Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Атопичен дерматит при деца и възрастни

Атопичният дерматит причинява появата на червени и сърбящи петна по кожата. Заболяването представлява най-често срещаната форма на екзема и е по-широко познато точно под името атопична екзема. Първите му появи обикновено са в ранно детство, но то може да възникне във всяка възраст. Макар етиологията му да не е напълно изяснена, изглежда има сложна взаимовръзка между нарушена бариерна функция на кожата, дисфункция на имунната система, инфекциозни фактори и такива на околната среда. Заболяването се асоциира също с хранителни алергии, астма и алергичен ринит.

В статията ще прочетете какво смята науката по отношение на първопричините за появата на атопичен дерматит, кои са тригерите му и каква е връзката с други заболявания. Ще видим и как да полагаме правилните грижи за доброто състояние на кожата и да предотвратим обострянията на състоянието му при нас или нашето дете.

Децата са по-често засегнати от атопичен дерматит

Децата са по-често засегнати от атопичен дерматит

Атопичният дерматит се наблюдава при от 10% до 30% от децата и при от 1% до 3% от възрастните в развитите страни [ref.1] като в последните десетилетия има значително увеличаване на разпространението на заболяването. То се среща по-често в районите с голяма географска ширина. Навярно това се дължи на факта, че влажността на въздуха е ниска и достъпът до слънчева светлина е по-ограничен в сравнение със зоните, намиращи се по-близо до екватора. 

Атопичната екзема се появява обикновено в ранно детство. До 60% от случаите започват при деца още преди първия им рожден ден. Често заболяването се “израства” до 12-годишна възраст, но в други случаи то остава като хронично и има своите обостряния в по-късните етапи от живота. 

Възможна е начална поява на атопичен дерматит и в зряла възраст след пубертета. Друга необичайна форма на заболяването е т.нар сенилен дерматит - дерматит, който се появява за първи при възрастни индивиди над 60-годишна възраст.

Какво представлява атопичният дерматит

Какво представлява атопичният дерматит

Симптомите на атопичния дерматит са индивидуални и варират от човек до човек. Като правило той се характеризира с появата на кожни зачервявания, които обикновено предизвикват силен сърбеж. Тъй като заболяването е хронично, се наблюдава редуване на периоди на обостряне на състоянието с такива на ремисия (пълно възстановяване) през целия живот или част от него.

 Други симптоми включват:

  • Суха кожа - дължи се на липса на добра хидратация поради нарушените функции на кожата,
  • Сърбеж - може да бъде много силен особено нощем,
  • Нарушен сън - дължи се на сърбежа,
  • Напукана и груба кожа,
  • Понякога възпалената кожа може да отделя секрет или да се лющи

Важно е да се отбележи, че нарушената защитна функция на кожата я прави по-склонна към вторични инфекции с гъбички, вируси или бактерии. 

Има разлика [ref.2] между мястото на поява на атопичните зони при децата и при възрастните. При бебетата най-често те се появяват по скалпа, бузите на лицето, челото и брадичката, врата, лактите и колената. При децата между 2-годишна възраст и пубертета - по китките, врата и глезените, а при възрастните най-голяма честота на проява има по гънките на краката и ръцете и също по врата.

Какво причинява атопичен дерматит

Какво причинява атопичен дерматит

Етиологията на атопичния дерматит е все още ненапълно изяснена. Проучванията в областта сочат, че нарушената барирерна функция на кожата, както и дисфункцията на имунната система са едни от ключовите причини  [ref.3]  за появата на заболяването. Следва по-подробно описание на това, което науката е открила до момента:

  • Роля на генетиката - знае се, че белтъкът филагрин (повече за това какво представляват белтъците може да намерите тук [ref.4]) участва във формирането на най-външния слой на кожата, наричан рогов слой или стратум корнеум. При дефекти в гена за този белтък (FLG [ref.5]) се нарушава структурата на този слой. Освен това той не може да се хидратира добре и да се поддържа необходимото pH. 


