Chronic diseases

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

На 31-ви март Американската академия по офталмология сигнализира, че коронавирусът може да има още един симптом - т.нар. “розово око”. До тук има две проучвания и един доклад по темата:

• Едното проучване се е провело от 26-ти януари до 9-ти февруари. Изследвани са 30 пациенти с новопотвърдени коронавирусни пневмонии. През 2-3 дни са взимали с тампон проба от слъзния им филм (“мократа повърхност на очите”) и са я анализирали за наличие на коронавирус (с RT-PCR). Само един от 30-те души има зачервяване на окото [ref. 1].

• Другото проучване анализира данните до 29-ти януари на 1099 пациенти от 522 болници в Китай. Само 9 от всичките 1099 са имали състоянието “розови очи” [ref. 2].

• Докладът е от медицинска сестра от Вашингтон, която споделя пред CNN, че й прави впечатление, че част от диагностицираните с COVID-19 пациенти, имат зачервени очи [ref. 3].

Очите, редом с устата и носа, могат да бъдат входна точка за коронавируса и да се получи заразяване, поради което се предупреждават и хората да не докосват лицето си, без преди това да са си измили ръцете правилно. В сравнение с останалите симптоми, зачервените очи се оказват рядко срещан такъв. Но Американската академия по офталмология настоява, че очните лекари трябва да обръщат внимание на симптоми за COVID-19, като кашлица, треска и задух при пациентите, които идват в кабинетите им със зачервени очи. Съответно, офталмолигичните и оптометричните кабинети трябва да са щателно дезинфекцирани и стриктно трябва да се използва подходяща медицинска екипировка, за предпазване от предаване на коронавирус, докато преглеждат пациенти [ref. 4].

Разбира се, преди да се притесните, че очите Ви са по-зачервени от обичайно, помислете дали не се взирате в екрани (телефизор, телефон, монитор) повече от обичайно. Може да отделяте по няколко минути за лесно акомодационно упражнение [ref. 5].

Източници:

1. Evaluation of coronavirus in tears and conjunctival secretions of patients with SARS‐CoV‐2 infection

2. Clinical Characteristics of Coronavirus Disease 2019 in China

3. Pink eye could be an overlooked symptom of COVID-19, eye health experts say

4. Important coronavirus updates for ophthalmologists

5. Упражнение за очи, уморени от работа пред компютъра, по време на пандемията

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Photo by Sharon McCutcheon on Unsplash

Захарният диабет тип 1, известен още с остарелите имена инсулинозависим или детски диабет, се дължи на невъзможност на задстомашната жлеза (панкреас) да произвежда достатъчно от хормона инсулин. Тип 1 е основната форма на диабет, която се проявява обикновено в детска или юношеска възраст (много рядко при възрастни хора) и на нея се дължат от 5% до 10% [ref. 1] от всички случаи на захарен диабет. Неговата първа проява става изключително рядко в първите девет месеца след раждането, а най-често болестта се развива около 12-годишна възраст. 

Основна информация и причини за появата

При диабет тип 1 панкреасът произвежда много малко или никакво количество от хормона инсулин. Той е необходим на организма, за да може основното клетъчно гориво, идващо от храната (глюкозата), да навлезе от кръвта в клетките, където то се използва за енергия.

Когато няма инсулин, тогава глюкозата остава в кръвта. Това може да доведе до много висока кръвна захар и до състояние на диабетна кетоацидоза, което е животозастрашаващо (обяснено е по-надолу).

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което означава, че имунната ни система по грешка атакува собствени клетки на организма. В този случай това са специални клетки в панкреаса, наречени бета-клетки, които са отговорни за производството на хормона инсулин. Този процес започва месеци или години преди първите симптоми на заболяването да бъдат налице. При появата на клинична картина вече са разрушени голяма част от тези клетки, понякога и до 90% от тях. 

Photo by Jakob Suckale, Wikipedia 

Интересен е фактът, че гореописаното автоимунно състояние е отговорно за над 95% от случаите на диабет тип 1. Въпреки това, при малка част от хората причината за развитието му не се дължи на свръхчувствителност на имунната система. При тези случаи не е добре изяснено какво разрушава бета-клетките на панкреаса и тогава се казва, че диабетът е идиопатичен [ref. 2] (с неизвестен произход) и се класифицира като 1б подтип.

Рискови фактори

Рисковите фактори за диабет тип 1 не са толкова добре проучени, колкото тези за диабет тип 2. Въпреки това е известно, че дефекти в генната система на човешкия левкоцитен антиген (HLA) играят значителна роля и някои хора са генетично предразположени. Това не означава, че те задължително ще развият заболяването, но при тях има по-голяма вероятност това да стане.

Изследвания с еднояйчни близнаци (индивиди с почти еднакъв геном) обаче показват, че развиването на заболяването не съвпада винаги. С други думи, този факт говори, че има и други фактори, различни от наследствеността, които оказват влияние върху проявата на диабет тип 1. Такива най-вероятно са фактори на околната среда [ref. 3]. Заболяването е свързано, например, с някои вирусни инфекции, причинени от ентеровируси [ref. 4]. 

За други рискови фактори се смятат някои етнически принадлежности, затлъстяването и високото тегло при раждане. 

Генетични причини за диабет тип 1

Причините за диабет тип 1 са неизвестни, въпреки че са идентифицирани няколко рискови фактора. Рискът от развитие на диабет тип 1 се увеличава от някои варианти на гените HLA-DQA1, HLA-DQB1 и HLA-DRB1. Тези гени предоставят инструкции за приготвяне на белтъци, които играят критична роля за имунната система.

Гените HLA-DQA1, HLA-DQB1 и HLA-DRB1 принадлежат към семейство гени, наречени комплекс на човешки левкоцитен антиген (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените белтъци на организма от такива, произведени от чужди нашественици като вируси и бактерии.

Обикновено диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване. Автоимунните нарушения възникват, когато имунната система атакува собствените тъкани и органи на тялото. По неизвестни причини при хора с диабет тип 1 имунната система уврежда бета клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Увреждането на тези клетки нарушава производството на инсулин и води до признаците и симптомите на диабет тип 1. [ref. 7]

Как се поставя диагноза

Поставянето на диагноза захарен диабет тип 1 и 2 обикновено не е сложно. То е комбинация от възрастта на пациента, изпитваните симптоми и кръвни тестове. 

Съществуват три основни вида кръвни тестове:

• Плазмена глюкоза на гладно - този тест измерва количеството глюкоза в кръвта на гладно. За да се направи изследването, е необходимо да не се приемат течности (изключение прави водата) и храна поне 8 часа предварително. 

• Глюкозо-толерантен тест - целта е да се оцени способността на организма да преработва глюкозата. Прави се проверка на нивото кръвна захар 2 часа след изпиване на 75 грама глюкоза.

• Гликиран хемоглобин (HbA1c) - глюкозата в кръвта може да се “закачи” за хемоглобина в червените кръвни клетки, които живеят между 90 и 120 дни. Получава се т.нар. гликиран хемоглобин и той дава оценка на средното количество глюкоза в кръвта през последните три месеца. 

След като е поставена диагноза захарен диабет, може да се направят допълнителни изследвания, за да се разграничи типът. 

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Преди инсулинът да може да се използва от тялото, той се секретира като проинсулин. Този предшественик трябва да бъде срязан на определено място, като при това се получават два продукта – активен инсулин и C-пептид. Нивата на C-пептида могат да покажат дали тялото произвежда инсулин, като по този начин се отразява състоянието на бета-клетките на панкреаса. При пациенти с диабет тип 1 тези нива са много ниски или нулеви. При пациенти с диабет тип 2 нивата могат да варират и дори да бъдат високи, тъй като тогава има инсулинова резистентност и не винаги е нарушено производството на инсулин. 

Друго изследване, което може да се направи, е кръвен тест, който да определи наличието на автоантитела към бета-клетките на панкреаса, които свидетелстват за процеси на тяхното саморазрушаване и следователно говори за диабет тип 1. 

Симптоми и усложнения

Пациентите с диабет тип 1 изпитват симптоми, които са свързани с хипергликемията (повишена кръвна захар), която води до нарушение на баланса на течности и електролити в организма. В резултат се появяват:

• полифагия - катаболитно състояние, при което глетките започват да разграждат мазнини и белтъци поради недостиг на глюкоза. Резултатът от него е загуба на тегло и постоянен глад;

• глюкозоурия - наличие на глюкоза в урината;

• полиурия - често уриниране;

• полидипсия - в резултат на дехидратацията, пациентите чувстват засилена жажда;

• замъглено зрение; 

• слабост и замайване.

