Psychiatry and psychology

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Инсомния е медицинският термин за безсъние. То е широко разпространено състояние, което засяга качеството на съня и неминуемо се отразява на продуктивността ни през деня. Навярно и вие се питате дали не страдате от него, ако заспивате трудно или се будите твърде често нощем, а през деня се чувствате сънливи и летаргични. В тази статия ще разгледаме какви могат да са причините, които да доведат до безсъние и дали можем сами да си помогнем.

Общи симптоми за инсомния

По определение инсомнията е нарушение на съня, при което е затруднено заспиването или пък оставането в заспало състояние за достатъчно дълго време дори когато има възможност за това. Хората, които страдат от инсомния, често се чувстват незадоволени от съня си и изпитват симптоми като:

• намалена трудоспособност,
• отпадналост,
• разсеяност,
• раздразнителност.

Кой е моят вид инсомния

Ако смятате, че може и да страдате от инсомния, трябва да знате, че тя се подразделя на два вида и съответно се класифицира в две групи: остра и хронична.

• Остра инсомния

Острата инсомния е краткосрочно явление. Тя може да се появи в резултат на нарушение в ежедневието (като пътуване и/или смяна на часовата зона) или временен стрес като например предстоящ изпит. Обикновено отшумява бързо - от един ден до няколко седмици.

• Хронична инсомния

Хроничната инсомния от своя страна се определя като нарушение на съня, което се появява поне три дни в седмицата в продължение на поне три месеца. Тя може да се дължи на различни външни и вътрешни фактори. Външни могат да бъдат неправилни навици на спане, работа на смени и най-вече продължителен стрес [ref. 1]. Вътрешните фактори се свързват с:

• Прием на лекарства като някои от групите медикаменти за високо кръвно налягане, депресия, алергия и др.;
• Състояния като тревожност, депресия, биполярно разстройство;
• Медицински състояния като хронична болка;
• Хормонални промени, например по време на менопауза;
• Употреба на някои вещества като кофеин или алкохол;
• Други нарушения на съня като синдром на неспокойните крака и др.

Как да се излекувам от инсомния

Ако смятате, че има вероятност да страдате от инсомния, определено не сте сами и трябва да знаете, че се разработват различни методи за справяне с проблема. Има няколко по-често срещани метода на лечение. За щастие острата инсомния обикновено отшумява самостоятелно и не се нуждае от лечение. За разлика от нея на хроничната инсомния трябва да се обърне специално внимание.

Сънотворните лекарства помагат ли при инсомния

Всички сме виждали реклами или сме чували за приятели, които използват сънотворни лекарства при проблеми със съня. Но се питаме дали помагат в дългосрочен план и дали не са вредни. При хроничната инсомния в краткосрочен план вашият лекуващ лекар може да ви предпише сънотворни лекарства [ref. 2], които да ви приспиват, но общовъзприетото мнение е, че това не е дългосрочно решение. Тялото може да привикне към тях, а в повечето случаи има други техники, които са по-ефективни, нямат странични ефекти и се прилагат за лечение.

Когнитивна поведенческа терапия - лечение на инсомния

Метод, който се прилага при лечение на хроничната инсомния, вместо приема на сънотворни лекарстава, е когнитивната поведенческа терапия [ref. 3]. За разлика от лекарствата тя е насочена към търсене на причината за безсънието и нейното овладяване, подобряването на навиците за спане и на цялостното психично състояние, вместо простото облекчаване на симптомите. Тя има психологически практичен подход, който се счита за ефективен при третирането на хронично безсъние, тъй като тялото и мозъкът се пренастройват и си възвръщат правилните навици за сън.

Някои от техниките може да се научат самостоятелно, а за други е необходима помощ от специалист:

• Контрол на стимулите - цели да се изгради асоциация между спането и спалното помещение. Това се постига чрез ограничаване на дейностите там, които не са свързани със съня. Пример за такъв контрол е да си лягаме само когато се чувстваме сънени и съответно да ставаме от леглото, ако лежим будни повече от 20 минути. 
• Ограничаване на съня - става дума за създаване на стриктен график на спане и ограничаване на промеждутъчните дрямки. Основната цел е да се намали времето, прекарано в леглото, и да се натрупа умора, така че да можем да заспим на следващата нощ.
• Хигиена на съня - този метод включва овладяването на някои навици, които вредят на нормалния сън. Такива са приемът на кофеин във втората половина на деня, прекаляване с алкохола и тютюнопушенето, недостатъчно упражнения или взиране в светещи екрани преди заспиване.
• Подобряване на обстановката в спалното помещение - необходимо е то да се поддържа хладно, затъмнено и тихо. Добре е да няма телевизор, както и часовник.
• Успокояващи техники - прогресивно успокояване на мускулите. Учи се системно съкращаване и отпускане на мускулатурата на отделни части от тялото.

Когнитивната поведенческа терапия е с доказан ефект и неслучайно е предпочитаното лечение за безсъние в момента. Анализът на данни от 87 контролирани клинични проучвания върху пациенти за резултатите от нея показват, че тя има положително влияние върху инсомнията и подобрява различни индекси за качеството на съня. Правени са проучвания и за ефекта на друга техника - осъзнатата медитация  [ref. 4]. Тя се основава на успокояване на ума и тялото, на “присъствие” в настоящия момент и пълното му осъзнаване. Тази терапия учи на търпение, на липса на осъждане, на овладяване на емоциите и тялото. Анализ на проучванията показва, че осъзнатата медитация може да бъде съпътстваща на когнитивната терапия и че дори я допълва  [ref. 5] в някои аспекти.

Практикуването на йога помага ли при инсомния

Според Националната фондация за сън на САЩ практикуването на йога [ref. 6] ежедневно също подобрява съня особено на хора, страдащи от инсомния. Важно е да се подбере правилния вид йога, който да не е енергизиращ, а да спомага релаксацията и успокояването на ума и тялото. Няколко упражнения, които са особено подходящи преди лягане:

• Повдигане на краката на стена - лягаме на земята и повдигаме краката си вертикално на стена, така че да се получи L-образна позиция. Краката са изправени, а гърбът е плътно прилепен към земята. Фокусираме се върху дишането.
• Легнала пеперуда - лягаме на земята по гръб, събираме петите една към друга и отпускаме коленете настрани.
• Савасана или позата за сън - лягаме по гръб на земята, дланите сочат нагоре, краката са отпуснати. Съсредоточаваме се върху вдишванията и издишванията.

Сънят е много съществен фактор за нашето цялостно благосъстояние, тъй като прекарваме една трета от живота си спейки. Ето защо трябва да полагаме осъзнати грижи както да получаваме достатъчно от него, така и той да е с необходимото качество. Правилните сънни навици, спокойното съзнание и намаления стрес са ключ към ограничаване на недоспиването и лечението на инсомнията. А дори и да не страдаме от нея, редуцирането на напрежението чрез медитация, йога или други дейности несъмнено ще ни помогне да се чувстваме по-добре.

Източници:

1. Stress and Insomnia. www.sleepfoundation.org
2. Кой са най-добрите сънотворни лекарства? Puls.bg
3. Cognitive and behavioral therapies in the treatment of insomnia: A meta-analysis. Sleep medicine reviews. 2017
4. Mindfulness meditation for insomnia: A meta-analysis of randomized controlled trials. Journal of psychosomatic research. 2017
5. Combining mindfulness meditation with cognitive-behavior therapy for insomnia: a treatment-development study. Behavior therapy. 2008
6. The Connection Between Yoga and Better Sleep. www.sleepfoundation.org

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by freestocks on Unsplash

Синдромът на Капгра [ref. 1] е рядко, но много интересно психиатрично състояние, получило името си от своя откривател - френският психиатър Жан Мари́ Жозе́ф Капгра́ (фр. Jean Marie Joseph Capgras; 1873—1950).

Страдащият от синдрома започва да мисли, че негов близък, роднина, съпруг, дете или дори домашен любимец е подменен с друг - че това вече не е неговият близък човек, а е някой, който се представя за него, извънземно или робот. Пациентът признава, че нароченият от него за двойник наистина “прилича” или е дори “идентичен” с неговия близък, но е сигурен, че това не е същият човек. Логично, това влошава отношенията и поставя нарочения в сложна ситуация, като той може да  бъде подложен и на агресия от страна на заболелия.

Кой е застрашен от развитие на синдрома на Капгра

Състоянието се наблюдава най-често при пациенти, страдащи от параноидна шизофрения [ref. 2], невродегенеративни заболявания или деменция, както и след мозъчни травми. По-често засегнатите са жени. Явлението се наблюдава при хора от различни култури.

Синдромът на Капгра често се проявява в състояние на психоза, но при една трета от случаите става въпрос за мозъчна травма, което подсказва, че причина за заболяването вероятно има анатомична основа.

Photo by Franck V. on Unsplash

Обзор на случаите на синдрома показва връзка между него и следните състояния: параноидна шизофрения, шизоафективно разстройство, афективно разстройство, болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, мултиинфарктна деменция, травма на главата, епилепсия, мозъчно-съдова болест, тумор на хипофизата, мултиплен миелом, множествена склероза, вирусен енцефалит, патология на фронталния лоб и СПИН [ref. 3].

Какви са вероятните механизми зад синдрома на Капгра

Заболяването трябва да бъде разграничено от прозопагнозията - състояние, при което пациентите не могат да различават лицата. За страдащите от прозопагнозия е установено, че когато им бъдат дадени снимки на техни близки и на известни, но непознати хора и ги помолят да разделят снимките в две купчини по този признак, те не успяват да изпълнят задачата [ref. 4]. Но същевременно електрическата активност на кожата им се повишава, когато виждат снимки на близки хора, въпреки че не осъзнават, че ги познават. Електрическата активност на кожата се повишава при всички здрави хора, когато видят лицето на близък човек. Това означава, че при хората с прозопагнозия е нарушено само осъзнаването, но подсъзнателно те все пак разпознават близките си.

Това обаче не е така при страдащите от синдрома на Капгра - когато те видят лицето на своя близък, в когото се съмняват, електрическата активност на кожата им не се повишава - точно както би станало, ако виждаха непознат човек [ref. 5]. Така, на съзнателно ниво те разпознават визуално своя близък, но подсъзнателно нещо ги кара да усещат, че има нещо “нередно” и това ги навежда на мисълта, че това не е той, а някой се представя за него [ref. 6].

