И преди не излизах много, но сякаш тази самоизолация започва да ми се отразява, защото вярвам, че мерките трябва да се спазват, а и никак не ми се иска да се заразявам с коронавирус, защото имам и друго заболяване и самата мисъл какво би станало ме притеснява много. 😳 С някои приятеки се чуваме по телефона или си правим видео срещи, но някак не е същото, сякаш енергията на разговора е различна спрямо тази при срещите на живо, когато човекът е от плът и кръв пред теб.

Чудя се колко време ще издържа така, особено като се има предвид, че краят на изолацията не се вижда. Това ми действа много потискащо и започвам да се чувствам странно и самотно. 😐

Просто искх да споделя и да разбера дали само аз съм така...