Gluten-free diet

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Несъмнено безглутеновата диета придобива все по-голяма популярност през последните няколко години. Могат да се открият множество противоречиви мнения и статии за нея, вариращи от една крайност към друга. Част от тях твърдят, че безглутеновият режим е „панацея“ за всичко, а друга, че няма смисъл от него и дори, че е „вреден“. Както за повечето актуални въпроси, и тук истината е някъде по средата. Затова в тази статия ще разгледаме какви са научните обосновки за тези твърдения, и по-специално връзката между безглутеновата диета и синдрома на Хашимото.

Какво представлява заболяването синдром на Хашимото

Синдромът на Хашимото (известен още като тиреоидит на Хашимото) е заболяване на щитовидната жлеза. Тя се намира в основата на врата пред трахеята и освобождава специални вещества (хормони), които контролират функции на организма като:

• Телесна температура
• Метаболизъм
• Растеж

При този синдром тялото по грешка атакува щитовидната жлеза и по този начин нарушава правилното ѝ функциониране, като най-често забавя производството на хормони - състояние, наречено хипотиреоидизъм.

Щитовидната жлеза се намира в основата на предната част на врата

Симптоми и рискови фактори при Хашимото 

Хашимото се среща по-често при жени между 40 и 60 години, но може да възникне във всяка възраст, както и при мъже. Рисковите фактори за Хашимото са с комплексен характер и включват генетична предразположеност, чревна пропускливост, фактори на околната среда, начин на живот и др. Също така, съществува увеличен риск от развиване на заболяването, ако страдате от друго автоимунно състояние [ref. 1] като:

• Диабет тип 1
• Целиакия [ref. 2]
• Псориазис и др.

Колкото до симптомите, синдромът на Хашимото е прогресивно състояние, което ще рече, че се развива бавно и в началото е възможно да нямате оплаквания. Най-често първият признак за прогресията на заболяването е увеличаване на щитовидната жлеза, състояние известно като „гуша“. Други чести симптоми включват:

• Обща отпадналост и умора
• Мускулна слабост
• Повишена чувствителност към студа
• Констипация (запек)
• Увеличаване на теглото и др.

Генетични причини зад състоянието

Вариации в няколко гена са изследвани като възможни рискови фактори за тиреоидит на Хашимото. Тези гени са:

• CTLA4
• HLA-DRB1
• PTPN22
• SLC26A4
• TG

Някои от тях са част от семейство, наречено комплекс на човешки левкоцитен антиген (HLA), който помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от вируси и бактерии.

Други гени, които са свързани с тиреоидита на Хашимото, помагат да се регулира имунната система или участват в нормалната функция на щитовидната жлеза. Счита се, че повечето от генетичните вариации, които са открити, имат малко влияние върху общия риск на човек да развие това състояние. [ref. 12]

Каква диета да спазваме

След като разгледахме какво представлява синдромът на Хашимото, е нормално да се запитаме дали има лечение. Пълно такова няма, но то може да се контролира чрез медикаменти, назначени от лекар. Също така се оказва, че спазването на определена диета е изключително важно и има позитивен ефект[ref. 3-5] Например, известно е, че трябва увеличим в менюто си храни, съдържащи йод, селен, витамин Д.

Освен това, все по-често чуваме, че безглутеновата диета подобрява състоянието на хора с Хашимото [ref. 6]. Но нека първо се запознаем с мистериозния „глутен“.

Какво представлява глутенът и как организмът ни реагира на него

Глутенът е белтък, който се съдържа в житото, ечемика и ръжта. Ще го откриете в повечето видове хляб, паста, пица, бисквити, зърнени закуски. Това, което е важно да се знае за него е, че може да предизвика токсичен отговор на организма при хора, които имат:

• Алергия към глутен
• Целиакия
• Глутенова чувствителност

Какво е целиакия и как е свързана с Хашимото

Целиакията се среща при едва 1% от населението и се характеризира с висока чувствителност към глутена. Хората, които страдат от това автоимунно заболяване трябва да спазват 100% безглутенова диета.

Когато глутенът и по-специално глиадинът (основна част на глутена) попадне в храносмилателния тракт [ref. 7], той предизвиква отделянето на вещество, наречено зонулин. То нарушава плътния контакт между клетките на тънкото черво и повишава така наречената чревна пропускливост. Колкото по-висока е тя, толкова повече вредни за организма частици (като вируси и бактерии) могат да попаднат в кръвния поток. По този начин се активира бурен автоимунен отговор, който атакува стената на тънкото черво. Това води до нарушения в усвояването (малабсорбция) на селен, йод (рискови фактори за Хашимото) и на други вещества, както и до появата на съпътстващи автоимунни заболявания[ref. 8]. Именно малабсорбцията на микроелементи, важни за щитовидната жлеза, както и свръхчувствителността на имунната система биха могли да обяснят все по-често появата на двете заболявания заедно.

Нецелиакална глутенова чувствителност

Съществува и състояние, известно като нецелиакална глутенова чувствителност. За него е характерна появата на симптоми като подуване, газове, болки в корема, констипация (запек), диария, умора, болки в мускулите и др. Проявява се при консумация на глутен при хора, които не страдат от целиакия и не са алергични към глутен. За съжаление, все още няма достатъчно проучвания, които да обяснят неговата първопричина. Освен това, има твърдения в литературата, които отдават тези симптоми на други „неглутенови“ вещества, намиращи се в житото. Поради тази причина някои предпочитат да използват термина „нецелиакална чувствителност към жито“.