    Хомозиготните мутации
    в гена за филагрин (това означава, че и двете копия на гена са увредени) се свързват с ранната поява на атопичен дерматит и развитието на по-сериозни симптоми. Хетерозиготните мутации водят до нарушения в 50% от прозведения белтък. Около 10% от европейците  [ref.6] са хетерозиготни носители на този дефект.   

    Горепосочената мутация във филагрина не може да даде пълна генетична обосновка на възникването на атопичния дерматит. Известно е, че различия в гените, участващи в пътища на имунната система, също са предразполагащ фактор. Скорошни проучвания посочват също епигенетични изменения (това са изменения, оказващи влияние върху това кой ген и кога ще се прояви), имащи роля в развитието на заболяването. Тези изменения се дължат на взаимодействие с фактори на околната среда. 

  • Дисрегулация на имунната система - наблюдава се нарушена регулация на някои компоненти на имунната система, следствие от което е повишената секреция на специфични интерлевкини като IL4, IL13, IL31, IL33. Това води до нарушаване на бариерната функция на роговия слой на кожата, алергични възпалителни процеси и потискане на секрецията на антимикробни пептиди. Ролята на последните е да защитава кожата от бактериални инфекции. Установено е, че още един белтък, наречен TSLP, е в повишено количество в епидермиса на пациентите с атопичен дерматит. Неговата продукция се стимулира при излагане на външни фактори като цигарен дим, дизелови изпарения, алергени и химически вещества.

  • Нервоимунологични механизми - TSLP, както и гореспоменатите интерлевкини, водят до активиране на сигнални пътища, които предизвикват характерния сърбеж при пациентите. Също така има група от сензорни неврони в кожата, които произвеждат хистамин, който отново се свързва с възпалението и сърбежа.

  • Дисфункция на епидермиса - тя е резултат от нарушената регулация на генната експресия на белтъци, участващи във формирането на роговия слой, както и на имунната дисфункция. Интересното тук е, че неправилното функциониране на епидермиса не само води до развиване на атопичен дерматит, но и повишава риска  [ref.7] от развиване на други алергии (като хранителните алергии) и води до хиперактивност на дихателните пътища. Оттук идват и връзката на атопичния дерматит с астма, алергичен ринит и хранителните алергии.

  • Различен липиден състав на епидермиса - различни липиди имат важна роля в поддържането на бариерната функция на роговия слой. При пациенти с атопична екзема, техният състав е различен.

  • Нарушения в микробиома - на последно място, но не и по важност, ще споменем промените в микробиома на пациенти с атопичен дерматит. Както знаем [ref.8] микробиомът представлява съжителството на множество микроорганизми в различни органи от нашето тяло. То предизвиква огромен научен интерес, тъй като се оказва, че тези наши малки приятели имат съществено значение за нашето здраве - и как иначе да бъде след като, грубо казано, има толкова бактерии [ref.9] в нашето тяло, колкото и клетки. 

    Кожата на пациентите с атопичен дерматит се характеризира с изявена дисбиоза особено по време на обострените състояния. Някои бактерии се развиват преимуществено за сметка на други, нарушавайки общия фин баланс и разнообразие. Любопитното е, че се откриват разлики и в чревните бактерии, които се свързват с нарушената регулация на имунната система. 

С други думи - много е важно да поддържаме доброто състояние на кожата и червата с правилните грижи и начин на живот, но на това ще обърнем по-подробно внимание по-надолу.

Рискови фактори

Рискови фактори за атопичен дерматит

Атопичната кожа може да се повлияе от някои допълнителни фактори, тъй като тя е особено чувствителна:

  • Стрес - научни изследвания сочат връзка [ref.10]  между атопичната екзема и стреса. Това се дължи най-вече на факта, че емоционалният стрес понижава функцията на имунната система, а както обяснихме по-нагоре проблеми в нейната функция са ключова характеристика на атопичния дерматит. Стресът ги задълбочава и по този начин се влошава допълнително състоянието на атопичната кожа;
  • Астма или алергии (хранителни или сенна хрема);
  • Материали на облеклото - примери са вълната и найлона. Обостряне могат да предизвикат включително някои багрила в дрехите;
  • Почистващи препарати и козметика;
  • Твърде горещо или топло време - големите и резки температурни амплитуди също;
  • Цигарен дим

