Народни средства, билки и диета при Витилиго

Витилиго е състояние на кожата, при което участъци от нея губят цвета си. Общата площ на кожата, която може да бъде засегната от витилиго, варира между отделните индивиди. Може да засегне и очите, вътрешността на устата и косата. В повечето случаи засегнатите области остават обезцветени до края на живота на човека. 1

Състоянието е фоточувствително, което означава, че засегнатите области ще бъдат по-чувствителни към слънчева светлина от тези, които не са.

Витилигото се причинява от липсата на пигмент, наречен меланин в кожата. Меланинът се произвежда от кожните клетки, наречени меланоцити, и придава цвета на кожата ви. При витилиго няма достатъчно работещи меланоцити, за да произведат достатъчно меланин в кожата.

Единственият симптом на витилиго е появата на плоски по-светли петна или известлели участъци по кожата. Първото бяло петно, което става забележимо, често е област, изложена на слънце. Започва като обикновено петно, малко по-бледо от останалата част от кожата, но с течение на времето това петно ​​става по-бледо, докато стане съвсем бяло.

Тези петна обикновено са с неправилна форма. Ръбовете понякога могат да бъдат възпалени с червен оттенък, видим на всички тонове на кожата, което води до сърбеж. Обикновено появата на тези петна не причинява дискомфорт, дразнене, болезненост или сухота на кожата.

Изследванията показват, че витилигото може да е резултат от следните фактори:

• Автоимунно състояние: Вашата имунна система отчита здравите клетки (меланоцити) като чужди нашественици, които могат да причинят вреда на тялото. Това кара имунната система да реагира прекалено силно и да развие антитела, за да унищожи меланоцитите.
• Генетични промени: Генетична мутация или промяна в ДНК на тялото  може да повлияе на функционирането на меланоцитите. Има над 30 гена, които могат да увеличат риска от развитие на витилиго. [реф. 1] 
• Стрес: Количеството пигмент, което меланоцитните клетки произвеждат, може да се промени, ако изпитвате чест емоционален или физически стрес, особено след нараняване.
• Фактори от околната среда: Фактори като ултравиолетова радиация и излагане на токсични химикали могат да повлияят на функционирането на меланоцитните клетки.

Лечението на витилиго не е необходимо, тъй като състоянието не е вредно за тялото и се ограничава до козметичния аспект. Ако имате широко разпространено витилиго или вашите физически симптоми засягат емоционалното ви състояние, то може да се предприеме възстановяване на цвета (репигментация) или елиминиране на останалия цвят (депигментация) на кожата, както и някои други мерки. Най-често при витилиго се прилагат:

• Лекарства.
• Светлинна терапия.
• Терапия за депигментация и други.

Природата ни е осигурила всичко необходимо, за да сме по-здрави и да преборим повечето болестни състояния. В случая с витилиго не разполагаме със средство за лечение, но има някои природни средства, които могат да подпомогнат общото състояние на организма и неговите защитни сили.

Гинко билоба е растение, което често се предписва за витилиго. Гинко притежава силно антиоксидантно действие и спомага за подобряване на здравето и функцията на вашата имунна систем. Гинко обаче не трябва да се приема, ако имате нарушение на кръвосъсирването или ви предстои операция. Препоръчва се доза от гинко от 40 мг., три пъти на ден, за да помогне за лечението на състояния като витилиго.

Едно проучване дори установява, че приемането на 60 мг. стандартизирано гинко билоба два пъти дневно в продължение на 12 седмици е свързано със значително подобрение на изразеността и площта на витилиго петната. 3

Смята се, че една от причините за витилиго е развитието на автоимунно заболяване. Често се свързва с други заболявания, които имат автоимунен произход, като автоимунен тиреоидит и инсулинозависим захарен диабет (диабет тип 1). 

В едно проучване се свързва витилигото с понижена функция на щитовидната жлеза при 16% от изследваните деца. Установено е, че тироидните автоантитела са положителни при 11,3% от тях. Въпреки че това е относително малко проучване, по-рано докладваното разпространение на заболяване на щитовидната жлеза при деца с витилиго варира от 10,7 до 24,1%, а разпространението от 25,3%, определено в това проучване, е съвместимо с друга литература. Недостатъчната активност на щитовидната жлеза обаче не е измерена в общото местно население, което не е имало витилиго, и е добре известно, че има всеобщ проблем с нивата на йод при много хора. 4

Добавка от водорасли би била препоръчителна, за да се осигури достатъчен прием на йод за поддържане на щитовидната жлеза. Ако вече има автоимунен тиреоидит (болест на Хашимото), това трябва да се обсъди с лекар, тъй като някои пациенти могат да станат изключително чувствителни към йод, но много от тях не са засегнати, тъй като бионаличността на морските водорасли и абсорбцията на матрицата на морските водорасли е различна от калиевия йодид.

Увеличаване консумацията на храни с високо съдържание на цинк при  витилиго също е добра стъпка. Проучване в Indian Journal of Dermatology от 2009 г. предполага, че добавките с цинк могат да помогнат за подобряване на това състояние. Стридите са отличен източник на цинк, въпреки че можете да получите цинк и от говеждо, раци, свинско, омар и пиле. Други източници са боб, ядки и млечни храни.

Яденето на храни с високо съдържание на витамин B12 може да помогне за стопиране на витилигото. Проучване, публикувано в Journal of Clinical Laboratory Analysis през 2011 г., показва, че дефицитът на витамин B12 води до повишаване на хомоцистеина - съединение, което може да играе роля в унищожаването на пигментацията в определени области на тялото. 5

Затова хапвайте повече храни като черен дроб, миди, пъстърва, сьомга, пикша и кисело мляко като източници на витамин В12. 

Същото проучване, което корелира дефицита на витамин B12 с честотата на витилиго, разглежда ниските нива на фолат в това състояние. Докато доказателствата в изданието от април 2010 г. на Journal of the American Academy of Dermatology показват, че някои форми на светлинна терапия могат да манипулират нивата на фолиева киселина при хора с витилиго, увеличаване на приема чрез диета е по-добро решение. Някои източници на фолиева киселина са грах, спанак, аспержи и броколи.

Повече храни, съдържащи витамин С, може да са полезни за хора с витилиго. Цитрусовите плодове като портокали, грейпфрути и лимони са отлични източници на този витамин, но други плодове с високо съдържание на витамин С включват киви, ягоди и пъпеш. Можете да си набавите витамин С и от зеленчуци като домати, броколи, картофи и червени и зелени чушки.

Витамин D3 (холекалциферол) е формата на витамин D, която телата ни произвеждат естествено, след биотрансформация на холестерола, след излагане на ултравиолетови лъчи от слънцето. Няколко проучвания са открили ниско ниво на витамин D в кръвен серум при пациенти с витилиго. Повече проучвания са нужни, за да се докаже причинно-следствената връзка. Така или иначе слънчевият витамин е изключително важен за хормоналния баланс, мозъка и други неща, така че е важно да си го набавяте ежедневно.

Едно проучване, в което се разглежда действието на пиперин - вещество, открито в черния пипер, е установило, че стимулира растежа на меланоцитите (кожни клетки), отговорни за репигментирането на кожата при витилиго. Това е много интересна сфера на полезност на любимата подправка, но установена при мишки. 6