Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Photo by Polina Tankilevitch from Pexels
Според данни [ref. 1] от Световната здравна организация (СЗО) към 20 април има 5 кандидат-ваксини срещу COVID-19, които вече са в етап на клинично изпитване, и 71 - в предклиничен етап. Ние ви разказахме [ref. 2] и за начина, по който ще протече клиничното изпитване на кандидат-ваксината на Университета на Оксфорд, като там изследователите междувременно започнаха набиране на участници и затова включваме и тази ваксина в списъка под номер 6.
CanSino Biological Inc. и Институт по биотехнологии на Пекин
Първата кандидат-ваксина, която достигна до фаза II на клиничното си изпитване, е разработваната от CanSino Biological Inc. и Института по биотехнологии на Пекин. Ваксината [ref. 3] е основана на нереплициращ се аденовирусен вектор (аденовирус тип 5).
През 2017 г. същата компания разработи втората в света лицензирана ваксина [ref. 4] срещу вируса на Ебола - Ad5-EBOV, която се основава на същия механизъм: рекомбинантен човешки аденовирус тип 5, който не може да се реплицира, т.е. не може да се размножава в тялото ни, когато ваксината ни бъде поставена. Рекомбинантен означава, че е генетично изменен така, че да предизвика имунен отговор и да осигури защита срещу вируса на Ебола в случая на Ad5-EBOV или срещу SARS-CoV-2, причинител на COVID-19, в случая с новоразработваната ваксина.
Inovio Pharmaceuticals и CEPI (Coalition for Epidemic Preparedness Innovations)
Ваксината INO-4800 [ref. 5], разработвана от Inovio Pharmaceuticals и CEPI (Coalition for Epidemic Preparedness Innovations), е във фаза I от клиничното изпитване. Тя е по-необичайна - основава се на ДНК плазмиди, които са малки кръгове от двуверижна ДНК, които се синтезират или реорганизират чрез компютърна технология за секвениране и са проектирани да предизвикват специфичен имунен отговор в организма.
ДНК плазмидите се инжектират подкожно и попадат директно в клетките, като за целта се използва устройство, наречено CELLECTRA [ref. 6], което използва кратък електрически импулс, за да отвори за кратко малки пори в клетката, а това позволява на плазмидите да влязат. Веднъж попаднали вътре в клетката, плазмидите се използват от собствената машина на клетката за генериране на специфични кодирани антигени, които след това стимулират имунния отговор.
В сайта си Inovio посочват, че ДНК лекарствата не пречат и не променят по никакъв начин собствената ДНК на индивида. Същата платформа се използва и за други разработки на ваксини - срещу Ласа (Lassa), Нипа (Nipah, NiV), ХИВ (HIV), филовирус (Filovirus), Човешки папилома вирус (HPV), Зика, Хепатит Б.
Първите временни резултати от клиничното изпитване на INO-4800 се очаква да бъдат готови през юни.
Институт на Ухан за биологични продукти, Sinopharm и Институт по вирусология на Ухан
Институтът на Ухан за биологични продукти, Националната фармацевтична група на Китай (Sinopharm) и Институтът по вирусология на Ухан разработват инактивирана ваксина срещу COVID-19. Ваксината вече е във фаза II от клиничното изпитване [ref. 7].
От Sinopharm са заявили [ref. 8], че 96 лица от три възрастови групи са получили ваксината в първата фаза на клиничното изпитване до 23 април. Ваксината е показала добра безопасност досега и получилите ваксината все още са под наблюдение.
Sinovac Biotech
Разказахме ви [ref. 9] за положителните резултати от изследване на експерименталната инактивирана ваксина на Sinovac Biotech върху макаци резус срещу COVID-19. Китайската компания е и първата, която пусна на пазара ваксина срещу свинския грип H1N1.
Photo by Louis Reed on Unsplash
Фирмата получи разрешение [ref. 10] да изпита ваксината върху хора от средата на април, като тя ще бъде приложена върху 144 доброволци. От компанията се надяват да определят безопасността на продукта до края на юни, преди да преминат към третата фаза, която ще включва тестване на хора, носители на вируса.
Moderna, NIAID
Ваксината срещу коронавируса SARS-CoV-2, разработвана от Moderna и NIAID (Национален институт по алергии и инфекциозни заболявания), е обозначена с името mRNA-1273 [ref. 11] и представлява РНК, капсулирана в липидна наночастица (LNP) и кодираща спайк протеина на SARS-CoV-2, който предизвиква имунния отговор на организма.
Основният проблем, възпрепятстващ широкото прилагане на генни терапии, базирани на РНК и ДНК полимери, е доставката им в клетките. Сложността на проблема е огромна. Голите РНК или ДНК молекули бързо се разграждат в биологичните течности, не се натрупват в целевите тъкани след системно приложение и не могат да проникнат в целевите клетки, дори ако стигнат до тази тъкан [ref. 12]. Освен това имунната система е проектирана да разпознава и унищожава вектори, съдържащи генетична информация. Този проблем е решен с помощта на липидните наночастици, които можем да си представим като малки мехурчета, защитаващи и пренасящи до клетките това, което е поставено в тях (в случая РНК).
Университет на Оксфорд и Институт Дженер
Университетът на Оксфорд разработва ваксината [ref. 13] ChAdOx1 nCoV-19, която се основава на аденовирусен вектор, който няма способността да се реплицира (не се размножава). И в този случай вирусът вектор е генетично модифициран да носи информация за синтеза на предизвикващия имунен отговор спайк протеин на коронавируса SARS-CoV-2.
В момента се провежда фаза I от клиничното изпитване на ваксината при хора, като според сайта на Института Дженер, квотата от доброволци вече е запълнена и не се набират нови.
Повече за това клинично проучване може да прочетете тук: Как протича едно клинично изпитване фаза I за ваксина срещу коронавирус.