Photo by JØNΛS. on Unsplash

Възможно е невропсихологичната аномалия при синдрома на Капгра да се състои в прекъсване на връзката между изрядна система за разпознаване на лица и изрядна автономна нервна система [ref. 2].

Психодинамика или анатомично увреждане

В исторически план, една от разглежданите хипотези за причините е търсена в психодинамиката: според нея, конфликтните чувства на любов и омраза към близък роднина намират разрешение в заблудата, тъй като “двойникът” може да бъде мразен без вина. Тясно свързана с това е идеята на Берсън (1983), че определящото събитие е промяна в решаващи междуличностни взаимоотношения, произвеждащи усещане за странност и предизвикващи по-рано неосъзнавани негативни чувства. Те, твърди Берсън, карат пациента да заключи, че човекът, който предизвиква тези различни чувства, е измамник.

Но психодинамиката не дава цялото обяснение за синдрома, тъй като през последните десетилетия се появяват все повече изследвания, които ясно показват, че значение има неврологично, т.е. физическо увреждане [ref. 5].

Един от изследователите на синдрома, проф. Уилям Хирщайн, пише в имейл до автора на блога Science Satire Serpent [ref. 7] следното:

“Настоящата ми хипотеза за Капгра, която е по-специфична версия на по-ранната позиция, която заех в статията от 1997 г. с Рамачандран, е, че ние имаме хибридна представа за хората, които добре познаваме, съдържаща две части. Едната част ги представя външно: как изглеждат, звучат и др. Другата част ги представя вътрешно: техните личности, вярвания, характерни емоции, предпочитания и др. Синдромът на Капгра възниква, когато представата за вътрешната част е повредена или недостъпна. Това създава впечатление, че някой, който изглежда познат отвън, но различен отвътре, е самозванец. Това дава много по-конкретно обяснение, което пасва добре на това, което пациентите всъщност казват. То коригира проблем с по-ранната хипотеза, тъй като показва, че има много възможни отговори на въпроса за липсата на емоция, когато виждаме някого.”

Photo by Bernard Hermant on Unsplash

Днес синдромът на Капгра се смята за неврологично разстройство, при което заблудата главно се дължи на органични мозъчни лезии или дегенерация. Но това не винаги е било така - когато синдромът е идентифициран за първи път се е смятало, че е психиатрично заболяване само при жените, свързано с хистерията.

Лечение на синдрома на Капгра

Няма утвърдено лечение на състоянието, но терапията зависи от причината - ако синдромът е свързан с шизофрения, то лечението често включва употребата на антипсихотици, докато ако причината е мозъчна травма или лезия, то при възможност може да се направи операция.

Някои обгрижващи институции прилагат и валидационна терапия, при която вместо да се опитват да убедят страдащия, че неговият близък не е подменен с друг, те потвърждават делюзията и по този начин понижават нивото на паника и стрес у пациента [ref. 8].

Източници:

1. Научни статии за Синдром на Капгра
2. Schizophrenia and monothematic delusions. Schizophrenia bulletin. 2007
3. A review of the phenomenology and cognitive neuropsychological origins of the Capgras syndrome. International journal of geriatric psychiatry. 1999
4. Autonomic recognition of names and faces in prosopagnosia: a neuropsychological application of the Guilty Knowledge Test. Neuropsychologia. 1984
5. Reduced autonomic responses to faces in Capgras delusion. Proc Biol Sci. 1997
6. Accounting for delusional misidentifications. The British journal of psychiatry : the journal of mental science. 1990
7. Capgras delusions prevent divorce – inc. comment from Prof. Hirstein, sciencedevil.wordpress.com
8. What Is Capgras Syndrome? www.healthline.com

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

Д-р Наталия Главанова е родена в гр. Плевен и завършва с отличие МУ Плевен през 2009 г. Започва работа като лекар ординатор към отделение по очни болести на МБАЛ Русе. През 2011 година зачислява специалност към МУ Варна. В края на 2012 година заминава за Бристол, Англия, където работи като офталмолог в Bristol Eye Hospital в спешно очно отделение, специализирана клиника за глаукома и катаракта. Октомври 2014 г. заминава като специализант в Лондон в болница Royal London Hospital, където работи в клиника по глаукома, катаракта, невроофталмология и детска офталмология. Там остава да работи до април 2015 година, след което се завръща в Русе и през май същата година започва работа в очното отделение на УМБАЛ Медика Русе като лекар офталмолог. Успешно полага изпит за  специалност по очни болести и от тогава до сега работи като специалист офталмолог към очно отделение на УМБАЛ Медика и в очен кабинет на ДКЦ-2. От миналата година решава активно да се занимава и с детска офталмология в екип с квалифициран оптометрист в собствена частна практика.

1. Как решихте да се занимавате с детско очно здраве?

Решението за работата с деца бе планирано отдавна, но вдъхновението за конкретни действия в тази посока дойде от колегата оптометрист Дойчин Бояджиев, с който работим заедно. От друга страна се усети необходимостта на Русе, като голям областен град да има такива специалисти. Излишно е децата и родителите да пътуват в други областни градове, за да се проведе един рутинен очен преглед, да се изпишат очила или да се проследи вече един установен проблем например. Може да се наложи детските прегледи да са доста чести, а това би било едно излишно натоварване за родителите, свързано и с отсъствия от работа и път.

И не на последно място работата с деца е доста зареждаща и удовлетворяваща! 

2. Кои са най-честите оплаквания и заболявания при децата, които идват в кабинета?

В около 30% от случаите това са рефракционните аномалии. Тук влизат:

• хиперметропията (далекогледство) - най-често,
• миопия (късогледство),
• астигматизъм.

Децата се раждат нормално далекогледи (около +3,5-4 диоптъра). След това идва период на израстване и този диоптър постепенно намалява до около 7-годишна възраст, когато зрителната острота е 100%, т.е настъпва еметропизация, ако са налице всички нормални предпоставки за развитието на зрителната система.

Около 7% от очната патология при децата се дължи на кривогледство или страбизъм. То много често е в резултат от нелекувана хиперметропия. Около 5% се пада на т. нар. амблиопия или „мързеливо око“.

Децата страдат от всички болести, от които страдат и възрастните. Относно оплакванията обаче, те рядко ще споделят, че имат проблем. Трябва да се има предвид, че особено в ранна превербална възраст, децата нямат критерии за ясно зрение. За тях това, което виждат е нормално и те свикват с него.

NB! Точно затова е изключително важно да се правят редовни своевременни профилактични прегледи:

• До 1 година детето трябва да е минало първия си очен преглед;
• След това на 3 и 5-годишна възраст;
• Преди първи клас;
• Родители, които имат установен диоптър, особено от детска възраст или установено „мързеливо око“, е много важно да направят профилактичен преглед на детето си.

3. Кои са симптомите, по които родителят неспециалист може да разпознае, че има проблем със зрението на детето му?

На първо място родителите трябва да знаят, че детето трябва да се преглежда редовно. Това, което искам да подчертая е, че трябва да бъдат изключително внимателни с употребата на телефон или таблет от страна на децата. Симптомите, на които родителите трябва да обърнат внимание са видими и или поведенчески.

Относно видимите симптоми:

• трябва да се огледат очни структури и акцесорен апарат при често мигане,
• кривогледство,
• неволево движение на очите,
• компенсаторно/принудително положение на главата,
• дразнене от светлина,
• сълзене.

Поведенческите аномалии, на които родителите трябва да обърнат внимание са:

• незадържане погледа към обект след 2-я месец от раждането,
• липса на проследяващи движения след 3-я месец,
• няма реакция при поглед към познати лица и обекти,
• гледа към ярка светлина,
• блуждаене на погледа,
• силно и често търкане на очите,
• зачервени очи след гледане на телефон или компютър.

В училищната възраст най-честите оплаквания са:

• главоболие,
• лоша концентрация при писане на домашна работа,
• слаб успех, нежелание за четене и писане,
• неправилна стойка при близка работа.

4. Кога най-рано родителите трябва да заведат детето на очен специалист?

Съвременната апаратура позволява диоптъра на детето да бъде измерен на 6-месечна възраст. Иначе първият профилактичен преглед може да се проведе около първата година на детето.

5. Кои очни заболявания, от които родителят страда, могат да се проявят наследствено и съответно налагат по-чести профилактични прегледи на децата?

• Всички генетични наследствени заболявания, при които има очно засягане биха могли да бъдат унаследени.
• Всички деца, които са недоносени (родени преди 31 г.с.), били са в кувьоз и са родени с ниско телесно тегло (под 1500 гр) трябва често да бъдат проследявани от офталмолог още от раждането, поради опасността от развитие на ретинопатия на новороденото.
• Освен тях трябва да се обърне особено внимание, ако в рода е имало роднина с ретинобластом, вродена катаракта, вродена глаукома и др.
• Важно е, ако единият от родителите има висока рефракционна аномалия, амблиопия или кривогледство, очният преглед да се извърши възможно най-рано! 

Колкото по-рано, толкова по-добре!

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Тревожните разстройства са сред най-често срещаните проблеми на психичното здраве. Различните техни форми засягат около 20% от хората през някоя част от живота им, но често остават неразпознати и съответно нелекувани. Това се дължи основно на факта, че тревожността е чувство, което изпитваме всички ние в една или друга ситуация. Но за хората, които страдат от тревожно разстройство, тревожността е натрапчива и присъства постоянно в живота им. Те изпитват интензивно и нерационално притеснение и страх за ежедневни ситуации и е възможно често да имат епизоди на т.нар паник атаки.

what?  promiana

Какво предизвиква тревожността

Появата на тревожно разстройство може да се корени на различни места. Някои предразполагащи фактори [ref.1] са:

• Стрес, породен от здравословен проблем - съществуването на сериозно заболяване може да предизвика силен стрес за лечението или бъдещето ни;
• Свързани заболявания - обратно, в други случаи тревожността може да бъде показателна за съществуващо заболяване. Например състояния, които се свързват с тревожност са: нарушения във функцията на щитовидната жлеза, синдром на раздразненото дебело черво, хронична болка, някои респираторни и сърдечно-съдови заболявания, диабет. Често става дума и за други психиатрични състояния като депресия;
• Отказ от пристрастяващи вещества - като алкохол или дори някои медикаменти;
• Травма - например стрес, причинен от фактори на околната среда, може да бъде причина за поява на тревожност. При децата това може да бъде насилие или злоупотреба с тях;
• Генетична предразположеност;
• Стрес - натрупването на малки стресови ситуации за продължително време (например на работното място) или силен стрес, причинен от голямо събитие, може да доведе до появата на тревожно разстройство.

