Автор: Елена Маринова, магистър-фармацевт

билки за болка в корема

Усещате болка, парене, имате подут стомах? - това звучи точно като реклама, но всъщност това са симптоми, които не трябва да пренебрегваме! Някои хора са ги чували само по телевизията, но повечето сме се сблъсквали от първо лице с тях. Тези симптоми сигнализират за стомашно-чревни заболявания, за чието лечение много често търсим помощ от природата.

 

Какво представляват функционалните стомашно-чревни нарушения

Според мащабно мултинационално проучване 40% от хората в световен мащаб страдат от функционални стомашно-чревни нарушения, като те по-често се срещат при жените, отколкото при мъжете. [ref.1] Това са група заболявания, които се изявяват с променящи се хронични или повтарящи се симптоми - подут стомах, болка, рефлукс, парене.

Такива заболявания са гастроезофагеална рефлуксна болест, синдром на раздразненото дебело черво, функционална диспепсия, запек (констипация) и др. За тях може да прочетете повече в други статии в сайта (Лошо храносмилане (диспепсия) - причини, симптоми и лечение и 7 билки, които облекчават лошото храносмилане и диспепсията).

Характерно за тези състояния е, че не се наблюдават структурни или биохимични нарушения‚ симптомите често са неясни и трудни за локализиране. Много фактори като стрес, генетична предразположеност, нарушения в мотилитета на стомашно-чревния тракт, променена функция на имунната система, могат да окажат влияние върху клиничната изява, но все още патофизиологията на тези заболявания не е напълно изяснена. [ref.2]

Ясно е, че тези заболявания влошават качеството на живот на хората и изискват големи усилия както от страна на лекарите, така и на пациентите.

билки за стомах

 

Можем ли да се справим сами

В повечето случаи се налага консултация с лекар, но има много начини, които помагат за облекчаване на неприятните симптоми и подобряване на общото състояние.

  • Диета - изграждането и придържането към подходящ хранителен режим е от изключително важно значение. 
  • Спорт и физическа активност – физическите упражнения могат да бъдат както полезни, така и вредни за стомашно-чревния тракт. Леките до умерено тежките упражнения играят протективна роля при запек, рак на дебелото черво, холелитиаза (жлъчно-каменна болест или по-просто: камъни в жлъчката). Много тежкото физическо натоварване може да доведе до гадене, повръщане, болка. [ref. 3]
  • Стрес - стресът може да отключи или да засили симптомите, които се наблюдават при синдрома на раздразненото черво. Това се дължи на връзката между централната нервна система и нервната система на червата
  • Билколечение - предимството на билките е, че имат комплексен механизъм на действие, което позволява едновременно овладяване на симптоматиката и отстраняване на причината за състоянието. Освен това са на лице по-малко странични ефекти, поради доказване на безопасността им през дълъг период от време.

билки против подуване

За някои билки са проведени научни изследвания за доказване на тяхната ефективност при функционални стомашно-чревни нарушения, като описаните по-долу 9 билки влизат в състава на растителен лекарствен продукт, за който са проведени предклинични изследвания и клинични изпитвания. Продуктът не може да бъде приготвен в домашни условия, поради това че някои от растенията са токсични в по-големи дози.

 

Горчив иберис, горчив бонбон (Iberis amara) 

Горчивият иберис е познат още от древността - гръцкият лекар Гален е лекувал иберийски пациент с цветовете на растението. През късното Средновековие иберисът е намирал употреба за лечение на спазми и като противовъзпалително средство под формата на тонизиращи напитки и вино.

Горчивият иберис (Iberis amara) има сладък мирис, но горчив вкус, което показва и самото му име - на латински: amarus - “горчив”. Родовото име (Iberis) е гръцко и означава “Кресон”, но се свързва и с древноримското име на Испания - Иберия.

