Hashimoto's disease

Превод: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by NastyaSensei from Pexels

Тиреоидитът на Хашимото [ref. 1] е автоимунно заболяване, описано за първи път още през 1912 г. от японския доктор Харуко Хашимото. Заболяването се нарича още хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит. 

Както при всяко автоимунно заболяване, така и в този случай имунната система на заболелия напада по грешка собствените му клетки, като ги смята за чужди и опасни. При тиреоидита на Хашимото имунната система напада клетките на щитовидната жлеза и заболяването е най-честата причина за хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) в света, както и най-разпространеното автоимунно заболяване.

Жените по-често страдат от Хашимото, отколкото мъжете, въпреки че състоянието може да засегне и двата пола. Обичайно то се проявява за първи път в по-късна възраст и често е обусловено от генетична предразположеност към заболявания на щитовидната жлеза или дори към други автоимунни заболявания.

Какви са функциите на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система - тя секретира хормони, които контролират метаболизма ни, т.е. контролира скоростта и ефективността, с която клетките ни преобразуват хранителните вещества в енергия. Тя регулира много от жизненоважните функции на тялото ни, включително функциите на сърцето, мозъка, костите, мускулите, храносмилателната система, кожата. Всичко това е доказателство за значимостта както на този орган, така и на заболяването. Затова навременната диагностика е от особено значение за запазване на добро качество на живот на страдащите от Хашимото.

Какви са признаците, че може да имаме Хашимото

Първите признаци на заболяването може да включват понижени нива на хормоните на щитовидната жлеза, нейното уголемяване, както и повтарящи се спонтанни аборти, които нямат друго обяснение. С времето заболяването може да причини по-сериозни щети на жлезата и това да доведе до споменатия вече хипотиреоидизъм, при който органът не успява да синтезира необходимото на тялото количество хормони. Това води до забавен метаболизъм, умора, загуба на апетит, суха кожа, косопад, напълняване, непоносимост към студ, запек, висок холестерол и по-тежък менструален цикъл при жените.

Тъкан от щитовидна жлеза на пациент с тиреоидит на Хашимото. Photo by Patho on Wikipedia

Увеличаването на щитовидната жлеза се нарича още “гуша” - жлезата става видима с просто око и може да причини затруднено преглъщане. В тези случаи обикновено пациентът се подлага на хирургическа операция за отстраняване на част или цялата жлеза.

Диагнозата за Хашимото обикновено се потвърждава чрез кръвен тест, който доказва наличието на специфични антитела срещу щитовидната жлеза. 

Лечение на тиреоидит на Хашимото и какво е значението на хирургическата намеса

Когато се установи или заподозре, че даден пациент страда от тиреоидит на Хашимото, обичайно състоянието просто се следи, но ако се развие хипотиреоидизъм, започва лечение с прием на синтетични хормони на щитовидната жлеза. Това е от особено значение при бременните жени и затова е добре хормоните на жлезата да бъдат изследвани още преди планираната бременност, дори да няма признаци за заболяване, за да се избегнат потенциални усложнения или спонтанен аборт, който винаги е травмиращо събитие.

Проучване [ref. 2] от 2019 г., проведено в Болница Телемарк в Норвегия, е проследило състоянието на пациенти с Хашимото, като едната група е преминала през операция за отстраняване на щитовидната жлеза, а другата е останала само на медикаментозно лечение.

Млада жена с белег от операция на щитовидната жлеза. Photo by Taylor Deas-Melesh on Unsplash

Пациентите били на възраст между 18 и 79 години и въпреки че нивата на хормоните им били в норма, вероятно поради медикаментозното лечение, те все пак имали неприятни симптоми на заболяването - умора, ниска жизненост, проблеми с емоционалното и психическо здраве, влошени физически и социални функции и болка. При тези пациенти нивата на антитела срещу щитовидната жлеза били 10 или повече пъти по-високи от горната граница на нормата.

Половината от участниците преминали през хирургическо лечение и според това проучване резултатите били много впечатляващи - нивата на антитела спаднали до нормални и качеството на живот се подобрило, умората също вече била както при здравите хора.

Друго проучване [ref. 3], публикувано през 2015 г. в International Journal of Surgery, също показва, че качеството на живот се подобрява след оперативно отстраняване на жлезата при страдащи както от тиреоидит на Хашимото, така и от гуша. 

