Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Втората част на статията четете тук: Лесни рецепти от руската народна медицина за лечение на кожни заболявания. Част 2: акне, дерматит, розацея
Руската държава заема огромни територии с разнообразни климатични условия и включва много народи и тяхната култура. Това прави особено интересно изследването на народната им медицина.
Лечебните растения са били използвани в земите, които съставляват съвременна Русия от древни времена. Изследването на многобройни писмени източници показва, че билкови лечения са били прилагани от скитите, живеещи в северните територии край брега на Черно море между реките Днестър и Дон (от 7 век пр.н.е. до 1 век н.е.).
Хрониките на Новгород описват използването на „мухъла от банята“ за лечение на рани и начина, по който той би предотвратил развитието на инфекция, още преди откриването на пеницилина в Обединеното кралство след седем века.
През 1581 г. цар Иван IV (1530-1584 г.) заповядва да бъде създадена първата аптека, която да снабдява двора на царя, както и основаването на Фармацевтичната къща, която отговаря за събирането на лечебни растения от руските земи.
Събирането и използването на лечебни растения станало особено широко разпространено по време на управлението на Петър I (1672-1725 г.), който лично отглежда лечебни билки в своята частна градина.
Настоящата статия е посветена на най-разпространените билкови рецепти от руската народна медицина за лечение на различни дерматологични заболявания. Лечебните растения са добре познати и достъпни и у нас. Информацията е взета от статията “Руската традиционна медицина в дерматологията” (Russian traditional medicine in dermatology), публикувана през 2018 в списание Clinics in Dermatology. [ref.1]
Авторите проф. д-р Олисова, проф. д-р Снарская, проф. д-р Гладко и проф. д-р Бурова са дерматолози с дългогодишна практика в Москва и Лондон.
Билкови рецепти за лечение на витилиго
Витилиго се счита за автоимунно заболяване, свързано с други автоимунни състояния, включително захарен диабет тип 1, алопеция ареата, възпалителни заболявания на червата, пернициозна анемия, ревматоиден артрит и заболявания на щитовидната жлеза.
Установено е, че при пациентите с витилиго има по-високи нива на антителата срещу щитовидната жлеза.
1. Жълт кантарион
Една от билките, най-често използвани в руската традиционна медицина за лечение на витилиго, е жълтият кантарион (Hypericum perforatum). Растението съдържа флавоноиди, ниацин, витамини С и каротин, протеини, калций, цинк, магнезий, натрий и калий, танини, антрахинони, сапонини, мазнини, масла и протеини.
Най-важното качество на жълтия кантарион при лечението на витилиго е неговият фотосенсибилизиращ ефект. Билката трябва да се приема с повишено внимание поради многобройните съобщения за нежелани реакции, включително активиране на цитохром P450, което може да повлияе на метаболизма на много лекарства.
Известно е също, че влияе върху функцията на щитовидната жлеза, причинявайки повишени нива на тиреоид стимулиращия хормон (TSH) и трябва да се приема с повишено внимание от пациенти със заболяване на щитовидната жлеза и тези, които използват препарати за щитовидната жлеза, особено хормони.
Рецепта 1: Жълт кантарион в зехтин
Приготвяне: Напълнете малък стъклен буркан с цветове от жълт кантарион, като същевременно оставите 4-5 см празно място отгоре. Добавете студено пресован зехтин към буркана и поставете на слънце (не на сянка, а на пряка слънчева светлина) за поне 2 седмици, като го разклащате всеки ден.
След този период от време прецедете сместа и добавете нова порция цвят от билката. Оставете буркана на слънце за още 2 седмици.
Това трябва да се повтори 5 до 7 пъти.
Тъй като жълтият кантарион цъфти през цялото лято, не би трябвало да има никакви проблеми с набавянето на суровини.
Така полученият екстракт от жълт кантарион трябва да е червено-кафяв на цвят, с кремообразна консистенция.
Начин на приложение: Правят се компреси, като парче марля или друга подходяща тъкан се накисва в екстракта и се поставя върху засегнатите райони. Компресът трябва да се прилага за около 30 минути.
Нанасянето е последвано от излагане на третираните зони на слънчева светлина. Внимание! Първият път излагането на слънце да не надвишава 2 минути. С течение на времето излагането на слънце може да се увеличи с няколко минути всеки следващ ден, докато достигне максимум 30 минути.
Тази процедура трябва да се извършва два пъти дневно в продължение на 30 дни. Препоръчват се 2 до 3 цикъла с 2-седмични почивки между всеки цикъл.
За да се повиши ефективността на лечението на витилиго при използване на масления екстракт от жълт кантарион, е препоръчително да се приема и настойка от жълт кантарион по същото време.
Рецепта 2: Настойка от жълт кантарион
Приготвяне: 1 чаена лъжичка смлян сушен жълт кантарион се залива с около 200 мл вряща вода и се оставя да престои 1 час.
