Psychiatry and psychology

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Инсомния е медицинският термин за безсъние. То е широко разпространено състояние, което засяга качеството на съня и неминуемо се отразява на продуктивността ни през деня. Навярно и вие се питате дали не страдате от него, ако заспивате трудно или се будите твърде често нощем, а през деня се чувствате сънливи и летаргични. В тази статия ще разгледаме какви могат да са причините, които да доведат до безсъние и дали можем сами да си помогнем.

Общи симптоми за инсомния

По определение инсомнията е нарушение на съня, при което е затруднено заспиването или пък оставането в заспало състояние за достатъчно дълго време дори когато има възможност за това. Хората, които страдат от инсомния, често се чувстват незадоволени от съня си и изпитват симптоми като:

• намалена трудоспособност,
• отпадналост,
• разсеяност,
• раздразнителност.

Кой е моят вид инсомния

Ако смятате, че може и да страдате от инсомния, трябва да знате, че тя се подразделя на два вида и съответно се класифицира в две групи: остра и хронична.

• Остра инсомния

Острата инсомния е краткосрочно явление. Тя може да се появи в резултат на нарушение в ежедневието (като пътуване и/или смяна на часовата зона) или временен стрес като например предстоящ изпит. Обикновено отшумява бързо - от един ден до няколко седмици.

• Хронична инсомния

Хроничната инсомния от своя страна се определя като нарушение на съня, което се появява поне три дни в седмицата в продължение на поне три месеца. Тя може да се дължи на различни външни и вътрешни фактори. Външни могат да бъдат неправилни навици на спане, работа на смени и най-вече продължителен стрес [ref. 1]. Вътрешните фактори се свързват с:

• Прием на лекарства като някои от групите медикаменти за високо кръвно налягане, депресия, алергия и др.;
• Състояния като тревожност, депресия, биполярно разстройство;
• Медицински състояния като хронична болка;
• Хормонални промени, например по време на менопауза;
• Употреба на някои вещества като кофеин или алкохол;
• Други нарушения на съня като синдром на неспокойните крака и др.

Как да се излекувам от инсомния

Ако смятате, че има вероятност да страдате от инсомния, определено не сте сами и трябва да знаете, че се разработват различни методи за справяне с проблема. Има няколко по-често срещани метода на лечение. За щастие острата инсомния обикновено отшумява самостоятелно и не се нуждае от лечение. За разлика от нея на хроничната инсомния трябва да се обърне специално внимание.

Сънотворните лекарства помагат ли при инсомния

Всички сме виждали реклами или сме чували за приятели, които използват сънотворни лекарства при проблеми със съня. Но се питаме дали помагат в дългосрочен план и дали не са вредни. При хроничната инсомния в краткосрочен план вашият лекуващ лекар може да ви предпише сънотворни лекарства [ref. 2], които да ви приспиват, но общовъзприетото мнение е, че това не е дългосрочно решение. Тялото може да привикне към тях, а в повечето случаи има други техники, които са по-ефективни, нямат странични ефекти и се прилагат за лечение.

Когнитивна поведенческа терапия - лечение на инсомния

Метод, който се прилага при лечение на хроничната инсомния, вместо приема на сънотворни лекарстава, е когнитивната поведенческа терапия [ref. 3]. За разлика от лекарствата тя е насочена към търсене на причината за безсънието и нейното овладяване, подобряването на навиците за спане и на цялостното психично състояние, вместо простото облекчаване на симптомите. Тя има психологически практичен подход, който се счита за ефективен при третирането на хронично безсъние, тъй като тялото и мозъкът се пренастройват и си възвръщат правилните навици за сън.

Някои от техниките може да се научат самостоятелно, а за други е необходима помощ от специалист:

• Контрол на стимулите - цели да се изгради асоциация между спането и спалното помещение. Това се постига чрез ограничаване на дейностите там, които не са свързани със съня. Пример за такъв контрол е да си лягаме само когато се чувстваме сънени и съответно да ставаме от леглото, ако лежим будни повече от 20 минути. 
• Ограничаване на съня - става дума за създаване на стриктен график на спане и ограничаване на промеждутъчните дрямки. Основната цел е да се намали времето, прекарано в леглото, и да се натрупа умора, така че да можем да заспим на следващата нощ.
• Хигиена на съня - този метод включва овладяването на някои навици, които вредят на нормалния сън. Такива са приемът на кофеин във втората половина на деня, прекаляване с алкохола и тютюнопушенето, недостатъчно упражнения или взиране в светещи екрани преди заспиване.
• Подобряване на обстановката в спалното помещение - необходимо е то да се поддържа хладно, затъмнено и тихо. Добре е да няма телевизор, както и часовник.
• Успокояващи техники - прогресивно успокояване на мускулите. Учи се системно съкращаване и отпускане на мускулатурата на отделни части от тялото.

Когнитивната поведенческа терапия е с доказан ефект и неслучайно е предпочитаното лечение за безсъние в момента. Анализът на данни от 87 контролирани клинични проучвания върху пациенти за резултатите от нея показват, че тя има положително влияние върху инсомнията и подобрява различни индекси за качеството на съня. Правени са проучвания и за ефекта на друга техника - осъзнатата медитация  [ref. 4]. Тя се основава на успокояване на ума и тялото, на “присъствие” в настоящия момент и пълното му осъзнаване. Тази терапия учи на търпение, на липса на осъждане, на овладяване на емоциите и тялото. Анализ на проучванията показва, че осъзнатата медитация може да бъде съпътстваща на когнитивната терапия и че дори я допълва  [ref. 5] в някои аспекти.

Практикуването на йога помага ли при инсомния

Според Националната фондация за сън на САЩ практикуването на йога [ref. 6] ежедневно също подобрява съня особено на хора, страдащи от инсомния. Важно е да се подбере правилния вид йога, който да не е енергизиращ, а да спомага релаксацията и успокояването на ума и тялото. Няколко упражнения, които са особено подходящи преди лягане:

• Повдигане на краката на стена - лягаме на земята и повдигаме краката си вертикално на стена, така че да се получи L-образна позиция. Краката са изправени, а гърбът е плътно прилепен към земята. Фокусираме се върху дишането.
• Легнала пеперуда - лягаме на земята по гръб, събираме петите една към друга и отпускаме коленете настрани.
• Савасана или позата за сън - лягаме по гръб на земята, дланите сочат нагоре, краката са отпуснати. Съсредоточаваме се върху вдишванията и издишванията.