Страдам ли от тревожност, какви са симптомите

Симптомите на тревожността могат да бъдат както психологични, така и физиологични. 

• Лесна и бърза уморяемост
• Нарушения в съня
• Постоянно притеснение или страх
• Ускорено дишане и пулс
• Раздразнимост
• Трудна концентрация
• Трудно контролиране на притесненията

Ако някои от горепосочените симптоми се превърнат в част от нашето ежедневие за поне 6 месеца, то те могат да се свържат с тревожно разстройство. Необходимо е да потърсим лекарска помощ, когато притеснението или страховете, които изпитваме, започнат да пречат на нормалния ни живот и на социалните ни контакти. Не винаги те ще отминат сами, така че колкото по-рано потърсим такава, толкова по-лесно ще се излекуваме.

Какви видове тревожност съществуват

Тревожните разстройства имат различни прояви. Някои типове са:

• Паническо разстройство - за него са характерни често повтарящи се панически атаки дори без да е налице истински застрашителна причина. Между епизодите на паника е обичайно да има постоянна тревога за следващия пристъп.  Това е най-често срещаното [ref.2] тревожно разстройство след фобиите.
• Генерализирано тревожно разстройство - основната характеристика на това разстройство е прекомерното безпокойство и тревога за ежедневни ситуации. Често хората осъзнават, че притеснението им е по-голямо от обичайното и необосновано спрямо конкретна ситуация, но те не са в състояние да го контролират. Този безпричинен стрес интерферира и пречи на нормалния живот на човека и обикновено е съпроводен с физиологични симптоми като главоболие или болки в стомаха. 
• Специфични фобии - фобиите представляват силен и ирационален страх, предизвикан от нещо конкретно. Пример са фобия от летене, от високи мостове, от паяци или пък от нови места. Какъвто и да е причинителят, фобиите ни карат да се чувстваме изплашени или дори вцепенени, когато той се появи, а понякога и само мислите за него ни карат да се чувстваме ужасени.  Макар и да осъзнаваме, че страхът, който изпитваме, е по-интензивен от необходимото, не е възможен контрол на емоцията. Често фобиите възникват [ref.3] в ранно детство или в юношеството. 
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) - характерно за него е появата на повтарящи се натрапливи мисли, известни като обсесия. Пациентите изпитват невъзможност да ги овладеят, макар да не желаят тяхното присъствие.  Тези мисли и идеи пораждат нервност и тревога и това води до т.нар компулсии. Това са често ирационални действия или мании, които индивидът има нужда да изпълнява, защото вярва, че така ще “изгони” нежеланите мисли. Често срещани обсесии са необходимост от симетрия, тревога от замърсяване, тревога от агресивни изблици и др. Примери за компулсии са прекомерно подреждане, чистене или изпиране. Понякога хората, страдащи от ОКР прекарват по няколко часа на ден, фокусирани върху обсесиите си.
• Посттравматичен стрес - тук говорим за последиците от изживян силен стрес. Например: неочаквана загуба на близък човек, терористичен акт, природно бедствие, война и др. Нормално е такова събитие да предизвика силен емоционален отговор, но повечето хора се възстановяват след определено време. При други силната тревога и депресия могат да останат за месеци или дори години. Тогава става дума за посттравматичен стрес. Жените са два пъти по-склонни да развият такава травма от мъжете. Често тя върви с други заболявания като депресия, склонност към злоупотреба с вещества или други тревожни разстройства.

Кога да отидем на лекар

• Ако мислим, че тревожността ни може да е свързана с друго заболяване,
• Ако имаме други проблеми на психичното здраве,
• Ако изпитваме постоянна тревога, която пречи на връзките ни, социалните контакти, на работата ни или други части от живота,
• Ако изпитваме страх или тревожни мисли, които не можем да контролираме,
• Ако имаме самоубийствени мисли.

Как и ще се справим ли с тревожността

Проблемът с тревожните разстройства е, че тези състояния често остават неразпознати и пациентите живеят с тях за дълъг период от време. Добрата новина е, че като цяло те са високо податливи на лечение. В зависимост от тежестта на проява може да се наложи да посещаваме терапия при специалист, да приемаме медикаменти или комбинация от двете. Също така бихме могли да се почувстваме по-добре, ако отделяме повече време за дейности, които ни доставят удоволствие и ни успокояват - посещение на класове по рисуване или пеене, йога, спортни дейности или каквото обичаме да правим. Дори и това да е просто прекарване на време с най-близките ни хора. 

Четете още:

Как да се справим с безсънието 

Синдром на Капгра: когато си мислим, че някой друг се представя за наш близък

Как да помогнем на детето си с тревожността

Следродилната депресия - какви са симптомите, колко време продължава и как да излезем от нея

Източници:

1. Generalised Anxiety Disorder (GAD), NCBI, 2020

2. Epidemiology of anxiety disorders in the 21st century. Dialogues in Clinical Neuroscience, 2016

3. Как да помогнем на детето си с тревожността

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Тревожността е нормална човешка емоция и това се отнася с особена сила за децата. Тя се появява често при тях в отговор на промяна на околната среда и е съпроводена с чувство за тревога или пък страх. Това е напълно естествена част от всяко детство, тъй като тези реакции представляват инстинкт за самосъхранение който е еволюирал като защитен механизъм при появата на опасност, за да ни помогне да избягаме или да се защитим от нея. Някои деца и юноши, обаче, реагират по-силно на външни стимули и се справят по-трудно с овладяването на емоциите. Това води до промяна в поведението им, която се изразява в нервност, стеснителност, продължителен страх, избягване на определени места или дейности.

Кога възниква тревожността

Все повече проучвания сочат, че тревожността е най-рано появяващатата се психопатология. Оттук следва, че тя е и най-често срещаната [ref.1] такава при децата и подрастващите - между 15% и 20% от тях са засегнати.  Все пак е добре да отбележим, че тревожните разстройства се разделят на различни видове и съответно те имат различна пикова възраст на проява. Например, най-рано се проявяват някои специфични типове фобии (като фобии към животни), често преди 12-годишна възраст, докато социалната фобия се появява обикновено в късно детство или в юношеството. 

Как да разпознаем, че детето ни страда от тревожност

Както споменахме в увода на статията, тревожността и страховете се появяват при всички деца като част от тяхното нормално развитие. Нека си представим, че детето ни се страхува от голямото куче на съседите. Това е естествено. Но ако то не иска да излиза от дома, за да не срещне кучето, тук вече може да заподозрем по-сериозна тревожност. Тези феномени са обезпокоителни, но в повечето случаи са преходни  и децата ги “израстват” за определен период от време. Ето защо различаването на естествените тревожни прояви от тези, които са патологични, е трудно. 

Друга причина, създаваща трудност при диагностицирането, е комуникацията. От една страна е възможно детето да не може да обясни достатъчно точно емоциите и чувствата си, а от друга всеки малчуган сам по себе си  развива своите умения за общуване с различно темпо и това може да бъде подвеждащ фактор при преценката. 

Тревожните разстройства могат да накарат детето ни да се чувства стресирано, срамежливо, засрамено или да има пристъп на паника. Някои признаци [ref.2] могат да включват:

• Нарушен сън и чести кошмари
• Неотминаващо притеснение и тревожни мисли
• Трудна концентрация
• Лесна раздразнимост 
• Нарушен апетит
• Постоянен плач
• Болки в корема, а понякога дори диария
• Главоболие

Ако забележим, че тези симптоми се появяват често при детето ни и му пречат да прави неща, които другите деца на неговата възраст правят, да участва в училищни и социални занимания или да избягва определени ситуации и това не отминава с времето, то е необходимо да потърсим професионална помощ от специалист по детско психично здраве. 

От какви тревожни разстройства страдат най-често децата

• Социална тревожност - при този тип тревожност детето се притеснява от общуване с непознати или слабо познати хора. То проявява недоверие или срамежливост към тях. Възможно е да отказва да се храни, да говори или да извършва други дейности при присъствието на тези хора. Появяват се и физически симптоми [ref.3]  като ускорен пулс, потене, мускулно напрежение, световъртеж и стомашни проблеми. 
• Тревожност от раздяла - бебетата между 1-годишна и 3-годишна възраст се обезпокояват, когато останат сами и това е напълно нормално за тяхната възраст. Ако детето е по-голямо и трудно се разделя с родителите или друг член на семейството, към когото е привързано, е много вероятно то да изпитва силен страх от раздяла. Възможно е също да отказва да ходи на детски лагер, да спи в дома на приятели или изобщо на друго място извън дома. Този тип разстройство се среща при около 4% от децата [ref.4].
• Специфична фобия - терминът фобия произлиза от гръцката дума “phobos” и означава силен ирационален страх към специфичен обект, дейност или ситуация. Често срещани фобии са към насекоми, бури, кръв и “тъмното”. 

Колко сериозна може да бъде тревожността?

В дългосрочен план тревожността има неблагоприятен ефект върху развитието на личността на детето, върху социалния и училищния му живот. Освен това някои проучвания сочат, че детската тревожност предразполага към поява на други тревожни разстройства по-късно в живота, на депресия или на злоупотреба с вещества. Възможно е да се появят и суицидни мисли. 

Как се лекува тревожността

При първото ни подозрение за тревожно разстройство на нашия малчуган е необходимо да запазим час при специалист. Той ще може да постави диагноза, ако има такава, да определи тежестта на тревожността и да назначи лечение. Възможностите за лечение са терапия или медикаментозно третиране. От терапиите най-често се назначава когнитивно-поведенческа терапия [ref.5]. Нейната цел е да помогне на децата или юношите да се справят с притеснението, да осъзнават и овладяват емоциите си. Също така част от нея е и работата със семейството и родителите, при което тя им дава насоки как да реагират и да помагат на дечицата си да се справят със страховете си. 

