Herbs

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Идва пролетта, a с нея, вместо насладата от цветята, тревите и съживяващата се природа, при някои от нас пристига едно досадно и изтощително преживяване - сенната хрема или наричана още сенна треска и алергичен ринит. Нямаме избор: впускаме се за пореден път в търсене на ефикасно лечение като се опитваме да открием какво е това, което ни я причинява.

В статията ще прочетете:

• Какви са причините за поява на сенна хрема
• Какви са симптомите на алергичния ринит
• Каква е ролята на имунната система при алергичния ринит
• Кой е застрашен от развитие на алергичен ринит
• Сенната хрема при децата
• Как се разбира кой е причинителят на алергичен ринит
• Видове лекарства при сенна хрема
• Лечение на сенна хрема по време на бременност
• Лечение на сенна хрема с билки - възможно ли е?
• Полезни навици, които ще ни помогнат при сенна хрема

Какви са причините за поява на сенна хрема

Интересно е, че думата “сенна” хрема произлиза от остарялото и неправилно схващане, че е причинена от миризмата на прясно окосено сено [ref. 1]. И все пак предците ни не са били толкова далеч от истината. Сеното е трева, а полените, които се освобождава във въздуха, докато тя цъфти, са една от основните причини за поява на алергичен ринит.

Днес се знае, че сенната хрема може да бъде предизвикана от излагането на най-различни алергени - домашен прах, акари, косми и частици мъртва кожа от домашни любимци, цигарен дим, изгорели газове от автомобилите, парфюми, хлебарки [ref. 2], плесен и мухъл. Сенната хрема е най-разпространената алергична реакция и засяга качеството на живот на твърде много хора по света.

Алергичният ринит е два вида - сезонен и целогодишен. Сезонният обикновено се проявява през пролетта, лятото и дори есента, когато цъфтят различни растения. Целогодишният е предизвикан от алергени, чието присъствие не зависи от сезона, като домашния прах, плесента [ref. 3] и други.

Сенната хрема понякога е част от поредица от алергични прояви, наричани атопичен марш. Развитието на тези състояния обикновено следва определен модел - започва с екзема (атопичен дерматит), последвана от хранителни алергии, след това сенна хрема и накрая астма. Въпреки това, не всички хора с астма са прогресирали през атопичния марш и не всички хора с една алергия ще развият и други.

Какви са симптомите на алергичния ринит

Всичко започва с уж невинно гъделичкане в носа, което преминава в сърбеж, а той - в непрестанно кихане. Симптомите на алергичния ринит постепенно се засилват. Скоро се появява и мъчителна водниста хрема, като секретът се стича и назад в гърлото.

Лигавицата на носната кухина отича, очите сърбят, зачервяват се и сълзят. Понякога дори се появява и подпухване около тях. Гърлото и гласните струни също може да пострадат и гласът ни да стане дрезгав, но ако започне оток в ларинкса, това може да се окаже животозастрашаващо. Необходимо е веднага да се потърси спешна медицинска помощ.

При по-силна алергична реакция, ако не се вземат мерки, сенната хрема може да доведе до тежки състояния като синузит, отит (възпаление на ухото), кашлица и дори бронхиална астма. Бронхиалната астма се развива при около 60% от случаите на алергичен ринит при възрастни и при около 80% от децата. Често се установява силна зависимост между алергичния ринит и астмата, които си взаимодействат на много нива [ref. 4].

Непрестанната борба за въздух и влошеният сън очаквано водят до постоянно чувство на умора и раздразнителност [ref. 5]. Сенната хрема може да попречи на страдащия да работи или да учи. Това е състояние, което не бива да бъде пренебрегвано и оставено без адекватно лечение.

Каква е ролята на имунната система при алергичния ринит

Всички алергии са в пряка връзка с дейността на имунната система. Известно е, че за развитието на алергичните реакции съществена роля играят както факторите на средата, така и генетичната предразположеност [ref. 6]. Хора, които имат близки роднини, страдащи от това състояние, са с повишен риск от развитие на сенна хрема.

Обичайната роля на имунната система е да открива и напада навлезли в организма болестотворни микроорганизми, паразити, новопоявили се ракови клетки - всичко, което може да ни разболее. Но алергичната реакция може да се разглежда като объркване или “преиграване” от страна на имунната ни система - тя започва да напада различни безобидни вещества, като ги смята за вражески. Това са алергените.

В тялото ни циркулират компоненти на имунната система, наречени антитела (имуноглобулини или Ig), които търсят и се свързват със строго специфични за тях вещества - антигени. При свързването между антитяло и антиген се подава “боен” сигнал и имунната система започва “война”.

В случая с алергиите, отговорни са IgE антителата. В някакъв момент у нас попада алерген и тялото ни произвежда голямо количество IgE антитела [ref. 7], които влизат в действие при повторна среща.

И така, цялото злочестие, което ни сполита при сенната хрема, всъщност ни го причинява собствената ни имунна система и нейната не съвсем адекватна реакция.

Кой е застрашен от развитие на алергичен ринит

Алергичните реакции като цяло са по-характерни за децата, но може да се появят внезапно във всеки един момент от живота ни. Обичайно, алергичният ринит или сенната хрема се проявяват за първи път преди да сме навършили 20 години (при 80% от страдащите), но не е изключена и по-късна поява.

В Европа, най-слабо засегнати от състоянието са хората от Източна и Централна Европа, следвани от Средиземноморието [ref. 8]. Най-засегнати от сенна хрема или алергичен ринит изглежда са великобританците.

Установено е, че вероятността да страдаме от сенна хрема е по-ниска, ако сме имали домашни любимци [ref. 9] през първата година от живота си, особено кучета.

Сенната хрема при децата

Необходимо е да подхождаме с по-голямо внимание към децата си, ако се окаже, че страдат от сенна хрема, тъй като те често не могат с думи да изразят дискомфорта си или да обяснят на себе си защо се чувстват толкова зле. Често  това ги прави раздразнителни и ги провокира да “правят сцени” вкъщи или в училище, където възпитателите може да не осмислят истинските причини за поведението на детето.

Една от разликите между обикновената настинка и алергичния ринит е продължителността на състоянието. Докато при настинката всичко отшумява за няколко дни до седмица, сенната хрема продължава дълго. Понякога неспокойното поведение на детето, предизвикано от дискомфорта и дразненията в ушите, носа и гърлото, може погрешно да бъде възприето като синдром на дефицит на вниманието.

Друг аспект, който също да се вземе предвид е емоционалният [ref. 10] - често децата с алергии се чувстват различни от останалите, което задълбочава страданието им. Този ефект може да бъде наблюдаван и при други хронични заболявания, които оказват влияние върху качеството на живот на детето.

Как се разбира кой е причинителят на алергичен ринит

Посещението при алерголог ще изясни кой е алергенът - причинителят на алергичния ринит в нашия конкретен случай. Обикновено най-ефективен, лесен и евтин е кожният тест, при който малко количество алерген се вкарва под кожата и се проследява реакцията.

Има два вида кожни тестове. При единия, върху кожата се поставя капчица с алерген и се драсва с игла, а след 10-20 минути се отчита резултатът по степента на зачервяване или оток. Вторият тест е по-чувствителен от първия. Той се състои в инжектиране на малко количество от потенциалния алерген под кожата и резултатът се отчита след 20 минути.

Имунотерапията - лечение на сенната хрема

Симптомите на алергичния ринит са различни по сила при всеки отделен човек. Докато за един просто избягването на алергена би било достатъчно, за да се чувства относително добре, за друг ще е нужно медикаментозно лечение.

Обикновено лечението е симптоматично - използват се спрейове, хапчета, капки за очи и сиропи, които да облекчат сърбежа и хремата.

Истинско лечение може да се нарече имунотерапията [ref. 11], при която обичайно в продължение на 3 до 5 години се прилагат нарастващи дози от алергена, за да може организмът да свикне с него и реакцията му да не бъде толкова остра. Това лечение обикновено се прилага на хора, при които медикаментите не действат или имат неприятни странични ефекти. Към него прибягват и хора, които искат по-категорично да се справят с алергията.

Видове лекарства при сенна хрема

В следващите редове ще разгледаме различните групи лекарства [ref. 12], които се използват за облекчаване на симптомите на сенната хрема или алергичния ринит.

• Кортикостероиди, които се впръскват в носа - те са най-ефективни, но трябва да бъдат предписани от лекар, с когото да се обсъдят страничните ефекти и дали медикаментът е подходящ за нашия случай. Сред страничните ефекти са кървене от носа и раздразнение на носната лигавица. Важно е лекарството да не се впръсква в посока към носната преграда.
• Антихистамини - главният участник в развитието на алергичната реакция са вещества, които собствените ни клетки отделят при среща с алергена, наречени хистамини. За да потиснат действието им, са разработени и често прилагани в практиката лекарствени средства - антихистамини [ref. 13]. Те облекчават всички симптоми на сенната хрема - сърбеж, кихане, секрети, зачервяване, сълзене. Но с времето ефектът им може да се понижи и да се наложи смяна на медикамента с друг или с по-силен. Консултацията с лекаря ни е важна в този случай, както и ако е налице бременност. Един от страничните ефекти на антихистамините може да бъде сънливост и поради това шофирането и работата с опасни машини може да бъде опасно. Друг често срещан страничен ефект е появата на сухота в носа, устата и очите.
• Деконгестанти - подпомагат свиването на носната лигавица [ref. 14] и съответно отпушването на носа, но нямат влияние върху никой от другите симптоми на сенната хрема, затова често се предписват в комбинация с други медикаменти. Необходимо е да обсъдим с алерголога си страничните ефекти и взаимодействията на деконгестантите с други лекарства, които взимаме - например, такива за емоционални и поведенчески проблеми. Може да предизвикат безсъние, ако ги приемаме следобед или вечер.
• Физиологичен разтвор [ref. 15] под формата на спрей - може да се прилага многократно през деня, за разлика от деконгестантите. Служи за овлажняване и прочистване на носа. Препаратът съдържа сол, разтворена в пречистена вода до физиологична концентрация.
• Левкотриени - освен при лечение на сенна треска се използват и при астма.

Има и методи на лечение, които не са подходящи за сенна хрема или алергичен ринит. Това са приемът на антибиотици и хирургичната намеса. Антибиотиците са ефективни единствено при лечение на бактериални инфекции, а сенната хрема не е причинена от тях. Хирургичната намеса може да облекчи хората, при които са се образували  полипи в носа или синузит, който не се повлиява от медикаментите, но този метод не е лечение на алергичния ринит.

Лечение на сенна хрема по време на бременност

Една трета от жените в репродуктивна възраст са засегнати от сенната хрема, като всяка пета бременна жена може да страда от алергична реакция и в частност алергичен ринит в този важен  момент от живота си.

Тъй като високите нива на естроген по време на бременността може да доведат до усещане за запушен нос - ринит, който обаче не е алергична реакция [ref. 16]. Лекарят ни трябва да прецени дали става въпрос за това състояние или за сенна хрема. Ако установи, че реакцията е алергична ще предпише подходящите медикаменти, предвид бременността.

Някои антихистаминови препарати не са противопоказни при бременност, но това не е така с деконгестантите, например. Само някои от тях може да бъдат използвани, но единствено по преценка на лекуващия лекар и то ако симптомите са много тежки и не се повлияват от други безопасни медикаменти.

По време на бременност не е препоръчително да се започва имунотерапия [ref. 17], поради повишения риск от анафилактичен шок (силна алергична реакция, която води до задушаване и е животозастрашаваща). Ако имунотерапията е започнала още преди бременността  и не е имало негативни странични ефекти до този момент, по преценка на лекарите тя може да продължи. Но трябва да се има предвид, че в този случай дозите от алергена ще бъдат по-малки.

Дори да сме приемали някакви медикаменти и те да са били ефективни преди, с настъпване на бременността тялото ни се променя и отговорността, която носим вече е за двама. Затова е необходимо първо да се консултираме с лекаря си и едва тогава да приемаме каквито и да било лекарства.

Лечение на сенна хрема с билки - възможно ли е?

На опитите за лечение на сенната хрема с билки традиционно се гледа скептично, тъй като съществува риск те да се явяват алергени и състоянието да се влоши. Въпреки това има проучвания, които показват ефективността на някои билки и лечебни растения за овладяване на състоянието. [ref. 19]

Такива са: 

• Черен кимион (Nigella sativa),
• Отвара от невен (Calendula officinalis) и бял равнец (Achillea millefolium),
• Перила (Perilla frutescens),
• Гудучи (Tinospora cordifolia),
• Чобанка (Petasites hybridus) - екстракт от листата, наречен Ze 339 и съдържащ 8 mg активно вещество в таблетка.

