Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Шапка от станиол за предпазване от 5G вълните на мобилната мрежа

Ако сте антиваксър, страх ви е, че ще ви чипират чрез ваксина или смятате, че 5G мрежата разпространява коронавирус, тази статия вероятно не е за вас.

В следващите редове ще разгледаме какви са начините да се ориентираме кой е на наша страна и кой е във вражеската армия в тази батална сцена - как да разграничим фалшивите новини и твърдения от истината, доказана от науката. На тези принципи се основаваме и ние, екипът на пациентската платформа Sanatio и BioSeek, за да отговорим на нуждата на хората от достоверна информация по една от най-важните теми - тази за здравето, която за съжаление е и най-атакувана от създателите на конспиративни теории.

1. Заглавия, които шокират или какво е “clickbait”

Първият сигнал, че нещо не е наред с дадена статия, споделена в социалните мрежи например, е нейното заглавие, понякога съпроводено и от картинка, която цели предизвикването на силна емоция или любопитство.

Заглавията, които съдържат шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, както и обещания за магическо излекуване на тежка болест, са похват, който е получил наименованието кликбейт (clickbait) или в груб превод от английски - “примамка за щракване”. Както става ясно от термина, тези заглавия имат за цел да накарат възможно най-много хора да отворят страницата.

Обичайно статията, на която ще попаднем в този случай, не дава изчерпателна или пък достоверна информация по темата и няма предназначението да предоставя нещо качествено на читателите. Целта на подобни заглавия и статии е броят на посещенията на страницата да е висок, за да може собствениците на сайта да получават пари от онлайн реклами.

Как да разпознаем фалшивите новини, фейк нюз, мъж в шок

Photo by Sebastian Herrmann on Unsplash

Много от потребителите на социалните мрежи пък дори не си правят труда да прочетат статията, а просто емоционално я споделят, заради заглавието, което по същество съдържа някаква лъжа в себе си, за да провокира такава реакция и страницата да бъде отворена от възможно най-много хора. 

Разпространението на лъжата в този случай е аналогично на разпространението на респираторен вирус. Вирусът предизвиква дразнене в носа на заразения, чиято спонтанна реакция е да кихне и вирусът да достигне до следващия си гостоприемник.

2. Видях информацията на много места!

Когато някъде в интернет пространството се появи “новина” или твърдение, което привлича особено внимание, други сайтове копират текста и на свой ред го публикуват в стремежа си да привлекат по-голяма аудитория.

Така се започва лавинообразен процес на разпространение на една и същапотенциално недостоверна информация, клонирана или перифразирана на много места. А това създава усещане у читателя за достоверност - щом го пише на много места, значи е истина. Но това не е начин за потвърджаване на новината или твърдението.

Фалшивите новини фейк нюз се повтарят в много сайтове, copy paste

Има случаи, в които подобна невярна информация е била излъчвана дори в национален ефир, тъй като журналистите не са оценили добре източника ѝ и в стремежа си първи да съобщят сензацията, са подвели както себе си, така и своята публика.

В сайта “ЕС срещу дезинформацията” можем да потърсим по име чуждестранни и български медии, за да разберем дали фигурират в списъка с разпространяващите фалшиви новини. Трябва да се има предвид, че не всички родни медии, които се занимават с това, могат да бъдат открити в тази търсачка.

3. Разбирам ли наистина използваните термини

Нормално е да не сме специалисти по всичко - в това няма нищо срамно, а когато го признаем пред себе си, отговорността на “експерт” пада от плещите ни. Но за да придадат научност на своите твърдения, авторите им използват един куп термини, които за обикновения читател не означават нищо или в съзнанието им се появява блед спомен, че някъде са ги чували.

Малко хора биха отделили от времето си да проверят значението на всяка непозната дума и приемат казаното или написаното на доверие. “Щом авторът използва такива сложни думи, значи знае за какво говори!” - това е самозаблуда.

Фалшивите новини разчитат на сложни научни термини

Photo by Kyle Glenn on Unsplash

Похватът се използва от всички конспиратори и шарлатани и е изключително успешен сред неспециалистите в дадената област - обикновено става въпрос за здраве, клетки, гени…

Само на един клик разстояние сме от проверката на точното значение на даден термин - в Гугъл, Уикипедия, а защо не направо в MeSH?

4. Психологическите капани, в които попадаме сами

Освен външните опити за манипулация над мнението ни, съществуват и няколко психологически капана, в които сами попадаме. Два от най-известните такива капани са склонността за потвърждаване (на англ. confirmation bias) и ефектът на Дънинг-Крюгер.

