Herbs

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Photo by Marina Mazur on Unsplash

Идва пролетта, a с нея, вместо насладата от цветята, тревите и съживяващата се природа, при някои от нас пристига едно досадно и изтощително преживяване - сенната хрема или наричана още сенна треска и алергичен ринит. Нямаме избор: впускаме се за пореден път в търсене на ефикасно лечение като се опитваме да открием какво е това, което ни я причинява.

Какви са причините за поява на сенна хрема

Интересно е, че думата “сенна” хрема произлиза от остарялото и неправилно схващане, че е причинена от миризмата на прясно окосено сено [ref. 1]. И все пак предците ни не са били толкова далеч от истината. Сеното е трева, а полените, които се освобождава във въздуха, докато тя цъфти, са една от основните причини за поява на алергичен ринит.

Днес се знае, че сенната хрема може да бъде предизвикана от излагането на най-различни алергени - домашен прах, акари, косми и частици мъртва кожа от домашни любимци, цигарен дим, изгорели газове от автомобилите, парфюми, хлебарки [ref. 2], плесен и мухъл. Сенната хрема е най-разпространената алергична реакция и засяга качеството на живот на твърде много хора по света.

Алергичният ринит е два вида - сезонен и целогодишен. Сезонният обикновено се проявява през пролетта, лятото и дори есента, когато цъфтят различни растения. Целогодишният е предизвикан от алергени, чието присъствие не зависи от сезона, като домашния прах, плесента [ref. 3] и други.

Сенната хрема понякога е част от поредица от алергични прояви, наричани атопичен марш. Развитието на тези състояния обикновено следва определен модел - започва с екзема (атопичен дерматит), последвана от хранителни алергии, след това сенна хрема и накрая астма. Въпреки това, не всички хора с астма са прогресирали през атопичния марш и не всички хора с една алергия ще развият и други.

Какви са симптомите на алергичния ринит

Всичко започва с уж невинно гъделичкане в носа, което преминава в сърбеж, а той - в непрестанно кихане. Симптомите на алергичния ринит постепенно се засилват. Скоро се появява и мъчителна водниста хрема, като секретът се стича и назад в гърлото.

Лигавицата на носната кухина отича, очите сърбят, зачервяват се и сълзят. Понякога дори се появява и подпухване около тях. Гърлото и гласните струни също може да пострадат и гласът ни да стане дрезгав, но ако започне оток в ларинкса, това може да се окаже животозастрашаващо. Необходимо е веднага да се потърси спешна медицинска помощ.

При по-силна алергична реакция, ако не се вземат мерки, сенната хрема може да доведе до тежки състояния като синузит, отит (възпаление на ухото), кашлица и дори бронхиална астма. Бронхиалната астма се развива при около 60% от случаите на алергичен ринит при възрастни и при около 80% от децата. Често се установява силна зависимост между алергичния ринит и астмата, които си взаимодействат на много нива [ref. 4].

Непрестанната борба за въздух и влошеният сън очаквано водят до постоянно чувство на умора и раздразнителност [ref. 5]. Сенната хрема може да попречи на страдащия да работи или да учи. Това е състояние, което не бива да бъде пренебрегвано и оставено без адекватно лечение.

Каква е ролята на имунната система при алергичния ринит

Всички алергии са в пряка връзка с дейността на имунната система. Известно е, че за развитието на алергичните реакции съществена роля играят както факторите на средата, така и генетичната предразположеност [ref. 6]. Хора, които имат близки роднини, страдащи от това състояние, са с повишен риск от развитие на сенна хрема.

Обичайната роля на имунната система е да открива и напада навлезли в организма болестотворни микроорганизми, паразити, новопоявили се ракови клетки - всичко, което може да ни разболее. Но алергичната реакция може да се разглежда като объркване или “преиграване” от страна на имунната ни система - тя започва да напада различни безобидни вещества, като ги смята за вражески. Това са алергените.

В тялото ни циркулират компоненти на имунната система, наречени антитела (имуноглобулини или Ig), които търсят и се свързват със строго специфични за тях вещества - антигени. При свързването между антитяло и антиген се подава “боен” сигнал и имунната система започва “война”.

В случая с алергиите, отговорни са IgE антителата. В някакъв момент у нас попада алерген и тялото ни произвежда голямо количество IgE антитела [ref. 7], които влизат в действие при повторна среща.

И така, цялото злочестие, което ни сполита при сенната хрема, всъщност ни го причинява собствената ни имунна система и нейната не съвсем адекватна реакция.

Кой е застрашен от развитие на алергичен ринит

Алергичните реакции като цяло са по-характерни за децата, но може да се появят внезапно във всеки един момент от живота ни. Обичайно, алергичният ринит или сенната хрема се проявяват за първи път преди да сме навършили 20 години (при 80% от страдащите), но не е изключена и по-късна поява.

В Европа, най-слабо засегнати от състоянието са хората от Източна и Централна Европа, следвани от Средиземноморието [ref. 8]. Най-засегнати от сенна хрема или алергичен ринит изглежда са великобританците.

Установено е, че вероятността да страдаме от сенна хрема е по-ниска, ако сме имали домашни любимци [ref. 9] през първата година от живота си, особено кучета.

Сенната хрема при децата

Необходимо е да подхождаме с по-голямо внимание към децата си, ако се окаже, че страдат от сенна хрема, тъй като те често не могат с думи да изразят дискомфорта си или да обяснят на себе си защо се чувстват толкова зле. Често  това ги прави раздразнителни и ги провокира да “правят сцени” вкъщи или в училище, където възпитателите може да не осмислят истинските причини за поведението на детето.

Една от разликите между обикновената настинка и алергичния ринит е продължителността на състоянието. Докато при настинката всичко отшумява за няколко дни до седмица, сенната хрема продължава дълго. Понякога неспокойното поведение на детето, предизвикано от дискомфорта и дразненията в ушите, носа и гърлото, може погрешно да бъде възприето като синдром на дефицит на вниманието.

Друг аспект, който също да се вземе предвид е емоционалният [ref. 10] - често децата с алергии се чувстват различни от останалите, което задълбочава страданието им. Този ефект може да бъде наблюдаван и при други хронични заболявания, които оказват влияние върху качеството на живот на детето.

Как се разбира кой е причинителят на алергичен ринит

Посещението при алерголог ще изясни кой е алергенът - причинителят на алергичния ринит в нашия конкретен случай. Обикновено най-ефективен, лесен и евтин е кожният тест, при който малко количество алерген се вкарва под кожата и се проследява реакцията.

Има два вида кожни тестове. При единия, върху кожата се поставя капчица с алерген и се драсва с игла, а след 10-20 минути се отчита резултатът по степента на зачервяване или оток. Вторият тест е по-чувствителен от първия. Той се състои в инжектиране на малко количество от потенциалния алерген под кожата и резултатът се отчита след 20 минути.

Имунотерапията - лечение на сенната хрема

Симптомите на алергичния ринит са различни по сила при всеки отделен човек. Докато за един просто избягването на алергена би било достатъчно, за да се чувства относително добре, за друг ще е нужно медикаментозно лечение.

Обикновено лечението е симптоматично - използват се спрейове, хапчета, капки за очи и сиропи, които да облекчат сърбежа и хремата.

Истинско лечение може да се нарече имунотерапията [ref. 11], при която обичайно в продължение на 3 до 5 години се прилагат нарастващи дози от алергена, за да може организмът да свикне с него и реакцията му да не бъде толкова остра. Това лечение обикновено се прилага на хора, при които медикаментите не действат или имат неприятни странични ефекти. Към него прибягват и хора, които искат по-категорично да се справят с алергията.

Видове лекарства при сенна хрема

В следващите редове ще разгледаме различните групи лекарства [ref. 12], които се използват за облекчаване на симптомите на сенната хрема или алергичния ринит.

• Кортикостероиди, които се впръскват в носа - те са най-ефективни, но трябва да бъдат предписани от лекар, с когото да се обсъдят страничните ефекти и дали медикаментът е подходящ за нашия случай. Сред страничните ефекти са кървене от носа и раздразнение на носната лигавица. Важно е лекарството да не се впръсква в посока към носната преграда.
• Антихистамини - главният участник в развитието на алергичната реакция са вещества, които собствените ни клетки отделят при среща с алергена, наречени хистамини. За да потиснат действието им, са разработени и често прилагани в практиката лекарствени средства - антихистамини [ref. 13]. Те облекчават всички симптоми на сенната хрема - сърбеж, кихане, секрети, зачервяване, сълзене. Но с времето ефектът им може да се понижи и да се наложи смяна на медикамента с друг или с по-силен. Консултацията с лекаря ни е важна в този случай, както и ако е налице бременност. Един от страничните ефекти на антихистамините може да бъде сънливост и поради това шофирането и работата с опасни машини може да бъде опасно. Друг често срещан страничен ефект е появата на сухота в носа, устата и очите.
• Деконгестанти - подпомагат свиването на носната лигавица [ref. 14] и съответно отпушването на носа, но нямат влияние върху никой от другите симптоми на сенната хрема, затова често се предписват в комбинация с други медикаменти. Необходимо е да обсъдим с алерголога си страничните ефекти и взаимодействията на деконгестантите с други лекарства, които взимаме - например, такива за емоционални и поведенчески проблеми. Може да предизвикат безсъние, ако ги приемаме следобед или вечер.
• Физиологичен разтвор [ref. 15] под формата на спрей - може да се прилага многократно през деня, за разлика от деконгестантите. Служи за овлажняване и прочистване на носа. Препаратът съдържа сол, разтворена в пречистена вода до физиологична концентрация.
• Левкотриени - освен при лечение на сенна треска се използват и при астма.

Има и методи на лечение, които не са подходящи за сенна хрема или алергичен ринит. Това са приемът на антибиотици и хирургичната намеса. Антибиотиците са ефективни единствено при лечение на бактериални инфекции, а сенната хрема не е причинена от тях. Хирургичната намеса може да облекчи хората, при които са се образували  полипи в носа или синузит, който не се повлиява от медикаментите, но този метод не е лечение на алергичния ринит.

Лечение на сенна хрема по време на бременност

Една трета от жените в репродуктивна възраст са засегнати от сенната хрема, като всяка пета бременна жена може да страда от алергична реакция и в частност алергичен ринит в този важен  момент от живота си.

Тъй като високите нива на естроген по време на бременността може да доведат до усещане за запушен нос - ринит, който обаче не е алергична реакция [ref. 16]. Лекарят ни трябва да прецени дали става въпрос за това състояние или за сенна хрема. Ако установи, че реакцията е алергична ще предпише подходящите медикаменти, предвид бременността.

Някои антихистаминови препарати не са противопоказни при бременност, но това не е така с деконгестантите, например. Само някои от тях може да бъдат използвани, но единствено по преценка на лекуващия лекар и то ако симптомите са много тежки и не се повлияват от други безопасни медикаменти.

По време на бременност не е препоръчително да се започва имунотерапия [ref. 17], поради повишения риск от анафилактичен шок (силна алергична реакция, която води до задушаване и е животозастрашаваща). Ако имунотерапията е започнала още преди бременността  и не е имало негативни странични ефекти до този момент, по преценка на лекарите тя може да продължи. Но трябва да се има предвид, че в този случай дозите от алергена ще бъдат по-малки.

Дори да сме приемали някакви медикаменти и те да са били ефективни преди, с настъпване на бременността тялото ни се променя и отговорността, която носим вече е за двама. Затова е необходимо първо да се консултираме с лекаря си и едва тогава да приемаме каквито и да било лекарства.

Лечение на сенна хрема с билки - възможно ли е?

На опитите за лечение на сенната хрема с билки традиционно се гледа скептично, тъй като съществува риск те да се явяват алергени и състоянието да се влоши. Въпреки това има проучвания, които показват ефективността на някои билки и лечебни растения за овладяване на състоянието. [ref. 19]

Такива са: 

• Черен кимион (Nigella sativa),
• Отвара от невен (Calendula officinalis) и бял равнец (Achillea millefolium),
• Перила (Perilla frutescens),
• Гудучи (Tinospora cordifolia),
• Чобанка (Petasites hybridus) - екстракт от листата, наречен Ze 339 и съдържащ 8 mg активно вещество в таблетка.

Полезни навици, които ще ни помогнат при сенна хрема

За да облекчим мъчителните симптоми на сенната хрема, може да спазваме няколко прости стъпки [ref. 18], в зависимост от алергена, който я причинява:

• Ако сме алергични към домашни любимци, е препоръчително винаги да мием ръцете си, след като сме имали контакт  с животно. Ако то е наше сресването на козината най-добре да се случва навън или в проветриви помещения, като е препоръчително да се извършва от наш близък, който не е алергичен. Също така е по-удачно домашният любимец да не стои в спалнята, за да не сме изложени на алергените, докато спим. Килимите също не са подходящи в този случай, тъй като задържат много косми и мъртва кожа.
• Ако полените са това, което предизвиква симптомите ни, то е добра идея по време на периода на цъфтеж и особено сутрин, привечер и при ветровито време, да държим прозорците на дома и колата си затворени. Хубаво е и да носим очила, когато сме навън, за да попречим на алергена да влиза в очите ни. Препоръчително е прането да не съхне на открито, тъй като поленът полепва по кърпите и спалното бельо.
• Ако причинителят са акари, може да проверим какви подходящи завивки и матраци против тях се предлагат.
• При алергия, причинена от мухъл и плесен, е много важно да ги отстраним от дома си чрез подходящи препарати и понижаване на влажността вкъщи - до около 30 до 50%.
• Добре е да не търкаме очите си, защото това предизвиква допълнително раздразнение и ще влоши симптомите на сенната хрема.

