Автори: Берт Блокен, Фабио Малициа, Тайс ван Дрюнен, Тиери Маршал

Превод: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Credit: Blocken et al.

Белгийски инженери, които се занимават с въпросите на аеродинамиката, споделиха [ref. 1] важна информация с обществото, още преди да са кандидатствали за финансиране и преди статията по темата да е рецензирана. Става въпрос за значението на социалната дистанция по време на движение навън - дали 1,5 метра разстояние са достатъчни, когато пред нас се движи потенциален носител на коронавируса, а ние се разхождаме, караме колело или тичаме.

Ето какво пишат [ref. 2] учените от екипа в белгийско-фламандския вестник „Последните новини“ (“Het Laatste Nieuws”) в статия със заглавие “Белгийска симулация: най-добре е да не карате, да бягате или да ходите един след друг по време на корона”.

Ходенето, бягането или колоезденето са добре дошли дейности за успокояване на ума по време на епидемията от COVID-19. Но е най-добре тези спортове да не се упражняват на открито, когато пред нас има друг човек, според последни изследвания на Техническия университет в Айндховен в Холандия и Льовенския католически университет (KU Leuven) в Белгия.

Правилото за разстояние от 1,5 метра, обявено като достатъчно от някои правителства, е "много ефективно" за хората, които стоят на закрито или на открито при спокойно време. Но тези, които ходят на разходка, бягат или карат колело, трябва да са малко по-внимателни. „Ако някой издиша, кашля или киха по време на ходене, бягане или колоездене, повечето от микроскопичните капчици остават в потока въздух зад бягащия или колоездача. Другото лице, което тича или кара колело точно зад този човек, попада в този поток и на практика се движи през този облак от потенциално инфекциозни капчици”, казва Берт Блокен, професор по гражданско инженерство в Техническия университет в Айндховен и KU Льовен.

„Въздушната струя, за която става въпрос, е зоната, която възниква точно зад човек, когато ходи или кара колело, и която малко увлича въздуха заедно с този движещ се човек”, обяснява Блокен. „Велосипедистите обичат да се позиционират в тази зона зад другия, за да намалят въздушното съпротивление. Но този, който ходи или бяга също създава такъв въздушен поток зад себе си. Видяхме, че без значение как се образува тази зона, капчици се озовават в този въздушен поток. Затова е най-добре да го избягваме”, казва Блокен.

Симулация на потока от микроскопични капчици, който се образува при движение с 4 км/ч. Credit: Blocken et al.

Изследователите стигнали до своите открития, като симулирали отделянето на частици слюнка от хората в движение (ходене и бягане) и в различни конфигурации (двама души един до друг, по диагонал отзад и точно един зад друг). Обикновено тези симулационни модели се използват от изследователския екип за подобрете нивото на представяне на елитни спортисти, както бегачи, така и колоездачи, защото е много ефективно за тези спортисти да останат в зоната зад водещите бегачи и колоездачи. По отношение на риска от инфекция с коронавируса SARS-CoV-2 се препоръчва да се направи точно обратното, както сега се оказва: да се пазим от тази зона.

Изследователите показват резултатите от своите изследвания в серия от анимации и фигури. Облакът капки, оставени от движещ се човек, се вижда ясно. „Хората, които кихат или кашлят, разпространяват капчиците с по-голяма сила, но и тези, които само издишват, отделят капчици. “Червените точки на изображенията представляват най-големите частици. Те обикновено се считат за най-заразните - макар че още вирусологични изследвания са необходими, за да потвърдят това за COVID-19 - и падат по-бързо. „Но когато някой премине през този облак от капчици, те може да се задържат върху тялото на този човек", обяснява ученият. Важен въпрос, който понастоящем е обект на интензивни дебати между учени по целия свят, е до каква степен остатъкът от микрокапките, съдържащи вируса, след изпаряване все още носи риск от инфекция. Допълнителни вирусологични изследванията са нужни, за да хвърлят повече светлина по този въпрос.

Симулация на потока от микроскопични капчици, който се образува при бързо тичане, с 14,4 км/ч. Credit: Blocken et al.

Симулациите показват, че социалното дистанциране играе по-малка роля за двама души, които ходят или бягат един до друг в спокойно време. При това капките остават зад двамата. Тези, които се движат в шахматно разположение (по диагонал един спрямо друг), също е по-малко вероятно да хванат капки слюнка от предшественика, поне когато няма съществен напречен вятър. Рискът от замърсяване е най-голям, когато хората вървят или бягат един зад друг и следователно единият попада в зоната зад другия.

Въз основа на резултатите, Блокен съветва да се спазва разстояние поне четири до пет метра зад водещия човек, когато ходим зад някого; на десет метра, когато тичаме или караме бавно и поне на двадесет метра, когато караме бързо. „Ако искате да изпреварите някого, също се препоръчва да започнете от доста голямо разстояние - двадесет метра с велосипеди, например, за да можете да изпреварвате внимателно и на правилно разстояние, като се движите по права линия." Сравнете го с шофирането: ако искате да изпреварите, също не трябва да чакате до последния момент.

 

Източници:

  1. Социална дистанция v2.0: По време на ходене, бягане и колоездене (PDF)
  2. Белгийска симулация: най-добре е да не карате, да бягате или да ходите един след друг по време на епидемията от коронавирус (в статията има и видео)

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.