Здравна тема

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/d2e24301-7db5-4cd9-9707-846b37c477ed_middle.jpg
Sanat.io logo

Могат ли антихистамините да са лекарство за всичко

Статия за алергиите, хистамините и антихистамините.

Dr. Chan banner

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Макар че алергиите често се определят като “епидемията на 21-ви век”, те определено не са нови на човечеството. Вероятно е при определени обстоятелства нашите имунни системи винаги да са реагирали на обикновени стимули, довеждайки до появата на типични симптоми като кожни раздразнения, кихане, течащ нос, зачервени и сълзящи очи, задух и други. Такива реакции са намерени описани в антични документи от Китай, Рим, Египет и Гърция. И дори и те да са съществували отдавна, нашето разбиране за тях е сравнително ново и все още търпящо развитие. 

Какво представляват алергиите

Алергиите се изразяват в реакция на нашето тяло към нормално безвредни субстанции като например полен, прах, някои храни, латекс, ужилване от насекоми и др. Тези субстанции се възприемат от организма като “чужди” и се наричат алергени. Оттам организмът прави опит да се защити и да се пребори с чуждия нашественик като задейства цяла последователност от отговори.

Алергените стимулират организма ни и той произвежда специални IgG антитела. Те от своя страна се свързват за клетки на имунната система, които съхраняват вещество, наречено хистамин и им дават сигнал да го освободят. Хистаминът пък разпознава рецептори на повърхността на клетките в засегнатите тъкани и се свързва за тях. Това води до възпалителен процес и повишаване на кръвния поток.

Какъв е резултатът? Да речем, че имате алергия към полен и е дошла пролетта. Тялото ви разпознава полена като потенциално опасен чужд агент и тук идва на помощ хистаминът. Той кара клетките в носа да произведат повече мукус, от което следва увеличаване на секретите и запушване на носа. Това може да ви накара и да кихате или пък да раздразни гърлото и да се появи кашлица. Тук идват на ред антихистамините - лекарства, които блокират действието на хистамина и ни помагат да се отървем от неприятните симптоми. Но за тях малко по-късно.

Откриване на хистамина

Изяснихме какво представлява хистаминът и как предизвиква всички неприятни проявления на алергиите. Но как се е стигнало до неговото откриване и разбирането на физиологичната му функция?

С развиването на науката през 19-ти век се правят и серия експерименти от някои учени, които поставят основите на научните открития, свързани с алергичните реакции [ref.1]

През 1902 година двама френски учени, изучаващи действието на някои вещества, за които знае, че предизвикват сериозни реакции в човека, показват, че първата доза на инжектиране на животни с тях е безвредна. За сметка на това втора доза от същата инжекция след определен период от време води до много сериозна, често смъртоносна реакция. Тази реакция те наричат анафилаксия. Въпреки този сериозен напредък те смятат, че анафилаксията се предизвиква от отрови.

Чак през 1904 година учените осъзнават, че веществата, които предизвикват алергиите са безвредни преди нещо да накара организма да ги разпознава като чужди, а през 1906 се намира връзката между сенната хрема и полена.  

В същия период за първи път е изолирано и веществото хистамин, за което стана дума по-нагоре. С времето  учените установяват множество негови функции в различни части на тялото, докато стигат до извода, че то е нормална част от нашите организми. Освен това се установява и неговата роля като посредник на анафилаксията (пресилена реакция на имунната система към даден алерген), както и тази в секрецията на стомашен сок. Всичко това води до все по-голям интерес към това съединение и задълбочена работа по търсене на негов антагонист - демек друго вещество, което да има обратната функция. Тези антагонисти се наричат антихистамини

Кратка история на антихистамините

Задачата за търсене на антихистамини започва да се изпълнява сериозно в института Пастьор в Париж от Даниел Бове, който по-късно получава Нобелова награда за пионерна работа в тази област [ref.2].

