по този начин оказват благотворно влияние върху лечението на хемороидите:

• Чаят от мащерка успокоява лигавицата на стомаха, с което подпомага изначалната обработка на храната без да причинява разстройство;
• Чаят от лайка е известен лек за успокоение и регулация на раздразнените черва, затова и много лекари го препоръчват при този вид проблеми, същото се отнася и за чая от мента;
• Често лекари препоръчват кристалната форма на растението Алое вера, тъй като то е известен регулатор на нормалното изхождане, приема се при твърда консистенция и нередовна дефекация;
• Чаят от джоджен/гюзум успокоява стомаха и бурната перисталтика, използва се в диетолечението на обострени гастрит и колит, респективно раздразнени хемороиди;
• Чубрицата също се препоръчва, но само като подправка към ястията, защото дразни стомаха, тя увеличава киселинността на стомашния сок, затова не се препоръчва за хора с гастрит, язва и колит, но ускорява перисталтиката [ref. 3].

Четете още:

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията 

Как да разпознаем язвата на стомаха - причини, симптоми и лечение 

Лошо храносмилане (диспепсия) - причини, симптоми и лечение 

Кръвоносна система

Тук ще спомена хирургичната намеса, която се изразява в отстраняване на този видоизменен кръвоносен съд (хемороид). По каква технология се случва това, е предмет на нова тема. Във видеото под формата на анимация са представени стъпките на една такава процедура.

Сред класическите методи за справяне е медикаментозното заздравяване на съдовата стена:

• На пазара има препарати с хиалуронова киселина, които освен здравина, подобряват и еластичността на съдовете;
• Според индивидуалния случай и лекарската преценка има и такива, които са само за заздравяване на кръвоносните съдове;
• Локалните продукти обикновено съдържат обезболяващо (лидокаин), подходящ за пациента антибиотик (който да се пребори с възпалението) и противогъбичен препарат. Лекарят преценява дали за конкретния пациент е по-подходящо да се използва крем/мас или свещички (супозитории);
• Използват се много често и имуностимуланти, които да подкрепят организма като цяло.

Поддържане на мускулатурата

Вените имат пренебрежимо тънък слой от гладка мускулатура, поради което и разчитат на заобикалящите ги мускули да поддържат формата и “тонуса” им. При венозното сплетение в аналния канал (респективно хемороидите) за това отговаря мускулатурата на малкия таз. Комплексът упражнения, които поддържат вените в “изправност”, трябва да обхваща долните крайници и торса. Тук билки няма да помогнат, разбира се, необходимо е движение. 

Подбрала съм набор от НЕвремеемки упражнения от YouTube канала на физиотерапевтката д-р Джо. Тя подчертава, че те може да не са подходящи за вашата индивидуална ситуация, така че ако има болка и дискомфорт, трябва изпълнението им да се прекрати. Във видеото нагледно са показани няколко упражнения за таза, които по съседство биха спомогнали и за нормалното кръвообръщение на венозния сплит. Би било от голяма полза този комплекс да се съчетае и с комплекса упражнения, които тя препоръчва за разширени вени. Тях можете да откриете в статията Кръвоносна система, разширени вени и упражнения за профилактика [ref. 4]. От една страна това са упражнения за долните крайници, а от друга - хората със слабост в стените на кръвоносните съдове имат проблеми, както с хемороидите, така и с разширените вени.

Друг вид подходящи упражнения са тези от каланетиката, като естествено трябва да се следи и нивото на натоварване, което тялото позволява на този етап. Тренировки, които включват долни крайници и корем са също подходящи - аеробика и производни. Ако страдате от външен хемороид, басейните не са подходящи, особено по време на криза, заради препаратите, които се използват за дезинфекция. 

В заключение отново ще наблегнем на факта, че това е комплексно заболяване, което изисква комплексно решение. Най-добре е да прецените дали в ежедневието ви има предпоставки, които да доведат до този проблем и да ги пресечете.

Четете още:

Кръвоносна система, разширени вени и упражнения за профилактика 

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Всичко за диабет тип 1 на едно място 

Всичко за диабет тип 2 на едно място 

Използвана литература:

1. Какво са хемороидите и кога да извикаме лекар 

2. Health benefits of dietary fiber

3. Консултация по темата с д-р Ненчева

4. Кръвоносна система, разширени вени и упражнения за профилактика

За автора:

👩‍🔬 Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.