Полезни навици, които ще ни помогнат при сенна хрема

За да облекчим мъчителните симптоми на сенната хрема, може да спазваме няколко прости стъпки [ref. 18], в зависимост от алергена, който я причинява:

• Ако сме алергични към домашни любимци, е препоръчително винаги да мием ръцете си, след като сме имали контакт  с животно. Ако то е наше сресването на козината най-добре да се случва навън или в проветриви помещения, като е препоръчително да се извършва от наш близък, който не е алергичен. Също така е по-удачно домашният любимец да не стои в спалнята, за да не сме изложени на алергените, докато спим. Килимите също не са подходящи в този случай, тъй като задържат много косми и мъртва кожа.
• Ако полените са това, което предизвиква симптомите ни, то е добра идея по време на периода на цъфтеж и особено сутрин, привечер и при ветровито време, да държим прозорците на дома и колата си затворени. Хубаво е и да носим очила, когато сме навън, за да попречим на алергена да влиза в очите ни. Препоръчително е прането да не съхне на открито, тъй като поленът полепва по кърпите и спалното бельо.
• Ако причинителят са акари, може да проверим какви подходящи завивки и матраци против тях се предлагат.
• При алергия, причинена от мухъл и плесен, е много важно да ги отстраним от дома си чрез подходящи препарати и понижаване на влажността вкъщи - до около 30 до 50%.
• Добре е да не търкаме очите си, защото това предизвиква допълнително раздразнение и ще влоши симптомите на сенната хрема.

Ако следваме тези правила и препоръките на алерголога си, топлите месеци от годината ще се превърнат в любима част от живота ни, вместо в кошмар, и отново ще можем да им наслаждаваме.

Източници:

1. Д-р Маршал Хол за заболяванията на дихателната система; III. Сенна астма
2. A review on Respiratory allergy caused by insects. Bioinformation. 2019
3. Fungal levels in the home and allergic rhinitis by 5 years of age. Environmental health perspectives. 2006
4. The link between allergic rhinitis and asthma: the united airways disease. Expert review of clinical immunology. 2010
5. The impact of asthma, chronic bronchitis and allergic rhinitis on all-cause hospitalizations and limitations in daily activities: a population-based observational study. BMC pulmonary medicine. 2016
6. Genetic predisposition for atopy and allergic rhinitis in the Singapore Chinese population. Asia Pacific allergy. 2011
7. Total IgE plasma levels vary according to gender and age in Brazilian patients with allergic rhinitis. Clinics (Sao Paulo, Brazil). 2015
8. [European Community Respiratory Health Survey in Adults (ECRHS)]. Pneumologie (Stuttgart, Germany). 2002
9. Pet exposure and the symptoms of asthma, allergic rhinitis and eczema in 6-7 years old children. Iranian journal of allergy, asthma, and immunology. 2011
10. Allergic Diseases and Internalizing Behaviors in Early Childhood. Pediatrics. 2016
11. Allergic rhinitis and its impact on asthma update: allergen immunotherapy. The Journal of allergy and clinical immunology. 2007 
12. Topical treatment of allergic rhinitis. Canadian family physician Medecin de famille canadien. 2013
13. Antihistamines for Allergic Rhinitis Treatment from the Viewpoint of Nonsedative Properties. International journal of molecular sciences. 2019
14. Treatment of congestion in upper respiratory diseases. International journal of general medicine. 2011
15. Effectiveness of Hypertonic Saline Nasal Irrigation for Alleviating Allergic Rhinitis in Children: A Systematic Review and Meta-Analysis. Journal of clinical medicine. 2019
16. Pregnancy rhinitis. Immunology and allergy clinics of North America. 2006
17. Allergic diseases and asthma in pregnancy, a secondary publication. The World Allergy Organization journal. 2017
18. Allergic Rhinitis, acaai.org
19. Evidence-based phytotherapy in allergic rhinitis. Clinical Phytoscience. 2018

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Ton Rulkens, Wikipedia, CC BY-SA 2.0

Все още не е открито ефективно лекарство срещу COVID-19, заболяването, причинено от новия коронавирус (SARS-CoV-2) и към момента засегнало 2,5 милиона души по света. Забавянето на това откритие удължава срока, в който ще се наложи да спазваме строгите мерки на социална дистанция, а икономическата криза ще продължава да се задълбочава.

Затова учените търсят разнообразни източници за разработка на такъв медикамент, като се ориентират и по опита, натрупан по време на значително по-малките епидемии, предизвикани от вирусите на SARS и MERS. Причината е тяхното сходство с новия коронавирус.

Пример за това е и намерението [ref. 1] на едно от най-реномираните научно-изследователски звена в Германия - Институтът Макс Планк (и по-конкретно Max Planck Institute of Colloids and Interfaces) да изследва ефекта на екстракти от растението Artemisia annua [ref. 2] известно у нас като сладък или едногодишен пелин. Учените от института ще обединят сили с колегите си от американската фирма ArtemiLife Inc., за която работят изследователи от Германия и Дания. Проучването ще бъде извършено върху клетъчни култури, а не живи същества, и ще провери дали екстракт от пелин и деривати на веществото артемизинин ще имат ползотворен ефект срещу коронавируса.

Photo by Kristian Peters - Fabelfroh, Wikipedia, CC BY-SA 3.0

Учените са се насочили към това растение, тъй като е установено, че сред 200 изследвани билки от китайската традиционна медицина [ref. 3], алкохолният екстракт от сладък пелин се е наредил на второ място по активност срещу SARS-CoV, причинил епидемията през 2005 г. [ref. 4] 

Какво е артемизинин и каква е ролята му при борбата с маларията, други паразити и рака

Интересен факт е, че артемизининът - вещество, извлечено от сладкия пелин, се използва активно за лечение на малария. Откриването на артемизинина и установяването на противомалариалната му активност от китайски учени представлява едно от големите открития в медицината през втората половина на 20 век. Чрез съвместни усилия, наричани по-общо „Проект 523“, през 70-те години китайците синтезират дихидроартемизинин (dihydroartemisinin, DHA), артеметер (artemether) и артесунат (artesunate). Именно тези производни (както и други, включително артемизон (artemisone), артеетер (arteether) и артелинова киселина (artelinic acid), известни като „артемизинини“) сега дават решаващ принос за лечението на маларията - заболяване, което засяга 500 милиона души годишно. Този изключителен клас лекарства, със структури, толкова различни от класическите хинолинови антималарийни медикаменти, е особено ценен, когато се използва в комбинация с други антималарични средства. [ref. 5]

Структурни формули на артемизинин (а), дихидроартемизинин (b), артеметер (c), артесунат (d), артеетер (f) и други производни. Copyright © 2008, Elsevier, Sanjeev Krishna et al.

Леченията с производни на артемизинина, както и комбинираните терапии на базата на артемизинин, сега са стандартни методи за лечение на малария в световен мащаб. Екстрактите от Artemisia annua показват много малка токсичност и лекарствата на базата на артемизинин се използват широко за лечение на малария дори при новородени. Но през 2013 г. започна да се наблюдава поява на резистентност на паразита, причиняващ малария, към артемизинин. Затова миналата година (2019 г.) Световната здравна организация (СЗО) излезе със становище, в което се обявява против използването на пелина в домашни условия, тъй като количеството на активното вещество в растението не е достатъчно, за да излекува заболял от малария, а широкият прием на билката може да доведе до допълнително влошаване на проблема с резистентността и да направи лекарствата с артемизинин неефективни [ref. 6].

От друга страна, ефикасността на артемизинините се простира и до филогенетично несвързани паразитни инфекции като шистосомозата, например. Тези вещества са показали също така силни и обширни противоракови свойства при клетъчни линии и животински модели, като най-голям ефект са показали при модели на левкемия и рак на дебелото черво [ref. 7].

Artemisia annua не е пелинът, за който може би си мислим

Родът на пелина (Artemisia) обединява растения с най-различни свойства - тук са естрагонът (тарос), катриниката или още наричана божо дръвче (Artemisia abrotanum), както и най-известният у нас представител - обикновен или бял пелин (Artemisia absinthium), който се използва за приготвяне на абсент, както подсказва и името. Всички представители на рода се отличават с горчив вкус.

Така изглежда обикновеният (бял) пелин. Photo by MichielSt, Wikipedia

Настоящата статия разглежда свойствата на вещества, които са изолирани не от кой да е от тези видове пелин, а именно от едногодишния пелин, наричан още сладък пелин, който произхожда от Азия (Корея, Япония, Китай, някои части на Русия и Тибет), но е пренесен и на много други места по света, включително в Северна Америка.

Опитите за самолечение не са препоръчителни, а целта на статията е да проследи новостите около откриването на лечение на COVID-19, не да предлага такова - то все още не е открито, но учени от цял свят полагат всички усилия това да се случи възможно най-скоро. Нека им пожелаем успех!

Източници:

1. Artemisia annua to be tested against coronavirus, www.mpg.de

2. Научни статии за сладкия пелин, Artemisia annua

3. На български: 9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

4. Identification of natural compounds with antiviral activities against SARS-associated coronavirus. Antiviral Research. 2005

5. Artemisinins: their growing importance in medicine. Trends Pharmacol Sci. 2008

6. СЗО: The use of non-pharmaceutical forms of Artemisia

7. The anti-malarial artesunate is also active against cancer. International journal of oncology. 2001

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Joanna Kosinska on Unsplash

Както по-рано ви разказахме, 85% от заразените с новия коронавирус SARS-CoV-2 и заболели от COVID-19 в Китай са получили освен конвенционално лечение, но и терапия с билки от китайската традиционна медицина. В тази статия ще разгледаме поотделно всяка от билките, които са били използвани и какво има да ни каже науката за тях. Пандемия е и надежда дебне отвсякъде. :)

Astragalus membranaceus (синоним Astragalus propinquus)

Astragalus membranaceus [ref. 1] е едно от най-често използваните медицински растения в китайската традиционна медицина. Коренът на растението е известен като Huang Qi. Използва се като имуностимулатор, тоник, антиоксидант, хепатопротектант, диуретик, антидиабетик, противораково и отхрачващо средство [ref. 2]. Много от растенията, принадлежащи към същия род, съдържат токсични гликозиди или могат да натрупват опасни количества селен в себе си, но това не е така при Astragalus membranaceus. 

Photo by I, Doronenko, Wikipedia

Предполага се, че растението има много ползи за здравето, включително стимулиране на имунната система [ref. 3] и противовъзпалителни ефекти. Използва се за лечение на голямо разнообразие от състояния, включително умора, алергии и обикновена настинка. Използва се също при сърдечни заболявания [ref. 4], диабет и други.

Glycyrrhiza uralensis

Glycyrrhiza uralensis [ref. 5] също е сред 50-те най-често използвани билки в китайската традиционна медицина. Използва се коренът на растението, който се отличава с много сладък вкус. Към същия род спада и женското биле - Glycyrrhiza glabra.

Photo by Michael Wolf, Wikipedia

Във фармакопеята и традиционната медицина, растението се използва за успокояване на болки в гърлото и като отхрачващо средство при лечение на кашлица и бронхит. Също така в профилактиката и лечението на стомашни и дуоденални язви [ref. 6] (на дванадесетопръстника) и диспепсия. Намира приложение и като противовъзпалително средство при лечение на алергични реакции, ревматизъм и артрит [ref. 7], за предотвратяване на чернодробна токсичност и за лечение на туберкулоза и адренокортикоидна недостатъчност. 

Нещо повече, проучване на Университета на Франкфурт от 2003 г. е установило, че веществото глициризин (glycyrrhizin), което се намира в билката, активно потиска размножаването на вируса на SARS (предизвикал епидемията от тежък остър респираторен синдром, ТОРС) и са препоръчали това вещество да се използва в лечението на опасното заболяване.

Но приемът на билката е противопоказан при пациенти с хипертония, холестатични разстройства или цироза на черния дроб, хипокалиемия (ниски нива на калий) или хронична бъбречна недостатъчност, както и по време на бременност [ref. 8].

Saposhnikovia divaricata (синоним Ledebouriella divaricata, Fang Feng)

Saposhnikovia divaricata [ref. 9] спада към семейството на Сенникоцветните, както магданозът и морковът, но е единствен вид в рода си. Растението се открива в няколко провинции на Китай, но и в Русия, Монголия, Япония и Корея.

В китайската традиционна медицина се използва коренът на растението. Използва се в комбинация с различни други билки. Екстракти от растението са показали антиоксидантно и анти-пролиферативно действие при няколко ракови клетъчни линии, т.е. потискат деленето на раковите клетки в изследваните случаи - в комбинация с химиотерапевтични лекарства като камптотецин или паклитаксел, екстрактът е показал адитивни анти-пролиферативни ефекти върху клетките K562, HL60 и MCF7 и антагонистични ефекти върху MDA-MB-468 клетки [ref. 10].

Билката се използва в традиционната китайска медицина за облекчаване на възпаления, ревматични състояния, спазми и други заболявания.