Какви са негативните странични ефекти от оперативното отстраняване на щитовидната жлеза

Това проучване демонстрира потенциала на хирургичното лечение на Хашимото при пациенти, които не се повлияват добре от медикаментозното лечение, но то не обхваща достатъчно голяма група от хора - общият брой участници в проучването е 147, а подложените на операция са 73 от тях.

Photo by Laurynas Mereckas on Unsplash

Необходими са още изследвания, които да обхващат по-голям брой хора и по-разнородни популации. Освен това, няма как да не отбележим и вероятните усложнения от операцията. Такива са увреждането на нерва на ларинкса, който контролира гласа, както и на паращитовидните жлези, които поддържат нормални нивата на циркулиращия калций в кръвта. [ref. 4]

Ще бъде необходим и доживотен прием на синтетични хормони, ако жлезата бъде отстранена. Затова засега такава операция се прилага само при пациенти, при които щитовидната жлеза е толкова увеличена, че пречи на преглъщането, но с интерес ще следим новостите в тази насока, тъй като медикаментозното лечение изглежда не подобрява качеството на живот на всеки, страдащ от тиреоидит на Хашимото - заболяване, което засяга все повече хора.

Източници:

1. Научни статии за тиреоидит на Хашимото

2. Thyroidectomy Versus Medical Management for Euthyroid Patients With Hashimoto Disease and Persisting Symptoms. A Randomized Trial. Annals Of Internal Medicine. 2019

3. Quality of life improvement in patients with Hashimoto thyroiditis and other goiters after surgery: A prospective cohort study. International Journal of Surgery. 2015

4. Is there a role for surgery in treating Hashimoto’s thyroiditis? Jeffrey Garber, MD, FACP, FACE. www.health.harvard.edu

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

Независимо дали ти самия страдаш от автоимунно заболяване или твой близък, знай, че това не е присъда, не е заразна болест, не е нещо срамно и не е нещо, което определя що за човек си. Освен личния дискомфорт, много често тази група заболявания засягат начина, по който изглеждаме (псориазис, витилиго) или начина ни на живот (диабет тип 1, целиакия). Всяко дете ще зяпа, ако кожата ти изглежда странно и всеки готвач ще се издразни, ако имаш строги изисквания към храната си. Точно за това - трябва да сме информирани и обществото ни да говори открито и свободно за автоимунните заболявания.

Какво е автоимунно заболяване

Нормално имунната система изпраща "армия от военизирани" клетки, които да разпознаят, атакуват и унищожат чуждородните нашественици (напр. вируси и бактерии [ref.1]), опитващи се да “завладеят” нашето тяло. Ужасното при автоимунните заболявания е, че тази мощна армия прави грешка на първи етап от “военните действия” - не разпознава собствените клетки и ги третира като вражески. Обикновено имунната система безпогрешно прави разликата между чужди и собствени структури, НО при автоимунните заболявания се освобождават протеини, наречени автоантитела, които атакуват собствените ни здрави клетки.

Каква е честотата на автоимунните заболявания

Университета Джон Хопкинс изчислява, че около 3% от пациентите на САЩ, следователно приблизително 10 милиона души, страдат от автоимунни заболявания [ref. 2]. От друга страна, международната статистика показва, че не 3%, а 7% от пациентите в САЩ страдат от такъв тип заболявания [ref. 3].

От Джон Хопкинс обясняват проблема: не във всяка страна има наложен механизъм за непрекъснато събиране на данни относно честотата и разпространението на автоимунните заболявания, както се процедира при инфекциозните и раковите заболявания. САЩ е една от страните, които нямат такъв механизъм и за това учените от този университет са събрали данни от държави, които имат добре структурирана база данни в това отношение (скандинавските страни напр.) и са поставили оценка относно разпространението им. Според тази оценка са определили посочените в началото 3% [ref. 2].

Както става ясно, статистическите изследванията в областта, в сравнение с други видове заболявания, са ограничени, но проучванията на случаите и разпространението значително се увеличават през последните 30 години. Данните показват, че най-голям ръст има при ревматологичните, ендокринните и стомашно-чревните автоимунни заболявания в Израел, Холандия, САЩ и Швеция. Смята се, че тези наблюдения се обуславят от по-силното влияние на факторите на околната среда, за разлика от генетичните такива [ref. 4].