Нарушенията в организма могат да се ограничат чрез правилно и навременно лечение, което да нормализира нивата на глюкоза в кръвта. Ако това не се прави, тогава може да възникнат сериозни усложнения. Едно от най-опасните е диабетната кетоацидоза - в кръвта се натрупват кетонови тела и това води до нейното подкиселяване. Състоянието може да бъде животозастрашаващо.

Други са: диабетна ретинопатия (увреждане на очните дъна и намаляване или загуба на зрението), невропатия (увреждане на нервните влакна), нефропатия (болест на бъбреците), заболявания на сърдечно-съдовата система и др.

Лечение

Захарният диабет тип 1 е хронично заболяване, което продължава цял живот. Лечението цели да поддържа нивото на кръвна захар възможно най-близо до нормалното, за да се избегнат тежките усложнения, които може да причини. Това налага ежедневна инсулинова терапия, както и подходящ режим на хранене, съчетан с регулярни упражнения.

Photo by Kate on Unsplash

Пациентите трябва да регулират много добре едновременно приема на храна и точната доза инсулин. Поради това е необходимо редовно измерване на кръвната захар чрез специални уреди глюкомери, които работят с малки количества кръв и отчитат резултатите много бързо. Спрямо тези резултати се определя дозировката на инсулина с помощта на лекуващия лекар.

Някои пациенти използват обикновени спринцовки за инжектиране на инсулина, но вече съществуват и други приспособления като инсулинови писалки. Те осигуряват по-голямо удобство и по-прецизно премерване на дозата. Има и т. нар. инсулинови помпи [ref. 5], които се имплантират подкожно. Някои от тях дори имат вграден сензор, който да отчита кръвната захар и по този начин се извършва строг контрол на нейното ниво.

Много е важно да се предотвратят не само твърде високите нива на кръвна захар (хипергликемия), за които е обяснено го-горе, но и твърде ниските (хипогликемия). Хипогликемията е състояние, което се появява много бързо в резултат на превишена доза инсулин, недостатъчен прием на храна или твърде интензивни физически упражнения. Тя е потенциално опасна и трябва да се третира веднага. Може да я разпознаете по симптоми като замайване, главоболие, треперене, слабост, замъглено зрение и др.

В по-леките случаи приемът на подсладена напитка или храна е достатъчно, но в по-тежките може да се наложи интравенозно преливане на глюкоза или инжекция с глюкагон (хормон, който повишава кръвната захар). От миналата година в САЩ е одобрен и назален спрей [ref. 6], съдържащ глюкагон. Неговата употреба не налага инжектиране и бързо и ефективно води до повишаване на глюкозата чрез директно прилагане в носа.  

Четете още за диабета тук:

Всичко за диабет тип 2 на едно място

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Източници:

1. Type 1 Diabetes. CDC
2. Idiopathic Type 1 diabetes. Journal of Diabetes and its Complications. 2001
3. Environmental triggers and determinants of type 1 diabetes. Diabetes. 2006
4. Coxsackie B4 virus infection of beta cells and natural killer cell insulitis in recent-onset type 1 diabetic patients. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 2007
5. На български: Диабет тип 1
6. Ново лекарство при хипогликемия одобри американската лекарствена агенция. Puls.bg
7. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/type-1-diabetes#genes

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Множествената склероза (МС) е заболяване, което засяга централната нервна система - главния и гръбначния мозък. При него имунната система напада и разрушава защитната миелинова обвивка на нервите, а това от своя страна нарушава комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.

За съжаление все още не е открито лечение на заболяването, но се разработват все по-добри препарати, които да го контролират или с други думи - терапии, модифициращи заболяването. Тяхното действие се състои в това да намалят тежестта и продължителността на пристъпите, като по този начин ограничават и вредните неврологични ефекти от тези пристъпи.

Тези лекарства се използват при пациентите, които са в т.нар. рецидивиращ-ремитиращ етап от болестта [ref. 1], при който пристъпите се редуват със затишие. Заболелите обикновено се диагностицират с множествена склероза именно в тази фаза и може да останат в нея в продължение на десетилетия. Ако състоянието се неглижира и не се приложи никакво лечение, пациентът може да навлезе в следващата тежка фаза - тази на вторично-прогресиращата множествена склероза, при която няма периоди на подобрение, а само на влошаване. В този случай модифициращите заболяването терапии стават неефективни.

Затова е важно още в самото начало да се предприемат мерки и заболяването да се атакува в рецидивиращия-ремитиращ етап. Около 10% от пациентите се диагностицират с множествена склероза в първично-прогресиращия етап на заболяването.

Photo by Timothy Dykes on Unsplash

Търсенето на лечение или по-добри препарати, които да осигуряват добро качество на живот на болните от множествена склероза, не спира. Затова тук ще предоставим на читателя информация за новостите в областта, като се спрем на възможностите в Европа.

В статията ще прочетете:

• Офатумумаб
• Натализумаб при бременни жени с множествена склероза
• Предложението на Anokion
• Напредък в лечението на МС със стволови клетки
• Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза
• Генетични фактори, предразполагащи към развитие на МС
• Значение на някои билки като подкрепа при лечението на множествената склероза

Офатумумаб

През септември миналата година (11-13 септември 2019) в Стокхолм се проведе среща на Европейския комитет за лечение и изследване на множествената склероза (ECTRIMS), където се събраха изследователи на заболяването и представители на фармацевтични компании, за да споделят опит и да обсъдят новостите. На срещата бяха представени и резултатите от две клинични изпитвания [ref. 2] във фаза 3 за ефективността и безопасността на препарата офатумумаб (ofatumumab, OMB157) на Novartis. Сравнена е ефективността му [ref. 3] в потискането на пристъпите с тази на терифлуномид (teriflunomide) с търговското име Aubagio® на Sanofi Genzyme.

Офатумумаб е продукт на датския производител на антитела Genmab и представлява литично моноклонално антитяло, което се свързва специфично с антигена на човешки клъстер на диференциация 20 (CD20), разположен върху В-лимфоцитите, които имат значение както за множествената склероза, така и за някои видове рак на кръвта. Затова офатумумаб е одобрен за лечение на хроничната лимфоцитна левкемия.

Подобно на ритуксимаб (rituximab) и окрелизумаб (ocrelizumab), офатумумаб се свързва с CD20 на повърхността на В клетките, което води до намаляване на тяхното количество. Това намалява възпалението в централната нервна система. Смята се, че офатумумаб има по-силна връзка с CD20 и може да бъде по-активен от съществуващите лекарства. Резултатите от клиничното изпитване във фаза 3 показват, че офатумумаб изглежда безопасен. В сравнение с терифлуномид, офатумумаб демонстрира значително намаляване на годишния процент на рецидив с най-малко 50%, значително намаляване на 3-месечната и 6-месечната потвърдена прогресия на инвалидността, значително потискане на гадолиниевите лезии (Gd) и намаляване на броя на новите и увеличаващи се лезии. Като цяло това демонстрира дълбоко потискане на възпалителната активност. Резултатите показват, че офатумумаб се счита за безопасно и ефикасно лечение за рецидивираща ремитираща множествена склероза.

Натализумаб при бременни жени с множествена склероза

По време на срещата на ECTRIMS са представени и данните от изследване, проведено то Университета в Рим “Тор Вергата”, в което учените изследвали годишните проценти на рецидив при бременни жени, приемащи натализумаб (natalizumab [ref. 4]). Te установили, че жените, които продължават да приемат натализумаб по време на бременността и в следродилния период, имат по-нисък риск от рецидив в сравнение с тези, които преустановяват лечението, преди да забременеят, или тези с ранно прекъсване на лечението. Според тях, лечението с натализумаб не е свързано с тежки нежелани събития по време на бременността и при новородените, но е имало случаи на анемия при бебетата. Затова е необходима по-голяма извадка за допълнителна оценка на всички рискове за плода. Разбира се, не трябва да забравяме, че използването на лекарства по време на бременност трябва да бъде обсъдено с нашите лекари - невролог и акушер-гинеколог.

Предложението на Anokion

Швейцарската компания Anokion също представи резултатите си [ref. 5] по време на срещата. Тази компания разработва лечение, което “обучава” имунната система да игнорира здравата тъкан, вместо да я атакува. Идеята им е да се инжектира копие на автоимунните антигени в черния дроб, което след това помага на имунната система да понася по-добре антигените. При миши модели на множествена склероза лечението на Anokion успяло да забави или дори да предотврати прогресирането на състоянието. При тези обещаващи резултати Anokion очаква да започне клинични изпитвания на лечението при хора тази година.

Напредък в лечението на МС със стволови клетки

При пациентите с много активно рецидивиращо заболяване понякога се прилага химиотерапия, която да унищожи имунните клетки в организма и те да бъдат заместени с автоложни хематопоетични стволови клетки (АХСК). Тези клетки се събират от пациента преди химиотерапията и след нея му се вливат обратно, за да дадат начало на нова популация, която да не напада миелиновите обвивки.