Rhizoma Atractylodis Macrocephalae (корен на Atractylodes Macrocephala Koidz, Bai Zhu)

Rhizoma Atractylodis Macrocephalae [ref. 11] или с други думи коренът от Atractylodis Macrocephalae е често използван в традиционната китайска медицина за укрепване на далака, подсилване на жизнената енергия, насърчаване на хидрохезиса (изпотяването). Основните му ефективни съставки са полизахариди и летливи масла, чиито основни компоненти са атрактиленолид I и III. [ref. 12] Използва се и при проблеми с храносмилането, но са нужни още изследвания, за да бъдат научно потвърдени тези свойства на растението.

Lonicerae Japonicae Flos (сушени листа и цветове от Lonicera Japonica)

Lonicera Japonica [ref. 13] е вид Орлови нокти (Лоницера), който често се използва като декоративно растение и въпреки че произлиза от източна Азия, днес е инвазивен (привнесен) вид на много места по света. 

Photo by 清水五月, Wikipedia

Изсушените листа и цветя (Flos Lonicerae Japonicae) се използват в традиционната китайска медицина за лечение на треска, главоболие, свързано с настинка, кашлица, жажда, някои възпаления, включително възпалено гърло, кожни инфекции, а според някои проучвания е възможно да имат и противовирусен ефект, поради това, че растението е богато на хлорогенна киселина [ref. 14]. 

Fructus Forsythiae (плодове от Форзиция)

Фармакологията е доказала, че Fructus forsythiaе [ref. 15] или плодовете на растението форзиция, притежават различни терапевтични ефекти, както in vitro (в лабораторни условия), така и in vivo (в живия организъм), като противовъзпалително, антибактериално и противовирусно, антиоксидантно, противотуморно действие, както и хепатопротективни (защита на черния дроб), невропротективни и сърдечно-съдови защитни ефекти [ref. 16].

Плодовете на форзицията са използвани в китайската традиционна медицина за лечение на инфекциозни заболявания, като остър нефрит, еризипела (Червен вятър) и язви, в продължение на повече от 2000 години. 

Radix Platycodonis (корен от Platycodon grandiflorum, Jiegeng)

Radix platycodonis [ref. 17] или наричана още Jiegeng в китайската традиционна медицина по същество е корен от растението Platycodon grandiflorum. 

Photo by Atilin, Wikipedia

Коренът на растението се използва за лечение на инфекции на горните дихателни пътища, остър и хроничен бронхит, атопичен дерматит и други кожни заболявания [ref. 18]. В различни изследвания, вещества от растението са показали противораково действие. Например, в проучване от 2014 г. е установено, че веществото платикодин D, тритерпеноиден сапонин, има противоракови ефекти в няколко линии на ракови клетки - в клетките на хепатоцелуларен карцином то е предизвикало апоптоза (самоубийство на раковите клетки) и потиснало клетъчната адхезия (прикрепване), миграция и инвазия, показвайки обещаващи характеристики като значимо съединение за развитието на противоракови медикаменти [ref. 19].

Agastache rugosa (корейска мента)

Agastache rugosa [ref. 20] има анасонов аромат и листата може да се използват като подправка към салати или за приготвяне на чай. Растението е една от 50-те основни билки в китайската традиционна медицина. 

Photo by cultivar413, Flickr

Листата и стъблата имат антибактериални, противогъбични [ref. 21], ароматни, карминативни (газогонни), диафоретични (изпотяващи), понижаващи високата температура свойства, като се използват и при стомашни проблеми. Те се използват вътрешно за подобряване на апетита и укрепване на храносмилателната система, облекчават симптоми като подуване на корема, лошо храносмилане, гадене и повръщане. Чай от листата се използва и за облекчаване на болките при ангина. [ref. 22]

Cyrtomium fortunei J. Sm. (вид папрат)

Смята се, че коренището на Cyrtomium fortunei J. Sm. [ref. 23] има обезболяващо, антихелминтно (против паразитни червеи), антибактериално, противосъсирващо, противовирусно, прочистващо, снижаващо високата температура и хемостатично действие. Отвара се използва при лечение на анкилостома, тения, аскариаза, филиариаза, остър инфекциозен хепатит.

Credit: Krzysztof Golik, Wikipedia

В едно изследване воден екстракт от Cyrtomium fortunei J. Sm. е показал противовирусна активност срещу ентеровирусите Коксаки вирус В3 и B5, Полио вирус I, Ехо вирус 9 и 29, чероятно чрез потискане на инактивацията, абсорбцията и репликацията им по време на инфекцията [ref. 24].

Друго проучване показва, че повечето от веществата в корените на растението могат да потискат растежа на раковите клетки. Освен това, веществото пимпинелин потиска растежа на туморните клетки чрез предизвикване на програмирана клетъчна смърт - апоптоза, на туморните клетки. [ref. 25]

Важно е да се има предвид, че редица папрати съдържат канцерогени, както и ензима тиаминаза, който лишава тялото от витамини от групата В.  

Повече за лечението на коронавирусната инфекция в Китай, четете тук:

Китайският опит при лечение на COVID-19

Източници:

1. Научни статии за Astragalus membranaceus

2. Review of the botanical characteristics, phytochemistry, and pharmacology of Astragalus membranaceus (Huangqi). Phytotherapy research: PTR. 2014

3. A study on the immune receptors for polysaccharides from the roots of Astragalus membranaceus, a Chinese medicinal herb. Biochemical and biophysical research communications. 2004

4. Effect of astragalus injection on immune function in patients with congestive heart failure. 2003

5. Научни статии за  Glycyrrhiza uralensis

6. Anti-Helicobacter pylori flavonoids from licorice extract. Life sciences. 2002

7. Liquiritin from Glycyrrhiza uralensis Attenuating Rheumatoid Arthritis via Reducing Inflammation, Suppressing Angiogenesis, and Inhibiting MAPK Signaling Pathway. Journal of agricultural and food chemistry. 2019

8. Nutrition and Diagnosis-related Care: информация за Glycyrrhiza uralensis

9. Научни публикации за Saposhnikovia divaricata

10. Anti-proliferative and antioxidant activities of Saposhnikovia divaricata. Oncology Reports. 2007

11. Научни публикации за Rhizoma Atractylodis Macrocephalae

12. Fast determination of two atractylenolides in Rhizoma Atractylodis Macrocephalae by Fourier transform near-infrared spectroscopy with partial least squares. Spectrochimica acta. Part A, Molecular and biomolecular spectroscopy. 2014

13. Научни публикации за Lonicerae Japonicae Flos

14. Antiviral activity of chlorogenic acid against influenza A (H1N1/H3N2) virus and its inhibition of neuraminidase. Sci Rep. 2017

15. Научни публикации за Fructus forsythiaе

16. Forsythiae Fructus: A Review on its Phytochemistry, Quality Control, Pharmacology and Pharmacokinetics. Molecules. 2017

17. Научни статии за Radix platycodonis

18. Radix Platycodonis – Jiegeng

19. Platycodin D induces apoptosis, and inhibits adhesion, migration and invasion in HepG2 hepatocellular carcinoma cells. Asian Pacific journal of cancer prevention: APJCP. 2014

20. Научни публикации за Agastache rugosa

21. Antifungal activity of the essential oil of Agastache rugosa Kuntze and its synergism with ketoconazole. Letters in applied microbiology.2003

22. Microscopic identification and in vitro activity of Agastache rugosa (Fisch. et Mey) from Xinjiang, China. BMC complementary and alternative medicine. 2017

23. Научни статии за Cyrtomium fortunei J. Sm.

24. In vitro screening of traditionally used medicinal plants in China against enteroviruses. World journal of gastroenterology. 2006

25. Discovery and antitumor activities of constituents from Cyrtomium fortumei (J.) Smith rhizomes. Chemistry Central journal. 2013

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Brooke Lark on Unsplash

В момента специалисти от цял свят са впрегнали усилията си да намерят ефективна и безопасна терапия или медикамент за лечение на COVID-19 - заболяването, причинено от новия коронавирус SARS-CoV-2. 

Прилагат се няколко различни метода с променлив успех, като сред най-обещаващите са комбинацията от хлорохин [ref. 1] и антибиотика азитромицин, вливането на конвалесцентна плазма [ref. 2], т.е. кръвна плазма от хора, които са преболедували заболяването и са изградили антитела срещу вируса, както и лекарството против артрит ремдесивир [ref. 3].

Какви са конвенциналните методи за лечение на COVID-19

Нека първо обобщим [ref. 4] кои са използваните конвенционални методи и лекарствени вещества в борбата с коронавируса.

Кислородна терапия [ref. 5]: тя включва поставяне на назална канюла, неинвазивна механична вентилация, инвазивна механична вентилация, ECMO.

Антибиотици [ref. 5]: Амоксицилин, Азитомицин и флуорохинолони.

Противовирусни препарати: Lopinavir/ritonavir [ref. 5, 6], Ribavirin [ref. 5, 7], Favipiravir (T-705) [ref. 8, 9], Remdesivir [ref. 9-10], Oseltamivir [ref. 11], хлорохин[ref. 9, 12], интерферон [ref. 11, 13].

Кортикостероиди (няма доказан положителен ефект): Methylprednisolone [ref. 11].

Конвалесцентна плазма [ref. 14].

Роля на китайската традиционна медицина

Според обзор, публикуван от китайски учени в International Journal of Biological Sciences [ref. 4], при 85% от пациентите с коронавирус в Китай е прилагана и традиционна китайска медицина, която включва компоненти с природен произход, на които ще се спрем по-долу. Един от благоприятните ефекти на този метод е свързан с облекчаване на тежките странични ефекти от конвенционалното лечение на заболяването.

Приложението на китайска традиционна медицина (КТМ) в борбата с новия коронавирус се основава на опита от епидемията, причинена от SARS през 2003 г. В разглеждания обзор авторите пишат: “Има доста убедителни доказателства в подкрепа на тезата, че китайската традиционна медицина има благоприятен ефект при лечението или профилактиката на SARS. Например, процентът на смъртността в Хонконг и Сингапур е приблизително 18%, докато процентът за Пекин първоначално е над 52% до 5 май и постепенно е намалял до 4% -1% след 20 май 2003 г. Счита се, че драматично намалената смъртност от края на май в Пекин е свързана с употребата на КТМ като допълнение към конвенционалната терапия [ref. 15]”.

Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

След епидемията са публикувани много статии по темата и са провеждани клинични проучвания, които за съжаление не са проведени качествено и следователно не можем да се позоваваме на тях. Необходимо е те да бъдат потвърдени. 

Но билките и растенията, използвани в китайската медицина си остават богат източник на вещества, сред които да се открият потенциални терапевтични агенти. Поради сходството между причинителите на SARS и на COVID-19, получените данни за вещества с активност срещу SARS може да се използват и сега, в разгара на пандемията.

По време не епидемията от SARS, билковите комбинации, характерни за китайската традиционна медицина, са били използвани със следните цели: лечение на инфекцията на горните дихателни пътища, подобряване функцията на имунната защита на лигавица в горните отдели на дихателната система, с противовирусен, противовъзпалителен и имунорегулаторен ефект.

Какви билки са използвали китайците при лечението на COVID-19

Сега, десетте най-често използвани билки в 23 китайски провинции, при лечението на COVID-19 са: Astragalus membranaceus, Glycyrrhiza uralensis, Saposhnikovia divaricata, Rhizoma Atractylodis Macrocephalae, Lonicerae Japonicae Flos (вид Орлови нокти), Fructus forsythiaе, Atractylodis Rhizoma, Radix platycodonis, Agastache rugosa и Cyrtomium fortunei J. Sm. Тези растения са характерни за Азия.

Photo by Lisa Hobbs on Unsplash

Според някои съобщения от китайски учени, определени комбинации от билки, използвани в КТМ, понижават температурата, облекчават кашлицата и потискат бурната имунна реакция [ref. 16] - цитокиновата буря, която е честа причина за смърт при инфекция с новия коронавирус. 

Необходими са още задълбочени изследвания и клинични изпитвания, които да определят с точност ефективността и безопасността на използваните билки и растения в китайската традиционна медицина.

Важно е да се отбележи, че някои билки, използвани в КТМ, съдържат нефротоксини и мутагени, докато токсикологичните особености на повечето китайски билкови лекарства не са напълно изяснени. Освен това билките могат да имитират, увеличават или противопоставят ефектите на конвенционалните лекарства. Затова безопасността на КТМ, използвана за лечение на нововъзникващи коронавирусни инфекции, трябва да бъде внимателно оценена. Особено важно е да се установи токсичността и способността на билките да понижават ефикасността на конвенционалното лечение, поради взаимодействие между билка и лекарство.

Всичко това показва, че е необходимо да подхождаме с внимание и уважение към билките, но и да се радваме, че можем да използваме богатствата на природата за по-добър живот и здраве. 