Ако следваме тези правила и препоръките на алерголога си, топлите месеци от годината ще се превърнат в любима част от живота ни, вместо в кошмар, и отново ще можем да им наслаждаваме.

Източници:

1. Д-р Маршал Хол за заболяванията на дихателната система; III. Сенна астма
2. A review on Respiratory allergy caused by insects. Bioinformation. 2019
3. Fungal levels in the home and allergic rhinitis by 5 years of age. Environmental health perspectives. 2006
4. The link between allergic rhinitis and asthma: the united airways disease. Expert review of clinical immunology. 2010
5. The impact of asthma, chronic bronchitis and allergic rhinitis on all-cause hospitalizations and limitations in daily activities: a population-based observational study. BMC pulmonary medicine. 2016
6. Genetic predisposition for atopy and allergic rhinitis in the Singapore Chinese population. Asia Pacific allergy. 2011
7. Total IgE plasma levels vary according to gender and age in Brazilian patients with allergic rhinitis. Clinics (Sao Paulo, Brazil). 2015
8. [European Community Respiratory Health Survey in Adults (ECRHS)]. Pneumologie (Stuttgart, Germany). 2002
9. Pet exposure and the symptoms of asthma, allergic rhinitis and eczema in 6-7 years old children. Iranian journal of allergy, asthma, and immunology. 2011
10. Allergic Diseases and Internalizing Behaviors in Early Childhood. Pediatrics. 2016
11. Allergic rhinitis and its impact on asthma update: allergen immunotherapy. The Journal of allergy and clinical immunology. 2007 
12. Topical treatment of allergic rhinitis. Canadian family physician Medecin de famille canadien. 2013
13. Antihistamines for Allergic Rhinitis Treatment from the Viewpoint of Nonsedative Properties. International journal of molecular sciences. 2019
14. Treatment of congestion in upper respiratory diseases. International journal of general medicine. 2011
15. Effectiveness of Hypertonic Saline Nasal Irrigation for Alleviating Allergic Rhinitis in Children: A Systematic Review and Meta-Analysis. Journal of clinical medicine. 2019
16. Pregnancy rhinitis. Immunology and allergy clinics of North America. 2006
17. Allergic diseases and asthma in pregnancy, a secondary publication. The World Allergy Organization journal. 2017
18. Allergic Rhinitis, acaai.org
19. Evidence-based phytotherapy in allergic rhinitis. Clinical Phytoscience. 2018

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Ton Rulkens, Wikipedia, CC BY-SA 2.0

Все още не е открито ефективно лекарство срещу COVID-19, заболяването, причинено от новия коронавирус (SARS-CoV-2) и към момента засегнало 2,5 милиона души по света. Забавянето на това откритие удължава срока, в който ще се наложи да спазваме строгите мерки на социална дистанция, а икономическата криза ще продължава да се задълбочава.

Затова учените търсят разнообразни източници за разработка на такъв медикамент, като се ориентират и по опита, натрупан по време на значително по-малките епидемии, предизвикани от вирусите на SARS и MERS. Причината е тяхното сходство с новия коронавирус.

Пример за това е и намерението [ref. 1] на едно от най-реномираните научно-изследователски звена в Германия - Институтът Макс Планк (и по-конкретно Max Planck Institute of Colloids and Interfaces) да изследва ефекта на екстракти от растението Artemisia annua [ref. 2] известно у нас като сладък или едногодишен пелин. Учените от института ще обединят сили с колегите си от американската фирма ArtemiLife Inc., за която работят изследователи от Германия и Дания. Проучването ще бъде извършено върху клетъчни култури, а не живи същества, и ще провери дали екстракт от пелин и деривати на веществото артемизинин ще имат ползотворен ефект срещу коронавируса.

Photo by Kristian Peters - Fabelfroh, Wikipedia, CC BY-SA 3.0

Учените са се насочили към това растение, тъй като е установено, че сред 200 изследвани билки от китайската традиционна медицина [ref. 3], алкохолният екстракт от сладък пелин се е наредил на второ място по активност срещу SARS-CoV, причинил епидемията през 2005 г. [ref. 4] 

Какво е артемизинин и каква е ролята му при борбата с маларията, други паразити и рака

Интересен факт е, че артемизининът - вещество, извлечено от сладкия пелин, се използва активно за лечение на малария. Откриването на артемизинина и установяването на противомалариалната му активност от китайски учени представлява едно от големите открития в медицината през втората половина на 20 век. Чрез съвместни усилия, наричани по-общо „Проект 523“, през 70-те години китайците синтезират дихидроартемизинин (dihydroartemisinin, DHA), артеметер (artemether) и артесунат (artesunate). Именно тези производни (както и други, включително артемизон (artemisone), артеетер (arteether) и артелинова киселина (artelinic acid), известни като „артемизинини“) сега дават решаващ принос за лечението на маларията - заболяване, което засяга 500 милиона души годишно. Този изключителен клас лекарства, със структури, толкова различни от класическите хинолинови антималарийни медикаменти, е особено ценен, когато се използва в комбинация с други антималарични средства. [ref. 5]

Структурни формули на артемизинин (а), дихидроартемизинин (b), артеметер (c), артесунат (d), артеетер (f) и други производни. Copyright © 2008, Elsevier, Sanjeev Krishna et al.

Леченията с производни на артемизинина, както и комбинираните терапии на базата на артемизинин, сега са стандартни методи за лечение на малария в световен мащаб. Екстрактите от Artemisia annua показват много малка токсичност и лекарствата на базата на артемизинин се използват широко за лечение на малария дори при новородени. Но през 2013 г. започна да се наблюдава поява на резистентност на паразита, причиняващ малария, към артемизинин. Затова миналата година (2019 г.) Световната здравна организация (СЗО) излезе със становище, в което се обявява против използването на пелина в домашни условия, тъй като количеството на активното вещество в растението не е достатъчно, за да излекува заболял от малария, а широкият прием на билката може да доведе до допълнително влошаване на проблема с резистентността и да направи лекарствата с артемизинин неефективни [ref. 6].

От друга страна, ефикасността на артемизинините се простира и до филогенетично несвързани паразитни инфекции като шистосомозата, например. Тези вещества са показали също така силни и обширни противоракови свойства при клетъчни линии и животински модели, като най-голям ефект са показали при модели на левкемия и рак на дебелото черво [ref. 7].

Artemisia annua не е пелинът, за който може би си мислим

Родът на пелина (Artemisia) обединява растения с най-различни свойства - тук са естрагонът (тарос), катриниката или още наричана божо дръвче (Artemisia abrotanum), както и най-известният у нас представител - обикновен или бял пелин (Artemisia absinthium), който се използва за приготвяне на абсент, както подсказва и името. Всички представители на рода се отличават с горчив вкус.

Така изглежда обикновеният (бял) пелин. Photo by MichielSt, Wikipedia

Настоящата статия разглежда свойствата на вещества, които са изолирани не от кой да е от тези видове пелин, а именно от едногодишния пелин, наричан още сладък пелин, който произхожда от Азия (Корея, Япония, Китай, някои части на Русия и Тибет), но е пренесен и на много други места по света, включително в Северна Америка.

Опитите за самолечение не са препоръчителни, а целта на статията е да проследи новостите около откриването на лечение на COVID-19, не да предлага такова - то все още не е открито, но учени от цял свят полагат всички усилия това да се случи възможно най-скоро. Нека им пожелаем успех!

Източници:

1. Artemisia annua to be tested against coronavirus, www.mpg.de

2. Научни статии за сладкия пелин, Artemisia annua

3. На български: 9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

4. Identification of natural compounds with antiviral activities against SARS-associated coronavirus. Antiviral Research. 2005

5. Artemisinins: their growing importance in medicine. Trends Pharmacol Sci. 2008

6. СЗО: The use of non-pharmaceutical forms of Artemisia

7. The anti-malarial artesunate is also active against cancer. International journal of oncology. 2001

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Joanna Kosinska on Unsplash

Както по-рано ви разказахме, 85% от заразените с новия коронавирус SARS-CoV-2 и заболели от COVID-19 в Китай са получили освен конвенционално лечение, но и терапия с билки от китайската традиционна медицина. В тази статия ще разгледаме поотделно всяка от билките, които са били използвани и какво има да ни каже науката за тях. Пандемия е и надежда дебне отвсякъде. :)

Astragalus membranaceus (синоним Astragalus propinquus)

Astragalus membranaceus [ref. 1] е едно от най-често използваните медицински растения в китайската традиционна медицина. Коренът на растението е известен като Huang Qi. Използва се като имуностимулатор, тоник, антиоксидант, хепатопротектант, диуретик, антидиабетик, противораково и отхрачващо средство [ref. 2]. Много от растенията, принадлежащи към същия род, съдържат токсични гликозиди или могат да натрупват опасни количества селен в себе си, но това не е така при Astragalus membranaceus. 

Photo by I, Doronenko, Wikipedia

Предполага се, че растението има много ползи за здравето, включително стимулиране на имунната система [ref. 3] и противовъзпалителни ефекти. Използва се за лечение на голямо разнообразие от състояния, включително умора, алергии и обикновена настинка. Използва се също при сърдечни заболявания [ref. 4], диабет и други.

Glycyrrhiza uralensis

Glycyrrhiza uralensis [ref. 5] също е сред 50-те най-често използвани билки в китайската традиционна медицина. Използва се коренът на растението, който се отличава с много сладък вкус. Към същия род спада и женското биле - Glycyrrhiza glabra.

Photo by Michael Wolf, Wikipedia

Във фармакопеята и традиционната медицина, растението се използва за успокояване на болки в гърлото и като отхрачващо средство при лечение на кашлица и бронхит. Също така в профилактиката и лечението на стомашни и дуоденални язви [ref. 6] (на дванадесетопръстника) и диспепсия. Намира приложение и като противовъзпалително средство при лечение на алергични реакции, ревматизъм и артрит [ref. 7], за предотвратяване на чернодробна токсичност и за лечение на туберкулоза и адренокортикоидна недостатъчност. 

Нещо повече, проучване на Университета на Франкфурт от 2003 г. е установило, че веществото глициризин (glycyrrhizin), което се намира в билката, активно потиска размножаването на вируса на SARS (предизвикал епидемията от тежък остър респираторен синдром, ТОРС) и са препоръчали това вещество да се използва в лечението на опасното заболяване.

Но приемът на билката е противопоказан при пациенти с хипертония, холестатични разстройства или цироза на черния дроб, хипокалиемия (ниски нива на калий) или хронична бъбречна недостатъчност, както и по време на бременност [ref. 8].

Saposhnikovia divaricata (синоним Ledebouriella divaricata, Fang Feng)

Saposhnikovia divaricata [ref. 9] спада към семейството на Сенникоцветните, както магданозът и морковът, но е единствен вид в рода си. Растението се открива в няколко провинции на Китай, но и в Русия, Монголия, Япония и Корея.

В китайската традиционна медицина се използва коренът на растението. Използва се в комбинация с различни други билки. Екстракти от растението са показали антиоксидантно и анти-пролиферативно действие при няколко ракови клетъчни линии, т.е. потискат деленето на раковите клетки в изследваните случаи - в комбинация с химиотерапевтични лекарства като камптотецин или паклитаксел, екстрактът е показал адитивни анти-пролиферативни ефекти върху клетките K562, HL60 и MCF7 и антагонистични ефекти върху MDA-MB-468 клетки [ref. 10].

Билката се използва в традиционната китайска медицина за облекчаване на възпаления, ревматични състояния, спазми и други заболявания.

Rhizoma Atractylodis Macrocephalae (корен на Atractylodes Macrocephala Koidz, Bai Zhu)

Rhizoma Atractylodis Macrocephalae [ref. 11] или с други думи коренът от Atractylodis Macrocephalae е често използван в традиционната китайска медицина за укрепване на далака, подсилване на жизнената енергия, насърчаване на хидрохезиса (изпотяването). Основните му ефективни съставки са полизахариди и летливи масла, чиито основни компоненти са атрактиленолид I и III. [ref. 12] Използва се и при проблеми с храносмилането, но са нужни още изследвания, за да бъдат научно потвърдени тези свойства на растението.

Lonicerae Japonicae Flos (сушени листа и цветове от Lonicera Japonica)

Lonicera Japonica [ref. 13] е вид Орлови нокти (Лоницера), който често се използва като декоративно растение и въпреки че произлиза от източна Азия, днес е инвазивен (привнесен) вид на много места по света. 

Photo by 清水五月, Wikipedia

Изсушените листа и цветя (Flos Lonicerae Japonicae) се използват в традиционната китайска медицина за лечение на треска, главоболие, свързано с настинка, кашлица, жажда, някои възпаления, включително възпалено гърло, кожни инфекции, а според някои проучвания е възможно да имат и противовирусен ефект, поради това, че растението е богато на хлорогенна киселина [ref. 14]. 