Как можем да помогнем на нашия малчуган

Следват няколко съвета за родители:

• Запишете час при специалист и посещавайте редовно назначената терапия
• Не избягвайте неща само защото те правят детето тревожно - това е решение само в краткосрочен план, но няма да помогне на детето да преодолее страховете си
• Подхождайте с внимание и разбиране - необходимо е детето да знае, че проявявате уважение към неговите чувства и че може да ви се довери
• Окуражавайте малките стъпки на детето към овладяване на емоциите и страховете
• Не показвайте вашето притеснение - например, в случая с голямото куче на съседите не бива да показвате, че и вие се притеснявате как то ще реагира следващия път, когато минавате оттам. По този начин окуражавате страха не детето, показвайки му, че той е основателен. 
• Може да опитате алтернативни занимания като арт терапия за деца - често децата не могат да изкажат емоциите си, но все пак за тях това е възможно чрез някой вид изкуство

И все пак най-добрият съвет е да бъдете търпеливи, да показвате емпатия и обич към детето и да споделяте проблемите, които срещате, с вашия специалист. Той ще ви научи как да предразположите детето да ви се доверява, да споделя емоциите и притесненията си с вас. 

Четете още:

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

15 храни, които повишават имунитета

Източници:

1. Anxiety and anxiety disorders in children and adolescents: developmental issues and implications for DSM-V, Psychiatric Clinics of North America, 2009

2. Тревожни разстройства при деца, NHS inform

3. Recent findings in social phobia among children and adolescents.  Israel Journal of Psychiatry and Related Sciences, 2009

4. Separation anxiety disorder in children and adolescents: epidemiology, diagnosis and management. CNS Drugs, 2001

5. Cognitive Behavioral Therapy for Anxiety Disorders in Youth, NCBI, 2011

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Атопичният дерматит причинява появата на червени и сърбящи петна по кожата. Заболяването представлява най-често срещаната форма на екзема и е по-широко познато точно под името атопична екзема. Първите му появи обикновено са в ранно детство, но то може да възникне във всяка възраст. Макар етиологията му да не е напълно изяснена, изглежда има сложна взаимовръзка между нарушена бариерна функция на кожата, дисфункция на имунната система, инфекциозни фактори и такива на околната среда. Заболяването се асоциира също с хранителни алергии, астма и алергичен ринит.

В статията ще прочетете какво смята науката по отношение на първопричините за появата на атопичен дерматит, кои са тригерите му и каква е връзката с други заболявания. Ще видим и как да полагаме правилните грижи за доброто състояние на кожата и да предотвратим обострянията на състоянието му при нас или нашето дете.

Децата са по-често засегнати от атопичен дерматит

Атопичният дерматит се наблюдава при от 10% до 30% от децата и при от 1% до 3% от възрастните в развитите страни [ref.1] като в последните десетилетия има значително увеличаване на разпространението на заболяването. То се среща по-често в районите с голяма географска ширина. Навярно това се дължи на факта, че влажността на въздуха е ниска и достъпът до слънчева светлина е по-ограничен в сравнение със зоните, намиращи се по-близо до екватора. 

Атопичната екзема се появява обикновено в ранно детство. До 60% от случаите започват при деца още преди първия им рожден ден. Често заболяването се “израства” до 12-годишна възраст, но в други случаи то остава като хронично и има своите обостряния в по-късните етапи от живота. 

Възможна е начална поява на атопичен дерматит и в зряла възраст след пубертета. Друга необичайна форма на заболяването е т.нар сенилен дерматит - дерматит, който се появява за първи при възрастни индивиди над 60-годишна възраст.

Какво представлява атопичният дерматит

Симптомите на атопичния дерматит са индивидуални и варират от човек до човек. Като правило той се характеризира с появата на кожни зачервявания, които обикновено предизвикват силен сърбеж. Тъй като заболяването е хронично, се наблюдава редуване на периоди на обостряне на състоянието с такива на ремисия (пълно възстановяване) през целия живот или част от него.

 Други симптоми включват:

• Суха кожа - дължи се на липса на добра хидратация поради нарушените функции на кожата,
• Сърбеж - може да бъде много силен особено нощем,
• Нарушен сън - дължи се на сърбежа,
• Напукана и груба кожа,
• Понякога възпалената кожа може да отделя секрет или да се лющи

Важно е да се отбележи, че нарушената защитна функция на кожата я прави по-склонна към вторични инфекции с гъбички, вируси или бактерии. 

Има разлика [ref.2] между мястото на поява на атопичните зони при децата и при възрастните. При бебетата най-често те се появяват по скалпа, бузите на лицето, челото и брадичката, врата, лактите и колената. При децата между 2-годишна възраст и пубертета - по китките, врата и глезените, а при възрастните най-голяма честота на проява има по гънките на краката и ръцете и също по врата.

Какво причинява атопичен дерматит

Етиологията на атопичния дерматит е все още ненапълно изяснена. Проучванията в областта сочат, че нарушената барирерна функция на кожата, както и дисфункцията на имунната система са едни от ключовите причини  [ref.3]  за появата на заболяването. Следва по-подробно описание на това, което науката е открила до момента:

• Роля на генетиката - знае се, че белтъкът филагрин (повече за това какво представляват белтъците може да намерите тук [ref.4]) участва във формирането на най-външния слой на кожата, наричан рогов слой или стратум корнеум. При дефекти в гена за този белтък (FLG [ref.5]) се нарушава структурата на този слой. Освен това той не може да се хидратира добре и да се поддържа необходимото pH. 

  
  Хомозиготните мутации в гена за филагрин (това означава, че и двете копия на гена са увредени) се свързват с ранната поява на атопичен дерматит и развитието на по-сериозни симптоми. Хетерозиготните мутации водят до нарушения в 50% от прозведения белтък. Около 10% от европейците  [ref.6] са хетерозиготни носители на този дефект.   
  

  Горепосочената мутация във филагрина не може да даде пълна генетична обосновка на възникването на атопичния дерматит. Известно е, че различия в гените, участващи в пътища на имунната система, също са предразполагащ фактор. Скорошни проучвания посочват също епигенетични изменения (това са изменения, оказващи влияние върху това кой ген и кога ще се прояви), имащи роля в развитието на заболяването. Тези изменения се дължат на взаимодействие с фактори на околната среда. 

• Дисрегулация на имунната система - наблюдава се нарушена регулация на някои компоненти на имунната система, следствие от което е повишената секреция на специфични интерлевкини като IL4, IL13, IL31, IL33. Това води до нарушаване на бариерната функция на роговия слой на кожата, алергични възпалителни процеси и потискане на секрецията на антимикробни пептиди. Ролята на последните е да защитава кожата от бактериални инфекции. Установено е, че още един белтък, наречен TSLP, е в повишено количество в епидермиса на пациентите с атопичен дерматит. Неговата продукция се стимулира при излагане на външни фактори като цигарен дим, дизелови изпарения, алергени и химически вещества.

• Нервоимунологични механизми - TSLP, както и гореспоменатите интерлевкини, водят до активиране на сигнални пътища, които предизвикват характерния сърбеж при пациентите. Също така има група от сензорни неврони в кожата, които произвеждат хистамин, който отново се свързва с възпалението и сърбежа.

• Дисфункция на епидермиса - тя е резултат от нарушената регулация на генната експресия на белтъци, участващи във формирането на роговия слой, както и на имунната дисфункция. Интересното тук е, че неправилното функциониране на епидермиса не само води до развиване на атопичен дерматит, но и повишава риска  [ref.7] от развиване на други алергии (като хранителните алергии) и води до хиперактивност на дихателните пътища. Оттук идват и връзката на атопичния дерматит с астма, алергичен ринит и хранителните алергии.

• Различен липиден състав на епидермиса - различни липиди имат важна роля в поддържането на бариерната функция на роговия слой. При пациенти с атопична екзема, техният състав е различен.

• Нарушения в микробиома - на последно място, но не и по важност, ще споменем промените в микробиома на пациенти с атопичен дерматит. Както знаем [ref.8] микробиомът представлява съжителството на множество микроорганизми в различни органи от нашето тяло. То предизвиква огромен научен интерес, тъй като се оказва, че тези наши малки приятели имат съществено значение за нашето здраве - и как иначе да бъде след като, грубо казано, има толкова бактерии [ref.9] в нашето тяло, колкото и клетки. 
  

  Кожата на пациентите с атопичен дерматит се характеризира с изявена дисбиоза особено по време на обострените състояния. Някои бактерии се развиват преимуществено за сметка на други, нарушавайки общия фин баланс и разнообразие. Любопитното е, че се откриват разлики и в чревните бактерии, които се свързват с нарушената регулация на имунната система. 

С други думи - много е важно да поддържаме доброто състояние на кожата и червата с правилните грижи и начин на живот, но на това ще обърнем по-подробно внимание по-надолу.