Кой е застрашен от автоимунни заболявания и каква е причината за тях

По-голямата част от автоимунните заболявания са по-често срещани при жените, отколкото мъжете, като има и някои като захарен диабет тип 1, които засягат в еднаква степен и двата пола. Десетте най-разпространени заболявания в САЩ, а може да се каже и по света (с различен дял), са представени на схемата. Както може да видите, в жълто е делът на заболелите от нежния пол спрямо тези от силния - в синьо.

За да си отговорим на въпроса кой е най-застрашен обаче, не е коректно да кажем, че това са жените. Нужно е да знаем причините за възникване на автоимунното заболяване, за да определим дали ние и нашите близки са подложени на риск. За жалост обаче твърдо становище по тази тема няма все още няма. Статистиката разглежда някои зависимости:

• Някои автоимунни заболявания са по-чести при определени етнически групи. Например, лупусът засяга повече афро-американци и латино групи, отколкото кавказци. 
• Множествената склероза и лупусът често "вървят" по семейства. Не всеки член на семейството обаче задължително ще се разболее. Често не се унаследява конкретно заболяване, а чувствителност към автоимунните заболявания като цяло.
• Честотата на автоимунните заболявания нараства и изследователите смятат, че факторите на околната среда като определени инфекции, излагане на токсични химикали или разтворители имат нещо общо.
• Смята се, че и приемът на храни с високо съдържание на мазнини, захар и химикали в тях е свързан с предпоставка към възпаление, което може да предизвика имунен отговор. Няма доказателства за това.
• Изследване през 2015 г. се фокусира върху друга теория, наречена "хигиена на хигиената". Тя обяснява проблемът със следното: поради ваксините и антисептиците, децата днес не са изложени на толкова микроби, колкото в миналото. Това може да направи имунната им система склонна да реагира на слаби дразнители, които иначе биха били смятани за безвредни.

Нека подчертаем: Изследователите не знаят точно какво причинява автоимунни заболявания, а факторите като генетична предразположеност, диетата, инфекциите и излагането на химикали в момента са само хипотетични [ref. 5]

Кои са 10-те най-разпространени автоимунни заболявания

Това са 10-те от най-често срещаните автоимунни заболявания. Някои от тях са насочени само към един орган (Диабет тип 1, който уврежда панкреаса), а други (Системен лупус еритематозус (SLE)), засягат цялото тяло.

1. Тиреоидит на Хашимото

Това е автоимунно заболяване, при което се атакува щитовидната жлеза. При тиреоидита на Хашимото (още нар. хроничен лимфоцитен тиреоидит) производството на хормони от щитовидната жлеза постепенно се забавя и се достига до техния дефицит. 

Симптоми: повишено тегло, непрестанна умора, загуба на коса, чувствителност на студ и подуване на щитовидната жлеза (гуша).

Четете още: Хашимото: решение ли е операцията на щитовидната жлеза

2. Болест на Грейвс

Болестта на Грейвс (още нар. Базедова болест) атакува щитовидната жлеза, карайки я да произвежда твърде много хормони.

Тъй като тези хормони въздействат на метаболизма, то прекалената им секреция (освобождаване в тялото) води до симптоми като нервност, учестен пулс, непоносимост към топлина, загуба на тегло и изпъкналост на очите извън орбитата (екзофталм). Последният симптом (екзофталм) не задължителен и проучванията сочат, че се наблюдава при 30% от заболелите. Отделно от това заболяване, появата на екзофталм може да има редица други причини.

3. Ревматоиден артрит (РА)

При Ревматоидния артрит (РА) имунната система атакува ставите, като това води до тяхното възпаление. Трябва да се разграничи от остеопорозата, която се появява с възрастта. За разлика от нея, РА може да се прояви при млади индивиди дори под 30-годишна възраст.

Симптомите са свързани с признаците на самото възпаление - зачервяване, затопляне, болка, нарушена функция (в случая - скованост в ставите).

4. Витилинго

Витилинго е автоимунно състояние, при което по кожата се развиват бледи бели петна. Причината е липса на меланин.

Може да засегне всяка област на кожата, но най-често засяга лице, шия, ръце, кожни гънки. Не причинява дискомфорт на кожата, като сухота, но понякога петната може да сърбят. Състоянието варира при всеки човек, някои имат само няколко малки петна, а при други са по-големи. Не може да се предвиди колко кожа ще бъде засегната.