Fructus Forsythiae (плодове от Форзиция)

Фармакологията е доказала, че Fructus forsythiaе [ref. 15] или плодовете на растението форзиция, притежават различни терапевтични ефекти, както in vitro (в лабораторни условия), така и in vivo (в живия организъм), като противовъзпалително, антибактериално и противовирусно, антиоксидантно, противотуморно действие, както и хепатопротективни (защита на черния дроб), невропротективни и сърдечно-съдови защитни ефекти [ref. 16].

Плодовете на форзицията са използвани в китайската традиционна медицина за лечение на инфекциозни заболявания, като остър нефрит, еризипела (Червен вятър) и язви, в продължение на повече от 2000 години. 

Radix Platycodonis (корен от Platycodon grandiflorum, Jiegeng)

Radix platycodonis [ref. 17] или наричана още Jiegeng в китайската традиционна медицина по същество е корен от растението Platycodon grandiflorum. 

Photo by Atilin, Wikipedia

Коренът на растението се използва за лечение на инфекции на горните дихателни пътища, остър и хроничен бронхит, атопичен дерматит и други кожни заболявания [ref. 18]. В различни изследвания, вещества от растението са показали противораково действие. Например, в проучване от 2014 г. е установено, че веществото платикодин D, тритерпеноиден сапонин, има противоракови ефекти в няколко линии на ракови клетки - в клетките на хепатоцелуларен карцином то е предизвикало апоптоза (самоубийство на раковите клетки) и потиснало клетъчната адхезия (прикрепване), миграция и инвазия, показвайки обещаващи характеристики като значимо съединение за развитието на противоракови медикаменти [ref. 19].

Agastache rugosa (корейска мента)

Agastache rugosa [ref. 20] има анасонов аромат и листата може да се използват като подправка към салати или за приготвяне на чай. Растението е една от 50-те основни билки в китайската традиционна медицина. 

Photo by cultivar413, Flickr

Листата и стъблата имат антибактериални, противогъбични [ref. 21], ароматни, карминативни (газогонни), диафоретични (изпотяващи), понижаващи високата температура свойства, като се използват и при стомашни проблеми. Те се използват вътрешно за подобряване на апетита и укрепване на храносмилателната система, облекчават симптоми като подуване на корема, лошо храносмилане, гадене и повръщане. Чай от листата се използва и за облекчаване на болките при ангина. [ref. 22]

Cyrtomium fortunei J. Sm. (вид папрат)

Смята се, че коренището на Cyrtomium fortunei J. Sm. [ref. 23] има обезболяващо, антихелминтно (против паразитни червеи), антибактериално, противосъсирващо, противовирусно, прочистващо, снижаващо високата температура и хемостатично действие. Отвара се използва при лечение на анкилостома, тения, аскариаза, филиариаза, остър инфекциозен хепатит.

Credit: Krzysztof Golik, Wikipedia

В едно изследване воден екстракт от Cyrtomium fortunei J. Sm. е показал противовирусна активност срещу ентеровирусите Коксаки вирус В3 и B5, Полио вирус I, Ехо вирус 9 и 29, чероятно чрез потискане на инактивацията, абсорбцията и репликацията им по време на инфекцията [ref. 24].

Друго проучване показва, че повечето от веществата в корените на растението могат да потискат растежа на раковите клетки. Освен това, веществото пимпинелин потиска растежа на туморните клетки чрез предизвикване на програмирана клетъчна смърт - апоптоза, на туморните клетки. [ref. 25]

Важно е да се има предвид, че редица папрати съдържат канцерогени, както и ензима тиаминаза, който лишава тялото от витамини от групата В.  

Повече за лечението на коронавирусната инфекция в Китай, четете тук:

Китайският опит при лечение на COVID-19

Източници:

1. Научни статии за Astragalus membranaceus

2. Review of the botanical characteristics, phytochemistry, and pharmacology of Astragalus membranaceus (Huangqi). Phytotherapy research: PTR. 2014

3. A study on the immune receptors for polysaccharides from the roots of Astragalus membranaceus, a Chinese medicinal herb. Biochemical and biophysical research communications. 2004

4. Effect of astragalus injection on immune function in patients with congestive heart failure. 2003

5. Научни статии за  Glycyrrhiza uralensis

6. Anti-Helicobacter pylori flavonoids from licorice extract. Life sciences. 2002

7. Liquiritin from Glycyrrhiza uralensis Attenuating Rheumatoid Arthritis via Reducing Inflammation, Suppressing Angiogenesis, and Inhibiting MAPK Signaling Pathway. Journal of agricultural and food chemistry. 2019

8. Nutrition and Diagnosis-related Care: информация за Glycyrrhiza uralensis

9. Научни публикации за Saposhnikovia divaricata

10. Anti-proliferative and antioxidant activities of Saposhnikovia divaricata. Oncology Reports. 2007

11. Научни публикации за Rhizoma Atractylodis Macrocephalae

12. Fast determination of two atractylenolides in Rhizoma Atractylodis Macrocephalae by Fourier transform near-infrared spectroscopy with partial least squares. Spectrochimica acta. Part A, Molecular and biomolecular spectroscopy. 2014

13. Научни публикации за Lonicerae Japonicae Flos

14. Antiviral activity of chlorogenic acid against influenza A (H1N1/H3N2) virus and its inhibition of neuraminidase. Sci Rep. 2017

15. Научни публикации за Fructus forsythiaе

16. Forsythiae Fructus: A Review on its Phytochemistry, Quality Control, Pharmacology and Pharmacokinetics. Molecules. 2017

17. Научни статии за Radix platycodonis

18. Radix Platycodonis – Jiegeng

19. Platycodin D induces apoptosis, and inhibits adhesion, migration and invasion in HepG2 hepatocellular carcinoma cells. Asian Pacific journal of cancer prevention: APJCP. 2014

20. Научни публикации за Agastache rugosa

21. Antifungal activity of the essential oil of Agastache rugosa Kuntze and its synergism with ketoconazole. Letters in applied microbiology.2003

22. Microscopic identification and in vitro activity of Agastache rugosa (Fisch. et Mey) from Xinjiang, China. BMC complementary and alternative medicine. 2017

23. Научни статии за Cyrtomium fortunei J. Sm.

24. In vitro screening of traditionally used medicinal plants in China against enteroviruses. World journal of gastroenterology. 2006

25. Discovery and antitumor activities of constituents from Cyrtomium fortumei (J.) Smith rhizomes. Chemistry Central journal. 2013

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Photo by Sharon McCutcheon on Unsplash

Захарният диабет тип 1, известен още с остарелите имена инсулинозависим или детски диабет, се дължи на невъзможност на задстомашната жлеза (панкреас) да произвежда достатъчно от хормона инсулин. Тип 1 е основната форма на диабет, която се проявява обикновено в детска или юношеска възраст (много рядко при възрастни хора) и на нея се дължат от 5% до 10% [ref. 1] от всички случаи на захарен диабет. Неговата първа проява става изключително рядко в първите девет месеца след раждането, а най-често болестта се развива около 12-годишна възраст. 

Основна информация и причини за появата

При диабет тип 1 панкреасът произвежда много малко или никакво количество от хормона инсулин. Той е необходим на организма, за да може основното клетъчно гориво, идващо от храната (глюкозата), да навлезе от кръвта в клетките, където то се използва за енергия. Когато няма инсулин, тогава глюкозата остава в кръвта. Това може да доведе до много висока кръвна захар и до състояние на диабетна кетоацидоза, което е животозастрашаващо (обяснено е по-надолу).

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което означава, че имунната ни система по грешка атакува собствени клетки на организма. В този случай това са специални клетки в панкреаса, наречени бета-клетки, които са отговорни за производството на хормона инсулин. Този процес започва месеци или години преди първите симптоми на заболяването да бъдат налице. При появата на клинична картина вече са разрушени голяма част от тези клетки, понякога и до 90% от тях. 

Photo by Jakob Suckale, Wikipedia 

Интересен е фактът, че гореописаното автоимунно състояние е отговорно за над 95% от случаите на диабет тип 1. Въпреки това, при малка част от хората причината за развитието му не се дължи на свръхчувствителност на имунната система. При тези случаи не е добре изяснено какво разрушава бета-клетките на панкреаса и тогава се казва, че диабетът е идиопатичен [ref. 2] (с неизвестен произход) и се класифицира като 1б подтип.

Рискови фактори

Рисковите фактори за диабет тип 1 не са толкова добре проучени, колкото тези за диабет тип 2. Въпреки това е известно, че дефекти в генната система на човешкия левкоцитен антиген (HLA) играят значителна роля и някои хора са генетично предразположени. Това не означава, че те задължително ще развият заболяването, но при тях има по-голяма вероятност това да стане. Изследвания с еднояйчни близнаци (индивиди с почти еднакъв геном) обаче показват, че развиването на заболяването не съвпада винаги. С други думи, този факт говори, че има и други фактори, различни от наследствеността, които оказват влияние върху проявата на диабет тип 1. Такива най-вероятно са фактори на околната среда [ref. 3]. Заболяването е свързано, например, с някои вирусни инфекции, причинени от ентеровируси [ref. 4]. 

За други рискови фактори се смятат някои етнически принадлежности, затлъстяването и високото тегло при раждане. 

Генетични причини за диабет тип 1

Причините за диабет тип 1 са неизвестни, въпреки че са идентифицирани няколко рискови фактора. Рискът от развитие на диабет тип 1 се увеличава от някои варианти на гените HLA-DQA1, HLA-DQB1 и HLA-DRB1. Тези гени предоставят инструкции за приготвяне на белтъци, които играят критична роля за имунната система. Гените HLA-DQA1, HLA-DQB1 и HLA-DRB1 принадлежат към семейство гени, наречени комплекс на човешки левкоцитен антиген (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените белтъци на организма от такива, произведени от чужди нашественици като вируси и бактерии.

Обикновено диабет тип 1 се счита за автоимунно заболяване. Автоимунните нарушения възникват, когато имунната система атакува собствените тъкани и органи на тялото. По неизвестни причини при хора с диабет тип 1 имунната система уврежда бета клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Увреждането на тези клетки нарушава производството на инсулин и води до признаците и симптомите на диабет тип 1. [ref. 7]

Как се поставя диагноза

Поставянето на диагноза захарен диабет тип 1 и 2 обикновено не е сложно. То е комбинация от възрастта на пациента, изпитваните симптоми и кръвни тестове. 

Съществуват три основни вида кръвни тестове:

• Плазмена глюкоза на гладно - този тест измерва количеството глюкоза в кръвта на гладно. За да се направи изследването, е необходимо да не се приемат течности (изключение прави водата) и храна поне 8 часа предварително. 

• Глюкозо-толерантен тест - целта е да се оцени способността на организма да преработва глюкозата. Прави се проверка на нивото кръвна захар 2 часа след изпиване на 75 грама глюкоза.

• Гликиран хемоглобин (HbA1c) - глюкозата в кръвта може да се “закачи” за хемоглобина в червените кръвни клетки, които живеят между 90 и 120 дни. Получава се т.нар. гликиран хемоглобин и той дава оценка на средното количество глюкоза в кръвта през последните три месеца. 

След като е поставена диагноза захарен диабет, може да се направят допълнителни изследвания, за да се разграничи типът. 

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Преди инсулинът да може да се използва от тялото, той се секретира като проинсулин. Този предшественик трябва да бъде срязан на определено място, като при това се получават два продукта – активен инсулин и C-пептид. Нивата на C-пептида могат да покажат дали тялото произвежда инсулин, като по този начин се отразява състоянието на бета-клетките на панкреаса. При пациенти с диабет тип 1 тези нива са много ниски или нулеви. При пациенти с диабет тип 2 нивата могат да варират и дори да бъдат високи, тъй като тогава има инсулинова резистентност и не винаги е нарушено производството на инсулин. 

Друго изследване, което може да се направи, е кръвен тест, който да определи наличието на автоантитела към бета-клетките на панкреаса, които свидетелстват за процеси на тяхното саморазрушаване и следователно говори за диабет тип 1. 

Симптоми и усложнения

Пациентите с диабет тип 1 изпитват симптоми, които са свързани с хипергликемията (повишена кръвна захар), която води до нарушение на баланса на течности и електролити в организма. В резултат се появяват:

• полифагия - катаболитно състояние, при което глетките започват да разграждат мазнини и белтъци поради недостиг на глюкоза. Резултатът от него е загуба на тегло и постоянен глад;

• глюкозоурия - наличие на глюкоза в урината;

• полиурия - често уриниране;

• полидипсия - в резултат на дехидратацията, пациентите чувстват засилена жажда;

• замъглено зрение; 

• слабост и замайване.

Нарушенията в организма могат да се ограничат чрез правилно и навременно лечение, което да нормализира нивата на глюкоза в кръвта. Ако това не се прави, тогава може да възникнат сериозни усложнения. Едно от най-опасните е диабетната кетоацидоза - в кръвта се натрупват кетонови тела и това води до нейното подкиселяване. Състоянието може да бъде животозастрашаващо. Други са: диабетна ретинопатия (увреждане на очните дъна и намаляване или загуба на зрението), невропатия (увреждане на нервните влакна), нефропатия (болест на бъбреците), заболявания на сърдечно-съдовата система и др.

