Преди 3 години и половина майка ми (сега на 44 години) беше диагностицирана с рак на дебелото черво. Имаше проблеми с червата от около година, преди най-накрая да стане ясно. Направиха й операция за отстраняване на тумора. Почти една година по-късно се наложи още една операция. Този път тумор с размерите на грейпфрут и друг с размер на тенис топка някак се бе появил в тазовата й кухина, в областта на яйчниците. Лекарят й отстрани яйчниците и беше доста сигурен, че е махнал всичко. През последните две години ходеше на прегледи на всеки три месеца и всичко беше наред. До последният път, когато решиха, че може да е отишло в матката й, затова вчреа мина през ПЕТ скенер. Тя не искаше да ми казва, но в крайна сметка разбрах, че не е в матката. Има петна, светещи в областта на таза, в 3-4 лимфни възли и върху черния дроб. Докторът каза, че операция или лъчетерапия изглежда не са подходящи и предлага химио. Тя каза от първия ден, че НИКОГА няма да прави химио и че по-скоро ще умре. От четене в нета си е изградила мнение, че това ще я направи инвалид и сега е ужасена. Следващата сряда пак ще имаме среща с лекаря, за да обсъдим резултатите от скенера. Искам да попитам има ли нещо, което трябва задължително да попитам лекаря? Всичко ми изглежда много по-лошо от последните два пъти, така че не съм сигурна какво да очаквам. Дали си струва дори да се опитвам да я убедя да премине през химиотерапия? Все още е много млада, за да се предава и отказва, но не аз съм болната и е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Проблемът е, че тя е много твърдоглава понякога и вярва на големи глупости, щом ги е прочела в нета. Но не се вслушва в думите, когато се опитвам да й обясня защо нещо просто не е вярно.