Teenagers

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Тревожността е нормална човешка емоция и това се отнася с особена сила за децата. Тя се появява често при тях в отговор на промяна на околната среда и е съпроводена с чувство за тревога или пък страх. Това е напълно естествена част от всяко детство, тъй като тези реакции представляват инстинкт за самосъхранение който е еволюирал като защитен механизъм при появата на опасност, за да ни помогне да избягаме или да се защитим от нея. Някои деца и юноши, обаче, реагират по-силно на външни стимули и се справят по-трудно с овладяването на емоциите. Това води до промяна в поведението им, която се изразява в нервност, стеснителност, продължителен страх, избягване на определени места или дейности.

Кога възниква тревожността

Все повече проучвания сочат, че тревожността е най-рано появяващатата се психопатология. Оттук следва, че тя е и най-често срещаната [ref.1] такава при децата и подрастващите - между 15% и 20% от тях са засегнати.  Все пак е добре да отбележим, че тревожните разстройства се разделят на различни видове и съответно те имат различна пикова възраст на проява. Например, най-рано се проявяват някои специфични типове фобии (като фобии към животни), често преди 12-годишна възраст, докато социалната фобия се появява обикновено в късно детство или в юношеството. 

Как да разпознаем, че детето ни страда от тревожност

Както споменахме в увода на статията, тревожността и страховете се появяват при всички деца като част от тяхното нормално развитие. Нека си представим, че детето ни се страхува от голямото куче на съседите. Това е естествено. Но ако то не иска да излиза от дома, за да не срещне кучето, тук вече може да заподозрем по-сериозна тревожност. Тези феномени са обезпокоителни, но в повечето случаи са преходни  и децата ги “израстват” за определен период от време. Ето защо различаването на естествените тревожни прояви от тези, които са патологични, е трудно. 

Друга причина, създаваща трудност при диагностицирането, е комуникацията. От една страна е възможно детето да не може да обясни достатъчно точно емоциите и чувствата си, а от друга всеки малчуган сам по себе си  развива своите умения за общуване с различно темпо и това може да бъде подвеждащ фактор при преценката. 

Тревожните разстройства могат да накарат детето ни да се чувства стресирано, срамежливо, засрамено или да има пристъп на паника. Някои признаци [ref.2] могат да включват:

• Нарушен сън и чести кошмари
• Неотминаващо притеснение и тревожни мисли
• Трудна концентрация
• Лесна раздразнимост 
• Нарушен апетит
• Постоянен плач
• Болки в корема, а понякога дори диария
• Главоболие

Ако забележим, че тези симптоми се появяват често при детето ни и му пречат да прави неща, които другите деца на неговата възраст правят, да участва в училищни и социални занимания или да избягва определени ситуации и това не отминава с времето, то е необходимо да потърсим професионална помощ от специалист по детско психично здраве. 

От какви тревожни разстройства страдат най-често децата

• Социална тревожност - при този тип тревожност детето се притеснява от общуване с непознати или слабо познати хора. То проявява недоверие или срамежливост към тях. Възможно е да отказва да се храни, да говори или да извършва други дейности при присъствието на тези хора. Появяват се и физически симптоми [ref.3]  като ускорен пулс, потене, мускулно напрежение, световъртеж и стомашни проблеми. 
• Тревожност от раздяла - бебетата между 1-годишна и 3-годишна възраст се обезпокояват, когато останат сами и това е напълно нормално за тяхната възраст. Ако детето е по-голямо и трудно се разделя с родителите или друг член на семейството, към когото е привързано, е много вероятно то да изпитва силен страх от раздяла. Възможно е също да отказва да ходи на детски лагер, да спи в дома на приятели или изобщо на друго място извън дома. Този тип разстройство се среща при около 4% от децата [ref.4].
• Специфична фобия - терминът фобия произлиза от гръцката дума “phobos” и означава силен ирационален страх към специфичен обект, дейност или ситуация. Често срещани фобии са към насекоми, бури, кръв и “тъмното”. 

Колко сериозна може да бъде тревожността?

В дългосрочен план тревожността има неблагоприятен ефект върху развитието на личността на детето, върху социалния и училищния му живот. Освен това някои проучвания сочат, че детската тревожност предразполага към поява на други тревожни разстройства по-късно в живота, на депресия или на злоупотреба с вещества. Възможно е да се появят и суицидни мисли. 

