Автори: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология; Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по биофизика
Credit: Oliver Astrologo on Unsplash
На 11 март официално бе обявена пандемия, причинена от глобалното разпространение на очевидно смъртоносния коронавирус COVID-19. Във въздуха се носят вируси - както с биологични, така и със социални характеристики. Буквално и преносно. Затворени вкъщи, четем мнения, лични впечатления, теории и се опитваме да изградим собствените си възгледи по въпроса - колко опасен е новият вирус, наистина ли е възможно и на нас да се случи да легнем в болницата, прикрепени към апарат, който да помага на дишането ни… и ще се намери ли изобщо такъв апарат за нас?
Междувременно Китай изглежда овладя ситуацията - “драконовски мерки” беше най-често чуваният израз по телевизията тези дни. Но колко драконовски са мерките, които взехме ние и способни ли сме на самодисциплина или както често правим - мерките срещу коронавируса ги изпълняваме през пет за четири? Как постъпиха италианците и взеха ли на сериозно пожара в собствения им двор? От мои близки в Италия разбрах, че местните са им се подигравали, че носят маски и “кашляли” иронично около тях.
Западният човек е станал болезнено либерален. От страх да не бъдат нарушени нечии права да пътува и да се придвижва свободно, нарушава изконното право на живот на други. Тази нагласа прави трудно предприемането на по-крайни мерки, а това действа в полза на разпространението на заразата.
И въпреки всичко все още виси въпросът - струва ли си усилието да се предприемат мерки за ограничаване на вируса. Има ли наистина смисъл да спрем социалния си живот за малко?
Доказателства в графики и опит от миналото
Според професора по епидемиология Марк Липситч [ref. 1] от Харвард може да се очаква от 20 до 60% от хората [ref. 2] да се заразят от COVID-19 [ref. 3]. За щастие до момента 80% от случаите в световен мащаб са протекли леко, но ако степента на смъртност е около 1% (което се предвижда според някои експерти [ref. 4]), това са десетки или стотици хиляди смъртни случаи само в САЩ.
Скоростта, с която се движи коронавирусът има пряко отражение върху последствията, които ще нанесе. Притеснението е, че здравната система трудно ще смогне, ако има повече хора, които се нуждаят от хоспитализация, отколкото тя може да поеме.
Своеобразният колапс на болниците може да се предотврати, ако се спазват защитните мерки, които започнаха да се прилагат - отмяна на масови събирания, работа от дома, карантина, избягване на тълпи и отмяна на културни и спортни събития. Епидемиолозите наричат тази стратегия "Изравняване на кривата":
“Изравняване на кривата”. Credit: CDC, Vox
Биологът Карл Бергстром [ref. 5] от Университета във Вашингтон коментира: „Дори и да не намалим общия брой случаи, забавянето на епидемията може да бъде от ключово значение“.
Няма да правим обзор в политически план кой какво е казал, какви са и има ли политически игри зад тези решения. Вместо това ще разгледаме какво показва опитът с грипната пандемия от 1918 година в САЩ, цитирайки фактите от доклад на PNAS от 2007 година [ref. 6]. Докладът съпоставя времето за реакция между градовете Филаделфия и Сейнт Луис.
Във Филаделфия първият регистриран случай на грип се е случил на 17 септември, властите са омаловажили случая и са предприели мерки 16 дни по-късно, на 3 октомври. В Сейнт Луис обаче след първия регистриран случай на 5 октомври се предприемат незабавни мерки от страна на властите: още на втория ден се затварят училища, детски градини, всякакви социални събития. Хората си стоят вкъщи и ограничават контактите си. В резултат съпоставката за смъртността, свързана с грип и пневмония в следствие на усложнения, във Филаделфия е била 257/100 000, а във Сейнт Луис 31/100 000.
На графиката се вижда и втори пик в Сейнт Луис, това е следствие на разпуснатите мерки за безопасност. Фактите говорят сами.
Няма да изпадаме в паника, но от нас зависи да сме разумни и отговорни към околните, като приложим дребните промени в бита си, които ще дадат своите плодове. Защитните мерки, които налага в момента държавата ни, ще забавят разпространението на вируса и ще ни дадат преднина в надпреварата “Наука срещу COVID-19”, само ако се спазват наистина и от всички.
Но нека разгледаме приликите и разликите между действията на Китай, Италия и България.
Как Китай се справя с коронавируса - поуки
От появата на коронавируса в Ухан до днес има почти 81 000 случая на заразени и над 3 100 загинали, но епидемията достигна своя пик и беше овладяна. В рамките на почти 50 дни жителите на Ухан и други градове в провинция Хубей останаха в състояние на нещо като домашен арест. Може би наистина само Китай е способен светкавично да блокира движението на десетки милиони хора и да построи болница за 10 дни.
Ето какво споделя Емили Фън от NPR [ref. 7] за предприетите мерки: правителството забрани използването на автомобили от жителите и напускането на апартаментите без разрешение, като само един човек от жилището може да отиде до аптеката, като за да закупи лекарство, трябва да даде адреса и идентификационния си номер в аптеката, както и да му бъде измерена температурата. Същевременно са били осигурени доставки на хранителни продукти и лекарства по домовете.