  • Склонността за потвърждаване се състои в това, че често човек е склонен да приема за истина само информацията, която подкрепя вече изграденото му мнение или вярвания по даден въпрос. Така, търсенето, осмислянето, интерпретацията и запомнянето на информация, се оказва пристрастно и не служи за осъзнаване на обективната истина, а единствено за затвърждаване на вече установените нагласи на човека. Нека не се заблуждаваме - всички сме попадали в този капан.

Психологически капани, в които попадаме сами, фалшиви новини

  • Ефектът на Дънинг-Крюгер се наблюдава в огромна част от коментарите във Фейсбук. При него, хора, които не са квалифицирани в дадена област, погрешно смятат, че са и изказват некомпетентно мнение по сложни въпроси, които изискват съответните специфични познания. Същевременно, те не осъзнават тази своя некомпетентност и дори се впускат в ожесточени спорове с други хора, които пък имат нужните познания. Например, покрай пандемията от COVID-19, почти всеки започна да смята себе си за вирусолог, епидемиолог, лекар, икономист или способен да взима правилни поличитески решения.
  • Твърдението, че “всеки има право на мнение” също заема особено място сред капаните на самозаблудата и може да се отнесе към ефекта на Дънинг-Крюгер. С тези думи се прави опит да бъде приключен даден спор, в който поне една от страните няма особени доказателства в полза на своята теза и иска както да се измъкне от ситуацията, така и да запази самочувствието си.

Цитат на Айзък Азимов за невежеството, политиката и културата

“Нишката на антиинтелектуализма непрестанно съпровожда политическия и културния ни живот, подхранвайки се от погрешната мисъл, че демокрацията означава, че “моето невежество е точно толкова добро, колкото твоето познание”. Айзък Азимов

  • Също така,  не бива да забравяме, че да имаме “информация” не означава да имаме “(по)знание” за нещо, тъй като всеки от нас интерпретира получената информация според собствените си способности, стъпвайки на предишни знания или на липсата им - субективно и често в различен контекст от този на автора на даден текст, например.

5. “Учен разкри…” - кой е този учен?

Често в медийното пространство се появяват твърдения, че “учен от Германия” или “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, а още по-рядко се дава линк към научната публикация, на която уж се основава твърдението.

Това е порочна практика, която разкрива или неумението на авторите на подобни статии да цитират правилно научна информация, или нежеланието им да го направят, поради липса на достоверност.

Фалшивите новини се позовават на анонимни учени

Photo by Mohammad Hoseini Rad on Unsplash

Такъв учен е твърде вероятно изобщо да не съществува или резултатите от обсъжданото изследване да са различни от това, което се твърди в статията. Когато тези резултати не са достатъчно сензационни, медиите губят интерес към тях или ги видоизменят до неузнаваемост, разпространявайки лъжи.

6. Как да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв

Един от начините да разберем дали човек, който се представя за учен наистина е такъв, е да го потърсим в ResearchGate - сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации. По своята същност, сайтът е професионална социална мрежа за учени, но информацията е достъпна за всеки дори без регистрация. Към момента в него са се регистрирали над 17 милиона души! Друг аналогичен начин е да проверим дали присъства в дигиталния идентификатор за учени ORCID.

ResearchGate как да търсим учен в сайта

Ако пък влезем в комуникация с човек, който се представя за учен, добър знак е имейлът му да показва къде работи той - служебните имейли на учените завършват с домейна на институцията, в която работят, например имейлът на учен от Университета на Калифорния, Сан Франциско би изглеждал така: name@ucsf.edu.

Също така, можем да потърсим името му директно в сайта на институцията, която се твърди, че представлява.

Тези методи само ще ни покажат дали човекът наистина е учен, но не и неговите принос и авторитет. За тях можем да съдим по броя на цитиранията (колко пъти други учени са цитирали негови статии) или по два индекса: h-index и i10-index. До тази информация ще достигнем, ако потърсим учения по име (на латиница) в Google Scholar.

7. Някой се представя за лекар - напълно ли да се доверим

Описаното по-горе важи и за хора, които се представят за лекари във Фейсбук, например, или са дали интервю за случаен сайт - може да проверим дали съществува такъв човек сред персонала на конкретната болница. Лекарят може да бъде потърсен по име и в сайта на Български лекарски съюз.

