Хранителен състав и ползи на кайсиите (Prunus armeniaca)

Близък роднина на прасковата (Prunus persica), нектарината (Prunus persica var. nucipersica), сливата (Prunus Domestica) ( [реф. 1] ) и черешата (Prunus avium) ( [реф. 2] ), кайсиите са ароматни плодове с мека, кадифена кожа от ботаническото семейство Prunus. 

Кайсиите (Prunus armeniaca) се отличават с различни сортове и цветът им може да варира от жълт до наситено оранжев, често с червени или розови нотки. Вкусът им е сладък до леко тръпчив, с мека, сочна месеста част, която обгражда твърда костилка в центъра.

Една порция от 100 грама пресни кайсии (около 2 до 3 кайсии, в зависимост от размера) осигурява 48 калории, 11 грама въглехидрати, 2 грама фибри, около 1 грам протеин и по-малко от 1 грам мазнини. ( [реф. 3] ) Освен тези нутритивни стойност, кайсиите осигуряват полезни вещества, като в 70 грама кайсии се съдържат:

• Витамин А: 8% от дневната стойност (DV)
• Витамин С: 8% от DV
• Витамин Е: 4% от DV
• Калий: 4% от DV

Освен това, този плод е отличен източник на бета каротин, лутеин и зеаксантин, всички от които са мощни антиоксиданти, противопоставящи се  на свободните радикали в тялото. ( [реф. 4] ) особено важна и добре документирана е тяхната роля за подобряване на зрението и защита на очите от увреждане. ( [реф. 5] )

Въпреки че сушените плодове са по-концентриран източник на калории и захар, те също така са с по-високо съдържание на витамини и минерали. Сушените кайсии например осигуряват същите хранителни вещества като пресните, дори в по-големи количества. 

Независимо дали са пресни или сушени, кайсиите осигуряват разтворими фибри, които подпомагат перисталтиката и нормалното изхождане. Яденето на 5 до 10 грама разтворими фибри на ден може да намали LDL холестерола („лошия“ холестерол) с до 11 точки, ако не и повече. ( [реф. 6] )

Освен това, калият в кайсиите помага за намаляване на кръвното налягане. ( [реф. 7] ) Тези два фактора – заедно с многобройните противовъзпалителни полифеноли в кайсиите – допринасят за изявеното им кардиопротективно действие. 

Кайсиите са чудесен източник на много антиоксиданти, включително бета каротин и витамини А, С и Е. Освен това, те са с високо съдържание на група полифенолни антиоксиданти, наречени флавоноиди, за които е доказано, че предпазват от заболявания, включително диабет и сърдечни заболявания. ( [реф. 8] )

Кайсиите имат множество съединения, които са от съществено значение за здравето на очите, включително витамини А и Е. Подобно на други оранжеви плодове и зеленчуци като моркови, тиква и манго, кайсиите дължат богатия си оттенък на бета-каротина. Бета-каротинът е форма на витамин А, която се свързва с превенцията на свързаната с възрастта дегенерация на макулата. ( [реф. 9] )

Флавоноидът кверцетин се намира в много плодове, включително вкусните кайсии. Рутинът, компонент на кверцетина, е потенциално работещо средство за превенция на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер, Паркинсон, Хънтингтън и прионови заболявания. ( [реф. 10] )

Преди да разгледаме самите кайсиеви ядки само ще добавим, че кайсиите съдържат няколко фитонутриента, които действат като антиоксиданти и могат да предпазят клетките от оксидативен стрес. Именно той може да бъде една от причините за развитие на рак с течение на времето. 

Кайсиевите ядки са малки, но мощни семена, които са разглеждани като потенциално средство за лечение на рак. Намират се в центъра на костилката на кайсията. 

Първата известна употреба на кайсиеви семена като средство за лечение на рак в САЩ датира от 20-те години на миналия век. Д-р Ернст Т. Кребс, старши, твърди, че е използвал масла, извлечени от кайсиеви ядки, за да постигне „съществени резултати“ за хора с рак. Въпреки това, лечението се оказва твърде токсично за обща употреба. По-късно синът му открива по-безопасна и нетоксична формула през 50-те години на миналия век. Тази формула също е извлечена от кайсиеви ядки. 

Защо се коментира потенциално противораково действие на ядките? Кайсиевите ядки съдържат химичното съединение амигдалин. То е било свързвано с твърдения за борба с рака. “Laetrile” е патентованото име на лекарството с амигдалин. ( [реф. 11] )

Синът на Кребс нарича лаетрил витамин В17. Той твърди, че ракът е причинен от дефицит на витамин B17 и че суплементирането му може да спре развитието на ракови клетки. Твърди се, че амигдалинът притежава различни ползи за борба с рака, дори и днес, макар да няма категорични доказателства и достоверни научни изследвания, които да подкрепят твърденията. Има някои данни за японската кайсия (Prunus mume), които сочат към възможно противораково действие при животни и хора, макар и в малки проучвания. ( [реф. 12] )

Друга теория предполага, че тъй като амигдалинът се превръща в цианид в тялото, цианидът работи за унищожаване на раковите клетки. Твърди се, че това предотвратява растежа на тумори. Тук обаче трябва да се спомене, че базата данни за отровни растения на Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) отбелязва връзката между кайсиевите ядки и отравянето с цианид. Множество случаи показват, че поглъщането на големи количества кайсиеви ядки кара хората да изпитват симптоми като „силно повръщане, изпотяване, замаяност и припадък“. Поради това лаетрил  не е одобрен от FDA за като форма на лечение на рак ( [реф. 13] )