Гъбите - оръжие с огромен потенциал в борбата с рака. Част 1

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Може би една от най-ожесточените тихи войни, които човечеството води днес е тази с рака. Въпреки че съвременната медицина има все по-голяма успеваемост, все още се търсят по-ефективни и безопасни лечения на онкологичните заболявания.

Ракът е втората най-честа причина за смърт в света след сърдечните заболявания. През 2018 година от рак са починали 9,5 млн души, предимно от бедните страни. Това означава, че един от всеки 6 починали души по света, е загубил борбата с онкологично заболяване.

Най-много жертви взимат:

• Рак на белия дроб;
• Рак на дебелото черво (колоректален рак);
• Рак на стомаха;
• Рак на черния дроб;
• Рак на гърдата;
• Рак на панкреаса.

Учените търсят нови активни вещества, които да бъдат използвани за създаването на по-добри лекарства. Един от потенциалните източници за това са гъбите, използвани отдавна в източната медицина и привличащи вниманието на западната през последните години.

В статията ще се спрем на някои от тях и ще разгледаме механизмите им на действие срещу раковите клетки. Информацията е взета от обзора “Recent developments in mushrooms as anti-cancer therapeutics: a review” [ref.1].

Гъбите съдържат голямо разнообразие от активни вещества, сред които полизахаридите са най-добре проучени и с най-голям противораков потенциал и имуномодулиращи свойства. С най-голяма биологична активност и широк спектър на действие са бета глюканите.

Има данни, че някои гъби работят в синергия с конвенционалните лекарства против рак и така намират приложение при лечението на резистентни тумори.

Родината на тази дървесна гъба е Япония, но е разпространена и в Китай и Индия.

Тъй като една от причините за възникване на ракови клетки са свободните радикали, за превенция на заболяването са важни антиоксидантите. Гъбата месима съдържа антиоксиданта хиспидин.

Благодарение на друго вещество - хисполон, екстрактът от гъбата предизвиква апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в някои ракови клетки. 

Бета глюканите в гъбата имат имуномодулиращо и противотуморно действие, като потискат и метастазирането на раковите клетки. [ref.2]

Водни екстракти, съдържащи полизахариди от гъбата кладница са показали противораков ефект чрез предизвикване на програмирана клетъчна смърт в раковите клетки и потискане на размножаването им. Същевременно на тестовете за токсичност, екстрактът е показал ниска такава. [ref.3]

Гъбата е открита сравнително скоро, но предизвиква научния интерес, тъй като има имуномодулиращи и противоракови свойства.

Тя се използва като адювантна терапия след химиотерапия. Адюватните терапии имат за цел да попречат на рака да се завърне.

Екстрактите от гъбата имат потенциал срещу левкемия. [ref.4]

Няколко вещества от гъбата пуешка опашка имат потенциала да се превърнат в адювантни терапевтици. Те са показали активност срещу клетъчни линии на рак на простатата, рак на гърдата, на белия дроб, на стомаха и при левкемия. [ref.5]

Установено е, че бета глюкан от гъбата майтаке повишава ефективността на лекарството цисплатин. Друго вещество, изолирано от гъбата - полизахарид, след химическа модификация в лабораторни условия, придобива свойствата силно да потиска растежа на раковите клетки и да предизвиква апоптоза при тях. В комбинация с 5-флуороурацил, модифицираният полизахарид от гъбата усилва противораковото му действие. [ref.6]

Гъбата произлиза от източна Азия, има характерна лъскава лилаво-кафява шапка и тънко пънче. Използвала се е в традиционната източна медицина за лечение на ракови заболявания и умора.

Различни проучвания показват ефективност на екстракти или отделни вещества от гъбата срещу ракови клетки в лабораторни условия и при експериментални животни. Веществата и механизмите им на действие са разнообразни, но често са свързани със свиване на тумора или клетъчна смърт на раковите клетки. [ref.7]

Тази тайванска гъба привлича все повече вниманието на учените, тъй като съдържа голямо разнообразие от биологично активни вещества с широк спектър на действие, включително върху имунната система, раковите образувания и сърдечно-съдовата система. 

Според изследванията, проведени върху ефектите на гъбата при ракови клетки, екстрактите от нея значително потискат инвазивното им поведение. [ref.8]

Има и други гъби, за които в лабораторни условия е установена активност срещу ракови клетки, макар че те не са толкова добре изучени все още. Въпреки това ще ги споменем [ref.1, ref.9]:

• Борова праханова гъба (Fomitopsis pinicola);
• Чага (Inonotus obliquus);
• Херициум, лъвска грива, маймунска гъба, бяла брада (Hericium erinaceus);
• Кордицепс милитарис (Cordyceps militaris);
• Шийтаке (Lentinula edodes);
• Канеленокафява манатарка (Imleria badia, Boletus badius, Xerocomus badius);
• Полска пърхутка (Calvatia utriformis, Handkea utriformis, Calvatia caelata, Lycoperdon utriforme);
• Ветрилка, обикновен шизофилум (Schizophyllum commune);
• Зимна припънка, зименка (Flammulina velutipes);
• Порцеланова копринка (Coprinus comatus);
• Бледожълта млечница (Lactarius flavidulus);
• Есенна миризливка (Clitocybe nebularis) и други гъби от род Clitocybe;
• Кифла, Симиденка (Albatrellus confluens, Polyporus confluens);
• Сиво-виолетова гълъбка, сива гълъбка (Russula cyanoxantha);
• Праханова гъба, Същинска праханова гъба (Fomes fomentarius);
• Брезова праханова гъба (Fomes fomentarius);
• Суилус плацидус (Suillus placidus);
• Иноцибе умбрела (Inocybe umbrella);
• Фунлия трогии (Funlia trogii).

В следващата част на статията ще се спрем по-подробно на някои от тези гъби.

Тъй като ракът е сложно заболяване, което изисква внимание от специалист, а някои от гъбите може да бъдат отровни сами по себе си или да взаимодействат с други вещества и лекарства, които приемаме, е важно да се консултираме преди да започнем прием на някоя от тях.