Автор: Ивелина Янкова, бакалавър по биомедицински науки

Какво е силимарин?

Силимаринът е екстракт от семената на растението бял трън  (Silybum marianum, лат.) и биологично активното вещество в него се нарича силибин или силибинин. Белият трън се среща в средиземноморието и е част от семейство Asteraceae, към което също спадат слънчогледа и маргаритките. Лечебните свойства на растението са описани още през 40-90 г. сл. Хр. от Диоскорид – гръцки лекар и ботаник. Следващо признание белият трън е получил през 1597 г. от Джон Джерард, който е отбелязал неговите успокоителни свойства [ref. 1]. С течение на времето ползите от силимарина са се доказвали все повече и в днешно време той се счита повече за лекарство отколкото за хранителна добавка. 

 

Механизъм на действие

Смята се, че начинът, по който силимарина изявява своите лечебни свойства, се дели на четири:

  1. Антиоксидант – При болести е характерно нивата на свободни радикали в клетките да се покачат. Това са кислород-съдържащи силно реактивни молекули, които могат да причинят верижни химични реакции в организма. Свободни радикали се образуват непрестанно, но организмът е изградил баланс между тяхната продукция и продукцията на антиоксиданти. Когато този баланс се наруши по една или друга причина, се възбуждат инфламаторните процеси и важни клетъчни структури като клетъчната обвивка, различни протеини и дори гените могат да бъдат повредени. Този процес, наричан оксидативен стрес, може да доведе до редица болести и дори смърт, ако не бъде овладян. Смята се, че силимаринът стимулира продукцията на глутатион и действието на ензима супероксид дисмутаза, които са основни играчи в детоксикиращата система на организма. Освен това той има роля в поддържане на структурата на клетъчната обвивка, което е важно за запазване на цялостта на клетката.
  2. Противовъзпалително – подтискането на продукцията на проинфламаторното вещество левкотриен B4 е друго основно свойство на силимарина [ref. 2]. Освен това той подтиска и действието на NF-кB и FOXO, протеинови комплекси, които може да бъдат оприличени на лоши братя, които предизвикват малките си братчета да правят лоши неща, водещи до възникването на възпалителни процеси. 
  3. Имуномодулиращо действие – документирано е, че при ниски дози приемът на силимарин инхибира функцията на Т-лимфоцити имунни клетки, а при високи дози може да стимулира възпалителните процеси в организма. 
  4. Стимулира образуването на рибозоми- органели, които са известни като „фабрики за производство на белтъци“.

Ползи от приема на силимарин при човека:

Чернодробни заболявания

Въпреки че има противоречиви резултати в научните изследвания, силимаринът е препоръчителен при болести на черния дроб като цироза или хепатит. За да има ефективен резултат от приема му се счита, че трябва да започне да се приема в по-ранни стадии на заболяването докато регенеративните способности на черния дроб все още са добри и антиоксидантните свойства на силимарина биха били най-полезни.

При чернодробна фиброза е препоръчителен приемът на екстракта, защото се смята, че възпрепятства трансформацията на клетките миофибробласти в чернодробни звездовидни клетки. Тези клетки заменят тъканта с тъкан, наподобяваща белези, богата на колаген, протеогликани и гликопротеини. Когато балансът между синтез и разграждане на тези вещества бива нарушен, тогава настъпва състояние на фиброза. Екстрактът от бял трън помага за поддържане на този баланс и здравето на черния дроб чрез антиоксидантните и противовъзпалителните си свойства [ref. 3]. 

 

Диабет

По-малко известно е използването на силимарин за предотвратяване и лечение на диабет. Едно от нещата, които оксидативният стрес директно поврежда, е нормалната функция на бета-клетките на панкреаса. Тези клетки произвеждат инсулин, който е отговорен за изнасянето на глюкозата от кръвотечението към клетките. Когато тази функция е нарушена се покачват нивата на кръвна захар поради това, че няма инсулин, който да я транспортира. Това може да бъде причина за възникване на диабет. Благодарение на антиоксидантните свойства на силимарина може да се избегне заболяването по тази причина [ref. 4, 5].