Credit: Dimitri Karastelev on Unsplash
„Гражданите са възнаграждавани финансово, когато съобщят за онези, които не спазват карантинните изисквания“, отбелязва Фън. "Тези методи отразяват дългогодишната история на социален контрол, който сега се мобилизира безпрецедентно."
На 28 февруари беше публикуван доклад [ref. 8] от специалисти, участвали в мисия на Световната здравна организация и китайското правителство, по време на която 12 чуждестранни експерти са придружили 13 китайски учени на обиколка в пет града в Китай, с цел проучване на параметрите на епидемията от COVID-19 и ефективността на реакцията срещу нея.
Видео: Един ден в Ухан под карантина
Именно на тези мерки се отдава успехът на Китай, но те са трудни за прилагане в демократичните общества. Ограниченията в Хубей все още не са премахнати и не се знае кога това ще се случи, но огнището на заразата е ограничено и в няколко поредни дни не са регистрирани нови случаи извън епицентъра на събитията - провинция Хубей.
Credit: Macau Photo Agency on Unsplash
Ето част от мерките, описани в доклада:
-
Социално дистанциране: На национално ниво Държавният съвет удължи почивката за Пролетния фестивал през 2020 г., във всички части на страната активно се отменят или спират дейности като спортни събития, кино, театър, училищни и университетски занятия. Транспортните отдели създават хиляди здравни и карантинни станции в националните зони за обслужване и във входовете и изходите на транспортните станции. В провинция Хубей са приети най-строгите мерки за контрол на движението, като спиране на градския обществен транспорт, включително метро, ферибот и превоз на пътници на дълги разстояния. Всеки гражданин трябва да носи защитна маска на публично място. Като следствие от всички тези мерки, общественият живот е силно намален.
-
Финансиране и материална подкрепа: Плащането на здравни осигуровки е поето от държавата, както и подобряването на достъпността до медицинските материали, като от държавата са осигурени материали за лична защита и основни продукти, необходими на засегнатите хора.
-
Спешна материална подкрепа: Правителството възстанови производството и се разшири производственият капацитет, подкрепи местните предприятия за увеличаване на вноса и използва трансгранични платформи за електронна търговия и предприятия за подпомагане на вноса на медицински материали и подобряване на възможността за гарантиране на доставките.
Твърде строгите мерки имат и критици [ref. 9], които предупреждават, че всичко това осигурява временно забавяне на заразата, но не я изкоренява и с любопитство ще следят как ще се справя Китай с повторно възникване на епидемията.
Какви мерки срещу коронавируса предприеха в Италия
Случаите на заразени с коронавирус в Италия вече са над 12 400, а починалите са над 820 души. Броят на случаите расте с голяма скорост и положението изглежда някак извън контрол. Вирусът започна агресивното си разпространение на територията на северна Италия в края на февруари, а в понеделник (10.03.) италианското правителство обяви извънредни мерки за овладяване на вируса. Премиерът Джузепе Конте обяви цяла Италия за "червена зона", което означава, че хората трябва да останат у дома, с изключение на спешни и извънредни ситуации, свързани с работата, семейството или здравето им.
Бяха забранени публичните събирания, музеи, кина, театри, училища и университети остават затворени, а спортните събития са отменени до 3 април, свободата на движение е силно ограничена. Баровете и ресторантите трябва да затварят до 18:00 ч. всеки ден, а молове и супермаркети са затворени през почивните дни. Преминаването от един град в друг изисква подписване на полицейска форма, която само удостоверява, че човек пътува по важна работа, по здравни причини или други спешни нужди.
Credit: Daniele Levis Pelusi on Unsplash
На фона на тези нови правила, Джузепе Конте призова сънародниците си още сега да променят навиците си и обяви лозунга “Оставам вкъщи”. Здравната система в Италия е подложена на огромно натоварване.
Тези строги мерки вече бяха приложени през уикенда в северна Италия, където се намират повечето потвърдени случаи на коронавирус в страната.
Италианският журналист Бепе Севернини каза пред NPR [ref. 10] в понеделник, че повечето италианци изглежда спазват ограниченията. "Италия в известен смисъл е по-сплотена, отколкото мнозина мислят. Италианците се държат отговорно", казва той. "Това нещо трябва да бъде спряно. Единственият начин да го спрем е да вземем драстични мерки, докато можем."
Заместник-министърът на икономиката Лора Кастели заяви във вторник, че плащанията по ипотеките ще бъдат прекратени на национално ниво поради епидемията, която междувременно бе обявена за пандемия.
Но всичко това изглежда някак закъсняло и строгите мерки изглежда трябваше да бъдат взети още в момента, в който Италия се нареди на второ място по брой на заразените в света, след Китай. Докато северна Италия беше блокирана, туристи продължаваха да посещават други популярни дестинации на територията ѝ.
