Пробиотици, пребиотици и микробиом - какво трябва да знаем

Терминът микроорганизъм се отнася за всички видове микроби и бактерии. Когато говорим за бактериите, живеещи в чревния тракт на човека, ние обикновено ги сортираме в две категории - полезни бактерии и щамове, а именно непатогенните, и потенциални опасности, причинители на заболявания - патогенните. 

Полезните бактерии държат патогените под контрол, като междувременно доставят много ползи на здравето. Бактериите, водещи до заболявания, отделят протеини и токсични странични продукти, които могат да причинят възпаления и неприятни симптоми. 

Балансът между полезните и вредните бактерии е важен за поддържането на здравето. Няколко фактора могат да нарушат този баланс, включително диета, стрес, прием на определени лекарства, най-вече на антибиотици. Днес ще се фокусираме върху добрите бактерии и техните предимства, а именно: 1 

• Защитават ни срещу вредни бактерии и регулират реакциите на имунната система.
• Укрепват тъканите на чревната стена, подпомагат храносмилането и подобряват усвояването на хранителни вещества.
• Допринасят за производството на витамини, важни за здравето ни.
• Подобряват симптомите при вирусни инфекции и заболявания.
• Спомагат регулирането на теглото и подобряват здравето на сърцето. 

Пробиотиците са добрите бактерии, живеещи в храносмилателния тракт на човека. Тяхната функция е да разграждат и да усвояват храната. Поддържат цялостното здраве на червата и осигуряват имунен отговор. Имат ключова роля и в емоционалния баланс и в психичното състояние на човека.  [реф. 1] 

Чревните бактерии могат също да подобрят производството и регулирането на хормони, като инсулин и лептин. Установено е, че благодарение на пробиотиците в тялото се произвеждат невротрансмитери, като серотонин, допамин, които влияят на настроението ни. 

Пребиотиците са храна за добрите бактерии. За да съществуват пробиотиците, които се грижат за цялостното ни здравословно състояние, те също имат нужда от двигател. Пребиотиците идват от несмилаемите фибри в определени храни на растителна основа. Те стимулират растежа и активността на полезните за тялото бактерии - пробиотиците. Всички пребиотици са фибри, но не всички фибри са пребиотици.

Телата ни се нуждаят както от пробиотици, така и от пребиотици. Те работят заедно, за да поддържат микробиома. Това е синергична връзка. Пребиотиците са горивото на пробиотиците.

Здравето на човешкото тяло и балансът на чревната микрофлора са възможни благодарение на пробиотиците. Тяхната роля в храносмилането е безспорна. При стомашно-чревни вируси пробиотиците ще са първите микроорганизми в човешкото тяло, които ще се заемат с връщането ни към баланс. 

Пробиотиците помагат и при натрупани газове и подуване на корема. Те подобряват симптоми на раздразнени черва, болест на Крон, инфекции на пикочните пътища, дисбактериоза и други неприятни състояния.

Подобряването на имунната система с помощта на пробиотиците в организма е много по-ефективно. Доказано е, че те засилват имунния отговор и подпомагат възстановяването след боледуване. Предпазват от лошите бактерии, вирусите, свръхрастежа на вредители, гъбички, дрожди. Например колонизацията на щамове Streptococcus thermophilus и Lactobacillus acidophilus защитават клетките срещу инфекция с Escherichia coli (Ешерихия коли). Според други проучвания жените, приемащи Lactobacillus crispatus, намаляват риска от инфекции на пикочните пътища с 50%.

Пробиотиците могат да намалят тежестта и продължителността на инфекциозната диария. При прием на антибиотици е почти сигурно, че се нуждаем от допълнително подсилване колонизациите на пробиотици, тъй като антибиотиците унищожават не само вредните бактерии, но и полезните. Много често след прием на силни медикаменти има регистриране на симптоми като диария, гадене, липса на енергия и апетит.

Не само физическото тяло е благоприятствано от наличието на пробиотици обаче. Чревната микрофлора има пряка връзка с настроението ни. И има логика. Ако физически не се чувстваме добре, как бихме очаквали да се чувстваме емоционално? Червата понякога се наричат “вторият мозък“ на човека. Балансът на бактериите в него пряко влияе върху психичното здраве.