Въпреки това, има предложени хипотези и проучвания, които показват, че нецелиакалната глутенова чувствителност е свързана с други автоимунни заболявания като Хашимото [ref. 9]. Например, едно проучване [ref. 10] с участие на университета в Палермо, Италия, показва, че 29% от група пациенти с нецелиакална глутенова чувствителност развиват автоимунно заболяване, сравнено с 4% при контролната група.

Помага ли безглутеновият режим при Хашимото

След всичко разгледано, в заключение можем да кажем, че макар да не е потвърдено дали спазването на безглутенов режим понижава риска от развиване на автоимунни заболявания, то има проучвания, които показват, че някои хора, страдащи от Хашимото (с или без целиакия), чувстват подобрение при преминаване на безглутенов режим  [ref. 5].

Така че, ако имате установен синдром на Хашимото, най-добре е да се консултирате с вашия лекар, който може да ви назначи тест за чувствителност към глутен. Той би могъл да ви посъветва също да пробвате така наречената „елиминираща“ диета, като спрете консумацията на глутен за определен период от време и да следите дали чувствате подобрение. Когато върнете глутена отново в менюто си, би трябвало отново да се появят изчезналите оплаквания, ако се дължат на неговата консумация. Ако симптомите се завърнат, лошите новини са, че ще трябва да помислите за преминаване към безглутенова диета.

Само по себе си това е доста трудна задача. За сметка на това, с набирането на популярност на този режим, все повече идеи за рецепти и за заместители стават достъпни в интернет пространството. Това ще улесни значително процеса, а и някои от алтернативите са всъщност много вкусни и лесни. За да ви убедим, ще споделим с вас как да приготвите нещо традиционно и едновременно с това полезно - безглутенова баница [ref. 11].

Рецепта за безглутенова баница

• 50 гр оризови кори за пролетни рулца
• 3 яйца
• 150 гр козе сирене (или друго)
• 100 мл газирана вода
• 50 гр масло

Пече се на 180 градуса за около 40 минути. Добър апетит! :)

Източници: 

1. Синдром на Хашимото. www.womenshealth.gov/a-z-topics/hashimotos-disease
2. Chronic autoimmune disorders are increased in coeliac disease: A case-control study. Medicine. 2018
3. Effects of 12 months treatment with L-selenomethionine on serum anti-TPO Levels in Patients with Hashimoto's thyroiditis. Thyroid: official journal of the American Thyroid Association. 2007
4. Hashimoto's autoimmune thyroiditis and vitamin D deficiency. Current aspects. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
5. A concise review of Hashimoto thyroiditis (HT) and the importance of iodine, selenium, vitamin D and gluten on the autoimmunity and dietary management of HT patients.Points that need more investigation. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
6. The Effect of Gluten-Free Diet on Thyroid Autoimmunity in Drug-Naïve Women with Hashimoto's Thyroiditis: A Pilot Study. Exp Clin Endocrinol Diabetes. 2019
7. Celiac Disease. Reference Module in Biomedical Sciences. 2017
8. Gut-thyroid axis and celiac disease. Endocrine connections. 2017
9. Extra-intestinal manifestations of non-celiac gluten sensitivity: An expanding paradigm. World journal of gastroenterology. 2018
10. High Proportions of People With Nonceliac Wheat Sensitivity Have Autoimmune Disease or Antinuclear Antibodies. Gastroenterology. 2015
11. Рецепта за безглутенова баница. www.vilistime.com
12. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/hashimoto-thyroiditis#genes

За автора:

Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Предварително се извинявам за емоционалния пост, но просто вече ми омръзна. Писна ми да говоря какво ми причинява глутенът и да ме гледат сякаш си измислям. Писна ми да мисля за храната постоянно. Писна ми да се налага да обяснявам отново и отново защо не мога да ям определени неща. Омръзна ми от непознати, които си мислят, че е ок да ми задават въпроси за движенията на червата ми след като ям глутен (??).

Писна ми винаги да мисля предварително, за да съм сигурна, че ще има храна, която мога да ям. Писна ми да следя всичко под лупа всеки път, когато някой приготвя храна за мен. Преди и след диагнозата, храната винаги е била непрекъснато в мислите ми. Преди поставянето на диагнозата бях обсебена от това да се уверя, че не ям нищо, което да ме накара да се почувствам зле. Ако ядях, се чувствах нещастна с часове или дни и винаги бях угрижена за следващото хранене. Вманиачена бях по темата за яденето, защото храната водеше до болка (не знаех защо в този момент). Аз бях или гладна, или страдах, а храната беше причината за всичко това. След диагнозата пък ме обзе манията, която идва с необходимостта да се научиш как да готвиш, да четеш съставки, да планираш предварително, да приготвяш храната си, да се оправдаваш и да обясняваш на другите какво и защо. Всичко, което е близо до мен или ще ям, трябва да се анализира за глутен. Постоянно пазя храната си от случайно замърсяване с глутен. С този пост искам да споделя с всички колко е трудно да страдаш от това заболяване - то не е приумица или мода, а е точно болест. Липсват ми дните, в които храната е била просто храна и не е имало нужда да мисля за нея. Ако сте наскоро диагностицирани или дълго време страдате от целиакия, знайте, че не сте сами. Утре ще бъде нов ден, но днес се чувствам изтощена от всичко това.