Начин на приложение: Приема се по 1 супена лъжица от прецедената запарка 3 пъти на ден след хранене в продължение на 21 дни. За да бъде лечението ефективно, е необходимо този курс да се повтори 8 пъти с едноседмични почивки между тях.
Рецепта 3: Крем от жълт кантарион
Приготвяне: Загрейте 50 мл зехтин, смесен с 5 грама смлян сушен жълт кантарион на водна баня за половин час. След като се охлади, сместа трябва да се филтрира през марля. Полученият крем трябва да се съхранява в тъмно стъкло на хладно място.
Начин на приложение: поставете крема върху парче плътна тъкан и го прилагайте ежедневно като компрес за 30-40 минути върху зоната, засегната от витилиго.
Курсът на лечение отнема 40 дни. Прилагането на крема трябва да се комбинира с вътрешен прием на настойката от жълт кантарион, приготвена съгласно описаната по-горе рецепта.
2. Дребна водна леща
Друга ефективна билка, използвана в руската народна медицина за лечение на витилиго е дребната водна леща (Lemna minor, сладководно растение). Лечебните свойства на растението се дължат на значителното количество йод, бром и протеини. Тя има антипиретично, мощно противовъзпалително и леки аналгетични и жлъчегонни свойства.
Препоръчва се да се избягва по време на бременност или кърмене.
Рецепта 4: Капки за прием през устата от дребна водна леща
Приготвяне: Смесва се една лъжица суров растителен материал с 50 мл водка. Необходимото количество билка трябва да бъде измерено, измито под течаща вода и след това поставено в тъмен непрозрачен стъклен съд. Налива се водка или 40% медицински спирт, до покриване на растителната маса.
Течността се оставя да престои една седмица на стайна температура на тъмно място. След това се филтрира през медицинска марля. Това лекарството трябва да се съхранява на хладно и тъмно място.
Начин на приложение: Приемат се 15 - 20 капки на четвърт чаша вода три пъти на ден.
Рецепта 5: Настойка от дребна водна леща за прием през устата
Приготвяне: Вари се една чаена лъжичка смляна билка в 250 мл вода за 15 минути. Настойката престоява един час и след това се прецежда.
Начин на приложение: Приема се една чаша от настойката 15 минути преди хранене три пъти на ден в продължение на четири месеца.
Рецепта 6: Смес от дребна водна леща с мед за прием през устата
Приготвяне: Една супена лъжица малка водна леща се смила с помощта на блендер и се разбърква с равно количество мед. Сместа трябва да се постави в стъклен буркан с капак и се съхранява в хладилник.
Начин на приложение: Приема се по една чаена лъжичка дневно на закуска, обяд и вечеря, в продължение на 2 години. Трудно е да се постигне желаният ефект с по-кратък прием.
Билкови рецепти за лечение на пиодерми
Пиодерма е група кожни заболявания, които включват гнойно-възпалителни кожни лезии, причинени от някои видове бактерии - стафилококи, стрептококи.
1. Дървовидно алое (Aloe arborescens)
Силният антимикробен ефект на дървовидното алое (Алое арборесценс) го прави полезно при лечението на панарициум (гнойно възпаление на пръста, често около нокътя) и фурункули (циреи).
Листата на растението алое съдържат сложни глюкозиди, витамини (особено витамин С), фитонциди, ензими, калций и магнезий. Меката пулпа (гелът в листата) на алоето съдържа 96% вода и 4% полизахариди и други вещества.
То може да подобри имунните реакции на организма, като стимулира фагоцитозата, увеличава броя на Т-клетките в кръвта и същевременно потиска синтеза на възпалителния интерлевкин-1а.
Рецепта 1: Гел от листата на дървовидното алое
Приготвяне: Взима се пулпата (характерният гел в листата) на пресен лист алое.
Начин на приложение: Пулпата от листата на алоето трябва да се нанесе върху засегнатата област от кожата и да се постави превръзка, която да престои в продължение на 6-8 часа.
2. Малина
Малиновите листа съдържат до 300 гр/л аскорбинова киселина (витамин С), фитонциди, танини, калий, магнезий, желязо, мед, цинк и други.
Плодовете и листата на малината имат много високо съдържание на салицилат и пурин, така че те са противопоказани при пациенти с подагра, уролитиаза, гастрит, язва на дванадесетопръстника и стомаха и по време на бременност преди 35-та седмица.
Рецепта 2: Пресни листа от малина
Приготвяне: Смлените в блендер пресни листа от малина се смесват с разтопено масло в съотношение 1: 4.
Начин на приложение: Приема се през устата за лечение на пиодермия.
3. Лук
Лукът се използва за лечение на фурункули и карбункули (циреи) от древни времена. Освен 86% вода, лукът съдържа много фитонциди, витамини С, В1, В2, В6 и Е, както и каротин, биотин, фолиева киселина и микроелементи и има силни противовъзпалителни и антимикробни свойства.