Изглежда повечето хора, лекувани по този начин, не показват данни за активност на заболяването след еднократно лечение (т.е. няма нови рецидиви, няма нови или активни лезии, открити чрез ЯМР) и някои от тях [ref. 6] са демонстрирали спечелване на функция.

Трябва да се вземе под внимание агресивността на този метод, което го прави приложим само в тежки случаи на множествена склероза.

В допълнение към АХСК, учените изследват използването и на други видове стволови клетки, като мезенхимни стволови клетки (МСК), които не изискват химиотерапия.

По време на ECTRIMS д-р Антонио Учели [ref. 7] (Университет в Генуа) представи предварителни резултати от международно многоцентрово клинично изпитване [ref. 8] във фаза 2, което оценява безопасността и клиничната ефективност на МСК за лечението на множествена склероза. Мезенхимните стволови клетки са клетки вероятно биха имали полза при лечението на невродегенеративни заболявания, поради способността им да намаляват възпалението и потенциално да защитят миелина и да засилят възстановяването.

Международното проучване включва 144 участници с рецидивиращо-ремитиращи и прогресивни форми на МС. Ранните данни потвърждават, че лечението е безопасно, но няма значителни промени в намаляването на активните лезии в лекуваната група след 24 седмици (това са първични резултати от проучването). Наблюдавана е тенденция на намаляване на рецидивите в лекуваната група. По-нататъшният анализ на данните ще оцени други клинични резултати и дали има възстановяване на миелина. 

Всички изследвания, представени по време на ECTRIMS, може да видите тук [ref. 9].

Важно е да се отбележи, че докато тези вещества са в процес на развитие, може да минат години, преди те да достигнат до пазара, ако изобщо успеят. Освен това, въпреки че тези лечения може да са в състояние да потиснат автоимунните атаки, не е ясно дали могат да осигурят лечение. Независимо от това, много компании смятат, че блокирането на автоимунните атаки при множествена склероза може да се използва като идея и в борбата с други автоимунни състояния като диабет тип 1.

Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза

През ноември миналата година (2019) Европейската агенция по лекарствата препоръча [ref. 10] ново лечение за множествената склероза. Новото лекарство се нарича сипонимод (siponimod) и е с търговското название Mayzent. Здравният регулатор счита, че сипонимод [ref. 11] е безопасен и ефективен за хора с „активна“ вторично прогресираща множествена склероза.

Новото лекарство представлява модулираща имунната система терапия, за която се смята, че действа чрез задържане на определени бели кръвни клетки в лимфните възли на тялото, като ги изолира от кръвообращението и от централната нервна система.

В САЩ, Националният институт за високи постижения в здравеопазването и грижите (NICE) започна оценката си на лекарството, за да реши дали то трябва да бъде предписвано от Националната здравна служба (NHS) и решение се очаква в средата на 2020 г.

Важно е да се отбележи, че тъй като сипонимод действа само върху имунната система, то няма да помогне на всички с вторично прогресираща множествена склероза, а само на тези, които все още имат рецидиви, т.е. тези, при които има активна фаза на заболяването.

Генетични фактори, предразполагащи към развитие на МС

Въпреки че причината за множествената склероза е неизвестна, се счита, че вариациите в десетки гени са включени в риска от множествена склероза. Промените в гена HLA-DRB1 са най-силните генетични фактори на риска за развитие на множествена склероза. Други фактори, свързани с повишен риск от развитие на множествена склероза, включват промени в гена IL7R и фактори на околната среда, като излагане на вируса на Епщайн-Бар (Epstein-Barr), ниски нива на витамин D и тютюнопушене.

Генът HLA-DRB1 принадлежи към семейство гени, наречени човешки левкоцитни антигени (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от чужди нашественици (като вируси и бактерии). Всеки HLA ген има много различни нормални вариации, което позволява на имунната система на всеки човек да реагира на широк спектър от чужди протеини. Вариациите в няколко HLA гена са свързани с повишен риск от множествена склероза, но един конкретен вариант на гена HLA-DRB1, наречен HLA-DRB1*15:01, е най-силно свързаният генетичен фактор.

Генът IL7R дава инструкции за синтзиране на едно парче от два различни рецепторни протеина: рецептора на интерлевкин 7 (IL-7) и рецептора TSLP. И двата рецептора са вградени в клетъчната мембрана на имунните клетки. Тези рецептори стимулират сигналните пътища, които индуцират растежа и деленето (пролиферацията) и оцеляването на имунните клетки. Генетичната вариация, участваща в множествена склероза, води до производство на IL-7 рецептор, който не е вграден в клетъчната мембрана, а вместо това се намира вътре в клетката. Не е известно дали тази промяна засяга рецептора TSLP.

Тъй като гените HLA-DRB1 и IL-7R участват в имунната система, промените в двете могат да са свързани с автоимунния отговор, който уврежда миелиновата обвивка и нервните клетки и води до признаците и симптомите на множествена склероза. Не е ясно обаче каква точно роля играят двата гена в развитието на състоянието. [ref. 11]

Значение на някои билки като подкрепа при лечението на множествената склероза

Прегледът на литературните данни показва, че билковите лекарства могат да бъдат ефективни при лечението на множествената склероза и свързаните с нея симптоми, като намаляват демиелинизацията, подобряват ремиелинизацията и потискат възпалението в централната нервна система.

Въз основа на обзор по темата от 2018 г. [ref. 12], може да се заключи, че противовъзпалителният ефект е основната причина за терапевтичните ефекти на лечебните растения при заболяването. Чрез тях лечебните растения намаляват тежестта на заболяването и понижават невропатологичните промени. Противовъзпалителните ефекти на лекарствените растения обикновено се проявяват чрез потискане на инфилтрацията на възпалителните клетки в централната нервна систем, намалявайки производството на провъзпалителни и възпалителни цитокини.

Лечебните растения и техните производни, за които има информация в научната литература, че повлияват благоприятно състоянието на пациенти с МС, са:

• Гинко билоба (Ginkgo biloba),
• Джинджифил (Zingiber officinale),
• Куркума (Curcuma longa),
• Жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Валериана (Valeriana officinalis),
• Американска червена боровинка (Vaccinium macrocarpon),
• Черен кимион (Nigella sativa),
• Кава или кава-кава (Piper methysticum),
• Шафранов минзухар (Crocus sativus),
• Азиатски женшен (Panax ginseng),
• Босвелия (Boswellia papyrifera),
• Европейска винена лоза (Vitis vinifera),
• Gastrodia elata,
• Чай (Camellia sinensis),
• Вечерна иглика (Oenothera biennis),
• MS14 [ref. 13] - иранска билково-морска смес, състояща се от 90% Penaeus latisculatus (вид скарида), 5% целина/селъри (Apium graveolens) и 5% жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Канабис (Cannabis sativa).

Подробности за тяхното действие четете в статията: 17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза [ref. 14].

Източници:

1. Научни изследвания за рецидивиращата-ремитираща множествена склероза
2. Клинични изпитвания на офатумумаб за лечение на множествена склероза
3. Novartis ofatumumab demonstrates superiority versus Aubagio® in two head-to-head Phase III multiple sclerosis studies. www.novartis.com
4. Maintenance of natalizumab during the first trimester of pregnancy in active multiple sclerosis. Multiple sclerosis (Houndmills, Basingstoke, England). 2020
5. European Biotechs Showcase Multiple Sclerosis Treatments in Stockholm. www.labiotech.eu
6. Canadian Bone Marrow Transplantation (BMT) Trial. mssociety.ca
7. Публикации на Антонио Учели
8. Latest MS Research News. Update: Preliminary Results of the Mesenchymal Stem Cell Study for the Treatment of Multiple Sclerosis ECTRIMS 2019. mssociety.ca
9. New treatment for MS recommended in Europe. www.digitaljournal.com
10. Научни публикации за сипонимод
11. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/multiple-sclerosis#
12. A Review of Herbal Therapy in Multiple Sclerosis. Adv Pharm Bull. 2018
13. MS14, an Iranian Herbal-Marine Compound for the Treatment of Multiple Sclerosis. Chin J Integr Med. 2010
14. На български: 17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Пареща болка в областта на стомаха, гадене, липса на апетит и преждевременно усещане, че сме се нахранили - това са част от симптомите, по които можем да разпознаем пептичната язва на стомаха. Ако наш близък роднина е страдал от това заболяване, рискът да се случи и на нас е по-голям. 

Какви са причините за появяването на язва в стомаха или дванадесетопръстника, симптомите, изследванията и лечението, както и съвети за превенция на това неприятно състояние, ще разгледаме в следващите редове.