Лечение

Захарният диабет тип 1 е хронично заболяване, което продължава цял живот. Лечението цели да поддържа нивото на кръвна захар възможно най-близо до нормалното, за да се избегнат тежките усложнения, които може да причини. Това налага ежедневна инсулинова терапия, както и подходящ режим на хранене, съчетан с регулярни упражнения.

Photo by Kate on Unsplash

Пациентите трябва да регулират много добре едновременно приема на храна и точната доза инсулин. Поради това е необходимо редовно измерване на кръвната захар чрез специални уреди глюкомери, които работят с малки количества кръв и отчитат резултатите много бързо. Спрямо тези резултати се определя дозировката на инсулина с помощта на лекуващия лекар. Някои пациенти използват обикновени спринцовки за инжектиране на инсулина, но вече съществуват и други приспособления като инсулинови писалки. Те осигуряват по-голямо удобство и по-прецизно премерване на дозата. Има и т. нар. инсулинови помпи [ref. 5], които се имплантират подкожно. Някои от тях дори имат вграден сензор, който да отчита кръвната захар и по този начин се извършва строг контрол на нейното ниво.

Много е важно да се предотвратят не само твърде високите нива на кръвна захар (хипергликемия), за които е обяснено го-горе, но и твърде ниските (хипогликемия). Хипогликемията е състояние, което се появява много бързо в резултат на превишена доза инсулин, недостатъчен прием на храна или твърде интензивни физически упражнения. Тя е потенциално опасна и трябва да се третира веднага. Може да я разпознаете по симптоми като замайване, главоболие, треперене, слабост, замъглено зрение и др. В по-леките случаи приемът на подсладена напитка или храна е достатъчно, но в по-тежките може да се наложи интравенозно преливане на глюкоза или инжекция с глюкагон (хормон, който повишава кръвната захар). От миналата година в САЩ е одобрен и назален спрей [ref. 6], съдържащ глюкагон. Неговата употреба не налага инжектиране и бързо и ефективно води до повишаване на глюкозата чрез директно прилагане в носа.  

Четете още за диабета тук: Всичко за диабет тип 2 на едно място

Източници:

1. Type 1 Diabetes. CDC
2. Idiopathic Type 1 diabetes. Journal of Diabetes and its Complications. 2001
3. Environmental triggers and determinants of type 1 diabetes. Diabetes. 2006
4. Coxsackie B4 virus infection of beta cells and natural killer cell insulitis in recent-onset type 1 diabetic patients. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 2007
5. На български: Диабет тип 1
6. Ново лекарство при хипогликемия одобри американската лекарствена агенция. Puls.bg
7. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/type-1-diabetes#genes

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Brooke Lark on Unsplash

В момента специалисти от цял свят са впрегнали усилията си да намерят ефективна и безопасна терапия или медикамент за лечение на COVID-19 - заболяването, причинено от новия коронавирус SARS-CoV-2. 

Прилагат се няколко различни метода с променлив успех, като сред най-обещаващите са комбинацията от хлорохин [ref. 1] и антибиотика азитромицин, вливането на конвалесцентна плазма [ref. 2], т.е. кръвна плазма от хора, които са преболедували заболяването и са изградили антитела срещу вируса, както и лекарството против артрит ремдесивир [ref. 3].

Какви са конвенциналните методи за лечение на COVID-19

Нека първо обобщим [ref. 4] кои са използваните конвенционални методи и лекарствени вещества в борбата с коронавируса.

Кислородна терапия [ref. 5]: тя включва поставяне на назална канюла, неинвазивна механична вентилация, инвазивна механична вентилация, ECMO.

Антибиотици [ref. 5]: Амоксицилин, Азитомицин и флуорохинолони.

Противовирусни препарати: Lopinavir/ritonavir [ref. 5, 6], Ribavirin [ref. 5, 7], Favipiravir (T-705) [ref. 8, 9], Remdesivir [ref. 9-10], Oseltamivir [ref. 11], хлорохин[ref. 9, 12], интерферон [ref. 11, 13].

Кортикостероиди (няма доказан положителен ефект): Methylprednisolone [ref. 11].

Конвалесцентна плазма [ref. 14].

Роля на китайската традиционна медицина

Според обзор, публикуван от китайски учени в International Journal of Biological Sciences [ref. 4], при 85% от пациентите с коронавирус в Китай е прилагана и традиционна китайска медицина, която включва компоненти с природен произход, на които ще се спрем по-долу. Един от благоприятните ефекти на този метод е свързан с облекчаване на тежките странични ефекти от конвенционалното лечение на заболяването.

Приложението на китайска традиционна медицина (КТМ) в борбата с новия коронавирус се основава на опита от епидемията, причинена от SARS през 2003 г. В разглеждания обзор авторите пишат: “Има доста убедителни доказателства в подкрепа на тезата, че китайската традиционна медицина има благоприятен ефект при лечението или профилактиката на SARS. Например, процентът на смъртността в Хонконг и Сингапур е приблизително 18%, докато процентът за Пекин първоначално е над 52% до 5 май и постепенно е намалял до 4% -1% след 20 май 2003 г. Счита се, че драматично намалената смъртност от края на май в Пекин е свързана с употребата на КТМ като допълнение към конвенционалната терапия [ref. 15]”.

Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

След епидемията са публикувани много статии по темата и са провеждани клинични проучвания, които за съжаление не са проведени качествено и следователно не можем да се позоваваме на тях. Необходимо е те да бъдат потвърдени. 

Но билките и растенията, използвани в китайската медицина си остават богат източник на вещества, сред които да се открият потенциални терапевтични агенти. Поради сходството между причинителите на SARS и на COVID-19, получените данни за вещества с активност срещу SARS може да се използват и сега, в разгара на пандемията.

По време не епидемията от SARS, билковите комбинации, характерни за китайската традиционна медицина, са били използвани със следните цели: лечение на инфекцията на горните дихателни пътища, подобряване функцията на имунната защита на лигавица в горните отдели на дихателната система, с противовирусен, противовъзпалителен и имунорегулаторен ефект.

Какви билки са използвали китайците при лечението на COVID-19

Сега, десетте най-често използвани билки в 23 китайски провинции, при лечението на COVID-19 са: Astragalus membranaceus, Glycyrrhiza uralensis, Saposhnikovia divaricata, Rhizoma Atractylodis Macrocephalae, Lonicerae Japonicae Flos (вид Орлови нокти), Fructus forsythiaе, Atractylodis Rhizoma, Radix platycodonis, Agastache rugosa и Cyrtomium fortunei J. Sm. Тези растения са характерни за Азия.

Photo by Lisa Hobbs on Unsplash

Според някои съобщения от китайски учени, определени комбинации от билки, използвани в КТМ, понижават температурата, облекчават кашлицата и потискат бурната имунна реакция [ref. 16] - цитокиновата буря, която е честа причина за смърт при инфекция с новия коронавирус. 

Необходими са още задълбочени изследвания и клинични изпитвания, които да определят с точност ефективността и безопасността на използваните билки и растения в китайската традиционна медицина.

Важно е да се отбележи, че някои билки, използвани в КТМ, съдържат нефротоксини и мутагени, докато токсикологичните особености на повечето китайски билкови лекарства не са напълно изяснени. Освен това билките могат да имитират, увеличават или противопоставят ефектите на конвенционалните лекарства. Затова безопасността на КТМ, използвана за лечение на нововъзникващи коронавирусни инфекции, трябва да бъде внимателно оценена. Особено важно е да се установи токсичността и способността на билките да понижават ефикасността на конвенционалното лечение, поради взаимодействие между билка и лекарство.

Всичко това показва, че е необходимо да подхождаме с внимание и уважение към билките, но и да се радваме, че можем да използваме богатствата на природата за по-добър живот и здраве. 

Подробности за билките, четете тук:

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. На български: Защо маларийното лекарство срещу COVID-19 би било успешно
2. На български: Лечението на коронавирус с плазма - на какво се основава надеждата
3. На български: Лекарство за артрит с надежда за справяне с COVID-19
4. Traditional Chinese Medicine in the Treatment of Patients Infected with 2019-New Coronavirus (SARS-CoV-2): A Review and Perspective. Int J Biol Sci. 2020
5. A rapid advice guideline for the diagnosis and treatment of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) infected pneumonia (standard version). Military Medical Research. 2020
6. The Novel Coronavirus: A Bird’s Eye View. The international journal of occupational and environmental medicine. 2020
7. Nucleosides for the treatment of respiratory RNA virus infections. Antiviral chemistry & chemotherapy. 2018
8. New Nucleoside Analogues for the Treatment of Hemorrhagic Fever Virus Infections. Chemistry, an Asian journal. 2019
9. Remdesivir and chloroquine effectively inhibit the recently emerged novel coronavirus (2019-nCoV) in vitro. Cell Research volume. 2020
10. First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States. The New England journal of medicine. 2020
11. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet (London, England). 2020
12. Hyperimmune IV Immunoglobulin Treatment. A Multicenter Double-Blind Randomized Controlled Trial for Patients With Severe 2009 Influenza A(H1N1) Infection. CHEST Journal. 2013
13. Доклад на СЗО за ситуацията
14. Potential Interventions for Novel Coronavirus in China: A Systemic Review. Journal of medical virology. 2020
15. Statistical evidence for the usefulness of Chinese medicine in the treatment of SARS. Phytotherapy research: PTR. 2004
16. Tetrandrine inhibits differentiation of proinflammatory subsets of T helper cells but spares de novo differentiation of iTreg cells. International immunopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Захарният диабет е хронично заболяване, което води до високо ниво на глюкоза в кръвта. То е познато още под името захарна болест или просто като диабет и е много широко разпространено. Към 2019 година са отчетени почти половин милиард болни, което представлява цели 9.3 % от световното население. Диабетът има три най-често срещани разновидности: диабет тип 1, диабет тип 2 и гестационен диабет (при бременност). В тази статия ще разгледаме по-подробно диабет тип 2 - причини за възникване, симптоматика, лечение, начин на живот.

Какво представлява диабет тип 2

От трите основни видa диабет, тип 2 е най-често срещан - около 90% от случаите. Той се характеризира с нарушена обмяна на веществата и високи нива на глюкоза в кръвта. Но какво означава това?

Глюкозата, известна в лабораторната диагностика още като кръвна захар, представлява нашият основен източник на енергия. Тя идва от разграждането на храната и напитките, които приемаме чрез храносмилателната си система, и с помощта на кръвта се разнася до всички останали клетки на тялото ни, осигурявайки им необходимата енергия за обезпечаване на техните функции. Нормално организмът ни регулира какво количество глюкоза да има в кръвта и какво да влезе в клетките посредством два хормона с противоположна функция - инсулин и глюкагон. Те се произвеждат от специални клетки в панкреаса. Инсулинът се използва от организма като сигнал за навлизане на глюкозата от кръвта в клетките (понижава кръвната захар), а глюкагонът за обратното - излизане на глюкозата от клетките в кръвта (повишава кръвната захар).

При заболяването диабет тялото ни има проблем с преноса на глюкоза от кръвта в клетките, като по този начин те остават в дефицит на енергия, макар и тя да е налична в кръвта. При тип 2 това се дължи на факта, че тялото ни не реагира достатъчно добре на хормона инсулин. По ненапълно изяснени механизми клетките ни понижават чувствителността си към него - състояние, което се нарича инсулинова резистентност. При него нивото на глюкоза в кръвта е повишено, но не достатъчно, за да се класифицира като диабет тип 2. В този етап естественият отговор на организма е да увеличи производството на инсулин, опитвайки се да нормализира количеството на глюкоза в кръвта. С напредването развитието на болестта обаче нивото на произвеждания инсулин отново спада и често се нарушава и функцията на панкреаса. Резултатът е хипергликемия като глюкозата в кръвта е достатъчно висока, за да може заболяването да се определи като захарен диабет тип 2. 

Кой може да се разболее от диабет тип 2

Обикновено диабет тип 2 се наблюдава при хора над 45-годишна възраст. Въпреки това, все по-често се среща при деца, подрастващи и млади индивиди заради наднормено тегло и липса на физическа активност.

Какви са рисковите фактори за диабет тип 2

Рисковите фактори за появата на диабет тип 2 са свързани с два основни аспекта. Известно е, че наличието на диабет тип 2 при наши роднини, особено от първа линия, повишава значително риска от това и ние самите да го развием и има множество асоциирани гени със заболяването. Другата основна група рискови фактори са свързани с начина на живот [ref. 3], както и с някои хронични заболявания.

Най-общо рискови фактори са:

• Ниска физическа активност
• Затлъстяване
• Нездравословна диета
• Наследствена предразположеност
• Високо кръвно налягане
• Възраст
• Хроничен панкреатит
• Синдром на поликистозните яйчници
• Тютюнопушене и др.   