Сънят е много съществен фактор за нашето цялостно благосъстояние, тъй като прекарваме една трета от живота си спейки. Ето защо трябва да полагаме осъзнати грижи както да получаваме достатъчно от него, така и той да е с необходимото качество. Правилните сънни навици, спокойното съзнание и намаления стрес са ключ към ограничаване на недоспиването и лечението на инсомнията. А дори и да не страдаме от нея, редуцирането на напрежението чрез медитация, йога или други дейности несъмнено ще ни помогне да се чувстваме по-добре.

Източници:

1. Stress and Insomnia. www.sleepfoundation.org
2. Кой са най-добрите сънотворни лекарства? Puls.bg
3. Cognitive and behavioral therapies in the treatment of insomnia: A meta-analysis. Sleep medicine reviews. 2017
4. Mindfulness meditation for insomnia: A meta-analysis of randomized controlled trials. Journal of psychosomatic research. 2017
5. Combining mindfulness meditation with cognitive-behavior therapy for insomnia: a treatment-development study. Behavior therapy. 2008
6. The Connection Between Yoga and Better Sleep. www.sleepfoundation.org

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Д-р Марианна Атанасова

Д-р Атанасова завършва факултета по дентална медицина в гр. София през 2015 година, като се нарежда втора по успех във випуска си. По време на своето обучение е част от специализиран кръжок по детска дентална медицина и взима участие в международни форуми на различни професионални теми. След завършването си  продължава да се усъвършенства като основната й насоченост е Детска дентална медицина. От 2019 започва работа като асистент по Детска дентална медицина във Факултета по дентална медицина към МУ-София. Паралелно работи по специализацията си и научни проекти в областта на детската стоматология.

Хранене и кариес на млечните зъби

Храненето е важна част от цялостното здраве на детето, но има особено пряка връзка с образуването на кариеси по твърдите зъбни тъкани. Кариесът е най-разпространеното инфекциозно заболяване на света. Наричаме го инфекциозно заболяване, защото в неговата етиология са намесени бактерии, които не са присъща фауна за устната кухина, а обикновено се предават от майката на детето чрез целувки, споделяне на обща посуда и т.н. Бактериите не са единствените виновници за образуването на кариес. Той е многофакторно заболяване, включващо в своята етиология микроорганизми, хранене, качество на зъбните тъкани, време на действие на факторите и орална среда. 

Основната храна за кариесогенните бактерии са въглехидратите. След тяхната преработка се образуват киселини, които понижават pH в устната кухина. При pH < 5.5 започва деминерализация на твърдите зъбни тъкани, която при повишаване на pH е обратима – чрез процеса реминерализация. Ако епизодите с ниско pH са твърде чести, то балансът в оралната среда се накланя спрямо деминерализацията и по този начин се образуват кариесите.

Основни правила за здрави зъби

Има няколко основни правила, които да допринесат за здрави зъби:

• Грижете се добре за собствените си орална хигиена и здраве още преди раждането на детето, за да намалите риска от предаване на кариесогенни бактерии, 
• Не споделяйте с детето си една и съща посуда, поради риск от предаване на кариесогенни бактерии, 
• Независимо от начина на хранене на бебето, поддържайте адекватна орална хигиена, 
• Не оставяйте детето да заспива с шише или храна в устата, 
• Колкото може по-рано научете детето да пие от чаша, тъй като по този начин по-малко течност се задържа при зъбите и чашата не може да бъде взета в леглото, 
• Водата е най-добрата течност за пиене, 
• Ако предлагате плодов сок, нека бъде по време на храненията, а не между тях, 
• Ако предлагате сладки или лепкави храни, нека бъде по време на храненията, а не между тях. 

По време на кърмене млякото влиза директно в гърлото на детето и минимално количество се задържа около зъбите, но колкото и полезна да е тя като храна, и тя има кариесогенен потенциал, макар и по-нисък, от този на адаптираното мляко. През нощта физиологично слюноотделянето е намалено и съответно не можем да разчитаме, че слюнката на детето ще отмие остатъците от кърма в устата и по зъбите. По тази причина е необходимо да обтрием с влажна марля или най-малкото да предложим вода, която да изплакне устата. Твърде честото кърмене, след пробив на зъби увеличава моментите, в които pH в устата е ниско и съответно увеличава риска от кариес. 

Ако детето приема адаптирано мляко, то се уверете, че то не заспива с шише в устата, тъй като при активно пиене млякото отива в гърлото, но ако шишето остане в устата след заспиване, то млякото попада върху зъбите и това, в комбинация с ниското нощно слюноотделяне сериозно засилва риска от кариес. Ето защо нощното хранене, независимо с кърма или адаптирано мляко, трябва да бъде премахнато или сведено до минимум възможно най-скоро след появата на първите зъби.

Kaриес на ранното детство

В литературата се среща термина кариес на ранното детство – горните предни зъби са първите засегнати, а последни се разрушават долните предни зъби, тъй като езикът ги покрива и често са обляни в слюнка. Периодично вдигайте горната устна на детето и проверявайте за промяна в цвета и структурата на зъбите. 

Осигурете на детето разнообразно меню, което да избягва максимално наличието на захарни изделия. Заложете на плодовете като десерт и основен подсладител. Давайте на детето да хрупа твърди храни (когато е достатъчно голямо) като ябълка, краставица, морков, защото твърдите храни имат естествено очистващо действие. Избягвайте лепкави и сладки храни. Обикновено този тип храни, освен че е вреден за зъбите, не носи и никакви ползи за организма като цяло. 

Биберон залъгалка или палец?

Бебетата се раждат с вроден сукателен рефлекс, за да могат да се хранят. Често още в утробата те смучат палец или пръсти. Някои деца имат по-силно изразен сукателен рефлекс, който не се задоволява единствено с храненето и детето започва да смуче палец, пръсти или биберон залъгалка. Обикновено този рефлекс намалява след 6ти месец, но често децата продължават да  смучат палец или биберон, тъй като това им действа успокояващо. Препоръчително е децата да се откажат от този вреден навик до 2 годишна възраст. Обикновено до 3 години сами се отказват, но ако този навик продължи след това вече е сериозен проблем.

При предлагането на биберон-залъгалка трябва да подходите внимателно, тъй като понякога свикването с биберон води до проблеми с кърменето. Ако детето има нужда от биберон-залъгалка, залагайте на изпитани марки, със специално проектирана, т.нар. ортодонтска форма, на биберона. Сменяйте ги регулярно – каучукови на 1м, силиконови – на 3м. или при видими следи от употреба. 

