Ивермектин - лекарството против паразити, което може да помогне за лечението на COVID-19

На 3 април учени от Австралия публикуваха резултатите от изследване [ref. 1] на ефекта на лекарството ивермектин върху новия коронавирус, SARS-CoV-2, причинител на пандемията от COVID-19.

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Maria Ionova on Unsplash

На 3 април учени от Австралия публикуваха резултатите от изследване [ref. 1] на ефекта на лекарството ивермектин върху новия коронавирус, SARS-CoV-2, причинител на пандемията от COVID-19.

Медикаментът не е нов, което значително би ускорило приложението му в практиката - например, известни са страничните му ефекти. Той се използва за лечение на заболявания, причинени от различни паразити - розацея, краста, въшки и някои екзотични заболявания, като потиска възпалението

Учените са проверили ефекта му in vitro - т.е. върху клетки (клетъчни култури), заразени с вируса. Заключенията на екипа са обнадеждаващи:

  • Ивермектинът изглежда потиска коронавируса in vitro;
  • Еднократна доза е била достатъчна, за да намали около 5 000 пъти вирусната РНК в клетките, след 48 часа;
  • Медикаментът е широко достъпен, тъй като влиза в списъка [ref. 2] на Световната здравна организация за основните (есенциални) лекарства;
  • Ивермектинът е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA).

Решението на учените да проверят ефективността именно на това лекарство не е случайно. В научната литература има данни, че ивермектинът проявява широкоспектърна противовирусна активност in vitro. Част от тях идват от същия екип [ref. 3], но се доказват и от други [ref. 4] изследователи.

Какъв е вероятният механизъм на действие

На базата на предишни наблюдения при други вируси, учените предполагат, че ивермектинът пречи на вирусния белтък да навлезе в ядрото на заразената клетка. В отсъствие на медикамента, два други белтъка от клетката се свързват с вирусния и го вкарват в ядрото, което потиска противовирусния отговор на заразената клетка. Хипотезата е, че ивермектинът се свързва и блокира двата транспортиращи белтъка, като по този начин им пречи да се свържат с вирусния белтък и да го внесат в ядрото. Това дава възможност на клетката да реагира срещу вируса.

Хипотетичен механизъм на действие. Credit: Kylie M. Wagstaff et al., 2020

Сега предстои да се разбере и каква следва да бъде дозировката на лекарството, ако се използва за лечение на COVID-19. Например, клинично изпитване във фаза 3 в Тайланд при пациенти с вируса денга, е установило, че еднократна доза ивермектин е безопасна, но не е ефективна. Само  бъдещето ще покаже кое от всички лекарства, които в момента се разглеждат като потенциални за лечение на коронавирусната инфекция, ще намери приложение в практиката.

Препоръчваме Ви още