Често, но не задължително протича и с други автоимунни състояния, като хипертиреоидизъм [ref. 5].

5. Диабет тип 1

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване което засяга бета-клетките (в панкреаса), които отговарят за производството на хормона инсулин. Този процес върви безсимптомно месеци и години наред.

Когато вече има симптоми, то вече е разрушена една голяма част от тези клетки (понякога 90%). Състоянието е съпроводено с висока кръвна захар, увреждане на кръвоносните съдове, бъбреци, зрение и нервни влакна [ref. 6].

Четете още: Всичко за диабет тип 1 на едно място

6. Пернициозната анемия

Пернициозната анемия е анемия с дефицит на витамин В12 (кобаламин). Причината е автоимунен процес, който прави човек неспособен да произвежда веществото, необходимо за усвояване на витамин B12 в тънките черва. От своя страна В12 е необходим за правилното производство и функциониране на червените кръвни клетки в организма.

Симптомите са бледа, жълта кожа, липса на тонус, лесна уморяемост, болезнен език и други [ref. 7].

7. Множествена склероза (МС)

Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване, което засяга главния и гръбначния мозък. При него се разрушава защитната миелинова обвивка на нервите и съответно се уврежда комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.

Симптомите са изтръпване, слабост, лесна уморяемост, проблеми с придвижването и други. Има няколко форми на заболяването, които прогресират с различна скорост [ref. 8].

Четете още: Нови подходи за лечение на множествена склероза в Европа

8. Системен лупус еритематозус (SLE)

Когато заболяването е открито през 1800 година се е смятало, че Системният лупус еритематозус е кожно заболяване, съдейки по обрива, който е най-видния симптом. Заболяването обаче може да засегне всеки орган или система от органи, като най-често това са стави, бъбреци, мозък и сърце.

Болките в ставите, умората и обривите са сред най-честите симптоми [ref. 9].

9. Синдром на Сьогрен

Синдромът на Сьогрен е автоимунно състояние, което атакува жлезите. То може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга възрастни жени. Често синдрома се развива редом с друго автоимунно заболяване, като ревматоиден артрит или лупус.

Симптомите са сухота в очи, уста и варират по вид и интензивност. Много хора са в състояние да водят нормален начин на живот.

Лечението е свързано с облекчаване на симптомите на сухота в очите, устата и съответно предотвратяване усложнения като инфекция и зъбни заболявания. Следователно, редовната медицинска помощ и проследяването са важни за всички пациенти [ref. 10].

10. Миозит

Миозитът представлява възпаление на мускулите. Възпалението засяга директно мускулните влакна. Болестното състояние може да се предизвика от автоимунно заболяване като лупус, ревматоиден артрит и други.

Сред симптомите на миозита са умора след ходене или стоене, проблем с преглъщане или дишане. Използват се помощни средства като почивка, затопляне, физиотерапия, упражнения, помощни устройства и почивка [ref. 11].

Четете още:

Спинална мускулна атрофия (СМА) - причини, клиника и лечение

Видове таласемия, симптоми и лечение 

Автоимунният енцефалит - лудост или лечимо състояние 

Има ли смисъл да си направиш генетичен тест? 

3 групи генетични изследвания преди и по време на бременността 

Източници:

1. Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката

2. How common are autoimmune diseases?

3. Prevalence of diagnosed autoimmune conditions in selected countries as of 2019

4. The World Incidence and Prevalence of Autoimmune Diseases is Increasing

5. Vitiligo

6. Всичко за диабет тип 1 на едно място

7. Pernicious Anemia

8. Нови подходи за лечение на множествена склероза в Европа

9. Systemic Lupus Erythematosus (SLE)

10. Sjögren's Syndrome

11. Myositis

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Несъмнено безглутеновата диета придобива все по-голяма популярност през последните няколко години. Могат да се открият множество противоречиви мнения и статии за нея, вариращи от една крайност към друга. Част от тях твърдят, че безглутеновият режим е „панацея“ за всичко, а друга, че няма смисъл от него и дори, че е „вреден“. Както за повечето актуални въпроси, и тук истината е някъде по средата. Затова в тази статия ще разгледаме какви са научните обосновки за тези твърдения, и по-специално връзката между безглутеновата диета и синдрома на Хашимото.