В статията ще прочетете:

• Какво представлява язвената болест
• Причини за заболяване от язва
• Какви са симптомите на язвената болест
• Усложнения при пептична язва
• Диагноза и лечение на язвата
• Методи за поставяне на диагнозата
• Какво лечение се прилага при диагноза пептична язва
• Когато язвата не се поддава на лечението
• Операция при язва
• Съвети за подобряване на качеството на живот, когато страдаме от язва

Какво представлява язвената болест

Храносмилателната ни система е покрита с лигавица, която е защитена от слуз [ref. 1]. Думата може би звучи отблъскващо, но всъщност слузта предпазва лигавиците, на много места в организма ни, от болестотворни микроорганизми, от химически и други дразнители. В стомаха ни, слузта предпазва лигавицата от силната киселина, която самият той произвежда.

Когато по някаква причина количеството на киселината се повиши или пък обратно - количеството слуз се понижи, може да възникне язва. Язвената болест представлява лезия (рана) във вътрешността на стомаха. Тя може да възникне и в следващия отдел на храносмилателната ни система - дуоденума, още наричан дванадесетопръстник, който свързва стомаха с тънкото черво.

Причини за заболяване от язва

Противно на всеобщото схващане, че язвената болест се появява в резултат от стрес и притеснения, истинската причина за заболяването е съвсем различна. В 80% от случаите на стомашна язва и в 90% от случаите на язва на дванадесетопръстника (дуоденална язва), заболяването се дължи на инфекция с бактерията Хеликобактер пилори [ref. 2] (Helicobacter pylori). Микроорганизмът може да се предава между членовете на едно семейство и така да  остави впечатлението, че язвата е наследствено заболяване. 

Helicobacter pylori. Credit: CDC, Public Domain

Друга причина за поява на язва е приемът на специфични лекарства, включително нестероидни противовъзпалителни средства [ref. 3], като аспирин, ибупрофен, кетопрофен, както и комбинацията им с противосъсирващи медикаменти (антикоагуланти), стероиди, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI). Тези лекарствени средства може да предизвикат раздразнение и възпаление на лигавицата и да повишат значително риска от сдобиване с язва.

Разбира се, има добре известни фактори, които благоприятстват развитието на болестта, но не я причиняват сами по себе си. За да имат те някакво влияние, трябва предпоставките да бъдат налице.

Такива рискови фактори са:

• Тютюнопушенето [ref. 4], когато вече е възникнала инфекция от Хеликобактер пилори;
• Алкохолът, тъй като той вреди на лигавицата, като понижава способността ѝ да произвежда слуз и може да повиши количеството на стомашната киселина;
• Стресът;
• Лютите храни.

Какви са симптомите на язвената болест

Приблизително три четвърти от хората, които имат пептична язвена болест, нямат симптоми [ref. 5]. Сред останалите, най-характерна е парещата болка зад гръдната кост. Понякога болката се описва и като “гризяща”. Тя е по-силна между храненията и нощем, както и на празен стомах. Може да бъде само временно облекчена от храни, които в известна степен неутрализират киселинността на стомаха или чрез приема на медикаменти, които неутрализират солната киселина - антиациди. Но след като премине действието, неприятното усещане се завръща.

Един от признаците, че може би имаме язвена болест, е натрупването на газове в стомаха, честата необходимост да ги освободим, без да сме пили газирано, както и чувството за ситост, когато си даваме сметка, че сме хапнали съвсем малко. Характерни са липсата на апетит [ref. 6] и необяснимата загуба на тегло. 

Наличието на язва може да доведе и до гадене, особено сутрин и дори до повръщане. При кървяща язва [ref. 7] е възможно да повърнем кръв с червен или черен цвят. Този симптом изисква бърза реакция, тъй като подсказва за силно кървене!

Друг симптом на кървящата язва, който изисква незабавно посещение при лекар, е появата на кръв в изпражненията. Те може да бъдат черни на цвят, поради разграждането на кръвта в храносмилателната система. Някои лекарства също водят до черен цвят на изпражненията (в този случай цветът не е заради кръвоизлив) и е добре първо да проверим дали случайно не приемаме такъв медикамент в момента.

Усложнения при пептична язва

Както споменахме, едно от усложненията е появата на кървяща язва. Кървенето може да е относително слабо, при което да доведе до анемия [ref. 8], или загубата на кръв да е голяма - в този случай се наблюдава описаната симптоматика на повръщане и изпражнения с кръв.

Поради отока в лигавицата, наличието на язва може да доведе до обструкция - невъзможност храната да преминава нормално през храносмилателната система. Това води до преждевременното чувство за ситост, повръщането и загубата на тегло.

Друго много опасно усложнение е перфорацията на стомашната стена (или тази на дуоденума) - това буквално означава образуване на дупка от вътрешността на храносмилателния тракт към коремната кухина, което създава голям риск от тежка инфекция на кухината, наречена перитонит [ref. 9]. 

Диагноза и лечение на язвата

Които и от симптомите да се появят, посещението при гастроентеролог би изяснило точните причини, диагнозата и би дало правилния подход за лечение на язвата. Тъй като всеки случай е индивидуален, без помощта на специалист вероятността да си навредим е голяма. Язвата на стомаха или дванадесетопръстника е сериозно състояние, което изисква правилна терапия.

Методи за поставяне на диагнозата

Съществуват няколко основни метода за поставяне на диагноза [ref. 10] пептична язва.

Тъй като основният причинител е бактериален, част от изследванията целят да открият наличието или отсъствието на Хеликобактер пилори [ref. 11]. Кръвният тест и фекалната проба се използват в практиката, но най-точен е дихателният тест. При него поглъщаме нещо, което съдържа радиоактивен въглерод и след известно време в издишания от нас въздух се търси същият елемент, под формата на радиоактивен въглероден диоксид. По наличието му се съди за това дали в стомаха ни има Хеликобактер пилори - ако бактерията се намира в стомаха ни, тя разгражда погълнатото вещество, и скоро след това ние издишваме доказателството. Важно е да не са приемани антиациди за известен период от време преди изследването, тъй като това може да доведе до фалшиво отрицателен резултат.

Друг диагностичен метод е поглъщането на бариева каша и проследяване чрез рентген. Кашата представлява бяла течност, която покрива горните части на храносмилателния ни тракт (хранопровод, стомах, тънко черво) и позволява забелязването на язвата, ако е там.

При по-възрастни хора, при кървене, загуба на тегло или трудности при преглъщането, лекуващият лекар най-вероятно ще препоръча да се извърши гастроскопия [ref. 12]. Това е ендоскопски преглед, при който през устата под упойка се вкарва тънка тръбичка с лещи, които позволяват на лекаря да огледа добре лигавицата за наличието на язвени лезии. В случай, че открие такива, той може да вземе малко парченце тъкан - биопсия, за да я даде за лабораторни изследвания, включително и за наличие на Хеликобактер пилори.

Какво лечение се прилага при диагноза пептична язва

Лечението на пептичната язва обичайно включва унищожаване на бактерията, прекратяване или намаляване на приеманите медикаменти, които благоприятстват развитието на заболяването, и лечение на самата рана.

Премахването на бактериалната инфекция се извършва чрез прием на антибиотици [ref. 13], като обичайно се използват левофлоксацин, кларитромицин, амоксицилин, тетрациклин и други. Видът на антибиотика, количеството, начинът на прием и продължителността са строго индивидуални и се определят от лекуващия лекар. Опитите да си назначаваме сами антибиотична терапия са по-скоро обречени на провал и може да доведат до ненужни усложнения.

За да бъде подпомогнато заздравяването на засегнатото място, се използват вещества, които блокират или потискат образуването на стомашна киселина, като инхибитори на протонната помпа (дългосрочната им употреба може да доведе до фрактури на някои кости), или хистаминови блокери. 

За облекчаване на болката някои лекари предписват и антиациди, но те не лекуват язвата сами по себе си.

Като допълващо средство може да се използват и вещества, които имат защитен ефект [ref. 14] за клетките на лигавицата.

Когато язвата не се поддава на лечението

Понякога язвата изглежда не успява да се излекува и е неподатлива на предписаното лечение. Това може да се дължи на резистентен към използваните антибиотици Хеликобактер, нередовен или неправилен прием на лекарствата, тютюнопушене, или ако продължаваме да пием нестероидните противовъзпалителни средства.

В много редки случаи причината може да бъде болест на Крон, язва, причинена от друга бактерия, рак на стомаха или други екзотични състояния.

Операция при язва

Добрите съвременни медикаменти значително са намалили необходимостта от оперативно лечение на язвената болест. Но за съжаление понякога  е необходимо да се извършва операция при тежките усложнения, като перфорация и кървене [ref. 15] - това са спешни случаи, които изискват навременна и адекватна лекарска намеса.