Растението е разпространено в Европа и най-вече по скалистите брегове на Средиземно море. Съдържа амини, кукурбитацин, флавонгликозиди. За лечение се използва стрък от растението. In vitro и in vivo фармакологични проучвания показват, че екстракт от свежото растение иберис има тонизиращ ефект върху гладката мускулатура на стомаха и тънкото черво.

Доказан e и дозозависим противоязвен ефект. Токсикологични проучвания сочат, че екстракт от свежото растение няма цитотоксичен ефект, когато се използва в терапевтични дози. [ref.4 ]

горчив иберис за стомах

 

Лютива мента (Mentha piperita) 

Лютивата мента е хибрид между два вида - водната мента и градинската мента. Използват се листата на растението. В тях се съдържат етерични масла – главно ментол, ментон и пиперитон.

Маслото от мента (Oleum menthae) се получава чрез дестилация на водна пара на увяхнала надземна част и представлява безцветна или слабо жълтеникава течност с характерна ментова миризма. Има спазмолитично, газогонно, антисептично и седативно (успокоително) действие, благодарение на което се използва при стомашно-чревни оплаквания, менструални болки, кожни раздразнения.

Съществува легенда, според която в подземния свят на река Кокитос живеела водна нимфа на име Минта, която съблазнила бога Хадес. За да си отмъсти, кралицата на подземния свят (Персефона) я превърнала в растение, което днес е познато като лютива мента.

 

Маточина (Melissa officinalis) 

Многогодишно тревисто растение. За лечебни цели се използват листата – Melissae folium. Съдържа етерични масла (цитрал, цитронелол, гераниол), тритерпени и фенолни киселини. Има спазмолитично, газогонно, успокояващо и хипотензивно действие.

През Средновековието монасите приготвяли отвари и вино от листата на маточината главно като средство за подпомагане на храносмилането. Поради многобройните лечебни ефекти на маточината, тя е трябвало да се отглежда по декрет на Карл Велики във всяка монашеска градина в Европа. По това време етеричното масло от маточина се е наричало “течно злато”, заради високата му цена.

маточина за стомах

 

Лечебна пищялка, ангелика (Angelica archangelica

Съществува легенда, която разказва, че лечебната пищялка е донесена на земята от Архангел Рафаил, откъдето произлиза и името (Angelica аrchangelica). Дълго време хората са смятали, че тя лекува всичко - мистична панацея.

За жалост лечебната пищялка не може да се прилага при всички заболявания, но лечебните свойства на билката не са малко. Използва се корен от растението, в който се съдържат фуранокумарини (ангелицин, изобергаптен) – има диуретично, спазмолитично, противовъзпалително действие и регулира производството на солна киселина в стомаха. Екстрактът от корен на растението оказва отпускащо действие върху горната част на стомаха и тонизира мускулите в долната му част, което облекчава симптомите на подут стомах, болка, тежест.

Важно е да знаем, че фуранокумарините са токсични - те проникват през кожата, като под въздействие на UV светлина взаимодействат с ДНК в ядрата на епителните клетки, образувайки здрави връзки. По този начин клетките загиват. Резултатът е сериозно кожно възпаление – фитофотодерматит.

 

Ким (Carum carvi

Използват се плодовете на растението (Carvi fructus) – плодовете са светлокафяви с характерна миризма, събират се преди да са напълно узрели. Съдържат етерични масла (карвон, лимонен, гераниол), флавоноли (кверцетин, кемпферол), белтъчини, кумарини. Има спазмолитично, карминативно (газогонно) и ревулзивно (предизвиква зачервяване и затопляне) действие.

Кимът намира широко приложение като подправка. Произхожда от Близкия изток, Европа и Северна Африка. Официално признат е от Европейската научна кооперация по фитотерапия като средство за облекчаване на стомашни оплаквания и метеоризъм (газове) при деца, страдащи от колики.

ким за стомах

 

Змийско мляко (Chelidonium majus) 

Змийското мляко също е познато от древността. Било е известно като Дяволско мляко, заради острия млечен сок, в който се съдържат активните вещества. Използва се надземната част на растението.

