Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Множествената склероза (МС) е заболяване, което засяга централната нервна система - главния и гръбначния мозък. При него имунната система напада и разрушава защитната миелинова обвивка на нервите, а това от своя страна нарушава комуникацията между мозъка и останалите части от тялото ни.

За съжаление все още не е открито лечение на заболяването, но се разработват все по-добри препарати, които да го контролират или с други думи - терапии, модифициращи заболяването. Тяхното действие се състои в това да намалят тежестта и продължителността на пристъпите, като по този начин ограничават и вредните неврологични ефекти от тези пристъпи.

Тези лекарства се използват при пациентите, които са в т.нар. рецидивиращ-ремитиращ етап от болестта [ref. 1], при който пристъпите се редуват със затишие. Заболелите обикновено се диагностицират с множествена склероза именно в тази фаза и може да останат в нея в продължение на десетилетия. Ако състоянието се неглижира и не се приложи никакво лечение, пациентът може да навлезе в следващата тежка фаза - тази на вторично-прогресиращата множествена склероза, при която няма периоди на подобрение, а само на влошаване. В този случай модифициращите заболяването терапии стават неефективни.

Затова е важно още в самото начало да се предприемат мерки и заболяването да се атакува в рецидивиращия-ремитиращ етап. Около 10% от пациентите се диагностицират с множествена склероза в първично-прогресиращия етап на заболяването.

Photo by Timothy Dykes on Unsplash

Търсенето на лечение или по-добри препарати, които да осигуряват добро качество на живот на болните от множествена склероза, не спира. Затова тук ще предоставим на читателя информация за новостите в областта, като се спрем на възможностите в Европа.

Офатумумаб

През септември миналата година (11-13 септември 2019) в Стокхолм се проведе среща на Европейския комитет за лечение и изследване на множествената склероза (ECTRIMS), където се събраха изследователи на заболяването и представители на фармацевтични компании, за да споделят опит и да обсъдят новостите. На срещата бяха представени и резултатите от две клинични изпитвания [ref. 2] във фаза 3 за ефективността и безопасността на препарата офатумумаб (ofatumumab, OMB157) на Novartis. Сравнена е ефективността му [ref. 3] в потискането на пристъпите с тази на терифлуномид (teriflunomide) с търговското име Aubagio® на Sanofi Genzyme.

Офатумумаб е продукт на датския производител на антитела Genmab и представлява литично моноклонално антитяло, което се свързва специфично с антигена на човешки клъстер на диференциация 20 (CD20), разположен върху В-лимфоцитите, които имат значение както за множествената склероза, така и за някои видове рак на кръвта. Затова офатумумаб е одобрен за лечение на хроничната лимфоцитна левкемия.

Подобно на ритуксимаб (rituximab) и окрелизумаб (ocrelizumab), офатумумаб се свързва с CD20 на повърхността на В клетките, което води до намаляване на тяхното количество. Това намалява възпалението в централната нервна система. Смята се, че офатумумаб има по-силна връзка с CD20 и може да бъде по-активен от съществуващите лекарства. Резултатите от клиничното изпитване във фаза 3 показват, че офатумумаб изглежда безопасен. В сравнение с терифлуномид, офатумумаб демонстрира значително намаляване на годишния процент на рецидив с най-малко 50%, значително намаляване на 3-месечната и 6-месечната потвърдена прогресия на инвалидността, значително потискане на гадолиниевите лезии (Gd) и намаляване на броя на новите и увеличаващи се лезии. Като цяло това демонстрира дълбоко потискане на възпалителната активност. Резултатите показват, че офатумумаб се счита за безопасно и ефикасно лечение за рецидивираща ремитираща множествена склероза.

Натализумаб при бременни жени с множествена склероза

По време на срещата на ECTRIMS са представени и данните от изследване, проведено то Университета в Рим “Тор Вергата”, в което учените изследвали годишните проценти на рецидив при бременни жени, приемащи натализумаб (natalizumab [ref. 4]). Te установили, че жените, които продължават да приемат натализумаб по време на бременността и в следродилния период, имат по-нисък риск от рецидив в сравнение с тези, които преустановяват лечението, преди да забременеят, или тези с ранно прекъсване на лечението. Според тях, лечението с натализумаб не е свързано с тежки нежелани събития по време на бременността и при новородените, но е имало случаи на анемия при бебетата. Затова е необходима по-голяма извадка за допълнителна оценка на всички рискове за плода. Разбира се, не трябва да забравяме, че използването на лекарства по време на бременност трябва да бъде обсъдено с нашите лекари - невролог и акушер-гинеколог.

