Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Хранителните алергии се срещат изключително често сред населението. Те засягат около 5% от възрастните и около 8% от децата [ref. 1]. Тези състояния се дължат на реакция на имунната система скоро след консумацията на определена храна. Дори минимално количество от храната причинител е достатъчно и може да предизвика мигновена поява на съответните симптоми.

В статията ще засегнем най-често задаваните въпроси, свързани с хранителните алергии – каква е причината за появата им и как да ги разпознаем, кои храни са най-алергенни, как да се тестваме за тях и има ли лечение. Ще изясним и разликата между термините хранителна алергия и хранителна нетолерантност.

Каква е причината за поява на хранителните алергии

Причината за появата на алергия към определена храна е, че имунната система реагира по грешка на обикновено безвредни съставки в нея (алергени) и ги третира като опасни. Следва включването на защитни мерки, целящи да обезвредят съответната съставка и да освободят тялото ни от нея. Точно такава е отделянето на вещество, наречено хистамин [ref. 2]. То предизвиква възпаление и е отговорно за първичните симптоми, които може да изпитаме:

  • Кожни симптоми като сърбеж, екзема, зачервяване
  •  Подуване на устните, лицето, езика или други части на тялото
  •  Запушване на носа и затруднено дишане
  •  Коремни болки, повръщане, диария и др.

Какво е анафилаксия и какви са симптомите

При някои хора гореописаната реакция на имунната система към някоя храна може да бъде много опасна и дори животозастрашаваща. Такова състояние е известно като анафилаксия [ref. 3] или анафилактичен шок. Някои от симптомите са следните:

  • Свиване на дихателните пътища, водещо до задушаване
  • Шок и рязък спад в кръвното налягане
  • Виене на свят
  • Рядко гърчове и др.

Анафилаксията може да настъпи мигновено (до 30 секунди) след сблъсъка с алергена, до няколко минути или няколко часа. Важно е да се знае, че колкото по-бързо се появят симптомите, толкова по-вероятно е тя да бъде тежка. Въпреки това, дори и леката проява в началото може да прерасне в животозастрашаващо състояние.

Независимо от остротата на симптомите, е важно да се консултираме с лекар и при най-малкото съмнение за проява на алергия скоро след консумация на храна. Дори и състоянието ни да не е опасно за живота, е най-добре по време на алергичната реакция да ни прегледа лекар. Това би улеснило както разпознаването на състоянието, така и поставянето на диагнозата.

Кои храни най-често са причинители на алергии

Всякакви храни могат да предизвикат алергия. Въпреки това, има проучвания, които показват, че някои храни предизвикват алергични реакции по-често от други. Такива са:

  • Краве мляко

Алергията към протеина в краве млякото се среща най-често при новородени бебета, особено ако първата им консумация е била преди да навършат шест месеца [ref. 4]. Хубавото е, че над 85% от случаите децата “израстват” алергията и симптомите отшумяват с възрастта.

  • Ядки

Тук спадат алергични реакции към дървесни ядки като орехи, бадеми, бразилски орех, макадамия, кедрови ядки, кашу, лешници и други. Хората, които имат такава алергия, трябва да избягват не само въпросните ядки, но и производни продукти на тях, като ядкови масла, тахани и др. Имунният отговор към ядките често е много бурен и се смята, че е най-опасният [ref. 5] спрямо тези към другите хранителни алергии.

Credit: Monika Grabkowska on Unsplash

  • Фъстъци

Също като другите ядкови алергии, имунната реакция към фъстъци е често срещана и симптомите могат да са много остри и животозастрашаващи.

  • Яйца

Яйцата са вторият по честота причинител на детски алергии. Интересно е да се спомене, че понякога алерген е жълтъкът, но в повечето случаи това е белтъкът. Също така огромно значение има термичната обработка [ref. 6]. В над 70% от случаите тя може да предотврати имунната реакция на организма.

