Превод и адаптация: Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по Биофизикa
Автор на оригиналният материал [ref.1] е Марк Липшич (@mlipsitch), който е професор в Катедрите по Епидемиология и Имунология и инфекциозни болести в Харвард T.H. Чан (Harvard T.H. Chan School of Public Health), където ръководи Center for Communicable Disease Dynamics.
Сред многото неизвестни около Covid-19, е как човешката имунна система реагира на инфекцията и какво означава това за разпространението на заболяването. След всяка инфекция имунитетът може да варира от доживотен и пълен, до почти несъществуващ. Към момента, по отношение на COVID-19, са налични само първоначалните данни за това до какъв имунитет води той. Идеалният сценарий е веднъж заразен, индивидът да развие имунен отговор за цял живот.
Експерименти с доброволци, заразени с коронавирус
Голяма част от знанията ни за коронавирусите по отношение на имунитета, който изграждат, идва не от SARS или MERS, които са заразили сравнително малък брой хора, а от коронавирусите, които се разпространяват всяка година, причинявайки респираторни инфекции, вариращи от обикновена настинка до пневмония. В две отделни проучвания, изследователите заразяват доброволци със сезонен коронавирус и около година по-късно ги “срещат” отново със същия или подобен на него вирус, за да наблюдават дали са придобили имунитет:
- В първото проучване [ref.2] през 1977-1978 година са участвали 18 доброволци, които били заразени с един щам на коронавирус и след това са развили настинка. Шестима от тях отново са били извикани, за да бъдат заразени със същия щам и никой от тях не е развил болестта. Изводът е, че са придобили имунитет в отговор на първата инфекция. Останалите 12 доброволци са изложени на малко по-различен щам на коронавируса и имунитетът им не ги е защитил напълно, а частично.
- В друго проучване [ref.3], публикувано през 1990 година са участвали 15 доброволци, заразените от коронавирус. Година по-късно 14 от 15те отново са били заразени със същия щам, при което са проявили по-лека симптоматика и изследването на състоянието им е показало по-слабо “съдържание” на вируса, отколкото първия път. По-лека симптоматика е регистрирана най-вече при тези, които първият път са получили силен имунен отговор.
Не са провеждани такива експерименти с хора по отношение на SARS и MERS. Но измерванията на антитела в кръвта на хора, преживели тези инфекции, предполагат, че имунната защита продължава известно време: две години за SARS, според едно проучване [ref.4], и почти три години за MERS, според друго [ref.5].
Какво ще се случи с пациента, изкарал COVID-19
Тези проучвания са причината и за очакванията ни, какво ще се случи при пациенти изкарали Covid-19. А именно, че след като са заразени със SARS-CoV-2, повечето хора ще имат имунен отговор, като при някои той ще е по-добре развит, отколкото при други. Може да се предположи, че това ще им осигури известна защита от порядъка на поне една година, след което ефективността й може да намалее. Има и други доказателства в подкрепа на това очакване. Неотдавна рецензирано проучване [ref.6], ръководено от екип от Еразъм университета в Холандия (Erasmus University, in the Netherlands), публикува данни за експеримент включващ 12 пациента, които се оказало, че са изработили антитела след прекарана инфекция със SARS-CoV-2.
Стаден имунитет към коронавирус
Някои от колегите и студентите на проф. Липшич, както и той самият, статистически са анализирали [ref.7] хиляди случаи в САЩ и са ги приложили към математически модел, за да изчислят колко време ще се задържи защитната функция на имунитета след среща с вируса. Ако е вярно, че инфекцията създава имунитет при повечето, или всички индивиди, и че защитата трае година или повече, тогава заразяването на все по-голям брой хора от дадена популация ще доведе до натрупване на така наречения стаден имунитет [ref.8].
Стадният имунитет е тогава когато, все повече и повече хора развиват имунитет срещу съответен вирус, така заразеният индивид има все по-малък шанс да влезе в контакт с човек, податлив на инфекцията. В крайна сметка стадният имунитет става достатъчно широко разпространен, че инфектиран човек заразява по-малко хора и това е моментът, в който броят на случаите започва да намалява.
Възможно ли е повторно заразяване с коронавирус
Контролираното заразяване с вируса в дългосрочен план зависи от това доколко мнозинството хора ще развият имунитет (било посредством инфекция или ваксинация). Един от проблемите е свързан с възможността от повторно заразяване.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията в Южна Корея наскоро съобщиха, че 91 пациенти, които са били заразени с SARS-CoV-2, след това са се излекували и пробите са били отрицателни. Но след известно време са били тествани отново и пробите са били положителни [ref.9]. Това поставя под съмнение силата на имунитета, който пациентите са развили. Алтернативната възможност обаче, която мнозина учени смятат за по-вероятна е, че тези пациенти са имали фалшиво отрицателен тест в хода на инфекцията или че инфекцията временно е отшумяла и след това отново се е засилила. Както се случва и при други заболявания, често е трудно да се разграничи новонастъпилата инфекция от “новоразпалилата” се стара такава. При туберкулозата [ref.10] това напр. важи. Проблемът може да бъде решен чрез сравняване на последователността на вирусния геном при двете тествания.
Колко е реалният брой на заразените с коронавирус
Засега е разумно да се предполага, че само малка част от световното население е развило имунитет срещу SARS-CoV-2, дори в тежко засегнати райони. Възможно е обаче да са възникнали много повече случаи на Covid-19, отколкото са докладвани. Едно скорошно проучване [ref.11] (все още не е минало рецензия) предполага, че случаите в САЩ може да не са 10 пъти повече от потвърдените такива, а 100 или дори 1000 пъти повече. Тази оценка е косвено заключение от статистическите корелации. Но ако това е вярно, тогава стадният имунитет към SARS-CoV-2 може да се изгради по-бързо, отколкото често отчетените данни показват.
Редица научни екипи, включително и няколкото екипа, в които и проф. Липшич е част, работят активно, за да намерят отговора на този въпрос. Добрата новина е, че изследванията на SARS и MERS започнаха да внасят яснота как “работи” вируса, което ни доближава, както до намиране на ваксина срещу Covid-19, така и до прилагането на правилният подход за справяне с вируса.
