Автор: Росица Ташкова, маг. молекулярен биолог

През последните десетилетия бе оценена стойността на стволовите клетки и в частност - при борбата с някои ракови заболявания. Лечението на рак чрез трансплантация на стволови клетки придоби голяма популярност и успех. В настоящата статия ще разгледаме кога се налага и кога въобще е възможно да бъде осъществено подобно лечение, за кои типове рак е подходящо, какво точно представлява трансплантацията на стволови клетки и как работи.

Какво са стволовите клетки

За да осмислим как това лечение може да помогне на болните от някои видове рак, трябва първо да разберем какво представляват стволовите клетки [ref. 1]. Това са клетките в нашето тяло, които дават началото на всички органи и тъкани и в хода на живота ни участват активно в регенерацията им.

Стволовите клетки не са специализирани да изпълняват специфична функция, за разлика например от червените кръвни телца (еритроцитите), които носят кислород до всички части на тялото, или клетките на имунната система, които по сложни механизми се борят с инфекциите, или пък тромбоцитите, чиято единствена функция е да участват в съсирването на кръвта, като по този начин предпазват организма от големи кръвозагуби.

Процесът, в който от стволова клетка се развива в строго специализирана клетка, подобна на описаните горе, се нарича диференциация. Така, стволовите клетки са недиференцирани, а еритроцитите са диференцирани.

Кога трансплантацията на стволови клетки може да се използва за лечение на рак

Към момента, трансплантацията на стволови клетки се използва предимно за лечение на рак на кръвта или такъв, който засяга костния мозък - левкемия, лимфом, мултиплен миелом (наричан още множествен миелом и болест на Калер) или невробластом (заболяване, което засяга най-често деца).

Провеждат се клинични изпитвания [ref. 2], в търсене на лечение и на други ракови заболявания с помощта на трансплантация на стволови клетки, но все още няма утвърдени терапии.

Как трансплантацията на стволови клетки помага в лечението на рака

Непосредствено преди извършването на самата трансплантация, пациентът получава високи дози химиотерапия или лъчетерапия в продължение на около седмица. Целта е да бъдат унищожени всички ракови клетки, включително стволовите клетки в костния мозък, където се образуват клетките на кръвта.

Преди това, от пациента или от донор са взети здрави стволови клетки, които да му бъдат трансплантирани веднага след химио- или лъчетерапията. Това се случва чрез вливане на стволовите клетки обратно в кръвта - венозно. След известно време те достигат до костния мозък, където заемат мястото на унищожените клетки. Там те започват да произвеждат здрави кръвни клетки и при успешна трансплантация пациентът е излекуван от рака.

Когато стволовите клетки са взети от донор (алогенна трансплантация [ref. 3]) - обикновено брат, сестра, родител, и са използвани за лечение на мултиплен миелом или някои видове левкемия, може да се прояви допълнителен терапевтичен ефект, наречен “графт срещу тумор” (GvT). Под “графт” се разбират трансплантираните клетки. При този ефект белите кръвни телца, получени при трансплантацията от донора, нападат и унищожават останалите след химио- и лъчетерапията ракови клетки.

Какви видове трансплантация на стволови клетки има

Трансплантацията на стволови клетки е три вида [ref. 4], в зависимост от източника на клетките:

  • Автоложна трансплантация [ref. 5] - когато стволовите клетки са взети от кръвта на самия пациент, преди химио- или лъчетерапията. В този случай няма риск от отхвърляне на транспланта, тъй като това са собствените клетки на лекувания.
  • Алогенна трансплантация - когато за трансплантацията се използват стволови клетки от донор. Донорът трябва да има сходни молекули върху клетките си с тези на пациента, за да се намали риска от отхвърляне. Затова най-често донор става брат, сестра или родител на пациента, но може да бъде използван и неродствен донор от регистър, чиито клетки трябва да са съвместими с организма на пациента.
  • Сингенна трансплантация - в редки случаи, когато пациентът има здрав еднояйчен близнак, стволовите клетки се взимат от него.

Какви са рисковете от трансплантацията на стволови клетки

Както всяко лечение, и трансплантацията на стволови клетки за лечение на рак крие своите рискове и има странични ефекти [ref. 6]

Поради големите дози химио- или лъчетерапия, които убиват клетките на пациента, настъпват проблеми с кръвосъсирването и имунната система. Това е така, тъй като голяма част от тромбоцитите и левкоцитите са загинали. Създава се риск от кървене и инфекции.

Обратно на ефекта “графт срещу тумор”, може да възникне друг ефект, който е силно нежелан - “графт срещу гостоприемник” [ref. 7] (GvHD). При него получените от донора бели кръвни телца може да разпознаят собствените клетки на пациента като враг и да ги нападнат. Тази имунна реакция може да засегне и увреди много тъкани и органи в тялото - кожа, черен дроб, тънки черва и други. В този случай се налага приемането на медикаменти, които да потискат имунната система - имуносупресори, което прави пациента податлив на инфекции. Този ефект може да се прояви няколко седмици след трансплантацията или много по-късно. Затова е важно стволовите клетки, които ще бъдат трансплантирани на пациента, да бъдат максимално близки до собствените му.

Всички рискове е добре да бъдат обсъдени предварително с лекуващия лекар.

