Какво трябва да знаем за херпеса

Вирусът херпес симплекс (Herpes simplex) се категоризира в два типа: HSV1 и HSV2. И двата предизвикват появата на неприятно болезнени кожни лезии, по-известни като обикновен херпес. Инфекцията с HSV1 най-често се предава по въздушно-капков път и води до появата на херпес на устните (лабиите).

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Вирусът херпес симплекс (Herpes simplex) се категоризира в два типа: HSV1 и HSV2. И двата предизвикват появата на неприятно болезнени кожни лезии, по-известни като обикновен херпес. Инфекцията с HSV1 най-често се предава по въздушно-капков път и води до появата на херпес на устните (лабиите). За разлика от него, HSV2 се разпространява почти изцяло по полов път и е основен причинител на генитален херпес, макар че нараства броят [ref. 1] на случаите на херпес в долната половина на тялото, причинени от HSV1.

Как се разпространява херпесът

Херпес симплекс е много заразен и следователно е глобално разпространен вирус, като около 90% [ref. 2] от хората са негови носители. Предаването става чрез директен контакт между хора и обикновено това се случва в ранна възраст, когато децата се заразяват от възрастните. Вирусът прониква през кожата или лигавиците и започва да се размножава, като в крайна сметка достига до специални нервни клетки, където остава в “спящо” (латентно) състояние. Това означава, че веднъж заразени, ние ставаме носители на вируса за цял живот. 

HSV1 се разпространява чрез слюнни секрети или рани и можем да се заразим чрез целуване, споделяне на предмети като четката за зъби, балсам за устни или прибори за хранене. Според Световната здравна организация (СЗО), през 2012 година [ref. 3] 67% от хората под 50 годишна възраст (което се равнява на 3.7 милиарда души) са показали положителни резултати за HSV1. 

HSV2 също е глобално разпространен като неговото предаване е чрез полов контакт с някой, който е преносител на вируса. Тип 2 предизвиква херпес на гениталиите, но е важно да се знае, че понякога чрез орален полов контакт и HSV1 може да бъде причинител [ref. 4] на такава инфекция. Също така бременните жени, страдащи от генитален херпес, могат да предадат вируса на новороденото, ако то има контакт с херпеса по време на раждането и то да развие т.нар. неонатален херпес. Това е рядко срещано състояние, но е опасно за бебето и понякога може да предизвика неврологични изменения и дори смърт. Рискът е по-голям, ако майката се зарази с херпес симплекс тип 2 в късна бременност и съответно той е минимален, ако тя страда от него преди настъпването на бременността.

Как да го разпознаем

И двата типа херпес симплекс вируси често са асимптоматични, т.е. не водят до появата на клинично изявена картина. Въпреки това те са силно заразни и могат да се предават от човек на човек, дори и наличието на вируса да не им е известно. Също така, веднъж попаднала в организма ни, инфекцията остава там за цял живот. Това означава, че вирусът може да се активира при определени условия и да предизвика нова поява на симптоми, като обикновено те са по-слаби от тези на първичната инфекция. Около 30 на 100 от заразените страдат от вторични по-леки прояви на реактивирания вирус. 

Има както общи между двата типа вируси симптоми, така и специфични за всеки един от тях. Общи са:

  • кожни язви (лезии, ранички)

  • сърбеж (“мравучкане”) около мястото на проникване на вируса непосредствено преди появата на лезия

  • умора

  • температура

  • подути лимфни възли и др.

Болезнените лезии могат да се проявят в зоната около устните, на самите тях или върху лигавицата в устната кухина. Характерно е, че в детска възраст може да доведе до развитие на гингивостоматит [ref. 5] след инкубационния период, който има продължителност около една седмица. При тези случаи се появяват множество малки везикули (мехурчета), които се спукват с времето, формирайки лезии. Лигавицата става болезнена и приемът на храна и течности е затруднен. Други възможни, но и редки, усложнения са развиването на кератит (очно възпаление) или енцефалит

Често симптомите на HSV2 са леки и остават неразпознати. По-често са засегнати жени. Гениталният херпес се характеризира с появата на вътрешни и външни везикули и язви в гениталната или аналната област, които често се събират на групички. Пациентът изпитва дискомфорт, сърбеж или парене. Уринирането е затруднено и понякога има поява на необичаен секрет от влагалището или пениса. 

Повторна поява на херпесните инфекции

Както споменахме, по-често инфекцията протича без или с проявата на леки до средни по сила симптоми. При заразяване е налице първична проява, която се отличава с по-сериозна клинична картина. Вирусът се реактивира при различни обстоятелства. Висок риск има при имунокомпрометирани хора, които страдат от други заболявания на имунната система като СПИН. Също така предразполагащи фактори са промени в имунитета, стрес, хормонални промени и др. 

Какво е лечението на херпес симплекс

Тъй като вирусът съществува в латентна форма през целия ни живот, то няма лечение за него. Въпреки това, съществуват медикаменти, които облекчават симптомите и скъсяват времето на остра инфекция. Те се предписват от лекуващия лекар в различни схеми на прием в зависимост от тежестта на инфекцията.  Такива лекарства са противовирусните фамвир, ацикловир, зовиракс и др.  

Превенция

HSV1 е най-заразен по време на проявена инфекция, но може да се предава и когато вирусът е в латентно състояние. Хора с клинична картина трябва да избягват преките кожни контакти, да споделят прибори или други предмети, замърсени със слюнчен секрет. Освен това е необходимо въздържание от полови контакти поне до отшумяването на симптомите. Необходима е и правилна употреба на презервативи, макар че те осигуряват само частична защита, тъй като херпесът може да бъде на места, които не са покрити от него. 

Бременните жени трябва задължително да информират лекаря, следящ бременността, тъй като има опасност от предаване на вируса на новороденото и то да развие неонатален херпес.

Хора, които са вече заразени с единия тип, не могат да се заразят повторно от него, но все още са уязвими за другия тип. Например, ако имаме HSV1, това не ни предпазва от зараза с HSV2. 

Интересно е, че макар широкото разпространение на вируса все още не съществува ваксина [ref. 6]. До момента има създадени и тествани ваксини, но те не са преминали успешно необходимите клинични изпитания и съответно не се предлагат. Съществуват и обещаващи кандидати, които са в процес на изследвания и проучване.

Препоръчваме Ви още