И така, първият антихистамин, одобрен за употреба при човека, стига до пазара през 1944 г. Макар да продължават да се синтезират нови и нови антихистамини, механизмът на тяхното действие остава неизвестен за още известно време. Това кара учените да се запитат какво е нещото, върху което действат както хистамина, така и антихистамините. 

Те предполагат, че става дума за рецептор, който се разпознава от хистамина и обясняват действието на антихистамините като молекули, които също се свързват за тези рецептори и физически възпират действието на хистамина и следователно неговото действие. Тъй като съществуващите антихистамини повлиявали алергиите, но не всички останали функции на хистамина, то те дори стигнали по-далеч - предположили, че има няколко рецептора за хистамин в нашите тела. И наистина - днес знаем за четири хистаминови рецептора.

Антихистамини за всичко?

Тъй като има открити четири рецептора за хистамин, които са разположени из цялото ни тяло и са свързани с много физиологични функции, то изглежда антихистамините също имат много потенциални действия. Нека разгледаме различните рецептори и как действат антихистамините.

Първият открит рецептор е наречен H1. Именно върху него са действали и първите получени антихистамини. Днес знаем, че той се открива в клетки на цялото ни тяло и е въвлечен в алергичните реакции и възпалението.  Повечето мигновени кожни реакции като сърбеж, еритема, оток са свързани с действието на този рецептор, както и кихането, течащия нос, кашлицата. Поради това тези лекарства се изписват освен при алергии и при настинка. Н1 се открива също и в мозъка и се знае, че там действието му е стимулиращо и събуждащо. Това обяснява и страничните ефекти на първата генерация антихистамини, които целят този рецептор и могат да достигнат мозъка. Често се наблюдава липса на тонус и сънливост. Ето защо същата активна съставка се продава и като сънотворно лекарство.

Втора генерация антихистамини, като лоратадин, също таргетира Н1, но не може да достигне до мозъка и следователно се продава като лек при алергични реакции, но без страничните ефекти на сънливост. Друго лекарство от втора генерация е фамотидинът. Той вече цели и следващия хистаминов рецептор - Н2. Активацията на този рецептор води до стимулиране на секрецията на стомашна киселина и мукус в дихателните пътища [ref.3]. Тъй като антихистамините срещу него блокират тези функции, те се използват и за лечението на гастрит и киселини.

Най-късно откритие рецептори са Н3 и Н4. Н3 се намира в изобилие в нервните клетки в мозъка. Важен е за поддържане на енергийния метаболизъм, когнитивните способности, съня и др. Антагонистите на Н3 се използват за лечение на затлъстяване, безсъние, подобряване на когнитивните способности. Н4 от своя страна се намира основно в клетки на имунната система, но също така в далака, лигавицата на тънките черва, белите дробове, централната нервна система и др. Този тип рецептор участва в сложни реакции на имунната система и възпалението. Антихистамини срещу него са потенциално ново лечение на астма и различни алергии

В заключение можем да кажем, че научните изследвания в областта на хистамините и антихистамините са все още много актуални и има огромно поле за развитие. Колкото повече разбираме за функциите на различните рецептори и за връзките между тях, толкова повече възможности се отварят. 

  1. Какво представляват алергиите
  2. Откриване на хистамина
  3. Кратка история на антихистамините
  4. Антихистамини за всичко?
Dr. Chan banner

Източници

  1. Histamine and the antiallergic antihistamines: a history of their discoveries. 2009, Clinical and Experimental Allergy
  2. Histamine pharmacology: from Sir Henry Dale to the 21st century. 2018,  British Journal of Pharmacology
  3. The Role of Histamine and Histamine Receptors in Mast Cell-Mediated Allergy and Inflammation: The Hunt for New Therapeutic Targets, 2018, Front. Immunol.

За автора

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Препоръчваме Ви още

website logo

Категории

За нас

КомпанияПолитика за поверителност и cookiesПравила и условияКарта на сайтаСтатии

© 2023. Всички права запазени.