Най-опасните хранителни подобрители в диетата ни (част 2)

Много широко използван, главно като консервант или антиоксидант в широка гама от храни - от бургери до бисквити, сушени плодове и зеленчуци и други храни. В САЩ например сулфитите са забранени в много храни, включително месо, защото правят старите продукти да изглеждат свежи. Те могат да причинят бронхиални проблеми, зачервяване, ниско кръвно налягане, изтръпване и анафилактичен шок. 

Международната организация на труда препоръчва да се избягват, ако страдате от бронхиална астма, сърдечно-съдови или респираторни проблеми и емфизем. Европейската агенция по регулация на храните също посочва, че има известни притеснения относно консумацията на сулфити, но липсва достатъчно информация за потвърждаване на вредните му ефекти при хора. Учените посочват, че наличните данни за токсичността не са достатъчни, за да изведат ниво на приемлив дневен прием (ADI). Вместо това изчисляват границите на експозиция (MOE), като вземат предвид диетичния прием и дозата, свързана с невротоксични ефекти при тестове върху животни. 1

Широко използван като ароматизатор и овкусител. При известен брой хора консумацията му може да доведе до неприятни симптоми, включително напрежение в главата, гърчове, болки в гърдите, главоболие, гадене, усещане за парене и стягане на лицето. Много производители на бебешка храна са спрели да добавят това вещество в храните си. Някои от причините се крият в следващия абзац.

Предклиничните проучвания свързват прилагането на мононатриев глутамат с кардиотоксичност, хепатотоксичност, невротоксичност, нискостепенно възпаление, метаболитно разстройство и преждевременни злокачествени изменения, заедно с промени в поведението. Освен това са докладвани връзки между консумацията на MSG и туморогенезата, повишен оксидативен стрес и апоптоза в тимоцитите, както и генотоксични ефекти в лимфоцитите.  [реф. 1]  Макар и по-късно други учени да намират методологични грешки и да не потвърждават същите ефекти при хора, потенциалното вредно действие остава като риск. При всички случаи те се появяват при дългосрочна повишена консумация на мононатриев глутамат. 

Понсо e широко използван като оцветител в храните. Хората, които страдат от астма, ринит, уртикария, могат да открият, че симптомите им се влошават след консумация на храни, съдържащи този оцветител.

Консервант в много храни, включително напитки, продукти с ниско съдържание на захар, зърнени храни, месни продукти. Калиевият бензоат може временно да инхибира функцията на храносмилателните ензими и може да намали нивата на глицин и аминокиселини. Трябва да се избягва от хора с алергични състояния като сенна хрема, копривна треска и астма. 3

Използва се като консервант при консервирано месо и други. Възможно е да допринесе за три основни здравословни проблема: може да намали капацитета на кръвта за пренос на кислород; може да се комбинира с други вещества, за да образува нитрозамини, които са канцерогенни, и може да има негативен ефект върху надбъбречните жлези.

Е216 е консервант в пастети, зърнени храни, закуски, месни продукти и захарни изделия. Парабените са идентифицирани като причина на хроничен дерматит в много случаи.

E223 e широко използван като консервант и антиоксидант. Може да провокира животозастрашаваща астма - има документиран случай на тежка астма след ядене на салата с дресинг на основата на оцет, съдържащ E223. За този консервант има данни, че причинява разстройство на червата, кожни нарушения и унищожава витамин B12 - един от най-важните витамини от В група. 4

Консервант, използван при производството на вино, други храни и напитки. Сулфитите се свързват с предизвикване на астматични пристъпи.

Антиоксидант и агент за запазване на цвета в консерви и бутилирани храни, също в плодови сокове. Има данни за остро отравяне при поглъщане на плодови сокове, съдържащи концентрации на калай над 250 мг. на литър. Отравянето причинява гадене, повръщане, диария и главоболие.

Много широко използван консервант в храни и напитки. Серният диоксид реагира с широк диапазон от вещества, открити в храната, включително различни основни витамини, минерали, ензими и незаменими мастни киселини. Най-често предизвикват проблеми в бронхите, особено при хора, които са склонни към астма. Други нежелани реакции могат да включват хипотония (ниско кръвно налягане) зачервяване, изтръпване и анафилактичен шок. Според International Labour Organization трябва да избягвате E220, ако страдате от конюнктивит, бронхит,  емфизем, бронхиална астма или сърдечно-съдови заболявания. 

Широко използван оцветител в храните. Някои проучвания върху животни показват забавяне на растежа и тежка загуба на тегло. Хора с астма, ринит или уртикария трябва да избягват този оцветител и продуктите, които го съдържат.

Широко използван хранителен оцветител, който може да причини алергични реакции при около 15 процента от населението. Може да е причина за астматични пристъпи и е замесен в пристъпи на хиперактивно разстройство при деца. Хора, които страдат от астма, ринит, уртикария, могат да установят, че симптомите се влошават след консумация.

За тартразина има данни, че пероралният му прием ускорява честотата и развитието на индуциран от 7,12-диметилбенз(а) антрацен (DMBA) рак на гърдата при плъхове. 5

Тартразинът също е документиран за ефекта му върху хиперактивност при деца, също както и E104 (хинолиново жълто) и E110 (сънсет жълто FCF). 6

Най-актуалните данни сочат, че Европейската комисия забранява титановия диоксид (E171) като хранителен подобрител в Европейския съюз (ЕС), считано от 7 февруари 2022 г.  Освен него, следният списък с хранителни подобрители е забранен за употреба в рамките на Европейския съюз:

• Калиев бромат Е294 
• Азодикарбонамид Е927
• Бромирано растително масло (BVO) Е443
• Олестра
• Родамин Б
• Пропилпарабен E216
• Изкуствени оцветители (жълто № 5, № 6, червено № 40)

Само хранителни подобрители, които са изброени в законодателството на ЕС, могат да се добавят към храната и това може да стане само при определени условия. Подобрителите, които са разрешени в храните, и условията за тяхната употреба могат да бъдат намерени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 относно хранителните подобрители. 7