Hashimoto's disease

Превод: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by NastyaSensei from Pexels

Тиреоидитът на Хашимото [ref. 1] е автоимунно заболяване, описано за първи път още през 1912 г. от японския доктор Харуко Хашимото. Заболяването се нарича още хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит. 

Както при всяко автоимунно заболяване, така и в този случай имунната система на заболелия напада по грешка собствените му клетки, като ги смята за чужди и опасни. При тиреоидита на Хашимото имунната система напада клетките на щитовидната жлеза и заболяването е най-честата причина за хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) в света, както и най-разпространеното автоимунно заболяване.

Жените по-често страдат от Хашимото, отколкото мъжете, въпреки че състоянието може да засегне и двата пола. Обичайно то се проявява за първи път в по-късна възраст и често е обусловено от генетична предразположеност към заболявания на щитовидната жлеза или дори към други автоимунни заболявания.

Какви са функциите на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система - тя секретира хормони, които контролират метаболизма ни, т.е. контролира скоростта и ефективността, с която клетките ни преобразуват хранителните вещества в енергия. Тя регулира много от жизненоважните функции на тялото ни, включително функциите на сърцето, мозъка, костите, мускулите, храносмилателната система, кожата. Всичко това е доказателство за значимостта както на този орган, така и на заболяването. Затова навременната диагностика е от особено значение за запазване на добро качество на живот на страдащите от Хашимото.

Какви са признаците, че може да имаме Хашимото

Първите признаци на заболяването може да включват понижени нива на хормоните на щитовидната жлеза, нейното уголемяване, както и повтарящи се спонтанни аборти, които нямат друго обяснение. С времето заболяването може да причини по-сериозни щети на жлезата и това да доведе до споменатия вече хипотиреоидизъм, при който органът не успява да синтезира необходимото на тялото количество хормони. Това води до забавен метаболизъм, умора, загуба на апетит, суха кожа, косопад, напълняване, непоносимост към студ, запек, висок холестерол и по-тежък менструален цикъл при жените.

Тъкан от щитовидна жлеза на пациент с тиреоидит на Хашимото. Photo by Patho on Wikipedia

Увеличаването на щитовидната жлеза се нарича още “гуша” - жлезата става видима с просто око и може да причини затруднено преглъщане. В тези случаи обикновено пациентът се подлага на хирургическа операция за отстраняване на част или цялата жлеза.

Диагнозата за Хашимото обикновено се потвърждава чрез кръвен тест, който доказва наличието на специфични антитела срещу щитовидната жлеза. 

Лечение на тиреоидит на Хашимото и какво е значението на хирургическата намеса

Когато се установи или заподозре, че даден пациент страда от тиреоидит на Хашимото, обичайно състоянието просто се следи, но ако се развие хипотиреоидизъм, започва лечение с прием на синтетични хормони на щитовидната жлеза. Това е от особено значение при бременните жени и затова е добре хормоните на жлезата да бъдат изследвани още преди планираната бременност, дори да няма признаци за заболяване, за да се избегнат потенциални усложнения или спонтанен аборт, който винаги е травмиращо събитие.

Проучване [ref. 2] от 2019 г., проведено в Болница Телемарк в Норвегия, е проследило състоянието на пациенти с Хашимото, като едната група е преминала през операция за отстраняване на щитовидната жлеза, а другата е останала само на медикаментозно лечение.

Млада жена с белег от операция на щитовидната жлеза. Photo by Taylor Deas-Melesh on Unsplash

Пациентите били на възраст между 18 и 79 години и въпреки че нивата на хормоните им били в норма, вероятно поради медикаментозното лечение, те все пак имали неприятни симптоми на заболяването - умора, ниска жизненост, проблеми с емоционалното и психическо здраве, влошени физически и социални функции и болка. При тези пациенти нивата на антитела срещу щитовидната жлеза били 10 или повече пъти по-високи от горната граница на нормата.

Половината от участниците преминали през хирургическо лечение и според това проучване резултатите били много впечатляващи - нивата на антитела спаднали до нормални и качеството на живот се подобрило, умората също вече била както при здравите хора.

Друго проучване [ref. 3], публикувано през 2015 г. в International Journal of Surgery, също показва, че качеството на живот се подобрява след оперативно отстраняване на жлезата при страдащи както от тиреоидит на Хашимото, така и от гуша. 

Какви са негативните странични ефекти от оперативното отстраняване на щитовидната жлеза

Това проучване демонстрира потенциала на хирургичното лечение на Хашимото при пациенти, които не се повлияват добре от медикаментозното лечение, но то не обхваща достатъчно голяма група от хора - общият брой участници в проучването е 147, а подложените на операция са 73 от тях.