Какво представлява заболяването синдром на Хашимото

Синдромът на Хашимото (известен още като тиреоидит на Хашимото) е заболяване на щитовидната жлеза. Тя се намира в основата на врата пред трахеята и освобождава специални вещества (хормони), които контролират функции на организма като:

• Телесна температура
• Метаболизъм
• Растеж

При този синдром тялото по грешка атакува щитовидната жлеза и по този начин нарушава правилното ѝ функциониране, като най-често забавя производството на хормони - състояние, наречено хипотиреоидизъм.

Щитовидната жлеза се намира в основата на предната част на врата

Симптоми и рискови фактори при Хашимото 

Хашимото се среща по-често при жени между 40 и 60 години, но може да възникне във всяка възраст, както и при мъже. Рисковите фактори за Хашимото са с комплексен характер и включват генетична предразположеност, чревна пропускливост, фактори на околната среда, начин на живот и др. Също така, съществува увеличен риск от развиване на заболяването, ако страдате от друго автоимунно състояние [ref. 1] като:

• Диабет тип 1
• Целиакия [ref. 2]
• Псориазис и др.

Колкото до симптомите, синдромът на Хашимото е прогресивно състояние, което ще рече, че се развива бавно и в началото е възможно да нямате оплаквания. Най-често първият признак за прогресията на заболяването е увеличаване на щитовидната жлеза, състояние известно като „гуша“. Други чести симптоми включват:

• Обща отпадналост и умора
• Мускулна слабост
• Повишена чувствителност към студа
• Констипация (запек)
• Увеличаване на теглото и др.

Генетични причини зад състоянието

Вариации в няколко гена са изследвани като възможни рискови фактори за тиреоидит на Хашимото. Тези гени са:

• CTLA4
• HLA-DRB1
• PTPN22
• SLC26A4
• TG

Някои от тях са част от семейство, наречено комплекс на човешки левкоцитен антиген (HLA), който помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от вируси и бактерии.

Други гени, които са свързани с тиреоидита на Хашимото, помагат да се регулира имунната система или участват в нормалната функция на щитовидната жлеза. Счита се, че повечето от генетичните вариации, които са открити, имат малко влияние върху общия риск на човек да развие това състояние. [ref. 12]

Каква диета да спазваме

След като разгледахме какво представлява синдромът на Хашимото, е нормално да се запитаме дали има лечение. Пълно такова няма, но то може да се контролира чрез медикаменти, назначени от лекар. Също така се оказва, че спазването на определена диета е изключително важно и има позитивен ефект[ref. 3-5] Например, известно е, че трябва увеличим в менюто си храни, съдържащи йод, селен, витамин Д.

Освен това, все по-често чуваме, че безглутеновата диета подобрява състоянието на хора с Хашимото [ref. 6]. Но нека първо се запознаем с мистериозния „глутен“.

Какво представлява глутенът и как организмът ни реагира на него

Глутенът е белтък, който се съдържа в житото, ечемика и ръжта. Ще го откриете в повечето видове хляб, паста, пица, бисквити, зърнени закуски. Това, което е важно да се знае за него е, че може да предизвика токсичен отговор на организма при хора, които имат:

• Алергия към глутен
• Целиакия
• Глутенова чувствителност

Какво е целиакия и как е свързана с Хашимото

Целиакията се среща при едва 1% от населението и се характеризира с висока чувствителност към глутена. Хората, които страдат от това автоимунно заболяване трябва да спазват 100% безглутенова диета.

Когато глутенът и по-специално глиадинът (основна част на глутена) попадне в храносмилателния тракт [ref. 7], той предизвиква отделянето на вещество, наречено зонулин. То нарушава плътния контакт между клетките на тънкото черво и повишава така наречената чревна пропускливост. Колкото по-висока е тя, толкова повече вредни за организма частици (като вируси и бактерии) могат да попаднат в кръвния поток. По този начин се активира бурен автоимунен отговор, който атакува стената на тънкото черво. Това води до нарушения в усвояването (малабсорбция) на селен, йод (рискови фактори за Хашимото) и на други вещества, както и до появата на съпътстващи автоимунни заболявания[ref. 8]. Именно малабсорбцията на микроелементи, важни за щитовидната жлеза, както и свръхчувствителността на имунната система биха могли да обяснят все по-често появата на двете заболявания заедно.