Подробности за билките, четете тук:

9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

Източници:

1. На български: Защо маларийното лекарство срещу COVID-19 би било успешно
2. На български: Лечението на коронавирус с плазма - на какво се основава надеждата
3. На български: Лекарство за артрит с надежда за справяне с COVID-19
4. Traditional Chinese Medicine in the Treatment of Patients Infected with 2019-New Coronavirus (SARS-CoV-2): A Review and Perspective. Int J Biol Sci. 2020
5. A rapid advice guideline for the diagnosis and treatment of 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) infected pneumonia (standard version). Military Medical Research. 2020
6. The Novel Coronavirus: A Bird’s Eye View. The international journal of occupational and environmental medicine. 2020
7. Nucleosides for the treatment of respiratory RNA virus infections. Antiviral chemistry & chemotherapy. 2018
8. New Nucleoside Analogues for the Treatment of Hemorrhagic Fever Virus Infections. Chemistry, an Asian journal. 2019
9. Remdesivir and chloroquine effectively inhibit the recently emerged novel coronavirus (2019-nCoV) in vitro. Cell Research volume. 2020
10. First Case of 2019 Novel Coronavirus in the United States. The New England journal of medicine. 2020
11. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet (London, England). 2020
12. Hyperimmune IV Immunoglobulin Treatment. A Multicenter Double-Blind Randomized Controlled Trial for Patients With Severe 2009 Influenza A(H1N1) Infection. CHEST Journal. 2013
13. Доклад на СЗО за ситуацията
14. Potential Interventions for Novel Coronavirus in China: A Systemic Review. Journal of medical virology. 2020
15. Statistical evidence for the usefulness of Chinese medicine in the treatment of SARS. Phytotherapy research: PTR. 2004
16. Tetrandrine inhibits differentiation of proinflammatory subsets of T helper cells but spares de novo differentiation of iTreg cells. International immunopharmacology. 2019

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Захарният диабет е хронично заболяване, което води до високо ниво на глюкоза в кръвта. То е познато още под името захарна болест или просто като диабет и е много широко разпространено. Към 2019 година са отчетени почти половин милиард болни, което представлява цели 9.3 % от световното население. Диабетът има три най-често срещани разновидности: диабет тип 1, диабет тип 2 и гестационен диабет (при бременност). В тази статия ще разгледаме по-подробно диабет тип 2 - причини за възникване, симптоматика, лечение, начин на живот.

Какво представлява диабет тип 2

От трите основни видa диабет, тип 2 е най-често срещан - около 90% от случаите. Той се характеризира с нарушена обмяна на веществата и високи нива на глюкоза в кръвта. Но какво означава това?

Глюкозата, известна в лабораторната диагностика още като кръвна захар, представлява нашият основен източник на енергия. Тя идва от разграждането на храната и напитките, които приемаме чрез храносмилателната си система, и с помощта на кръвта се разнася до всички останали клетки на тялото ни, осигурявайки им необходимата енергия за обезпечаване на техните функции. Нормално организмът ни регулира какво количество глюкоза да има в кръвта и какво да влезе в клетките посредством два хормона с противоположна функция - инсулин и глюкагон. Те се произвеждат от специални клетки в панкреаса. Инсулинът се използва от организма като сигнал за навлизане на глюкозата от кръвта в клетките (понижава кръвната захар), а глюкагонът за обратното - излизане на глюкозата от клетките в кръвта (повишава кръвната захар).

При заболяването диабет тялото ни има проблем с преноса на глюкоза от кръвта в клетките, като по този начин те остават в дефицит на енергия, макар и тя да е налична в кръвта. При тип 2 това се дължи на факта, че тялото ни не реагира достатъчно добре на хормона инсулин. По ненапълно изяснени механизми клетките ни понижават чувствителността си към него - състояние, което се нарича инсулинова резистентност. При него нивото на глюкоза в кръвта е повишено, но не достатъчно, за да се класифицира като диабет тип 2. В този етап естественият отговор на организма е да увеличи производството на инсулин, опитвайки се да нормализира количеството на глюкоза в кръвта. С напредването развитието на болестта обаче нивото на произвеждания инсулин отново спада и често се нарушава и функцията на панкреаса. Резултатът е хипергликемия като глюкозата в кръвта е достатъчно висока, за да може заболяването да се определи като захарен диабет тип 2. 

Кой може да се разболее от диабет тип 2

Обикновено диабет тип 2 се наблюдава при хора над 45-годишна възраст. Въпреки това, все по-често се среща при деца, подрастващи и млади индивиди заради наднормено тегло и липса на физическа активност.

Какви са рисковите фактори за диабет тип 2

Рисковите фактори за появата на диабет тип 2 са свързани с два основни аспекта. Известно е, че наличието на диабет тип 2 при наши роднини, особено от първа линия, повишава значително риска от това и ние самите да го развием и има множество асоциирани гени със заболяването. Другата основна група рискови фактори са свързани с начина на живот [ref. 3], както и с някои хронични заболявания.

Най-общо рискови фактори са:

• Ниска физическа активност
• Затлъстяване
• Нездравословна диета
• Наследствена предразположеност
• Високо кръвно налягане
• Възраст
• Хроничен панкреатит
• Синдром на поликистозните яйчници
• Тютюнопушене и др.   

Интересно е да отбележим, че затлъстяването допринася за 55% [ref. 4] от случаите на диабет в САЩ, според проучвания на Центъра за контрол и превенция на заболяванията [ref. 5]. Освен това затлъстяването само по себе си често е свързано с генетична предразположеност, но това съвсем не означава, че всички хора с наднормено тегло развиват диабет. 

Как да разпознаем симптомите захарния диабет тип 2

Симптомите, по които може да разпознаем диабет тип 2, включват:

• силна жажда
• често уриниране
• постоянен глад
• умора
• замъглено зрение
• тъмни петна по кожата
• бавно заздравяване на рани и др.

Как да се справим с болестта

• Здравето ни зависи от нас самите

За разлика от повечето заболявания, диабет тип 2 може да се управлява предимно от нас самите. За някои пациенти е достатъчно да водят целесъобразен начин на живот. Необходим е системен контрол на състоянието и редовно посещение на лекуващия лекар. Трябва също да се спазва внимателно подготвен хранителен режим и да се приемат храни, които да не водят до рязко покачване на кръвната захар. Особено важно е да бъдем предпазливи с консумацията на въглехидрати и е най-добре да се консултираме с лекар ендокринолог или диетолог кои са правилните решения за нашата диета. Също така от изключително значение е да поддържаме здравословно тегло, да се движим повече, да живеем с възможно най-малко стрес. 

• Най-често употребяваното стартово лекарство е метформин

При някои хора е необходим и прием на лекарства, предписани от лекуващия лекар. Съществуват различни подходи и разнообразен набор от перорални и инжекционни медикаменти, които се използват за лечение на диабет. Тяхното определяне зависи от цялостното състояние на пациента, както и наличието на други заболявания.  Най-често употребяваното стартово лекарство е метформин [ref. 6]. То е на достъпна цена и се използва за намаляване на количеството кръвна захар. Поради странични ефекти, които може да предизвика, е важно да уведомите лекаря си за съпътстващи заболявания. Възможно е с времето да е необходима смяна на лекарствата, а понякога и прием на инсулин.

• Науката и медицината се развиват постоянно и се търсят нови терапии 

За пациенти с диагноза диабет тип 2 е от първостепенна необходимост поддържането на високо качество на живот и спазването на добър хранителен и тренировъчен режим, независимо от това дали е нужен прием на допълнителна лекарства. Освен това науката и медицината се развиват постоянно и се търсят нови терапии с по-малко странични ефекти. Едно такова обещаващо проучване е публикувано в списанието Nature Medicine в края на 2019 година [ref. 7]. То е първа крачка към нова терапия, която би могла да предотврати разрушаването на клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин, при пациенти с диабет тип 2. 

Източници:

1. Глобални и регионални оценки на разпространението на диабет за 2019 г. и прогнози за 2030 и 2045 г .: резултати от Международната федерация за диабет
2. Захарен диабет тип 2
3. Управление на кръвната захар при захарен диабет тип 2
4. Разпространение на наднормено тегло и затлъстяване сред възрастни с диагностициран диабет - САЩ, 1988-1994 и 1999-2002
5. Център за контрол и превенция на заболяванията
6. Метформин
7. Адипсин запазва бета клетките при диабетни мишки и се свързва със защита от диабет тип 2 при хора

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните й интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизик

На всеки 10 секунди един човек на планетата умира от диабет, а двама се разболяват. Световната здравна организация (СЗО) очаква, че след около десетина години, от диабет ще бъдат засегнати над 500 милиона души [ref. 1]. Данните сочат, че през 2015 година в България общият брой пациенти с диагноза захарен диабет е 473 192 човека [ref. 2].

Същност на заболяването диабет

За метаболизма на глюкозата (кръвната захар) отговаря хормонът инсулин. Когато по някаква причина организмът не може да предизвика нормална реакция към “заповедите”, които дава инсулинът, или той не се произвежда в достатъчно количество, се нарушава пътят на глюкозата.

Най-общо, диабетът представлява нарушена обмяна на веществата, която води до високи нива на глюкоза в кръвта. По своята същност, захарният диабет е хронично заболяване. Най-често срещаните видове на заболяването са: диабет тип 1, диабет тип 2 и гестационен диабет (при бременност). От гледна точка на разпространение, диабет тип 2 съставлява около 90% от случаите. 

Подробна информация за причини, симптоми и лечение ще намерите на следните връзки:

• Всичко за диабет тип 1 на едно място 
• Всичко за диабет тип 2 на едно място 
• Диабет по време на бременност: симптоми, рискове и съвети 

Кои са петте билки-помощници в борбата с диабета

Ще разгледаме 5 от “най-модерните” билки, които се смятат за полезни при хора, страдащи от диабет и такива, които са изложени на риск от болестта. Наистина ли помагат или това е само мит, който науката развенчава?

1. Лайката помага ли при диабет

Лайката (Matricaria chamomilla L.) е известна билка, която се консумира под формата на чай по цял свят. Проведени са изследвания с плъхове, които разглеждат влиянието на екстракта от лайка в гореща вода (и респективно основните ѝ компоненти) върху превенцията на хипергликемия, профилактиката и лечението на усложнения при захарен диабет.

Установено е, че екстрактът показва умерено потискащо действие върху захарта (със средни стойности на IC50) в краткосрочен план. От друга страна, дългосрочното изследване (прием 21 дни), разкрива, че същите дози екстракт показват значително потискане на нивата на глюкозата в кръвта.

* IC50 е стойност, която показва половината от максималната инхибиторна (потискаща) необходима концентрация на дадено вещество и е мярка за ефективността му при инхибирането в специфична биологична или биохимична реакция.

Алдозо-редуктазата (ALR2) е ензим, чиято дейност нараства в тези тъкани на организма, които са по-малко чувствителни към инсулин и количеството на глюкоза се повишава. Оказва се, че екстрактът от лайка показва силно инхибиращо действие срещу алдозо-редуктазата.

Резултатите подсказват, че е възможно ежедневната консумация на чай от лайка да има своите ползи върху превенцията на развитието на хипергликемия и диабетни усложнения, но предстоят още много изследвания как и доколко [ref. 3].

2. Канелата и диабетът - развенчава ли се един мит

При проучването за тази статия попаднахме на изследване, което резюмира въздействието на канелата (Cinnamomum) върху диабета. В него учените обясняват, че ефективността на канелата при пациенти с диабет тип 2 е получила голямо медийно внимание след публикуване на проучване през 2003 година.

Но положителното въздействие на канелата върху пациенти с диабет не е доказано [ref. 4], а много пациенти, които търсят други терапии, които да допълват лекарското им предписание, се подвеждат. 

Има две рандомизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани, рецензирани клинични изпитвания и едно плацебо-контролирано клинично изпитване, които оценяват действието на канелата при пациенти с диабет тип 2. Това са три изследвания с общо 164 пациента.

Две от проучванията съобщават, че при някои от пациентите се наблюдават леки подобрения в понижаването на нивата на кръвната глюкоза. А третото проучване не показва никаква значителна разлика между ефекта на канела и плацебо ефекта по отношение понижаване на нивата на кръвната глюкоза.

В заключение силно се набляга клиницистите да се въздържат от препоръчване на канела, вместо доказаните методи за справяне с диабета, които включват промяна в начина на живот, перорални антидиабетни средства и инсулинова терапия [ref. 5].

3. Розмаринът - част от средиземноморската диета, в помощ на диабетиците

Смята се, че средиземноморската диета предпазва или забавя появата на сърдечно-съдови заболявания, диабет и различни видове рак. Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е основна подправка в този вид хранене и често това е поводът да се изследват нейните свойства.

През последните няколко години регулаторните органи (вкл. Европейският съюз) одобриха употребата на екстракт от розмарин като консервант и го стандартизираха [ref. 6].

Проучванията показват, че розмаринът понижава нивата на глюкоза и холестерол в кръвта и потиска наддаването на тегло. Механизмите, по които това се случва обаче за момента са неизвестни.