Photo by Laurynas Mereckas on Unsplash

Необходими са още изследвания, които да обхващат по-голям брой хора и по-разнородни популации. Освен това, няма как да не отбележим и вероятните усложнения от операцията. Такива са увреждането на нерва на ларинкса, който контролира гласа, както и на паращитовидните жлези, които поддържат нормални нивата на циркулиращия калций в кръвта. [ref. 4]

Ще бъде необходим и доживотен прием на синтетични хормони, ако жлезата бъде отстранена. Затова засега такава операция се прилага само при пациенти, при които щитовидната жлеза е толкова увеличена, че пречи на преглъщането, но с интерес ще следим новостите в тази насока, тъй като медикаментозното лечение изглежда не подобрява качеството на живот на всеки, страдащ от тиреоидит на Хашимото - заболяване, което засяга все повече хора.

Източници:

1. Научни статии за тиреоидит на Хашимото

2. Thyroidectomy Versus Medical Management for Euthyroid Patients With Hashimoto Disease and Persisting Symptoms. A Randomized Trial. Annals Of Internal Medicine. 2019

3. Quality of life improvement in patients with Hashimoto thyroiditis and other goiters after surgery: A prospective cohort study. International Journal of Surgery. 2015

4. Is there a role for surgery in treating Hashimoto’s thyroiditis? Jeffrey Garber, MD, FACP, FACE. www.health.harvard.edu

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Несъмнено безглутеновата диета придобива все по-голяма популярност през последните няколко години. Могат да се открият множество противоречиви мнения и статии за нея, вариращи от една крайност към друга. Част от тях твърдят, че безглутеновият режим е „панацея“ за всичко, а друга, че няма смисъл от него и дори, че е „вреден“. Както за повечето актуални въпроси, и тук истината е някъде по средата. Затова в тази статия ще разгледаме какви са научните обосновки за тези твърдения, и по-специално връзката между безглутеновата диета и синдрома на Хашимото.

Какво представлява заболяването синдром на Хашимото

Синдромът на Хашимото (известен още като тиреоидит на Хашимото) е заболяване на щитовидната жлеза. Тя се намира в основата на врата пред трахеята и освобождава специални вещества (хормони), които контролират функции на организма като:

• Телесна температура
• Метаболизъм
• Растеж

При този синдром тялото по грешка атакува щитовидната жлеза и по този начин нарушава правилното ѝ функциониране, като най-често забавя производството на хормони - състояние, наречено хипотиреоидизъм.

Щитовидната жлеза се намира в основата на предната част на врата

Симптоми и рискови фактори при Хашимото 

Хашимото се среща по-често при жени между 40 и 60 години, но може да възникне във всяка възраст, както и при мъже. Рисковите фактори за Хашимото са с комплексен характер и включват генетична предразположеност, чревна пропускливост, фактори на околната среда, начин на живот и др. Също така, съществува увеличен риск от развиване на заболяването, ако страдате от друго автоимунно състояние [ref. 1] като:

• Диабет тип 1
• Целиакия [ref. 2]
• Псориазис и др.

Колкото до симптомите, синдромът на Хашимото е прогресивно състояние, което ще рече, че се развива бавно и в началото е възможно да нямате оплаквания. Най-често първият признак за прогресията на заболяването е увеличаване на щитовидната жлеза, състояние известно като „гуша“. Други чести симптоми включват:

• Обща отпадналост и умора
• Мускулна слабост
• Повишена чувствителност към студа
• Констипация (запек)
• Увеличаване на теглото и др.

Каква диета да спазваме

След като разгледахме какво представлява синдромът на Хашимото, е нормално да се запитаме дали има лечение. Пълно такова няма, но то може да се контролира чрез медикаменти, назначени от лекар. Също така се оказва, че спазването на определена диета е изключително важно и има позитивен ефект [ref. 3-5] Например, известно е, че трябва увеличим в менюто си храни, съдържащи йод, селен, витамин Д.

Освен това, все по-често чуваме, че безглутеновата диета подобрява състоянието на хора с Хашимото [ref. 6]. Но нека първо се запознаем с мистериозния „глутен“.

Какво представлява глутенът и как организмът ни реагира на него

Глутенът е белтък, който се съдържа в житото, ечемика и ръжта. Ще го откриете в повечето видове хляб, паста, пица, бисквити, зърнени закуски. Това, което е важно да се знае за него е, че може да предизвика токсичен отговор на организма при хора, които имат:

• Алергия към глутен
• Целиакия
• Глутенова чувствителност

Какво е целиакия и как е свързана с Хашимото

Целиакията се среща при едва 1% от населението и се характеризира с висока чувствителност към глутена. Хората, които страдат от това автоимунно заболяване трябва да спазват 100% безглутенова диета.