• Ортодонтските биберони

Ортодонтските биберони максимално имитират формата на зърното по време на кърменe. Ако забележите, че детето смуче своя палец, опитайте се да спрете този навик, преди да се е затвърдил. 

• Негативните ефекти от смученето на биберон или палец са подобни

Негативните ефекти от смученето на биберон или палец са подобни, но отказването от смучене на палец е по-трудно, тъй като той винаги е „под ръка“. При прекалено дълго продължил вреден навик има риск от формиране на т.нар отворена захапка при предните зъби, тясна горна челюст, издадени напред предни горни зъби, наклонени назад предни долни зъби и кръстосана захапка при задните зъби. Небцето се оформя по формата на палеца и става високо и тясно.

Тези ортодонтски деформации водят и до проблеми с говора, естетичния вид. Има редица проучвания, които свързват смученето на биберон с чести инфекции на средното ухо. 

Първо посещение при специалист

Първото посещение на детето при зъболекар би следвало да се случи около първия му рожден ден или 6 месеца след пробива на първия зъб. Това първо посещение е с цел запознаване на детето с новата обстановка в денталния кабинет и сверяване от специалиста дали всичко се развива нормално. Обикновено лекарят дава съвети за правилно поддържане на орална хигиена и правилно хранене и отговаря на въпросите на родителите. След края на посещението, той определя на какъв период да са следващите, за да може развитието на детето да се проследява, а то да свикне с това ново преживяване като нещо нормално. 

В никакъв случай, първото посещение при специалист не трябва да е свързано с вече възникнал проблем, който трябва да се третира или при наличие на болка и елемент на спешност(изключваме случайно възникнали травми). Това би довело до стресиране на детето, тъй като обстановката не му е позната, то не се чувства комфортно поради болка и страх от неизвестното. 

В някои случаи посещението по спешност в лекарския кабинет е неизбежно – при възникване на травма от падане. Ако това се случи е необходимо родителят да запази самообладание, да е наясно, че тъканите в устата са богато кръвоснабдени и инервирани. Мястото на травмата трябва да бъде почистено, а ако в нея участват и меки тъкани, които са замърсени, трябва да се посети спешен център. Ако бъде счупено парче от зъба – да го запази, а ако бъде избит целия зъб – да го сложи във физиологичен разтвор или мляко.

Обикновено при травми на временните зъби се прави рентгенография, за да се установи положението на корените на зъбите, дали има фрактури по тях, състоянието на постоянните зародиши и дали има твърди парчета в меките тъкани. Ако има избит зъб, той не се поставя обратно, за да се избегне нараняване на зародиша на постоянния зъб. След извършване на необходимите спешни мерки, състоянието на детето се проследява. 

Първото посещение при специалист трябва да се случи БЕЗ причина

Временните зъби са 20 на брой и всеки един от тях изпълнява важна функция, поради което трябва да се полагат адекватни грижи. Правилното хранене и поддържането на добра орална хигиена са основните фактори, допринасящи за здрави зъби. Първото посещение при специалист трябва да се случи БЕЗ причина, още около първия рожден ден на детето и тези посещения да станат регулярни. Поддържането на добро орално здраве на родителите е в пряко отношение с доброто орално здраве на детето, а по-късно личния пример играе голяма роля във формирането на здравословни навици. 

Водете си дневник за пробива на зъбите на Вашето дете:

Ако Ви харесва този дневник може да го изтеглите и да си го принтиране за попълване от следния линк (ест. напълно безплатно): Дневникът на бебчо :)

В първата част на темата Оралното здраве на децата от 0 до 3 годинки, д-р Атанасова ни запознава с млечните зъбки, дефицита на кои вещества е ключов и как се поддържат зъбките на бебчето.

Автор: Д-р Марианна Атанасова

Д-р Атанасова завършва факултета по дентална медицина в гр. София през 2015 година, като се нарежда втора по успех във випуска си. По време на своето обучение е част от специализиран кръжок по детска дентална медицина и взима участие в международни форуми на различни професионални теми. След завършването си  продължава да се усъвършенства като основната й насоченост е Детска дентална медицина. От 2019 започва работа като асистент по Детска дентална медицина във Факултета по дентална медицина към МУ-София. Паралелно работи по специализацията си и научни проекти в областта на детската стоматология.

Да се запознаем с млечните зъби

С раждането си, вашето дете вече има заложени зъбни зародиши дълбоко под венците на почти всички зъби. Първи се залагат зародишите на временните резци, още през 7 ембрионална седмица, а по-късно през 4-ти ембрионален месец се залага и зародишът на първия постоянен кътник. Ето защо по време на бременността за правилното им развитие е необходимо в диетата на майката да присъстват адекватни количества калций, фосфор, вит.С и вит. D.

При дефицит на калций, фосфор, вит.С и вит. D

Ако поради някаква причина има дефицит на тези вещества, майката приема неподходящи за бременна жена лекарства или съществува наследствена компонента, са възможни различни дефекти в оформянето на твърдите зъбни тъкани.

Този вид вродени дефекти се наричат общо дисплазии и се изявяват по различен начин:

• оцветяване на зъбните тъкани,
• несъвършенство на формата на зъбите,
• несъвършенство на самите тъкани на зъбите.

Подобен тип заболявания понякога  са симптом на синдроми, засягащи целия организъм, но за щастие са редки случаи. При вродените дисплазии промените по зъбните тъкани са видими още при пробива или малко след него започва разрушаване на тъканите.

Ако забележите нещо притеснително при пробива или малко след него е необходимо да направите навременна консултация със специалист.

Млечните зъби - брой, структура и функция

Млечните зъби са 20 на брой:

• 4 централни резеца,
• 4 странични резеца,
• 4 кучешки зъба,
• 8 кътника.

Тези зъби са временни, но изпълняват няколко важни роли, поради което трябва да бъдат полагани адекватни грижи за здравето им. С млечните зъби детето дъвче и отхапва, те са точно разположени в устната кухина, за да осигурят място за пробив на постоянните зъби и не на последно място – те са важни за детето от естетична гледна точка, защото няма нищо по-красиво от здравата детска усмивка! Като устройство, те наподобяват постоянните зъби – външната част на зъба се нарича емайл, под него има дентин и в центъра на зъба се разполага пулпата, която е богато кръвоснабдена и инервирана жива тъкан. Временните зъби също така имат корени, изградени от цимент, дентин и коренови канали, в които продължават кръвоносните съдове и нервите на пулпата. До 2 години след пробива на млечния зъб, неговият корен е напълно завършен и около 1 година след това започва бавен и равномерен процес на коренова резорбция под действие на постоянния зъб. 