Едно от проучванията изследва ефектите на екстракта от розмарин върху метаболизма и заключението им е, че той има потенциала да усилва чернодробната гликолиза и окислението на мастни киселини чрез активиране на ключови метаболитни пътищата [ref. 7].

4. Диабетиците и копърът в азиатската традиционна медицина

Копърът (Anethum graveolens, AG) се използва от векове в азиатската традиционна медицина и се смята, че съставките му имат благотворен ефект срещу диабета (намалява усложненията свързани с него) и сърдечно-съдовите заболявания (притежава хиполипидемични и хипогликемични ефекти).

Проведено е проучване върху историческата и етно-фармакологична литература, както и изследванията публикувани в реномирани научни списания (достъпни в Scopus, PubMed и Web of Science), за да се направи фармакологична и фитохимична оценка на копъра.

То подчертава терапевтичните ефекти на копъра, които биха помогнали за подпомагане на безопасното им използване при лечение на диабет и сърдечно-съдови заболявания. Естествено това налага още по-сериозни изследвания и клинични проучвания, за да се определи дозата и точният механизъм. Пълният доклад може да прочетете на следния линк ТУК и да си го преведете на български.

5. Кимион срещу витамин Е - кое е по-полезно при диабет

Резултатите, получени в едно от проучванията, сочат, че кимионът (Cuminium cyminum L.) е обещаващ антидиабетичен агент и проявява фармакодинамично взаимодействие заедно с Глибурида (Глибенкламида) за облекчаване на симптомите на захарен диабет [ref. 8].

Витамин Е подобрява чувствителността към инсулин, докато кимионът е ефективен при ремисия на диабет. Ето защо това проучване е имало за цел да оцени ефекта на етеричното масло от кимион и витамин Е. В двойно сляпото клинично изпитване са изследвани 95 пациента с диабет, които са разделени на произволен принцип в три групи.

• Първата група приема етерично масло от кимион под формата на капсули.
• Втората група приема Витамин Е.
• Третата група е контролна - участниците в нея приемали желатинови плацебо капсули в продължение на три месеца.

След оценка на кръвните резултати преди и след приема, резултатите показват, че кимионът, в сравнение с витамин Е, има по-широко въздействие върху ключовите за диабета параметри и е по-полезен по отношение на способността за намаляване на диабетичния индекс [ref. 9]. Той разбира се не може да замести цялостното лечение, което е комплексно.

Противопоказания за прием на тези билки

При заболяването диабет един от най-важните фактори е начинът на живот. Нито една билка, дори и да има потенциала, няма да успее на помогне, ако не се изменят хранителният режим и физическата активност на пациента. Независимо дали става дума за диабет тип 1 или 2, или гестационен диабет, хранителният режим трябва да се изготви от специалист, след което да се спазва стриктно с отговорност към себе си. Здравето ни е в нашите ръце!

Полезни връзки за хора, страдащи от диабет на територията на Република България:

https://диабет.бг (копирай този текст и го постави като линк в браузъра, за да се зареди страницата)

Българска Асоциация Диабет 

Министерство на здравеопазването - Диабет 

Четете още:

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки 

Още 7 групи заболявания, които медът лекува 

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с рака

15 храни, които повишават имунитета

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

Кои 9 билки помагат при кашлица

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Какво представлява алтернативната медицина и какви са ползите от нея?

Източници:

1. Световен ден за борба с диабета - 14 ноември

2. ДАННИ ОТ РЕГИСТЪРА НА БОЛНИТЕ ОТ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (актуални към 01.01.2016 г.)

3. Protective effects of dietary chamomile tea on diabetic complications.

4. Effect of cinnamon on glucose control and lipid parameters.

5. Cinnamon supplementation in patients with type 2 diabetes mellitus.

6. Rosemary (Rosmarinus officinalis) extract modulates CHOP/GADD153 to promote androgen receptor degradation and decreases xenograft tumor growth.

7. Rosemary (Rosmarinus officinalis L.) extract regulates glucose and lipid metabolism by activating AMPK and PPAR pathways in HepG2 cells.

8. Pharmacodynamic interaction of cumin seeds (Cuminum cyminum L.) with glyburide in diabetes.

9. A Comparison Between the Effect of Cuminum Cyminum and Vitamin E on the Level of Leptin, Paraoxonase 1, HbA1c and Oxidized LDL in Diabetic Patients.         

За автора:

👩‍🔬 Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa 

Последните години стана много модерно антиваксърството, започна да се говори за лекари, които дават бележки, че детето е ваксинирано, без да е, за да отиде на детска градина; появиха се деца, които само чакат да навършат пълнолетие, за да се опълчат на родителите си и да се ваксинират. Тези хора започнаха да се асоциират с крайните вегетарианци, които протестират за правата на животните под формата на пакетирано замразено месо. Казват, че са природозащитници. Вече никой не прави разлика между еколог и природозащитник, или между хомеопат, билкар и нутриционист. Това са огромна маса, удобни за раздуване и манипулиране от медиите, теми. Всеки чете новините по диагонал. Накрая словосъчетанието “алтернативна медицина” вече се произнася със силно скептичен и агресивен тон, а лекарите, които препоръчват чай при болки в гърлото са наречени шарлатани.

В тази статия ще спазим неутралитет, обяснявайки какво представлява алтернативната медицина и посочим всичките й 22 подвида, позовавайки се на класификацията на Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings) [ref. 1]. Ще разсъдим ползите й, за кого е подходящо и противопоказно такъв тип лечение.

Какво представлява алтернативната медицина?

По определение, алтернативната медицина е съвкупност от терапевтични практики, които понастоящем не са част от общоприетата алопатична медицинска практика. Разглеждат се два типа:

1. Когато алтернативният тип терапия се използва съвместно с класическата (конвенционална медицина), се нарича Допълваща (комплементарна) медицина.
2. Когато алтернативният тип практика се използва вместо общоприетата медицина, се нарича Алтернативна медицина.

При някои дялове на алтернативната медицина често липсват достатъчно научни доказателства, но тъй като се прилагат от векове, то те са добре проучени на практика (напр. лечебна диета, акупунктура). Други нейни дялове не са така разпространени (Сухо шиене (Dry Needling) напр.) и има тенденция тези видове терапии да изчезнат и да оставят само исторически отпечатък.

Какви видове алтернативна медицина съществуват?

Някои източници отброяват 400-420 вида алтернативни практики, но официално според класификацията на Националната медицинска библиотека съществуват 22 основни подвида алтернативна медицина. Предупреждавам, че при някои от тях, лечителите биха ви се сторили по-скоро садисти.

1. Акупунктура - от латински acus, „игла“ и punctura „убождане“, представлява техника за лечение на заболяване чрез поставяне на игли на определени, според болестта, акупунктурни точки по тялото. Понякога се използва в съчетание с топлина, билки, акупресура и електрическа стимулация.

2. Антропософия - от гръцки “антропос” – човек и “софиа” – мъдрост е духовна, мистична доктрина, основана през 1912 година. Тя е израснала от теософията и произлиза главно от философията на Рудолф Щайнер, австрийски социален философ (1861-1925). Представлява образователна и терапевтична система, която се стреми да използва главно природни средства за поддрържане на физическото и психическото здраве и благополучие.

3. Аурикулотерапия - форма на акупунктура, но въздействието е само върху точки на ухото, за да се лекуват другите части на тялото. Базира се на древни китайски практики, като освен игли, понякога се използват магнити и други начини на стимулация.

4. Cupping терапия - практиката включва поставяне на чаши върху кожата, за да се създаде вакуум, за което се смята, че помага за увеличаване притока на кръв и насърчаване на заздравяването. Използва се при хронична болка в шията и кръста, с цел краткосрочно облекчение.

5. Болка инхибираща болката (Diffuse Noxious Inhibitory Control, DNIC или conditioned pain modulation (CPM) - физиологичен процес, при който болката в една част на тялото се инхибира (подтиска) от умишлено подаден друг болезнен стимул, предизвикан на друго място на тялото.

6. Сухо шиене (Dry Needling) - интервенцията се извършва с тънка игла, която преминава през кожата и засяга конкретни мускулни точки, с цел лечение на нервномускулно-скелетна болка и увреждане на движението. Процедурата се извършва от квалифицирани физиотерапевти с допълнителен сертифицикат на обучение. Очаква се болката от интервенцията да е минимална и да отпуска след няколко секунди. Може да е в съчетание и с електричество.

7. Холистична медицина - според нея хората функционират като цялостни, интегрирани единици и когато нещо не е наред, то проблемът е в цялото; според нея болестта е само една проява на цялостен проблем в жизнената сила. Биорезонансната терапия спада към този вид медицина.

8. Хомеопатия - основоположник е Самуел Ханеман през 1796 г., a концепцията е заболяванията да се лекуват с силно разредената форма на веществото, причиняващо съответното заболяване.

9. Терапия с градинарство (Horticultural Therapy) - терапевтичен подход, при който градинарството се използва за понижаване на стреса, подобряване на социалното, емоционалното, психологическото и физическото здраве.

10. Интегративна онкология (Integrative Oncology) - базира се на терапии за намаляване на симптомите, свързани с лечение на раковото заболяване.

11. Традиционна медицина (Medicine, Traditional) - базирана на вярвания и практики, предавани от поколение на поколение, включва мистични и магически ритуали, фитотерапия и други видове лечение, които съвременната медицина не може да обясни. Има източноазиатска, африканска, арабска традиционна медицина; включва също различните техники, които прилагат шаманите. 

12. Мезотерапия - използват се витамини, екстракти или други биоактивни вещества за локално лечение с подкожни инжекции или перфузия на вещества в различните слоеве на кожата под епидермиса.

13. Терапии на ума и тялото - методи или техники на лечение, които се основават на познанията за взаимовръзката между ума и тялото. Тези техники често включват начини за понижаване на напрежението и стреса, с цел подобряване на емоционално, психическо и физическо изцеление. Такъв тип терапии са медитация, йога, Тай Чи, ароматерапия и други. 

14. Мускулно-скелетни манипулации - различни манипулации на телесни тъкани, мускули и кости, само с ръце или с употребата на специално оборудване. С тяхна помощ се цели подобряване циркулацията на телесните течности, облекчаване на умората и облекчаване на дискомфорта. Тук спадат т.нар. В България чекръкчии.

15. Натуропатия - основава се на вярването, че заболяванията могат да бъдат излекувани или предотвратени без да се приемат каквито и да е лекарства. Лечението чрез здравословен начин на живот (чиста вода, въздух, слънце), специфична диета, физически упражнения и масажи. Взима се под внимание индивидуалната история и начин на живот на пациента.

16. Органотерапия (Organotherapy) - техника, която използва за лечение животински органи, екстракти и най-вече жлези. Използват се и човешки тъкани. Идеята е на принципа “подобни лекуват подобни”. Ако имаш проблеми с черния дроб например, трябва да ядеш черен дроб.

17. Фитотерапия - това е лечение с употреба на растения или билки. Ароматерапията е част и от тази група, освен от групата на Терапиите на ума и тялото.

18. Пролотерапия (Prolotherapy) - Това е една от обещаващите терапии с 85-95% успеваемост. Лечението се състои в инжектирането на вещества в ставното и сухожилното пространство, за да се стимулира растежът на тъканите и да се облекчи скелетно-мускулната болка.

19. Рефлексотерапия, Рефлексология (Reflexotherapy) - това е локална терапия, при която се прилага натиск в определени точки. Например, за да се облечки менструална болка, се масажира конкретна точка на дланта.

20. Сензорни художествени терапии - терапии, които използват различни видове изкуство, както и такива използващи сетивата. Това са терапии с цветове, музика, акустика, танци и други.

21. Спелеотерапия (Speleotherapy) - при този вид терапия се възпроизвеждат условия, характерни за пещерите (осветеност, влажност) и се правят солници. Тази практика се използва при по-тесен спектър от медицински състояния, най-вече респираторни и кожни. Смята се, че стоенето на пациента в солника намалява раздразнения и симптомите на болестта намаляват или изчезват.

22. Духовна терапия - включва смесица от мистични, религиозни, духовни практики, с цел изцеление. Водят се от шамани, вещери и т.н.

Какви са ползите от алтернативната медицина?

“Какви са ползите от алтернативната медицина?” е труден въпрос, на който не може да се отговори еднозначно, при това многообразие от методи. От историческа гледна точка, до много късен етап от научното развитие на човечеството, не е било възможно да се развива класическата медицина, такава каквато я познаваме днес. Това е напълно разбираемо по простата причина, че тя се позовава на научни опорни точки, а нивото на науката, такова на каквото може да имаме довериe, се е развило сравнително късно.