Интересно е да отбележим, че затлъстяването допринася за 55% [ref. 4] от случаите на диабет в САЩ, според проучвания на Центъра за контрол и превенция на заболяванията [ref. 5]. Освен това затлъстяването само по себе си често е свързано с генетична предразположеност, но това съвсем не означава, че всички хора с наднормено тегло развиват диабет. 

Как да разпознаем симптомите захарния диабет тип 2

Симптомите, по които може да разпознаем диабет тип 2, включват:

• силна жажда
• често уриниране
• постоянен глад
• умора
• замъглено зрение
• тъмни петна по кожата
• бавно заздравяване на рани и др.

Как да се справим с болестта

• Здравето ни зависи от нас самите

За разлика от повечето заболявания, диабет тип 2 може да се управлява предимно от нас самите. За някои пациенти е достатъчно да водят целесъобразен начин на живот. Необходим е системен контрол на състоянието и редовно посещение на лекуващия лекар. Трябва също да се спазва внимателно подготвен хранителен режим и да се приемат храни, които да не водят до рязко покачване на кръвната захар. Особено важно е да бъдем предпазливи с консумацията на въглехидрати и е най-добре да се консултираме с лекар ендокринолог или диетолог кои са правилните решения за нашата диета. Също така от изключително значение е да поддържаме здравословно тегло, да се движим повече, да живеем с възможно най-малко стрес. 

• Най-често употребяваното стартово лекарство е метформин

При някои хора е необходим и прием на лекарства, предписани от лекуващия лекар. Съществуват различни подходи и разнообразен набор от перорални и инжекционни медикаменти, които се използват за лечение на диабет. Тяхното определяне зависи от цялостното състояние на пациента, както и наличието на други заболявания.  Най-често употребяваното стартово лекарство е метформин [ref. 6]. То е на достъпна цена и се използва за намаляване на количеството кръвна захар. Поради странични ефекти, които може да предизвика, е важно да уведомите лекаря си за съпътстващи заболявания. Възможно е с времето да е необходима смяна на лекарствата, а понякога и прием на инсулин.

• Науката и медицината се развиват постоянно и се търсят нови терапии 

За пациенти с диагноза диабет тип 2 е от първостепенна необходимост поддържането на високо качество на живот и спазването на добър хранителен и тренировъчен режим, независимо от това дали е нужен прием на допълнителна лекарства. Освен това науката и медицината се развиват постоянно и се търсят нови терапии с по-малко странични ефекти. Едно такова обещаващо проучване е публикувано в списанието Nature Medicine в края на 2019 година [ref. 7]. То е първа крачка към нова терапия, която би могла да предотврати разрушаването на клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин, при пациенти с диабет тип 2. 

Източници:

1. Глобални и регионални оценки на разпространението на диабет за 2019 г. и прогнози за 2030 и 2045 г .: резултати от Международната федерация за диабет
2. Захарен диабет тип 2
3. Управление на кръвната захар при захарен диабет тип 2
4. Разпространение на наднормено тегло и затлъстяване сред възрастни с диагностициран диабет - САЩ, 1988-1994 и 1999-2002
5. Център за контрол и превенция на заболяванията
6. Метформин
7. Адипсин запазва бета клетките при диабетни мишки и се свързва със защита от диабет тип 2 при хора

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните й интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Множествената склероза (МС) е заболяване, което засяга централната нервна система - главния и гръбначния мозък. При него имунната система напада и разрушава защитната миелинова обвивка на нервите, а това от своя страна нарушава комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.

За съжаление все още не е открито лечение на заболяването, но се разработват все по-добри препарати, които да го контролират или с други думи - терапии, модифициращи заболяването. Тяхното действие се състои в това да намалят тежестта и продължителността на пристъпите, като по този начин ограничават и вредните неврологични ефекти от тези пристъпи.

Тези лекарства се използват при пациентите, които са в т.нар. рецидивиращ-ремитиращ етап от болестта [ref. 1], при който пристъпите се редуват със затишие. Заболелите обикновено се диагностицират с множествена склероза именно в тази фаза и може да останат в нея в продължение на десетилетия. Ако състоянието се неглижира и не се приложи никакво лечение, пациентът може да навлезе в следващата тежка фаза - тази на вторично-прогресиращата множествена склероза, при която няма периоди на подобрение, а само на влошаване. В този случай модифициращите заболяването терапии стават неефективни.

Затова е важно още в самото начало да се предприемат мерки и заболяването да се атакува в рецидивиращия-ремитиращ етап. Около 10% от пациентите се диагностицират с множествена склероза в първично-прогресиращия етап на заболяването.

Photo by Timothy Dykes on Unsplash

Търсенето на лечение или по-добри препарати, които да осигуряват добро качество на живот на болните от множествена склероза, не спира. Затова тук ще предоставим на читателя информация за новостите в областта, като се спрем на възможностите в Европа.

Офатумумаб

През септември миналата година (11-13 септември 2019) в Стокхолм се проведе среща на Европейския комитет за лечение и изследване на множествената склероза (ECTRIMS), където се събраха изследователи на заболяването и представители на фармацевтични компании, за да споделят опит и да обсъдят новостите. На срещата бяха представени и резултатите от две клинични изпитвания [ref. 2] във фаза 3 за ефективността и безопасността на препарата офатумумаб (ofatumumab, OMB157) на Novartis. Сравнена е ефективността му [ref. 3] в потискането на пристъпите с тази на терифлуномид (teriflunomide) с търговското име Aubagio® на Sanofi Genzyme.

Офатумумаб е продукт на датския производител на антитела Genmab и представлява литично моноклонално антитяло, което се свързва специфично с антигена на човешки клъстер на диференциация 20 (CD20), разположен върху В-лимфоцитите, които имат значение както за множествената склероза, така и за някои видове рак на кръвта. Затова офатумумаб е одобрен за лечение на хроничната лимфоцитна левкемия.

Подобно на ритуксимаб (rituximab) и окрелизумаб (ocrelizumab), офатумумаб се свързва с CD20 на повърхността на В клетките, което води до намаляване на тяхното количество. Това намалява възпалението в централната нервна система. Смята се, че офатумумаб има по-силна връзка с CD20 и може да бъде по-активен от съществуващите лекарства. Резултатите от клиничното изпитване във фаза 3 показват, че офатумумаб изглежда безопасен. В сравнение с терифлуномид, офатумумаб демонстрира значително намаляване на годишния процент на рецидив с най-малко 50%, значително намаляване на 3-месечната и 6-месечната потвърдена прогресия на инвалидността, значително потискане на гадолиниевите лезии (Gd) и намаляване на броя на новите и увеличаващи се лезии. Като цяло това демонстрира дълбоко потискане на възпалителната активност. Резултатите показват, че офатумумаб се счита за безопасно и ефикасно лечение за рецидивираща ремитираща множествена склероза.

Натализумаб при бременни жени с множествена склероза

По време на срещата на ECTRIMS са представени и данните от изследване, проведено то Университета в Рим “Тор Вергата”, в което учените изследвали годишните проценти на рецидив при бременни жени, приемащи натализумаб (natalizumab [ref. 4]). Te установили, че жените, които продължават да приемат натализумаб по време на бременността и в следродилния период, имат по-нисък риск от рецидив в сравнение с тези, които преустановяват лечението, преди да забременеят, или тези с ранно прекъсване на лечението. Според тях, лечението с натализумаб не е свързано с тежки нежелани събития по време на бременността и при новородените, но е имало случаи на анемия при бебетата. Затова е необходима по-голяма извадка за допълнителна оценка на всички рискове за плода. Разбира се, не трябва да забравяме, че използването на лекарства по време на бременност трябва да бъде обсъдено с нашите лекари - невролог и акушер-гинеколог.

Предложението на Anokion

Швейцарската компания Anokion също представи резултатите си [ref. 5] по време на срещата. Тази компания разработва лечение, което “обучава” имунната система да игнорира здравата тъкан, вместо да я атакува. Идеята им е да се инжектира копие на автоимунните антигени в черния дроб, което след това помага на имунната система да понася по-добре антигените. При миши модели на множествена склероза лечението на Anokion успяло да забави или дори да предотврати прогресирането на състоянието. При тези обещаващи резултати Anokion очаква да започне клинични изпитвания на лечението при хора тази година.

Напредък в лечението на МС със стволови клетки

При пациентите с много активно рецидивиращо заболяване понякога се прилага химиотерапия, която да унищожи имунните клетки в организма и те да бъдат заместени с автоложни хематопоетични стволови клетки (АХСК). Тези клетки се събират от пациента преди химиотерапията и след нея му се вливат обратно, за да дадат начало на нова популация, която да не напада миелиновите обвивки.

Изглежда повечето хора, лекувани по този начин, не показват данни за активност на заболяването след еднократно лечение (т.е. няма нови рецидиви, няма нови или активни лезии, открити чрез ЯМР) и някои от тях [ref. 6] са демонстрирали спечелване на функция.

Трябва да се вземе под внимание агресивността на този метод, което го прави приложим само в тежки случаи на множествена склероза.

В допълнение към АХСК, учените изследват използването и на други видове стволови клетки, като мезенхимни стволови клетки (МСК), които не изискват химиотерапия.

По време на ECTRIMS д-р Антонио Учели [ref. 7] (Университет в Генуа) представи предварителни резултати от международно многоцентрово клинично изпитване [ref. 8] във фаза 2, което оценява безопасността и клиничната ефективност на МСК за лечението на множествена склероза. Мезенхимните стволови клетки са клетки вероятно биха имали полза при лечението на невродегенеративни заболявания, поради способността им да намаляват възпалението и потенциално да защитят миелина и да засилят възстановяването.

Международното проучване включва 144 участници с рецидивиращо-ремитиращи и прогресивни форми на МС. Ранните данни потвърждават, че лечението е безопасно, но няма значителни промени в намаляването на активните лезии в лекуваната група след 24 седмици (това са първични резултати от проучването). Наблюдавана е тенденция на намаляване на рецидивите в лекуваната група. По-нататъшният анализ на данните ще оцени други клинични резултати и дали има възстановяване на миелина. 

Всички изследвания, представени по време на ECTRIMS, може да видите тук [ref. 9].

Важно е да се отбележи, че докато тези вещества са в процес на развитие, може да минат години, преди те да достигнат до пазара, ако изобщо успеят. Освен това, въпреки че тези лечения може да са в състояние да потиснат автоимунните атаки, не е ясно дали могат да осигурят лечение. Независимо от това, много компании смятат, че блокирането на автоимунните атаки при множествена склероза може да се използва като идея и в борбата с други автоимунни състояния като диабет тип 1.

Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза

През ноември миналата година (2019) Европейската агенция по лекарствата препоръча [ref. 10] ново лечение за множествената склероза. Новото лекарство се нарича сипонимод (siponimod) и е с търговското название Mayzent. Здравният регулатор счита, че сипонимод [ref. 11] е безопасен и ефективен за хора с „активна“ вторично прогресираща множествена склероза.

Новото лекарство представлява модулираща имунната система терапия, за която се смята, че действа чрез задържане на определени бели кръвни клетки в лимфните възли на тялото, като ги изолира от кръвообращението и от централната нервна система.

В САЩ, Националният институт за високи постижения в здравеопазването и грижите (NICE) започна оценката си на лекарството, за да реши дали то трябва да бъде предписвано от Националната здравна служба (NHS) и решение се очаква в средата на 2020 г.

Важно е да се отбележи, че тъй като сипонимод действа само върху имунната система, то няма да помогне на всички с вторично прогресираща множествена склероза, а само на тези, които все още имат рецидиви, т.е. тези, при които има активна фаза на заболяването.

Генетични фактори, предразполагащи към развитие на МС

Въпреки че причината за множествената склероза е неизвестна, се счита, че вариациите в десетки гени са включени в риска от множествена склероза. Промените в гена HLA-DRB1 са най-силните генетични фактори на риска за развитие на множествена склероза. Други фактори, свързани с повишен риск от развитие на множествена склероза, включват промени в гена IL7R и фактори на околната среда, като излагане на вируса на Епщайн-Бар (Epstein-Barr), ниски нива на витамин D и тютюнопушене.

Генът HLA-DRB1 принадлежи към семейство гени, наречени човешки левкоцитни антигени (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от чужди нашественици (като вируси и бактерии). Всеки HLA ген има много различни нормални вариации, което позволява на имунната система на всеки човек да реагира на широк спектър от чужди протеини. Вариациите в няколко HLA гена са свързани с повишен риск от множествена склероза, но един конкретен вариант на гена HLA-DRB1, наречен HLA-DRB1*15:01, е най-силно свързаният генетичен фактор.

Генът IL7R дава инструкции за синтзиране на едно парче от два различни рецепторни протеина: рецептора на интерлевкин 7 (IL-7) и рецептора TSLP. И двата рецептора са вградени в клетъчната мембрана на имунните клетки. Тези рецептори стимулират сигналните пътища, които индуцират растежа и деленето (пролиферацията) и оцеляването на имунните клетки. Генетичната вариация, участваща в множествена склероза, води до производство на IL-7 рецептор, който не е вграден в клетъчната мембрана, а вместо това се намира вътре в клетката. Не е известно дали тази промяна засяга рецептора TSLP.