Когато глутенът и по-специално глиадинът (основна част на глутена) попадне в храносмилателния тракт [ref. 7], той предизвиква отделянето на вещество, наречено зонулин. То нарушава плътния контакт между клетките на тънкото черво и повишава така наречената чревна пропускливост. Колкото по-висока е тя, толкова повече вредни за организма частици (като вируси и бактерии) могат да попаднат в кръвния поток. По този начин се активира бурен автоимунен отговор, който атакува стената на тънкото черво. Това води до нарушения в усвояването (малабсорбция) на селен, йод (рискови фактори за Хашимото) и на други вещества, както и до появата на съпътстващи автоимунни заболявания [ref. 8]. Именно малабсорбцията на микроелементи, важни за щитовидната жлеза, както и свръхчувствителността на имунната система биха могли да обяснят все по-често появата на двете заболявания заедно.

Нецелиакална глутенова чувствителност

Съществува и състояние, известно като нецелиакална глутенова чувствителност. За него е характерна появата на симптоми като подуване, газове, болки в корема, констипация (запек), диария, умора, болки в мускулите и др. Проявява се при консумация на глутен при хора, които не страдат от целиакия и не са алергични към глутен. За съжаление, все още няма достатъчно проучвания, които да обяснят неговата първопричина. Освен това, има твърдения в литературата, които отдават тези симптоми на други „неглутенови“ вещества, намиращи се в житото. Поради тази причина някои предпочитат да използват термина „нецелиакална чувствителност към жито“.

Въпреки това, има предложени хипотези и проучвания, които показват, че нецелиакалната глутенова чувствителност е свързана с други автоимунни заболявания като Хашимото [ref. 9]. Например, едно проучване [ref. 10] с участие на университета в Палермо, Италия, показва, че 29% от група пациенти с нецелиакална глутенова чувствителност развиват автоимунно заболяване, сравнено с 4% при контролната група.

Помага ли безглутеновият режим при Хашимото

След всичко разгледано, в заключение можем да кажем, че макар да не е потвърдено дали спазването на безглутенов режим понижава риска от развиване на автоимунни заболявания, то има проучвания, които показват, че някои хора, страдащи от Хашимото (с или без целиакия), чувстват подобрение при преминаване на безглутенов режим  [ref. 5].

Така че, ако имате установен синдром на Хашимото, най-добре е да се консултирате с вашия лекар, който може да ви назначи тест за чувствителност към глутен. Той би могъл да ви посъветва също да пробвате така наречената „елиминираща“ диета, като спрете консумацията на глутен за определен период от време и да следите дали чувствате подобрение. Когато върнете глутена отново в менюто си, би трябвало отново да се появят изчезналите оплаквания, ако се дължат на неговата консумация. Ако симптомите се завърнат, лошите новини са, че ще трябва да помислите за преминаване към безглутенова диета.

Само по себе си това е доста трудна задача. За сметка на това, с набирането на популярност на този режим, все повече идеи за рецепти и за заместители стават достъпни в интернет пространството. Това ще улесни значително процеса, а и някои от алтернативите са всъщност много вкусни и лесни. За да ви убедим, ще споделим с вас как да приготвите нещо традиционно и едновременно с това полезно - безглутенова баница [ref. 11].

Рецепта за безглутенова баница

• 50 гр оризови кори за пролетни рулца
• 3 яйца
• 150 гр козе сирене (или друго)
• 100 мл газирана вода
• 50 гр масло

Пече се на 180 градуса за около 40 минути. Добър апетит! :)

Източници: 

1. Синдром на Хашимото. www.womenshealth.gov/a-z-topics/hashimotos-disease
2. Chronic autoimmune disorders are increased in coeliac disease: A case-control study. Medicine. 2018
3. Effects of 12 months treatment with L-selenomethionine on serum anti-TPO Levels in Patients with Hashimoto's thyroiditis. Thyroid: official journal of the American Thyroid Association. 2007
4. Hashimoto's autoimmune thyroiditis and vitamin D deficiency. Current aspects. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
5. A concise review of Hashimoto thyroiditis (HT) and the importance of iodine, selenium, vitamin D and gluten on the autoimmunity and dietary management of HT patients.Points that need more investigation. Hellenic journal of nuclear medicine. 2017
6. The Effect of Gluten-Free Diet on Thyroid Autoimmunity in Drug-Naïve Women with Hashimoto's Thyroiditis: A Pilot Study. Exp Clin Endocrinol Diabetes. 2019
7. Celiac Disease. Reference Module in Biomedical Sciences. 2017
8. Gut-thyroid axis and celiac disease. Endocrine connections. 2017
9. Extra-intestinal manifestations of non-celiac gluten sensitivity: An expanding paradigm. World journal of gastroenterology. 2018
10. High Proportions of People With Nonceliac Wheat Sensitivity Have Autoimmune Disease or Antinuclear Antibodies. Gastroenterology. 2015
11. Рецепта за безглутенова баница. www.vilistime.com

За автора:

Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Здравейте,

Знаете ли дали мога да съм кръводарител, при положение, че съм с Хашимото?