Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

вредни ли са менструалните чашки

През последните години менструалните чашки за многократна употреба станаха предпочитани от много жени и у нас. Те имат много предимства пред тампоните и стандартните дамски превръзки, сред които на първо място може би е опазването на околната среда, тъй като чашките не генерират огромното количество нерециклируем отпадък за разлика от “конкурентите” си.

Друго предимство е, че събраната материя в чашката не е изложена на кислород и нормалните за кожата бактерии, за разлика от тази в превръзката, което позволява и по-дълъг период на употреба на чашката в рамките на денонощието. Тя може да остане в тялото до 12 часа, докато дамските превръзки се сменят на около 4 часа, за да не се превърнат в риск за здравето.

Какви са обаче потенциалните рискове, свързани с употребата на менструална чашка

  • Менструалните чашки са изработени от силикон, но понякога съдържат и латекс, затова алергичните към този материал трябва внимателно да прочетат какъв е съставът на избраната от тях чашка, за да предотвратят нежелано раздразнение.
  • Ако не са спазени правилата за отлична хигиена както на ръцете преди поставяне на чашката, така и на самата чашка, употребата ѝ крие риск от инфекция. Непосредствено преди чашката да бъде използвана, тя трябва да е била старателно дезинфекцирана (чрез изваряване преди и след менструалния цикъл и чрез измиване с мек, неароматизиран сапун на водна основа преди и след поставяне). Сапуните, съдържащи масла са неподходящи. [ref. 1]
  • Към момента има само един описан случай на токсичен шоков синдром (TSS), свързан с употребата на менструална чашка. Токсичният шоков синдром обикновено има връзка с прекалено дългия престой с тампон, което може да доведе до навлизане в тялото на бактерията Staphylococcus aureus, а понякога и на такива от род Streptococcus - нормални обитатели на кожата. Синдормът е потенциално смъртоносен, затова е от изключително значение да се следват инструкциите за употреба на тампоните - те да не престояват в тялото повече от посоченото, както и да не се използват по-абсорбиращи тампони от нужното.
  • В много редки случаи, неправилното поставяне на чашката може да засегне правилните функции на други органи, например пикочния мехур, като отстраняването на чашката прекратява симптомите. [ref. 7]

Повишават ли менструалните чашки риска от ендометриоза

Според съобщение от 2003 г. [ref. 2], употребата на менструална чашка може да е станала причина за възникване на ендометриоза при една пациентка. Тази хипотеза не е била счетена за правдоподобна от регулаторния орган (FDA - Американската агенция за контрол на храните и лекарствата) [ref. 3] и не се откриват други съобщения за възможна връзка между ендометриозата и менструалите чашки до този момент.

вредни ли са менструалните чашки

През 2003 г. д-р Арманд Лионе, президент на Асоцииaцията на фармаколозите и токсиколозите, е подал петиция към Американската агенция за контрол на храните и лекарствата да отмени одобрението за пускане на пазара на менструалните чашки, тъй като се опасява, че има голяма вероятност те да причинят ендометриоза. Отговорът на FDA е, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на тази теза. [ref. 4]

В увода на петицията пише следното:
“Менструалните чашки, когато се използват, както се препоръчва в момента, могат да се носят в продължение на 12 часа по време на менструация. Те са проектирани така, че да прилягат или над шийката на матката, или във влагалището достатъчно плътно, така че от тялото да не се отделят менструални остатъци, докато чашката е на място.

Обструкциите (запушването - бел. прев.) на шийката на матката и влагалището обикновено се признават като важни фактори за предизвикване на ендометриоза. Обструкцията на изхода на шийката на матката, присъща на използването на менструални чашки, вероятно ще увеличи честотата и тежестта на ендометриозата сред жените, които използват тези продукти.”

Ендометриозата е заболяване, при което ендометриална тъкан (нормално изграждаща лигавицата на матката, която отпада при всяка менструация) се появява на необичайни места - яйчници, фалопиеви тръби, на други места в и рядко дори извън тазовата кухина. Тази тъкан кърви при всяка менструация и предизвиква силни болки.