Предложението на Anokion

Швейцарската компания Anokion също представи резултатите си [ref. 5] по време на срещата. Тази компания разработва лечение, което “обучава” имунната система да игнорира здравата тъкан, вместо да я атакува. Идеята им е да се инжектира копие на автоимунните антигени в черния дроб, което след това помага на имунната система да понася по-добре антигените. При миши модели на множествена склероза лечението на Anokion успяло да забави или дори да предотврати прогресирането на състоянието. При тези обещаващи резултати Anokion очаква да започне клинични изпитвания на лечението при хора тази година.

Напредък в лечението на МС със стволови клетки

При пациентите с много активно рецидивиращо заболяване понякога се прилага химиотерапия, която да унищожи имунните клетки в организма и те да бъдат заместени с автоложни хематопоетични стволови клетки (АХСК). Тези клетки се събират от пациента преди химиотерапията и след нея му се вливат обратно, за да дадат начало на нова популация, която да не напада миелиновите обвивки.

Изглежда повечето хора, лекувани по този начин, не показват данни за активност на заболяването след еднократно лечение (т.е. няма нови рецидиви, няма нови или активни лезии, открити чрез ЯМР) и някои от тях [ref. 6] са демонстрирали спечелване на функция.

Трябва да се вземе под внимание агресивността на този метод, което го прави приложим само в тежки случаи на множествена склероза.

В допълнение към АХСК, учените изследват използването и на други видове стволови клетки, като мезенхимни стволови клетки (МСК), които не изискват химиотерапия.

По време на ECTRIMS д-р Антонио Учели [ref. 7] (Университет в Генуа) представи предварителни резултати от международно многоцентрово клинично изпитване [ref. 8] във фаза 2, което оценява безопасността и клиничната ефективност на МСК за лечението на множествена склероза. Мезенхимните стволови клетки са клетки вероятно биха имали полза при лечението на невродегенеративни заболявания, поради способността им да намаляват възпалението и потенциално да защитят миелина и да засилят възстановяването.

Международното проучване включва 144 участници с рецидивиращо-ремитиращи и прогресивни форми на МС. Ранните данни потвърждават, че лечението е безопасно, но няма значителни промени в намаляването на активните лезии в лекуваната група след 24 седмици (това са първични резултати от проучването). Наблюдавана е тенденция на намаляване на рецидивите в лекуваната група. По-нататъшният анализ на данните ще оцени други клинични резултати и дали има възстановяване на миелина. 

Всички изследвания, представени по време на ECTRIMS, може да видите тук [ref. 9].

Важно е да се отбележи, че докато тези вещества са в процес на развитие, може да минат години, преди те да достигнат до пазара, ако изобщо успеят. Освен това, въпреки че тези лечения може да са в състояние да потиснат автоимунните атаки, не е ясно дали могат да осигурят лечение. Независимо от това, много компании смятат, че блокирането на автоимунните атаки при множествена склероза може да се използва като идея и в борбата с други автоимунни състояния като диабет тип 1.

Сипонимод - надежда за активната вторично-прогресивна множествена склероза

През ноември миналата година (2019) Европейската агенция по лекарствата препоръча [ref. 10] ново лечение за множествената склероза. Новото лекарство се нарича сипонимод (siponimod) и е с търговското название Mayzent. Здравният регулатор счита, че сипонимод [ref. 11] е безопасен и ефективен за хора с „активна“ вторично прогресираща множествена склероза.

Новото лекарство представлява модулираща имунната система терапия, за която се смята, че действа чрез задържане на определени бели кръвни клетки в лимфните възли на тялото, като ги изолира от кръвообращението и от централната нервна система.

В САЩ, Националният институт за високи постижения в здравеопазването и грижите (NICE) започна оценката си на лекарството, за да реши дали то трябва да бъде предписвано от Националната здравна служба (NHS) и решение се очаква в средата на 2020 г.

Важно е да се отбележи, че тъй като сипонимод действа само върху имунната система, то няма да помогне на всички с вторично прогресираща множествена склероза, а само на тези, които все още имат рецидиви, т.е. тези, при които има активна фаза на заболяването.

 

Източници:

  1. Научни изследвания за рецидивиращата-ремитираща множествена склероза
  2. Клинични изпитвания на офатумумаб за лечение на множествена склероза
  3. Novartis ofatumumab demonstrates superiority versus Aubagio® in two head-to-head Phase III multiple sclerosis studies. www.novartis.com
  4. Maintenance of natalizumab during the first trimester of pregnancy in active multiple sclerosis. Multiple sclerosis (Houndmills, Basingstoke, England). 2020
  5. European Biotechs Showcase Multiple Sclerosis Treatments in Stockholm. www.labiotech.eu
  6. Canadian Bone Marrow Transplantation (BMT) Trial. mssociety.ca
  7. Публикации на Антонио Учели
  8. Latest MS Research News. Update: Preliminary Results of the Mesenchymal Stem Cell Study for the Treatment of Multiple Sclerosis ECTRIMS 2019. mssociety.ca
  9. New treatment for MS recommended in Europe. www.digitaljournal.com
  10. Научни публикации за сипонимод

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.