Праисторическата медицина е използвала билки, отвари, спиритуални практики и ритуали, водени от жреци и шамани, което е съвсем естествено. Нужно е било лечение и хората са правили, каквото могат. Чак от 3000 години пр. Хр. са данните за първия лекар на име Имхотеп. За това свидетелства Папирусът на Едуин Смит, в който са описани 48 случая на травми, които Имхотеп е излекувал. Преводът на папируса може да намерите ТУК и да разгледате случай по случай диагнозата и лечението на болните. Имхотеп освен лекар е бил още съветник, жрец, астроном, първосвещеник и архитект. Със сигурност не му е било скучно и е правил максималното, което познанията му позволяват. Пациент 27 например е имал травма на челюстта, на която е слагал всеки ден нов компрес с мазнина и мед, докато се заздрави [ref. 2].

С годините науката една по една е започнала да “проверява” алтернативните лечебни практики, за да си обясни как точно работят те. По този начин едни терапии се отричат, други се приемат, а трети все още са в процес на изследване. Вече добре проучените и доказаните такива са послужили за основа на Класическата медицина и фармацевтичната индустрия. В този смисъл, ползите от Алтернативната медицина са неоспорими и това, че някои практики са в процес на изследване, не спира хората да я използват.

За кого е подходящо лечението с алтернативна медицина?

В много случаи хората прибягват към алтернативни начини за лечение, там където класическата медицина не може да помогне повече и използват непотвърдени или колебливо отречени от науката практики. Тя дава надежда. Дали е подходящо лечението - понякога това се превръща във въпрос за личен избор.

Реално погледнато Алтернативната медицина се позовава на вековна “проба-грешка” и ако лечебната практика доказано не е вредна, то тя спокойно се използва, дори да не е сигурен положителният й резултат. При нас климатът е такъв, че позволява отглеждане на разнообразни билки и за това се доверяваме все повече на билкарството. Голяма част от класическите лекари в България се доверяват на билколечението и използват лечебни чайове и компреси като допълваща терапия. Важно е осъзнаването, че всеки пациент е различен и няма панацея.

За кого е противопоказно лечението с алтернативна медицина?

При положение, че има 22 типа категории и около 400 вида практики, не може да се каже за кого е противопоказно алтернативното лечение. Това е въпрос, който зависи от вида терапия и от изключително много индивидуални фактори. Пациентите се доверяват на познатия лекар, който им вдъхва доверие. По същия начин подхождат и когато избират тип лечебна практика. Доверието се гради с времето и за това е нормално да се обърнат към исторически най-разпространения тип лечение в съответния регион.

В Индия хората нямат доверие на класическата медицина и биха предпочели лечител в спиритуалния смисъл на думата пред това да ги лекува лекар в клиника. В Китай лечителите си предават знанията по Традиционна китайска медицина поколение на поколение, от учител на чирак, векове наред и там също класическата медицина не е така наложена. При нас в България е съвсем естествено да не се доверим на хора, които практикуват акупунктура или индийски лечебни практики, само след 2-3 години обучение. Ако съпоставим подготовката им спрямо китайски или индийски лечители, то и 10 години обучение не биха ни вдъхвали доверие. За сметка на това билкарите тук са изключително разпространени и изпитваме спокойствие, че знаят тънкости в “занаята”, които да ни изцелят. За това и голяма част от класическите лекари работят съвместно с тях.

В заключение, когато се чудим дали да се обърнем към алтернативната медицина, нека знаем, че класическата цели да е най-хуманният вид лечение в основата на което е Хипократовата клетва с "Primum non nocere”, в превод “Първо, да не вредим” [ref. 3].

Четете още:

Кетодиета при рак 

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с ракa

Кои 9 билки помагат при кашлица

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Още 7 групи заболявания, които медът лекува

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Източници:

1. Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings)
2. The Edwin Smith Surgical Papyrus
3. Какво е това алтернативна медицина? 

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Множествената склероза (МС) е заболяване, което засяга централната нервна система - главния и гръбначния мозък. При него имунната система напада и разрушава защитната миелинова обвивка на нервите, а това от своя страна нарушава комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.

За съжаление все още не е открито лечение на заболяването, но се разработват все по-добри препарати, които да го контролират или с други думи - терапии, модифициращи заболяването. Тяхното действие се състои в това да намалят тежестта и продължителността на пристъпите, като по този начин ограничават и вредните неврологични ефекти от тези пристъпи.

Тези лекарства се използват при пациентите, които са в т.нар. рецидивиращ-ремитиращ етап от болестта [ref. 1], при който пристъпите се редуват със затишие. Заболелите обикновено се диагностицират с множествена склероза именно в тази фаза и може да останат в нея в продължение на десетилетия. Ако състоянието се неглижира и не се приложи никакво лечение, пациентът може да навлезе в следващата тежка фаза - тази на вторично-прогресиращата множествена склероза, при която няма периоди на подобрение, а само на влошаване. В този случай модифициращите заболяването терапии стават неефективни.

Затова е важно още в самото начало да се предприемат мерки и заболяването да се атакува в рецидивиращия-ремитиращ етап. Около 10% от пациентите се диагностицират с множествена склероза в първично-прогресиращия етап на заболяването.

Photo by Timothy Dykes on Unsplash

Търсенето на лечение или по-добри препарати, които да осигуряват добро качество на живот на болните от множествена склероза, не спира. Затова тук ще предоставим на читателя информация за новостите в областта, като се спрем на възможностите в Европа.

В статията ще прочетете:

• Офатумумаб
• Натализумаб при бременни жени с множествена склероза
• Предложението на Anokion
• Напредък в лечението на МС със стволови клетки
• Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза
• Генетични фактори, предразполагащи към развитие на МС
• Значение на някои билки като подкрепа при лечението на множествената склероза

Офатумумаб

През септември миналата година (11-13 септември 2019) в Стокхолм се проведе среща на Европейския комитет за лечение и изследване на множествената склероза (ECTRIMS), където се събраха изследователи на заболяването и представители на фармацевтични компании, за да споделят опит и да обсъдят новостите. На срещата бяха представени и резултатите от две клинични изпитвания [ref. 2] във фаза 3 за ефективността и безопасността на препарата офатумумаб (ofatumumab, OMB157) на Novartis. Сравнена е ефективността му [ref. 3] в потискането на пристъпите с тази на терифлуномид (teriflunomide) с търговското име Aubagio® на Sanofi Genzyme.

Офатумумаб е продукт на датския производител на антитела Genmab и представлява литично моноклонално антитяло, което се свързва специфично с антигена на човешки клъстер на диференциация 20 (CD20), разположен върху В-лимфоцитите, които имат значение както за множествената склероза, така и за някои видове рак на кръвта. Затова офатумумаб е одобрен за лечение на хроничната лимфоцитна левкемия.

Подобно на ритуксимаб (rituximab) и окрелизумаб (ocrelizumab), офатумумаб се свързва с CD20 на повърхността на В клетките, което води до намаляване на тяхното количество. Това намалява възпалението в централната нервна система. Смята се, че офатумумаб има по-силна връзка с CD20 и може да бъде по-активен от съществуващите лекарства. Резултатите от клиничното изпитване във фаза 3 показват, че офатумумаб изглежда безопасен. В сравнение с терифлуномид, офатумумаб демонстрира значително намаляване на годишния процент на рецидив с най-малко 50%, значително намаляване на 3-месечната и 6-месечната потвърдена прогресия на инвалидността, значително потискане на гадолиниевите лезии (Gd) и намаляване на броя на новите и увеличаващи се лезии. Като цяло това демонстрира дълбоко потискане на възпалителната активност. Резултатите показват, че офатумумаб се счита за безопасно и ефикасно лечение за рецидивираща ремитираща множествена склероза.

Натализумаб при бременни жени с множествена склероза

По време на срещата на ECTRIMS са представени и данните от изследване, проведено то Университета в Рим “Тор Вергата”, в което учените изследвали годишните проценти на рецидив при бременни жени, приемащи натализумаб (natalizumab [ref. 4]). Te установили, че жените, които продължават да приемат натализумаб по време на бременността и в следродилния период, имат по-нисък риск от рецидив в сравнение с тези, които преустановяват лечението, преди да забременеят, или тези с ранно прекъсване на лечението. Според тях, лечението с натализумаб не е свързано с тежки нежелани събития по време на бременността и при новородените, но е имало случаи на анемия при бебетата. Затова е необходима по-голяма извадка за допълнителна оценка на всички рискове за плода. Разбира се, не трябва да забравяме, че използването на лекарства по време на бременност трябва да бъде обсъдено с нашите лекари - невролог и акушер-гинеколог.

Предложението на Anokion

Швейцарската компания Anokion също представи резултатите си [ref. 5] по време на срещата. Тази компания разработва лечение, което “обучава” имунната система да игнорира здравата тъкан, вместо да я атакува. Идеята им е да се инжектира копие на автоимунните антигени в черния дроб, което след това помага на имунната система да понася по-добре антигените. При миши модели на множествена склероза лечението на Anokion успяло да забави или дори да предотврати прогресирането на състоянието. При тези обещаващи резултати Anokion очаква да започне клинични изпитвания на лечението при хора тази година.

Напредък в лечението на МС със стволови клетки

При пациентите с много активно рецидивиращо заболяване понякога се прилага химиотерапия, която да унищожи имунните клетки в организма и те да бъдат заместени с автоложни хематопоетични стволови клетки (АХСК). Тези клетки се събират от пациента преди химиотерапията и след нея му се вливат обратно, за да дадат начало на нова популация, която да не напада миелиновите обвивки.

Изглежда повечето хора, лекувани по този начин, не показват данни за активност на заболяването след еднократно лечение (т.е. няма нови рецидиви, няма нови или активни лезии, открити чрез ЯМР) и някои от тях [ref. 6] са демонстрирали спечелване на функция.

Трябва да се вземе под внимание агресивността на този метод, което го прави приложим само в тежки случаи на множествена склероза.

В допълнение към АХСК, учените изследват използването и на други видове стволови клетки, като мезенхимни стволови клетки (МСК), които не изискват химиотерапия.

По време на ECTRIMS д-р Антонио Учели [ref. 7] (Университет в Генуа) представи предварителни резултати от международно многоцентрово клинично изпитване [ref. 8] във фаза 2, което оценява безопасността и клиничната ефективност на МСК за лечението на множествена склероза. Мезенхимните стволови клетки са клетки вероятно биха имали полза при лечението на невродегенеративни заболявания, поради способността им да намаляват възпалението и потенциално да защитят миелина и да засилят възстановяването.

Международното проучване включва 144 участници с рецидивиращо-ремитиращи и прогресивни форми на МС. Ранните данни потвърждават, че лечението е безопасно, но няма значителни промени в намаляването на активните лезии в лекуваната група след 24 седмици (това са първични резултати от проучването). Наблюдавана е тенденция на намаляване на рецидивите в лекуваната група. По-нататъшният анализ на данните ще оцени други клинични резултати и дали има възстановяване на миелина. 

Всички изследвания, представени по време на ECTRIMS, може да видите тук [ref. 9].

Важно е да се отбележи, че докато тези вещества са в процес на развитие, може да минат години, преди те да достигнат до пазара, ако изобщо успеят. Освен това, въпреки че тези лечения може да са в състояние да потиснат автоимунните атаки, не е ясно дали могат да осигурят лечение. Независимо от това, много компании смятат, че блокирането на автоимунните атаки при множествена склероза може да се използва като идея и в борбата с други автоимунни състояния като диабет тип 1.

Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза

През ноември миналата година (2019) Европейската агенция по лекарствата препоръча [ref. 10] ново лечение за множествената склероза. Новото лекарство се нарича сипонимод (siponimod) и е с търговското название Mayzent. Здравният регулатор счита, че сипонимод [ref. 11] е безопасен и ефективен за хора с „активна“ вторично прогресираща множествена склероза.

Новото лекарство представлява модулираща имунната система терапия, за която се смята, че действа чрез задържане на определени бели кръвни клетки в лимфните възли на тялото, като ги изолира от кръвообращението и от централната нервна система.

В САЩ, Националният институт за високи постижения в здравеопазването и грижите (NICE) започна оценката си на лекарството, за да реши дали то трябва да бъде предписвано от Националната здравна служба (NHS) и решение се очаква в средата на 2020 г.

Важно е да се отбележи, че тъй като сипонимод действа само върху имунната система, то няма да помогне на всички с вторично прогресираща множествена склероза, а само на тези, които все още имат рецидиви, т.е. тези, при които има активна фаза на заболяването.

Генетични фактори, предразполагащи към развитие на МС

Въпреки че причината за множествената склероза е неизвестна, се счита, че вариациите в десетки гени са включени в риска от множествена склероза. Промените в гена HLA-DRB1 са най-силните генетични фактори на риска за развитие на множествена склероза. Други фактори, свързани с повишен риск от развитие на множествена склероза, включват промени в гена IL7R и фактори на околната среда, като излагане на вируса на Епщайн-Бар (Epstein-Barr), ниски нива на витамин D и тютюнопушене.

