Повече стрес - по-голям риск от раждане на момиче, според ново изследване

Според последния глобален доклад за емоциите на “Gallup”, публикуван и във Forbes, близо 190 милиона души са изпитали значително по-висок стрес през 2020 г., отколкото през изминалите години. През 2020 г. хората на планетата са били по-тъжни, по-ядосани, по-притеснени и по-стресирани, отколкото когато и да било през последните 15 години. Докладът за 2021 г. все още не е наличен.
Темата за стреса ще става все по-актуална в светлината на такива новини, защото емоциите са неразделна част от човешкото съществуване и начинът, по който се чувстваме, влияе върху резултатите от живота и е окончателен показател за здравето и напредъка на обществото.

Стрес ли е или тревожност – какви са разликите

Животът днес определено носи със себе си повишени нива на стрес поради множество работни ангажименти, стремеж към развитие и растеж, казуси от личен характер, неочаквани промени в начина на живот, форсмажорни обстоятелства и много други. Всеки от нас знае какво е да си под стрес, да гониш краен срок или да имаш здравословен проблем – всяко едно от тези събития причинява стрес. Той може да бъде с остър или хроничен характер. [ref.1]

Как обаче можем да дефинираме стреса като понятие? Стресът е физическа или психическа реакция на външна причина. Стресорът може да бъде еднократен или краткосрочен случай, или може да се появи многократно за дълго време. Какво тогава е тревожност? Тревожността е реакцията на тялото ви към стреса и може да възникне, дори ако няма текуща заплаха, която ви застрашава.

Ролята на стреса за майките и бъдещите бебета – ново проучване

Прекомерният стрес е свързан с множество проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, безсъние, депресия, затлъстяване и други състояния. Докато физиологичните механизми, свързани със стреса, могат да бъдат полезни в известна степен, прекомерният стрес има пагубно влияние върху здравето.

Ефектът от стреса върху бременните майки е друга важна дългогодишна област на изследване. Например, какви потенциални отрицателни ефекти имат повишените нива на кортизол, епинефрин и норепинефрин върху развитието на плода?

Бременността е стресиращ период. Бъдещите майки не само претърпяват физически промени, но и се страхуват от раждането и са притеснени за здравето на бебето, както и за майчинството си. Те могат да претърпят напрежение в личните взаимоотношения, както и в работните или в собственото си емоционално състояние. Притесненията и стресът, изпитани по време на бременност, активират оста НРА - хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези, което води до освобождаване на кортизол. Това е хормонът със способността да преминава през плацентата и да повлияе върху развитието на плода.

„Hair cortisol levels in pregnancy as a possible determinant of fetal sex: a longitudinal study“ е ново проучване, публикувано в “Journal of Developmental Origins of Health and Disease”. В него се изследва много специфичен аспект на стреса върху фетусите: засяга ли той пола му? Откритията на екипа разкриват, че жените с повишен стрес са два пъти по-склонни да родят момиче. [ref. 2]

За това изследване учените от университета в Гранада (Испания) проследяват нивата на стрес на 108 жени преди, по време на и след зачеването. Тествайки концентрацията на кортизол в косата им и подлагайки жените на различни психологически тестове, изследователите откриват, че стресът наистина влияе върху пола на фетуса. По-конкретно, стресът допринася за двойно по-голям риск жените да родят момиченце.

Екипът посочва, че тяхното изследване е в съответствие с други изследвания, които използват тест със слюнка, за да покажат, че стресът води до намалена вероятност за раждане на момче. Тези открития напомнят и за много други проучвания, показващи намаляването на ражданията на бебета от мъжки пол след излагане на стресови стимули като земетресения, убийства, терористични актове, стресираща работа или събития, променящи живота. [ [реф. 1][реф. 2]  

Д-р Мария Рамирес - един от водещите автори на изследването посочва: “Нашата изследователска група е показала в множество публикации как психологическият стрес при майката генерира по-голям брой психопатологични симптоми по време на бременност: следродилна депресия, по-голяма вероятност от асистирано раждане, увеличаване на времето, необходимо за започване на лактацията (лактогенеза), или по-ниско невроразвитие на бебето шест месеца след раждането.” Оказва се, че стресът влияе не само върху оформянето на пола на бебето, а и върху периода на развитие след раждането

Препоръчваме Ви още