Има някои основни правила при реда на пробив на зъбите, но опитът показва, че често има изключения от правилото. Обикновено първи пробиват долните централни резци, около 6-ти месец, а последни пробиват вторите кътници (след 2 годишна възраст). Разгледайте таблицата с ориентировъчни срокове за пробив, но помнете, че често има изключения от правилото.

Симптоми при пробиване на зъби

Пробивът на зъб може да бъде съпроводен с редица различни симптоми, като например:

• Увеличено слюноотделяне, 
• Зачервен и подут венец, 
• Стомашни неразположения, 
• Повишена телесна температура, 
• Повишено отделяне на секрети от носа, 
• Промяна в настроението и раздразнителност, 
• Отказ от твърда храна. 

И тук симптомите при всяко дете са различни, дори може и да няма никакви преки симптоми за пробив на зъб, а просто да установите наличието му. Ако е налице повишена телесна температура, то тя не винаги е причинена от пробив на зъб и е необходимо проследяване на детето и консултация с педиатър, за да се изключи болест. Същото се отнася за налични секрети от носа или стомашни неразположения. По време на пробив на зъб детето се стреми да успокои подутия и болезнен венец като си слага предмети в устата. 

Осигурете му чисти и безопасни гризалки, с които то да облекчава състоянието си. Понякога студеното помага – може да оставите във фризер за няколко минути гризалката, за да се охлади. Може да пробвате и да масажирате венеца с чисти пръсти. 

На пазара се предлага голямо разнообразие от локални гелове за никнещи зъби, които са с различни съставки – хомеопатия, локални анестетици и т.н. Необходимо е внимателно да проучите какво ще давате на детето си, най-добре след консултация със специалист, и да спазвате предписаните дози, за да избегнете риск от предозиране и интоксикация. Облекчаване на симптомите на никнещи зъби се приписва и на кехлибарени огърлици, но няма научни доказателства за тяхното действие, също така крият риск от задушаване. При силно изразено неспокойствие и изключени болестни причини за него, понякога може да се наложи и прибягване до използване на системни обезболяващи като ибупрофен, парацетамол, но винаги ги ползвайте след консултация с лекар.

Грижи за млечните зъби и оралната кухина

Първите месеци на детето

В първите месеци на раждане детето е изцяло на течна храна, която приема на чести интервали през цялото денонощие. Все още няма зъби, но това не значи, че устната кухина не трябва да се почиства. След хранене почиствайте венците на детето с влажна чиста марля, увита около пръста, за да не остават остатъци от мляко, които са подходяща среда за развитие на гъбички или т.нар. – млечница. Ако детето ви приема вода, давайте му няколко глътки след хранене, за да спомогнете почистването на хранителни остатъци.

Когато се появи първият зъб

Когато се появи първият зъб е необходимо да се снабдите с детска четка за зъби, която трябва да е с малка и мека глава или със силиконов напръстник. На пазара се предлага голямо разнообразие от средства и пасти за орална хигиена.

Пастата за зъби задължителна ли е

Пастата не е задължителна на първо време, но ако все пак решите са ползвате се убедете, че е подходяща за възрастта на детето и слагайте не по-голямо количество от зрънце ориз.

Миенето на зъби е здравословен навик, който трябва да се внедри в дневната рутина на детето още от ранна възраст, а по-късно да бъде подкрепен и затвърден от личния пример на родителите. Ето защо с пробива на първия зъб е необходимо да започнете редовното му миене вечер след последното хранене и сутрин след закуска. Уверете се, че сте изчеткали зъба от всичките му страни. В началото миенето на зъби може да бъде предизвикателство, но с помощта на песнички, огледало и изобретателността на родителите, скоро се превръща в приятно занимание и за двете страни.

Във втората част на Орално здраве в периода 0-3 години д-р Атанасова ни споделя за кариесите при млечните зъби, какви са основни правила за здрави зъби и кога трябва да заведем за първи път детето си при специалист.

Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

Да станат родители е мечта на всяка двойка, достигнала до този сериозен етап в отношенията си. Но създаването на първото дете често е обвито в романтична розова мъгла и нереалистични очаквания. А бебето, като всеки жив организъм, има своите неизменни нужди. То изисква денонощни грижи, внимание, тревоги… При сблъсъка между представи и реалност, на гости може да ни дойде следродилната депресия, чиито симптоми е важно да познаваме, за да потърсим и намерим начин да излезем от нея.

Какви са симптомите на следродилната депресия

При повечето родилки (около 80%) се наблюдава състояние, наречено следродилна тревожност [ref. 1] или следродилна тъга (на английски “baby blues”), което е нормално и не е причина за тревога, тъй като отшумява само. Това не е истинска следродилна депресия.

Обичайно то започва на втория или третия ден след раждането на бебето и продължава от един час, до две седмици, но не повече.

Характеризира се със следните симптоми:

• Влошен сън;
• Променливи настроения;
• Тревожност;
• Раздразнителност;
• Проблеми с апетита;
• Тъга и плач, без кой знае каква причина;

Тези симптоми са относително леки и краткосрочни. За разлика от следродилната тревожност, симптомите на  депресията са сходни, но много силно изразени - до степен, в която може да влошат качеството на живот [ref. 2] на страдащата майка, да я направят неспособна да се грижи за бебето и за себе си, да се справя с ежедневните си задължения. Възможно е да се стигне дори за страшни мисли, като самонараняване, нараняване на бебето или дори самоубийство [ref. 3].

Затова е от изключителна важност, ако заподозрем, че с нас се случва нещо странно, да го признаем първо пред себе си, а после пред най-близките ни и да потърсим адекватна помощ от психолог или психиатър.

Ето какви са характерните симптоми за следродилната депресия:

• Затруднения в привързването към детето;
• Потиснатост и резки промени в настроението;
• Безсъние или твърде много сън;
• Чувство за безнадеждност, срам, вина;
• Натрапчиви мисли, че не съм добра майка;
• Загуба на апетит или необичайно преяждане;
• Гняв и силно раздразнение;
• Изтощение;
• Загуба на интерес към занимания, които са ни доставяли удоволствие преди;
• Много силна тревожност, паник-атаки;
• Мисли за насилие и смърт.