При диабет тип 2 тялото изгражда резистентност към инсулин. Научни проучвания показват, че приемът на силимарин подобрява инсулиновата резистентност чрез стимулиране на липолизата (разграждането на мазнини) и подтискане на глюконеогенезата (процес, при който вещества, които не са карбохидрати (захари), биват трансформирани до глюкоза) [ref. 6].

Рак

Екстрактът от силимарин се доказва като достойно средство за лечение на различни видове рак в доста научни проучвания, като най-добри резултати се наблюдават при комбиниран прием на силимарин с химиотерапия [ref. 7, 8]. 

Един от начините, по които тази билка помага, е чрез потискане действието на потенциално токсични CYP-медиирани реакции и потенцииране активността на вещества, наречени конюгати, включени в детоксикиращите процеси на организма [ref.9]. Пример за това действие е изследване, направено върху плъхове, третирани с химиотерапевтичното лекарство доксорубицин, което има кардиотоксични свойства. Доксорубицин стимулира действието на група ензими, наречени цитохром Р450 участващи в CYP-медиираните реакции. Тези ензими понижават нивата на кардиопротективните молекули, наречени епоксиеикозатриенови киселини или EET’s [ref. 10]. Приемът на силимарин инхибира действието на цитохром Р450, което намалява токсичността на химиотерапевтичното лекарство [ref. 9].

Отравяне

Ако сте любители на гъбите, може да сте срещали гъбата от вид Amanita phalloides, наричана още „смъртната шапка“, а в България известна като зелена мухоморка. Тази гъба е класифицирана като една от най-смъртоносните гъби в света. Токсинът алфа-аманитин, който тя съдържа, може да доведе до чернодробна и бъбречна недостатъчност, и дори смърт, ако не се предприемат мерки бързо. Доказано е, че силибининът предотвратява усвояването на токсина от хепатоцитите (чернодрбните клетки) като по този начин се защитават здравите клетки.


Здравето на мозъка

С течение на времето, оксидативният стрес в организма се увеличава. Това е една причина тялото ни да остарява. Алцхаймер е болест на възрастните и една от причините, считана за  водеща за възникването на болестта, е оксидативният стрес. Екстрактът от силимарин се използва за лечението на тази болест още от древността, въпреки че тогава най-вероятно не са имали научни доказателства за неговия ефект [ref. 11]. В днешно време, обаче, има проучвания, които са доказали полезните свойства от силимарина за здравето на мозъка. Смята се, че чрез своите противовъзпалителни и антиоксидантни свойства екстрактът може да защити невроните от оксидативния стрес [ref. 12] и да понижи образуването на амилоидни плаки в мозъка [ref. 13, 14], чието наличие е типичен признак на Алцхаймер.

Потенциални полезни свойства от силимарина:

Характерно е жените в менопауза да развият заболяването остеопороза, което е съпроводено с прогресивна загуба на костна маса. Когато менопаузата настъпи, нивата на естроген се понижават значително. Една от функциите на естрогена е да поддържа баланса между образуването и резорбцията на костите. Когато нивата му спаднат, балансът се нарушава и костите стават по-слаби и по-лесно чупливи. Ако преди менопаузата костите на жената са били слаби, много често след менопаузата тя развива остеопороза. Силимаринът има потенциал да стимулира костната минерализация и да отложи във времето или дори да предотврати остеопороза при тези жени [ref. 15].

Благодарение на антиоксидантните и противовъзпалителни свойства се смята, че екстрактът от силимарин има позитивни свойства при лечението на акне [ref. 16].

Има малко проучвания по въпроса, но силимаринът може да има действие върху продукцията на кърма при жените [ref. 17].

Ползи при животните: 

По същия начин, както при хората, е документирано действието на силибинин при овцете при отравяне. Известна беда за добитъка е отравянето с ларви на листна оса. Токсинът, лофиротомин, който причинява отравянето, има подобна структура като този на зелената мухоморка. Следователно лекуването с екстракт от бял трън се е доказало също толкова ефективно за детоксикиране на органите на заразеният добитък [ref. 18].