Как се поставя диагноза

Как се поставя диагноза при атопичен дерматит

За поставянето на диагноза атопичен дерматит не са необходими лабораторни изследвания. Лекуващия дерматолог ще прегледа вас или вашето дете и на база клинична картина и фамилна история ще може да прецени дали се касае за тази диагноза. Необходимо е присъствие на поне три от четирите основни клинични находки при атопичния дерматит:

  • пруритус (сърбеж),
  • хроничен или периодично появяващ се дерматит,
  • фамилна обремененост,
  • типично местонахождение на лезиите (описани са по-нагоре)

Как се лекува атопичен дерматит

Как се лекува атопичен дерматит

Третирането на атопичната кожа цели да облекчи симптомите. В зависимост от тежестта на заболяването има различни медикаментозни препарати, към които може да ви насочи лекуващият ви дерматолог. Следват няколко съвета за собствена грижа към кожата:

  • Избягване на чесането,
  • Избягване на тригери като алергени и стрес,
  • Редовна употреба на емолиенти - те държат кожата хидратирана, което е изключително важно както в спокойните фази, така и в етапите на обостряне на състоянието,
  • Препоръчително е душовете да бъдат хладки, а не с прекалено гореща вода. Веднага след това може да се нанесе емолиент, за максимален ефект при хидратацията,
  • Някои перилни препарати и аромати могат да дразнят кожата,
  • Трябва да се подхожда с голямо внимание към козметиката - добре да се избягва употребата на сапуни и кремове със съдържание на алкохол
  • Може да се правят бани, които облекчават сърбежа

Митове за атопичния дерматит

Митове за атопичния дерматит

За финал ще развенчаем няколко мита, които витаят из социалните мрежи, по повод на атопичната кожа:

  • Атопичният дерматит е заразен - навярно тази идея се е разпространила поради зачервяванията и сърбежа, които предизвиква, но както обяснихме по-нагоре, причините за неговата поява са вътрешни;
  • Децата го “израстват” - в някои случаи това е вярно, в други не е;
  • Кортикостероидите са най-доброто лечение - кортикостероидите се използват за потискане на реакцията на имунната система и за облекчаване на зачервяването и сърбежа. Добре е те да се употребяват в по-тежките случаи и за ограничен период  [ref.11]  от време като е задължително да бъде с лекарско предписание;
  • Домашните любимци предразполагат към поява на атопичен дерматит - има множество в проучвания в тази посока и темата е спорна. Като цяло няма убедителни данни  [ref.12] за негативен ефект, а дори има изследвания, сочещи, че съжителството в ранна възраст понижава риска от развиване на заболяването. 

 

Източници:

  1. Atopic dermatitis. NCBI, 2020

  2. Atopic dermatitis. Allergy, Asthma and Clinical Immunology, 2018

  3. Pathophysiology of atopic dermatitis: Clinical implications. Allergy and Asthma Proceedings, 2019

  4. Каква е разликата между белтък и протеин

  5. FLG gene

  6. Filaggrin mutations associated with skin and allergic diseases. New England Journal of Medicine, 2011

  7. The skin as a target for prevention of the atopic march. Annals of Allergy, Asthma and Immunology, 2018

  8. Чревният микробиом е изключително важен за нас и нашето бебе

  9. Revised Estimates for the Number of Human and Bacteria Cells in the Body, NCBI, 2016

  10. Psychoneuroimmunology of psychological stress and atopic dermatitis: pathophysiologic and therapeutic updates. Acta Dermato-Venereologica, 2012

  11. Use of systemic corticosteroids for atopic dermatitis: International Eczema Council consensus statement, Br. J.Dermatol, 2018

  12. Does Exposure to Cats or Dogs in Early Life Alter a Child’s Risk of Atopic Dermatitis? J. Pediatr, 2011

 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.