Какви са причините за следродилната депресия

Около 15% от всички родилки [ref. 4] са засегнати от следродилна депресия. Причините за появата ѝ са сложни и многообразни. Те включват както психо-емоционални фактори, така и физиологични промени, над които нямаме контрол.

Непосредствено след раждането, нивата на женските полови хормони естроген и прогестерон драстично се понижават. Този спад води до промени и в синтеза на хормона серотонин, който е свързан с чувството за щастие и удовлетвореност.

Променят се и нивата на хормони, синтезирани от щитовидната жлеза, което може да ни накара да се чувстваме непрестанно изморени и отпаднали, а това в комбинация с хроничното недоспиване допринася за развитието на депресивни симптоми.

Освен тези физиологични промени, не по-малко значение имат психологическите фактори. Поради бременността, тялото на жената се променя и това може да я кара да се чувства непривлекателна [ref. 5], сякаш е загубила нещо, което ѝ принадлежи. Грижите за новороденото може да бъдат изтощителни. Те сякаш отнемат цялото време на родителите, особено на майката, и това поражда усещане за загуба на контрол на собствения живот, за загуба на свобода.

Различни философски размисли за бъдещето на детето, за способността ни да се справим с отглеждането и възпитанието на новия човек, за финансовата страна на нещата, може да допринесат към физиологичните неразположения за развитието на следродилна депресия.

Но трябва да се има предвид, че колкото и страшно да изглежда, щом детето е дошло на този свят обичано и желано, ние, като родители, със сигурност ще намерим най-добрия начин да се справим с предстоящите предизвикателства. Нормално е да изпитваме известни съмнения, но те не бива да придобиват патологични измерения.

Генетични фактори, които предразполагат към следродилна депресия

През последните години се провеждат редица проучвания на потенциалните генетични фактори, които може да играят роля при развитието на следродилна депресия. Дълго се е смятало, че състоянието се дължи на резкия спад в нивото на женския хормон естроген след раждането, но това се случва при всяка майка, но само някои отключват депресия.

През 2013 г. учени от Джонс Хопкинс [ref. 12] провели изследване при 52 бременни жени и установили, че някои от тях изглежда са по-чувствителни към хормона, което се изразява в по-силни епигенетични промени при два гена: TTC9B и HP1BP3. При тези родилки се проявявала и следродилна депресия, а промените в TTC9B и HP1BP3 са давали прогноза с 85% тоност за това кои жени ще се случи.

Ръководителят на проучването, Захари Камински (Zachary Kaminsky, PhD), казва, че въпросните гени може да имат нещо общо със създаването на нови клетки в хипокампуса и способността на мозъка да се реорганизира и адаптира в условията на нова среда - два елемента, важни за настроението. По някакъв начин, според него, естрогенът може да се държи като антидепресант, така че, когато се понижи, това влияе неблагоприятно на настроението.

Според обзор [ref. 13] на генетичните причини за следродилна депресия: "5HTT и 5HTTLPR са най-изследваният ген и полиморфизъм [ref. 14], съответно. 5HTTLPR е свързан със следродилна депресия в повечето статии, но и епигенетиката трябва да се има предвид. Полиморфизмите на гените TPH1 и TPH2 също са свързани със следродилната депресия. Полиморфизмите COMT и MAOA също са посочвани като рискови фактори за състоянието. Само в контекста на епигенетични промени е възможна връзка на полиморфизма BDNF. MTHFR, CYP2D6 и PER2 полиморфизмите не са свързани със следродилната депресия. Полиморфизмите на гени, свързани с окситоцин, стероиди и естроген са положително свързани със състоянието."

Кога се появява и колко време продължава следродилната депресия

Следродилната депресия може да се появи по всяко време [ref. 6] след раждането, а в някои случаи дори още преди това. Но обичайно симптомите започват между седмица и месец след самото раждане.

Когато става въпрос не за депресия, а за нормалната следродилна тревожност, всичко отшумява в рамките на не повече от две седмици. Но истинската следродилна депресия може да продължи месеци и дори години, ако не бъдат взети мерки. Това би довело до неспособност на майката да се грижи за себе си и за бебето и може да го засегне пряко [ref. 7] - след време е възможно да се появят проблеми с храненето, съня, поведението и интелектуалното развитие на детето.

Нелекуваната следродилна депресия може да прерасне в хронична обща депресия.

Следродилна депресия при бащата

Тема, която силно се пренебрегва от обществото, е следродилната депресия при бащата [ref. 8]. Сякаш цялото внимание са насочва към майката, въпреки че родителите са двама и еднакво силно преживяват появата на дете в живота си.

Симптомите при мъжете са същите, както при жените, а рискови фактори са:

• Склонност към депресия или предишни моменти от живота, в които мъжът се е борил с депресивни симптоми;
• Възраст - по-младите мъже са по-склонни да изпаднат в това състояние;
• Финансови затруднения - в обществото е прието, че мъжът е този, който трябва да изкарва прехраната на семейството и трудностите в това отношение слагат допълнително бреме върху плещите на бащата;
• Лоши взаимоотношения в семейството.

Следродилната депресия при мъжете [ref. 9] е явление, от което не трябва да се срамуваме и не бива да пренебрегваме. Тя може да се отрази също толкова негативно на развитието на детето и на средата в дома, колкото и следродилната депресия при жената.

Понякога появата на следродилна депресия у майката предизвиква появата ѝ и у бащата, защото семейството е система от скачени съдове и когато един страда, другите също не остават незасегнати.

Въпреки че мъжете, особено у нас, са възпитавани да потискат чувствата си и да не говорят за тях, това може само да доведе до излишни усложнения и задълбочаване на проблем, който е решим.

Лечение на следродилната депресия - да потърсим ли психолог

Ако в продължение на повече от две седмици след раждането се чувстваме нещастни, силно изнервени и тревожни, имаме усещането за безнадеждност, е много добра идея да потърсим медицинска или психологическа помощ от специалист [ref. 10].

В някои случаи терапията при психолог е достатъчна, за да помогне на страдащите от следродилна депресия майка или баща. В други случаи може да бъде предписано медикаментозно лечение, което да регулира нивата на хормоните или да са необходими антидепресанти. Разбира се, това лечение се назначава само и единствено от лекар, като се вземе предвид и това дали жената кърми или не, тъй като някои лекарства не са съвместими с кърменето и може да застрашат здравето на бебето.