Добавянето на силимарин към храната на бройлери намалява токсичността на афлатоксин B1 (AFB1), който се среща често в храната на тези животни.  Токсинът намалява люпимостта, теглото на люпенето, скоростта на растеж, производството на месо и яйца и качеството на месото и яйцата. Забелязано е, че вследствие на приема на силимарин заедно с храната има подобрение в тези фактори при бройлерите [ref. 19].

При кучето също е забелязана ползата от силимарин, при даване след прием на метронидазол, който обикновено вреди на черния дроб [ref. 20]. 

При раждане черният дроб на кравите започва да се омазнява, заболяване известно като чернодробна стеатоза. При индивиди в напреднало състояние това може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми както и да влоши продукцията на мляко. Доказано е, че при прием на силимарин ензимната активност на черния дроб както и продукцията на мляко се подобряват при кравите [ref.21, 22]. В друго изследване, билката, в комбинация с други билки, е използвана  като заместител на антибиотик в храната на прасета. Резултатите са показни по вида на прасето и на месото – добитъкът, приемал билките, развил най-малко мазнини около органите и гърба, дал най-много добитък с месо, което било по-крехко и сочно, в сравнение с месото от другите групи прасета, които не приемали билките [ref.23].  Тези ефекти най-вероятно се проявяват благодарение на това, че силимаринът стимулира липолизата и подтиска глюконеогенезата, както е документирано в някои изследвания [ref.6].

Обобщение

В днешно време хората започват да се доверяват на алтернативната медицина все повече и изследванията в научните среди за лечебните свойства на различни билки и растения се увеличават. Силимаринът е такова средство за лечение, което има много ползи за здравето както на човека, така и на животните. Още изследвания са нужни за доказване на ефектите му и за установяване на неговото ползване във фармацевтичната индустрия.

Референции:

