Бъзак Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Бъзак, но известен още като тревист бъз, бъзуняк и бъзлян, е билка, която е добре позната от древността. Описана е още от древногръдския лечител Диоскорид в неговата De Materia Medica, където са изброени множество нейни терапевтични приложения [ref.1].

Растението се използва широко и в българската традиционна медицина и до днес и е популярно най-вече като мощен имуностимулант. Някои негови части обаче съдържат отровни вещества и трябва винаги да го употребяваме с внимание. 

 

Как да познаем бъзака

Бъзакът (Sambucus ebulus) е често срещан вид по нашите географски ширини. Ще го намерите почти навсякъде - около пътища, в храсталаците, по нивите, около реките. Разпространява се доста бързо и заема обширни площи, поради което може да задуши околните растения и често е посочван като плевел.

Растението е храстовидно, достигащо до 2 метра. Стъблото е разклонено в горната си част и има бяла и мека сърцевина. Цъфти през юли и август в бяло (или в редки случаи розово), а плодовете са сферични, тъмновиолетови на цвят и обърнати нагоре. 

Не бива да се бърка с друг известен представител на семейството - черния бъз. За разлика от бъзака, този вид е дървовиден, цъфти през май и юни и плодовете падат като гроздове надолу. От цветовете му се приготвя любимия на малки и големи сироп от бъз. 

Четете още в статията 10-те най-лечебни билки, които могат да бъдат открити у нас.

 

Биоактивен състав и събиране на тревистия бъз

Плодове на бъзак

Лечебните свойства на растението се дължат на множеството биоактивни съединения, които съдържа. То е богато на антоциани, фитостероли, флавоноиди, терпени, феноли, танини, лектини и други. Растението съдържа и потентния антиоксидант кверцетин

Може би най-използваната част на билката са нейните плодове. Те имат висока хранителна стойност, тъй като натрупват захари, фибри, минерали и витамини [ref.2]. Освен това плодчетата имат и богат химичен състав, който допринася за силните им антиоксидантни, противовирусни и противобактериални свойства. Тук трябва да обърнем внимание и на една особеност - неузрелите зелени плодове са отровни. Те съдържат веществото самбунигрин, което се разпада при тяхното узряване и намалява значително концентрацията си. Поради тази причина трябва да събираме само добре узрелите синьовиолетови плодове. 

Природата е намерила и своя начин да ни предупреди - вкусът на незрелите плодове е много горчив, докато на тези, готови за консумация, той става сладникав, въпреки че дори тогава остава неприятен послевкус. След като ги съберем, те трябва да се изсушат много добре и да се съхраняват в хартиена торбичка на хладно и проветриво място.

Освен плодовете, се използват и останалите части на растението - корените, листата и цветовете. Корените се вадят, измиват и нарязват на парчета. След като се изсушат добре, могат да се съхраняват. 

Цветовете и листата също се събират, изсушават и след това пазят на сухо място. 

 

Употреба на бъзака

Бъзакът се използва като храна и лечебно средство от хилядолетия насам [ref.3].  

В персийската народна медицина билката се е употребявала като аналгетик (потиска болката) при различни болезнени състояния на опорно-двигателния апарат като ставни болки, изкълчвания и счупвания. Прилагала се е външно при ухапвания, изгаряния, възпалено гърло, болести на женската полова система и др. 

В Румъния бъзакът се използва при простудни заболявания и ревматични болки.

В Турция билката носи прозвището “майката лечителка”. Това съвсем не е случайно и се дължи на множеството ѝ всестранни приложения. Външно се прилага при ухапвания, рани, екземи, ревматични болки, отоци. Вътрешната му употреба също не е чужда по тези земи. Бъзак често се приема при стомашно-чревни раздразнения, хемороиди и като диуретично средство.

Не на последно място бъзакът е важна част и от българската традиционна медицина. Корените, плодовете  и по-рядко цветовете се събират и се прилагат при:

  • затруднено уриниране
  • бъбречни проблеми
  • чернодробни проблеми
  • стомашно-чревни нарушения
  • изтощение
  • анемия
  • метаболитни заболявания
  • рани и ухапвания
  • вирусни заболявания
  • ревматоиден артрит
  • невралгии
  • липса на апетит

 

Какво казва науката за бъзака

Разбира се, билката не остава незабелязана и от съвременната наука. Част от нейните проучени свойства включват:

  • антиоксидантна активност - тя се дължи на високото съдържание на полифеноли в растението, които имат свойството да предпазват от вредното въздействие на свободните радикали. От най-голямо значение в случая са антоцианите [ref.4], които са в по-голямо количество при бъзака в сравнение с други антоциан-съдържащи растения.
  • противомикробна активност - има проучвания, които показват потискащия ефект на екстракти от бъзак срещу бактериални видове като Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis, Klebsiella pneumonia и Bacillus subtilis [ref.3].
  • противовъзпалителна активност - бъзакът показва потискаща активност спрямо някои посредници на възпалението, което потвърждава смисъла от употребата на билката при хронични възпалителни заболявания [ref.1]. Тук може да споменем урсоловата киселина, която проявява такъв ефект.

Това са само част от проучените свойства на бъзака. Научната литература по темата е богата, но за целите на тази статия няма да се спираме повече на тях.

 

Как да използваме бъзака

Сироп от бъзак

Както споменахме и по-нагоре, бъзакът е най-популярен в България със своята имуностимулираща функция. За този ефект се приготвя захарен извлек от плодовете:

Смесват се вода, плодове и захар в съотношение 1:1:1. Най-добре е да оставите сместа на стайна температура за 10-14 дни, без да я варите, за да не се губят лечебните свойства. След това може да се съхранява в хладилник. Приема се по 1 лъжичка сутрин на гладно.

Чай от цветове: 

Може да приготвите запарка като 2 супени лъжици цвят се залеят с 400 мл вряща вода. Отварата преседява за 1 час под капак. 

 

Противопоказания

Билката трябва да се употребява с повишено и внимание. Незрелите плодове не бива да се консумират, защото са отровни. Останалите части на растението също се смятат за отровни, но при термична обработка, могат да се консумират в ограничени количества. Поради тази причина, задължително се консумирайте с лекар или фармацевт за определяне на точна дозировка преди употреба. 

Прекомерната употреба може да доведе до диария, световъртеж, гадене, затруднено дишане и  дори смърт.

 

Източници:

  1. Identification and pharmacological characterization of the anti-inflammatory principal of the leaves of dwarf elder (Sambucus ebulus L.), 2011, J. Ethnopharmacol.
  2. A systematic review on the sambuci fructus effect and efficacy profiles., 2013, Phytotherapy Research
  3. Biological Effects and Clinical Applications of Dwarf Elder ( Sambucus ebulus L): A Review., 2017, Journal of evidence-based complementary & alternative medicine
  4. Sambucus ebulus elburensis fruits: A good source for antioxidants, 2009, Pharmacognosy magazine

 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.