Добре е да се има предвид, че лекар, който е специалист в една област, не е непременно компетентен в друга. Неслучайно личният лекар ни изпраща на специалист по конкретна група заболявания, когато прецени, че познанията му не достигат, за да ни помогне сам. 

Затова е важно да си дадем сметка, че ако даден лекар изказва убедено мнениепо тема от област, в която не е специализирал, дори това мнение да съвпада с нашето, то не е непременно вярно.

Някои хора се представят за лекари или лечители, но са шарлатани

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

С това не целя да дискредитирам или омаловажа познанията на медицинските специалисти, а да обърна внимание на факта, че всички сме хора и може да сгрешим.

Важно е да се има предвид, че днес много хора се представят за медицински лица, но дейността им на практика не съществува в списъка на медицинските специалности и в общия случай няма научни доказателства за ефективността на терапиите, които предлагат. 

8. Професионални тролове - има и такава професия

Добре известно е, че в интернет се вихри една особена група хора, които изкарват прехраната си чрез писане на коментари, които обслужват нечии (често политически) интереси. Това са професионалните “тролове”, дегизирани като редови коментатори на статии в сайтове или публикации в социалните мрежи.

Целта на работодателите им е в обществото да се насажда определена нагласа “отвътре” - да се създаде впечатлението, че много хора мислят по определен начин, което да промени мнението на обикновения читател и да насочи емоциите, разсъжденията и действията му в желаната посока. За всичко това не е нужна въображаема ваксина с микрочип - начините за контрол са по-близо до психологията и по-далеч от технологиите и насилственото налагане на каквото и да било.

9. Думи, които карат “лампичката ни да светне”

Любим похват на дезионформаторите е да използват научни термини по тотално погрешен начин, предизвиквайки смях у специалистите и възхищение у тези, които за първи път срещат подобна терминология.

Текстове, които смесват езотерични и духовни понятия с научни такива, трябва да накарат “лампичката ни да светне”. Сред често използваните думи и изрази в тези текстове са квантов изправител или квантово *каквото и да било*, енергиен баланс, чакри, карма, киселинна или алкална среда в организма (в организма се поддържа постоянно ниво на pH около 7,4 - всяко отклонение от тези стойности води до тежко състояние, което изисква лекарска намеса и не се коригира с начин на хранене), квадранти и т.н.

Червен светофар за фалшиви новини, ключови думи, карма, чакра, енергия

Photo by Erwan Hesry on Unsplash

10. Сайтове за проверка на фактите

Съществуват няколко уеб сайта за проверка на фактите. В тях подробно се разглеждат и проследяват във времето източниците на дадено твърдение. Сайтовете не обслужват политически интереси. Ето най-известните от тях:

  • FactCheck.org - създаден от Центъра за обществена политика в Аненберг към Университета на Пенсилвания през 2003 г., обективно изследват политическите изявления под формата на доста дълги статии.
  • Factcheck.org's Viral Spiral - инициатива за бързо развенчаване на интернет слухове. 
  • Snopes - този сайт изследва градските легенди от 1994 г. Най-добрият сайт за информация относно съмнителни истории, които не са строго политически. Те използват рейтингова система, в която определят твърденията като: истина, предимно верни, смесени, предимно неверни, неверни, недоказани и легенда (чиста градска легенда - толкова неясна, че може би се е случило, но не може нито да се докаже, нито да се опровергае).

Правила за разпознаване на фалшиви новини фейк нюз

11 прости стъпки за разпознаване на фалшиви новини

11. Как да се ориентираме в научните статии

За много хора, които не са се занимавали с наука или не са завършили специалност, която да е изисквала използването на научни статии, остава неясно какво точно представляват те. 

Опитвайки се да ме убедят в правотата на някоя конспиративна теория и след молба да ми предоставят научна публикация, която доказва твърденията им, в отговор съм получавала най-обикновена статия в сайт със съмнителен произход и автор, в която се твърди, че човек с някакво си име бил учен и уж казал едно или друго в подкрепа на теорията. Това НЕ Е научна публикация, а просто статия в сайт, често представляваща превод на друга статия, произлизаща от също толкова съмнителен чуждестранен сайт (обикновено руски или американски).

Какво има в научната статия, абстракт, резултати, методи, статистика, автори

Photo by Isaac Smith on Unsplash

Истинските научни публикации имат няколко задължителни атрибута: абстракт(кратко описание на съдържанието на статията); имена на всички автори и институции, в които работят; въведение; описание на използваните материали и методи в изследването; резултатиобсъжданезаключениереференции (други научни статии, на които авторите са се позовали).