ендометриоза
Ендометриалната тъкан се открива патологично най-често в областта на тялото на матката, яйчниците, фалопиевите тръби, но и на други места в тазовата кухина. Credit: Vega asensio, Wikipedia

Тъй като причините за заболяването все още не са изяснени, има няколко теории за възникването му. Една от тях гласи, че перитонеалната ендометриоза се развива, когато фрагменти от функционален ендометриум се освобождават от повърхността на матката по време на менструация и се връщат обратно през фалопиевите тръби (менструален рефлукс), за да достигнат перитонеалната (коремна) кухина. Някои ендометриални фрагменти се прикрепят към перитонеалните повърхности, като растат и дегенерират циклично, във връзка с менструалния цикъл. Тези извънматочни израстъци на ендометриума понякога причиняват сраствания между перитонеалните тъкани и органи, причинявайки много силна болка. Когато тъканите на ендометриума запушват краищата на маточните тръби, ендометриозата може да причини безплодие. [ref. 5]

На тази теория стъпва и д-р Лионе в своите опасения. Той пише още:

“Може да се направи ясно разграничение между запушването, което е резултат от използването на менструални чашки и оклузивния потенциал на абсорбиращи менструални продукти като тампоните. [...] тампонът, може да задържи менструалната материя в структурата си, докато абсорбиращият му капацитет бъде надвишен. Когато тампонът е наситен, той също може да се превърне в обструктивно устройство, което би увеличило рефлукса на ендометриални тъкани. Наситеността на тампона обаче също би довела до изтичане, което ще стане причина и за отстраняването му от влагалището.

За разлика от тампоните, менструалните чашки са съставени от непропускливи, неабсорбиращи материали. Менструалните материали, задържана в кухината на менструалната чашка, може лесно да се върнат обратно в маточната кухина, както и в маточните тръби и в крайна сметка в перитонеума.

Трябва също така да се отбележи, че клиничните проучвания с използване на менструални чашки показват, че материалите, които те събират, съдържат жизнеспособни ендометриални клетки. Въпреки че количествените данни за ефекта им върху ендометриалния рефлукс все още не са събрани, може да се очаква, че жената, носеща менструална чашка, може неволно да приложи компресивни сили и да стимулира ендометриалния рефлукс, когато заема редица рутинни пози, които компресират вагиналното пространство или оказват натиск към отвора на маточната шийка.” [ref. 4]

Както казахме, към момента все още няма данни в потвърждение на опасенията на д-р Лионе, но въпросът остава отворен към научната общност за допълнителни изследвания. През 2019 г. в престижното издание The Lancet е публикуван обзор по темата за безопасността на менструалните чашки, а изводите от него са, че засега менструалните чашки изглежда са безопасно средство, но са нужни още качествени изследвания върху този относително нов продукт. [ref. 6]

 

Източници:

  1. Are Menstrual Cups Dangerous? 17 Things to Know About Safe Use, Healthline, 2019
  2. The Keeper, a menstrual collection device, as a potential cause of endometriosis and adenomyosis, Gynecologic and Obstetric Investigation, 2003
  3. Do The Menstrual Cups Cause Endometriosis?, Асоцииaция на фармаколозите и токсиколозите, http://www.assocpharmtox.org/pages/CupsIntro3.html
  4. Do menstrual cups cause endometriosis?, петиция и отговор от FDA, 2003
  5. Peritoneal Endometriosis Due to the Menstrual Dissemination of Endometrial Tissue into the Peritoneal Cavity, American Journal of Obstetrics & Gynecology, 1927
  6. Menstrual cup use, leakage, acceptability, safety, and availability: a systematic review and meta-analysis, The Lancet, 2019
  7. An improperly positioned menstrual cup complicated by hydronephrosis: A case report, Case Reports in Women's Health, 2019

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.