В допълнение към това, добра терапевтична подкрепа [ref. 11] оказва споделянето на проблема, особено с други родители, които са засегнати от него. Разбирането, че не сме сами в това положение, действа успокояващо и дава надежда, че ще се измъкнем от състоянието на депресия. 

Добре е да се има предвид и фактът, че родилката е възможно да не осъзнава, че е в депресия. Тук близките играят роля в разпознаването на симптомите, търсенето и предлагането на помощ по деликатен начин.

Както при решаването на всеки подобен проблем, първата стъпка е да го признаем, след това да споделим и да потърсим подкрепа. Близките на майката или бащата, страдащи от следродилна депресия, е важно да бъдат наясно със същността на състоянието и да подхождат с любов и разбиране, а не с упреци и обвинения, които само биха влошили нещата.

Следродилната депресия ще отмине бързо, ако предприемем необходимите мерки и потърсим помощ навреме. Така ще осъзнаем какво прекрасно чудо се е случило в живота ни и ще го прегърнем с радост и любов.

Източници:

1. Is It Postpartum Depression or ‘Baby Blues’? WebMD
2. Consequences of maternal postpartum depression: A systematic review of maternal and infant outcomes. Women's health (London, England). 2019
3. Suicidal Ideation During the Postpartum Period. Journal of women's health (2002). 2017
4. Prevalence and incidence of postpartum depression among healthy mothers: A systematic review and meta-analysis. Journal of psychiatric research. 2018
5. Women's experiences of their pregnancy and postpartum body image: a systematic review and meta-synthesis. BMC pregnancy and childbirth. 2016
6. Perinatal Depression. www.nimh.nih.gov
7. Postpartum depression, marital dysfunction, and infant outcome: a longitudinal study. The Journal of perinatal education. 2012
8. Sad dads: paternal postpartum depression. Psychiatry (Edgmont (Pa. : Township)). 2011
9. Postpartum Depression in Men. Innovations in clinical neuroscience. 2019
10. Identification of Postpartum Depression. Clinical obstetrics and gynecology. 2009
11. Interpersonal psychotherapy for postpartum depression. Clinical psychology & psychotherapy. 2012
12. Genetic Predictors of Postpartum Depression Uncovered by Johns Hopkins Researchers. www.hopkinsmedicine.org
13. Postpartum depression: A systematic review of the genetics involved. World journal of psychiatry. 2015
14. Gene polymorphism. Wikipedia

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by freestocks on Unsplash

Синдромът на Капгра [ref. 1] е рядко, но много интересно психиатрично състояние, получило името си от своя откривател - френският психиатър Жан Мари́ Жозе́ф Капгра́ (фр. Jean Marie Joseph Capgras; 1873—1950).

Страдащият от синдрома започва да мисли, че негов близък, роднина, съпруг, дете или дори домашен любимец е подменен с друг - че това вече не е неговият близък човек, а е някой, който се представя за него, извънземно или робот. Пациентът признава, че нароченият от него за двойник наистина “прилича” или е дори “идентичен” с неговия близък, но е сигурен, че това не е същият човек. Логично, това влошава отношенията и поставя нарочения в сложна ситуация, като той може да  бъде подложен и на агресия от страна на заболелия.

Кой е застрашен от развитие на синдрома на Капгра

Състоянието се наблюдава най-често при пациенти, страдащи от параноидна шизофрения [ref. 2], невродегенеративни заболявания или деменция, както и след мозъчни травми. По-често засегнатите са жени. Явлението се наблюдава при хора от различни култури.

Синдромът на Капгра често се проявява в състояние на психоза, но при една трета от случаите става въпрос за мозъчна травма, което подсказва, че причина за заболяването вероятно има анатомична основа.

Photo by Franck V. on Unsplash

Обзор на случаите на синдрома показва връзка между него и следните състояния: параноидна шизофрения, шизоафективно разстройство, афективно разстройство, болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, мултиинфарктна деменция, травма на главата, епилепсия, мозъчно-съдова болест, тумор на хипофизата, мултиплен миелом, множествена склероза, вирусен енцефалит, патология на фронталния лоб и СПИН [ref. 3].

Какви са вероятните механизми зад синдрома на Капгра

Заболяването трябва да бъде разграничено от прозопагнозията - състояние, при което пациентите не могат да различават лицата. За страдащите от прозопагнозия е установено, че когато им бъдат дадени снимки на техни близки и на известни, но непознати хора и ги помолят да разделят снимките в две купчини по този признак, те не успяват да изпълнят задачата [ref. 4]. Но същевременно електрическата активност на кожата им се повишава, когато виждат снимки на близки хора, въпреки че не осъзнават, че ги познават. Електрическата активност на кожата се повишава при всички здрави хора, когато видят лицето на близък човек. Това означава, че при хората с прозопагнозия е нарушено само осъзнаването, но подсъзнателно те все пак разпознават близките си.

Това обаче не е така при страдащите от синдрома на Капгра - когато те видят лицето на своя близък, в когото се съмняват, електрическата активност на кожата им не се повишава - точно както би станало, ако виждаха непознат човек [ref. 5]. Така, на съзнателно ниво те разпознават визуално своя близък, но подсъзнателно нещо ги кара да усещат, че има нещо “нередно” и това ги навежда на мисълта, че това не е той, а някой се представя за него [ref. 6].

Photo by JØNΛS. on Unsplash

Възможно е невропсихологичната аномалия при синдрома на Капгра да се състои в прекъсване на връзката между изрядна система за разпознаване на лица и изрядна автономна нервна система [ref. 2].

Психодинамика или анатомично увреждане

В исторически план, една от разглежданите хипотези за причините е търсена в психодинамиката: според нея, конфликтните чувства на любов и омраза към близък роднина намират разрешение в заблудата, тъй като “двойникът” може да бъде мразен без вина. Тясно свързана с това е идеята на Берсън (1983), че определящото събитие е промяна в решаващи междуличностни взаимоотношения, произвеждащи усещане за странност и предизвикващи по-рано неосъзнавани негативни чувства. Те, твърди Берсън, карат пациента да заключи, че човекът, който предизвиква тези различни чувства, е измамник.

Но психодинамиката не дава цялото обяснение за синдрома, тъй като през последните десетилетия се появяват все повече изследвания, които ясно показват, че значение има неврологично, т.е. физическо увреждане [ref. 5].