Освен това, ако статията наистина е публикувана в научно списание, тя в повечето случаи ще притежава DOI - уникален идентификационен номер, често под формата на линк, който ни отвежда при първоизточника в сайта на списанието, където е публикувана статията в оригинал.

Ако DOI номерът не е линк, може да го копираме и да поставим в търсачката на сайта https://www.doi.org/ и той ще ни насочи към първоизточника.

DOI номер идентификатор за научни публикации статии в научно списание

От значение е и “реномето” на научното списание, където е публикувана статията - така нареченият “импакт фактор” е показател за това. Той се използва за измерване на важността на списанието чрез изчисляване на броя на цитиранията на избрани статии през последните няколко години. Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-високо в класацията е научното списание и следователно може да му се доверим. 

Например, в областта на медицината сред списанията с най-висок рейтинг са: New England Journal of Medicine (NEJM)The LancetThe British Medical Journal (BMJ)Annals of Internal MedicineThe Journal of the American Medical Association (JAMA).

А тук може да видите класация на 10-те най-престижни научни списания за микробиология.

Различните университети и институти също имат различен принос и авторитет, например, има разлика дали дадено изследване е публикувано от Института "Роберт Кох" или от Университета Джибути.

12. Какво е pre-print или статия в етап на предпечат

За да бъде публикувана в научно списание и приета за научна публикация, дадена статия е необходимо да бъде рецензирна и одобрена от независими учени, експерти в областта. Те проверяват валидността на описаните методи, статистическия анализ, резултатите - всичко се осмисля задълбочено. По-реномираните списания имат и по-строги изисквания, за да гарантират достоверността на твърденията в представения материал.

Преди да се публикува статията е в предпечат pre-print и чака рецензия

Photo by Kaleidico on Unsplash

Преди да премине през този процес, статията може да бъде публикувана в мрежа от сайтове с общото название arXiv (https://arxiv.org/) или на друго място, но тя ще бъде обозначена като pre-print. Към такива статии е необходимо да се отнасяме с особено внимание и да се пазим от крайни изводи и оформяне на мнение на база на прочетеното в тях.

13. Къде да търсим научни статии

Съществуват утвърдени уебсайтове, които събират на едно място огромен брой научни публикации (понякога само тези от дадена област). В тях можем да търсим реално съществуващи научни статии.

Такива примери са ResearchGateNCBI и BioSeek (за статии от областта на медицината, биологията, генетиката), PLOS ONEScienceDirect (освен научни статии, тук са поместени и глави от 20 000 книги).

Къде да търсим начуни статии публикации сайтове

Photo by Obi Onyeador on Unsplash

За съжаление всички те са достъпни само на английски език. Изключение прави BioSeek, който е български продукт и предоставя възможност за превод и на български и други езици.

Можем да се доверим и на информацията, предоставяна от сайтовете на утвърдените институции (СЗОNIHCDC), университетите, научните институти, където са дадени отговорите на много въпроси, по които има научен консенсус.

14. Какво е клинично изпитване или как се правят лекарствата

Когато се появи информация, че някакво вещество “убива рака”, например, но при по-внимателно разглеждане на фактите разберем, че то е показало ефект in vitro, т.е. в лабораторни условия върху клетки, то на подобна новина трябва да се гледа със здравословна доза скептицизъм.

Резултатите, наблюдавани при клетки, далеч не гарантират такива и при несравнимо по-сложния цял човешки организъм, в който протичат безбройни процеси. А тези процеси може да неутрализират действието на веществото, да го изменят или то да се окаже токсично и опасно за тялото ни.

Преди да се изследва върху хора лекарството се изпитва върху мишки или плъхове

Затова, при успешни изследвания in vitro се преминава към проверка в цели организми - плъхове, мишки или други лабораторни животни. Получаването на добри резултати при тях също все още не означава, че е открито ново лекарство, тъй като въпреки сходствата, за всеки от нас са очевидни и различията ни с мишките.

Тук е мястото на клиничните изпитвания върху хора, при които първоначално се започва с малки групи за проверка на безопасността, а в следващите фази се включват все повече доброволци, за да се оцени освен безопасността, страничните ефекти, но и ефективността на потенциалното лекарство. Този процес е сложен и дълъг, отнема години и е строго регулиран.

Когато бъде доказано, че веществото има желания лечебен ефект и е безопасно за употреба, то може да достигне широката клинична практика и търговската мрежа. На този етап наблюденията продължават и при съмнение за някаква нередност, лекарството веднага се спира от употреба.

