Здравна тема

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/4eeaa07f-f3d6-4097-a826-383cdcb05791_middle.jpg
Sanat.io logo

Паническо разстройство и как да овладеем паник атаките

паническо разстройство

болести, състояния и симптоми

Паник атаките са симптом на паническо разстройство. Характеризират се с внезапна поява и неприятни физиологични симптоми. С правилен подход могат да бъдат овладяни 

Dr. Chan banner

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН 

Паническото разстройство се характеризира с появата на внезапни и повторяеми паник атаки. Те могат да се определят като интензивни пристъпи на страх и тревожност, придружени с емоционални и физически симптоми. Характерни за тях са силно сърцебиене, затруднено дишане, замайване, треперене, потене и загуба на контрол. 

Паник атаките понякога са породени и от други психиатрични заболявания, но това, което отличава тези, свързани с паническото разстройство, е именно внезапната им поява като “гръм от ясно небе”. Често няма специфична причина, която да ги породи и те идват неочаквани. Необходимо е да са съпътствани с поне месец интензивно притеснение от тяхната повторна поява, за да се постави диагноза паническо разстройство [ref.1]. Обикновено се наблюдават и поведенчески изменения в индивидите, които страдат от тях, като например избягване на дадени ситуации от страх да не се появи отново паник атака.

Паническото разстройство не бива да се пренебрегва. То може да понижи значително качеството на живот и освен това се смята, че пациентите са предразположени към депресия, алкохолизъм и злоупотреба с вещества. Поради тези причини е необходимо да вземем адекватни мерки и да се консултираме със специалист, ако имаме чести прояви на паник атаки.

Разпространение на заболяването

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/2fe11df2-e99c-4d3a-9a95-9e174e96b801_middle.jpg

Паническото разстройство е сравнително често разпространено психиатрично заболяване, нареждайки се само след някои тревожности като генерализираното тревожно разстройство и посттравматичния стрес. Установено е, че жените са с двойно по-висок риск [ref.2] от развиване на заболяването в сравнение с мъжете. Освен това честотата на проява се различава и между различните раси и етноси. Например, европейските американци са по-склонни към него от американците с азиатски или африкански корени, както и от латиноамериканците. 

Обикновено паническото разстройство се отключва [ref.3] в ранните години на зрелостта или през пубертета, но рядко при деца под 14-годишна възраст и при възрастни над 64-годишна възраст. 

Патофизиология на паническото разстройство

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/c75f3ef5-f45e-4f52-ab57-588411ff393d_middle.jpg

Физиологичните прояви на паническото разстройство могат да се обяснят с влиянието на множество сигнални молекули (невротрансмитери) в централната нервна система. Чрез образна диагностика е установено в кои региони на мозъка има повишена активност на рецепторите и на потока на невротрансмитери. Част от мозъка, наречена амигдала [ref.4], е предложена за основно засегната област. Произходът на паническото разстройство се свързва както с наследствени фактори, така и със стресови преживявания в ранно детство.

Как да разпознаем паническото разстройство и паник атаките

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/6b98a43e-d6ec-41b0-86b7-26046e716280_middle.jpg

Както обяснихме и по-нагоре, паник атаките не са заболяване, ами симптом на друго такова, каквото е паническото разстройство

За да се постави диагноза паническо разстройство [ref.5], трябва да са налице следните симптоми :

Повторни неочаквани паник атаки - паник атаките представляват внезапни и неочаквани пристъпи на страх и силен дискомфорт. Обикновено отминават за няколко минути и по време на тях трябва да са налице поне 4 от следните симптоми:

  • Сърцебиене или ускорен пулс
  • Потене
  • Треперене 
  • Задух
  • Дискомфорт в гръдната област или болка
  • Гадене и болки в корема
  • Загуба на досег с реалността
  • Страх от “полудяване” или умиране
  • Топли и студени вълни

Важно е да отбележим, че някои хора страдат от т.нар “ограничени паник атаки”. Характерно за тях, че изпитват по-малко от четири от изброените симптоми.