Освен всички други ползи, увеличените щамове пробиотици оказват благоприятно влияние върху кръвното налягане и поддържането на оптимално тегло според индивидуалния случай. Най-често се изследват щамовете Lactobacillus acidophilus и Bifidobacterium, но Lactobacillus rhamnosus и Lactobacillus paracasei всъщност могат да възпрепятстват складирането на мазнини.

Сред храните с най-високо естествено съдържание на пробиотици са киселото зеле, като най-полезно е прясно ферментиралото. В Кимчи (традиционна корейска храна, отново включваща ферментирали зеленчуци) също се откриват много пробиотични щамове. 

Темпе е ферментирал соев продукт, известен във веганските среди и не само. Мѝсо оглавява японската кухня като продукт с високо съдържание на пробиотици. Кефирът и киселото мляко са добре познати по нашите земи и са прекрасен източник на естествени пробиотици. 

Консумирането на различни видове храни с високо съдържание на пробиотици може да помогне да получим най-много ползи и максимален брой и разнообразие от пробиотични щамове.

В тази група попадат следните пробиотични щамове с полезни ефекти за здравето:

Обикновено този пробиотик се среща в околната среда и в стомашно-чревния тракт на бозайниците. Този вид пробиотик често се свързва с намаляването нивата на холестерол и подобряването състоянието на запек. Този щам също така спомага поддържането здравината на чревната стена. 

Този пробиотик най-често се среща във ферментиралите храни и напитки. Намира се в стомашно-чревния тракт, където оказва изключително благоприятно състояние на човешкото здраве. Заедно със Streptococcus thermophilus се борят с диарията. 

Както предишният щам, така и този, са най-често срещани във ферментирали напитки и храни, както и в стомашно-чревния тракт. Помага за производството на витамини, включително витамин C и витамини B1, B6 и B12. Може също така да помогнат за укрепване на чревната бариера и предпазване от инфекции.

Този добре познат пробиотичен щам е изследван в продължение на много десетилетия за своите ползи за здравето и често се използва във ферментирали млечни продукти. Намира се в човешкия стомашно-чревен тракт, устата и вагината. Показва ефективност срещу бактериални инфекции във влагалището и намалява нивата на холестерол. Също така оказва помощ при коремно подуване и газове. 

Този пробиотик се колонизира в стомашно-чревния тракт и в устата. Много важно приложение има при усвояването на желязо и може да предотврати недостига му. 

Този пробиотик играе ключова роля при стомашно-чревни неразположения, включително и в развиването на храносмилателната система при бебета. Също така помага при различни видове гъбични инфекции. Намалява диарията и повишава усвояването на витамин D.

Пребиотиците, както вече споменахме, са храната и двигателят на пробиотиците. Но те са важни и като самостоятелен елемент. Имат предимства и затова е важно да не се лишаваме от тях. 

Основната им помощ е в усвояването на минерали. Имат противовъзпалителни и имуностимулиращи ефекти. Допринасят за нормализирането на кръвната захар. Също така подпомагат отслабването. Консумацията на пребиотици ни дава усещане за ситост за по-дълго време. Пребиотиците помагат на тялото да усвоява повече магнезий, желязо и калций и с това допринасят за по-здрави нокти, зъби и кости.

Пребиотиците са откриват на много места, но са особено наситени в чесъна (A. sativum), лука (Allium cepa), бананите (Musa), артишока (Cynara cardunculus var. scolymus), ябълките (Malus domestica) и в овесените ядки. В много зеленолистни ядливи растения има високо съдържание на фибри и на пребиотици. Цикорията (Cichorium) е сред най-наситените храни на пребиотици.  [реф. 1] 

Аспержите, ръжта, натуралното какао, лененото семе са също първенци в съдържанието на пребиотици. Разнообразното хранене на растителна основа е почти сигурно, че ще зарежда тялото Ви с достатъчно фибри и пребиотици ежедневно.