Съвети за подобряване на качеството на живот, когато страдаме от язва

Освен медикаментозното лечение, здравословният начин на живот също ще подпомогне оздравяването ни. Ето няколко съвета за подобряване качеството на живот, когато страдаме от язва :

• Да се храним правилно, като приемаме достатъчно витамини А и С и свежи плодове. Пържената храна се отразява зле на стомаха, а и на целия организъм, затова със сигурност няма да ни липсва, ако се откажем от нея.
• Да добавим към менюто си храни, които съдържат пробиотици - това са естествено ферментиралите продукти, като сирена, кисело мляко и други.
• Да спрем цигарите и да намалим алкохола.
• Да заменим неподходящите обезболяващи с безопасни - в случая подходящ е парацетамолът.
• Да намалим приема на добавки с желязо - кървящата язва води до анемия, затова е необходимо да се консултираме с лекаря си колко точно желязо да приемаме, за да намерим баланса.
• Да получаваме достатъчно сън и да намалим стреса.

Следването на тези прости правила в комбинация с правилно медикаментозно лечение, би довело до пълното оздравяване на по-голямата част от случаите на язва. Разбира се, от изключителна важност е да не пренебрегваме нито симптомите, нито назначената ни терапия - ранната диагностика значително увеличава шансовете ни за пълноценен живот.

Четете още:

Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката

Лошо храносмилане (диспепсия) - причини, симптоми и лечение

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията

Източници:

1. Bacteriophage adhering to mucus provide a non-host-derived immunity. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 2013
2. Helicobacter pylori, Clinical microbiology reviews. 1997
3. Up-to-date information on gastric mucosal lesions from long-term NSAID therapy in orthopedic outpatients: a study using logistic regression analysis. Journal of orthopaedic science : official journal of the Japanese Orthopaedic Association. 2007
4. Smoking and the alimentary tract: a review. Gut. 1998
5. Peptic ulcer, MayoClinic
6. Peptic ulcer disease. American family physician. 2007
7. Bleeding of gastric ulcers. Epidemiologic, clinical and functional characteristics. Minerva medica. 1990
8. Dietary Composition Influences Incidence of Helicobacter pylori-Induced Iron Deficiency Anemia and Gastric Ulceration. Infection and immunity. 2017
9. Case of Perforating Gastric Ulcer: Peritonitis: Recovery. British medical journal. 2011
10. The Diagnosis of Gastric Ulcer. Canadian Medical Association journal. 2010
11. History of Helicobacter pylori, duodenal ulcer, gastric ulcer and gastric cancer. World journal of gastroenterology. 2015
12. Гастроскопия - кога се пристъпва към това изследване (на български), puls.bg
13. Antibiotic treatment for Helicobacter pylori: Is the end coming? World journal of gastrointestinal pharmacology and therapeutics. 2015
14. Flavonoids with gastroprotective activity. Molecules (Basel, Switzerland). 2009
15. Surgical treatment of high bleeding gastric ulcer. Annales chirurgiae et gynaecologiae. 1989

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Гастритът може да бъде остро или хронично заболяване на храносмилателния тракт, което се характеризира с възпаление на лигавицата на стомаха. Тъй като това състояние е много често срещано, тук ще се запознаем с причините за появата му, как да разпознаем симптомите му, има ли лечение и каква диета да спазваме, ако страдаме от него.

Какво предизвиква появата на гастрит

Гастритът се развива тогава, когато защитният слой на нашата стомашна лигавица, наречен мукус, бъде нарушен. Това позволява на храносмилателните сокове да атакуват лигавицата, водейки до нейното възпаление. То може да бъде остро или хронично. Острото възпаление се появява сравнително бързо и при правилно лечение отшумява напълно за кратко време. Хроничният гастрит изисква повече постоянство и крие повече рискове.

Първопричините за появата на гастрит могат да са разнообразни и многобройни. Той може да се дължи на:

• Бактериална инфекция [ref. 1]

Най-честият причинител на хроничен гастрит е бактерията Helicobacter pylori. Тя колонизира стомаха на над 50% от населението [ref. 2], макар да не е задължително при всички заразени да се появи клинична картина. H. pylori е висок рисков фактор за развитието и на други сериозни стомашни заболявания като язва и рак и заради това е важно нейното диагностициране.

• Нестероидни противовъзпалителни лекарства [ref. 3]

Към тази група медикаменти спадат повечето обезболяващи лекарства като ибупрофен, аспирин и диклофенак. Те имат много агресивно действие спрямо лигавицата на стомаха и задължително се приемат след хранене. Системната им употреба може да доведе до развитието на хронични или остри гастрити.

• Алкохол

Алкохолът може да наруши мукуса, предпазващ стомашната лигавица, и това да доведе до нейното увреждане. Злоупотребяването с него е по-вероятно да предизвика появата на остър гастрит.

• Рефлукс на жлъчни киселини

При това състояние се връща част от жлъчния секрет в стомаха, а понякога и в хранопровода. Това може да доведе до възпаление на стомашната лигавица.

• Автоимунно заболяване 

Съществува и автоимунен гастрит. При него тялото напада собствените си стомашни клетки и по-специално така наречените париетални клетки. Това състояние се свързва с дефицит на витамин B12 [ref. 4], както и с наличието на други автоимунни заболявания.

• Съпътстващи заболявания, стрес, вирусни инфекции, тютюнопушене, неправилни хранителни навици и др.

Какви са симптомите на гастрит

Симптомите на гастрита могат да бъдат различни. При остри състояния най-често срещани са:

• тежест и чувство за пълнота в стомаха

• парене и болка в горната част на корема

• гадене

• липса на апетит

• повръщане и др.

Хроничният гастрит от своя страна не винаги има клинична картина. Често при него се редуват фази на затишие с такива на обостряне, за които са характерни симптоми като:

• безапетитие

• диария

• подуване

• обложен език

• кървене (когато е налице ерозивен гастрит и лигавицата е силно увредена)

• рядко нощни болки и др.

Необходимо е да се консултираме с лекар, ако изпитваме остри симптоми, ако те не преминават повече от една седмица и ако не се поддават на промени в начина на живот.

Диагностициране на гастрит

За поставяне диагноза гастрит е необходимо да се направи горна ендоскопия. Това е изследване, при което се използва ендоскоп. Той представлява тънка тръбичка, която завършва с камера. Тя се вкарва през устата и се оглеждат внимателно хранопроводът, стомахът и дванедесетопръстникът. По преценка на лекаря може да се вземе микробиологична проба, която да се изследва за патогенната бактерия H.pylori. Изследването се извършва с локална или пълна анестезия (упойка).

При съмнения за наличие на H.pylori може също да се направи фекален, кръвен или дихателен тест.

Какво е лечението на гастрита

Правилното лечение на гастрита зависи от първопричината за появата му. Ако той е причинен например от употребата на болкоуспокояващи лекарства или алкохол, то тяхното спиране би трябвало да бъде достатъчно за отшумяване на симптомите.

Лекарства, които се използват за лечението, включват:

• Комбинация от антибиотици, които да  унищожат H.pylori, ако е доказано наличието ѝ;

• Инхибитори на протонната помпа - това са група медикаменти, които намаляват количеството на произведената стомашна киселина и по този начин подпомагат заздравяването на лигаваицата;

• Антациди - те неутрализират вече произведената стомашна киселина.

Възможни усложнения

Ако е правилно и навременно лекуван, острият гастрит рядко води до усложнения. При хроничния обаче често се достига до такива. Ако не се лекува, може да доведе до сериозни нарушения на стомашната лигавица и язва, която при по-остри случаи може да доведе до вътрешно кървене. Също така, H.pylori повишава риска от развиване на онкологични заболявания [ref. 5].

Други възможни усложнения са [ref. 6]:

• Анемия, причинена от дефицит на желязо

• Дефицит на витамин В12

• Анемия, предизвикана от вътрешно кървене

• Тъканни изменения като поява на полипи и рак

Каква диета да спазваме

Режимът на хранене и начинът на живот са от първостепенно значение за поддържането на доброто състояние на храносмилателния тракт. Основна препоръка при спазването на диета е да приемаме храни, които не ни дразнят и не предизвикват появата на симптоми. Препоръчително е да се избягват агресивните агенти като силни подправки, люто, консерванти и мазни храни. Трябва да обработваме храната чрез варене или печене с минимално или никакво количество мазнина и сол. Пърженето е силно противопоказно и трябва да се избягва на всяка цена. 

Избягването на някои храни и напитки, както и приемането на други, може да помогне да овладяване на гастрита. По-долу са изброени примери за такива.

Храни и напитки, които да избягваме:

• Солени храни [ref. 7] - правени са проучвания, които показват, че солта повишава риска от развитие на злокачествени заболявания. При висок прием тя нарушава стомашната лигавица, създавайки благоприятни условия за заселването на Helicobacter pylori. 