Тъй като симптомите могат да наподобяват клиничната проява на други тревожни състояния, е добре да знаем, че паник атаките се отличават по продължителността на техния пик. Те обикновено траят по-малко от 10 минути и след това започват да отминават полека. Именно поради тази интензивност на усещанията, те често биват обърквани със спешни състояния като инфаркт или дихателни проблеми и водят до посещение на кабинетите за бърза помощ.

Притеснение от поява на нови паник атаки - паник атаките са много неприятни, а понякога и плашещи пристъпи. Поради това, ако изпитваме такива, е много вероятно да се повиши и притеснението ни от повторната им поява.

Промяна в поведението - например избягване на места или ситуации.

Липса на друго психиатрично разстройство - ако имаме например социална фобия (вид тревожно разстройство) и получим паник атака преди да изнесем презентация пред много хора на конференция, то тогава въпросната паник атака се счита в контекста на друго заболяване. 

5 начина да се справим с паник атаките

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/c5b0cd41-4c3d-4036-bea8-85f65c88c151_middle.jpg

1. Да се научим да ги разпознаваме - едно от най-плашещите неща, когато получим паник атака е, че не знаем какво се случва с тялото ни. Затова е важно да задълбочим познанията си по отношение на физиологичните прояви, защото понякога това е достатъчно да се почувстваме по-добре.

2. Да приемем състоянието си - ако не го приемаме, тогава влизаме в порочен кръг на постоянно притеснение от една до следваща паник атака, което само влошава ситуацията. От друга страна, знаейки и приемайки, че паник атаките се повтарят, е по-лесно, когато това стане, да си напомним, че е краткотрайно явление и ще отмине скоро. В тази графа можем да прибавим и техниките на “осъзнаване” на настоящия момент (познати в англоезичния свят като mindfulness). Това включва да отделяме време за осъзнаване на усещанията и възприятията ни за настоящия момент. Ежедневното практикуване на такива упражнения може да ни помогне да се почувстваме емоционално стабилни и по този начин да приемем по-лесно състоянието си.

3. Да дишаме дълбоко - бавното и дълбоко поемане и изпускане на въздуха ще ни помогне да контролираме по-добре симптомите и да ги успокоим.

https://d20hztklr4qnvi.cloudfront.net/ef3bb820-8d40-4234-8a50-1656cc5b57e4_middle.jpg

4. Вдишване на лавандулов аромат - за аромата на лавандула се знае, че има релаксиращо и успокояващо действие. Можем да си капнем няколко капки от лавандулово етерично масло между палеца и показалеца и да го вдишваме, за да помогнем на тялото ни да се отпусне.

5. Визуализация на любимо място или позитивен спомен - пренасочването на мислите от паническите симптоми към нещо, което събужда позитивни реакции у нас, може да подейства много успокояващо.

Ако имаме съмнения за това, че ние или някой наш близък страда от паническо разстройство, е важно да се консултираме със специалист. В състоянието няма нищо, което да ни кара да се чувстваме засрамени или притеснени. Най-важното е, че бихме могли да облекчим симптомите дори и напълно, стига да имаме правилния подход. А за това най-добре би ни посъветвал специалист.



  1. Разпространение на заболяването
  2. Патофизиология на паническото разстройство
  3. Как да разпознаем паническото разстройство и паник атаките
  4. 5 начина да се справим с паник атаките
Dr. Chan banner

Източници

  1. Panic disorder (attack), NCBI, 2020

  2. Panic disorder, panic attacks and panic attack symptoms across race-ethnic groups: results of the collaborative psychiatric epidemiology studies, CNS Neuroscience and Therapeutics, 2009

  3. Twelve-month and lifetime prevalence and lifetime morbid risk of anxiety and mood disorders in the United States. International Journal of Methods in Psychiatric Research, 2012

  4. Neuroanatomical hypothesis of panic disorder, revised. American Journal of Psychiatry, 2000

  5. Panic Attacks and Panic Disorder: Symptoms, Treatment, Causes, and Coping Strategies, Anxiety.org

За автора

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.

Препоръчваме Ви още

website logo

Категории

За нас

КомпанияПолитика за поверителност и cookiesПравила и условияКарта на сайтаСтатии

© 2024. Всички права запазени.