Dermatoses

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Атопичният дерматит причинява появата на червени и сърбящи петна по кожата. Заболяването представлява най-често срещаната форма на екзема и е по-широко познато точно под името атопична екзема. Първите му появи обикновено са в ранно детство, но то може да възникне във всяка възраст. Макар етиологията му да не е напълно изяснена, изглежда има сложна взаимовръзка между нарушена бариерна функция на кожата, дисфункция на имунната система, инфекциозни фактори и такива на околната среда. Заболяването се асоциира също с хранителни алергии, астма и алергичен ринит.

В статията ще прочетете какво смята науката по отношение на първопричините за появата на атопичен дерматит, кои са тригерите му и каква е връзката с други заболявания. Ще видим и как да полагаме правилните грижи за доброто състояние на кожата и да предотвратим обострянията на състоянието му при нас или нашето дете.

Децата са по-често засегнати от атопичен дерматит

Атопичният дерматит се наблюдава при от 10% до 30% от децата и при от 1% до 3% от възрастните в развитите страни [ref.1] като в последните десетилетия има значително увеличаване на разпространението на заболяването. То се среща по-често в районите с голяма географска ширина. Навярно това се дължи на факта, че влажността на въздуха е ниска и достъпът до слънчева светлина е по-ограничен в сравнение със зоните, намиращи се по-близо до екватора. 

Атопичната екзема се появява обикновено в ранно детство. До 60% от случаите започват при деца още преди първия им рожден ден. Често заболяването се “израства” до 12-годишна възраст, но в други случаи то остава като хронично и има своите обостряния в по-късните етапи от живота. 

Възможна е начална поява на атопичен дерматит и в зряла възраст след пубертета. Друга необичайна форма на заболяването е т.нар сенилен дерматит - дерматит, който се появява за първи при възрастни индивиди над 60-годишна възраст.

Какво представлява атопичният дерматит

Симптомите на атопичния дерматит са индивидуални и варират от човек до човек. Като правило той се характеризира с появата на кожни зачервявания, които обикновено предизвикват силен сърбеж. Тъй като заболяването е хронично, се наблюдава редуване на периоди на обостряне на състоянието с такива на ремисия (пълно възстановяване) през целия живот или част от него.

 Други симптоми включват:

• Суха кожа - дължи се на липса на добра хидратация поради нарушените функции на кожата,
• Сърбеж - може да бъде много силен особено нощем,
• Нарушен сън - дължи се на сърбежа,
• Напукана и груба кожа,
• Понякога възпалената кожа може да отделя секрет или да се лющи

Важно е да се отбележи, че нарушената защитна функция на кожата я прави по-склонна към вторични инфекции с гъбички, вируси или бактерии. 

Има разлика [ref.2] между мястото на поява на атопичните зони при децата и при възрастните. При бебетата най-често те се появяват по скалпа, бузите на лицето, челото и брадичката, врата, лактите и колената. При децата между 2-годишна възраст и пубертета - по китките, врата и глезените, а при възрастните най-голяма честота на проява има по гънките на краката и ръцете и също по врата.

Какво причинява атопичен дерматит

Етиологията на атопичния дерматит е все още ненапълно изяснена. Проучванията в областта сочат, че нарушената барирерна функция на кожата, както и дисфункцията на имунната система са едни от ключовите причини  [ref.3]  за появата на заболяването. Следва по-подробно описание на това, което науката е открила до момента:

• Роля на генетиката - знае се, че белтъкът филагрин (повече за това какво представляват белтъците може да намерите тук [ref.4]) участва във формирането на най-външния слой на кожата, наричан рогов слой или стратум корнеум. При дефекти в гена за този белтък (FLG [ref.5]) се нарушава структурата на този слой. Освен това той не може да се хидратира добре и да се поддържа необходимото pH. 

  
  Хомозиготните мутации в гена за филагрин (това означава, че и двете копия на гена са увредени) се свързват с ранната поява на атопичен дерматит и развитието на по-сериозни симптоми. Хетерозиготните мутации водят до нарушения в 50% от прозведения белтък. Около 10% от европейците  [ref.6] са хетерозиготни носители на този дефект.   
  

  Горепосочената мутация във филагрина не може да даде пълна генетична обосновка на възникването на атопичния дерматит. Известно е, че различия в гените, участващи в пътища на имунната система, също са предразполагащ фактор. Скорошни проучвания посочват също епигенетични изменения (това са изменения, оказващи влияние върху това кой ген и кога ще се прояви), имащи роля в развитието на заболяването. Тези изменения се дължат на взаимодействие с фактори на околната среда. 

• Дисрегулация на имунната система - наблюдава се нарушена регулация на някои компоненти на имунната система, следствие от което е повишената секреция на специфични интерлевкини като IL4, IL13, IL31, IL33. Това води до нарушаване на бариерната функция на роговия слой на кожата, алергични възпалителни процеси и потискане на секрецията на антимикробни пептиди. Ролята на последните е да защитава кожата от бактериални инфекции. Установено е, че още един белтък, наречен TSLP, е в повишено количество в епидермиса на пациентите с атопичен дерматит. Неговата продукция се стимулира при излагане на външни фактори като цигарен дим, дизелови изпарения, алергени и химически вещества.

• Нервоимунологични механизми - TSLP, както и гореспоменатите интерлевкини, водят до активиране на сигнални пътища, които предизвикват характерния сърбеж при пациентите. Също така има група от сензорни неврони в кожата, които произвеждат хистамин, който отново се свързва с възпалението и сърбежа.