• Киселинни храни, като домати и някои плодове

• Пържени храни

• Шоколад, конфитюр и сладка

• Газирани напитки

• Алкохол

• Кафе

• Други храни, които водят до влошаване на индивидуалните симптоми

Храни и напитки, които да приемаме:

• Храни, богати на желязо 

• Храни, богати на цинк

• Храни, богати на фибри като овесени ядки

• Храни с ниско съдържание на мазнини като нетлъсти меса и риба

• Зеленчуци като тиквички, краставица, тиква, зрели банани

• Пробиотични напитки като кефир и комбуча

Добре е да отбележим, че установяването на правилен режим трябва да става под лекарско наблюдение. Въпреки че съществуват общи препоръки, които е добре да спазваме, той има и индивидуален характер.

Билките като подпомагащо лечение на гастрит

Някои билки може да облекчат симптомите на гастрита. Както при всяка терапия, и в този случай е много важно да говорите с вашия лекар, преди да започнете лечение. Трябва да се има предвид, че билките могат да взаимодействат с лекарства или други добавки, а някои билки може да не са подходящи за хора с определени медицински състояния.

Ако не е предписано друго, обичайно чаят се приготвя като залеете 1 ч.л. билка с чаша гореща вода. Оставете да се запари 5 до 10 минути, ако сте използвали листа или цветове и 10 до 20 минути за корени. Пийте 2 до 4 чаши на ден. Можете да използвате тинктури от билките самостоятелно или в комбинация, както е отбелязано.

• Червена боровинка (Vaccinium macrocarpon). Някои предварителни изследвания сочат, че червената боровинка може да потиска растежа на H. pylori в стомаха. Избягвайте екстракта от червена боровинка, ако имате алергия към аспирин. Черната боровинка може да увеличи риска от кървене при хора, които приемат лекарства за разреждане на кръвта, като варфарин или аспирин и други. Черната боровинка може да намали скоростта, с която тялото ви обработва определени лекарства и следователно да увеличи количеството на тези лекарства в кръвта ви в даден момент. Говорете с вашия лекар, ако имате притеснения.

• Мастикс (Pistacia lentiscus) стандартизиран екстракт. Дъвката мастикс (смола от Мастиково дърво) е традиционно лечение на пептични язви и потиска H. pylori в епруветка. Необходими са повече проучвания, за да се види дали работи и в човешкия организъм.

• Стандартизираният екстракт от женско биле (Glycyrrhiza glabra) DGL (Ди Джи Ел), приет или 1 час преди, или 2 часа след хранене, може да помогне за предпазване от увреждане на стомаха от нестероидните противовъзпалителни средства. Глициризинът е вещество, което се открива в женското биле и причинява нежелани реакции и лекарствени взаимодействия. DGL е деглициризирано женско биле или женско биле с отстранен глициризин. Приемайте лекарства най-малко 1 час преди или след приема на DGL.

• Мента (Mentha piperita). Може да помогне за облекчаване на симптомите на пептична язва. Не забравяйте да използвате формата с ентерично покритие, за да избегнете киселини. Ментата може потенциално да взаимодейства с различни лекарства и при високи дози може да бъде токсична. Говорете с вашия лекар. [ref. 8]

Четете още: Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката

Източници:

1. Научни публикации за бактериалните причинители на гастрит
2. Autoimmune gastritis. Wien Med Wochenschr. 2016
3. Научни публикации за нестероидни противовъзпалителни лекарства
4. Helicobacter pylori and gastric cancer: factors that modulate disease risk. Clinical microbiology reviews. 2010
5. Helicobacter pylori and gastric cancer: a state of the art review. Gastroenterol Hepatol Bed Bench. 2015
6. What are the causes and symptoms of chronic gastritis? https://www.medicalnewstoday.com/articles/321988
7. Nutrition and Helicobacter pylori: Host Diet and Nutritional Immunity Influence Bacterial Virulence and Disease Outcome. Gastroenterology research and practice
8. https://hmc.pennstatehealth.org

За автора:

👩‍🔬 Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Marcelo Leal on Unsplash

За всички стана ясно, че най-уязвимата група хора по време на пандемията от новия коронавирус, COVID-19, са възрастните и тези, които страдат от съпътстващи хронични заболявания, като диабет и сърдечно-съдови проблеми. Но нека разгледаме какви са вероятните причини за това и има ли как тези пациенти да бъдат защитени или поне рискът за тях - снижен.

Диабет и високо кръвно налягане

Данните от различни изследвания показват, че смъртността е най-висока при пациенти, които са се заразили с новия коронавирус и същевременно са страдали от диабет, мозъчно-съдова болест (инсулт), високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания. Според статия по темата, публикувана в The Lancet [ref. 1], особено впечатление прави, че тези състояния често се лекуват с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). 

В статията се посочва още, че коронавирусът ни заразява, като се свързва към клетките на дихателната система чрез ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2), който се разполага по повърхността на епителните клетки на белия дроб, червата, бъбреците и кръвоносните съдове. Можем да направим следното сравнение: вирусът има ключ само за ключалката ACE2 и тя му е нужна, за да “отключи” и влезе в клетката.

Освен това, при пациенти с диабет тип 1 или тип 2, които се лекуват с АСЕ инхибитори и блокери на рецепторите за ангиотензин II тип I (ARBs), количеството на АСЕ2 върху клетките значително се увеличава, а това води до по-лесно проникване на опасния вирус в клетките и тяхното заразяване.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

От своя страна, хипертонията също се лекува с АСЕ инхибитори и ARBs, което води до увеличаване на АСЕ2. Авторите съобщават също, че количеството на АСЕ2 може да бъде повишено от тиазолидиндиони (които се използват за лечение на захарен диабет) и ибупрофен.

Всичко това означава, че при диабет и особено при лечението му с АСЕ инхибитори и ARB, рискът от заразяване с COVID-19 се увеличава, заради по-големия брой “ключалки” ACE2 по повърхността на клетките.

На това се базира хипотезата на авторите, че лечението на диабет и хипертония с лекарства, които предизвикват повишаване на количеството на ACE2, увеличава риска от развитие на тежка и дори фатална инфекция с COVID-19.

COVID-19 и сърдечно-съдовата система

Въпреки че клиничната картина в болшинството от случаите засяга само дихателната система, при някои пациенти настъпват тежки сърдечно-съдови нарушения. Освен това, тези, които имат подобни заболявания още преди да се заразят с вируса, изглежда са подложени на повишен риск от смърт в резултат на инфекцията.

Много е важно да бъдат открити причините и механизмите, по които това става, за да бъде оказана своевременна и ефективна помощ на тази група пациенти и смъртността да бъде понижена.

За съжаление и тук изглежда е намесен ензимът ACE2, който е разположен по повърхността на клетките. Той се намира в особено голямо количество върху клетките на белия дроб, но и на сърцето и има голямо значение за сърдечно-съдовата дейност.

Photo by Robina Weermeijer on Unsplash

По-горе обсъдихме възможната роля на лекарствата, които се използват за регулиране на кръвното налягане. Но според някои доклади [ref. 2], изглежда и самият вирус причинява щети на миокарда на сърцето. 

В тях се съобщава [ref. 3], че някои от пациентите първо са потърсили лекарска помощ със сърдечни оплаквания, без респираторни симптоми, и едва след това е било установено, че са заразени с вируса. При 11,8% от починалите, които преди това не са страдали от сърдечно-съдово заболяване, се наблюдавала значителна увреда на сърцето, като някои от тях получили сърдечен арест по време на лечението си в болницата.

Хронично увреждане на сърдечно-съдовата система

Все още не се знае какви ще бъдат дългосрочните ефекти върху здравето на преболедувалите инфекция от новия коронавирус. Затова учените обръщат поглед назад към това, което знаем за последствията при тези, които са се излекували от SARS пред 12 години. Резултатите са обезпокоителни.

Ето какво пишат изследователите в статия [ref. 4], основаваща се на данните за 25 от преболедувалите SARS:

• 68% страдат от хиперлипидемия [ref. 5], 
• 44% имат нарушения в сърдечно-съдовата система,
• 60% имат нарушения на глюкозния метаболизъм.

При пациентите, при които липидният метаболизъм е с нарушена регулация и са преболедували SARS, концентрациите на свободни мастни киселини, лизофосфатидилхолин, лизофосфатидилетаноламин и фосфатидилглицерол в кръвния серум са значително увеличени в сравнение с хората без анамнеза за инфекция от SARS-CoV.