Нецелиакална глутенова чувствителност

Съществува и състояние, известно като нецелиакална глутенова чувствителност. За него е характерна появата на симптоми като подуване, газове, болки в корема, констипация (запек), диария, умора, болки в мускулите и др. Проявява се при консумация на глутен при хора, които не страдат от целиакия и не са алергични към глутен. За съжаление, все още няма достатъчно проучвания, които да обяснят неговата първопричина. Освен това, има твърдения в литературата, които отдават тези симптоми на други „неглутенови“ вещества, намиращи се в житото. Поради тази причина някои предпочитат да използват термина „нецелиакална чувствителност към жито“.

Въпреки това, има предложени хипотези и проучвания, които показват, че нецелиакалната глутенова чувствителност е свързана с други автоимунни заболявания като Хашимото [ref. 9]. Например, едно проучване [ref. 10] с участие на университета в Палермо, Италия, показва, че 29% от група пациенти с нецелиакална глутенова чувствителност развиват автоимунно заболяване, сравнено с 4% при контролната група.

Помага ли безглутеновият режим при Хашимото

След всичко разгледано, в заключение можем да кажем, че макар да не е потвърдено дали спазването на безглутенов режим понижава риска от развиване на автоимунни заболявания, то има проучвания, които показват, че някои хора, страдащи от Хашимото (с или без целиакия), чувстват подобрение при преминаване на безглутенов режим  [ref. 5].

Така че, ако имате установен синдром на Хашимото, най-добре е да се консултирате с вашия лекар, който може да ви назначи тест за чувствителност към глутен. Той би могъл да ви посъветва също да пробвате така наречената „елиминираща“ диета, като спрете консумацията на глутен за определен период от време и да следите дали чувствате подобрение. Когато върнете глутена отново в менюто си, би трябвало отново да се появят изчезналите оплаквания, ако се дължат на неговата консумация. Ако симптомите се завърнат, лошите новини са, че ще трябва да помислите за преминаване към безглутенова диета.

Само по себе си това е доста трудна задача. За сметка на това, с набирането на популярност на този режим, все повече идеи за рецепти и за заместители стават достъпни в интернет пространството. Това ще улесни значително процеса, а и някои от алтернативите са всъщност много вкусни и лесни. За да ви убедим, ще споделим с вас как да приготвите нещо традиционно и едновременно с това полезно - безглутенова баница [ref. 11].

Рецепта за безглутенова баница

• 50 гр оризови кори за пролетни рулца
• 3 яйца
• 150 гр козе сирене (или друго)
• 100 мл газирана вода
• 50 гр масло

Пече се на 180 градуса за около 40 минути. Добър апетит! :)

Източници: 

1. Синдром на Хашимото. www.womenshealth.gov/a-z-topics/hashimotos-disease
2. Chronic autoimmune disorders are increased in coeliac disease: A case-control study. Medicine. 2018
3. Effects of 12 months treatment with L-selenomethionine on serum anti-TPO Levels in Patients with Hashimoto's thyroiditis. Thyroid: official journal of the American Thyroid Association. 2007
4. Hashimoto's autoimmune thyroiditis and vitamin D deficiency. Current aspects. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
5. A concise review of Hashimoto thyroiditis (HT) and the importance of iodine, selenium, vitamin D and gluten on the autoimmunity and dietary management of HT patients.Points that need more investigation. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
6. The Effect of Gluten-Free Diet on Thyroid Autoimmunity in Drug-Naïve Women with Hashimoto's Thyroiditis: A Pilot Study. Exp Clin Endocrinol Diabetes. 2019
7. Celiac Disease. Reference Module in Biomedical Sciences. 2017
8. Gut-thyroid axis and celiac disease. Endocrine connections. 2017
9. Extra-intestinal manifestations of non-celiac gluten sensitivity: An expanding paradigm. World journal of gastroenterology. 2018
10. High Proportions of People With Nonceliac Wheat Sensitivity Have Autoimmune Disease or Antinuclear Antibodies. Gastroenterology. 2015
11. Рецепта за безглутенова баница. www.vilistime.com
12. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/hashimoto-thyroiditis#genes

За автора:

Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Здравейте,

Знаете ли дали мога да съм кръводарител, при положение, че съм с Хашимото?