• Дисфункция на епидермиса - тя е резултат от нарушената регулация на генната експресия на белтъци, участващи във формирането на роговия слой, както и на имунната дисфункция. Интересното тук е, че неправилното функциониране на епидермиса не само води до развиване на атопичен дерматит, но и повишава риска  [ref.7] от развиване на други алергии (като хранителните алергии) и води до хиперактивност на дихателните пътища. Оттук идват и връзката на атопичния дерматит с астма, алергичен ринит и хранителните алергии.

• Различен липиден състав на епидермиса - различни липиди имат важна роля в поддържането на бариерната функция на роговия слой. При пациенти с атопична екзема, техният състав е различен.

• Нарушения в микробиома - на последно място, но не и по важност, ще споменем промените в микробиома на пациенти с атопичен дерматит. Както знаем [ref.8] микробиомът представлява съжителството на множество микроорганизми в различни органи от нашето тяло. То предизвиква огромен научен интерес, тъй като се оказва, че тези наши малки приятели имат съществено значение за нашето здраве - и как иначе да бъде след като, грубо казано, има толкова бактерии [ref.9] в нашето тяло, колкото и клетки. 
  

  Кожата на пациентите с атопичен дерматит се характеризира с изявена дисбиоза особено по време на обострените състояния. Някои бактерии се развиват преимуществено за сметка на други, нарушавайки общия фин баланс и разнообразие. Любопитното е, че се откриват разлики и в чревните бактерии, които се свързват с нарушената регулация на имунната система. 

С други думи - много е важно да поддържаме доброто състояние на кожата и червата с правилните грижи и начин на живот, но на това ще обърнем по-подробно внимание по-надолу.

Рискови фактори

Атопичната кожа може да се повлияе от някои допълнителни фактори, тъй като тя е особено чувствителна:

• Стрес - научни изследвания сочат връзка [ref.10]  между атопичната екзема и стреса. Това се дължи най-вече на факта, че емоционалният стрес понижава функцията на имунната система, а както обяснихме по-нагоре проблеми в нейната функция са ключова характеристика на атопичния дерматит. Стресът ги задълбочава и по този начин се влошава допълнително състоянието на атопичната кожа;
• Астма или алергии (хранителни или сенна хрема);
• Материали на облеклото - примери са вълната и найлона. Обостряне могат да предизвикат включително някои багрила в дрехите;
• Почистващи препарати и козметика;
• Твърде горещо или топло време - големите и резки температурни амплитуди също;
• Цигарен дим

Как се поставя диагноза

За поставянето на диагноза атопичен дерматит не са необходими лабораторни изследвания. Лекуващия дерматолог ще прегледа вас или вашето дете и на база клинична картина и фамилна история ще може да прецени дали се касае за тази диагноза. Необходимо е присъствие на поне три от четирите основни клинични находки при атопичния дерматит:

• пруритус (сърбеж),
• хроничен или периодично появяващ се дерматит,
• фамилна обремененост,
• типично местонахождение на лезиите (описани са по-нагоре)

Как се лекува атопичен дерматит

Третирането на атопичната кожа цели да облекчи симптомите. В зависимост от тежестта на заболяването има различни медикаментозни препарати, към които може да ви насочи лекуващият ви дерматолог. Следват няколко съвета за собствена грижа към кожата:

• Избягване на чесането,
• Избягване на тригери като алергени и стрес,
• Редовна употреба на емолиенти - те държат кожата хидратирана, което е изключително важно както в спокойните фази, така и в етапите на обостряне на състоянието,
• Препоръчително е душовете да бъдат хладки, а не с прекалено гореща вода. Веднага след това може да се нанесе емолиент, за максимален ефект при хидратацията,
• Някои перилни препарати и аромати могат да дразнят кожата,
• Трябва да се подхожда с голямо внимание към козметиката - добре да се избягва употребата на сапуни и кремове със съдържание на алкохол
• Може да се правят бани, които облекчават сърбежа

Митове за атопичния дерматит

За финал ще развенчаем няколко мита, които витаят из социалните мрежи, по повод на атопичната кожа:

• Атопичният дерматит е заразен - навярно тази идея се е разпространила поради зачервяванията и сърбежа, които предизвиква, но както обяснихме по-нагоре, причините за неговата поява са вътрешни;
• Децата го “израстват” - в някои случаи това е вярно, в други не е;
• Кортикостероидите са най-доброто лечение - кортикостероидите се използват за потискане на реакцията на имунната система и за облекчаване на зачервяването и сърбежа. Добре е те да се употребяват в по-тежките случаи и за ограничен период  [ref.11]  от време като е задължително да бъде с лекарско предписание;
• Домашните любимци предразполагат към поява на атопичен дерматит - има множество в проучвания в тази посока и темата е спорна. Като цяло няма убедителни данни  [ref.12] за негативен ефект, а дори има изследвания, сочещи, че съжителството в ранна възраст понижава риска от развиване на заболяването. 

Източници:

1. Atopic dermatitis. NCBI, 2020

2. Atopic dermatitis. Allergy, Asthma and Clinical Immunology, 2018

3. Pathophysiology of atopic dermatitis: Clinical implications. Allergy and Asthma Proceedings, 2019

4. Каква е разликата между белтък и протеин

5. FLG gene

6. Filaggrin mutations associated with skin and allergic diseases. New England Journal of Medicine, 2011

7. The skin as a target for prevention of the atopic march. Annals of Allergy, Asthma and Immunology, 2018

8. Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе

9. Revised Estimates for the Number of Human and Bacteria Cells in the Body, NCBI, 2016

10. Psychoneuroimmunology of psychological stress and atopic dermatitis: pathophysiologic and therapeutic updates. Acta Dermato-Venereologica, 2012

11. Use of systemic corticosteroids for atopic dermatitis: International Eczema Council consensus statement, Br. J.Dermatol, 2018

12. Does Exposure to Cats or Dogs in Early Life Alter a Child’s Risk of Atopic Dermatitis? J. Pediatr, 2011

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.