Един от изследователите на синдрома, проф. Уилям Хирщайн, пише в имейл до автора на блога Science Satire Serpent [ref. 7] следното:

“Настоящата ми хипотеза за Капгра, която е по-специфична версия на по-ранната позиция, която заех в статията от 1997 г. с Рамачандран, е, че ние имаме хибридна представа за хората, които добре познаваме, съдържаща две части. Едната част ги представя външно: как изглеждат, звучат и др. Другата част ги представя вътрешно: техните личности, вярвания, характерни емоции, предпочитания и др. Синдромът на Капгра възниква, когато представата за вътрешната част е повредена или недостъпна. Това създава впечатление, че някой, който изглежда познат отвън, но различен отвътре, е самозванец. Това дава много по-конкретно обяснение, което пасва добре на това, което пациентите всъщност казват. То коригира проблем с по-ранната хипотеза, тъй като показва, че има много възможни отговори на въпроса за липсата на емоция, когато виждаме някого.”

Photo by Bernard Hermant on Unsplash

Днес синдромът на Капгра се смята за неврологично разстройство, при което заблудата главно се дължи на органични мозъчни лезии или дегенерация. Но това не винаги е било така - когато синдромът е идентифициран за първи път се е смятало, че е психиатрично заболяване само при жените, свързано с хистерията.

Лечение на синдрома на Капгра

Няма утвърдено лечение на състоянието, но терапията зависи от причината - ако синдромът е свързан с шизофрения, то лечението често включва употребата на антипсихотици, докато ако причината е мозъчна травма или лезия, то при възможност може да се направи операция.

Някои обгрижващи институции прилагат и валидационна терапия, при която вместо да се опитват да убедят страдащия, че неговият близък не е подменен с друг, те потвърждават делюзията и по този начин понижават нивото на паника и стрес у пациента [ref. 8].

Източници:

1. Научни статии за Синдром на Капгра
2. Schizophrenia and monothematic delusions. Schizophrenia bulletin. 2007
3. A review of the phenomenology and cognitive neuropsychological origins of the Capgras syndrome. International journal of geriatric psychiatry. 1999
4. Autonomic recognition of names and faces in prosopagnosia: a neuropsychological application of the Guilty Knowledge Test. Neuropsychologia. 1984
5. Reduced autonomic responses to faces in Capgras delusion. Proc Biol Sci. 1997
6. Accounting for delusional misidentifications. The British journal of psychiatry : the journal of mental science. 1990
7. Capgras delusions prevent divorce – inc. comment from Prof. Hirstein, sciencedevil.wordpress.com
8. What Is Capgras Syndrome? www.healthline.com

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

7 практични съвета как да се погрижим за личното си благополучие по време на извънредната ситуация

Д-р Ивета Пилева, здравен психолог 

Повечето от нас са изправени пред предизвикателството да останат физически и ментално здрави по време на невижданата досега епидемия от коронавирус COVID-19. Изложени сме на извънреден стрес, забравяме да се храним редовно, движим се по-малко от преди. Съветите по-долу имат за цел да обобщят основните точки, на които да обърнете внимание по отношение на храненето и физическата активност, така че да останете здрави по време на пандемията.

• Пийте достатъчно течности

Когато лигавицата на гърлото е добре хидратирана, тя е по-малко предразположена към задържането на вируси и бактерии. Повечето от нас имат нужда от поне 1.5 литра течности на ден. Най-добре е те да се приемат под формата на вода. Чаят и прясно изцедените сокове от плодове и зеленчуци също се броят. 

• Витамин D от природата

Ако имате открита тераса, балкон или двор, възползвайте се от тях за да си набавите така важния витамин D. Той се синтезира от организма при наличието на слънчева светлина и има цялостен благотворен ефект върху здравето. Освен че спомага за здрави зъби и кости, слънчевият витамин засилва имунитета, подобрява мозъчната функция и подпомага работата на белия дроб и сърдечно-съдовата система.

• Не пропускайте хранения

Пропускането на основни хранения и междинни хранения поставя организма под излишен стрес, който от своя страна отслабва имунитета и ни прави по-податливи към разболяване. Хранете се редовно, а между основните хранения избирайте здравословни храни, като плодове (включително и сушени), ядки или пълнозърнести кракери.

• Движете се колкото се може повече

Препоръката да си стоим у дома драстично намалява обичайната ни физическа активност. Затова проявете креативност и открийте начини да се движите у дома - сега е моментът да извадите велоергометъра от гаража! Има и множество упражнения, които могат да се правят без специална екипировка. Такива са клекове, подскоци встрани, лицеви опори, коремни преси, напади и други. В YouTube могат да се намерят подходящи клипове.

• Наблегнете на плодовете и зеленчуците

Няма хранителна добавка, която може да се мери по съдържание на витамини и минерали с пресните плодове и зеленчуци в сезон. Хранителните вещества от тях се усвояват в най-голяма степен от организма, засилвайки имунитета. Хубаво е да се консумират след като са добре измити.

• Избягвайте храни с високо съдържание на мазнини

Когато хората са подложени на стрес, те са склонни да търсят висококалорийни храни. Това е еволюционен механизъм, който е осигурявал оцеляването на човечеството векове наред. Опитайте да не купувате такива храни – ако не са ви под ръка, няма да ги консумирате. Такива храни са шоколади, чипс, вафли, торти и други.

• Отделете време за себе си

Всички сме подложени на безпрецедентен стрес, който може от своя страна да ни разболее. За това, отделяйте време за релакс. Останете насаме със себе си, отпуснете се на удобно място и просто не мислете за нищо за 10 минути. Медитацията доказано намалява тревожността и избистря съзнанието. След почивката, отдайте се на любимо хоби или книга – в ангажирания ум няма място за тревоги.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by nikko macaspac on Unsplash

И така, всички разбрахме как да мием ръцете си и на какво разстояние да се държим от другите, а сега възниква нов проблем - човешките същества не са просто биологични машини, които трябва да се пазят от физическо увреждане.

Психологическият натиск, който всички изпитваме (независимо дали го признаваме или не), заслужава не по-малко внимание. Нека не забравяме, че стресът оказва влияние и върху имунната ни система, стресираният организъм става по-податлив на инфекции. За страдащите от патологична тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство или друг психологически проблем, положението е още по-тежко.

Затова трябва да намерим начин да се справим както с новинарския поток от притеснителна информация, страха за здравето на близките ни и нашето, така и с ефектите от изолацията. Но как?