Съдържа алкалоидите хелидонин, сангвинарин, хелеритрин, берберин, изолирани от оранжевия млечен сок. Спазмолитичното действие се дължи на хелидонина и е по-силно от действието на папаверина. Алкалоидите са силно отровни вещества! Интересно е, че билката има и антиоксидантно действие, а млечният сок се използва външно за лечение на брадавици.

 

Лайка (Chamomilla recutita

Лайката е добре позната и широкоизползвана билка още от древността. Използват се цветовете на растението, които съдържат етерични масла, флавоноиди, кумарини. Маслото от лайка (Chamomile oleum) се получава чрез дестилация с водни пари и съдържа сесквитерпени и полиини, на които се дължи спазмолитичното и противовъзпалително действие. Благодарение на тези си свойства лайката намира широко приложение.

Използва се при:

  • болки в стомаха и други прояви на стомашно-чревен дискомфорт - освен спазмолитичното си действие, лайката намалява и производството на солна киселина.
  • кожни раздразнения - влиза в състава на много кремове и други дерматични продукти.
  • болки в гърлото и други възпаления на горните дихателни пътища.
  • афти и гингивити - използва се под формата на вода за уста.

Поради широкото си разпространение, лайката е лесно достъпна и много лесно можем да си приготвим в домашни условия чай от лайка, която сами сме набрали.

лайка за корем

 

Бял трън (Silybum marianum)

Първоначално белият трън се е срещал предимно в скалисти планини в Средиземноморието, но по-късно се е разпространил в целия свят. Според легенда името на растението произлиза от окраската на листата - счита се за белязано от млякото на Света Богородица.

Белият трън се е използвал в древността като зеленчук, като са се използвали всички негови части в сурово или варено състояние. Поради вкусните си плодове и бодливите си прицветници е наречен “див артишок”.

Именно плодовете на растението се използват по-късно и с лечебна цел. Съдържа флаволигнанов комплекс – силимарин, на който се дължи хепатопротективното (защитава черния дроб) и спазмолитичното действие. Поради тези лечебни свойства, белият трън намира приложение при чернодробни заболявания като хепатит и цироза и при проблеми с жлъчния мехур.

 

Сладък корен (Glycyrrhiza glabra) 

Името на растението идва от това, че корените му имат сладък вкус - от гръцки: glycos - “сладък”, rhiza - “корен”. Билката се е използвала е Древен Египет, където се е смятало, че фараоните могат да приготвят сладка напитка “mai sus” в отвъдния живот. Използва се коренът на растението. В него се съдържат флавоноиди (ликвирицин), на които се дължи спазмолитичното действие. Тритерпеновите сапонони в дрогата определят отхрачващото действие и приложението при възпаление на горните дихателни пътища, съпроводено с продуктивна кашлица.

 

Природата ни предоставя още много други билки, които да ни помогнат в борбата с функционалните нарушения на стомашно-чревния тракт, но винаги трябва да внимаваме при тяхната употреба, особено ако тя е в домашни условия.

 

Източници:

  1. Worldwide Prevalence and Burden of Functional Gastrointestinal Disorders, Results of Rome Foundation Global Study, 2021, Gastroenterology
  2. Herbal Therapies in Functional Gastrointestinal Disorders: A Narrative Review and Clinical Implication, 2020, Frontiers in Psychiatry
  3. The impact of physical exercise on the gastrointestinal tract, 2009, Current Opinion in Clinical Nutrition and Metabolic Care
  4. Iberis amara L. (bitter candytuft)--profile of a medicinal plant, 2002, Forschende Komplementarmedizin und klassische Naturheilkunde = Research in complementary and natural classical medicine

 

За автора:

👩 🔬 Елена Маринова завършва Медицински университет-София. Упражнява професията си като магистър-фармацевт повече от 2 години, а по време на стажа си усвоява приготвянето на екстемпорални лекарствени форми и се запознава с работата в болнична аптека. През свободното си време обича да се занимава с танци, музика и спорт.