Рискови фактори

Атопичната кожа може да се повлияе от някои допълнителни фактори, тъй като тя е особено чувствителна:

• Стрес - научни изследвания сочат връзка [ref.10]  между атопичната екзема и стреса. Това се дължи най-вече на факта, че емоционалният стрес понижава функцията на имунната система, а както обяснихме по-нагоре проблеми в нейната функция са ключова характеристика на атопичния дерматит. Стресът ги задълбочава и по този начин се влошава допълнително състоянието на атопичната кожа;
• Астма или алергии (хранителни или сенна хрема);
• Материали на облеклото - примери са вълната и найлона. Обостряне могат да предизвикат включително някои багрила в дрехите;
• Почистващи препарати и козметика;
• Твърде горещо или топло време - големите и резки температурни амплитуди също;
• Цигарен дим

Как се поставя диагноза

За поставянето на диагноза атопичен дерматит не са необходими лабораторни изследвания. Лекуващия дерматолог ще прегледа вас или вашето дете и на база клинична картина и фамилна история ще може да прецени дали се касае за тази диагноза. Необходимо е присъствие на поне три от четирите основни клинични находки при атопичния дерматит:

• пруритус (сърбеж),
• хроничен или периодично появяващ се дерматит,
• фамилна обремененост,
• типично местонахождение на лезиите (описани са по-нагоре)

Как се лекува атопичен дерматит

Третирането на атопичната кожа цели да облекчи симптомите. В зависимост от тежестта на заболяването има различни медикаментозни препарати, към които може да ви насочи лекуващият ви дерматолог. Следват няколко съвета за собствена грижа към кожата:

• Избягване на чесането,
• Избягване на тригери като алергени и стрес,
• Редовна употреба на емолиенти - те държат кожата хидратирана, което е изключително важно както в спокойните фази, така и в етапите на обостряне на състоянието,
• Препоръчително е душовете да бъдат хладки, а не с прекалено гореща вода. Веднага след това може да се нанесе емолиент, за максимален ефект при хидратацията,
• Някои перилни препарати и аромати могат да дразнят кожата,
• Трябва да се подхожда с голямо внимание към козметиката - добре да се избягва употребата на сапуни и кремове със съдържание на алкохол
• Може да се правят бани, които облекчават сърбежа

Митове за атопичния дерматит

За финал ще развенчаем няколко мита, които витаят из социалните мрежи, по повод на атопичната кожа:

• Атопичният дерматит е заразен - навярно тази идея се е разпространила поради зачервяванията и сърбежа, които предизвиква, но както обяснихме по-нагоре, причините за неговата поява са вътрешни;
• Децата го “израстват” - в някои случаи това е вярно, в други не е;
• Кортикостероидите са най-доброто лечение - кортикостероидите се използват за потискане на реакцията на имунната система и за облекчаване на зачервяването и сърбежа. Добре е те да се употребяват в по-тежките случаи и за ограничен период  [ref.11]  от време като е задължително да бъде с лекарско предписание;
• Домашните любимци предразполагат към поява на атопичен дерматит - има множество в проучвания в тази посока и темата е спорна. Като цяло няма убедителни данни  [ref.12] за негативен ефект, а дори има изследвания, сочещи, че съжителството в ранна възраст понижава риска от развиване на заболяването. 

Източници:

1. Atopic dermatitis. NCBI, 2020

2. Atopic dermatitis. Allergy, Asthma and Clinical Immunology, 2018

3. Pathophysiology of atopic dermatitis: Clinical implications. Allergy and Asthma Proceedings, 2019

4. Каква е разликата между белтък и протеин

5. FLG gene

6. Filaggrin mutations associated with skin and allergic diseases. New England Journal of Medicine, 2011

7. The skin as a target for prevention of the atopic march. Annals of Allergy, Asthma and Immunology, 2018

8. Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе

9. Revised Estimates for the Number of Human and Bacteria Cells in the Body, NCBI, 2016

10. Psychoneuroimmunology of psychological stress and atopic dermatitis: pathophysiologic and therapeutic updates. Acta Dermato-Venereologica, 2012

11. Use of systemic corticosteroids for atopic dermatitis: International Eczema Council consensus statement, Br. J.Dermatol, 2018

12. Does Exposure to Cats or Dogs in Early Life Alter a Child’s Risk of Atopic Dermatitis? J. Pediatr, 2011

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa 

Последните години стана много модерно антиваксърството, започна да се говори за лекари, които дават бележки, че детето е ваксинирано, без да е, за да отиде на детска градина; появиха се деца, които само чакат да навършат пълнолетие, за да се опълчат на родителите си и да се ваксинират. Тези хора започнаха да се асоциират с крайните вегетарианци, които протестират за правата на животните под формата на пакетирано замразено месо. Казват, че са природозащитници. Вече никой не прави разлика между еколог и природозащитник, или между хомеопат, билкар и нутриционист. Това са огромна маса, удобни за раздуване и манипулиране от медиите, теми. Всеки чете новините по диагонал. Накрая словосъчетанието “алтернативна медицина” вече се произнася със силно скептичен и агресивен тон, а лекарите, които препоръчват чай при болки в гърлото са наречени шарлатани.

В тази статия ще спазим неутралитет, обяснявайки какво представлява алтернативната медицина и посочим всичките й 22 подвида, позовавайки се на класификацията на Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings) [ref. 1]. Ще разсъдим ползите й, за кого е подходящо и противопоказно такъв тип лечение.

Какво представлява алтернативната медицина?

По определение, алтернативната медицина е съвкупност от терапевтични практики, които понастоящем не са част от общоприетата алопатична медицинска практика. Разглеждат се два типа:

1. Когато алтернативният тип терапия се използва съвместно с класическата (конвенционална медицина), се нарича Допълваща (комплементарна) медицина.
2. Когато алтернативният тип практика се използва вместо общоприетата медицина, се нарича Алтернативна медицина.

При някои дялове на алтернативната медицина често липсват достатъчно научни доказателства, но тъй като се прилагат от векове, то те са добре проучени на практика (напр. лечебна диета, акупунктура). Други нейни дялове не са така разпространени (Сухо шиене (Dry Needling) напр.) и има тенденция тези видове терапии да изчезнат и да оставят само исторически отпечатък.

Какви видове алтернативна медицина съществуват?

Някои източници отброяват 400-420 вида алтернативни практики, но официално според класификацията на Националната медицинска библиотека съществуват 22 основни подвида алтернативна медицина. Предупреждавам, че при някои от тях, лечителите биха ви се сторили по-скоро садисти.

1. Акупунктура - от латински acus, „игла“ и punctura „убождане“, представлява техника за лечение на заболяване чрез поставяне на игли на определени, според болестта, акупунктурни точки по тялото. Понякога се използва в съчетание с топлина, билки, акупресура и електрическа стимулация.

2. Антропософия - от гръцки “антропос” – човек и “софиа” – мъдрост е духовна, мистична доктрина, основана през 1912 година. Тя е израснала от теософията и произлиза главно от философията на Рудолф Щайнер, австрийски социален философ (1861-1925). Представлява образователна и терапевтична система, която се стреми да използва главно природни средства за поддрържане на физическото и психическото здраве и благополучие.

3. Аурикулотерапия - форма на акупунктура, но въздействието е само върху точки на ухото, за да се лекуват другите части на тялото. Базира се на древни китайски практики, като освен игли, понякога се използват магнити и други начини на стимулация.

4. Cupping терапия - практиката включва поставяне на чаши върху кожата, за да се създаде вакуум, за което се смята, че помага за увеличаване притока на кръв и насърчаване на заздравяването. Използва се при хронична болка в шията и кръста, с цел краткосрочно облекчение.

5. Болка инхибираща болката (Diffuse Noxious Inhibitory Control, DNIC или conditioned pain modulation (CPM) - физиологичен процес, при който болката в една част на тялото се инхибира (подтиска) от умишлено подаден друг болезнен стимул, предизвикан на друго място на тялото.

6. Сухо шиене (Dry Needling) - интервенцията се извършва с тънка игла, която преминава през кожата и засяга конкретни мускулни точки, с цел лечение на нервномускулно-скелетна болка и увреждане на движението. Процедурата се извършва от квалифицирани физиотерапевти с допълнителен сертифицикат на обучение. Очаква се болката от интервенцията да е минимална и да отпуска след няколко секунди. Може да е в съчетание и с електричество.

7. Холистична медицина - според нея хората функционират като цялостни, интегрирани единици и когато нещо не е наред, то проблемът е в цялото; според нея болестта е само една проява на цялостен проблем в жизнената сила. Биорезонансната терапия спада към този вид медицина.

8. Хомеопатия - основоположник е Самуел Ханеман през 1796 г., a концепцията е заболяванията да се лекуват с силно разредената форма на веществото, причиняващо съответното заболяване.

9. Терапия с градинарство (Horticultural Therapy) - терапевтичен подход, при който градинарството се използва за понижаване на стреса, подобряване на социалното, емоционалното, психологическото и физическото здраве.

10. Интегративна онкология (Integrative Oncology) - базира се на терапии за намаляване на симптомите, свързани с лечение на раковото заболяване.

11. Традиционна медицина (Medicine, Traditional) - базирана на вярвания и практики, предавани от поколение на поколение, включва мистични и магически ритуали, фитотерапия и други видове лечение, които съвременната медицина не може да обясни. Има източноазиатска, африканска, арабска традиционна медицина; включва също различните техники, които прилагат шаманите. 

12. Мезотерапия - използват се витамини, екстракти или други биоактивни вещества за локално лечение с подкожни инжекции или перфузия на вещества в различните слоеве на кожата под епидермиса.

13. Терапии на ума и тялото - методи или техники на лечение, които се основават на познанията за взаимовръзката между ума и тялото. Тези техники често включват начини за понижаване на напрежението и стреса, с цел подобряване на емоционално, психическо и физическо изцеление. Такъв тип терапии са медитация, йога, Тай Чи, ароматерапия и други. 

14. Мускулно-скелетни манипулации - различни манипулации на телесни тъкани, мускули и кости, само с ръце или с употребата на специално оборудване. С тяхна помощ се цели подобряване циркулацията на телесните течности, облекчаване на умората и облекчаване на дискомфорта. Тук спадат т.нар. В България чекръкчии.

15. Натуропатия - основава се на вярването, че заболяванията могат да бъдат излекувани или предотвратени без да се приемат каквито и да е лекарства. Лечението чрез здравословен начин на живот (чиста вода, въздух, слънце), специфична диета, физически упражнения и масажи. Взима се под внимание индивидуалната история и начин на живот на пациента.

16. Органотерапия (Organotherapy) - техника, която използва за лечение животински органи, екстракти и най-вече жлези. Използват се и човешки тъкани. Идеята е на принципа “подобни лекуват подобни”. Ако имаш проблеми с черния дроб например, трябва да ядеш черен дроб.

17. Фитотерапия - това е лечение с употреба на растения или билки. Ароматерапията е част и от тази група, освен от групата на Терапиите на ума и тялото.

18. Пролотерапия (Prolotherapy) - Това е една от обещаващите терапии с 85-95% успеваемост. Лечението се състои в инжектирането на вещества в ставното и сухожилното пространство, за да се стимулира растежът на тъканите и да се облекчи скелетно-мускулната болка.