  1. Siegel, A. B., & Stebbing, J. (2013). Milk thistle: early seeds of potential. The Lancet. Oncology14(10), 929–930. https://doi.org/10.1016/S1470-2045(13)70414-5
  2. Lovelace, E., et al. (2015). Silymarin Suppresses Cellular Inflammation By Inducing Reparative Stress Signaling. Journal of natural products78(8), 1990–2000. https://doi.org/10.1021/acs.jnatprod.5b00288 
  3. R. Gebhardt. (2002). Oxidative Stress, Plant-Derived Antioxidants and Liver Fibrosis. Planta med 68:289-296. https://doi.org/10.1055/s-2002-26761 
  4. Huseini, H.F., et al. (2006), The efficacy of Silybum marianum (L.) Gaertn. (silymarin) in the treatment of type II diabetes: a randomized, double-blind, placebo-controlled, clinical trial. Phytother. Res., 20: 1036-1039. https://doi.org/10.1002/ptr.1988
  5. (2018). Silymarin improves metabolic parameters of type 2 diabetes. Nutraceutical Business Review website. 
  6. Yao, J., Zhi, M., Gao, X., Hu, P., Li, C., & Yang, X. (2013). Effect and the probable mechanisms of silibinin in regulating insulin resistance in the liver of rats with non-alcoholic fatty liver. Brazilian journal of medical and biological research = Revista brasileira de pesquisas medicas e biologicas46(3), 270–277. https://doi.org/10.1590/1414-431x20122551 
  7. Verdura, S., et al. (2021). Lung Cancer Management with Silibinin: A Historical and Translational Perspective. Pharmaceuticals (Basel, Switzerland)14(6), 559. https://doi.org/10.3390/ph14060559
  8. Bosch-Barrera, J., et al. (2021). Silibinin Suppresses Tumor Cell-Intrinsic Resistance to Nintedanib and Enhances Its Clinical Activity in Lung Cancer. Cancers13(16), 4168. https://doi.org/10.3390/cancers13164168 
  9. Delmas, D., Xiao, J., Vejux, A., & Aires, V. (2020). Silymarin and Cancer: A Dual Strategy in Both in Chemoprevention and Chemosensitivity. Molecules (Basel, Switzerland)25(9), 2009. https://doi.org/10.3390/molecules25092009 
  10. Beshay N.M. et al. (2010). Acute doxorubicin cardiotoxicity alters cardiac cytochrome P450 expression and arachidonic acid metabolism in rats. Toxicology and Applied Pharmacology, Volume 242, Issue 1, Pages 38-46. https://doi.org/10.1016/j.taap.2009.09.012 
  11. Kasi Pandima Devi*, Dicson Sheeja Malar, Nady Braidy, Seyed Mohammad Nabavi* and Seyed Fazel Nabavi (2017) “A Mini Review on the Chemistry and Neuroprotective Effects of Silymarin”, Current Drug Targets, 18(13)  https://doi.org/10.2174/1389450117666161227125121 
  12. F. Galhardi, K. Mesquita, J.M. Monserrat, D.M. Barros. (2009). Effect of silymarin on biochemical parameters of oxidative stress in aged and young rat brain. Food and Chemical Toxicology, Volume 47, Issue 10, Pages 2655-2660, https://doi.org/10.1016/j.fct.2009.07.030 
  13. Nakaba MURATA, et al. (2010). Silymarin Attenuated the Amyloid β Plaque Burden and Improved Behavioral Abnormalities in an Alzheimer’s Disease Mouse Model. Bioscience, Biotechnology, and Biochemistry Volume 74, Issue 11, Pages 2299–2306, https://doi.org/10.1271/bbb.100524
  14. Pérez-Hernández, J., Zaldívar-Machorro, V. J., Villanueva-Porras, D., Vega-Ávila, E., & Chavarría, A. (2016). A Potential Alternative against Neurodegenerative Diseases: Phytodrugs. Oxidative medicine and cellular longevity2016, 8378613. https://doi.org/10.1155/2016/8378613 
  15. Kim, J. L., Kim, Y. H., Kang, M. K., Gong, J. H., Han, S. J., & Kang, Y. H. (2013). Antiosteoclastic activity of milk thistle extract after ovariectomy to suppress estrogen deficiency-induced osteoporosis. BioMed research international2013, 919374. https://doi.org/10.1155/2013/919374 
  16. Sarici, G., Cinar, S., Armutcu, F., Altınyazar, C., Koca, R. and Tekin, N. (2010), Oxidative stress in acne vulgaris. Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology, 24: 763-767https://doi.org/10.1111/j.1468-3083.2009.03505.x 
  17. Di Pierro F, Callegari A, Carotenuto D, Tapia MM. (2008). Clinical efficacy, safety and tolerability of BIO-C (micronized Silymarin) as a galactagogue. Acta Biomed; 79(3):205-10. PMID: 19260380. 
  18. Thamsborg SM, Jørgensen, Brummerstedt E, Bjerregard J. (1996). Putative effect of silymarin on sawfly (Arge pullata)-induced hepatotoxicosis in sheep. Veterinary and Human Toxicology 38(2):89-91. PMID: 8693692.
  19. J., Urbanczyk & E., Hanczakowska & Świątkiewicz, Małgorzata. (2002). Herb mixture as an antibiotic substitute in pig feeding. Medycyna weterynaryjna. 58. 887-889
  20. Dehmlow, C., Erhard, J. and de Groot, H. (1996), Inhibition of Kupffer cell functions as an explanation for the hepatoprotective properties of silibinin. Hepatology, 23: 749-754https://doi.org/10.1002/hep.510230415
  21. D. Tedesco et al. (2004). Effects of Silymarin, a Natural Hepatoprotector, in Periparturient Dairy Cows. Journal of Dairy Science. 87:2239–2247
  22. D. Tedesco et al. (2004). Efficacy of silymarin-phospholipid complex in reducing the toxicity of aflatoxin B1 in broiler chicks. Poultry Science. Volume 83 Issue 11, Pages 1839-1843. https://doi.org/10.1093/ps/83.11.1839 
  23. Chon, SK., Kim, NS. Evaluation of silymarin in the treatment on asymptomatic Giardia infections in dogs. Parasitol Res 97445–451 (2005). https://doi.org/10.1007/s00436-005-1462-z

Ивелина Янкова е придобила бакалавърската си степен по Биомедицински науки в Университета Бристол, където усилено е изучавала най-различни методи за провеждане на научни проучвания. В момента тя се занимава с провеждане на различни генетични изследвания за диагностика. Любовта й към науката и писането съществуват още от ранна възраст и тя преследва тези страсти неуморимо.