Хигиена в четенето по темата за коронавируса

В моменти като този фалшивата информация се генерира и разпространява мълниеносно. От нас зависи да внимаваме изключително много какво четем и на какви медии и източници на информация се доверяваме. Целта на някои от тях е единствено предизвикването на сензация, която да им осигури голям брой споделяния в социалните мрежи. Как това се отразява на хората, не е предмет на техния интерес.

Photo by M.T ElGassier on Unsplash

За достоверна може да се счита информацията предоставяна на официалните страници на университети, институти, статиите публикувани в научни списания, сайтът на Световната здравна организация. Необходимо е да се има предвид, че понякога дори големи световни медии успяват да бъдат заблудени в нещо. Всяка информация, която звучи крайно или сензационно, би трябвало да бъде приемана с хладнокръвие и търпение, преди да се приема за факт.

Да ограничим потока на информация

Непрестанно ни залива информация по една и съща тема от телевизията и в интернет. В момента отварянето на Фейсбук не носи разтуха и клипчета с пухкави животинки, а повишава нивото ни на тревожност и стреса. Затова е подходящо да си определим конкретни часове от деня, в които да проверяваме новостите, а през останалото време да се абстрахираме от темата, доколкото е възможно. В общия случай, следенето на брифингите сутрин и вечер е достатъчно.

По-малко време, прекарано в социалните мрежи

Добре е информацията, която търсим да е практически насочена, прагматична, а не емоционално обременена. Четенето на постове в социалните мрежи, които описват апокалипсис, не допринася благотворно върху психическото ни състояние, тъй като единственият им положителен ефект би бил да ни накарат да спазваме предписаните мерки - социална изолация и висока хигиена.

Photo by William Iven on Unsplash

Вместо да прекарваме време на това, превърнало се в токсично, място, може да се фокусираме върху работата си (служебна или домашна), да четем книги, да гледаме филми (но не за пандемии и зарази) или защо не да играем настолни игри със семейството си. Разходки в природата, далеч от всички, също биха помогнали да отпуснем съзнанието си.

Да поддържаме връзка по телефона или в чата със своите близки

Ограничаването на присъствието ни в социалните мрежи и физическата изолация не означават да спрем да общуваме с хората, които са ни близки. Съвременните технологии предлагат отлични възможности за това - телефонните разговори, текстовите или видео чатове са достъпни за повечето хора.

Ако успеем да си говорим и за други неща, освен за коронавируса, или напълно да избегнем темата, още по-добре. Стига близките ни да не се нуждаят от съвет или друг тип подкрепа - тогава споделянето на проверена информация и препоръки с тях ще бъде от полза.

Photo by Dustin Belt on Unsplash

Да не забравяме за физическата активност

Самоизолацията и карантината предполагат седмици наред, прекарани от леглото на дивана, от дивана на стола и обратно на леглото. Обездвижването е вредно както за тялото, така и за емоционалното ни състояние, затова трябва да намерим сили и дисциплина да се движим. В интернет има много достъпни видео ресурси за гимнастика и спорт вкъщи, често без необходимостта да използваме специални уреди или приспособления.

През няколко часа е добре да се раздвижваме - няколко клека, лицеви опори или просто разтягане, може да ни освежат. Защо пък пандемията от COVID-19 да не ни приучи да живеем по-здравословно? :)

Photo by Dane Wetton on Unsplash

Тревожността е наш враг, но е победима

Благотворителната организация Anxiety UK, която има за цел да оказва подкрепа на хората, които страдат от хронична тревожност, предлага интересен подход за справяне с нея, наречен от тях “Apple”. Ето какво включва той:

• Да признаем пред себе си, че сме се почувствали несигурни и тревожни, когато се случи.
• Пауза - да не реагираме в първия момент на тревогата, а да поспрем и просто да дишаме.
• Отдръпване - да си дадем сметка, че това е просто мисъл или чувство, а не всяка мисъл е факт и не всяко нещо, което ни хрумне е истина. Не бива да позволяваме чувството да ни завладява.
• Отхвърляне на мисълта или чувството - ако не се вкопчваме в него, то ще отмине. Не е нужно да му отговаряме чрез още мисли или пък действия. Може да си представим как то просто отлита от нас.
• Да се фокусираме върху настоящия момент, в който всичко с нас е наред, както и върху заобикалящите ни предмети, звуци, аромати, дишането ни. След това да прехвърлим фокуса върху това, което се бяхме наканили да правим преди да се разтревожим, или върху нещо съвсем различно, но да му отдадем цялото си внимание.

Още ресурси с полезна информация за това как да съхраним психическото си състояние може да прочетете на английски тук:

• Центрове за контрол и превенция на заболяванията
• Световна здравна организация
• Фондация за психическо здраве

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

И преди не излизах много, но сякаш тази самоизолация започва да ми се отразява, защото вярвам, че мерките трябва да се спазват, а и никак не ми се иска да се заразявам с коронавирус, защото имам и друго заболяване и самата мисъл какво би станало ме притеснява много. 😳 С някои приятеки се чуваме по телефона или си правим видео срещи, но някак не е същото, сякаш енергията на разговора е различна спрямо тази при срещите на живо, когато човекът е от плът и кръв пред теб.

Чудя се колко време ще издържа така, особено като се има предвид, че краят на изолацията не се вижда. Това ми действа много потискащо и започвам да се чувствам странно и самотно. 😐

Просто искх да споделя и да разбера дали само аз съм така...

Мили майки, искам да ви споделя моя съвсем скромен опит в приспиване на бебчо! По време на самата бременност една приятелка ме посъвeтва да пускам класическа музика на коремчето си. Доводите за това бяха, че след като се роди, ако му пускам класическа музика, то ще асоциира мелодиите със спокойствието, което е изпитвало в маминото коремче. Родих преди около година и половина и когато е нахранено, сухичко и вече му е време да си поспинка му пускам компилация класическа музика. То се унася и затваря оченцата. Силно препоръчвам. Изпитано! Работи!

Здравейте, дами, Давам си сметка, че в тази субкатегория споделят основно жени, но като родител, не мога да остана безразличен, когато детето ми има проблем. Със съпругата ми сме създали две деца - момиче и момче, момчето е на 8 месеца, защото му растат зъбки. Явно много го боли, защото не спира да плаче. С момичето нямахме такъв проблем. Тя се роди преди почти 7 години, вярно е, че е минало немалко време, но не помня да е плакала така. Синът ми се зачервява, плаче с едри сълзи, на моменти става почти лилав. Бабите съветват да мажем с ракия... Не желая да мажа венците на детето с алкохол. Моля да споделите как процедирате?