Тъй като гените HLA-DRB1 и IL-7R участват в имунната система, промените в двете могат да са свързани с автоимунния отговор, който уврежда миелиновата обвивка и нервните клетки и води до признаците и симптомите на множествена склероза. Не е ясно обаче каква точно роля играят двата гена в развитието на състоянието. [ref. 11]

Значение на някои билки като подкрепа при лечението на множествената склероза

Прегледът на литературните данни показва, че билковите лекарства могат да бъдат ефективни при лечението на множествената склероза и свързаните с нея симптоми, като намаляват демиелинизацията, подобряват ремиелинизацията и потискат възпалението в централната нервна система.

Въз основа на обзор по темата от 2018 г. [ref. 12], може да се заключи, че противовъзпалителният ефект е основната причина за терапевтичните ефекти на лечебните растения при заболяването. Чрез тях лечебните растения намаляват тежестта на заболяването и понижават невропатологичните промени. Противовъзпалителните ефекти на лекарствените растения обикновено се проявяват чрез потискане на инфилтрацията на възпалителните клетки в централната нервна систем, намалявайки производството на провъзпалителни и възпалителни цитокини.

Лечебните растения и техните производни, за които има информация в научната литература, че повлияват благоприятно състоянието на пациенти с МС, са:

• Гинко билоба (Ginkgo biloba),
• Джинджифил (Zingiber officinale),
• Куркума (Curcuma longa),
• Жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Валериана (Valeriana officinalis),
• Американска червена боровинка (Vaccinium macrocarpon),
• Черен кимион (Nigella sativa),
• Кава или кава-кава (Piper methysticum),
• Шафранов минзухар (Crocus sativus),
• Азиатски женшен (Panax ginseng),
• Босвелия (Boswellia papyrifera),
• Европейска винена лоза (Vitis vinifera),
• Gastrodia elata,
• Чай (Camellia sinensis),
• Вечерна иглика (Oenothera biennis),
• MS14 [ref. 13] - иранска билково-морска смес, състояща се от 90% Penaeus latisculatus (вид скарида), 5% целина/селъри (Apium graveolens) и 5% жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Канабис (Cannabis sativa).

Източници:

1. Научни изследвания за рецидивиращата-ремитираща множествена склероза
2. Клинични изпитвания на офатумумаб за лечение на множествена склероза
3. Novartis ofatumumab demonstrates superiority versus Aubagio® in two head-to-head Phase III multiple sclerosis studies. www.novartis.com
4. Maintenance of natalizumab during the first trimester of pregnancy in active multiple sclerosis. Multiple sclerosis (Houndmills, Basingstoke, England). 2020
5. European Biotechs Showcase Multiple Sclerosis Treatments in Stockholm. www.labiotech.eu
6. Canadian Bone Marrow Transplantation (BMT) Trial. mssociety.ca
7. Публикации на Антонио Учели
8. Latest MS Research News. Update: Preliminary Results of the Mesenchymal Stem Cell Study for the Treatment of Multiple Sclerosis ECTRIMS 2019. mssociety.ca
9. New treatment for MS recommended in Europe. www.digitaljournal.com
10. Научни публикации за сипонимод
11. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/multiple-sclerosis#
12. A Review of Herbal Therapy in Multiple Sclerosis. Adv Pharm Bull. 2018
13. MS14, an Iranian Herbal-Marine Compound for the Treatment of Multiple Sclerosis. Chin J Integr Med. 2010

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

За съжаление статистиката сочи, че ракът на гърдата е на второ място сред онкологичните заболявания, водещи до смърт при нежния пол. В България всяка година се диагностицират над 3500 нови случая на рак на млечната жлеза като се счита, че всяка десета жена у нас ще развие болестта. Към този момент ранната диагностика е основният метод за профилактика. Тя е важен фактор за успешното лечение на рака. За щастие през последните години стана ясно, че учените са се заели да разработят ваксини срещу коварната болест.

Кои са рисковите фактори и причините за развитие на рак

Рисковите фактори и причините, които може да доведат до развитие на рак на млечната жлеза са много и действието им се проявява, при едновременно наличие на няколко от тях. Трябва да отбележим, че сериозна роля играе и генетичната предразположеност. Профилактичните прегледи са задължителни, особено в семейства, при които е имало такъв проблем.

• Мутации в добрите гени BRCA1 и BRCA2

Учените обръщат голямо внимание на гените BRCA1 и BRCA2 [ref. 1], които в нормално състояние предотвратяват безконтролния растеж на клетките и видоизменянето им в ракови. Появата на мутации в тези гени може да попречи на изпълнението на защитните им функции. За щастие обаче, при някои дами, носещи такива мутации, никога не се появява рак на гърдата. Затова изследването за наличие на подобни генетични изменения не е част от рутинния профилактичен преглед. Извършва се само по решение на лекаря при конкретна причина.

• Ракът на гърдата и връзката с рака на яйчниците

Множество изследвания доказват, че мутации в тези гени са свързани с развитието на рак не само на гърдите, а и на яйчниците [ref. 2]. Тъй като мутиралите гени са наследствени. а не спонтанно възникнали, жени, които са страдали от тумор на яйчниците, причинен от мутация в гените BRCA1 или BRCA2, са изложени на повишен риск от развитие и на рак на гърдата.

• Повече деца и по-дълго кърмене намаляват вероятността от рак на гърдата

В развиващите се страни се раждат повече деца и периодите на кърмене за една жена средно са по-дълги. Според Групата за сътрудничество по въпросите за хормоналните фактори при рак на гърдата (The Collaborative Group on Hormonal Factors in Breast Cancer), ако жените от развитите общества последват този пример, заболеваемостта ще спадне до 6,3 на 2,7 жени на 100 [ref. 3]. Разбира се, раждането на деца не може да бъде метод за превенция на рак, но ползите от кърменето са големи както за бебето, така и за майката.

• Естрогенът

Има все повече доказателства, че женският полов хормон естроген има отношение [ref. 4] към рака на гърдата. Заболяването има три основни подвида: тройно негативен, HER2-позитивен и хормон-рецептор позитивен (естроген- и прогестерон-рецептор позитивен). Две трети от всички тумори на млечната жлеза спадат към естроген-рецептор позитивния вид (ER+), което означава, че по повърхността на туморните клетки има рецептори за естроген и те реагират на циркулиращия в кръвта хормон. 

Други вероятни причини и фактори за развитието на рак на гърдата са:

• Твърде ранно начало на менструацията (11-12 години);
• Късна менопауза (след 55 години);
• Късна първа бременност (след 35 години);
• Кратки периоди или пълна липса на кърмене;
• По-малък брой бременности;
• Аборти;
• Затлъстяване;
• Алкохол (повече от 1-2 чаши дневно);
• Липса на физическа активност;
• Хормон заместителна терапия [ref. 5];
• Възрастта - две трети от заболелите са на възраст над 55 години.

Какви начини за профилактика на рака на гърдата има днес

Основният начин за профилактика на рака на гърдата е редовното провеждане на профилактични прегледи [ref. 6]. Това включва ежегодни посещения при специалист мамолог, който при по-младите жени, които нямат оплаквания или фамилна обремененост, използва ехограф, а след 35-годишна възраст - мамограф. При дамите, които имат близки роднини с рак на гърдата, прегледите с помощта на мамограф е препоръчително да започнат още след 30-тата им година.

Мамографът си служи със слабо рентгеново лъчение и се използва както за профилактика, така и за диагностика на рак на млечната жлеза. Той открива опасните образувания в съвсем ранен етап, когато те не са достатъчно големи, за да се напипат с ръка - т.нар. палпация. Необходими са две години за нарастването на формацията, преди тя да може да бъде палпирана.

Освен профилактичните прегледи, всяка жена е добре и сама да обръща внимание на това дали има промени в гърдите ѝ. Хубаво е да следи за симптоми, като появили се бучки, включително и под мишниците, изтичане на секрет от едната гърда, промени във вида на зърното или кожата. Заболяването е коварно и с това, че бучките обичайно не са болезнени и може да останат незабелязани при самостоятелна проверка. Затова прегледът при лекар е най-добрата профилактика. Направление за преглед при мамолог може да се вземе и от личния гинеколог.

От значение за предотвратяване на рака на млечната жлеза е и начинът на живот - фактор, който най-често се пренебрегва. Алкохолът и затлъстяването повишават риска от развитие на заболяването. От древност е известна мисълта, че най-доброто лечение е превенцията. Затова си струва да положим усилия още преди да е станало късно - ограничаването на вредните навици, спортът и добрата физическа форма може да допринесат значително за намаляване на риска от развитие на рак на гърдата. Според проучване от 2010 г. [ref. 7], 26,8% от всички случаи на заболяването във Великобритания са свързани с начина на живот и факторите на околната среда. 

При жени, за които е установен много висок риск от развитие на заболяването, може да бъдат предприети и крайни мерки, като мастектомия [ref. 8] - превантивно отстраняване на гърдите. Анджелина Джоли е един от примерите за жена, изложена на висок риск от заболяването и предприела тази смела стъпка. Но разбираемо, тази процедура може да се отрази много негативно в психологически и емоционален план и не бива да се прилага при жени, за които няма категорично основание.

Също при жени с висок риск от рак на гърдата може да се приложи и химиопревенция [ref. 9]. Химиопревенцията не бива да се бърка с химиотерапия. Това е прием на лекарства, които блокират естрогеновите рецептори или понижават количеството на естрогена в определени тъкани. Такава терапия може да бъде назначена само от лекар, като се вземат предвид рискът от рак на гърдата при конкретната жена, както и страничните ефекти на лекарствата.

Билки, които може да подпомогнат лечението на рака на гърдата

Съществуват билки и лечебни растения, които изглежда притежават известен потенциал да подпомогнат лечението на рака на гърдата. Те не го лекуват сами по себе си, но под лекарско наблюдение може да окажат благотворен ефект върху състоянието на пациента.

Такива растения и билки са [ref. 15]:

• Пурпурна ехинацея (Echinacea purpurea) - флавоноидите действат като имуностимулатор и присъстват в ехинацеята. Те насърчават активността на лимфоцитите, увеличават фагоцитозата при макрофагите и действието на NK-клетките, а също така намаляват вредните последици от лъчетерапията и химиотерапията. Флавоноидите може да помогнат за удължаване на живота на пациентите с прогресиращ стадий на рак.

• Чесън (Allium sativum) - противораковата активност на чесъна вероятно се дължи на голямото количество органични сулфиди и полисулфиди, подсилването на имунната защита (броят на супресорните Т-клетки се увеличава и превръща лимфоцитите във форма, която убива раковите клетки) и др. Смята се, че чесънът може да облекчи неразположенията от химио- и лъччетерапията.

• Куркурма (Curcuma longa) - куркуминът, активната съставка на куркумата, присъства в коренището и основата му. Известно е, че куркуминът има противораково действие поради фенолните си вещества. Размножаването на раковите клетки в белите дробове, гърдата, кожата и стомаха се ограничава от куркумина. Той повишава и естествената антиоксидантна активност на организма.

• Репей (Arctium lappa) - той стимулира действието на макрофагите, ограничава размножаването на раковите клетки и има имуномодулиращи свойства.

• Азиатски женшен (Panax ginseng) - активните вещества на женшена намаляват или блокират тумор-некротизиращия фактор в кожата на мишки, блокират размножаването и метастазите на раковите клетки, стимулират диференциацията на клетките и влияят на нивото на интерферона. Женшенът е най-активен във вид на екстракт и сушен прах за предотвратяване на появата на рак.

• Ленено семе, витамин D, зелен чай и растения богати на каротеноиди.

Има ли ваксина срещу заболяването

В началото на месец октомври 2019 г. имунологът д-р Кийт Нътсън [ref. 10] от Клиника Майо, съобщи, че се очаква до 8 години да има ваксина срещу рак на гърдата. Тя ще бъде продукт на усърдната работа на екипа му. Ваксината ще намери приложение както при профилактиката и превенцията, така и като съпътстващо лечение на онкологичното заболяване.

Доктор Нътсън твърди, че имунолозите в клиниката вече са готови с две ваксини - срещу тройно негативен рак на гърдата и срещу HER2-позитивен рак, а в момента се разработва и такава срещу дуктален карцином “на място” (carcinoma in situ). 

Според думите му [ref. 11], тези ваксини са ефективни и нямат странични ефекти, но преди да се пуснат на пазара е необходимо да бъдат проведени мащабни клинични проучвания, за да докажат това и пред Американската агенция за контрол на храните и лекарствата. 

Всяко лекарство преминава през клинично изпитване

Трябва да се има предвид, че когато се твърди, че един медикамент е готов, не винаги означава, че е пуснат за употреба. Преди да бъде приложено в практиката, всяко лекарство преминава през клинично изпитване. То включва няколко фази [ref. 12] и отнема години. Обикновено първата фаза включва малък брой хора (20-80) и цели да установи безопасността на веществото, дозата и страничните ефекти.

През втората фаза в изпитването вземат участие 100-300 доброволци, като при тях се установява ефикасността на лекарството. Във фаза 3 се включват няколко хиляди души - потвърждава се ефикасността, ефективността, безопасността и се сравнява с вече съществуващи терапии.