Как се лекува тревожността

При първото ни подозрение за тревожно разстройство на нашия малчуган е необходимо да запазим час при специалист. Той ще може да постави диагноза, ако има такава, да определи тежестта на тревожността и да назначи лечение. Възможностите за лечение са терапия или медикаментозно третиране. От терапиите най-често се назначава когнитивно-поведенческа терапия [ref.5]. Нейната цел е да помогне на децата или юношите да се справят с притеснението, да осъзнават и овладяват емоциите си. Също така част от нея е и работата със семейството и родителите, при което тя им дава насоки как да реагират и да помагат на дечицата си да се справят със страховете си. 

Как можем да помогнем на нашия малчуган

Следват няколко съвета за родители:

• Запишете час при специалист и посещавайте редовно назначената терапия
• Не избягвайте неща само защото те правят детето тревожно - това е решение само в краткосрочен план, но няма да помогне на детето да преодолее страховете си
• Подхождайте с внимание и разбиране - необходимо е детето да знае, че проявявате уважение към неговите чувства и че може да ви се довери
• Окуражавайте малките стъпки на детето към овладяване на емоциите и страховете
• Не показвайте вашето притеснение - например, в случая с голямото куче на съседите не бива да показвате, че и вие се притеснявате как то ще реагира следващия път, когато минавате оттам. По този начин окуражавате страха не детето, показвайки му, че той е основателен. 
• Може да опитате алтернативни занимания като арт терапия за деца - често децата не могат да изкажат емоциите си, но все пак за тях това е възможно чрез някой вид изкуство

И все пак най-добрият съвет е да бъдете търпеливи, да показвате емпатия и обич към детето и да споделяте проблемите, които срещате, с вашия специалист. Той ще ви научи как да предразположите детето да ви се доверява, да споделя емоциите и притесненията си с вас. 

Четете още:

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

15 храни, които повишават имунитета

Източници:

1. Anxiety and anxiety disorders in children and adolescents: developmental issues and implications for DSM-V, Psychiatric Clinics of North America, 2009

2. Тревожни разстройства при деца, NHS inform

3. Recent findings in social phobia among children and adolescents.  Israel Journal of Psychiatry and Related Sciences, 2009

4. Separation anxiety disorder in children and adolescents: epidemiology, diagnosis and management. CNS Drugs, 2001

5. Cognitive Behavioral Therapy for Anxiety Disorders in Youth, NCBI, 2011

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Много двойки се страхуват да задържат в дома си своя домашен любимец - коте или куче, когато разберат, че ще стават родители. Притесненията са свързани най-често с няколко неща: потенциалната опасност за предаване на някои заболявания (като токсоплазмозата) от животното към бременната жена или бъдещото бебе, как домашният любимец ще възприеме новия член на семейството и дали няма да го застраши с поведението си, както и със страха от развитието на алергии.

Но в повечето случаи няма място за притеснение. Например, ако домашната котка не излиза навън и не яде плъхове и мишки, тя няма как да се зарази с Toxoplasma gondii и да я предаде на стопаните си. При спазване на добра хигиена и редовно обезпаразитяване на домашния любимец, опасността от заразни заболявания се свежда до минимум.

В тази статия ще се спрем на ползите от присъствието на домашен любимец в живота на детето - както от здравословна гледна точка, така и за емоционалното му развитие.

В следващите редове ще прочетете:

• Домашните любимци - предизвикват или предпазват от алергии
• Грижата за домашен любимец възпитава
• За какво да поговорим с детето, когато поиска домашен любимец
• Кога каква отговорност може да поеме детето
• Какъв домашен любимец да изберем
• Съвети за избора на първи домашен любимец - първи стъпки

Домашните любимци - предизвикват или предпазват от алергии

През последните години все по-голямо внимание се обръща на интересен феномен - децата, които живеят в по-чиста среда (със стремеж към стерилност), много по-често страдат от разнообразни алергии както в детството, така и през целия си живот. За разлика от тях, децата, отглеждани по една или друга причина по-близо до природата, страдат от алергии по-рядко и сякаш тяхната имунна система реагира по-адекватно на заплахите от околната среда.

Алергията е неадекватно бурна реакция от страна на имунната система към чужди вещества - при хранителните алергии [ref. 1] например, почти винаги алергените са белтъци. Когато говорим за алергии към животни, най-често срещана е тази към котки и по-точно към белтък, който се намира в слюнката и частиците мъртва кожа (котешки пърхот). Този протеин се нарича FEL-d1.

Проучване от 2011 година показва, че децата, които са живели с домашен любимец коте или куче през първата годинка от живота си, са наполовина по-малко податливи към развитие на алергия към тези животни, отколкото децата, които не са имали такъв контакт. [ref. 2]

Учените казват, че това е поредното доказателство за значението на преживяванията през първата година за здравето на човек по-късно в живота. Според тях домашните любимци не повишават риска от алергии при децата, а обратното - понижават го. [ref. 3]

Според друго проучване, от 2018 г., значение има и броят на домашните любимци - колкото повече са те, толкова по-защитено е детето от проява на алергии като сенна хрема, екзема или дори астма. [ref. 4]

Изследователите припомнят, че подобно нещо е забелязано при децата, които са израснали във ферма сред много животни и алергени. Тези деца рядко страдат от алергии. Подобно нещо се получава и в домовете на хората с няколко домашни любимеца - мини ферма.