Какво се случва в България
В очакване коронавирусът да дойде и у нас, хората започнаха да се шегуват, че и с него е като с всичко останало - тук идва последно. Дали заради “аурата на премиера” или поради малкия брой изследвани лица, а може би пръст има и традицията да търсим медицинска помощ, когато започнем да умираме.
Каквато и да е причината, на нас сякаш ни беше дадено най-много време за реакция - да осмислим случващото се в света, да се подготвим и “въоръжени” да чакаме. Картината за реалната обстановка в страната обаче остава някак замъглена, въпреки ежедневните брифинги. Подава се информация, която след часове се отрича, носят се слухове, публикуват се постове в социалните мрежи, които описват хаотичност и безхаберие от първо лице, а хората си мислят, че коронавирусът се лекува с ракия.
Пътуващи съграждани споделят за липсата на реално приложение на мерките по летищата, като сравняват това, което виждат по чуждестранните аерогари, с преживяното на летище София. Фатиме Лютова пише на стената си във Фейсбук: "Днес сутринта се прибирам от Виена, от самолета слизаме около 50 човека само, стигаме до паспортното гише, и пред мен мъж и жена на около 50-55 годишна възраст, мъжа не се чувстваше добре, жена му потърси лекарска помощ, но казаха, на летището, че няма, жената попита, къде е камерата за проследяване на температурата, те отговориха тук е, НО МАЙ НЕ РАБОТИ, следва запитване, кой я гледа и следи, те отговарят не знаем.
АБСОЛЮТНО НИКАКВИ МЕРКИ НЯМА, НИКОЙ НЕ НИ ПРОВЕРИ, НИКАКВИ БЛАНКИ НЕ СЕ ПОПЪЛВАХА, НЯМАШЕ НИТО ЕДНО МЕДИЦИНСКО ЛИЦЕ НА ЦЯЛОТО ЛЕТИЩЕ, А ТО БЕШЕ ПРАЗНО."
Снимка: Летище София, Фатиме Лютова
Да, и у нас има заповед за отмяна на публичните събития, затворени театри, препоръки за спазване на лична хигиена и скромните 23 потвърдени случая на заболяването и един смъртен. Заразените са на възраст между 4 и 77 години. Има три деца с положителни проби - н 4, 7 и 11 г., като те не проявяват симптоми на заболяването, а към момента са само носители на вируса. Съобщава се за масово неспазване на карантината, което едва ли е изненада, предвид народопсихологията ни.
Въпреки изказването [ref. 11] от 21 януари на главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, че няма опасност коронавирусът да дойде у нас, и това на д-р Кантарджиев, че Ку-треската в Етрополе [ref. 12] е по-страшна от COVID-19, вечерта на 12 март бе оповестено, че има нови 7 случая (така от 16 станаха 23), което предизвика правителството да предложи предприемане на по-строги мерки и въвеждане на извънредно положение [ref. 13]. Те включват ограничаването на пътуването до и от държави, в които вирусът е силно разпространен. Мярка, която по мое мнение е малко закъсняла, но все пак адекватна. За неспазващите карантината се предвижда глоба до 5 000 лв. и се дава право на службите за сигурност да издирват и задържат принудително лицата, които не я спазват.
Видео: Извънреден брифинг, Бойко Борисов говори за новите мерки
Премиерът Бойко Борисов предложи още баровете, нощните заведения и дискотеките да бъдат затворени, но не и молове и ресторанти. Не се споменава нищо за кината, като вероятно там остава сила правилото [ref. 14] зрителите да бъдат поставяни през една седалка и на разстояние поне метър един от друг. На местно ниво ще може да се затварят учебни заведения и спортни прояви.
Коментарът е излишен
Притеснително е, че не се споменава проблемът за гетата като резервоар и източник на заразата. За България темата е особено актуална, но вероятно не се коментира, защото няма от кого да вземем пример. Получават ли тези хора по-особено внимание, информация, предупреждения? Допускам, че не. А дори да е така, кой би следил за изпълнението на препоръките, имаме ли капацитет за справяне с недоволства и бунт - полиция, военни?
Видео: Интервю в махалата - как се предпазват от коронавирус
Появи се информация [ref. 15], че Китай изпраща медици в Италия, за да помогне на държавата да се справи с кризата. Може би и ние трябва да помолим превантивно у нас да бъдат изпратени такива специалисти, за да обучат медицинския персонал, позовавайки се на личния си вече богат опит, преди нещата да са излезли извън контрол.
И не на последно място, какво би се случило, ако медиците от Втора градска наистина откажат да подпишат съгласие да упражняват професията си на територията на болницата, ако там бъдат изолирани заболелите от коронавирус. Такава информация бе дадена вчера по новините, но достоверността ѝ остава непотвърдена.
Не зная какъв е истинският брой на заразените у нас и дали мерките, които се взимат са осмислени, последователни и достатъчни, но спазвам препоръките - от началото на седмицата никой не ме е виждал, освен съпругът ми и си мия ръцете.
Още по темата: Световната здравна организация: защитни мерки срещу COVID-19