Разбира се, клиничните изпитвания са изключително скъпи - обичайно фаза 2 струва между 12 и 20 милиона долара, а фаза 3, в която взима участие най-голям брой хора, може да струва двойно.

Ваксината NeuVax

Освен проектите на д-р Нътсън и колегите му, има още научни групи, които работят по темата, като една от разработваните ваксини вече дори е преминала през финалната фаза 3 на клинични изпитвания - това е NeuVax [ref. 13]. Тя е насочена към рак на гърдата свързан с HER2 - белтък, който подпомага клетъчния растеж и когато нещата са извън контрол - води до образуването на тумор.

Какъв е механизмът на действие на ваксината срещу рака на гърдата

Аналогично на традиционните ваксини, които обучават имунната система да напада конкретни болестотворни микроорганизми, ваксината срещу рак на гърдата има за цел да активира собствената ни имунна система да се бори срещу причинителя на заболяването - в случая това са раковите клетки.

Това е възможно, тъй като клетките на различните видове рак са свързани с производството на специфични молекули - антигени, различни за всеки вид. Ако имунните клетки се научат да разпознават тези конкретни молекули като вражески, те ще нападат произвеждащите ги клетки още при появата им в организма.

В тялото ни непрекъснато възникват потенциално опасни клетки, но има механизми, по които те биват отстранявани от организма, без дори да разберем, че това се е случило. Диагностичните методи [ref. 14] днес са достигнали прецизност, която позволява на лекарите да открият туморите още в много ранен етап, но за съжаление не знаем с кои от тези микроскопични формации организмът би се справил сам и кои ще продължат развитието си. Затова се налага лечението да започне дори в случаите на миниатюрни тумори.

Подходящата ваксина би предотвратила появата на рак 

Съществуването на подходяща ваксина срещу рак би подпомогнало значително собствените сили на тялото да се справи с нововъзникващите ракови клетки. Но за съжаление всеки вид и дори подвид рак е различен от останалите и не е възможно създаването на една ваксина срещу всички.

Въпреки това, жените, които вече са заболели, ще получат мощна подкрепа в лечението си, ако бъдат ваксинирани. За изложените на висок риск от развитие на заболяването, особено наследствен, подходящата ваксина би предотвратила появата на рак още в зародиш. Затова се надяваме наистина само още няколко години да ни делят от успешното лечение и превенция на рака на гърдата.

Източници:

1. Breast and ovarian cancer risks due to inherited mutations in BRCA1 and BRCA2.  Science (New York, N.Y.). 2003
2. Integrated genomic analyses of ovarian carcinoma. Nature. 2011
3. Breast cancer and breastfeeding: Collaborative reanalysis of individual data from 47 epidemiological studies in 30 countries, including 50 302 women with breast cancer and 96 973 women without the disease. The Lancet. 2002
4. Estrogen metabolism and breast cancer. Cancer letters. 2015
5. Priorities for the primary prevention of breast cancer. CA: A Cancer Journal for Clinicians. 2014
6. Risk determination and prevention of breast cancer. Breast cancer research: BCR. 2015
7. 16. The fraction of cancer attributable to lifestyle and environmental factors in the UK in 2010. British journal of cancer. 2012
8. Prophylactic mastectomy for the prevention of breast cancer. The Cochrane database of systematic reviews. 2010
9. Breast cancer chemoprevention: old and new approaches. Journal of biomedicine & biotechnology. 2012
10. Професионална биография на д-р Кийт Нътсън. www.mayo.edu/research/faculty/knutson-keith-l-ph-d/bio-00026672
11. Mayo Breast Cancer Vaccine Could Be Available In Less Than A Decade. Forbes
12. Фази на клиничните изпитвания. https://en.wikipedia.org/wiki/Clinical_trial#Phases
13. Efficacy and Safety Analysis of Nelipepimut-S Vaccine to Prevent Breast Cancer Recurrence: A Randomized, Multicenter, Phase III Clinical Trial. https://clincancerres.aacrjournals.org/content/25/14/4248.abstract
14. Protein biomarkers for the early detection of breast cancer. International journal of proteomics. 2011
15. Natural cures for breast cancer treatment. Saudi Pharm J. 2016

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

В продължение на хиляди години растенията са били използвани като източник на здраве. Свикнали сме да възприемаме единствено билките като лечебно средство, но учените не пропускат да потърсят такива свойства и в растенията, които консумираме под формата на храна или подправки. Включително в борбата с рака [ref. 1] — към момента има над 860 научни публикации [ref. 2], които свързват апигенина и лечението на рак.

Едно от тях е магданозът, а в него — активното вещество апигенин. В тази статия ще се опитаме да разгледаме подробно източниците и свойствата на апигенина, като в детайли ще се спрем на механизмите, които стоят зад установеното противораково действие на веществото. Ще разберем можем ли да наречем магданоза и целината билки против рак.

Кои са източниците на апигенин в менюто ни — билки и храни

Освен в магданоза, апигенин се открива още и в чая от лайка (Matricaria), целината (Apium graveolens, Celery), селърито [ref. 3] (или така наречената дръжкова целина, добила популярност у нас едва през последните години), ябълките, червеното вино и гроздето. Той е една от активните съставки в китайската традиционна медицина, но противораковата му ефективност е установена от учените чак през 1986 година [ref. 4].

Други добри източници на апигенин са грейпфрут, лук, портокали и също така се открива в по-високи нива (в сравнение с други храни) в някои билки — в равнец, естрагон, киранто, лисича, иглолистник, женско биле, лен, пасифлора, хорен, мента, босилек и риган. Той се намира и в бирата и е активна съставка на Гинко билоба.

Приблизително 0,8–1,2% от теглото на лайката се полага на апигенина и това я прави един от най-значимите източници на веществото.

Това означава, че ние несъзнателно приемаме апигенин с храната си, ако тези растения и напитки са част от нашето меню.

Какво точно е апигенинът

Апигенинът се обозначава с химичното наименование 4′,5,7-трихидроксифлавон и спада към групата на флавоноидите [ref. 5] — това са малки молекули с растителен произход, за които има доказан антиоксидантен, противовъзпалителен и противораков ефект.

Всичко това, наред с ниската токсичност [ref. 6] на апигенина и неспособността му да предизвиква мутации, е насочило интереса на изследователите да проучат потенциала му за лечение за рак.

Апигенинът не се разтваря добре във вода, но е установено, че се елиминира от организма сравнително бавно [ref. 7] (поне при плъхове), което дава надежди, че веществото може да се акумулира и така да оказва терапевтичния си ефект.

Това вещество има още противовирусно и антибактериално действие и понижава кръвното налягане [ref. 8].

Върху кои видове рак има влияние апигенинът

Установено е, че апигенинът потиска развитието на различни видове рак при човека — както ин витро (в лабораторни условия), така и ин виво (в живия организъм).

Сред онкологичните заболявания, срещу които веществото е показало активност, са ракът на гърдата [ref. 9], простатата, белия дроб [ref. 10], дебелото черво [ref. 11] (още наричан колоректален), на черния дроб, меланома [ref. 12] (рак на кожата), остеосаркома (рак на костите), рак на панкреаса [ref. 13] и други.

Изследванията продължават върху различни видове онкологични заболявания и резултатите са обещаващи.

Важно е да се отбележи, че апигенинът се разглежда като подпомагащо вещество — в комбинация с химио- или лъчетерапия резултатите са най-добри. Тъй като се наблюдава развитие на устойчивост (резистентност) на раковите клетки към широко използваните химиотерапевтици, се търсят нови молекули и активни вещества, които да ги заместят или допълнят.

Какви са механизмите зад ефективността на апигенина

Важно е да познаваме навиците на врага, за да го победим. Така е и с рака, затова тук ще се задълбочим малко повече в механизмите, по които апигенинът действа върху раковите клетки, за да ги потисне.

Характерно за раковите клетки е, че за разлика от нормалните клетки, изграждащи тялото ни, те не спират да се делят. В жизнения цикъл [ref. 14] на една обикновена клетка има контролни пунктове, проверки и знаци “Стоп” — правила, с които тя се “съобразява”. Но за раковите клетки правилата не важат и те се размножават неконтролируемо — процесът на намножаване се нарича пролиферация [ref. 15]

Когато клетката не е ракова и в нея се появи опасна мутация, генетичният ѝ материал подлежи на поправка (репарация) или пък клетката тръгва по пътя на програмираната клетъчна смърт или апоптозата [ref. 16] — тя се самоубива, за да предпази организма от възникването на раково заболяване. Но поведението на раковите клетки се различава — те не се самоубиват.

Друга особеност на клетките, тръгнали по лош път, е че те напускат мястото, в което са възникнали и се разпространяват из различни части на организма — така туморът метастазира и се образуват разсейки.

Апигенинът се намесва във всички тези процеси. Установено е, че той потиска пролиферацията на раковите клетки, като предизвиква апоптоза — така броят на увредените клетки намалява. Веществото предизвиква и процес, наречен автофагия [ref. 17] или “самоизяждане” на раковите клетки.

Друг механизъм, по който апигенинът ограничава развитието на ракови клетки, е като модулира жизнения им цикъл, по начин, който да спре деленето [ref. 18]. Ограничава подвижността им и потиска тяхната миграция към други органи и тъкани — това понижава опасността от възникването на разсейки.

Установен е и още един механизъм на действие, който включва стимулация на имунния отговор [ref. 19] на тялото.

Ако трябва да навлезем още по-дълбоко в процесите на вътреклетъчно ниво, ще стигнем до много и различни сигнални пътища, върху които влияе апигенинът. Тук само ще ги споменем за най-любопитните: PI3K/AKT, MAPK/ERK [ref. 20], JAK/STAT, NF-κB и Wnt/β-катенин.

Удивително е, че това вещество действа едновременно върху няколко различни процеса в борбата срещу рака - например, може едновременно да предизвика апоптоза и автофагия или пък апоптоза и задържане на раковата клетка в определен етап от клетъчния цикъл, което спира размножаването ѝ.

Потенциалът на апигенина да стане част от лечението на рак

Апигенинът се изучава като подпомагащо средство, което да се комбинира с химиотерапевтиците с цел преодоляване на резистентността към тях, но може да намери и приложение като хранителна добавка за облекчаване на техните тежки странични ефекти. 

Към момента, стратегиите, които се разработват за борба с рака, включват един от следните механизми: предизвикване на автофагия или апоптоза, потискане на способността на раковите клетки да се придвижват до други органи и тъкани, регулация на жизнения цикъл на клетките или имуностимулация.

Както описахме по-горе, апигенинът притежава всички тези активности едновременно и това е демонстрирано при много различни видове рак.

Апигенинът предизвиква апоптоза, автофагия и имунен отговор и потиска жизнения цикъл на раковите клетки, както и тяхната миграция и инвазия в други тъкани, като влияе на различни сигнални пътища в клетката. Стрелката ↙ показва предизвикване, а знакът ⊥ показва блокиране на ефектите. Стрелката ↑ показва стимулиране, а ↓ показва потискане на сигналния път. Credit: Xiaohui Yan et al. [ref. 1]

В допълнение към това, апигенинът проявява силна селективна цитотоксичност - това означава, че засяга само раковите клетки, без да причинява вреда на нормалните. Този феномен засяга и клетките, които са в основата на рецидивите при онкологичните заболявания, метастазите и резистентността - раковите стволови клетки [ref. 21].

Все още не се знае какви механизми стоят зад това свойство на апигенина и са нужни още изследвания по темата.

За съжаление, самостоятелната противоракова активност на апигенина, макар и впечатляваща, остава недостатъчна при прилагане на физиологични концентрации при човека.

Проучванията показват, че висока ефективност се постига при едновременното прилагане на апигенин и химиотерапевтици като паклитаксел или цисплатин. Така тяхното действие взаимно се подсилва - апигенинът допълва тяхното действие, като влияе на различни сигнални пътища и ракът бива атакуван от няколко страни едновременно.

Освен това, в няколко проучвания е показан протективен ефект на апигенина - например, приложението му заедно с цисплатин в изследване при мишки ги предпазва от токсичния ефект [ref. 22] на химиотерапевтика върху бъбреците (нефротоксичен ефект).

Недостатъци на апигенина

Апигенинът е слабо разтворим и лесно преминава през чревната стена - той спада към клас II в Биофармацевтичната класификационна система. Затова неговата бионаличност се определя от степента на разтворимост - а в случая тя ограничава преминаването на веществото в кръвта. Това означава, че апигенинът остава в голяма степен недостъпен за организма, когато се приема през устата.

Това е причината през последните години да се търсят начини [ref. 23] да модифициране на апигенина по начин, който да повиши разтворимостта му и с това - неговата бионаличност и терапевтичен ефект.

Рецепта за смути с магданоз и целина

За финал на тази статия сме избрали една лесна рецепта за смути от магданоз или целина (по-скоро селъри).

Нужен ни е блендер, в който да поставим ядково мляко - бадемово, соево, кокосово или друго, според вкуса. Към него се прибавя магданозът или селърито, банани за придаване на кремообразна текстура и други плодове за сладост и по-приятен вкус.

Експериментирайте, докато намерите комбинацията, която ви допада.

Във видеото ще откриете още една идея за зелено смути.