Какво да очакваме по време на лечението

Трансплантацията на стволови клетки е сложно лечение и трябва да се има предвид, че цената ѝ може да е много висока. В момента у нас трансплантация на костен мозък се прави във Варна, в центъра за трансплантация на стволови клетки към болница “Света Марина” [ref. 8]. Очаква се до няколко години да бъде открит нов модерен център за работа със стволови клетки, отново във Варна [ref. 9], с помощта на европейско финансиране.

След като е открито подходящо лечебно заведение, пациентът може да бъде настанен в болницата или пък не, но да се налагат чести посещения. Цялото лечение отнема няколко месеца.

Преди да започне курсът на химио- или лъчетерапия, е необходимо да бъдат подсигурени стволовите клетки за трансплантацията. Те се добиват от кръв, костен мозък или пъпна връв и се замразяват. Размразяват се отново преди самата трансплантация.

Химио- или лъчетерапията (може да бъде приложена и комбинация между двете) отнемат около 1-2 седмици, след което пациентът си почива няколко дни преди трансплантацията.

Самата трансплантация отнема между 1 и 5 часа, през които с помощта на катетър стволовите клетки се вливат през вена в кръвообращението - подобно на вливане на кръв. Понякога се правят две вливания през определен интервал от време.

Най-дълъг е процесът на възстановяване [ref. 10]. Неговата първа фаза е свързана с образуването на нови кръвни клетки от трансплантираните стволови. Когато са използвани клетки от донор, имунната система се възстановява по-бавно - една или две години. Същевременно при автоложна трансплантация - със собствени стволови клетки, този период е съкратен до месеци.

Тъй като всеки организъм реагира различно на трансплантацията, лекарите не могат да предвидят как точно ще се почувства пациентът в резултат от лечението. Това зависи от много фактори. Например, в какво здравословно състояние е бил той преди трансплантацията, колко напреднал е стадият на рака, какъв вид рак е, какви дози химио- и лъчетерапия се е наложило да приме пациентът, как те се възприемат от конкретния организъм и други фактори.

Какво се случва по време на възстановителния период

По време на възстановителния период, пациентът ще остане дълго време под наблюдението на лекарите, които ще следят как се изменят кръвните му показатели във времето след трансплантацията на стволови клетки. През първите три седмици ще се наложи броят на кръвните клетки да бъде следен всеки ден или поне веднъж седмично.

Докато показателите не се нормализират, той трябва да се пази усилено от инфекции и ще се чувства слаб и отпаднал. В него може да се преплитат негативни и положителни емоции - заради относителната изолация и физически неразположения, но и с надежда за успешен резултат от трансплантацията.

През първите три месеца [ref. 11] може да се наложат вливания на кръв или тромбоцити. При трансплантация от донор, ще се наложи прием на медикаменти, потискащи имунната система, за да се избегне ефектът “графт срещу гостоприемник”. Същевременно пациентът трябва да избягва места с много хора, както и деца, които може да са контактни на шарка или скоро да са ваксинирани с жива ваксина.

След година или две е необходимо да се поставят ваксините, които обичайно се слагат в детска възраст, защото в резултат от лечението с имунните клетки си е отишъл и имунитетът към патогените, придобит с тези ваксини преди.

Какво става, ако трансплантацията на стволови клетки е неуспешна

Трансплантацията може да е неуспешна по две причини [ref. 12] - ако тялото ни отхвърли трансплантираните от донор клетки или ако ракът се завърне.

В случай, че имунната ни система разпознае чуждите клетки като вражески и ги нападне, може да се предприеме нова трансплантация или вливане на специални бели кръвни клетки (лимфоцити) от същия донор.

Понякога, години след трансплантацията ракът може да се завърне. При някои агресивни видове рак, когато са използвани собствените стволови клетки на пациента, рецидив се наблюдава при до 50% от пациентите.

Най-честата причина за рецидив са останали в организма или в транспланта ракови клетки. В този случай се разчита на ефекта “графт срещу тумор”, при който имунните клетки от донора разпознават и убиват раковите клетки. Този ефект може да бъде подсилен, ако заедно със стволовите клетки, по време на трансплантацията се влеят и имунни клетки от донора.

При рецидив, състоянието може да се лекува чрез различна химиотерапия, от използваната първият път, чрез втора трансплантация или и двете. Ако се избере повторна трансплантация и първият път са използвани собствените клетки на пациента, то при тази втора трансплантация може да се използват донорски.

 

Източници:

  1. Stem cells. Biology of blood and marrow transplantation: journal of the American Society for Blood and Marrow Transplantation. 2010
  2. Клинични изпитвания за трансплантация на стволови клетки като лечение на различни видове рак
  3. Allogeneic stem cell transplant. www.cancercenter.com
  4. Stem Cell Transplants in Cancer Treatment. www.cancer.gov
  5. A Review of Autologous Stem Cell Transplantation in Lymphoma. Current hematologic malignancy reports. 2017
  6. Cytokine serum levels during post-transplant adverse events in 61 pediatric patients after hematopoietic stem cell transplantation. BMC cancer. 2016
  7. Bone Marrow GvHD after Allogeneic Hematopoietic Stem Cell Transplantation. Frontiers in immunology. 2016
  8. Откриха център за трансплантация на стволови клетки във Варна, 2014. nova.bg
  9. Изграждат уникален център за работа със стволови клетки във Варна. www.chernomore.bg
  10. Biobehavioral influences on recovery following hematopoietic stem cell transplantation. Brain, behavior, and immunity. 2013
  11. After the stem cell transplant. www.cancer.ca
  12. Complications of Stem Cell Transplants. www.webmd.com

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.