Photo by Sharon Pittaway on Unsplash

Те пишат още, че механизмите, чрез които инфекцията на SARS-CoV води до нарушения на липидния и глюкозния метаболизъм, все още не са ясни. Като се има предвид, че вирусът на SARS има структура, подобна на тази при COVID-19, то може да се допусне, че този нов вирус също може да причини хроничнo увреждане на сърдечно-съдовата система и трябва да се отдава внимание на сърдечно-съдовата защита по време на лечението на COVID-19.

Рискът за пациентите с вече съществуващи сърдечно-съдови заболявания

Според данните за смъртността, публикувани от Националната здравна комисия на Китай, 35% от пациентите, инфектирани от новия коронавирус, са имали вече съществуваща хипертония и 17% са имали анамнеза за коронарна болест на сърцето. В допълнение, данните показват, че пациентите на възраст над 60 години, които са били заразени с вируса, страдат от по-тежка пневмония, отколкото пациенти на възраст под 60 години.

Обезпокоително е, че се наблюдава увреждане на сърцето по време на лечението на COVID-19. По-специално внимание трябва да се обърне на използването на противовирусни лекарствата. В проучване [ref. 3] на 138 пациенти с COVID-19, 89,9% са получавали противовирусни лекарства, но трябва да се има предвид, че много от тези лекарства могат да причинят сърдечна недостатъчност, аритмия или други сърдечно-съдови нарушения.

Следователно, по време на лечението на COVID-19, особено с употребата на противовирусни средства, рискът [ref. 6] от възникването на сърдечни проблеми трябва да се следи отблизо.

Позиция на Съвета по хипертония към Европейското общество по кардиология

Според Съвета по хипертония към Европейското общество по кардиология, трябва да се подхожда внимателно към цитираните горе проучвания и пациентите, страдащи от високо кръвно налягане да не прекъсват лечението си от страх, че изложените хипотези може да бъдат доказани и лекарствата да повишат риска от заразяване с COVID-19 и тежко протичане на болестта.

Те обръщат внимание [ref. 7] на това, че въпросните хипотези все още не са експериментално потвърдени и в този смисъл - не представляват начуни факти.

На сайта на обществото пише: "Съветът по хипертония настоятелно препоръчва на лекарите и пациентите да продължат лечението с обичайната си антихипертензивна терапия, тъй като няма клинични или научни доказателства, които да подсказват, че лечението с ACEi или ARB трябва да бъде прекратено поради инфекцията COVID-19."

В заключение: необходимо е повишено внимание към пациентите, постъпили за лечение на инфекция причинена от новия коронавирус, които страдат от диабет или сърдечно-съдови заболявания, като се вземат предвид два фактора: участието на ACE2 и ефектите от вируса върху сърцето.

Източници:

1. Are patients with hypertension and diabetes mellitus at increased risk for COVID-19 infection? The Lancet. 2020
2. COVID-19 and the cardiovascular system. Nature
3. Clinical Characteristics of 138 Hospitalized Patients With 2019 Novel Coronavirus-Infected Pneumonia in Wuhan, China. JAMA. 2020
4. Altered Lipid Metabolism in Recovered SARS Patients Twelve Years after Infection. Scientific reports. 2017
5. Хиперлипидемия (на български). http://medicine-bg.net
6. Sick sinus syndrome induced by interferon and ribavirin therapy in a patient with chronic hepatitis C. Journal of cardiology cases. 2018
7. Position Statement of the ESC Council on Hypertension on ACE-Inhibitors and Angiotensin Receptor Blockers. www.escardio.org/

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Най-често срещаният проблем свързан с простатата, при мъжете над 50 години, е нейното уголемяване. Състоянието има различни наименования - уголемена простата, доброкачествена хиперплазия (ДПХ) или разрастване на простатната жлеза.

Според някои данни, повече от 50% от мъжете на възраст над 60 години страдат от уголемена простата, а процентът става внушителен след 85-тата годишнина - 90%. За съжаление това е съчетано с неглижиране на проблема, срам и неудобство да се отиде на преглед, което само задълбочава състоянието.

В статията ще прочетете:

• Какво е простата - рекламите не дават изчерпателен отговор
• Какво представлява състоянието уголемена простата, причини и рискови фактори
• Симптоми, че простатата е уголемена
• Лечение на уголемената простата с конвенционални средства и лекарства
• Алтернативно лечение на уголемената простата с билки

Какво е простата - рекламите не дават изчерпателен отговор

Простатата е орган, притежаван само от мъжете. Тя представлява жлеза с размер на кайсия и произвежда част от съставките на семенната течност. Жлезата е разположена точно пред ректума (правото черво) и под пикочния мехур.

Простатата обгражда уретрата - каналът, който пренася урината от пикочния мехур навън. Тя е жизненоважен орган за правилното функциониране на мъжката репродуктивна система.

Простатата секретира течност, която поддържа сперматозоидите живи и подвижни, като защитава и генетичния код, който те носят. Съдържа редица вещества, включително ензими, цинк и лимонена киселина. Един от тези ензими (PSA) втечнява спермата след няколко минути извън мъжкото тяло, което позволява по-лесното придвижване на сперматозоидите към яйцеклетката.

По време на еякулация простатата се свива и впръсква течността си в уретрата. При това тя затваря отвора между пикочния мехур и уретрата и семенната течност преминава с висока скорост. Ето защо е невъзможно по време на еякулация да премине и урина. [ref. 1]

Какво представлява състоянието уголемена простата, причини и рискови фактори

Доброкачественото (неканцерозно) уголемяване на простатата е състояние, което блокира преминаването на урина през уретрата. Клетките на простатата постепенно се размножават, създавайки уголемяване, което оказва натиск върху уретрата и съответно възпрепятства нормалното изхвърляне на урината и спермата от тялото.

Стеснената уретрата принуждава пикочния мехур да се свива по-силно, за да се освободи от урината.

Така, с течение на времето мускулът на пикочния мехур може да стане по-силен, по-дебел и прекалено чувствителен. Поради това той започва да се свива, дори когато съдържа малки количества урина, което води до добре известната необходимост от често уриниране.

Въпреки всичко, мускулът на пикочния мехур не може да преодолее ефекта на стеснената уретра, така че урината остава в пикочния мехур и той не се изпразва напълно. Омагьосан кръг.

Не е напълно ясно какво причинява увеличаване на простатата. Това обаче може да се дължи на промени в баланса на половите хормони, когато мъжете остаряват. Въпреки това има няколко рискови фактора за уголемяването на простатната жлеза. Те включват:

• Стареене. Увеличаването на простатата рядко се проявява с някакви симптоми при мъже, по-млади от 40-годишна възраст. Около една трета от мъжете изпитват умерени до тежки симптоми до 60-годишна възраст, а около половината - до 80-годишна възраст.
• Наследственост. Ако имате кръвен роднина, например баща или брат, с проблеми с простатата, то е по-вероятно състоянието да засегне и вас. Проучванията показват, че генетичният фактор е от голямо значение и най-вероятно става въпрос за автозомно доминантно унаследяване. [ref. 6]
• Диабет и сърдечни заболявания. Изследванията показват, че диабетът, както и сърдечните заболявания и употребата на бета блокери, могат да увеличат риска от уголемяване на простатата.
• Начин на живот. Затлъстяването повишава риска от увеличена простата, а физическите упражнения може да го намалят.

Симптоми, че простатата е уголемена

В началните етапи на уголемяване на простатата може да не се появят симптоми, но с напредване на състоянието, обичайно се появяват следните оплаквания:

• Слаба струя при уринирне
• Усещане за непълно изпразване на пикочния мехур
• Затруднено начало при уриниране
• Често уриниране
• Усещане за спешност да се отиде по малка нужда
• Ставане често през нощта за уриниране
• Струя, която започва и спира на пресекулки
• Връщане в тоалетната отново, минути след приключване

Добре е да се има предвид, че в някои случаи простата е силно уголемена, а няма симптоматика за това.

Уголемяването на простатата не предизвиква само досаден, но безобиден дискомфорт. Когато пикочният мехур не се изпразва напълно, рискът от развитие на инфекции на пикочните пътища се повишава.

С течение на времето могат да се развият и други сериозни проблеми, включително камъни в пикочния мехур, кръв в урината, инконтиненция (изпускане или неспособност да “стискате”), остро задържане на урина (невъзможност за уриниране).

Внезапната и пълна невъзможност за уриниране говори за спешен случай, при който трябва незабавно да посетите лекар! В редки случаи от уголемяването на простатата може да се развие увреждане на пикочния мехур или бъбреците.

Лечение на уголемената простата с конвенционални средства и лекарства

Лечението на уголемената простата може да бъде медикаментозно, минимално инвазивно или хирургично в зависимост от възрастта, размера на жлезата и тежестта на симптомите. Всичко е строго индивидуално за всеки отделен случай и решението за типа лечение трябва да бъде взето съвместно между пациент и лекар. [ref. 2]

Лекарства

Медикаментите, които се използват за лечение на уголемената простата имат два механизма на действие - или потискат растежа на клетките ѝ, за да спре уголемяването, или я смаляват. 

Медикаментозното лечение дава добри резултати и рядко има странични ефекти, затова е предпочитано от мъжете.

Има две групи лекарства - алфа блокери и инхибитори на ензима 5-алфа редуктаза.

Алфа блокери. Тези лекарства не намаляват размера на простатата, но са много ефективни за облекчаване на симптомите, тъй като отпускат мускулите около простатата и пикочния мехур, така че урината може да преминава по-лесно. Алфа блокерите действат бързо и симптомите се подобряват в рамките на ден или два. Най-ефективни са за мъже с нормална до умерено уголемена простатна жлеза.

Инхибитори на 5-алфа редуктазата. Те могат частично да свият простатата чрез намаляване на нивата на мъжкия хормон дихидротестостерон (DHT), който участва в растежа на простатата. За да подействат, на тези лекарства им отнема повече време, отколкото на алфа блокерите и подобрение се усеща след три месеца, но понякога се налага да се приемат 6-12 месеца, за да се види дали работят при конкретния пациент. Може да намалят нуждата от операция на простатата. 

Минимално инвазивни терапии

Трансуретрална микровълнова терапия (TUMT) - използва се специална апаратура, която повишава локално температурата до 42-44 градуса (хипертермия) или 45-60 градуса (термотерапия). Прилага се при леко до умерено блокиране на потока на урината. Намалява честотата на уриниране, усещането за спешност, напрежението и прекъсващата струя - но не коригира никакви проблеми с изпразването на пикочния мехур. TUMT се извършва в лекарски кабинет и изисква само локална анестезия и болкоуспокояващи лекарства.

Трансуретрална иглена аблация на простатата (TUNA) - процедурата унищожава част от тъканта на простата, за да се облекчат симптомите. Не се изисква престой в болницата.

Инвазивна или хирургическа намеса

Трансуретрална резекция на простатата (TURP) - най-честата операция при уголемена простата. Смята се, че носи най-голямо облекчаване на симптомите. Отстранява се само тъканта, която притиска уретрата с помощта на електрическа бримка.

Трансуретрална инцизия на простатата (TUIP) - при тази процедура се правят разрези в простатата, вместо да се отстранява тъкан. Те намаляват натиска върху уретрата и така уринирането се улеснява. Облекчаването на симптомите е по-бавно след TUIP, в сравнение с TURP. Но ретроградната еякулация е по-рядко срещана и не толкова тежка, колкото след TURP. След манипулацията се налага носенето на катетър за 1-2 дни.

Операция или простектомия - при по-тежките случаи, когато минимално инвазивните терапии не вършат работа и има увреждания или камъни в пикочния мехур, може да се наложи извършването на отворена операция за отстраняване на част от тъканта на простатата. Възстановяването може да отнеме месеци.

Алтернативно лечение на уголемената простата с билки

По-леките случаи на уголемена простата биха могли да бъдат третирани с билки или хранителни добавки, след консултация с лекар. Билките може да се използват и като допълнително средство към конвенционалните медикаменти или процедури, но трябва да се има предвид вероятността билките и добавките да взаимодействат и изменят действието на лекарствата, което да влоши състоянието на пациента. [ref. 5]

Най-често използваните родни билки и растения, които се използват за подобряване на състоянието на простатата, са:

• Котешка стъпка, див босилек, черновръх или още “билката на Левски” (Clinopodium vulgare) - разпространена е в цялата страна, но най-често се среща в полите на планините Средна гора, Стара планина и Родопите. Има различни приложения - при възпаление на простатата, за стимулиране на съпротивителните сили и регенеративните процеси в организма, при миома на матката, мастопатия на млечната жлеза и други. Билката не е безобидна и не трябва да се приема при бременност, кърмене, при прединфарктно състояние и заболявания, свързани със сърцето и сърдечно-съдовата дейност!

• Тиквено семе - семките и екстрактът от тях изглежда помагат при симптоми на ДПХ и могат да свият размера на простатата. За по-добър ефект, може да се използват в комбинация с други билки или добавки, например с палмата-джудже сао палмето или още наречена Сереноа репенс (Serenoa repens).
• Коприва (Urtica dioica) - нейният корен може да ви помогне да не се събуждате толкова често през нощта, за да отидете до тоалетна. Понякога се използва заедно с други добавки за лечение на симптоми на ДПХ.
• Дребноцветна върбовка (Epilobium parviflorum) и теснолистна върбовка (Epilobium angustifolium или Chamerion angustifolium) - едва през последните години се е засилил научният интерес към тези билки и са необходими още проучвания и клинични изпитвания, за да се докаже действието им, но все пак изглежда те имат добър терапевтичен ефкет при заболявания на простатата. В лабораторни условия (in vitro) е установено, че активното вещество, което се намира в тези билки - енотеин В, потиска растежа на клеткките на простатата. [ref. 7]

Най-добре проучените и най-често използвани билки и добавки за лечение на уголемената простата са [ref. 4]:

• Бета-ситостерол - намира се в много растения, от които обещаващи са резултатите от медикаменти с корен от растението Hypoxis rooperi (African stargrass). Веществото не влияе на размера на простатата, но може да помогне на пикочния мехур да се изпразни и да усили струята на урината.
• Екстракт от полен на райграс - също съдържа бета-ситостерол, но има данни, че може да намали и размера на простатата. Проучванията за резултатите от този екстракт обаче остават противоречиви.

• Пигеум или Африканска слива (Pygeum africanum или Prunus africana) - екстрактът се прави от кората на африканското сливово дърво. Многобройни изследвания са открили положителни резултати за ефектите от пигеума. Изглежда той помага на някои мъже с увеличена простата да се събуждат по-рядко през нощта, да ходят по-рядко до тоалетна през деня, да имат по-силна струя на урината и да изпразват по-добре пикочния си мехур.
• Сао палмето, палма-джудже или още Сереноа репенс (Serenoa repens) - тази добавка е сред най-често използваните, но проучванията показват изключително противоречиви резултати за ефективността ѝ. 

Има и няколко билки и добавки, при които е твърде рано да се каже дали са полезни за облекчаване на симптомите на уголемената простата. Ранните проучвания изглеждат добре, но има нужда от много повече данни, преди да се правят заключения.

Такива са [ref. 3]:

• Воден екстракт от чесън
• Екстракт от ленено семе
• Млечен бодил
• Сушена червена боровинка на прах
• Кверцетин (намира се например в ябълки, чай и червено грозде)
• Червена детелина
• Селен

Има много европейски изследвания върху ефикасността, дозата и неблагоприятните ефекти на тези растения при лечението на уголемената простата. Остават обаче много въпроси, отнасящи се до: дългосрочни ползи и неблагоприятни ефекти от билколечението, предотвратяването на усложнения, стандартизацията на екстрактите и едновременна им употреба с лекарства. Но към момента, изглежда тези билкови терапии могат да се използват за облекчаване на редица симптоми при пациентите с ДПХ, I и II стадий.

Четете още:

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с ракa

7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията

Екстракт от едногодишен пелин (Artemisia annua) ще бъде изследван за активност срещу COVID-19

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. What is the prostate gland? www.medicalnewstoday.com
2. Enlarged Prostate: A Complex Problem. WebMD
3. Do Supplements Help with BPH? WebMD
4. Benign Prostate Disorders. Nathan Lawrentschuk and Marlon Perera. 2016
5. Herbs for Benign Prostatic Hyperplasia. Annals of Pharmacotherapy. 2002
6. Familial aggregation of bothersome benign prostatic hyperplasia symptoms. Urology. 2003
7. Evaluation of the therapeutic effect against benign prostatic hyperplasia and the active constituents from Epilobium angustifolium L. Journal of Ethnopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Здравейте. От години имам разширени вени на краката, но изпитвам някаква вътрешна съпротива да отида на лекар и проблемът се задълбочава. Знаете ли някакви методи за забавяне на процеса и изобщо какви са перспективите? 😬 

Здравейте, Откриха ми гастрит и не знам вече какво да правя. Ходих на 2ма гастроентеролози, пия хапчета от два месеца, но няма промяна. Започвам да се панирам да не е нещо друго, непрекъснато имам тежест в стомаха и лекарствата не помагат. Дали не е станал чеет хроничен този гастрит?

Здравейте, имам един малко нетипичен въпрос, но понеже се питам от известно време и реших да потърся отговор тук. 🤔 Въпросът е защо, когато даден човек загуби зрението си напълно, очите или окото му започват сякаш да залиняват и да побеляват? Интересно ми е чисто физиологично какво се случва с окото, за да се случи тази промяна. Много пъти съм го виждала. Съжалявам, ако въпросът ми звучи нетактично!