  • Черупкови морски деликатеси и риба

Към черупковите морски деликатеси спадат някои представители на мекотелите и членестоногите. Такива са калмари, миди, сепия, скариди, омар. Най-често алергичната реакция е съпроводена със стомашно-чревни разстройства като гадене, повръщане, диария. Поради тази причина тя често се бърка с натравяне. Този тип алергия не се подобрява с напредване на възрастта. Освен това е интересно, че тя може да се прояви и само при вдишване на пари от готвене [ref. 7].

Рибната алергия също е много често срещана. Характерно за нея е, че се появява при възрастни, а не в детска възраст, както е при повечето други такива състояния. 

  • Жито

Алергията към жито често се бърка с целиакалната или нецелиакалната глутенова чувствителност, тъй като симптомите са подобни и включват храносмилателни нарушения, подуване, гадене и др. Също като останалите хранителни алергии и за разлика от другите два вида чувствителност, алергията към глутена, води до включването на IgE клон на имунната система. Това означава, че алергия и чувствителност към глутен са две различни състояния.

Каква е разликата между хранителна алергия и хранителна нетолерантност

Както хранителната алергия, така и хранителната нетолерантност са състояния, които се дължат на нежелана реакция спрямо определено вещество в дадена храна. Разликата идва от първопричината за тази реакция. Хранителната алергия предизвиква реакция на имунната система, която води до производството на антитела от IgE класа. Това означава, че дори много малко количество от веществото дразнител може да задейства защитната реакция на организма и в резултат симптомите се появяват много бързо.

Хранителна нетолерантност от своя страна, още известна като непоносимост, не предизвиква имунен отговор от страна на организма. Симптомите понякога се появяват часове или дни след консумацията на дадена храна. Също така, тяхната острота зависи от количеството на приетия дразнител. Тя може да е резултат от недостига на някои ензими.

Credit: Nikolai Chernichenko on Unsplash

Пример е лактозната нетолерантност. При нея липсва лактаза - ензимът, отговорен за разграждането на млечната захар лактоза. Клиничната проява е подуване, газообразуване, диария, коремни болки.

Друг вид e хистаминовата нетолерантност [ref. 8]. Някои храни (спанак, авокадо, сушени плодове и др.) естествено съдържат по-голямо количество хистамин. Както споменахме по-горе, той предизвиква възпаление. Съответно някои хора са по-чувствителни към него и развиват симптоми като кожни зачервявания, гадене, диария, световъртеж и др. Това са само две от възможностите за хранителна нетолерантност, но съществуват и други. За повече информация може да прочетете тук  [ref. 9].   

Как да разберем дали имаме хранителна алергия или нетолерантност

В повечето случаи хранителните алергии са по-лесни за разграничаване от нетолерантността, тъй като техните симптоми се появяват бързо след консумацията на определена храна. Също така, съществуват кръвни и кожни тестове, които могат да бъдат назначени от лекуващия лекар. Воденето на бележки и хранителен дневник би могло да улесни поставянето на точна диагноза. Последното е и основно в определянето на хранителните нетолерантности, тъй като все още не съществуват надеждни тестове за повечето от тях.

Източници:

  1. Food allergy: Epidemiology, pathogenesis, diagnosis, and treatment. J Allergy Clin Immunol. 2014
  2. What Are Histamines? https://www.webmd.com/allergies/what-are-histamines#1
  3. Анафилаксия. Анафилактичен шок. Puls.bg
  4. Frequency of cow's milk allergy in childhood. Annals of allergy, asthma & immunology : official publication of the American College of Allergy, Asthma, & Immunology. 2003
  5. How do we know when peanut and tree nut allergy have resolved, and how do we keep it resolved? Clinical and experimental allergy: journal of the British Society for Allergy and Clinical Immunology. 2011
  6. Tolerance to cooked egg in an egg allergic population. Allergy. 2006
  7. Food hypersensitivity by inhalation. Clinical and molecular allergy: CMA. 2011
  8. Histamine Intolerance. www.healthline.com

 

За автора:
👩‍🔬 Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.