Вероятно роля играят микроорганизмите, които тези животни носят и които може да модифицират имунната защита на детето по начин, който предотвратява алергичните реакции. [ref. 5]

Грижата за домашен любимец възпитава

Когато се вземе решение към семейството да се присъедини домашен любимец, участието на родителите, разговорите с детето и планирането са много важни, за да бъде преживяването положително за всички.

Ако детето се научи да се грижи за животното и да се отнася към него с търпение и любов, то това ще бъде безценен урок да се отнася по същия начин и с хората. Небрежното отношение към животните е нездравословно както за домашния любимец, така и за детето. А родителите са тези, които трябва да дават пример, тъй като детето се учи от тяхното поведение и отношение.

Има много практически ползи за емоционалното развитие на децата, въвлечени в грижата за домашните любимци. Развиването на добро чувство към животните може да допринесе за самочувствието и увереността на детето. Положителните отношения с домашните любимци помагат за развитието на доверие и към хората, както и за развитието на невербалната комуникация, състраданието и съпричастността. [ref. 6]

Грижите за домашните любимци допринасят за развитието на децата по много начини:

• могат да послужат за доверени приятели, на които да споделят тайни и лични размисли, без да ги предадат - децата често разговарят с домашните си любимци, както правят с плюшените си животни;
• дават на детето ценни уроци за живота - за възпроизвеждането, раждането, болестите, злополуките, смъртта и страданието;
• могат да помогнат за развиване на отговорно поведение у децата, които се грижат за тях;
• осигуряват връзка с природата;
• могат да научат детето на уважение към другите живи същества;
• възпитават любов, привързаност и успокояват в трудни моменти.

Въпреки че повечето деца подхождат с внимание към домашните любимци, някои от тях могат да бъдат прекалено груби или дори да упражняват насилие върху тях.

Ако такова поведение се прояви и продължава във времето, това може да е знак за сериозни емоционални проблеми. Всяко дете, което злоупотребява, измъчва или убива животни, трябва да бъде насочено към детски психиатър за цялостна оценка и помощ.

За какво да поговорим с детето, когато поиска домашен любимец

Едва ли има дете, което да не е имало поне един период на настойчиво умоляване на мама и тате “да си вземем кученце”. Ако детето ви поиска домашен любимец, говорете с него за необходимата отговорност и постоянство.

Когато тръпката от новото отшуми или кученцето/котето порасне и дори остарее, ще продължат ли да искат да се грижат за него? Последователни ли са в желанието си за домашен любимец и разбират ли, че за него ще са необходими ежедневни грижи и повече време за игра?

Обсъдете предварително какви ще са задълженията на детето, още преди да сте взели домашния любимец, за да може то добре да си представи какво предстои и да помисли още веднъж дали е съгласно с условията и все още го иска.

Не бива да се забравя, че колкото и да са ангажирани в момента на получаване на така желания домашен любимец, на децата бързо им омръзва и ще трябва вие да поемете цялата грижа, ако и когато те не могат или не искат да продължат да се грижат за животното.

Притежаването на домашен любимец дава важен житейски урок - да се научим на отговорност. Домашните любимци изискват храна, вода и любов.

Много от тях изискват дълги разходки и игри, както и поддържане на хигиената на животното. Ежедневните разходки на кучето развиват здрави мускули на краката на детето и са полезни за развитието на сърцето, мозъка и белите дробове.

Кога каква отговорност може да поеме детето

Деца под 4-годишна възраст не бива да бъдат оставяни без надзор около домашните любимци, тъй като те все още не умеят да се справят с емоциите си и да преценяват добре ситуациите, което може да доведе до сериозни наранявания. [ref. 7]

На децата над 5 години може да се възлагат някои отговорности по отношение на грижите за домашния любимец, но от деца под 10-годишна възраст не трябва да се очаква да се грижат изцяло за куче или котка сами.

Деца в предучилищна възраст

Децата на тази възраст могат да помогнат с някои по-прости дейности, като сресване на домашния любимец или поставяне на нова постеля в клетката на зайчето или морското свинче.

Последното е много подходящ домашен любимец и за деца със специални нужди, способно е да разпознава собственика си и е игриво и дружелюбно, колкото котка или куче. Това прави морското свинче идеален първи домашен любимец.

