Хашимото: решение ли е операцията на щитовидната жлеза

Превод: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by NastyaSensei from Pexels

Тиреоидитът на Хашимото [ref. 1] е автоимунно заболяване, описано за първи път още през 1912 г. от японския доктор Харуко Хашимото. Заболяването се нарича още хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит. 

Както при всяко автоимунно заболяване, така и в този случай имунната система на заболелия напада по грешка собствените му клетки, като ги смята за чужди и опасни. При тиреоидита на Хашимото имунната система напада клетките на щитовидната жлеза и заболяването е най-честата причина за хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) в света, както и най-разпространеното автоимунно заболяване.

Жените по-често страдат от Хашимото, отколкото мъжете, въпреки че състоянието може да засегне и двата пола. Обичайно то се проявява за първи път в по-късна възраст и често е обусловено от генетична предразположеност към заболявания на щитовидната жлеза или дори към други автоимунни заболявания.

Щитовидната жлеза е част от ендокринната система - тя секретира хормони, които контролират метаболизма ни, т.е. контролира скоростта и ефективността, с която клетките ни преобразуват хранителните вещества в енергия. Тя регулира много от жизненоважните функции на тялото ни, включително функциите на сърцето, мозъка, костите, мускулите, храносмилателната система, кожата. Всичко това е доказателство за значимостта както на този орган, така и на заболяването. Затова навременната диагностика е от особено значение за запазване на добро качество на живот на страдащите от Хашимото.

Първите признаци на заболяването може да включват понижени нива на хормоните на щитовидната жлеза, нейното уголемяване, както и повтарящи се спонтанни аборти, които нямат друго обяснение. С времето заболяването може да причини по-сериозни щети на жлезата и това да доведе до споменатия вече хипотиреоидизъм, при който органът не успява да синтезира необходимото на тялото количество хормони. Това води до забавен метаболизъм, умора, загуба на апетит, суха кожа, косопад, напълняване, непоносимост към студ, запек, висок холестерол и по-тежък менструален цикъл при жените.

Тъкан от щитовидна жлеза на пациент с тиреоидит на Хашимото. Photo by Patho on Wikipedia

Увеличаването на щитовидната жлеза се нарича още “гуша” - жлезата става видима с просто око и може да причини затруднено преглъщане. В тези случаи обикновено пациентът се подлага на хирургическа операция за отстраняване на част или цялата жлеза.

Диагнозата за Хашимото обикновено се потвърждава чрез кръвен тест, който доказва наличието на специфични антитела срещу щитовидната жлеза. 

Когато се установи или заподозре, че даден пациент страда от тиреоидит на Хашимото, обичайно състоянието просто се следи, но ако се развие хипотиреоидизъм, започва лечение с прием на синтетични хормони на щитовидната жлеза. Това е от особено значение при бременните жени и затова е добре хормоните на жлезата да бъдат изследвани още преди планираната бременност, дори да няма признаци за заболяване, за да се избегнат потенциални усложнения или спонтанен аборт, който винаги е травмиращо събитие.

Проучване [ref. 2] от 2019 г., проведено в Болница Телемарк в Норвегия, е проследило състоянието на пациенти с Хашимото, като едната група е преминала през операция за отстраняване на щитовидната жлеза, а другата е останала само на медикаментозно лечение.

Млада жена с белег от операция на щитовидната жлеза. Photo by Taylor Deas-Melesh on Unsplash

Пациентите били на възраст между 18 и 79 години и въпреки че нивата на хормоните им били в норма, вероятно поради медикаментозното лечение, те все пак имали неприятни симптоми на заболяването - умора, ниска жизненост, проблеми с емоционалното и психическо здраве, влошени физически и социални функции и болка. При тези пациенти нивата на антитела срещу щитовидната жлеза били 10 или повече пъти по-високи от горната граница на нормата.

Половината от участниците преминали през хирургическо лечение и според това проучване резултатите били много впечатляващи - нивата на антитела спаднали до нормални и качеството на живот се подобрило, умората също вече била както при здравите хора.

Друго проучване [ref. 3], публикувано през 2015 г. в International Journal of Surgery, също показва, че качеството на живот се подобрява след оперативно отстраняване на жлезата при страдащи както от тиреоидит на Хашимото, така и от гуша. 

Това проучване демонстрира потенциала на хирургичното лечение на Хашимото при пациенти, които не се повлияват добре от медикаментозното лечение, но то не обхваща достатъчно голяма група от хора - общият брой участници в проучването е 147, а подложените на операция са 73 от тях.

Photo by Laurynas Mereckas on Unsplash

Необходими са още изследвания, които да обхващат по-голям брой хора и по-разнородни популации. Освен това, няма как да не отбележим и вероятните усложнения от операцията. Такива са увреждането на нерва на ларинкса, който контролира гласа, както и на паращитовидните жлези, които поддържат нормални нивата на циркулиращия калций в кръвта. [ref. 4]

Ще бъде необходим и доживотен прием на синтетични хормони, ако жлезата бъде отстранена. Затова засега такава операция се прилага само при пациенти, при които щитовидната жлеза е толкова увеличена, че пречи на преглъщането, но с интерес ще следим новостите в тази насока, тъй като медикаментозното лечение изглежда не подобрява качеството на живот на всеки, страдащ от тиреоидит на Хашимото - заболяване, което засяга все повече хора.