19. Рефлексотерапия, Рефлексология (Reflexotherapy) - това е локална терапия, при която се прилага натиск в определени точки. Например, за да се облечки менструална болка, се масажира конкретна точка на дланта.

20. Сензорни художествени терапии - терапии, които използват различни видове изкуство, както и такива използващи сетивата. Това са терапии с цветове, музика, акустика, танци и други.

21. Спелеотерапия (Speleotherapy) - при този вид терапия се възпроизвеждат условия, характерни за пещерите (осветеност, влажност) и се правят солници. Тази практика се използва при по-тесен спектър от медицински състояния, най-вече респираторни и кожни. Смята се, че стоенето на пациента в солника намалява раздразнения и симптомите на болестта намаляват или изчезват.

22. Духовна терапия - включва смесица от мистични, религиозни, духовни практики, с цел изцеление. Водят се от шамани, вещери и т.н.

Какви са ползите от алтернативната медицина?

“Какви са ползите от алтернативната медицина?” е труден въпрос, на който не може да се отговори еднозначно, при това многообразие от методи. От историческа гледна точка, до много късен етап от научното развитие на човечеството, не е било възможно да се развива класическата медицина, такава каквато я познаваме днес. Това е напълно разбираемо по простата причина, че тя се позовава на научни опорни точки, а нивото на науката, такова на каквото може да имаме довериe, се е развило сравнително късно.

Праисторическата медицина е използвала билки, отвари, спиритуални практики и ритуали, водени от жреци и шамани, което е съвсем естествено. Нужно е било лечение и хората са правили, каквото могат. Чак от 3000 години пр. Хр. са данните за първия лекар на име Имхотеп. За това свидетелства Папирусът на Едуин Смит, в който са описани 48 случая на травми, които Имхотеп е излекувал. Преводът на папируса може да намерите ТУК и да разгледате случай по случай диагнозата и лечението на болните. Имхотеп освен лекар е бил още съветник, жрец, астроном, първосвещеник и архитект. Със сигурност не му е било скучно и е правил максималното, което познанията му позволяват. Пациент 27 например е имал травма на челюстта, на която е слагал всеки ден нов компрес с мазнина и мед, докато се заздрави [ref. 2].

С годините науката една по една е започнала да “проверява” алтернативните лечебни практики, за да си обясни как точно работят те. По този начин едни терапии се отричат, други се приемат, а трети все още са в процес на изследване. Вече добре проучените и доказаните такива са послужили за основа на Класическата медицина и фармацевтичната индустрия. В този смисъл, ползите от Алтернативната медицина са неоспорими и това, че някои практики са в процес на изследване, не спира хората да я използват.

За кого е подходящо лечението с алтернативна медицина?

В много случаи хората прибягват към алтернативни начини за лечение, там където класическата медицина не може да помогне повече и използват непотвърдени или колебливо отречени от науката практики. Тя дава надежда. Дали е подходящо лечението - понякога това се превръща във въпрос за личен избор.

Реално погледнато Алтернативната медицина се позовава на вековна “проба-грешка” и ако лечебната практика доказано не е вредна, то тя спокойно се използва, дори да не е сигурен положителният й резултат. При нас климатът е такъв, че позволява отглеждане на разнообразни билки и за това се доверяваме все повече на билкарството. Голяма част от класическите лекари в България се доверяват на билколечението и използват лечебни чайове и компреси като допълваща терапия. Важно е осъзнаването, че всеки пациент е различен и няма панацея.

За кого е противопоказно лечението с алтернативна медицина?

При положение, че има 22 типа категории и около 400 вида практики, не може да се каже за кого е противопоказно алтернативното лечение. Това е въпрос, който зависи от вида терапия и от изключително много индивидуални фактори. Пациентите се доверяват на познатия лекар, който им вдъхва доверие. По същия начин подхождат и когато избират тип лечебна практика. Доверието се гради с времето и за това е нормално да се обърнат към исторически най-разпространения тип лечение в съответния регион.

В Индия хората нямат доверие на класическата медицина и биха предпочели лечител в спиритуалния смисъл на думата пред това да ги лекува лекар в клиника. В Китай лечителите си предават знанията по Традиционна китайска медицина поколение на поколение, от учител на чирак, векове наред и там също класическата медицина не е така наложена. При нас в България е съвсем естествено да не се доверим на хора, които практикуват акупунктура или индийски лечебни практики, само след 2-3 години обучение. Ако съпоставим подготовката им спрямо китайски или индийски лечители, то и 10 години обучение не биха ни вдъхвали доверие. За сметка на това билкарите тук са изключително разпространени и изпитваме спокойствие, че знаят тънкости в “занаята”, които да ни изцелят. За това и голяма част от класическите лекари работят съвместно с тях.

В заключение, когато се чудим дали да се обърнем към алтернативната медицина, нека знаем, че класическата цели да е най-хуманният вид лечение в основата на което е Хипократовата клетва с "Primum non nocere”, в превод “Първо, да не вредим” [ref. 3].

Четете още:

Кетодиета при рак 

Магданозът, целината и други билки, които помагат в борбата с ракa

Кои 9 билки помагат при кашлица

10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас

Какви са причините за уголемена простата и има ли лечение с билки

Още 7 групи заболявания, които медът лекува

17 достъпни билки в помощ на страдащите от множествена склероза

Източници:

1. Националната медицинска библиотека на Съединените щати - MESH (Medical Subject Headings)
2. The Edwin Smith Surgical Papyrus
3. Какво е това алтернативна медицина? 

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa

През последните месеци в изолация, посещенията в салоните за красота се отмениха в графиците, а когато отпуснаха мерките, отново се постави под въпрос сигурността им от здравна гледна точка. Дилемата се корени между:

• доколко рискувам здравето си ако посетя салон за красота

И

• доколко рискувам красотата си, ако си остана с домашната поддръжка.

Еднозначен отговор няма, защото при някои процедури е най-добре да не си правим експерименти вкъщи, а да се обърнем към професионалист. От друга страна има ситуации, за които не си даваме сметка, но е по-добре да сме си именно у дома.

Предимства на процедурите в салоните за красота

Фризьорството и математиката

Нека не подценяваме дейността на фризьора. Това, което се случва докато сте в салона за красота, всъщност е индивидуален геометричен анализ и подстригване с цел изменение параметрите на фигурата. Всеки кичур се повдига под определен ъгъл спрямо черепа, за да може след подстрижката да пада по желания от вас начин.

В едно от интервютата на математическото онлайн списание на университета в Кембрич се говори именно за това - взаимовръзката между математиката и фризьорството. В интервюто, собственичката на фризьорски салон Ники Дънбавин (Nikki Dunbavin) споделя: “Определено използвам математиката повече, отколкото някога съм мислила, че ще ми се наложи. За да получа точно подходящия цвят на косата за клиент, трябва да го направя чрез смесване на базови цветове, заради което изчислявам индивидуални съотношения. За подстрижките оценявам сантиметри и ъгли, за да се получи желаният от тях резултат” [ref. 1].

Химичен пилинг само от специалист

Химичният пилинг е класически, доказал се метод, но се смята и за един от най-агресивните подходи за справяне с несъвършенствата на лицето. Често се асоциира с болка и страх от изгаряне, защото крие своите рискове. Да, те в изключително редки случаи биха били животозастрашаващи и ако не се изпълнят от професионалист, вместо да помогнат, ще доведат до усложнения [ref. 2]. Усложненията се срещат по-често при по-тъмен тип кожа и варират от леки раздразнения до неравномерна пигментация и трайни белези [ref. 3]. Когато се анализират рисковете се оказва, че най-честият проблем е преценката в дълбочината на пилинга: повърхностен, среден или дълбок да бъде той [ref. 4].

През последните години се разработват препарати, които да минимизират риска за кожата и можем да се подведем, че процедурата е лесна и за прилагане у дома. Не. За да е контролирано “лечебното нараняване”, трябва да се спазват стриктно редица стъпки в анализа на кожата и провеждането на самата процедура. За това - химичният пилинг не е нещо, с което можем да правим компромис и да правим вкъщи с купен дори и от аптеката препарат. Тук задължително ни е нужен анализът и контролът на дерматолог.

Основен недостатък - вредни химични вещества в салоните за красота

Нека не слагаме под един знаменател всички салони за красота, но тъй като най-често срещани са местата за маникюр и фризьорските салони, ще обсъдим тях. Те са изложени на вредни химични вещества, които са силно дразнещи и могат да доведат до алергични реакции. 

Проучване още от 2011 година разглежда рисковете, които носи фризьорската професия. Алергените се водят с ниска концентрация, но за сметка на това тя е постоянна и разнообразието от алергените расте. Най-честите алергени са: персулфати, разрушаващи меланина в косъма, нужни за постигане на по-светъл цвят, а също така и парафенилендиамин и латекс. Някои от симптомите могат да се проявят още по време на обучението във фризьорско училище. Интересно е да се отбележи, че има хора, които са по-податливи към появата на професионална алергия от този вид, някои развиват професионална астма и ринит. Науката се е задействала в разработването на ефективни методи за профилактика [ref. 5].

Предимства на поддръжката у дома

Натурални маски за лице и коса

Ако нямате кожен проблем, който да налага специални дерматологични процедури, няма нищо лошо в това да си правите домашни маски за лице. Едно от предимствата в случая е самото удобство на това, че могат да се правят по всяко време у дома. В интернет пространството има разнообразни рецепти за маски, с които може да се експериментира, но бих препоръчала по-леки маски с цел поддръжка на кожата. Хубаво е да се спазват сезонните особености, разбира се. Например, през сухия сезон, маските е хубаво да са по-хидратиращи както за кожата, така и за косата. Натурални хидратиращи маски за лятото биха съдържали кисело мляко, авокадо и други [ref. 6].

Четете още: Как да се грижим за косата и кожата през лятото?