Пишете ни с въпроси по темата или предложения за нови теми на rossy@bioseek.eu. Вашето мнение е важно за нас! :)

Източници:

Статиите в bioseek.eu са на английски, но може да се преведат на всеки език чрез бутона Translate!

1. Apigenin in cancer therapy: anti-cancer effects and mechanisms of action. Cell Biosci. 2017
2. Над 890 научни статии, свързващи апигенина с лечението на рак.
3. A Comprehensive Assessment of Apigenin as an Antiproliferative, Proapoptotic, Antiangiogenic and Immunomodulatory Phytocompound. Nutrients. 2019
4. Anti-mutagenesis and anti-promotion by apigenin, robinetin and indole-3-carbinol. Carcinogenesis. 1986
5. Flavonoids: an overview. Journal of nutritional science. 2017
6. Biopharmaceutics classification and intestinal absorption study of apigenin. Int J Pharm. 2012
7. Pharmacokinetics and metabolism of apigenin in female and male rats after a single oral administration. Drug metabolism and disposition: the biological fate of chemicals. 2005
8. Apigenin ameliorates hypertension-induced cardiac hypertrophy and down-regulates cardiac hypoxia inducible factor-lα in rats. Food & function. 2016
9. Изследвания, показващи ефективност на апигенина срещу рак на гърдата. 
10. Apigenin potentiates TRAIL therapy of non-small cell lung cancer via upregulating DR4/DR5 expression in a p53-dependent manner. Scientific reports. 2017
11. Apigenin suppresses colorectal cancer cell proliferation, migration and invasion via inhibition of the Wnt/β-catenin signaling pathway. Oncology letters. 2017
12. Inhibition of the STAT3 signaling pathway contributes to apigenin-mediated anti-metastatic effect in melanoma. Scientific reports. 2016
13. Enhanced anti-tumor effect of combination therapy with gemcitabine and apigenin in pancreatic cancer. Cancer letters. 2008
14. Жизнен цикъл на клетката. Wikipedia 
15. Значение на думата пролиферация. http://rechnik.info
16. Какво е апоптоза или програмирана клетъчна смърт. https://medpedia.framar.bg
17. Автофагия – ключ към по-дълъг живот, самоизяждане? Puls.bg 
18. Изследвания, които показват способността на апигенина да спира намножаването на раковите клетки - клетъчен арест и апоптоза. 
19. Dietary Apigenin Exerts Immune-Regulatory Activity in Vivo by Reducing NF-κB Activity, Halting Leukocyte Infiltration and Restoring Normal Metabolic Function. Int J Mol Sci. 2016
20. Subtoxic Levels of Apigenin Inhibit Expression and Secretion of VEGF by Uveal Melanoma Cells via Suppression of ERK1/2 and PI3K/Akt Pathways. Evidence-based complementary and alternative medicine: eCAM. 2013
21. Apigenin Inhibits Cancer Stem Cell-Like Phenotypes in Human Glioblastoma Cells via Suppression of c-Met Signaling. Phytotherapy research: PTR. 2017
22. Protective effects of apigenin and myricetin against cisplatin-induced nephrotoxicity in mice. Pharm Biol. 2017
23. Enhanced Solubility and Bioavailability of Apigenin via Preparation of Solid Dispersions of Mesoporous Silica Nanoparticles. Iranian journal of pharmaceutical research: IJPR. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Гастритът може да бъде остро или хронично заболяване на храносмилателния тракт, което се характеризира с възпаление на лигавицата на стомаха. Тъй като това състояние е много често срещано, тук ще се запознаем с причините за появата му, как да разпознаем симптомите му, има ли лечение и каква диета да спазваме, ако страдаме от него.

Какво предизвиква появата на гастрит

Гастритът се развива тогава, когато защитният слой на нашата стомашна лигавица, наречен мукус, бъде нарушен. Това позволява на храносмилателните сокове да атакуват лигавицата, водейки до нейното възпаление. То може да бъде остро или хронично. Острото възпаление се появява сравнително бързо и при правилно лечение отшумява напълно за кратко време. Хроничният гастрит изисква повече постоянство и крие повече рискове.

Първопричините за появата на гастрит могат да са разнообразни и многобройни. Той може да се дължи на:

• Бактериална инфекция [ref. 1]

Най-честият причинител на хроничен гастрит е бактерията Helicobacter pylori. Тя колонизира стомаха на над 50% от населението [ref. 2], макар да не е задължително при всички заразени да се появи клинична картина. H. pylori е висок рисков фактор за развитието и на други сериозни стомашни заболявания като язва и рак и заради това е важно нейното диагностициране.

• Нестероидни противовъзпалителни лекарства [ref. 3]

Към тази група медикаменти спадат повечето обезболяващи лекарства като ибупрофен, аспирин и диклофенак. Те имат много агресивно действие спрямо лигавицата на стомаха и задължително се приемат след хранене. Системната им употреба може да доведе до развитието на хронични или остри гастрити.

• Алкохол

Алкохолът може да наруши мукуса, предпазващ стомашната лигавица, и това да доведе до нейното увреждане. Злоупотребяването с него е по-вероятно да предизвика появата на остър гастрит.

• Рефлукс на жлъчни киселини

При това състояние се връща част от жлъчния секрет в стомаха, а понякога и в хранопровода. Това може да доведе до възпаление на стомашната лигавица.

• Автоимунно заболяване 

Съществува и автоимунен гастрит. При него тялото напада собствените си стомашни клетки и по-специално така наречените париетални клетки. Това състояние се свързва с дефицит на витамин B12 [ref. 4], както и с наличието на други автоимунни заболявания.

• Съпътстващи заболявания, стрес, вирусни инфекции, тютюнопушене, неправилни хранителни навици и др.

Какви са симптомите на гастрит

Симптомите на гастрита могат да бъдат различни. При остри състояния най-често срещани са:

• тежест и чувство за пълнота в стомаха

• парене и болка в горната част на корема

• гадене

• липса на апетит

• повръщане и др.

Хроничният гастрит от своя страна не винаги има клинична картина. Често при него се редуват фази на затишие с такива на обостряне, за които са характерни симптоми като:

• безапетитие

• диария

• подуване

• обложен език

• кървене (когато е налице ерозивен гастрит и лигавицата е силно увредена)

• рядко нощни болки и др.

Необходимо е да се консултираме с лекар, ако изпитваме остри симптоми, ако те не преминават повече от една седмица и ако не се поддават на промени в начина на живот.

Диагностициране на гастрит

За поставяне диагноза гастрит е необходимо да се направи горна ендоскопия. Това е изследване, при което се използва ендоскоп. Той представлява тънка тръбичка, която завършва с камера. Тя се вкарва през устата и се оглеждат внимателно хранопроводът, стомахът и дванедесетопръстникът. По преценка на лекаря може да се вземе микробиологична проба, която да се изследва за патогенната бактерия H.pylori. Изследването се извършва с локална или пълна анестезия (упойка).

При съмнения за наличие на H.pylori може също да се направи фекален, кръвен или дихателен тест.

Какво е лечението на гастрита

Правилното лечение на гастрита зависи от първопричината за появата му. Ако той е причинен например от употребата на болкоуспокояващи лекарства или алкохол, то тяхното спиране би трябвало да бъде достатъчно за отшумяване на симптомите.

Лекарства, които се използват за лечението, включват:

• Комбинация от антибиотици, които да  унищожат H.pylori, ако е доказано наличието ѝ;

• Инхибитори на протонната помпа - това са група медикаменти, които намаляват количеството на произведената стомашна киселина и по този начин подпомагат заздравяването на лигаваицата;

• Антациди - те неутрализират вече произведената стомашна киселина.

Възможни усложнения

Ако е правилно и навременно лекуван, острият гастрит рядко води до усложнения. При хроничния обаче често се достига до такива. Ако не се лекува, може да доведе до сериозни нарушения на стомашната лигавица и язва, която при по-остри случаи може да доведе до вътрешно кървене. Също така, H.pylori повишава риска от развиване на онкологични заболявания [ref. 5].

Други възможни усложнения са [ref. 6]:

• Анемия, причинена от дефицит на желязо

• Дефицит на витамин В12

• Анемия, предизвикана от вътрешно кървене

• Тъканни изменения като поява на полипи и рак

Каква диета да спазваме

Режимът на хранене и начинът на живот са от първостепенно значение за поддържането на доброто състояние на храносмилателния тракт. Основна препоръка при спазването на диета е да приемаме храни, които не ни дразнят и не предизвикват появата на симптоми. Препоръчително е да се избягват агресивните агенти като силни подправки, люто, консерванти и мазни храни. Трябва да обработваме храната чрез варене или печене с минимално или никакво количество мазнина и сол. Пърженето е силно противопоказно и трябва да се избягва на всяка цена. 

Избягването на някои храни и напитки, както и приемането на други, може да помогне да овладяване на гастрита. По-долу са изброени примери за такива.

Храни и напитки, които да избягваме:

• Солени храни [ref. 7] - правени са проучвания, които показват, че солта повишава риска от развитие на злокачествени заболявания. При висок прием тя нарушава стомашната лигавица, създавайки благоприятни условия за заселването на Helicobacter pylori. 

• Киселинни храни, като домати и някои плодове

• Пържени храни

• Шоколад, конфитюр и сладка

• Газирани напитки

• Алкохол

• Кафе

• Други храни, които водят до влошаване на индивидуалните симптоми

Храни и напитки, които да приемаме:

• Храни, богати на желязо 

• Храни, богати на цинк

• Храни, богати на фибри като овесени ядки

• Храни с ниско съдържание на мазнини като нетлъсти меса и риба

• Зеленчуци като тиквички, краставица, тиква, зрели банани

• Пробиотични напитки като кефир и комбуча

Добре е да отбележим, че установяването на правилен режим трябва да става под лекарско наблюдение. Въпреки че съществуват общи препоръки, които е добре да спазваме, той има и индивидуален характер.

Билките като подпомагащо лечение на гастрит

Някои билки може да облекчат симптомите на гастрита. Както при всяка терапия, и в този случай е много важно да говорите с вашия лекар, преди да започнете лечение. Трябва да се има предвид, че билките могат да взаимодействат с лекарства или други добавки, а някои билки може да не са подходящи за хора с определени медицински състояния.

Ако не е предписано друго, обичайно чаят се приготвя като залеете 1 ч.л. билка с чаша гореща вода. Оставете да се запари 5 до 10 минути, ако сте използвали листа или цветове и 10 до 20 минути за корени. Пийте 2 до 4 чаши на ден. Можете да използвате тинктури от билките самостоятелно или в комбинация, както е отбелязано.

• Червена боровинка (Vaccinium macrocarpon). Някои предварителни изследвания сочат, че червената боровинка може да потиска растежа на H. pylori в стомаха. Избягвайте екстракта от червена боровинка, ако имате алергия към аспирин. Черната боровинка може да увеличи риска от кървене при хора, които приемат лекарства за разреждане на кръвта, като варфарин или аспирин и други. Черната боровинка може да намали скоростта, с която тялото ви обработва определени лекарства и следователно да увеличи количеството на тези лекарства в кръвта ви в даден момент. Говорете с вашия лекар, ако имате притеснения.

• Мастикс (Pistacia lentiscus) стандартизиран екстракт. Дъвката мастикс (смола от Мастиково дърво) е традиционно лечение на пептични язви и потиска H. pylori в епруветка. Необходими са повече проучвания, за да се види дали работи и в човешкия организъм.

• Стандартизираният екстракт от женско биле (Glycyrrhiza glabra) DGL (Ди Джи Ел), приет или 1 час преди, или 2 часа след хранене, може да помогне за предпазване от увреждане на стомаха от нестероидните противовъзпалителни средства. Глициризинът е вещество, което се открива в женското биле и причинява нежелани реакции и лекарствени взаимодействия. DGL е деглициризирано женско биле или женско биле с отстранен глициризин. Приемайте лекарства най-малко 1 час преди или след приема на DGL.

• Мента (Mentha piperita). Може да помогне за облекчаване на симптомите на пептична язва. Не забравяйте да използвате формата с ентерично покритие, за да избегнете киселини. Ментата може потенциално да взаимодейства с различни лекарства и при високи дози може да бъде токсична. Говорете с вашия лекар. [ref. 8]

Четете още: Каква е разликата между бактерия и вирус и какво точно е клетката

Източници:

1. Научни публикации за бактериалните причинители на гастрит
2. Autoimmune gastritis. Wien Med Wochenschr. 2016
3. Научни публикации за нестероидни противовъзпалителни лекарства
4. Helicobacter pylori and gastric cancer: factors that modulate disease risk. Clinical microbiology reviews. 2010
5. Helicobacter pylori and gastric cancer: a state of the art review. Gastroenterol Hepatol Bed Bench. 2015
6. What are the causes and symptoms of chronic gastritis? https://www.medicalnewstoday.com/articles/321988
7. Nutrition and Helicobacter pylori: Host Diet and Nutritional Immunity Influence Bacterial Virulence and Disease Outcome. Gastroenterology research and practice
8. https://hmc.pennstatehealth.org

За автора:

👩‍🔬 Силвия Маринова завършва бакалавърска степен по молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.