Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН
Хранителните разстройства [ref.1] представляват група психиатрични заболявания, които са опасни както за менталното, така и физическото здраве на човек. Някои от тях, като анорексията и булимията, могат да доведат дори до фатален край поради сериозно недохранване или самоубийство. Ето защо навременното лечение е ключово за намаляване на риска от сериозни последствия при болните.
Целта на тази статия е да даде обща представа от това какви варианти за лечение имаме, ако ние или наш близък страда от хранително разстройство. Трябва да знаем, че определянето на вида първоначално лечение зависи от фактори като тип и сериозност на заболяването, както и от наличието на придружаващи заболявания.
Въпреки тежестта на тези разстройства, в повечето случаи се започва с извънболнично лечение, което обикновено се основава на комплексен подход, съчетаващ психотерапия, срещи със диетолози и специалисти в областта на храненето, мониторинг, а понякога и прием на медикаменти. Добре е да имаме предвид, че ако липсва подобрение след такова лечение, може да се наложи хоспитализиране на пациентите по преценка на лекуващия лекар.
Откъде да започнем
Хранителните разстройства са отражение на психологически проблем, свързан със себевъзприятието. Най-трудната и болезнена стъпка за справянето с тях е да осъзнаем, че имаме проблем, да се изправим срещу него и да потърсим помощ.
Несъмнено това е абсолютно необходимо, за да започнем процеса на лечение и едно добро начало е да се обърнем към хората, на които имаме доверие, споделяйки им какво преживяваме.
Ако пък засегнатият е наш близък, то е изключително важно да поговорим с него и да изразим опасенията си по подкрепящ начин. Това ще помогне да го подтикнем към приемане на проблема и следователно към лечението, от което има нужда.
Независимо в коя позиция се намираме, не бива да подценяваме ролята и важността на семейството и близките в справянето със сериозен проблем, какъвто представляват анорексията, булимията и системното преяждане (хиперфагия).
Да намерим специалист
Ключово за лечението е да намерим специалист в областта на хранителните разстройства. Неговата роля ще бъде да прецени от какъв вид помощ имаме нужда ние или нашия близък и да следи отговора към назначената терапия.
Тъй като лечението на тези заболявания изисква комплексна грижа, то той ще ни насочи и към екип от лекари ендокринолози, психиатри, гастроентеролози и диетолози и ще координира цялостното лечение.
Той може да прецени и дали случаят се задълбочава и се налага болничен престой. Все пак, в повечето случаи пациентите реагират добре на назначеното лечение и рядко се налага хоспитализиране.
Основни видове терапии
Има различни варианти на терапии, които могат да бъдат включени в лечебния план в зависимост от индивидуалните нужди. Някои примери за такива са:
- Когнитивно-поведенческа терапия - психопатологията [ref.2] на хранителните разстройства по природа е когнитивна, тъй като се корени в придаването на твърде голям смисъл на формата на тялото и теглото. Нейната ефективност при лечение на множество психологически проблеми, включително и при хранителни разстройства, е показана [ref.3]. Ключовото разбиране зад тази терапия се основава на това, че чувствата и емоциите са тясно свързани с нашето поведение. Тя се фокусира върху негативните мисли и учи пациентите как да ги идентифицират по-лесно и да се справят с емоциите си.
- Медицинска хранителна терапия - тя има холистичен подход и включва обучителен план относно правилното хранене. Основната цел е да се подобри връзката на пациента с храната и той да си създаде правилно хранително поведение и навици. Изгражда се и индивидуален хранителен план, при което трябва да се вземат предвид и резултатите от лабораторни изследвания, тъй като е възможно да има недостиг на специфични вещества поради естеството на заболяването.
- Фамилна терапия - включва съвместна работа с цялото семейство или по двойки. Идеята е, че отношенията ни с нашите близки имат голямо значение за цялостното ни благосъстояние. Тази терапия също окуражава другите членове на семейството да ни помагат и то чрез правилните действия. Методът на Модсли [ref.4] е един такъв тип терапия, която е насочена специално към родители, които имат деца, страдащи от хранително разстройство. Целта е родителите да бъдат правилно насочени към това как да помогнат на децата си. Методът има няколко фази и включва редовно посещение при специалист.
- Допълнителни терапии - има и други терапии, които могат да окажат ползотворен ефект в допълнение към лечението. Такива са арт терапия, движенческа терапия чрез танц, конна терапия. Общото между всички тях е, че те търсят алтернативен начин за справяне с емоциите чрез тяхното изразяване.
Движение и хранителни разстройства
Често хранителните разстройства се свързват с т.нар. “прекомерно трениране”. Даването на точна дефиниция на това понятие е трудно, тъй като на тренировките се гледа като на “здравословен” навик. Това действително е така, но при хората, страдащи от някое хранително разстройство, се забелязват някои по-засилени тенденции, като постоянен стремеж към перфектните форми, следване на нереалистични цели и трениране дори при умора, контузия или болест. Поради това, че засегнатите приемат тренировките по този начин, терапевтичната употреба на упражненията се усложнява. Те лесно могат да доведат до засилване на симптомите на съответното хранително разстройство.
Въпреки това, физическата активност би могла да окаже и положително въздействие [ref.5]. Лечението чрез движение трябва да се прилага внимателно и под медицинско наблюдение. Основната му цел е пациентите да си създадат различни мотиви, които да не насочват мислите им отново към поддържане на добър външен вид и тегло. Те трябва да работят целенасочено към връзката между тялото, ума и емоционалното състояние.
Добър пример с показана ефектвиност при такива състояния е йогата. Тя е древна практика, която се фокусира точно върху единството на ума и физическото тяло. Това е полезно за хора с хранителни разстройства, тъй като те често губят именно тази връзка. Например, в епизодите на неконтролируемо преяждане пациентите игнорират сигналите на тялото за ситост и въпреки тях продължават приема на храна.
Йогата възпитава на осъзнаване на случващото се в нас и около нас, както и обръщане на внимание на това как функционира нашето тяло и от какво се нуждае в конкретния момент. Тя ни учи да го обичаме и щадим. Също така спомага за премахване на напрежението и стреса и постепенно ни помага да върнем контрола над живота си.
Като цяло йогата може да се превърне в допълваща терапия и да се интегрира към основното лечение, но това трябва да се координира с лекуващия лекар и да се изпълнява под наблюдението на специалист.
Четете още: