Conceiving

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че през 2012 година 116 милиона жени (3,4%) в света са страдали от синдрома на поликистозните яйчници или СПКЯ (PCOS, Polycystic ovary syndrome). В световен мащаб оценките на разпространението на СПКЯ са силно променливи, вариращи от 2,2% до 26%. [ref. 1] Смята се, че само в САЩ между 5% и 10% от жените в репродуктивна възраст имат този проблем. [ref. 2]

Жените с поликистозни яйчници имат хормонален дисбаланс и проблеми с метаболизма, които могат да повлияят на здравето им. Състоянието е често срещано сред жените в репродуктивна възраст и може да включва симптоми като нередовен менструален цикъл, акне, изтъняване на косата и наддаване на тегло.

Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници е често срещан здравословен проблем, причинен от дисбаланс на репродуктивните хормони. Хормоналният дисбаланс създава проблеми в правилното функциониране на яйчниците. Именно от тях всеки месец по време на овулацията се отделя яйцеклетката при нормален менструален цикъл. При СПКЯ яйцеклетката може да не се развие както трябва или пък да не се освободи по време на овулация.

Синдромът на поликистозните яйчници може да причини пропускане или нередовна менструация, което може да доведе до:

• Безплодие (невъзможност за забременяване) - СПКЯ е една от най-честите причини за безплодие при жените, но с правилна медицинска намеса, жената все пак може да забременее - понякога дори без намеса.
• Развитие на кисти (малки пълни с течност торбички) в яйчниците.

Обикновено жената разбира, че страда от синдрома, когато посети гинеколога си след безуспешни опити за забременяване. На по-голям риск от СПКЯ са изложени жените със затлъстяване, както и тези, които имат майка, сестра или леля със същото състояние - генетичният фактор е значим.

Как се образуват кистите? Фоликулите растат и натрупват течност, но яйцеклетките не се освобождават. Не се наблюдава овулация и фоликулите могат да се превърнат в кисти. Ако това се случи, тялото може да не успее да синтезира хормона прогестерон, който е необходим за поддържане на редовен цикъл, както и за задържане на бременността.

Освен това, жените със СПКЯ произвеждат излишък от женския полов хормон естроген. Въпреки че това не допринася за наблюдаваните симптоми, в дългосрочен план това може да се окаже основен рисков фактор за развитие на рак на матката. [ref. 4]

Някои от симптомите на синдрома на поликистозните яйчници включват:

• Нередовен менструален цикъл. Жените със синдрома може да пропускат менструацията си спорадично или да имат по-малко на брой менструални цикли (по-малко от осем на година). Или пък менструацията може да настъпва на всеки 21 дни или по-често. При някои жени със СПКЯ менструацията напълно спира.
• Прекалено окосмение по лицето, брадичката или мъжки тип окосмяване. Това се нарича „хирзутизъм“. Хирзутизмът засяга до 70% от жените с поликистозни яйчници.
• Акне по лицето, гърдите и горната част на гърба.
• Изтъняване на косата или косопад; плешивост от мъжки тип.
• Наддаване на тегло или затруднено отслабване.
• Потъмняване на кожата, особено по гънките на шията, в слабините и под гърдите.
• Кожни образувания, подобни на брадавички. Те са меки, с цвета на кожата и се появяват в областта на подмишниците или шията.

Точната причина за развитието на поликистозни яйчници не е известна. Повечето експерти смятат, че няколко фактора, включително генетиката, играят роля:

• Високи нива на андрогени. Андрогените понякога се наричат ​​"мъжки хормони", въпреки че организмът на всяка жена нормално синтезира малки количества от тях. Андрогените контролират развитието на мъжките черти. Жените със СПКЯ имат повече андрогени от нормалното. Ако нивата на тези хормони са по-високи от нормалните, това може да попречи на яйчниците да отделят яйцеклетка (овулация) по време на менструалния цикъл и може да причинят прекомерно окосмяване и акне - два признака на синдрома на поликистозните яйчници.
• Високи нива на инсулин. Инсулинът е хормон, който контролира как храната, която ядем, се преобразува в енергия. При инсулиновата резистентност клетките на тялото не реагират нормално на инсулина. В резултат нивата на този хормон в кръвта стават по-високи от нормалните. Много жени със СПКЯ имат и инсулинова резистентност, особено тези с наднормено тегло или затлъстяване, нездравословни хранителни навици, недостатъчна физическа активност или имат фамилна анамнеза за диабет (обикновено диабет тип 2). С течение на времето инсулиновата резистентност може да доведе до диабет тип 2 [ref. 3].

Как се поставя диагнозата? За да бъде поставена диагноза синдром на поликистозните яйчници, е необходимо да бъдат изключени други причини за симптомите на пациентката. Лекарят ще се поинтересува от медицинската ѝ история до момента и ще да направи физически преглед, както и различни изследвания:

• Физически преглед. Лекарят ще попита за индекса на телесната маса (ИТМ) и размера на талията, дали по лицето, гърдите или гърба има излишно окосмяване, акне или промяна на цвета на кожата. Той може да потърси признаци на други здравословни състояния (например увеличена щитовидна жлеза).
• Преглед на таза. Лекарят може да потърси видими признаци за повишени нива на мъжките хормони (например уголемен клитор) и да провери дали яйчниците са уголемени или подути.
• Ултразвук на таза (сонограма). Този тест използва ултразвукови вълни за изследването на яйчниците за кисти и за проверка на ендометриума (лигавицата на матката). При СПКЯ може да се установят множество кисти върху единия или и двата яйчника.
• Кръвни изследвания. Кръвните тестове проверяват нивата на андрогенните хормони. Лекарят ще назначи изследване и за хормони, свързани с други често срещани здравословни проблеми, които могат да бъдат объркани със синдром на поликистозните яйчници, например заболяване на щитовидната жлеза. Той може да поиска и проверка на нивата на холестерол, както и да се направи изследване за диабет.

Ако сме с наднормено тегло или затлъстяване, първата и най-важна стъпка е да положим усилия да отслабнем. Здравословните хранителни навици и редовната физическа активност могат да помогнат за облекчаване на симптомите, свързани със синдрома на поликистозните яйчници.

Отслабването може да помогне за понижаване на нивата на кръвната захар, подобряване на начина, по който тялото използва инсулина, и нормализиране на нивата на хормоните. Дори 10% загуба на телесно тегло може да регулира менструалния цикъл и да подобри шансовете за забременяване.

Връзката между теглото и СПКЯ има връзка с неспособността на организма да използва правилно инсулина, което може да доведе до наддаване на тегло. Ето защо преминаването към здравословен начин на хранене и редовни физически упражнения, се препоръчва като неизменна част от лечението на жените със синдром на поликистозните яйчници.

Какво представлява инсулиновата резистентност

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Той помага на глюкозата в кръвта да навлезе в клетките на мускулната и мастната тъкан и на черния дроб, където тя се използва за енергия. Глюкозата идва от храната, която ядем. Черният дроб също произвежда глюкоза при нужда, например, когато гладуваме. Когато нивото на кръвната захар се повиши след хранене, панкреасът отделя инсулин в кръвта. След това инсулинът понижава кръвната захар, за да я поддържа в нормални граници.

При инсулиновата резистентност клетките не реагират нормално на инсулина и не могат лесно да поемат глюкозата от кръвта. В резултат на това панкреасът секретира повече инсулин, опитвайки се по този начин да помогне на глюкозата да навлезе в клетките и нивото ѝ в кръвта да се понижи. Докато панкреасът успява да синтезира достатъчно инсулин, за да преодолее слабия отговор на клетките към него, нивата на кръвната глюкоза ще останат здравословни.

Ако това не се случи, настъпва преддиабетно състояние. В този случай нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но не достатъчно високи, за да бъде поставена диагноза диабет.

Преддиабетът обикновено се среща при хора, които вече имат някаква инсулинова резистентност или чиито бета клетки в панкреаса не произвеждат достатъчно инсулин, за да поддържат кръвната захар в нормални граници. Без достатъчно инсулин, допълнителната глюкоза остава в кръвта, вместо да влиза в клетките и да бъде използвана за енергия. С течение на времето може да се развие диабет тип 2.

Все още изследователите не разбират напълно какви са причините за инсулиновата резистентност и преддиабета, но смятат, че излишното тегло и липсата на физическа активност са основни фактори и в този случай.

Смята се, че затлъстяването, особено твърде многото мазнини в корема и около органите, наречени висцерални мазнини, е основна причина за възникването на инсулинова резистентност. Обиколка на талията над 100 см при мъжете и над 89 см при жените често се свързва с появата на инсулинова резистентност. Това е така, дори ако индексът на телесната маса (ИТМ) попада в нормалните граници. [ref. 5]

Мастната тъкан не служи само за съхранение на енергия. Изследванията показват, че мазнините в корема синтезират хормони и други вещества, които могат да допринесат за появата на хронични или дълготрайни възпаления в организма. А възпалението може да играе роля при развитието на инсулинова резистентност, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

От своя страна, недостатъчната физическа активност също е свързана с инсулиновата резистентност и преддиабета. Както вече споменахме, редовната физическа активност води до промени в тялото, които го правят по-способно да поддържа баланса на нивата на глюкозата в кръвта.

Какви са симптомите на инсулиновата резистентност и преддиабета

Инсулиновата резистентност и преддиабетът обикновено нямат симптоми. При някои хора с преддиабет се наблюдава потъмняване на кожата в областта на подмишницата или на врата отзад и отстрани на шията, състояние, наречено акантозис нигриканс (Acanthosis nigricans). Друг симптом са малките кожни израстъци, които описахме по-горе като симптом на СПКЯ и които често се появяват в същите тези области.

Каква е връзката между инсулиновата резистентност и поликистозните яйчници

Като цяло инсулиновата резистентност и компенсаторната хиперинсулинемия (прекалено високи нива на инсулин в кръвта) засягат около 65–70% от жените със синдром на поликистозните яйчници, като 70–80% от жените със затлъстяване (ИТМ> 30) и 20–25% от слабите жени (ИТМ <25) проявяват тези характеристики. Част от инсулиновата резистентност изглежда е независима от затлъстяването и е свързана конкретно със СПКЯ, като са документирани аномалии на клетъчните механизми на инсулиновото действие и функцията на рецептора за инсулин. [ref. 6]

Изглежда, че твърде високите нива на инсулин са важен фактор за поддържане на прекалено високи нива на андрогени в кръвта, като директно предизвикват излишното производство на андрогени от тека клетките, а също и като ко-гонадотропин, усилвайки ефекта от увеличения LH стимул, наблюдаван при повечето жени със синдрома на поликистозните яйчници.

Инсулиновата резистентност, компенсаторната хиперинсулинемия и нейните последици имат отрицателни ефекти както върху метаболитното, така и върху репродуктивното здраве. Опциите за лечение на инсулинова резистентност/хиперинсулинемия включват промени в начина на живот, упражнения, диета и загуба на тегло или лечение с метформин.

Като се има предвид голямото разпространение на затлъстяването сред жените със СПКЯ, усилията за намаляване на теглото са важен компонент на лечението на състоянието. В комбинация с промяна на начина на живот, подходяща диета и повишаване на физическата активност, е показано, че загубата на тегло намалява нивата на андрогените, увеличава вероятността за настъпване на овулация и зачеване. 

Основното ограничение на тази терапия е трудността промените да се запазят за продължителен период от време, и за съжаление настъпват рецидиви.

Разбира се, трябва да се има предвид, че не всяка жена със синдром на поликистозните яйчници страда и от инсулинова резистентност. Преди да се предприема лечение с медикаменти за инсулинова резистентност, наличието ѝ трябва да бъде доказано. 

Има други състояния, потенциално съпровождащи СПКЯ, които е добре да бъдат проследени - нарушен глюкозен толеранс, нарушена глюкоза на гладно, метаболитен синдром, нива на LDL холестерола. Ако се установи наличието на някое от тях, е необходимо да бъде предприето лечението им, което индиректно може да облекчи и симптомите на синдрома на поликистозните яйчници. [ref. 6]

Ефекти на синдрома на поликистозните яйчници върху фертилитета и бременността

Синдромът на поликистозните яйчници може да повлияе на плодовитостта на жената по различни начини.

Проблемите с овулацията обикновено са основната причина за безплодие при страдащите от синдрома. Овулацията може да не настъпи по две причини: поради увеличаване на производството на тестостерон или защото фоликулите върху яйчниците не узряват.

Дори ако се появи овулация, дисбалансът в хормоните може да попречи на лигавицата на матката да се развие правилно, за да позволи имплантиране на оплодената яйцеклетка, което ще възпрепятства настъпването на бременност.

Поради небалансираните хормони овулацията и менструацията могат да бъдат нередовни. Непредвидимите менструални цикли също могат да затруднят забременяването. [ref. 7]

При настъпване на бременност, жените със СПКЯ са подложени на по-голям риск от [ref. 8]:

• Спонтанен аборт;
• Гестационен диабет [ref. 9];
• Прееклампсия;
• Цезарово сечение;
• Бебето може да се роди с по-голямо тегло или да прекара повече време в неонатологията.

Тези усложнения са предотвратими под внимателен лекарски контрол, както и с усилие от страна на жената със СПКЯ, която планира бременност: намаляване на теглото, ако то е наднормено, и понижаване на кръвната захар, ако е твърде висока.

С нужната подготовка и внимание към състоянието, зачеването и износването на здраво бебе е напълно възможно за страдащите от синдрома на поликистозните яйчници.

Четете още:

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Как протича бременността по седмици и месеци - развитие на бебето, промени в тялото на майката, раждане

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

Какво трябва да направя преди да забременея

6 първоначални симптома на бременността

Какво е цветна бременност и други причини за кървене в началото на бременността

Източници:

1. An epidemiological survey: Effect of predisposing factors for PCOS in Indian urban and rural population. Middle East Fertility Society Journal, Volume 22, Issue 4, December 2017, Pages 313-316
2. Polycystic ovary syndrome. www.womenshealth.gov
3. Sanat.io: Всичко за диабет тип 2 на едно място
4. 5 Myths About Polycystic Ovary Syndrome (PCOS). Justin Sloane, MD, physician at Penn Ob/Gyn Chester County. Penn Medicine. 2020
5. Insulin Resistance & Prediabetes. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK). 2018
6. All Women With PCOS Should Be Treated For Insulin Resistance. Fertil Steril. Author manuscript; available in PMC, 2013
7. How polycystic ovary syndrome affects fertility. Medical News Today. Medically reviewed by Debra Rose Wilson, Ph.D., MSN, R.N., IBCLC, AHN-BC, CHT. 2019
8. Pregnancy complications in women with polycystic ovary syndrome. Seminars in Reproductive Medicine. 2008
9. Sanat.io: Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

За никого не е тайна, че първите години от живота ни, т.е. детството, са критични за оформянето ни като личности, за здравето и дори умствените ни способности. Този процес започва още с нашето зачеване, а най-важни за мозъка са първите 3 години.

Факторите, които определят умственото развитие на детето са много. Вече е доказано, че физическата активност и храната са сред най-значимите от тях. Колкото до физическата активност, е установено, че както спорадичните, така и продължителните периоди на активност оказват благоприятно влияние върху умственото развитие на детето и способността му учи. [ref. 1]

Но в тази статия ще се спрем на храните, за които е установено, че имат голямо значение за развитието на тези способности в децата, но дори и у възрастните.

В статията ще прочетете:

• “Западната диета” (Western style diet)
• Храни, богати на полиненаситени мастни киселини: Омега-3 и Омега-6
• Храни, богати на цинк
• Храни, богати на желязо
• Храни, богати на йод
• Храни, богати на витамин В12
• Храни, богати на витамин D

“Западната диета” (Western style diet)

Проучвания при по-големи деца и възрастни са установили, че „западната диета“, която е известна с високото съдържание на наситени мазнини и рафинирани захари, може да влоши когнитивните (умствените) способности и способността за учене, вероятно чрез връзката ѝ с възпалението, оксидативния стрес, микробиома на червата и участието на хипокампуса [ref. 2].

Връзката между диетата и когнитивното развитие при малките деца обаче до голяма степен се фокусира върху недостига на хранителни вещества, като витамин В. А този недостиг пречи на ключовите когнитивни процеси.

И все пак, ролята на специфични хранителни вещества е важна и се смята, че ранното излагане на нездравословни хранителни модели (с ниско съдържание на хранителни вещества и високо съдържание на захари и наситени мазнини), се отразяват негативно на умственото развитие на децата.

Възможно е по-здравословният начин на хранене - меню, богато на плодове и зеленчуци, “постни” протеини [ref. 3] и пълнозърнести храни, да насърчават познавателната способност, чрез промени в клетъчните процеси, невропластичността или епигенетичните механизми [ref. 4].

Изглежда нездравословната диета ограничава оптималното развитие на мозъка. А типичният хранителен режим на децата в световен мащаб е неоптимален, като калориите обикновено идват от твърди мазнини и добавени захари, включително високомаслено мляко, мазни меса и сирене, зърнени десерти, плодови и газирани напитки и бонбони.

Храни, богати на полиненаситени мастни киселини: Омега-3 и Омега-6

Какво са есенциалните мастни киселини? Този термин се отнася до онези полиненаситени мастни киселини, които трябва да се осигуряват от храната, тъй като те не могат да бъдат синтезирани в организма, но все пак са необходими за здравето.

Както знаем, мозъкът е богат на липиди (мазнини) орган. Есенциалните мастни киселини са неговите жизненоважни структурни компоненти, без които мозъчните клетки не могат да функционират в оптимална степен. Така, осигуряването на мастни киселини е от първостепенно значение за функционирането на нервната тъкан.

Омега-3 и Омега-6 (n-3 докозахексаеновата киселина или DHA и n-6 мастните киселини) са основните полиненаситени мастни киселини, които играят централна роля за развитието на мозъка.

Натрупването на DHA в мозъка се случва по време на вътреутробното развитие и до 3-годишна възраст, а след това натрупаните високи нива се задържат през целия живот [ref. 5].

Обогатяването на диетата с мастни киселини има положително въздействие върху способностите за учене, паметта, езиковия напредък и познавателната компетентност на детето като цяло. Натрупването на Омега-3 мастни киселини в клетъчните мембрани допринася за засилена обработка на информацията и по този начин за по-добра способност за решаване на проблеми, повишено внимание на децата и подобрени умствени способности.

Недостатъчният прием на Омега-3 мастни киселини води до увреждане на мозъка. Освен това, неадекватният или небалансиран прием на мастни киселини може да доведе до разстройства на нервното развитие, като синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), дислексия и разстройства от аутистичния спектър.

Храни, които са богати на Омега-3 мастни киселини (EPA, DHA, ALA на 100 гр. продукт) са:

• Сьомга: 4,0 грама EPA и DHA
• Скумрия: 3,0 грама EPA и DHA
• Сардини: 2,2 грама EPA и DHA
• Аншоа: 1,0 грама EPA и DHA
• Семена от чиа: 4,9 грама ALA
• Орехи: 2,5 грама ALA
• Ленено семе: 2,3 грама ALA

Притесненията относно живака не трябва да ни спират да ядем риба - или да приемаме добавки с рибено масло. Обикновено живакът не е проблем, освен ако не сте бременна или кърмите. В тези случаи може да изберете риба с ниско съдържание на живак и високо съдържание на Омега-3, като: сьомга, сардини, пъстърва и риба тон от консерва.

Храни, които са богати на Омега-6 мастни киселини (на 100 гр. продукт) са:

• Соево масло: 50 грама
• Царевично масло: 49 грама
• Майонеза: 39 грама
• Орехи: 37 грама
• Слънчогледови семки: 34 грама
• Бадеми: 12 грама
• Кашу: 8 грама

Храни, богати на цинк

Дефицитът на цинк изглежда е основен проблем в световен мащаб и засяга 40% от световното население. Цинкът е жизненоважно хранително вещество за мозъка, с важни структурни и функционални роли.

Той е кофактор за повече от 200 ензима, които регулират различни метаболитни активности в организма, включително синтеза на протеини и ДНК. Той също така играе роля в:

• неврогенезата,
• съзряването и миграцията на невроните, 
• образуването на синапси - връзките между невроните, чрез които се предават сигналите.

Ранното развитие, когато активността на клетките е най-висока, може да бъде особено чувствителен период към недостига на цинк. Това може да попречи на работата на много органи, особено през детството, когато нуждите от хранителни вещества са големи.

Недостигът на цинк е свързан с намален растеж на невроните и обем на мозъка, което води до възможно забавяне на когнитивната функция. Освен това нивата на цинк се свързват с уменията за четене и напредъка в училище [ref. 6].

Нещо повече, недостигът на цинк може да предизвика агресивно и антисоциално поведение, намаляване на вниманието, негативно влияние върху темперамента, грубата и фината моторика, както и социалните умения.

В заключение, недостигът на цинк води до лоша способност за обучение, внимание и капацитет на паметта.

Храните, които са добър източник на цинк са [ref. 7]:

• Телешко месо: 7.0 мг (на 85 грама) 
• Омар, варен: 3.4 мг (на 85 грама)
• Свински котлет с мазнина, варен: 2,9 мг (на 85 грама)
• Печен боб, консервиран: 2.9 мг (половин чаша)
• Пиле, тъмно месо, варено: 2,4 мг (на 85 грама)
• Тиквени семки, сушени: 2.2 мг (на 30 грама)
• Кисело мляко, с плодове, ниско съдържание на мазнини: 1,7 мг (на 230 грама)
• Кашу, сушено, печено: 1.6 мг (на 30 грама)
• Нахут, варен: 1.3 мг (половин чаша)
• Овесени ядки, обикновени, приготвени с вода: 1.1 мг (в 1 пакет)
• Мляко, нискомаслено или обезмаслено: 1,0 мг (в 1 чаша)
• Бадеми, сушени, печени: 0,9 мг (на 30 грама)
• Пилешки гърди, печени, без кожа: 0,9 мг (в половинката)
• Сирене, чедър или моцарела: 0,9 мг (на 30 грама)
• Грах, зелен, замразен, варен: 0,5 мг (в половин чаша)

Препоръчителният дневен прием на цинк е:

• 0-6 месеца: 2 мг
• 7 месеца до 3 години: 3 мг
• 4-8 години: 5 мг
• 9-13 години: 8 мг
• 14-18 години: за момчетата 11 мг, за момичетата 9 мг
• Над 19 години: за мъжете 11 мг, за жените 8 мг, но при бременност - 11 мг, а за кърмачки - 12 мг.

Храни, богати на желязо

Желязото е важно хранително вещество през всички етапи на човешкото развитие. То има особено значение за децата поради жизненоважното си въздействие върху развитието им, особено за нормалното анатомично развитие на мозъка на плода.

Дефицитът на желязо в ранна детска възраст е най-често срещаният дефицит на микроелементи и може да доведе до необратимо увреждане на мозъчната структура и когнитивната функция.

Потенциалните механизми за това са свързани с влиянието на дефицита на желязо върху метаболизма на нервните клетки и функцията на невротрансмитерите (веществата, които предават сигналите в нервната система) по време на развитието на мозъка.

Изследванията показват, че дефицитът на желязо може да доведе до [ref. 8]:

• забавено двигателно развитие до 10-месечна възраст,
• забавена когнитивна обработка на 10-годишна възраст,
• променени способности за разпознаване, памет и изпълнителни функции на 19-годишна възраст,
• по-лошо емоционално здраве в средата на двадесетте години.

Недостигът на желязо, както и западният модел на хранене, са свързани и със синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD)

Храни, които осигуряват желязо на организма

Желязото в храните е два вида: хемово и нехемово.

Хемовото желязо идва от животинските продукти и се усвоява по-лесно от нехемовото, което се намира в растителната храна. Установено е, че нехемовото желязо се абсорбира по-добре от нашия организъм, когато е комбинирано с витамин С.

Затова е важно, когато разчитаме на растителни източници на желязо, да осигурим и витамин С в порцията си - като портокалов сок, броколи или ягоди, или да ядем тези храни в комбинация с телешко, риба или пилешко.

Някои храни могат да помогнат на тялото ни да абсорбира желязото от храната, но други могат да му попречат. За да усвоим най-много желязо от храните, които ядем, е добре да избягваме да пием кафе или чай, както и да не консумираме храни или напитки, богати на калций, с храни, богати на желязо. Самият калций може да попречи [ref. 9]. Така, любимата комбинация от коприва или спанак със сирене и кисело мляко, изглежда не е най-добрата, ако искаме да усвоим желязото.

Ето кои са богатите на желязо храни, които да включим в менюто на децата си, а и в своето:

• Черен дроб - пилешки или телешки,
• Миди и стриди,
• Телешко и говеждо месо,
• Сардини,
• Пилешко и пуешко месо,
• Шунка,
• Костур, сьомга или риба тон,
• Боб,
• Нахут,
• Тофу,
• Сушени кайсии,
• Печени картофи,
• Пшеничен зародиш,
• Семена от тиква или сусам,
• Броколи и спанак,
• Фъстъци, пекан, орехи, шам-фъстък, печени бадеми, печено кашу или слънчогледови семки.

Храни, богати на йод

Йодът е важен микроелемент за функцията на организма. Той е от съществено значение за биосинтезата на хормоните на щитовидната жлеза, необходими за нормалното повишаване, развитие и функциониране на метаболизма през целия живот.

Йодният дефицит може да причини необратимо увреждане на мозъка и умствена изостаналост. Причината е, че йодът е основният елемент, от който щитовидната жлеза се нуждае, за да синтезира хормоните си. А те играят определяща роля в процеса на ранно развитие, особено на мозъка [ref. 10].

Изследванията показват, че най-тежката форма на мозъчно увреждане в резултат на недостиг на йод е кретенизмът, характеризиращ се с тежки и необратими изменения в развитието на мозъка и умствена изостаналост.

Йодният дефицит по време на бременност е много важен въпрос, който се нуждае от внимание, тъй като рефлектира върху когнитивното и двигателното развитие на децата, което по-късно може да повлияе на целия им живот.

Сред българското население е установен значим недостиг на йод и поради това се е наложило да се осъществи профилактика на йодния дефицит у нас. Тя може да бъде разделена на два периода: 1957-1993 г. и от 1994 г. нататък [ref. 11].

След 1993 г. в търговската мрежа у нас започва да се предлага само йодирана сол, която да задоволи нуждите на хората от йод. Трябва да се има предвид, че станалата модерна напоследък “хималайска сол” е вид каменна сол и вероятно не е йодирана.

Затова продължителната ѝ консумация може да доведе до дефицит на йод в организма, което е особено опасно за бременните жени, поради рискове за бебето, но и за останалите хора, тъй като може да доведе до заболявания на щитовидната жлеза. Добре е да проверяваме на етикета дали солта, която консумираме, е йодирана или не.

Храните, които са добър източник на йод, са:

• Риба (като треска и риба тон), водорасли, скариди и други морски дарове, които обикновено са богати на йод.
• Млечни продукти (мляко, кисело мляко и сирене), хляб и зърнени храни.
• Яйчни жълтъци (както при млечните продукти, така и при яйцата количеството на йод зависи от храната, с която са отглеждани животните).
• Плодове и зеленчуци, които съдържат йод, въпреки че количеството зависи от йода в почвата, в която са отглеждани, и в тора, който е бил използван.
• Сушени сини сливи.

Храни, богати на витамин В12

Витамин В12 играе жизненоважна роля за нормалното развитие и функциониране на мозъка. Производството на миелин е основен компонент в развитието на мозъка от бременността до детството и до голяма степен е свързано с развитието на нервната система и последващата когнитивна функция.

Витамин В12 също служи като кофактор при множество каталитични реакции в човешкото тяло, които са необходими за синтеза и функционирането на невротрансмитерите.

B12 работи заедно с други витамини от група В, за да подобри определени функции. Например, B12 и фолат (вит. B9) заедно помагат за създаването на червени кръвни клетки.

Недостигът на витамин В12 може да причини пернициозна анемия (или витамин B12-недоимъчна анемия) с ефекти върху умственото развитие, докато пълната му липса може да доведе до невропатия, дегенерация на влакната и необратимо увреждане на мозъка.

Определени състояния (като болест на Крон, панкреатична болест и диабет) и лекарства (като лекарства против киселини в стомаха) също могат да попречат на абсорбцията и да повишат риска от дефицит.

Веганите и вегетарианците понякога имат проблеми с консумацията на достатъчно B12, тъй като много от хранителните източници на витамина са животински продукти.

Диетата е най-добрият начин да получим достатъчно витамин B12. Един средностатистически възрастен трябва да консумира 2,4 микрограма (мкг) витамин В12 на ден. 

Храните, които са добър източник на витамин В12, са [ref. 12]:

• Миди: 84 мкг (на 85 гр продукт)
• Черен дроб: 70.7 мкг (на 85 гр продукт)
• Пъстърва: 5.4 мкг (на 85 гр продукт)
• Сьомга: 4.9 мкг (на 85 гр продукт)
• Риба тон, консервирана: 2.5 мкг (на 85 гр продукт)
• Говеждо месо: 1.5 мкг (на 85 гр продукт)
• Обезмаслено обикновено кисело мляко: 1.3 мкг (на 170 гр продукт)
• Обезмаслено прясно мляко: 1.2 мкг (в 1 чаша)
• Шунка: 0.6 мкг (на 85 гр продукт)
• Яйце: 0.6 мкг (в 1 голямо яйце)
• Пилешки гърди: 0.3 мкг (на 85 гр продукт)

Храни, богати на витамин D

Дефицитът на витамин D се счита за един от най-често срещаните хранителни дефицити и обикновено е недиагностицирано медицинско състояние в световен мащаб.

Проучване [ref. 13] сред българското население показва, че едва при 24,2% от българите стойностите на витамина са в норма. При 21,3% има дефицит, а при 54,5% има недостатъчност. Средното ниво на 25(ОН)D за българското население е 38,75 nmol/l.

Витамин D се произвежда главно в кожата след излагане на ултравиолетово лъчение и по-малко от 10% от него се осигурява от хранителни източници. Проучвания при хора показват, че ниските нива на витамин D по време на бременност са свързани с неблагоприятни невропсихиатрични резултати, включително шизофрения и аутизъм при детето.

Последните изследвания показват връзка между нивата на витамин D на майката в ранна бременност и забавеното неврокогнитивно развитие, включително проблеми с езика, психическото развитие и психомоторното развитие в ранна детска възраст.

Усъвършенстваните техники за визуализация на мозъка могат да открият уникални изменения в развиващия се мозък на малко дете, които често може да са свързани с недостиг на витамин D.

Високите нива на майчиния витамин D в ранна бременност могат да предпазят от смущения в поведението, особено симптоми, подобни на ADHD в предучилищна възраст [ref. 14].

Според клинични проучвания, проведени върху недоносени деца, навременното приложение на добавки с витамин D не подобрява значително когнитивното развитие. Има данни, че по-високите концентрации на витамин D при майката в началото на бременността (между 14 и 18 гестационна седмица) са свързани с по-високи психични и психомоторни резултати и по-ниска честота на нарушения на езика при доносените бебета (тези функции са оценени при тях между 14 и 24-месечна възраст). Същевременно, по-високите концентрации на витамин D при майката в края на бременността (между 30 и 32 гестационна седмица) не са свързани с подобрена когнитивна функция на детето. [ref. 15]

С други думи - важно е жените, които планират бременност, да повишат нивата си на витамин D предварително.

Храните, които са добър източник на витамин D, са малко:

• мазна риба - сьомга, сардини, херинга и скумрия,
• червено месо,
• черен дроб,
• яйчни жълтъци.

Здравословното хранене с адекватни количества от основните микроелементи, протеини и калории, доставени в подходящия период от време, може да осигури правилното развитие на мозъка. Ние като родители трябва да осигуряваме на децата си всичко необходимо за доброто им умствено развитие, включително да възпитаме у тях навици за здравословно хранене и вкус към полезната храна.

Четете още:

Какво трябва да направя преди да забременея

15 храни, които повишават имунитета

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Защо да започнете кето диета или да се откажете от нея

Източници:

1. The relationship between physical activity and diet and young children's cognitive development: A systematic review. Preventive Medicine Reports. 2016
2. Western diet is associated with a smaller hippocampus: a longitudinal investigation. BMC Medicine. 2016
3. Top 13 Lean Protein Foods You Should Eat. Healthline
4. На български: Епигенетиката или как начинът на живот управлява гените ни
5. DHA Effects in Brain Development and Function. Nutrients. 2016
6. The role of  iron and zinc in  cognitive development of children. Asian Journal of Medical and Biological Research. 2017
7. Zinc. Fact Sheet for Health Professionals. NHS
8. Early-Life Iron Deficiency Reduces Brain Iron  Content  and  Alters  Brain  Tissue  Composition  Despite  Iron  Repletion:  A  Neuroimaging  Assessment. Nutrients. 2018
9. Iron-Rich Foods. WebMD
10. Disruption in Thyroid Signaling Pathway: A Mechanism for the Effect of Endocrine-Disrupting Chemicals on Child Neurodevelopment. Front. Endocrinol. 2018
11. Профилактика и контрол на йодния дефицит – постижения и проблеми в България. сп. Ендокринология. 2018
12. The A list of B12 foods. www.health.harvard.edu
13. Vitamin D status in Bulgaria - winter data. Archives of osteoporosis. 2013
14. High maternal vitamin D levels in early pregnancy may protect against behavioral difficulties at preschool age: the Rhea mother-child cohort, Crete, Greece. European Child and Adolescent Psychiatry. 2017
15. Dose-Response Effects of Early Vitamin D Supplementation on Neurodevelopmental and Respiratory Outcomes of Extremely Preterm Infants at 2 Years of Age: A Randomized Trial. Neonatology. 2018

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Credit: Nathan McBride on Unsplash

Дошъл е този момент от живота, в който имам до себе си любящ партньор и двамата се чувстваме готови за най-отговорната стъпка в съвместния ни път - да създадем дете. Това е най-големият проект - да зечена и износя здраво бебе, да отгледаме и възпитаме нов достоен човек. Всеки голям проект започва с една малка стъпка. В случая - да забременея, но и да разбера какво трябва да направя преди това.

Всеки осъзнат бъдещ родител би положил нужните усилия, за да направи най-доброто за бебето си. Има няколко по-прости или по-сложни мерки, които е необходимо да предприема преди зачеването - от витамините, които е добре да пия, до по-значителни промени в начина на живот, благодарение на които начинанието ни ще се увенчае с така желания успех.

Ето какво трябва да направя преди да забременея.

В статията ще прочетете:

• Предварително посещение при акушер-гинеколог
• Какви изследвания е добре да си направя, ако искам бебе
• Какви витамини да пия преди зачеването
• Как да се храня преди забременяването
• Може ли да ям риба
• Да подготвя тялото си за бременността чрез спорт
• Посещение при зъболекаря
• Тютюневият дим, алкохолът и кафето
• Да си дадем сметка дали средата, в която живеем и работим е безопасна

Предварително посещение при акушер-гинеколог

След като с партньора си добре сме обмислили всички отговорности, които създаването и отглеждането на дете ще съпътстват живота ни, и сме ги приели с готовност, първото нещо, което е необходимо да направя, е да посетя гинеколога си. 

При това посещение той ще проведе обстоен преглед [ref. 1] на матката и яйчниците с ултразвук, за да провери дали всичко е в норма. Ще вземе проба от влагалището за изследване на микрофлората - дали има наличие на болестотворни микроорганизми (бактерии и гъбички), и ще направи цитонамазка. Препоръчително е да направи и преглед с помощта на специален уред, наречен колпоскоп [ref. 2], чрез който да огледа добре състоянието на шийката на матката (цервикса).

Credit: Ani Kolleshi on Unsplash

Важно е лекарят да е запознат с намеренията ни, за да даде подходящи напътствия и съвети за забременяването. Затова е добре да му го споделя. 

Какви изследвания е добре да си направя, ако искам бебе

Би било полезно да знам какво е общото състояние на организма ми преди опитите за зачеване. За целта е добра идея да посетя личния си лекар, да си направя пълна кръвна картина (ПКК), изследване на кръвната захар, чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ), общо изследване на урината. За допълнителна сигурност може и двамата с партньора ми да се изследваме за заболявания като хепатит B и C, сифилис и дори СПИН.

Ако не съм сигурна за имунологичния си статус, не е лоша идея да проверя дали имам имунитет срещу варицела [ref. 3] (изследва се VZV IgG), рубеола, дали не съм заразена с токсоплазмоза (пренася се от животни, особено котки) - тези патогени [ref. 4] са много опасни за бъдещото бебе.

Ако страдам от хронични заболявания, за които приемам някакви лекарства, консултацията с лекаря е задължителна. Някои от тези медикаменти може да понижават шансовете ми да забременея или пък да навредят на бъдещото бебе. Има медикаменти, които се натрупват и остават в организма по-дълго. Само лекар може да назначи правилната терапия в тези случаи, за да запазя както своето, така и здравето на плода.

Credit: CDC on Unsplash

Ако не зная резус фактора [ref. 5] си (Rh+ или Rh-), сега е най-подходящият момент да си направя и изследване за установяване на кръвна група и резус фактор. Ако се окаже отрицателен (Rh-), а този на партньора ми е положителен (Rh+), това може да доведе до усложнения при определени обстоятелства - непременно трябва да съобщим за тази подробност на акушер-гинеколога, който следи бременността в последствие, за да бъдат предприети съответните мерки.

Какви витамини да пия преди зачеването

Поне месец преди зачеването, преди да започнем опитите за бебе, е препоръчително да приемам по 400 микрограма (mcg) фолиева киселина [ref. 6] дневно. По-добре се усвоява метилираната фолиева киселина. Изследванията сочат, че тя е особено подходяща за жени, които по генетични причини страдат от влошено усвояване на това вещество. За съжаление, ако не съм си правила това генетично изследване, няма как да знам дали съм сред тях и превантивният прием на метилирана фолиева киселина може да се окаже по-доброто решение.

След консултация с акушер-гинеколога си, през първите три месеца от самата бременност е препоръчително да продължа да пия таблетките, за да осигуря правилното развитие на плода. Но е опасно да превишавам дневната доза, тъй като това може да доведе до нежелани ефекти за бебето.

Credit: Brett Jordan on Unsplash

Фолиева киселина мога да си осигурявам и с подходящи мултивитамини, просто трябва да погледна дали в състава им тя влиза в нужното количество. При този вариант е желателно да обърна внимание и на количеството и вида на витамин А [ref. 7], което в общия случай не бива да надхвърля 770 mcg (2 565 IU) дневно, освен ако не е под формата на бета-каротен. По-високият прием на други форми на витамин А може да предизвикат вродени дефекти, затова и този прием ще съгласувам с лекаря си

Как да се храня преди забременяването

Ако досега не съм се замисляла много с какво се храня, няма по-подходящ момент за това от настоящия. Важно е да обмисля как да се храня преди забременяването, да включа в диетата си достатъчно пресни плодове и зеленчуци, ядки, фасул, леща, богати на калций храни - т.е. мляко и млечни продукти, и да избягвам вредните храни, които нямат никаква хранителна стойност, но са толкова изкушаващи

Хубаво би било да се въздържам от сурови или недобре сготвени риба (суши [ref. 8]), месо, яйца, поради риска от зараза. Така обичам суши, но здравето ни с бъдещото бебче е преди всичко!

Може ли да ям риба

Credit: Gregor Moser on Unsplash

И като стана дума дали да ям риба: тя е вид храна, с който е добре да внимавам. Може да бъде колкото полезна [ref. 9], толкова и да навреди [ref. 10], заради способността да натрупва в себе си живак от водата, която рибата обитава.

Затова някои видове риба трябва да бъдат избягвани преди и по време на бременността. Такива са скумрията, акулата, рибата меч, както и риба, която сами сме уловили, защото обичайно не знаем какъв е химичният състав на водоема и дали не е замърсен.

За бременните жени е препоръчително да хапват риба не повече от два пъти седмично и то от видовете, които не натрупват толкова живак, като дъгова пъстърва от развъдник, сардини, херинга и сьомга.

Според специалистите, риба тон от консерва може да се яде в малки количества и то не повече от веднъж седмично.

Да подготвя тялото си за бременността чрез спорт

Физическата форма и теглото са важни както преди зачеването, така и при бременност. Установено е, че дамите с наднормено тегло и тези, които са твърде слаби, зачеват по-трудно.

Наднорменото тегло и затлъстяването [ref. 11] водят до усложнения по време на самата бременност и на раждането, а в обратния случай - когато жената забременее с поднормено тегло и по време на износването на плода не успее да “навакса”, то често бебето се ражда също с ниско тегло.

Credit: bruce mars on Unsplash

Спортът [ref. 12] е полезен и в двата случая - той помага както за понижаване, така и за повишаване на теглото, докато то не се нормализира. Дори леките, но ежедневни упражнения ще подобрят състоянието на тялото ми и ще го подготвят за важната мисия да износи здраво дете.

Ако не съм свикнала да спортувам, може да започна с 20-минутни разходки всеки ден - пътят от и до работа е идеален за това. Или пък лека гимнастика. След което да включа гирички и коремни преси. 

Здравите коремни мускули ще ми помогнат и в процеса на раждане.

Посещение при зъболекаря

Поради повишените нива на хормоните по време на бременност, венците на много жени започват да се възпаляват и да кървят. Затова отличната устна хигиена е много важна, за да бъдат намалени тези ефекти.

Отстраняването на всички проблеми по зъбите и венците още преди забременяването, ще ми даде необходимото спокойствие след това. За някои дами посещението на зъболекарския кабинет е много стресово преживяване, а по време на бременност е желателно избягването на излишните стресори.

Credit: Ani Kolleshi on Unsplash

Тютюневият дим, алкохолът и кафето

Може би не е необходимо [ref. 13], но няма как да се отрече вредното влияние на цигарите, алкохола и големите дози кофеин върху тялото, особено когато става въпрос за бременност.

Отказът от вредните навици е задължителен, ако искаме здраво и щастливо бебе. Алкохолът и цигарите е желателно да отпаднат от ежедневието ни още преди зачеването да е станало факт. А относно кафето [ref. 14] - няма консенсус по въпроса каква е безопасната доза. Според някои изследвания, голямото количество кофеин може да доведе до спонтанен аборт - ако сме свикнали да пием повече от чаша кафе на ден, може би е време да намалим количеството още преди опитите да забременеем. Според други, кофеинът дори може да попречи на зачеването или да доведе до тежки последствия [ref. 15] при определени групи жени.

Да си дадем сметка дали средата, в която живеем и работим е безопасна

Не на последно място, нека обърна внимание на дома и работното си място. Някои професии ни излагат на опасни химикали, радиация, силен стрес - тези фактори може да се окажат много неблагоприятни както за опитите да заченем, така и впоследствие за здравето ни и това на бебето в утробата.

Въпреки че сме свикнали да възприемаме дома си като най-безопасното място, понякога това не е точно така. Наличието на мухъл, плесен, пестициди, някои почистващи и ароматизирани препарати [ref. 16], пиенето на непречистена вода от чешмата (особено в по-старите сгради или от стар водопровод), създават риск от негативни последствия.

Осъзнавам, че може да не успея да изпълня всички препоръки за здравословен начин на живот - тези от лекаря си със сигурност не бих пренебрегнала, но най-важното е това дете да бъде създадено и отгледано с любов.

Източници:

1. Gynecologic Examination, www.msdmanuals.com
2. Colposcopy. Canadian family physician Medecin de famille canadien. 2013
3. Varicella-zoster virus (chickenpox) infection in pregnancy. BJOG : an international journal of obstetrics and gynaecology. 2011
4. Influence of infection during pregnancy on fetal development. Reproduction (Cambridge, England). 2014
5. Отрицателен резус фактор и бременност - има ли опасност за плода? Puls.bg
6. Folic Acid supplementation and pregnancy: more than just neural tube defect prevention. Reviews in obstetrics & gynecology. 2011
7. Vitamin A in your pregnancy diet. www.babycenter.com
8. Fish Parasites: A Growing Concern During Pregnancy. Obstetrical & gynecological survey. 2016
9. Fish intake during pregnancy and early cognitive development of offspring. Epidemiology (Cambridge, Mass.). 2004
10. Prenatal exposure to mercury and fish consumption during pregnancy and attention-deficit/hyperactivity disorder-related behavior in children. Archives of pediatrics & adolescent medicine. 2013
11. Obesity, insulin resistance, and pregnancy outcome. Reproduction (Cambridge, England). 2010
12. Exercise during the childbearing year. The Journal of perinatal education. 2012
13. Positive lifestyle changes around the time of pregnancy: a cross-sectional study. BMJ open. 2016
14. Научни публикации за ефекта на кофеина по време на бременност.
15. Impacts of Caffeine during Pregnancy. Trends in endocrinology and metabolism: TEM. 2019
16. Prenatal use of cleaning and scented products and its association with childhood asthma, asthma symptoms, and mental health and developmental comorbidities. The Journal of asthma : official journal of the Association for the Care of Asthma. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Статията е написана по материали на Мари-Клод Дьолае - преподавател в Университета Пиер и Мария Кюри в Париж. Работи в областта на генетиката и клетъчната биология. Автор е на множество научни публикации и книги, посветени на жените, бременността и майчинството.

Няма друг период от живота на жената, който да може да се сравни с това, което се случва с нейните тяло и психика по време на бременността. Развиващият се в нея живот я променя с всеки изминал ден - това е реалност от първия ден на зачатието, но е най-осезаемо през последните месеци от бременността.

В тази статия ще разгледаме какви са тези промени, но и какво се случва невидимо в корема на бъдещата майка. Това ще бъде кратко описание на пътешествието на нашето бебе от една клетка до собствената му кошарка вкъщи.

Началото

Оплождането е най-вероятно да се случи при полов контакт през трите дни преди овулацията - момент, който настъпва по различно време за всяка жена, а дори и при всеки отделен менструален цикъл, но най-често това става 2-3 седмици след началото на последната менструация.

При еякулацията се отделят между 60 и 500 милиона сперматозоиди, които попадат в цервикалната слуз (която в периода около овулацията е с консистенция и състав, които подпомагат оцеляването и придвижването на сперматозоидите) и навлизат през шийката на матката за 2 до 10 минути. Пътят им към яйцеклетката преминава през матката и фалопиевите тръби, където двете полови клетки се срещат.

Само около 100-200 сперматозоида успяват да достигнат до това заветно място и само 1 - да извърши оплождането. Вероятността всички необходими събития да съвпаднат по време не е много голяма, затова се счита, че при двойки, които нямат репродуктивни проблеми, зачеването може да отнеме цяла година [ref. 4].

Първите дни на новия живот

Със сливането на яйцеклетката и сперматозоида, полът и всички генетични характеристики на детето са определени. Полът на детето зависи от това какъв сперматозоид е оплодил яйцеклетката - ако той носи полова Х хромозома, то ще имаме момиченце, ако носи Y - момченце.

Първата седмица от живота на бъдещото ни дете преминава в усилено делене на клетките и придвижване от мястото на оплождане - фалопиевата тръба, до матката и имплантирането в нейната лигавица. Последното се случва някъде между 7-мия и 10-тия ден от оплождането.

От тази част на зародиша, от която после ще се развие плацентата, започва секреция на хормона гонадотропин, който поддържа секрецията на прогестерон от жълтото тяло в яйчника - условие, което е необходимо за задържането на бременността.

Първи триместър на бременността

Първи месец

Поздравления! На втората седмица след оплождането и около 4 седмици след началото на последната менструация, ти си бременна в първия месец.

Още през първата седмица започва образуването на ембрионалните придатъци - това са плацентата и пъпната връв, които осигуряват хранителни вещества и кислород на бебето и служат за извеждане на отпадните му продукти. Към тях спада и амниотичната кухина, в чиято течност се разполага бебето. По това време майката още не знае дали е бременна и няма никакви симптоми. Тестът за бременност е добре да се направи след поне един ден закъснение на менструацията, за да даде по-точен резултат, а най-точен е кръвният - но нека имаме търпение [ref. 6].

В края на втората седмица (на 21-вия ден от оплождането) зародишът ще е достигнал главозамайващите размери от… 1,5 милиметра, а само на следващия ден вече ще бъде 2 милиметра. По това време вече се е образувало едно сърчице, разбира се много несъвършено, но все пак туптящо.

Минали са 4 седмици от оплождането и бебето вече има дори кръвообращение, както и зачатъци на ръчички и крачета. В края на тази седмица главата е ясно обособена, но мъничето има и опашка, която после ще изчезне. То има формата на 5-милиметрова запетайка.

Когато менструацията на бременната жена е закъсняла с 2 седмици, развиващият се в нея живот вече има зачатъци на всички системи и органи, включително малка пъпчица, от която ще се развие езичето му.

Бъдещата майка започва да изпитва характерните неразположения [ref. 1]:

• Наедрели и болезнени гърди, сърбящи зърна, които стават някак по-изпъкнали, а ареолите около тях се уголемяват и потъмняват.
• Матката придобива размерите на мандарина, а сгъстената цервикална слуз образува “запушалка”, която предпазва маточната кухина от навлизането на каквото и да било. Започва и по-силно влагалищно течение.
• Гаденето се проявява с все по-голяма честота, особено сутрин и апетитът изчезва.
• Появява се безсъние или пък силно желание за следобедна дрямка.
• Бременната жена се чувства уморена и изнервена.
• Дори на този ранен етап се появяват чести позиви за уриниране, които ще изчезнат скоро, когато матката започне да се повдига нагоре, но отново ще се появят с напредване на бременността.
• Играта на хормоните влияе и на настроението, но това е временно и е нужно търпение и оптимизъм. Разбира се, ако мрачните мисли се задържат, може да става въпрос и за следродилна депресия [ref. 2], която понякога се появва още преди раждането.

Втори месец

В началото на втория месец бебето е дълго 5 мм, а в края му - е бъде цели 30 мм. Това е период на интензивно развитие и растеж. До края на този месец от бременността бебето вече ще разполага с повечето си органи, лицето му ще се оформя и то вече ще заприлича на човече, а не на попова лъжичка.

Когато развиващото се бебе вече е на 5 седмици, сърчицето му все още се разполага извън телцето му, тъй като е нараснало. То тупти усилено и това може да се наблюдава на ехограф.

Симптомите на бременността от първия месец стават все по-осезаеми и виновник за това е хормонът хорионгонадотропин (ЧХГ) - същият, по чието наличие тестовете за бременност “разпознават” дали жената е бременна [ref. 5]. През седмата седмица след оплождането, нивата на този хормон достигат своя пик. 

Появяват се още някои неразположения, като запек, повишено слюноотделяне и отичане на краката.

През 7-мата седмица от живота на бебето, то започва да мърда, въпреки че майката все още не може да усети това - то е дълго едва 17-22 милиметра. Ръчичките вече се свиват в лактите, оформят се пръстчетата, очите и бъдещите зъбчета заемат местата си в челюстта. Опашката закърнява, органите бурно се развиват.

В края на 10-тата седмица след оплождането, сърдечните тонове на 3-сантиметровото бебе вече могат да бъдат чути с помощта на Доплер. То тежи 3 грама и външните му полови органи все още не се различават, но отвътре половите жлези започват своето развитие - да не забравяме, че полът е определен още в момента на оплождането.

Трети месец

Това е месецът, в който неразположенията ще започнат постепенно да отшумяват, а зародишът вече ще се нарича плод или фетус (от тук и “фетална морфология”, която изследва развитието на органите на фетуса [ref. 7]).

В началото на месеца малкото бебе има огромна глава, спрямо размерите на тялото си, но в хода на времето растежът ѝ постепенно се забавя и то придобива вид на истинско човече. До края на месеца размерите му ще достигнат 12 см и ще се движи, но майката все още няма да усеща това.

През първата седмица от третия месец, бебето вече е 40 000 пъти по-голямо от яйцеклетката, от която произлиза.

През първите седмици на този месец клепачите на бебето вече покриват очите, които ще останат затворени в продължение на месеци. Личицето се оформя все по-добре. Вътрешните органи продължават развитието и наместването си в тялото на бебето.

Сърчицето му по начало е самостоятелно и бие със свой ритъм, без да зависи от този на майчиното сърце. Но ако бъдещата майка бъде подложена на стрес, повишаващите се нива на адреналин в тялото ѝ, преминават в малкия организъм на нейното бебе и ускоряват и неговия пулс. По това време от развитието му, неговият пулс в нормално състояние е 110-160 удара в минута.

В началото на третия месец, тънките черва на бебето все още не могат да се поберат в мъничката му коремна кухина, затова те се разполагат навити вътре в пъпната връв, където са и вената и артерията, свързващи двата организма - на майката и на бебето. По-късно нормално заемат мястото си в коремчето на бебето, но в редки случаи това може да не се случи и тогава говорим за малформация. [ref. 8]

Към средата на третия месец развитието на мозъка на бебето е изключително бурно, залагат се зародишите на постоянните зъби, а теглото му е 18 грама при “ръст” 7,5 см.

Седмица по-късно теглото на бебето вече е 28 грама и е с 1 см по-дълго.

Около 10-тата седмица от оплождането, матката вече не се побира в тазовата кухина и се разполага по-високо - в коремната. Така тя спира да притиска пикочния мехур и позивите за уриниране вече не са толкова чести. Постепенно гаденето намалява и се появява апетит, особено към сладкото. Затова от този момент майката трябва да следи теглото си и правилното си хранене, защото може внезапно да качи много излишни килограми. Нужна е консултация с акушер-гинеколога относно здравословното тегло по време на бременността и превенцията на гестационен диабет [ref. 3]. 

През 11-та седмица след оплождането, се появяват и първите нежни косъмчета на бебето - в областта на веждите и горната устна. Все още движенията му не се диктуват от неговия бурно развиващ се мозък, а са просто рефлекси. 

Сърцето на майката бие по-ускорено - с около 4-8 удара в минута по-често, в сравнение с честотата преди. Вече се забелязват и положителните промени в косата, която не се омазнява толкова и изглежда някак по-гъста. Хормоните са спрели естествения процес на падане на космите, което ще доведе до привиден косопад 2 до 6 месеца след раждането, когато естественото падане ще се възобнови, но ще опадат и всички косми, с които е трябвало да се разделим през 9-те месеца на бременността.

В края на третия месец и първия триместър, бебето вече има дори миниатюрни нокти, то свива юмручета, прави сукателни движения с уста и поглъща по малко от течността, в която плува, а момченцата вече имат малък полов член.

Коремчето на майката вече започва да придобива по-обла форма, но това ще остане незабелязано от повечето хора.

Втори триместър на бременността

Четвърти месец

Четвъртият месец от бременността е изключително вълнуващ. През него скоростта на растеж на бебето ще достигне своя максимум! Освен това, сега всички негови системи и органи, които се изграждаха през първите три месеца, ще започнат да функционират заедно. Започва съзряването на малкото чудо.

Гаденето и умората ще изчезнат и ще отстъпят място на радостта и осъзнаването, че бебето наистина е реалност и живее някъде там вътре. А то самото вече ще подсказва за себе си, защото майката ще усети неговите движения за първи път.

През 15-тата седмица след оплождането, бебето вече е дълго 16 см, тежи 135 грама, а стъпалцето му е дълго цели 2 см!

След седмица тялото на бебенцето е покрито с фин пух, наречен лануго [ref. 9], а първите движения вече се усещат от майката. Образът, видян на ехографа, става все по-реален и осезаем.

Неразположенията на майката са свързани с влиянието на големите количества прогестерон, които отпускат гладката мускулатура и може да доведат до запек и стомашни киселини. 

Когато бебето е на 20 седмици, то вече тежи цели 240 грама и е дълго 20 см. Движенията му стават много по-отчетливи, а то е придобило окончателния си брой неврони в мозъка. Кожата му все още е прозрачна, има нокти и малко косичка.

В края на четвъртия месец, активността на щитовидната жлеза на майката е толкова повишена, че телесната ѝ температура започва да се покачва и бременната жена започва да се поти повече от обичайното, затова по-леките дрехи и прохладните места са за предпочитане, особено през лятото.

Пети месец

В петия месец сте. Бебчо вече е 22 см и тежи 335 грама и обича да спи и да рита.

По това време бебето спи по 16-20 часа на денонощие, а когато не му се спи, обича да изпъва крачета и да подритва мама, независимо дали е будна или не. Макар и свързани, майката и бебето са два отделни организма и всеки спи, когато има нужда от това, а то не е задължително да съвпада по време.

Миналият месец движенията му се усещаха като пърхане на пеперуда в корема, но сега вече те могат да бъдат забелязани дори като лека подутина по повърхността му.

През петия месец, при майката може да се появят задъхване и замайване, заради притискането на белите дробове от нарастващата матка, както и поради повишеното съдържание на въглероден диоксид в кръвта на жената - тя диша за двама.

В този период бебетата от женски пол вече притежават 6 милиона яйцеклетки [ref. 10]! Този внушителен брой се намалява по естествен начин и към момента на раждането става 1 милион.

Към средата на месеца бебето вече смуче палеца си, а гръдният му кош извършва все по-чести дихателни движения - то не използва белия си дроб, за да диша, но тренира за деня на раждането и пристигането във външния свят, когато кислородът вече ще идва от въздуха, а не от кръвта на мама.

При майката започват да се появяват нови симптоми на бременността, поради увеличената кръвна маса, 25% от която отива в плацентата:

• Ниско кръвно налягане, което води до замаяност и световъртеж;
• Кървене от носа и венците;
• Поява на хемороиди, разширени вени;
• Изтръпване и тежест в крайниците.

Всички тези явления са характерни и за последния триместър от бременността.

В този период натоварването на бъбреците се е увеличило значително и е необходимо майката да пие много течности, за да подпомогне функцията им.

През втората половина от този месец очите на бебето продължават да се развиват, но ще разберем какъв е цветът им известно време след раждането, в момента клепачите още са затворени, но вече имат мигли.

Бебето засега расте предимно на дължина и е доста слабичко. Започва да се образува мазното вещество (верникс), с което постепенно цялото бебе ще се покрие - ще го видите при раждането по цялата му кожа. Верниксът се задържа върху финия пух (лануго) и има много важни функции: защитава кожата, предотвратява загубата на вода, играе важна роля за терморегулацията и допринася за вродения имунитет. Той предпазва плода от увреждащи вещества, намиращи се в околоплодната течност, най-вече урея и електролити. [ref. 9]

Много от родителите разбират пола на детето си в този месец, но новите технологии (4D, фетална морфология) може да позволят определяне на пола дори в края на третия месец. Разбира се, бебето може дълго време да се “крие” и да не застава в позиция, която да разкрие дали е момче или момиче.

В края на месеца, появата на киселини е почти неизбежна, вътрешните органи са разместени, диафрагмата на майката се повдига нагоре, стомахът се измества встрани, а долните прешлени леко се отварят. Но няма страшно - с раждането дискомфортът ще изчезне и всичко ще дойде на мястото си.

Шести месец

Коремчето на бъдещата майка вече не може да бъде скрито - животът в него заявява присъствието си категорично. Но то започва вече да натежава и е добра идея мама да помисли за подходящи упражнения, които да коригират стойката ѝ и да стегнат мускулите. Така ще се избегнат изкривявания и болки и жената ще запази както здравето, така и фигурата си.

В началото на този месец бебето вече е достигнало дължина 30 см и тежи 650 грама. Предстои му да напълнее през следващите седмици.

То се движи неуморно - може да направи до 60 движения в час, когато е будно, да се върти и да бута корема на мама с крак, ръка, глава или с гръбче. То вече започва да отваря очи и долавя звуците от външната среда, макар и приглушено.

То се учи да разпознава гласа на своята майка, както и музиката, която чува. Силните шумове го стресират и в този период вече трябва да се държи сметка и за това. Шумните събирания и купони не са за предпочитане.

Междувременно майката започва да страда от безсъние и мускулни схващания, а бебчето не помага това да се облекчи - през нощта никак не му се спи, а предпочита да лудува в корема на мама.

Тя трябва да избягва твърде солените храни, защото особеното ѝ състояние в комбинация с много сол, която задържа водата, може да доведе до появата на отоци. Диетата, богата на мазнини и сол може да навреди и на самото бебе, да забави развитието му и да го предразположи към метаболитни заболявания по-късно в живота [ref. 11].

Бебето пък поглъща все повече амниотична течност, която се пречиства от бъбреците и то я изхвърля под формата на урина. Да, бебето пишка в корема ви. Освен това, то вдишва и издишва амниотична течност, което подпомага развитието на бронхите.

Към края на шестия месец майката започва да натрупва мазнинки, като наддава с 350-400 грама седмично, като 60% от тях са за бебето и плацентата. Храненето и движението трябва да бъдат разумни, спрямо състоянието на бременната жена и препоръките на лекаря, който следи бременността ѝ.

През последната седмица бебето вече тежи 1 килограм! Сега започва и покриването на нервите с миелин - обвивка, която позволява насочено протичане на нервните импулси, без те да се разпиляват. Този процес продължава до 20-тата година от живота на човек, но е най-активен през първите три години, когато се усвояват основи знания и способности, както и свързаната мисъл.

Трети, последен триместър от бременността

Седми месец

В началото на седмия месец от бременността, бебето е дълго 34 см и тежи 1,5 кг. Вече е много жизнено и подвижно, но му е рано да се появява на този свят - има какво още да получи от мама и спокойствието на вътреутробния живот.

То реагира чрез движение на стимули, които са му приятни или неприятни, но прави това рефлекторно, а не със силата на мисълта си, тъй като такава все още липсва.

През следващата седмица бебето вече започва да усеща вкусове. Предполага се, че в амниотичната (околоплодна) течност [ref. 12] проникват вещества от храната на майката, които ѝ придават определен вкус и вероятно това подпомага развитието на това сетиво при бебето.

Ето какво става с бъдещата майка през този месец:

• Пулсът се ускорява с около 12 допълнителни удара в минута;
• Появява се тъмна черта от пъпа надолу, през корема, която след раждането ще изчезне;
• Гърдите се подготвят за кърменето и е възможно изтичане на малки количества коластра - това е първото мляко, с което бебето ще бъде захранено и е богато на антитела;
• Поради големите размери на матката, симптоми като задъхване, тежест и киселини се засилват.

През 30-тата седмица след оплождането, тестисите на момченцата слизат към семенните торбички. При някои момченца може да се случи дори при раждането единият тестис да не е слязъл, затова е необходимо да се намеси лекар и да предпише лечение на състоянието в подходящия момент от развитието на детето.

През следващата седмица бебето вече тежи 1 кг 700 грама - в матката започва да става тесничко. Това пречи на фриволните подскачания и на бебето му остава да се обърне в подходящата поза за нормално раждане - някои бебета скоро заемат позиция с главата надолу. Разположението на бебето - с главата или дупето надолу, се нарича предлежание и е определящо за начина, по който то ще се роди - по естествен път или чрез цезарово сечение [ref. 13]. 

По това време кожата на корема на майката вече е доста опъната и пъпът може да изскочи напред, придобивайки вид на копче. Огънатата под натиска на матката диафрагма, може да предизвика неудобство, понякога болка в седнало положение. В такъв случай е добре майката да стане и да вдигне ръце нагоре, разтягайки се и вдишвайки.

Осми месец

Бебето стартира осмия месец с дължина 40 см и тегло 1 кг 900 гр. Кожата му вече придобива розов цвят, но е покрита с плътен слой верникс. 

В този момент от развитието с помощта на плацентата бебето си събира калций от организма на мама, за да изгради здрави кости. Затова е много важно майката да си осигурява достатъчно калций в менюто, чрез консумация на пастьоризирано (в никакъв случай сурово!) мляко и сирене - в противен случай калцият ще дойде от собствените ѝ зъби и кости и здравето ѝ ще пострада. Нека не забравяме, че майчиният организъм е натоварен с отговорната задача да изгради цял нов човек с всичките му структури. [ref. 15]

Само седмица по-късно, бебето вече тежи 2 кг 100 грама и е пораснало с 2 см. В червата му се натрупва мекониум - зеленикаво черна слузеста субстанция от слуз, жлъчка, излющено клетки, мазнини… Тя ще се изхвърли веднага след раждането. Коластрата има особена роля в това, тъй като действа като леко очистително средство.

При някакво страдание на плода (например инфекция), червата му контрахират и изхвърлят мекониум в околоплодната течност. Ако има съмнения за проблем с бебето, може да се направи изследване на околоплодната течност (амниоскопия) и при откриване на мекониум в нея, да бъде предизвикано раждане, за да се прекрати страданието на бебето и да се запази животът му. При раждането бебето може да вдиша от замърсената с мекониум течност и това да застраши здравето му [ref. 14].

Сега е моментът бебето да се обърне с главата надолу (най-често с гръб наляво), ако все още не го е направило.

Към средата на този месец майката може да изпитва спорадични контракции, които не са толкова чести и не са през равни интервали, както е при контракциите, подсказващи, че раждането започва.

Ако бебето се роди в края на осмия месец, то няма да бъде изложено на опасност - 90% от преждевременно родените бебета в този момент от бременността оцеляват, а при останалите има някаква друга причина да загинат, но не и самото раждане - по-скоро причината за него. Вече тежи 2 кг 400 гр. и е дълго 45 см. Плацентата вече тежи 500 грама и има площ 10 кв.м.!

Нежният пух, който покрива бебето (лануго) започва да пада, а бебето изпишква по 2 супени лъжици урина всеки час.

Как се чувства майката в края на осмия месец?

Тя може да изпитва приглушена болка, теглене и тежест ниско в корема и таза, което е причинено от разтягащите му се стави. Това е подготовка за самото раждане, при която тазът леко се разширява, за да позволи преминаването на бебето.

Скоро преди раждането, бебето слиза по-ниско в таза и това води до усещане за тежест, силно теглеща надолу. Това може да се случи седмици, дни или часове преди да започне раждането.

Девети месец

В началото на последния месец от това вълнуващо пътуване, бебчо вече е цели 46,5 см и тежи 2 кг 650 гр.

Центърът на тежестта на майката е много променен, което изменя както стойката ѝ, така и нейната сръчност. Може често да се удря в предмети, ходейки като пате насам-натам, или да изпуска неща. Но не бива никой да ѝ се смее за това - тя не е виновна и всичко това е напълно естествено. 

През втората седмица от този месец бебето вече е около 2 кг 900 гр. То се намира в отеснелия корем на мама в поза, от която вероятно иска да излезе, ако може - с глава надолу, скръстени на гърдите ръце и прибрани към тялото крачета. За други пози просто няма място!

Раждането може да настъпи всеки момент, когато майката се намира в 38 до 41 г.с.

През 40-тата седмица от последната менструация (кога мина толкова много време?) и 38-та седмица от оплождането, заветният момент е тук! 

Раждането

Бебето е дълго около 50 см, тежи около 3 кг 300 гр.

Щом се роди, кръвообращението му ще се промени - досега не се налагаше кръвта да носи кислород от белите дробове, но сега вече всичко е различно - то ще трябва да диша самостоятелно. Кръгът, свързващ сърцето с белите дробове ще започне с пълна сила да функционира.

Белите дробове разгръщат пълния си потенциал до 3-тия ден след раждането, когато всички алвеоли вече са отворени.

От всичко органи и системи, мозъкът е най-слабо развит - предстои този орган да стане най-съвършен в хода на живота на новороденото.

А какво се случва с бъдещата майка, когато раждането предстои?

• Тя може изведнъж да усети силна умора и гадене, поради хормоналните изменения, които се случват в края на бременността, за да започне раждането.
• Слизестата запушалка ще падне - това може да стане между един и три дни преди раждането.
• Възможно е да се появи необясним порив за чистене и подреждане. Колкото и странно да звучи това, то се е случвало дори с майката на авторката на тази статия, както и при раждането на сестра ѝ. :) Това е инстинктивно поведение и е характерно за всички бозайници, които също подготвят и чистят гнездото или убежището си, щом наближи моментът женската да ражда.

Е, време e да приветстваме новия живот! Пътешествието си заслужаваше всеки трепет, всяка сълза от радост или тревога, защото се е изпълнило чудото - на света е дошъл нов човек!

Източници:

1. 6 първоначални симптома на бременността
2. Следродилната депресия - какви са симптомите, колко време продължава и как да излезем от нея
3. Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети
4. Time to conception and the menstrual cycle: an observational study of fertility app users who conceived. Human Fertility. 2019
5. Urine hCG Level Test. www.healthline.com/health/hcg-in-urine
6. Early Pregnancy Test. americanpregnancy.org
7. Фетална морфология. МК Д-р Щерев
8. Facts about Omphalocele. CDC
9. Embryology, Lanugo. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing. 2020
10.  In vitro fertilization in older mothers: By choice or by law? Journal of Mid-Life Health. 2017
11. High fat and/or high salt intake during pregnancy alters maternal meta-inflammation and offspring growth and metabolic profiles. Physiological Reports. 2014
12. The evolution of taste and perinatal programming of taste preferences. Physiol Res. 2018 
13. Sanatio: Полезни съвети за кърмене след секцио
14. Meconium Aspiration. StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing. 2020
15. Pregnancy and lactation confer reversible bone loss in humans. Osteoporosis International. 2001

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Планирана или случайна, всяка бременност предизвиква буря от емоции, вълнение, притеснения и надежди. В тази статия ще ви разкажем какви са първите симптоми на бременността, как да се справим с неудобството, което някои от тях предизвикват и кога да се консултираме с лекар.

1. Имплантационно кървене/зацапване

Може би най-ранният възможен симптом на бременността са имплантационното кървене и имплантационната болка. Те настъпват около 7-10 дни след овулацията, ако е настъпило оплождане. Тези симптоми се проявяват само при някои жени и много бременности започват без никакво кървене или болка.

Имплантационното кървене и болка настъпват при имплантацията или “загнездването” на оплодената и деляща се яйцеклетка в лигавицата на матката (ендометриума). При това може да се наруши целостта на малки капиляри и да се получи леко розово или кафяво зацапване, което продължава само ден и спира.

Оплождането се случва във фалопиевите тръби, които свързват яйчниците с матката и на оплодената яйцеклетка ѝ е необходима около седмица, преди да достигне и да се имплантира в матката и да започне производството на хормона на бременността - човешки хорион гонадотропин (ЧХГ).

Неговото ниво измерват и тестовете за бременност и поради това преди имплантацията не може да се установи дали е настъпило оплождане или не. Домашните тестове за бременност се правят седмица след закъснението на менструацията за по-голяма точност. Преди това може да не отчетат все още ниското ниво на ЧХГ и да дадат фалшиво отрицателен резултат. Кръвните тестове са много по-точни.

Обикновено жената разбира, че е бременна в четвъртата седмица от бременността си, когато менструацията ѝ закъснее. Това е така, защото за начало на бременността се счита първият ден от последната менструация, тъй като обикновено не се знае кога точно е настъпило оплождането.

Всяка седмица се нарича гестационна седмица (г.с.) и цялата бременност трае 40 гестационни седмици, всяка по обичайните 7 дни, въпреки че 9-те месеца имат 36 седмици. :)

Кога да потърсим лекарска помощ

Ако сме получили положителен резултат от теста за бременност (той може да е и кръвен тест), е време да посетим акушер-гинеколога си. При вече установена бременност, ако се появи кървене, непременно трябва да потърсим лекарска помощ, за да се предприемат необходимите мерки за спирането му. [ref. 4]

2. Болезнени гърди

Първоначалните симптоми на бременността твърде много наподобяват тези на предменструалния синдром (ПМС). Това е така, защото след овулацията започва силно повишаване на хормона прогестерон - както името му подсказва (от гръцки, подпомагащ бременността), той подпомага задържането на плода и износването на бременността.

Прогестеронът се произвежда от жълтото тяло (то се образува на мястото на отделилата се при овулацията яйцеклетка), а при настъпване на бременност - от плацентата. В хода на бременността нивата му постепенно се увеличават. Ако не настъпи забременяване, нивото му бързо спада и започва менструалното кървене.

Прогестеронът има няколко функции:

• Подготвя лигавицата на матката (ендометриума) за имплантацията на ембриона;
• Прави цервикалната слуз (течността, произвеждана от шийката на матката) непропусклива за сперматозоидите;
• По време на бременност понижава имунния отговор на майката, за да се задържи развиващият се плод;
• Понижава склонността на матката към контракции, което предпазва от преждевременно раждане;
• Участва в съзряването на млечните жлези по време на бременността, за да направи възможно кърменето след раждането.

След забременяването се повишават нивата както на прогестерона, така и на естрогена. Това води до напрежение и болка в гърдите, понякога толкова дразнеща, че всичко, което се допре до тях, предизвиква неприятно чувство. Това е най-силно изразено именно в самото начало на бременността, а през втория и третия триместър дискомфортът намалява. Някои жени усещат промените в гърдите си още 2 седмици след зачеването.

Как да си помогнем при болезнени гърди

Ето какво можем да направим, за да облекчим неприятното усещане в гърдите си:

• да избягваме груби материи да се допират до гърдите ни;
• да следим за промени в размера на сутиена - както чашката, така и обиколката на гръдния кош ще нарасне;
• да преминем към сутиени с меки чашки, без банели и с по-широки презрамки за по-добра поддръжка на наедрелите гърди - предлагат се и сутиени за бременни и кърмачки;
• да помолим партньора си да избягва да докосва гърдите ни, ако това ни носи дискомфорт - нужно е малко търпение и от двете страни, скоро този симптом ще отшуми.

Кога да потърсим лекарска помощ

Ако по време на бременността видим или усетим, че в гърдата ни се е появила бучка, трябва непременно да отидем на лекар, който да установи дали тя е безобидно образувание поради действието на хормоните или представлява заплаха за здравето ни.

3. Отпадналост и умора

Умората и сънливостта са сред първите симптоми на бременността и може да започнат непосредствено след имплантацията на ембриона. Най-трудни в това отношение са първият и последният триместър.

Около 13-тата гестационна седмица, когато настъпва вторият триместър, бременната жена може да усети прилив на енергия. Е, или поне положението ѝ да се подобри. Но само за следващите три месеца, след което изтощението се завръща.

Няма нищо чудно в това - все пак тялото ни изгражда ново тяло, нивата на прогестерона и естрогена са много завишени, а те действат като естествено успокоително. Като добавим към това гаденето, емоционалните промени, безсънието нощем, киселините, проблемите с храносмилането, стресът и тревожността от случващото се с тялото ни, умората е напълно обяснима и е нормално явление.

Какво да направим, за да се справим с непрестанната умора по време на бременността

Тъй като приемането на приспивателни или други лекарства, които да помогнат на бременната жена да заспи, не са подходящи за този етап от живота, веднага забравяме за тях. Но има много други неща, които можем да направим, за да не се превърне бременността в непрестанен дискомфорт [ref. 1]:

• да си подремваме през деня, ако имаме тази възможност - но не в късните следобеди или привечер, защото това може да ни попречи да заспим през нощта;
• спалнята да бъде само за сън и гушкане, в никакъв случай да не работим в тази стая или в леглото, защото това създава грешни асоциации в мозъка за предназначението на това място;
• да поддържаме спалнята чиста, по-хладна и добре затъмнена, без екрани и светлини;
• да намалим или спрем кафето - освен че пречи на бъдещата майка да заспи, кофеинът може да активизира и бебето и то да започне да се движи и да рита много, което също е пречка за добрия сън;
• ако няма противопоказания за това, леките физически упражнения и гимнастика също се отразяват добре на много от неприятните аспекти на бременността;
• да помолим партньора си да ни направи масаж, да си правим почивки, да се поглезим в приятна успокояваща обстановка.

Кога да потърсим лекарска помощ

Умората и безсънието може да се дължат на по-сериозни състояния, които трябва да бъдат диагностицирани и следени от лекар. Такива са: гестационният диабет, прееклампсията, анемията, депресията, синдромът на неспокойните крака (когато си почиваме, но усещаме непрестанна нужда да движим краката си).

Ако имаме някой от следните симптоми, то трябва да се обърнем към лекуващия лекар за помощ:

• промени в зрението,
• виене на свят,
• по-рядко уриниране,
• задух, болка в горната част на корема или сърцебиене,
• силно главоболие,
• подуване/отичане на ръцете, глезените и краката.

4. Гадене

Въпреки че често се нарича “сутрешно гадене”, то може да се появи по всяко време на деня и нощта. При някои жени лошото чувство е постоянно. Гаденето се дължи на хормоналните промени в организма на бременната жена и отминава към 16 до 20 гестационна седмица.

Как да облекчим усещането за гадене и повръщането

Тежестта на състоянието е различна, както и методите за справяне - при една бременна ще помогне едно, при друга - друго, а трета ще трябва да изтърпи неудобството.

Ето няколко неща, които може да помогнат при гадене и повръщане в началото на бременността [ref. 2]:

• почивка (умората може да влоши гаденето);
• да избягваме храни или миризми, които ни карат да се чувстваме зле;
• да хапнем нещо като препечена филийка или обикновена бисквита, преди да станем от леглото;
• да хапваме малко, но често обикновени храни с високо съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на мазнини (като хляб, ориз, крекери и тестени изделия);
• да ядем студени храни, а не горещи, ако миризмата на топли ястия ни кара да се чувстваме зле;
• да пием много течности и вода (отпивайки малко и често за предотвратяване на повръщането);
• да ядем храни или напитки, съдържащи джинджифил (нужно е да се консултираме с лекар или с фармацевт, преди да приемаме добавки от джинджифил по време на бременност);
• акупресура - изглежда оказването на натиск върху китката (в ямката от долната ѝ страна), може да помогне за облекчаване на симптомите. Предлагат се и гривни, които имат топче, което да притиска точката.

Кога да потърсим лекарска помощ

При някои бременни жени се развива заболяване, наречено hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения (хиперемезис гравидитарум) [ref. 5]. То започва с непрестанно повръщане - 10-20 пъти на ден, при което се губят течности, хранителни вещества и ценни електролити. Състоянието може да бъде много опасно и е необходима незабавна лекарска намеса за овладяването му. В крайни случаи се налага аборт, за да се прекрати страданието на плода и да се предотврати смъртта на майката.

Повръщането може да бъде симптом и на урогенитална инфекция. Необходимо е да потърсим медицинска помощ, ако то е съпроводено от някой от следните симптоми:

• много тъмно оцветена урина или липса на уриниране повече от 8 часа;
• неспособност за задържане на храна или течности в продължение на 24 часа;
• силно усещане за слабост, замаяност или припадне при изправяне;
• болка в корема;
• болка или кръв при уриниране;
• отслабване.

5. Подуване на корема

Усещането за подут корем може да се появи още преди да сме разбрали добрата новина. Прогестеронът поддържа мускулатурата на матката “отпусната”, за да предотврати появата на контракции, но той оказва влияние и върху мускулатурата на други органи - тази на червата и на храносмилателната система като цяло. На това се дължат и киселините.

Какво можем да направим, за да намалим усещането за подут корем и други храносмилателни смущения

Ако симптомите са леки, има начини чрез промяна в храненето и навиците да облекчим този неприятен симптом:

• да се храним често и по малко, като никога не преяждаме;
• да избягваме дразнещи стомаха и червата храни или такива, които може да ни навредят по друг начин по време на бременността - мазни храни, с много подправки, пикантни, тежки, непастьоризирано мляко и сирена, меки сирена с бяла или синьо-зелена обвивка от плесен (бри, камембер, рокфор, горгонзола), недобре сготвено или сурово месо, черен дроб, пастет, дивечово месо, недобре сварени/изпържени яйца, морски дарове [ref. 3];
• да стоим с изправен гръб, когато се храним;
• да вечеряме не по-късно от 3 часа преди сън;
• да спим с леко повдигнати глава и рамене, против киселини;
• без цигарен дим и алкохол.

Кога да потърсим лекар

Ако нищо не помага, може да поговорим с лекаря си за подходящи за бременни медикаменти. Търсенето на медицинска помощ е задължително при:

• стомашни болки,
• невъзможност да се храним или да задържим храната в стомаха си,
• загуба на тегло.

6. Влечение или отвращение към определени храни

Един от най-мистериозните симптоми на бременността са влечението към странни комбинации от храни и отвращението към такива, които досега сме обичали. Една от най-честите реакции на отвращение е към кафето, на което досега сме разчитали, за да започнем деня си.

Учените и лекарите все още не знаят на какво се дължат тези странни явления, но предполагат, че хормонът ЧХГ е виновен за тях. Неговото ниво нараства до края на първия триместър, след което постепенно спада - това напълно съвпада и с появата на странните вкусове и тяхното утихване. Въпреки че при някои жени, те продължават до раждането.

Друго обяснение се крие в засилените обоняние и вкус при бременните жени. Поради това, всяко нещо с по-силен аромат може да предизвика негативна реакция.

Въпреки неразположенията, които повечето жени изпитват по време на своята бременност, радостта от създаването на нов живот е несравнима и нищо не бива да позволява тя да се помрачи. Всичко си струва, когато накрая гушнем здравото си и пухкаво бебче.

Четете още:

Какво трябва да направя преди да забременея

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Следродилната депресия - какви са симптомите, колко време продължава и как да излезем от нея

Полезни съвети за кърмене след секцио

Източници:

1. Welcome to Pregnancy Fatigue: The Most Tired You Have Ever Felt. www.healthline.com
2. Vomiting and morning sickness in pregnancy. NHS
3. Foods to avoid in pregnancy. NHS
4. Emergencies in early pregnancy. Emergency Medicine Clinics of North America. 2013
5. Научни статии за hyperemesis gravidarum

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Приблизително 20% от бременните жени имат някаква форма на кървене през първия триместър от бременността си. Често това не е причина за притеснение, но прегледът при лекар е задължителен, за да се установи конкретната причина и да бъдат взети навременни и адекватни мерки, ако се налага. [ref. 1]

Ако се появи кървене през втория и третия триместър, незабавно потърсете медицинска помощ, без никакво отлагане.

Цветната бременност - мит или реалност

В недалечното минало жените не са имали достъп до толкова много информация и случаите на т.нар. “цветна бременност”, при които жената разбира, че е бременна месеци след зачеването, не са били такава рядкост.

Кървенето, което се наблюдава при цветната бременност, не е истинска менструация, въпреки че може да се появява около момента, когато тя се очаква. Това може да заблуди жената, че не е бременна до четвъртия месец. Кървенето при цветна бременност е по-слабо, краткотрайно и безболезнено.

Явлението се дължи на отпадане на части от лигавицата на матката (ендометриума), която все още не е покрита от нарастващото плодно сакче на ембирона. След 16-та гестационна седмица, плодният сак е заел изцяло повърхността на лигавицата и кървенето спира. [ref. 2]

Може да се установи, че жената е бременна, ако тя се усъмни, че нещо не е наред и посети гинеколога си. Състоянието не е опасно.

Хормоналните промени като причина за кървене в началото на бременността

Друга причина за такова кървене са хормоналните промени. В този случай някои жени имат леко кървене около 4 до 8 седмици от бременността или около времето, в което би трябвало да настъпи менструацията им. Това може да бъде много объркващо и е причината тези жени да не осъзнават, че са бременни за известно време.

Явлението е напълно нормално. В този случай, обикновено кървенето спира около 13-та седмица, тъй като към този момент плацентата е достатъчно развита, за да произвежда всички хормони, необходими за поддържане на бременността. В частност прогестеронът, чийто недостиг прави лигавицата на матката нестабилна.

Имплантацията на ембриона също може да предизвика леко кървене

Друго възможно обяснение за кървенето, което може да ни заблуди, че е начало на менструация в много ранна бременност, е имплантационното кървене, което прилича по-скоро на зацапване и може да се появи около момента на първата закъсняваща менструация.

Имплантационното кървене обаче се появява само еднократно - през първия месец от бременността. То се дължи на разрушаването на малки кръвоносни съдове в процеса на имплантация или “загнездване” на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. Продължава само ден или два, съвсем леко е и има розов или кафяв цвят. [ref. 3]

Освен имплантационното кървене, след като яйцеклетката се имплантира в ендометриума, понякога това води до слабо кървене, което при ранен преглед се оказва малък хематом (събиране на кръв). Това не е нещо, за което да се притесняваме. Хематомът постепенно ще изчезне и в повечето случаи бременността се запазва без усложнения.

Полип или ерозия на шийката на матката

При някои жени се образуват полипи на шийката на матката - областта, която свързва матката с влагалището. Под влияние на завишените хормонални нива по време на бременността, полипът може да нарасне. Повърхността му е лесно ранима и може да кърви при полов контакт или дори само при физическо усилие от страна на майката. Полипите обичайно не се третират по време на бременността.

Ерозията на шийката на матката (известна и като цервикален ектропион) може да бъде причина за зацапване или кървене. Кръвоснабдяването на матката и нейната шийка се увеличава по време на бременност и шийката може да кърви безболезнено и без това да води до проблеми. Ерозията може да причини и кървене след полов акт и за този вид кървене също трябва винаги да се съобщава на акушер-гинеколога. [ref. 4]

Инфекции

Освен безобидните причини за кървене, които не изискват лечение, а само наблюдение, има и няколко тревожни причини, поради които също може да се наблюдава кървене през първия триместър.

Такава причина са инфекциите с някои микроорганизми, като хламидии, трихомони, херпес, гонорея. Те трябва да бъдат лекувани, тъй като може да предизвикат спонтанен аборт и други усложнения на бременността. Лечението се случва задължително под контрола и по предписание на лекуващия акушер-гинеколог.

Моларна бременност

Моларната бременност е вид гестационна трофобластна неоплазма. Това е много рядко заболяване, при което се наблюдават силно завишени нива на хормона на бременността ЧХГ, необичайно бързо нарастване на корема, кървене, силно повръщане.

При моларната бременност се развива анормална тъкан, вместо бебе. В редки случаи тази тъкан може да бъде ракова и да метастазира. [ref. 5]

Смята се, че понякога вероятно моларната бременност се дължи на яйцеклетка без или яйцеклетка с инактивирано ядро, оплодена от сперматозоид, който е удвоил сам собствените си хромозоми.

Моларната бременност не завършва с износване на бебе.

Извънматочна или ектопична бременност

При извънматочна бременност оплоденият ембрион се имплантира извън матката, обикновено във фалопиевата тръба.

Ако ембрионът продължава да расте, това може да доведе до нарушаване целостта на фалопиевата тръба, което може да бъде животозастрашаващо за майката. Въпреки че извънматочната бременност е потенциално опасна, тя се наблюдава само при около 2% от бременните. [ref. 6]

Други симптоми на извънматочна бременност са силни спазми или известна болка в долната част на корема около яйчниците и замаяност. Кървенето е по-скоро кафеникаво зацапване.

При извънматочна бременност домашният тест за бременност може да бъде положителен, но при отрицателен и съмнения се прави кръвен тест и преглед. Извънматочната бременност е опасна за майката и поради това се налага прекъсването ѝ.

Спонтанен аборт или “мисед аборт”

Тъй като спонтанният аборт е най-често през първите 12 седмици от бременността (до 20-та г.с.), той е една от най-сериозните причини за кървене през първия триместър. Въпреки това, кървенето през този период не означава непременно, че сме загубили бебето или ще абортираме. В действителност, ако се наблюдава сърдечен пулс на ултразвук, над 90% от жените, които са имали кървене през първия триместър, няма да преживеят спонтанен аборт.

Други симптоми на спонтанния аборт са силни спазми в долната част на корема и тъкани, изтичащи през влагалището.

Причината за спонтанен аборт невинаги е известна, но в някои случаи това се случва, поради неправилно развитие на ембриона или проблем със самата бременност. При 50% от спонтанните аборти, причината са хромозомни аномалии в плода.

Разбира се, за повечето жени спонтанният аборт е много тъжно и смущаващо преживяване и те се нуждаят от силната подкрепа на партньорите и близките си. Обикновено в мъката си жената обвинява себе си, но в огромната част от случаите тя изобщо няма вина!

Симптомите на спонтанния аборт са различни. В някои случаи може да има само съвсем леко зацапване, в други кървенето може да спре и пак да започне или да се появят по-тежки кръвоизливи със съсиреци и болки. Понякога може изобщо да няма кървене.

Така нареченият “мисед аборт” или прекъсване на сърдечната дейност на ембриона в ранните етапи на бременността, често се установява по време на рутинния преглед при гинеколога. Може да не е имало симптоматика, а може да се наблюдава кървене. [ref. 7]

В тези случаи е необходимо прекратяване на бременността, тъй като тя няма шанс за развитие. При ранна загуба на бременността, част от тъканта може да остане в матката. Тази тъкан трябва да бъде отстранена. Това може да се случи, като се позволи на тъканта да премине по естествен път, или може да бъде отстранена с помощта на медикаменти или операция.

Каквато и да е причината за кървене по време на който и да било етап от бременността, консултацията с лекар и търсенето на медицинска помощ са задължителни, за да се запазят животът и здравето на майката и по възможност - на плода. Кървенето не бива да се възприема драматично, особено преди да е установена причината. Нека мислим позитивно, но да предприемем необходимите мерки за щастлива развръзка на ситуацията. :)

Четете още:

6 първоначални симптома на бременността

Какво трябва да направя преди да забременея

Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

Източници:

1. Bleeding During Pregnancy. American College of Obstetricians and Gynecologists. Updated February 2019.
2. Potential Causes of Bleeding During Pregnancy. Medically reviewed by Brian Levine, MD, MS, FACOG. www.verywellfamily.com
3. На български: 6 първоначални симптома на бременността
4. Bleeding and/or Pain In Early Pregnancy. NHS
5. Current management of molar pregnancy. Journal of reproductive medicine.2002
6. Bleeding During Pregnancy. WebMD
7. Missed abortion. Science Direct. https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/missed-abortion

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Здравейте, Ние с таткото правим опити за забременяване от близо две години, оказа се, че имам поликистозни яйчници и сега предприемаме лечение. Какви са шансовете ми?

Имам въпрос към всички дами тук, които правят опити за зачеване - кой метод използвате, как може да се изчисли, за да следите кога сте в овулация и кога да съсредоточите усилията си, така да се каже. ;) Мерите ли базална температура, лентички ли използвате, или по стария метод със следене на календара? Ние в началото решихме да не следим нищо ами да стане от само себе си, но вече минаха няколко месеца без резултат и взех да се замислям дали да не станем по-конкретни.

Здравейте, дами! От 4 месеца правим упорити и целенасочени опити да си направим бебе с мъжа ми. Мисля, че съм започнала малко да се вманиячавам, само се вглеждам, все съм в очакване вече да е станало. Но няма как да проверявам - тестовете хващат бременността най-рано чак седмица след закъснение на цикъла, а на мен не ми е закъснявало и съответно не съм имала възможност да проверявам дори... Доста обезкуражително е засега. Знам, че не става от първия път, но явно съм се вторачила и не мога да се отпусна и да оставя нещата да се случват... Та на фона на всичко това, цикълът ми трябва да дойде след 4-5 дни, а вече втори ден имам розово зацапване! По принцип много рядко ми се е случвало да имам зацапване извън цикъла изобщо. И сега съм в лека паника... представям си, че може да съм заченала, но оплодената яйцеклетка да е загинала още преди да съм разбрала, т.е. да е имало оплождане и на това да се дължи това прокървяване. Знам колко глупаво звучи, но ме е страх да не би да е нещо като микро спонтанен аборт. Не ми се иска да занимавам личната с това, защото ще изглеждам като хипохондричка. Моля някой да ме успокои! :D

Здравейте, дами! Дъщеря ми не може да забременее вече 3та година. Не искам да им се меся, ама вече е крайно време, до кога?! Какви проблеми може да има зета, за да я насоча към решението на проблема.