Клиничното изпитване на лекарствата е дълъг и сложен процес

Photo by Benedikt Geyer on Unsplash

От друга страна, за да избегнат този сложен и скъп процес, производителите на много вещества или комбинации от такива ги продават под формата на хранителни добавки, а това крие значителни опасности за хората, които прибягват към тях за лечение.

Създаването на едно лекарство от лабораторията до пазара отнема средно 12 години! Огромната част от изследваните вещества отпадат в този процес, докато се идентифицира едно, което наистина да работи и да показва максимална безопасност.

Разработването на лекарство отнема 12 години, дълъг и сложен процес на клинични изпитвания, фуния

"Фунията", която стои зад разработването на ново лекарство. Credit: FDA

15. Какво е рандомизирано изследване

Най-добрата практика за провеждане на клинично изпитване е рандомизацията. При рандомизираното изпитване пациентите се разпределят случайно в групи, които получават различни лечения. В най-простия вариант, изследваната група получава новото лечение, а контролната група получава стандартна терапия. В няколко точки по време и в края на клиничното проучване изследователите сравняват групите, за да видят кое лечение е по-ефективно или има по-малко странични ефекти.

Рандомизацията помага да се предотвратят предубеждения и изкривяването на резултатите - когато резултатите са повлияни от избора на хора или други фактори, които не са свързани с изпитваното лечение.

Рандомизирано клинично изпитване върху хора

16. Имат ли място билките в лечението на заболяванията

Природата е неизчерпаем източник на вещества за фармацията - активните вещества се откриват, извличат от растения и микроорганизми (например някои плесени произвеждат антибиотици) и се влагат в необходимите терапевтични концентрации в медикаменти за лечението или профилактиката на най-различни заболявания.

Една част от лечебните растения са познати отдавна и ползите от тях са установени и доказани. Но употребата на билки без консултация и проследяване от лекар, особено на слабо познати и екзотични растения, може да бъде опасна. Един от органите, който може да пострада най-много, е черният дроб, тъй като той се опитва да неутрализира токсичните вещества попаднали в организма ни - някои растения и билки имат хепатотоксичен ефект.

Билките се използват за лечение и активни вещества се слагат в лекарства, медикаменти, хранителни добавки

Photo by Science in HD on Unsplash

17. Критичното мислене

Най-добрият начин да отсяваме фактите от лъжите, е да имаме развито критично мислене. Но “критично мислене” не означава да подлагаме на съмнение вече доказани истини или да търсим скрит заговор във всичко

То е подход в мисленето, при който прилагаме здрав разум, без излишни емоции, като изграждаме мнението си дали едно твърдение е вярно или не на базата на истински доказателства. Критичното мислене не е пътят за достигане до твърденията, а е оценката им.

Финални размисли

В съвременния високотехнологичен свят достъпът до информация от всички сфери на познанието е осигурен на всеки, който притежава компютър или телефон с интернет. Тази свързаност между хората и почти мигновеното разпространение на факти, мисли и разсъждения, е монета с две страни. Думите придобиват значение само в съзнанието на човека - всеки от нас осмисля и интерпретира получената информация по собствен начин, който зависи от неговите знания, опит и способност за критично мислене.

Емоционалната интелигентност също е от значение за това правилно да отсяваме лъжите от истините както в интернет, така и в живота по принцип. И за съжаление именно на емоциите разчитат всички опити за манипулация на общественото мнение по различни въпроси, както и създателите на конспиративните теории, които повече от всякога застрашават дори здравето и живота ни.

Вредни ли са лъченията от 5G антените и мрежите

Не, със сигурност не намекваме, че ще бъдем принудително чипирани чрез ваксина против коронавируса или че съзнанието ни ще бъде контролирано чрез 5G мрежата от властелините в сянка. Подобни слухове целят да хвърлят обществото в необосновани страхове, като отклоняват енергията му от смисленото обсъждане на реалните проблеми към безсмислени кавги в интернет, бунтове и противопоставяне между хората.

Всеки иска да бъде информиран, да знае истината, да не се окаже излъган и да пострада, а същевременно днес лъжата непрекъснато се бърка с истина и определя действията на милиони души по света - истинска пандемия от дезинформация.

 

Благодарим на нашите спонсори: Бил Гейтс, Биг Фарма, масоните, евреите и производителите на 5G антени. Без вас тази статия нямаше да бъде факт! :)

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.