В основното училище

Децата в този възрастов диапазон може да се грижат сами за своите малки домашни любимци в клетка (хамстер, морско свинче, зайче) или за рибки, но все още ще трябва да следите за общото състояние на животните.

На тази възраст децата могат да поемат по-голяма отговорност за игрите, храненето и почистването и на по-големи домашни любимци, като кучета и котки. В зависимост от размера и послушанието на животното, детето може и да разхожда куче.

В гимназията

Тийнейджърите могат да се грижат за домашните любимци без пряк надзор, но ще трябва да проверявате дали наистина са разходени, почистени и нахранени, както се предполага.

Какъв домашен любимец да изберем

Може да сте запленени от красотата и силата на конете, но да разполагате с място само за хамстер. Или да се вдъхновявате от енергията на случайно срещнат в парка кокер шпаньол, но да нямате сили да я овладявате ежедневно и в продължение на години.

Затова е изключително важно да обмислите добре какъв домашен любимец ще пасне най-добре на дома, в който живеете и на ритъма на живот на вашето семейство. Този избор трябва да бъде по-скоро рационален, отколкото емоционален, тъй като отглеждането на домашен любимец е дългосрочен ангажимент.

Отговорете на следните въпроси за себе си, преди да изберете домашен любимец:

• Дом - дали живеете в къща с двор или малък апартамент в центъра на града до голяма степен определя вида и дори породата на бъдещия ни домашен любимец, тъй като всяко животно има различна нужда от пространство.
• Дейности - активни ли сте или предпочитате да прекарвате повече време вкъщи? Искате партньор за тичане в парка или животно, което да ви прави компания около къщата?
• Способности - в състояние ли сте физически да се грижите за животно, което изисква много внимание, като кучето? 
• Време - пътувате ли? Календарът ви със срещи и ангажименти е пълен? Някои домашни любимци се нуждаят от много време и внимание. Други са по-независими и не се нуждаят толкова от присъствието ви.
• Пари - с какъв бюджет разполагате? Всички животни се нуждаят от ветеринарни грижи, но сметката за по-екзотичните ще е и по-голяма.
• Детето - вие познавате най-добре своето дете и е необходимо да прецените дали то притежава трите най-важни качества за отглеждането на домашен любимец: послушание, нежност и отговорност. Освен това, характерът на детето трябва да бъде съобразен с темперамента на самото животно, за да се избегнат конфликти и инциденти - най-лошата комбинация е много активно дете със страхливо или нервно животно.

Съвети за избора на първи домашен любимец - първи стъпки

В интервю за Everyday Health, специалистът по поведение на животните Мелиса Бейн [ref. 8], дава на родителите, които обмислят да вземат първия си домашен любимец, следните съвети:

• Започнете с малки стъпки. Подходящ първи домашен любимец са малките гризачи, които имат козинка за галене, но изискват по-малко грижи от коте или куче. В магазина за домашни любимци или ветеринарния кабинет ще ви дадат информация как точно да се грижите за животното. 
• Вземете животно “назаем”. Ако искате да „изпробвате“ живота с домашен любимец за ограничен период от време, можете да помолите ваш близък или приятел да ви остави своя домашен любимец за известно време, за да се грижите за него. Идеален момент е да предложите услугите си по време на лятната почивка. :)
• Станете доброволец в приют за животни. Това е страхотна семейна дейност и ще даде на вас и вашите деца практическо обучение по основните грижи за домашните любимци, без да се ангажирате с животно у дома.

И така, грижите за домашните любимци са част от пълноценното детство, развитието на емоционалната интелигентност, емпатията и отговорността. И не на последно място - през първите 2 години от живота подпомагат правилното съзряване на имунната система на детето, като може да го предпазят от алергии и дори от инфекциозни респираторни заболявания [ref. 9]. 

Източници:

1. What makes a food protein an allergen? Curr Allergy Asthma Rep. 2004
2. Lifetime dog and cat exposure and dog- and cat-specific sensitization at age 18 years. Clinical and Experimental Allergy. 2011
3. Pets May Reduce Children's Allergy Risk. WebMD
4. Pet-keeping in early life reduces the risk of allergy in a dose-dependent fashion. PLoS ONE. 2018
5. The more pets you meet as a baby, the lower your risk of allergies. New Scientist
6. Pets And Children. The American Academy of Child and Adolescent Psychiatry (AACAP). 2019
7. The benefits of a family pet. Michigan State University Extension. 2017
8. How to Choose the Right Pet for Your Child. Everyday Health. 2010
9. Respiratory Tract Illnesses During the First Year of Life: Effect of Dog and Cat Contacts. Pediatrics. 2012

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.