Генът HLA-DRB1 принадлежи към семейство гени, наречени човешки левкоцитни антигени (HLA). HLA комплексът помага на имунната система да различава собствените протеини на организма от протеини, произведени от чужди нашественици (като вируси и бактерии). Всеки HLA ген има много различни нормални вариации, което позволява на имунната система на всеки човек да реагира на широк спектър от чужди протеини. Вариациите в няколко HLA гена са свързани с повишен риск от множествена склероза, но един конкретен вариант на гена HLA-DRB1, наречен HLA-DRB1*15:01, е най-силно свързаният генетичен фактор.

Генът IL7R дава инструкции за синтзиране на едно парче от два различни рецепторни протеина: рецептора на интерлевкин 7 (IL-7) и рецептора TSLP. И двата рецептора са вградени в клетъчната мембрана на имунните клетки. Тези рецептори стимулират сигналните пътища, които индуцират растежа и деленето (пролиферацията) и оцеляването на имунните клетки. Генетичната вариация, участваща в множествена склероза, води до производство на IL-7 рецептор, който не е вграден в клетъчната мембрана, а вместо това се намира вътре в клетката. Не е известно дали тази промяна засяга рецептора TSLP.

Тъй като гените HLA-DRB1 и IL-7R участват в имунната система, промените в двете могат да са свързани с автоимунния отговор, който уврежда миелиновата обвивка и нервните клетки и води до признаците и симптомите на множествена склероза. Не е ясно обаче каква точно роля играят двата гена в развитието на състоянието. [ref. 11]

Значение на някои билки като подкрепа при лечението на множествената склероза

Прегледът на литературните данни показва, че билковите лекарства могат да бъдат ефективни при лечението на множествената склероза и свързаните с нея симптоми, като намаляват демиелинизацията, подобряват ремиелинизацията и потискат възпалението в централната нервна система.

Въз основа на обзор по темата от 2018 г. [ref. 12], може да се заключи, че противовъзпалителният ефект е основната причина за терапевтичните ефекти на лечебните растения при заболяването. Чрез тях лечебните растения намаляват тежестта на заболяването и понижават невропатологичните промени. Противовъзпалителните ефекти на лекарствените растения обикновено се проявяват чрез потискане на инфилтрацията на възпалителните клетки в централната нервна систем, намалявайки производството на провъзпалителни и възпалителни цитокини.

Лечебните растения и техните производни, за които има информация в научната литература, че повлияват благоприятно състоянието на пациенти с МС, са:

• Гинко билоба (Ginkgo biloba),
• Джинджифил (Zingiber officinale),
• Куркума (Curcuma longa),
• Жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Валериана (Valeriana officinalis),
• Американска червена боровинка (Vaccinium macrocarpon),
• Черен кимион (Nigella sativa),
• Кава или кава-кава (Piper methysticum),
• Шафранов минзухар (Crocus sativus),
• Азиатски женшен (Panax ginseng),
• Босвелия (Boswellia papyrifera),
• Европейска винена лоза (Vitis vinifera),
• Gastrodia elata,
• Чай (Camellia sinensis),
• Вечерна иглика (Oenothera biennis),
• MS14 [ref. 13] - иранска билково-морска смес, състояща се от 90% Penaeus latisculatus (вид скарида), 5% целина/селъри (Apium graveolens) и 5% жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• Канабис (Cannabis sativa).

Подробности за тяхното действие четете в статията: 17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза [ref. 14].

Източници:

1. Научни изследвания за рецидивиращата-ремитираща множествена склероза
2. Клинични изпитвания на офатумумаб за лечение на множествена склероза
3. Novartis ofatumumab demonstrates superiority versus Aubagio® in two head-to-head Phase III multiple sclerosis studies. www.novartis.com
4. Maintenance of natalizumab during the first trimester of pregnancy in active multiple sclerosis. Multiple sclerosis (Houndmills, Basingstoke, England). 2020
5. European Biotechs Showcase Multiple Sclerosis Treatments in Stockholm. www.labiotech.eu
6. Canadian Bone Marrow Transplantation (BMT) Trial. mssociety.ca
7. Публикации на Антонио Учели
8. Latest MS Research News. Update: Preliminary Results of the Mesenchymal Stem Cell Study for the Treatment of Multiple Sclerosis ECTRIMS 2019. mssociety.ca
9. New treatment for MS recommended in Europe. www.digitaljournal.com
10. Научни публикации за сипонимод
11. https://ghr.nlm.nih.gov/condition/multiple-sclerosis#
12. A Review of Herbal Therapy in Multiple Sclerosis. Adv Pharm Bull. 2018
13. MS14, an Iranian Herbal-Marine Compound for the Treatment of Multiple Sclerosis. Chin J Integr Med. 2010
14. На български: 17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Менопаузата е труден период, който настъпва в живота на всяка жена и когато това се случи, тя има нужда от помощ за справяне с неприятните симптоми и много подкрепа и разбиране от близките.

Средната възраст, на която настъпва менопаузата е 50 години. Началото ѝ е свързано с драматична промяна в хормоналния баланс, намаляване на естрогена и увеличаване на хормоните FSH и LH, което в крайна сметка води до намаляване на нивото на прогестерона и причинява трайна аменорея или с други думи - прекратяване на менструалните цикли.

Какви са симптомите на настъпващата менопауза

При две трети от жените се наблюдават специфични симптоми. Най-характерните симптоми на менопаузата или менопаузалния синдром са вазомоторните: горещи вълни и нощно изпотяване, както и психосоматични симптоми, които се наблюдават по различен начин при хора с различни психологически, социални и културни характеристики.

Горещите вълни представляват периодично зачервяване и внезапно изпотяване с втрисане, сърцебиене, тревожност, чувство на натиск в главата и гърдите, гадене, задушаване и липса на концентрация, което обикновено трае от няколко секунди до минута и рядко продължава до час.

Горещите вълни се преживяват и усещат по различен начин от всяка жена, но има фактори, които влошават този симптом:

• прием на алкохол и кофеинови продукти,
• ядене на пикантни храни,
• висока температура на околната среда,
• носене на тесни дрехи,
• пушене или излагане на цигарен дим.

Дефицитът на естроген може да причини и атрофия на урогениталния тракт, а това да доведе до симптоми като:

• сърбеж и диспареуния (болка или усещане за дискомфорт по време на полов акт),
• уретрит (възпаление на пикочния канал),
• дизурия (парещо или болезнено усещане по време на уриниране),
• инконтиненция (изпускане на урина),
• често уриниране.

Психологическите симптоми на менопаузата са:

• тревожност,
• депресия,
• раздразнителост,
• честа смяна на настроенията,
• влошена памет,
• намалено сексуално влечение.

Други симптоми, включват:

• болка в ставите и мускулите,
• окосмяване на лицето,
• суха кожа,
• пълзящо усещане под кожата,
• умора.

Хормоналната терапия е едно от най-ефикасните лечения за намаляване на вазомоторните симптоми (горещите вълни и изпотяването) и за лечение на други усложнения, свързани с менопаузата. Доказано е обаче, че хормоналната терапия може да предизвика повишен риск от рак на гърдата и коронарна болест на сърцето, както и белодробна емболия. За жените, изложени на повишен риск от рак на гърдата, хормоналната терапия е противопоказна.

Това е причината повечето жени да не прибягват до хормонозаместителна терапия, а да предпочетат билки и хранителни добавки за справяне със симптомите, докато всичко отшуми. 

Пазарът е залят от продукти, които обещават помощ за облекчаване на симптомите на менопаузата, и това може да бъде много объркващо - какво да изберем и има ли някакви научни доказателства зад твърденията, че една или друга добавка наистина може да ни помогне. Затова решихме да напишем тази статия, като в нея представим билките, за които такива доказателства има.

Къде се крие способността на билките да облекчават симптомите на менопаузата

Може би основна причина за ефективността на някои билки и растения при облекчаването на менопаузалните симптоми, е наличието на фитоестрогени. Установени са над 300 такива растения към момента. Фитоестрогените са вещества, които имат способността да се свързват с естрогеновите рецептори в тялото на жената и по този начин имитират действието на истинския естроген.

Освен фитоестрогени, в някои билки има и фитопрогестерони. Те, както и антиандрогенните ефекти на някои лечебни растения, които намаляват превръщането на тестостерона в дехидротестостерон и увеличават превръщането на тестостерон и андростендион в естроген в периферните тъкани, могат да облекчат симптомите на менопаузата и особено горещите вълни.

Има и други механизми, по които лечебните растения помагат. Например, някои билкови лекарства, които влияят на нервната система чрез активиране на специфични невротрансмитери, са ефективни за подобряване на съня и паметта при жените в менопауза.

Кои билки и лечебни растения оказват благоприятен ефект върху симптомите на менопаузата и как

Най-изучените растения, чието действие се свързва с облекчаване симптомите на менопаузата са соята (Glycine max) и черният кохош (Cimicifuga racemosa). В статията ще разгледаме още билки и растения, позовавайки се на обзор от 2017 г. [ref. 1], обобщаващ резултатите от достъпните клинични изпитвания и проучвания, а именно:

• градински чай (Salvia officinalis),
• маточина (Melissa officinalis),
• валериана (Valerina officinalis),
• сминдух (Trigonella foenum-graecum),
• черен кимион (Nigella sativa),
• Аврамово дърво, витекс (Vitex agnus-castus),
• резенѐ, див копър, фенел (Foennel vulgare),
• вечерна иглика (Oenothera biennis),
• гинко билоба,
• люцерна (Medicago sativa),
• жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• женшен (Panax ginseng),
• анасон (Pimpinella anisum),
• женско биле (Glycyrrhiza glabra),
• пасифлора (Passiflora incarnata),
• червена детелина (Trifolium pratenseine).

Черен кохош (Cimicifuga racemosa)

Черният кохош (Cimicifuga racemosa) е местен вид билка за Северна Америка, като се е използвала при проблеми с менструацията от индианците. Билката се прилага в Германия още от 40-те години на 20-ти век и голяма част от клиничните изпитвания на билката идват от там. [ref. 2]

Билката се използва за облекчаване на горещите вълни и психологическите симптоми на менопаузата. В корените на растението се открива активната съставка - терпеновите гликозиди. Те се свързват с естрогенния рецептор и селективно потискат секрецията на LH без никакъв ефект върху FSH.

Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от приема на терапевтични дози от това растение. Някои странични ефекти, които са резултат от консумацията на тази билка, включват възпаление на лигавицата на стомаха и червата, гадене и повръщане. [ref. 1]

Механизмът на действие все още не е напълно изяснен, но изглежда, че активните вещества в черния кохош упражняват естроген-подобни действия в някои тъкани и анти-естрогенни ефекти в други. [ref. 3]

Соя (Glycine max)

Соята съдържа големи количества протеини и изофлавини. Резултатите от някои клинични проучвания показват, че соевият екстракт намалява честотата на горещите вълни при жени след менопаузата, но други проучвания съобщават, че няма значителна разлика между соята и плацебото.

Доказателствата за ефектите на соята (изофлавоните) върху симптомите на менопаузата са минимални в най-добрия случай, но има данни, че соята може да окаже благотворен ефект върху липидния профил на жените, които я консумират.

Затова, като се има предвид ползата за сърдечно-съдовата система, както и потенциалните благоприятни ефекти върху костите и паметта, изглежда е полезно в диетата на жени в период на пери и постменопауза да се включи соя. [ref. 4]

Градински чай (Salvia officinalis)

Механизмът на действие на салвията се осъществява чрез свързване с GABA/бензодиазепинови рецептори в мозъка и облекчава вазомоторните симптоми - горещите вълни и изпотяването, поради своите естрогенни ефекти.

Освен това, благодарение на положителното си въздействие върху нервната система, билката е ефективна за подобряване на паметта и има успокояващо действие.

Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от терапевтични дози от това растение. Но прекомерната употреба на градинския чай причинява усещане за топлина, световъртеж, тахикардия и подобни на епилепсия припадъци. Има вероятност да възникне кръстосана реактивност с лекарства за диабет и кръвно налягане, затова ако приемаме такива, консултацията с лекар е задължителна! [ref. 1]

Маточина (Melissa officinalis)

Тази билка се използва за успокояване и лечение на проблеми със съня, особено при настъпване на менопаузата. Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от приема на терапевтични дози от тази билка.

Валериана (Valerina officinalis)

Екстрактът от корените на валериана е известен с успокояващото си действие, но той облекчава и горещите вълни. И в този случай няма данни за тежки странични ефекти от нормалния прием на билката.

Сминдух (Trigonella foenum-graecum)

Тази билка притежава липидопонижаващи ефекти поради наличието на сапонинови съединения. Няколко проучвания показват ефектите на това растение при лечението на симптомите на менопаузата, особено горещите вълни и метаболитния синдром.

