Как да помогнем на детето си с тревожността

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Тревожността е нормална човешка емоция и това се отнася с особена сила за децата. Тя се появява често при тях в отговор на промяна на околната среда и е съпроводена с чувство за тревога или пък страх. Това е напълно естествена част от всяко детство, тъй като тези реакции представляват инстинкт за самосъхранение който е еволюирал като защитен механизъм при появата на опасност, за да ни помогне да избягаме или да се защитим от нея. Някои деца и юноши, обаче, реагират по-силно на външни стимули и се справят по-трудно с овладяването на емоциите. Това води до промяна в поведението им, която се изразява в нервност, стеснителност, продължителен страх, избягване на определени места или дейности.

Все повече проучвания сочат, че тревожността е най-рано появяващатата се психопатология. Оттук следва, че тя е и най-често срещаната [ref.1] такава при децата и подрастващите - между 15% и 20% от тях са засегнати.  Все пак е добре да отбележим, че тревожните разстройства се разделят на различни видове и съответно те имат различна пикова възраст на проява. Например, най-рано се проявяват някои специфични типове фобии (като фобии към животни), често преди 12-годишна възраст, докато социалната фобия се появява обикновено в късно детство или в юношеството. 

Както споменахме в увода на статията, тревожността и страховете се появяват при всички деца като част от тяхното нормално развитие. Нека си представим, че детето ни се страхува от голямото куче на съседите. Това е естествено. Но ако то не иска да излиза от дома, за да не срещне кучето, тук вече може да заподозрем по-сериозна тревожност. Тези феномени са обезпокоителни, но в повечето случаи са преходни  и децата ги “израстват” за определен период от време. Ето защо различаването на естествените тревожни прояви от тези, които са патологични, е трудно. 

Друга причина, създаваща трудност при диагностицирането, е комуникацията. От една страна е възможно детето да не може да обясни достатъчно точно емоциите и чувствата си, а от друга всеки малчуган сам по себе си  развива своите умения за общуване с различно темпо и това може да бъде подвеждащ фактор при преценката. 

Тревожните разстройства могат да накарат детето ни да се чувства стресирано, срамежливо, засрамено или да има пристъп на паника. Някои признаци [ref.2] могат да включват:

• Нарушен сън и чести кошмари
• Неотминаващо притеснение и тревожни мисли
• Трудна концентрация
• Лесна раздразнимост 
• Нарушен апетит
• Постоянен плач
• Болки в корема, а понякога дори диария
• Главоболие

Ако забележим, че тези симптоми се появяват често при детето ни и му пречат да прави неща, които другите деца на неговата възраст правят, да участва в училищни и социални занимания или да избягва определени ситуации и това не отминава с времето, то е необходимо да потърсим професионална помощ от специалист по детско психично здраве. 

• Социална тревожност - при този тип тревожност детето се притеснява от общуване с непознати или слабо познати хора. То проявява недоверие или срамежливост към тях. Възможно е да отказва да се храни, да говори или да извършва други дейности при присъствието на тези хора. Появяват се и физически симптоми [ref.3]  като ускорен пулс, потене, мускулно напрежение, световъртеж и стомашни проблеми. 
• Тревожност от раздяла - бебетата между 1-годишна и 3-годишна възраст се обезпокояват, когато останат сами и това е напълно нормално за тяхната възраст. Ако детето е по-голямо и трудно се разделя с родителите или друг член на семейството, към когото е привързано, е много вероятно то да изпитва силен страх от раздяла. Възможно е също да отказва да ходи на детски лагер, да спи в дома на приятели или изобщо на друго място извън дома. Този тип разстройство се среща при около 4% от децата [ref.4].
• Специфична фобия - терминът фобия произлиза от гръцката дума “phobos” и означава силен ирационален страх към специфичен обект, дейност или ситуация. Често срещани фобии са към насекоми, бури, кръв и “тъмното”. 

В дългосрочен план тревожността има неблагоприятен ефект върху развитието на личността на детето, върху социалния и училищния му живот. Освен това някои проучвания сочат, че детската тревожност предразполага към поява на други тревожни разстройства по-късно в живота, на депресия или на злоупотреба с вещества. Възможно е да се появят и суицидни мисли. 

При първото ни подозрение за тревожно разстройство на нашия малчуган е необходимо да запазим час при специалист. Той ще може да постави диагноза, ако има такава, да определи тежестта на тревожността и да назначи лечение. Възможностите за лечение са терапия или медикаментозно третиране. От терапиите най-често се назначава когнитивно-поведенческа терапия [ref.5]. Нейната цел е да помогне на децата или юношите да се справят с притеснението, да осъзнават и овладяват емоциите си. Също така част от нея е и работата със семейството и родителите, при което тя им дава насоки как да реагират и да помагат на дечицата си да се справят със страховете си. 

Следват няколко съвета за родители:

• Запишете час при специалист и посещавайте редовно назначената терапия
• Не избягвайте неща само защото те правят детето тревожно - това е решение само в краткосрочен план, но няма да помогне на детето да преодолее страховете си
• Подхождайте с внимание и разбиране - необходимо е детето да знае, че проявявате уважение към неговите чувства и че може да ви се довери
• Окуражавайте малките стъпки на детето към овладяване на емоциите и страховете
• Не показвайте вашето притеснение - например, в случая с голямото куче на съседите не бива да показвате, че и вие се притеснявате как то ще реагира следващия път, когато минавате оттам. По този начин окуражавате страха не детето, показвайки му, че той е основателен. 
• Може да опитате алтернативни занимания като арт терапия за деца - често децата не могат да изкажат емоциите си, но все пак за тях това е възможно чрез някой вид изкуство

И все пак най-добрият съвет е да бъдете търпеливи, да показвате емпатия и обич към детето и да споделяте проблемите, които срещате, с вашия специалист. Той ще ви научи как да предразположите детето да ви се доверява, да споделя емоциите и притесненията си с вас. 

Четете още:

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

15 храни, които повишават имунитета