Маникюр у дома

По-горе разгледахме проблема с химичните вещества в салоните за красота и вредата им. Много често не само лакочистителят, но и самият лак за нокти съдържат формалдехид (formaldehyde), формалин, който е известен с това, че е канцероген. Нека си представим каква е химичната замърсеност на салон, в който се прави ноктопластика, гел лак и т.н. За съжаление, най-вече на самите маникюристи, често няма осигурена вентилация. В много случаи това е съпроводено с дразнене на очите и носната кухина. Да, това е едно добро предимство да си поддържате маникюра у дома, а най-добре на проветриво място (тераса или прозорец) [ref. 7].

Четете още: 8+1 стъпки в избора на качествена козметика

Как да се боядисам у дома - недостатъци на поддръжката вкъщи

Както споменахме още в началото - нека не подценяваме фризьора. Освен прилагането на математически знания по време на подстрижката и изготвянето на сместа на боята, този човек има и опит. От значение е не само дали ви е нужен още един чифт ръце, за да се боядисате отзад на тила. Важен е опитът с определени марки и как се отразяват на вида косъм. Естествено, никой няма да ви спре да се боядисате вкъщи, но ако нямате опит и имате възможност, направете го при специалист.

Истината: искаме да избягаме от стреса

Нека си го признаем: една от причините да имаме нужда от разкрасителни процедури не е защото реално имаме нужда от тях. Нуждата ни е да намалим стреса, да забавим темпото, както от работа, така и от домашните работи.

За щастие, през последните години се говори все повече за стреса на работното място и как той ни се отразява не само психически, но и физически. Има различни подходи за справянето с него, като релаксационни техники, търсене на вътрешния проблем, преоценка на негативните мисли и други [ref. 8]. Специалистите предлагат множество начини да намалим стреса у дома, като повече общуване, общи семейни занимания, разпределяне на задълженията, вечери и т.н. [ref. 9] Но истината е, че понякога просто имаме нужда да отидем в салона за красота, да си сменим прическата, маникюра и малко да ни поглезят.

Четете още: Какво е колаген и как да го запазим 

Източници:

1. Intersections: Mathematics and the hairdresser
2. Complications of chemical peeling
3. Complications of medium depth and deep chemical peels
4. Advances in chemical peeling
5. Etiology, determinants, diagnostics and prophylaxis of occupational allergic respiratory diseases in hairdressers
6. Как да се грижим за косата и кожата през лятото, sanat.io
7. 8+1 стъпки в избора на качествена козметика, sanat.io
8. How to handle stress at work
9. 5 Ways to Reduce Stress at Home 

За автора:

👩‍🔬Яна Ненчева е молекулярен биолог, магистър по Биохимия и магистър по Оптометрия, PhD кандидат по Биофизика. От 2015 година е активен организатор на редица събития, сред които Докторантски чай и Семинар очно здраве, които целят да популяризират науката в общественото пространство. От 2019 година е управител и съосновател на Центъра за кариерно ориентиране в областта на природните науки ScienceUp.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Менопаузата е труден период, който настъпва в живота на всяка жена и когато това се случи, тя има нужда от помощ за справяне с неприятните симптоми и много подкрепа и разбиране от близките.

Средната възраст, на която настъпва менопаузата е 50 години. Началото ѝ е свързано с драматична промяна в хормоналния баланс, намаляване на естрогена и увеличаване на хормоните FSH и LH, което в крайна сметка води до намаляване на нивото на прогестерона и причинява трайна аменорея или с други думи - прекратяване на менструалните цикли.

Какви са симптомите на настъпващата менопауза

При две трети от жените се наблюдават специфични симптоми. Най-характерните симптоми на менопаузата или менопаузалния синдром са вазомоторните: горещи вълни и нощно изпотяване, както и психосоматични симптоми, които се наблюдават по различен начин при хора с различни психологически, социални и културни характеристики.

Горещите вълни представляват периодично зачервяване и внезапно изпотяване с втрисане, сърцебиене, тревожност, чувство на натиск в главата и гърдите, гадене, задушаване и липса на концентрация, което обикновено трае от няколко секунди до минута и рядко продължава до час.

Горещите вълни се преживяват и усещат по различен начин от всяка жена, но има фактори, които влошават този симптом:

• прием на алкохол и кофеинови продукти,
• ядене на пикантни храни,
• висока температура на околната среда,
• носене на тесни дрехи,
• пушене или излагане на цигарен дим.

Дефицитът на естроген може да причини и атрофия на урогениталния тракт, а това да доведе до симптоми като:

• сърбеж и диспареуния (болка или усещане за дискомфорт по време на полов акт),
• уретрит (възпаление на пикочния канал),
• дизурия (парещо или болезнено усещане по време на уриниране),
• инконтиненция (изпускане на урина),
• често уриниране.

Психологическите симптоми на менопаузата са:

• тревожност,
• депресия,
• раздразнителост,
• честа смяна на настроенията,
• влошена памет,
• намалено сексуално влечение.

Други симптоми, включват:

• болка в ставите и мускулите,
• окосмяване на лицето,
• суха кожа,
• пълзящо усещане под кожата,
• умора.

Хормоналната терапия е едно от най-ефикасните лечения за намаляване на вазомоторните симптоми (горещите вълни и изпотяването) и за лечение на други усложнения, свързани с менопаузата. Доказано е обаче, че хормоналната терапия може да предизвика повишен риск от рак на гърдата и коронарна болест на сърцето, както и белодробна емболия. За жените, изложени на повишен риск от рак на гърдата, хормоналната терапия е противопоказна.

Това е причината повечето жени да не прибягват до хормонозаместителна терапия, а да предпочетат билки и хранителни добавки за справяне със симптомите, докато всичко отшуми. 

Пазарът е залят от продукти, които обещават помощ за облекчаване на симптомите на менопаузата, и това може да бъде много объркващо - какво да изберем и има ли някакви научни доказателства зад твърденията, че една или друга добавка наистина може да ни помогне. Затова решихме да напишем тази статия, като в нея представим билките, за които такива доказателства има.

Къде се крие способността на билките да облекчават симптомите на менопаузата

Може би основна причина за ефективността на някои билки и растения при облекчаването на менопаузалните симптоми, е наличието на фитоестрогени. Установени са над 300 такива растения към момента. Фитоестрогените са вещества, които имат способността да се свързват с естрогеновите рецептори в тялото на жената и по този начин имитират действието на истинския естроген.

Освен фитоестрогени, в някои билки има и фитопрогестерони. Те, както и антиандрогенните ефекти на някои лечебни растения, които намаляват превръщането на тестостерона в дехидротестостерон и увеличават превръщането на тестостерон и андростендион в естроген в периферните тъкани, могат да облекчат симптомите на менопаузата и особено горещите вълни.

Има и други механизми, по които лечебните растения помагат. Например, някои билкови лекарства, които влияят на нервната система чрез активиране на специфични невротрансмитери, са ефективни за подобряване на съня и паметта при жените в менопауза.

Кои билки и лечебни растения оказват благоприятен ефект върху симптомите на менопаузата и как

Най-изучените растения, чието действие се свързва с облекчаване симптомите на менопаузата са соята (Glycine max) и черният кохош (Cimicifuga racemosa). В статията ще разгледаме още билки и растения, позовавайки се на обзор от 2017 г. [ref. 1], обобщаващ резултатите от достъпните клинични изпитвания и проучвания, а именно:

• градински чай (Salvia officinalis),
• маточина (Melissa officinalis),
• валериана (Valerina officinalis),
• сминдух (Trigonella foenum-graecum),
• черен кимион (Nigella sativa),
• Аврамово дърво, витекс (Vitex agnus-castus),
• резенѐ, див копър, фенел (Foennel vulgare),
• вечерна иглика (Oenothera biennis),
• гинко билоба,
• люцерна (Medicago sativa),
• жълт кантарион (Hypericum perforatum),
• женшен (Panax ginseng),
• анасон (Pimpinella anisum),
• женско биле (Glycyrrhiza glabra),
• пасифлора (Passiflora incarnata),
• червена детелина (Trifolium pratenseine).

Черен кохош (Cimicifuga racemosa)

Черният кохош (Cimicifuga racemosa) е местен вид билка за Северна Америка, като се е използвала при проблеми с менструацията от индианците. Билката се прилага в Германия още от 40-те години на 20-ти век и голяма част от клиничните изпитвания на билката идват от там. [ref. 2]

Билката се използва за облекчаване на горещите вълни и психологическите симптоми на менопаузата. В корените на растението се открива активната съставка - терпеновите гликозиди. Те се свързват с естрогенния рецептор и селективно потискат секрецията на LH без никакъв ефект върху FSH.

Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от приема на терапевтични дози от това растение. Някои странични ефекти, които са резултат от консумацията на тази билка, включват възпаление на лигавицата на стомаха и червата, гадене и повръщане. [ref. 1]

Механизмът на действие все още не е напълно изяснен, но изглежда, че активните вещества в черния кохош упражняват естроген-подобни действия в някои тъкани и анти-естрогенни ефекти в други. [ref. 3]

Соя (Glycine max)

Соята съдържа големи количества протеини и изофлавини. Резултатите от някои клинични проучвания показват, че соевият екстракт намалява честотата на горещите вълни при жени след менопаузата, но други проучвания съобщават, че няма значителна разлика между соята и плацебото.

Доказателствата за ефектите на соята (изофлавоните) върху симптомите на менопаузата са минимални в най-добрия случай, но има данни, че соята може да окаже благотворен ефект върху липидния профил на жените, които я консумират.

Затова, като се има предвид ползата за сърдечно-съдовата система, както и потенциалните благоприятни ефекти върху костите и паметта, изглежда е полезно в диетата на жени в период на пери и постменопауза да се включи соя. [ref. 4]

Градински чай (Salvia officinalis)

Механизмът на действие на салвията се осъществява чрез свързване с GABA/бензодиазепинови рецептори в мозъка и облекчава вазомоторните симптоми - горещите вълни и изпотяването, поради своите естрогенни ефекти.

Освен това, благодарение на положителното си въздействие върху нервната система, билката е ефективна за подобряване на паметта и има успокояващо действие.

Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от терапевтични дози от това растение. Но прекомерната употреба на градинския чай причинява усещане за топлина, световъртеж, тахикардия и подобни на епилепсия припадъци. Има вероятност да възникне кръстосана реактивност с лекарства за диабет и кръвно налягане, затова ако приемаме такива, консултацията с лекар е задължителна! [ref. 1]

Маточина (Melissa officinalis)

Тази билка се използва за успокояване и лечение на проблеми със съня, особено при настъпване на менопаузата. Няма съобщения за опасни странични ефекти, предизвикани от приема на терапевтични дози от тази билка.

Валериана (Valerina officinalis)

Екстрактът от корените на валериана е известен с успокояващото си действие, но той облекчава и горещите вълни. И в този случай няма данни за тежки странични ефекти от нормалния прием на билката.

Сминдух (Trigonella foenum-graecum)

Тази билка притежава липидопонижаващи ефекти поради наличието на сапонинови съединения. Няколко проучвания показват ефектите на това растение при лечението на симптомите на менопаузата, особено горещите вълни и метаболитния синдром.

Черен кимион (Nigella sativa)

Черният кимион понижава кръвната захар и липидите и е ефективен в лечението на метаболитен синдром при жените след менопаузата. [ref. 5]

Аврамово дърво, витекс (Vitex agnus-castus)

Механизмът на действие и ефективността на това растение все още не са добре изучени и доказани. Според едни изследвания Аврамовото дърво (още наричано витекс) повишава нивата на хормоните прогестерон и LH, докато според други - няма никакво влияние. От друга страна, ефектите върху пролактина зависят от приетата доза.

Необходими са още изследвания, за да се определи дали това растение може да бъде ефективно в борбата със симптомите на менопаузата.

Резенѐ, див копър, фенел (Foennel vulgare)

Поради наличието на палмитинова киселина и бета-ситостерол в билката, тя има антиандрогенни и противовъзпалителни ефекти. Изследвани са терапевтичните ефекти на дивия копър върху горещите вълни и вагинална атрофия при жени след менопаузата, като според едно клинично изпитване приложението на специално разработен вагинален крем е подобрило симптомите на атрофия при участниците. [ref. 6]

Вечерна иглика (Oenothera biennis)

Има данни, че маслото от вечерна иглика намалява силата на горещите вълни, свързани с менопаузата, но не и честотата им, докато черния кохош понижава и честотата на “пристъпите”, освен тяхната тежест. [ref. 7]

Според едно клинично изпитване от тази година (2020), маслото от вечерна иглика е подобрило и психологичното състояние на жени, страдащи от симптомите на менопаузата. [ref. 8]

Трябва да се има предвид, че маслото от вечерна иглика може да причини леки стомашно-чревни неразположения - гадене, повръщане, диария, подуване на корема, както и понижаване на прага за възникване гърчове/припадъци при пациенти с такива заболявания или приемащи лекарства против епилепсия. В тези случаи е нужна предварителна консултация с лекар!

Гинко билоба (Ginkgo biloba)

Гинко билоба може да подпомогне нарушенията на паметта при жени, които вече са преминали през неприятния период на менопаузата и са в така наречената постменопауза.

Люцерна (Medicago sativa)

Люцерната е ефективна срещу горещите вълни, но има риск от хипогликемия (опасно понижаване на кръвната захар) и заразяване с бактерии като Listeria, Salmonella и E. coli при консумация на семена от растението.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Клиничните проучвания показват ефекта на растителния екстракт от жълт кантарион при лечението на лека до умерена депресия и тревожност и неговата ефикасност върху либидото, вагиналната сухота, проблеми с пикочните пътища и психични усложнения, причинени от менопаузата [ref. 9]. Страничните ефекти включват стомашно-чревен дискомфорт, чувствителност към светлина (фототоксичност), безпокойство и умора.

Женшен (Panax ginseng)

Женшенът може да се използва като средство против умора, слабост и за подобряване на концентрацията. Това растение е доказано ефективно за лечение на депресия и разстройства на настроението при жени след менопаузата, а има сведения, че облекчава и симптомите на сексуалната дисфункция [ref. 10]. Страничните ефекти включват ниска кръвна захар, безсъние, главоболие, нервност, стомашно-чревни проблеми и акне.

Анасон (Pimpinella anisum)

Има данни, че анасонът може да облекчи горещите вълни, но проучванията дават противоречиви резултати и изглежда са необходими още изследвания, за да бъде доказана ефективността на анасона. Смята се, че ефектът се дължи на фитоестрогени в растението. [ref. 11]

Женско биле (Glycyrrhiza glabra)

Женското биле има редица доказани полезни свойства, включително ефективността му за смекчаване на симптомите на горещите вълни при менопаузата.

Но продължителната употреба на тази билка води до повишаване на кръвното налягане, сърдечни проблеми, псевдохипералдостеронизъм, хиперкортизолизъм, хипертония, хипокалиемия и хипернатриемия. Странични ефекти, които трябва да се вземат предвид.

Пасифлора (Passiflora incarnata)

Пасифлората съдържа флавоноиди и има фитопрогестрогенен и успокоителен ефект и помага при безсъние. В някои проучвания се съобщава за нейната ефикасност по отношение на неврологичните симптоми и горещите вълни, свързани с менопаузата.

Червена детелина (Trifolium pratenseine)

Червената детелина съдържа флавоноиди и има фитоестрогенни ефекти. Има данни, че приемът на добавки, съдържащи изофлавони от това растение, е ефективен при намаляване на честотата и тежестта на горещите вълни. Но в литературата се откриват разнопосочни мнения. Някои изследвания предполагат, че растението няма ефект върху горещите вълни, свързани с менопаузата, докато според други червената детелина има забележителен ефект при намаляване на честотата и интензивността на горещите вълни.

Едновременната употреба на това растение с хормонални лекарства трябва да се избягва поради кръстосана реактивност.

Източници:

1. A review of effective herbal medicines in controlling menopausal symptoms. 2017. Electronic physician
2. Botanical and Dietary Supplements for Menopausal Symptoms: What Works, What Doesn’t. 2007. J Womens Health (Larchmt)
3. Relieving The Symptoms Of Menopause: From Herbs To Hormones. 2001. BCMJ
4. Food labeling: health claims; soy protein and coronary heart disease. Food and Drug Administration, HHS. Final rule. 2000. Federal Register
5. Санацио: 5 билки, полезни за диабетици и хора изложени на риск от болестта
6. Effect of Foeniculum vulgare (fennel) vaginal cream on vaginal atrophy in postmenopausal women: A double-blind randomized placebo-controlled trial. 2016. Maturitas
7. A comparative study on the effect of "black cohosh" and "evening primrose oil" on menopausal hot flashes. 2018. Journal of Education and Health Promotion
8. Impact of evening primrose oil consumption on psychological symptoms of postmenopausal women: a randomized double-blinded placebo-controlled clinical trial. 2020. Menopause
9. Effects of Hypericum perforatum (St. John’s wort) on hot flashes and quality of life in perimenopausal women: a randomized pilot trial. 2010. Menopause
10. The effect of ginseng on sexual dysfunction in menopausal women: A double-blind, randomized, controlled trial. 2019. Complementary Therapies in Medicine
11. The Study on the Effects of Pimpinella anisum on Relief and Recurrence of Menopausal Hot Flashes. 2012. Iran J Pharm Res.

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.

7 практични съвета как да се погрижим за личното си благополучие по време на извънредната ситуация

Д-р Ивета Пилева, здравен психолог 

Повечето от нас са изправени пред предизвикателството да останат физически и ментално здрави по време на невижданата досега епидемия от коронавирус COVID-19. Изложени сме на извънреден стрес, забравяме да се храним редовно, движим се по-малко от преди. Съветите по-долу имат за цел да обобщят основните точки, на които да обърнете внимание по отношение на храненето и физическата активност, така че да останете здрави по време на пандемията.

• Пийте достатъчно течности

Когато лигавицата на гърлото е добре хидратирана, тя е по-малко предразположена към задържането на вируси и бактерии. Повечето от нас имат нужда от поне 1.5 литра течности на ден. Най-добре е те да се приемат под формата на вода. Чаят и прясно изцедените сокове от плодове и зеленчуци също се броят. 

• Витамин D от природата

Ако имате открита тераса, балкон или двор, възползвайте се от тях за да си набавите така важния витамин D. Той се синтезира от организма при наличието на слънчева светлина и има цялостен благотворен ефект върху здравето. Освен че спомага за здрави зъби и кости, слънчевият витамин засилва имунитета, подобрява мозъчната функция и подпомага работата на белия дроб и сърдечно-съдовата система.

• Не пропускайте хранения

Пропускането на основни хранения и междинни хранения поставя организма под излишен стрес, който от своя страна отслабва имунитета и ни прави по-податливи към разболяване. Хранете се редовно, а между основните хранения избирайте здравословни храни, като плодове (включително и сушени), ядки или пълнозърнести кракери.

• Движете се колкото се може повече

Препоръката да си стоим у дома драстично намалява обичайната ни физическа активност. Затова проявете креативност и открийте начини да се движите у дома - сега е моментът да извадите велоергометъра от гаража! Има и множество упражнения, които могат да се правят без специална екипировка. Такива са клекове, подскоци встрани, лицеви опори, коремни преси, напади и други. В YouTube могат да се намерят подходящи клипове.

• Наблегнете на плодовете и зеленчуците

Няма хранителна добавка, която може да се мери по съдържание на витамини и минерали с пресните плодове и зеленчуци в сезон. Хранителните вещества от тях се усвояват в най-голяма степен от организма, засилвайки имунитета. Хубаво е да се консумират след като са добре измити.

• Избягвайте храни с високо съдържание на мазнини

Когато хората са подложени на стрес, те са склонни да търсят висококалорийни храни. Това е еволюционен механизъм, който е осигурявал оцеляването на човечеството векове наред. Опитайте да не купувате такива храни – ако не са ви под ръка, няма да ги консумирате. Такива храни са шоколади, чипс, вафли, торти и други.

• Отделете време за себе си

Всички сме подложени на безпрецедентен стрес, който може от своя страна да ни разболее. За това, отделяйте време за релакс. Останете насаме със себе си, отпуснете се на удобно място и просто не мислете за нищо за 10 минути. Медитацията доказано намалява тревожността и избистря съзнанието. След почивката, отдайте се на любимо хоби или книга – в ангажирания ум няма място за тревоги.