Черен кимион (Nigella sativa)

Черният кимион понижава кръвната захар и липидите и е ефективен в лечението на метаболитен синдром при жените след менопаузата. [ref. 5]

Аврамово дърво, витекс (Vitex agnus-castus)

Механизмът на действие и ефективността на това растение все още не са добре изучени и доказани. Според едни изследвания Аврамовото дърво (още наричано витекс) повишава нивата на хормоните прогестерон и LH, докато според други - няма никакво влияние. От друга страна, ефектите върху пролактина зависят от приетата доза.

Необходими са още изследвания, за да се определи дали това растение може да бъде ефективно в борбата със симптомите на менопаузата.

Резенѐ, див копър, фенел (Foennel vulgare)

Поради наличието на палмитинова киселина и бета-ситостерол в билката, тя има антиандрогенни и противовъзпалителни ефекти. Изследвани са терапевтичните ефекти на дивия копър върху горещите вълни и вагинална атрофия при жени след менопаузата, като според едно клинично изпитване приложението на специално разработен вагинален крем е подобрило симптомите на атрофия при участниците. [ref. 6]

Вечерна иглика (Oenothera biennis)

Има данни, че маслото от вечерна иглика намалява силата на горещите вълни, свързани с менопаузата, но не и честотата им, докато черния кохош понижава и честотата на “пристъпите”, освен тяхната тежест. [ref. 7]

Според едно клинично изпитване от тази година (2020), маслото от вечерна иглика е подобрило и психологичното състояние на жени, страдащи от симптомите на менопаузата. [ref. 8]

Трябва да се има предвид, че маслото от вечерна иглика може да причини леки стомашно-чревни неразположения - гадене, повръщане, диария, подуване на корема, както и понижаване на прага за възникване гърчове/припадъци при пациенти с такива заболявания или приемащи лекарства против епилепсия. В тези случаи е нужна предварителна консултация с лекар!

Гинко билоба (Ginkgo biloba)

Гинко билоба може да подпомогне нарушенията на паметта при жени, които вече са преминали през неприятния период на менопаузата и са в така наречената постменопауза.

Люцерна (Medicago sativa)

Люцерната е ефективна срещу горещите вълни, но има риск от хипогликемия (опасно понижаване на кръвната захар) и заразяване с бактерии като Listeria, Salmonella и E. coli при консумация на семена от растението.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Клиничните проучвания показват ефекта на растителния екстракт от жълт кантарион при лечението на лека до умерена депресия и тревожност и неговата ефикасност върху либидото, вагиналната сухота, проблеми с пикочните пътища и психични усложнения, причинени от менопаузата [ref. 9]. Страничните ефекти включват стомашно-чревен дискомфорт, чувствителност към светлина (фототоксичност), безпокойство и умора.

Женшен (Panax ginseng)

Женшенът може да се използва като средство против умора, слабост и за подобряване на концентрацията. Това растение е доказано ефективно за лечение на депресия и разстройства на настроението при жени след менопаузата, а има сведения, че облекчава и симптомите на сексуалната дисфункция [ref. 10]. Страничните ефекти включват ниска кръвна захар, безсъние, главоболие, нервност, стомашно-чревни проблеми и акне.

Анасон (Pimpinella anisum)

Има данни, че анасонът може да облекчи горещите вълни, но проучванията дават противоречиви резултати и изглежда са необходими още изследвания, за да бъде доказана ефективността на анасона. Смята се, че ефектът се дължи на фитоестрогени в растението. [ref. 11]

Женско биле (Glycyrrhiza glabra)

Женското биле има редица доказани полезни свойства, включително ефективността му за смекчаване на симптомите на горещите вълни при менопаузата.

Но продължителната употреба на тази билка води до повишаване на кръвното налягане, сърдечни проблеми, псевдохипералдостеронизъм, хиперкортизолизъм, хипертония, хипокалиемия и хипернатриемия. Странични ефекти, които трябва да се вземат предвид.

Пасифлора (Passiflora incarnata)

Пасифлората съдържа флавоноиди и има фитопрогестрогенен и успокоителен ефект и помага при безсъние. В някои проучвания се съобщава за нейната ефикасност по отношение на неврологичните симптоми и горещите вълни, свързани с менопаузата.

Червена детелина (Trifolium pratenseine)

Червената детелина съдържа флавоноиди и има фитоестрогенни ефекти. Има данни, че приемът на добавки, съдържащи изофлавони от това растение, е ефективен при намаляване на честотата и тежестта на горещите вълни. Но в литературата се откриват разнопосочни мнения. Някои изследвания предполагат, че растението няма ефект върху горещите вълни, свързани с менопаузата, докато според други червената детелина има забележителен ефект при намаляване на честотата и интензивността на горещите вълни.

Едновременната употреба на това растение с хормонални лекарства трябва да се избягва поради кръстосана реактивност.

Източници:

1. A review of effective herbal medicines in controlling menopausal symptoms. 2017. Electronic physician
2. Botanical and Dietary Supplements for Menopausal Symptoms: What Works, What Doesn’t. 2007. J Womens Health (Larchmt)
3. Relieving The Symptoms Of Menopause: From Herbs To Hormones. 2001. BCMJ
4. Food labeling: health claims; soy protein and coronary heart disease. Food and Drug Administration, HHS. Final rule. 2000. Federal Register
5. Санацио: 5 билки, полезни за диабетици и хора изложени на риск от болестта
6. Effect of Foeniculum vulgare (fennel) vaginal cream on vaginal atrophy in postmenopausal women: A double-blind randomized placebo-controlled trial. 2016. Maturitas
7. A comparative study on the effect of "black cohosh" and "evening primrose oil" on menopausal hot flashes. 2018. Journal of Education and Health Promotion
8. Impact of evening primrose oil consumption on psychological symptoms of postmenopausal women: a randomized double-blinded placebo-controlled clinical trial. 2020. Menopause
9. Effects of Hypericum perforatum (St. John’s wort) on hot flashes and quality of life in perimenopausal women: a randomized pilot trial. 2010. Menopause
10. The effect of ginseng on sexual dysfunction in menopausal women: A double-blind, randomized, controlled trial. 2019. Complementary Therapies in Medicine
11. The Study on the Effects of Pimpinella anisum on Relief and Recurrence of Menopausal Hot Flashes. 2012. Iran J Pharm Res.

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН 

Паническото разстройство се характеризира с появата на внезапни и повторяеми паник атаки. Те могат да се определят като интензивни пристъпи на страх и тревожност, придружени с емоционални и физически симптоми. Характерни за тях са силно сърцебиене, затруднено дишане, замайване, треперене, потене и загуба на контрол. 

Паник атаките понякога са породени и от други психиатрични заболявания, но това, което отличава тези, свързани с паническото разстройство, е именно внезапната им поява като “гръм от ясно небе”. Често няма специфична причина, която да ги породи и те идват неочаквано.

Необходимо е да са съпътствани с поне месец интензивно притеснение от тяхната повторна поява, за да се постави диагноза паническо разстройство [ref.1]. Обикновено се наблюдават и поведенчески изменения в индивидите, които страдат от тях, като например избягване на дадени ситуации от страх да не се появи отново паник атака.

Паническото разстройство не бива да се пренебрегва. То може да понижи значително качеството на живот и освен това се смята, че пациентите са предразположени към депресия, алкохолизъм и злоупотреба с вещества. Поради тези причини е необходимо да вземем адекватни мерки и да се консултираме със специалист, ако имаме чести прояви на паник атаки.

Разпространение на заболяването

Паническото разстройство е сравнително често срещано психиатрично заболяване, нареждайки се след някои видове тревожност като генерализираното тревожно разстройство и посттравматичния стрес. Установено е, че жените са с двойно по-висок риск [ref.2] от развиване на заболяването в сравнение с мъжете. Освен това, честотата на проява се различава и между различните раси и етноси. Например, европейските американци са по-склонни към него от американците с азиатски или африкански корени, както и от латиноамериканците. 

Обикновено паническото разстройство се отключва [ref.3] в ранните години на зрелостта или през пубертета, но рядко при деца под 14-годишна възраст и при възрастни над 64-годишна възраст. 

Патофизиология на паническото разстройство

Физиологичните прояви на паническото разстройство могат да се обяснят с влиянието на множество сигнални молекули (невротрансмитери) в централната нервна система. Чрез образна диагностика е установено в кои региони на мозъка има повишена активност на рецепторите и на потока на невротрансмитери. Част от мозъка, наречена амигдала [ref.4], е предложена за основно засегната област. Произходът на паническото разстройство се свързва както с наследствени фактори, така и със стресови преживявания в ранно детство.

Как да разпознаем паническото разстройство и паник атаките

Както обяснихме и по-нагоре, паник атаките не са заболяване, а са симптом на друго такова, каквото е паническото разстройство. 

За да се постави диагноза паническо разстройство [ref.5], трябва да са налице следните симптоми:

Повторни неочаквани паник атаки - паник атаките представляват внезапни и неочаквани пристъпи на страх и силен дискомфорт. Обикновено отминават за няколко минути и по време на тях трябва да са налице поне 4 от следните симптоми:

• Сърцебиене или ускорен пулс
• Потене
• Треперене 
• Задух
• Дискомфорт в гръдната област или болка
• Гадене и болки в корема
• Загуба на досег с реалността
• Страх от “полудяване” или умиране
• Топли и студени вълни

Важно е да отбележим, че някои хора страдат от т.нар. “ограничени паник атаки”. Характерно за тях, че изпитват по-малко от четири от изброените симптоми.

Тъй като симптомите могат да наподобяват клиничната проява на други тревожни състояния, е добре да знаем, че паник атаките се отличават по продължителността на техния пик. Те обикновено траят по-малко от 10 минути и след това започват да отминават полека. Именно поради тази интензивност на усещанията, те често биват обърквани със спешни състояния като инфаркт или дихателни проблеми и водят до посещение на кабинетите за бърза помощ.

Притеснение от поява на нови паник атаки - паник атаките са много неприятни, а понякога и плашещи пристъпи. Поради това, ако изпитваме такива, е много вероятно да се повиши и притеснението ни от повторната им поява.

Промяна в поведението - например избягване на места или ситуации.

Липса на друго психиатрично разстройство - ако имаме например социална фобия (вид тревожно разстройство) и получим паник атака преди да изнесем презентация пред много хора на конференция, то тогава въпросната паник атака се счита в контекста на друго заболяване. 

5 начина да се справим с паник атаките

1. Да се научим да ги разпознаваме - едно от най-плашещите неща, когато получим паник атака е, че не знаем какво се случва с тялото ни. Затова е важно да задълбочим познанията си по отношение на физиологичните прояви, защото понякога това е достатъчно, за да се почувстваме по-добре.

2. Да приемем състоянието си - ако не го приемаме, тогава влизаме в порочен кръг на постоянно притеснение от една до следваща паник атака, което само влошава ситуацията. От друга страна, знаейки и приемайки, че паник атаките се повтарят, е по-лесно, когато това стане, да си напомним, че е краткотрайно явление и ще отмине скоро. В тази графа можем да прибавим и техниките на “осъзнаване” на настоящия момент (познати в англоезичния свят като mindfulness). Това включва да отделяме време за осъзнаване на усещанията и възприятията ни за настоящия момент. Ежедневното практикуване на такива упражнения може да ни помогне да се почувстваме емоционално стабилни и по този начин да приемем по-лесно състоянието си.

3. Да дишаме дълбоко - бавното и дълбоко поемане и изпускане на въздуха ще ни помогне да контролираме по-добре симптомите и да ги успокоим.

4. Вдишване на лавандулов аромат - за аромата на лавандула се знае, че има релаксиращо и успокояващо действие. Можем да си капнем няколко капки от лавандулово етерично масло между палеца и показалеца и да го вдишваме, за да помогнем на тялото ни да се отпусне.

5. Визуализация на любимо място или позитивен спомен - пренасочването на мислите от паническите симптоми към нещо, което събужда позитивни реакции у нас, може да подейства много успокояващо.

Ако имаме съмнения за това, че ние или някой наш близък страда от паническо разстройство, е важно да се консултираме със специалист. В състоянието няма нищо, което да ни кара да се чувстваме засрамени или притеснени. Най-важното е, че бихме могли да облекчим симптомите дори и напълно, стига да имаме правилния подход. А за това най-добре би ни посъветвал човек, който се занимава с тази материя професионално.

Източници:

1. Panic disorder (attack), NCBI, 2020

2. Panic disorder, panic attacks and panic attack symptoms across race-ethnic groups: results of the collaborative psychiatric epidemiology studies, CNS Neuroscience and Therapeutics, 2009

3. Twelve-month and lifetime prevalence and lifetime morbid risk of anxiety and mood disorders in the United States. International Journal of Methods in Psychiatric Research, 2012

4. Neuroanatomical hypothesis of panic disorder, revised. American Journal of Psychiatry, 2000

5. Panic Attacks and Panic Disorder: Symptoms, Treatment, Causes, and Coping Strategies, Anxiety.org

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.