Рецепта 3: Печен лук против циреи
Приготвяне: Средно голям лук се изпича.
Начин на приложение: Печеният лук се срязва наполовина и едната половина се нанася върху фурункула и се превързва, докато е още горещ. Горещият лук трябва се сменя на всеки 3-4 часа, докато фурункулът се “спука”.
Рецепта 4: Лучена паста
Приготвяне: Прави се паста от суров или печен лук и мляко.
Начин на приложение: Нанася се от пастата върху фурункула или карбункула на всеки 3-4 часа, докато фурункулът се спука.
Билкови рецепти за лечение на паразитни и инфекциозни кожни заболявания
1. Корен от бял оман (Inula helenium)
Рецепта 1: Корен от бял оман против краста
Инфузия от 1:10 от корен на бял оман традиционно се използва за лечение на краста под формата на компреси и измивания. Настойки от корена имат антимикробни и противовъзпалителни свойства.
2. Ким (Carum carvi)
Маслото от ким има антисептично, антихистаминово, антиспазматично, карминативно, храносмилателно, дезинфекциращо, диуретично, отхрачващо, стягащо и други свойства.
Рецепта 2: Масло от ким
Приготвяне: Разтваря се етеричното масло от ким в зехтин, слънчогледово олио или друго растително масло в съотношение 2:100.
Начин на приложение: Втрива се.
3. Масло от игличките на Сибирска ела (Abies sibirica)
Рецепта 3: Масло от игличките на Сибирска ела (Abies sibirica) при гъбични инфекции
Начин на приложение: Най-честото място за епидермофитоза (гъбички) е между пръстите на краката и слабините. Зоните се третират с марля, напоена с масло от игличките на Сибирска ела в продължение на 10-20 минути. Процедурите трябва да се извършват ежедневно до пълното им възстановяване (обикновено са достатъчни 7-10 дни).
4. Чесън (Allium sativum)
Според руската народна медицина, един от ефективните начини за лечение на брадавици причинени от човешкия папиломен вирус (ЧПВ, HPV) е да се използва чесън (Allium sativum). Сулфидите, които са една от съставките на чесъна, изглежда имат антивирусен ефект, докато фитонцидите имат разнообразен бактерициден ефект.
Той се счита за най-добрия антисептик, който предпазва от вируси и бактерии. A скорошно проучване показа ефективността на липидния екстракт от чесън при лечение на множество неподатливи на лечение вирусни брадавици в рамките на 4 седмици. Чесънът се използва в цял свят за множество здравословни проблеми от векове.
Рецепта 4: Чеснова паста против брадавици
Приготвяне: Няколко скилидки чесън се смилат на паста, след това една чаена лъжичка от получената маса се смесва с равно количество разтопена свинска мас и се добавят четири чаени лъжички ябълков оцет. Полученият крем се поставя в сух и чист съд.
Начин на приложение: Нанесете пастата директно върху брадавиците и превържете с бинт или лепенка. Оставете да действа през нощта. Повтаряйте лечението всяка вечер, докато брадавиците изчезнат.
Рецепта 5: Настойка от чесън против брадавици
Приготвяне: Накиснете три скилидки чесън в три чаши вино или ябълков оцет. Настойката трябва да престои три седмици.
Начин на приложение: Накиснете малко парче памучен плат в сместа и нанесете директно върху брадавиците. Оставете да действа като компрес за една нощ. Повтаряйте процедурата всеки ден, докато брадавиците изчезнат напълно.
Рецепта 6: Скилидка чесън против брадавици
Приготвяне: Накиснете скилидка чесън в ябълков оцет за два часа.
Начин на приложение: Превържете напоената скилидка директно върху засегнатата област за през нощта. Повтаряйте всяка вечер, докато брадавиците изчезнат. Резенче чесън може също така да бъде прикрепено към брадавицата с лепенка или брадавиците може да се търкат с чесън за по-мощен терапевтичен ефект.
Рецепта 7: Сок от пресен чесън против брадавици
Приготвяне: Вземете 10 средни до големи скилидки чесън, за да получите 60-80 мл (¼ до 1/3 чаена чаша) сок. Намачкайте всяка скилидка с широката част на острието на ножа. Обелките се махат. Увийте чесновата каша в парче марля и я изцедете, за да извлечете сока в купа. Съхранявайте сока в стъклен съд в хладилника.
Начин на приложение: Нанесете пресния сок от чесън директно върху брадавиците и след това покрийте с кожата на зрял банан, фиксирайте с лепенка. Дръжте една нощ. Тези компреси трябва да се сменят всяка сутрин в продължение на седмица или повече, докато се постигне успех.
Във втората част на статията ще научите какво предлага руската народна медицина срещу акне, дерматит и розацея.
