Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by Ton Rulkens, Wikipedia, CC BY-SA 2.0

Все още не е открито ефективно лекарство срещу COVID-19, заболяването, причинено от новия коронавирус (SARS-CoV-2) и към момента засегнало 2,5 милиона души по света. Забавянето на това откритие удължава срока, в който ще се наложи да спазваме строгите мерки на социална дистанция, а икономическата криза ще продължава да се задълбочава.

Затова учените търсят разнообразни източници за разработка на такъв медикамент, като се ориентират и по опита, натрупан по време на значително по-малките епидемии, предизвикани от вирусите на SARS и MERS. Причината е тяхното сходство с новия коронавирус.

Пример за това е и намерението [ref. 1] на едно от най-реномираните научно-изследователски звена в Германия - Институтът Макс Планк (и по-конкретно Max Planck Institute of Colloids and Interfaces) да изследва ефекта на екстракти от растението Artemisia annua [ref. 2] известно у нас като сладък или едногодишен пелин. Учените от института ще обединят сили с колегите си от американската фирма ArtemiLife Inc., за която работят изследователи от Германия и Дания. Проучването ще бъде извършено върху клетъчни култури, а не живи същества, и ще провери дали екстракт от пелин и деривати на веществото артемизинин ще имат ползотворен ефект срещу коронавируса.

Photo by Kristian Peters - Fabelfroh, Wikipedia, CC BY-SA 3.0

Учените са се насочили към това растение, тъй като е установено, че сред 200 изследвани билки от китайската традиционна медицина [ref. 3], алкохолният екстракт от сладък пелин се е наредил на второ място по активност срещу SARS-CoV, причинил епидемията през 2005 г. [ref. 4] 

Какво е артемизинин и каква е ролята му при борбата с маларията, други паразити и рака

Интересен факт е, че артемизининът - вещество, извлечено от сладкия пелин, се използва активно за лечение на малария. Откриването на артемизинина и установяването на противомалариалната му активност от китайски учени представлява едно от големите открития в медицината през втората половина на 20 век. Чрез съвместни усилия, наричани по-общо „Проект 523“, през 70-те години китайците синтезират дихидроартемизинин (dihydroartemisinin, DHA), артеметер (artemether) и артесунат (artesunate). Именно тези производни (както и други, включително артемизон (artemisone), артеетер (arteether) и артелинова киселина (artelinic acid), известни като „артемизинини“) сега дават решаващ принос за лечението на маларията - заболяване, което засяга 500 милиона души годишно. Този изключителен клас лекарства, със структури, толкова различни от класическите хинолинови антималарийни медикаменти, е особено ценен, когато се използва в комбинация с други антималарични средства. [ref. 5]

Структурни формули на артемизинин (а), дихидроартемизинин (b), артеметер (c), артесунат (d), артеетер (f) и други производни. Copyright © 2008, Elsevier, Sanjeev Krishna et al.

Леченията с производни на артемизинина, както и комбинираните терапии на базата на артемизинин, сега са стандартни методи за лечение на малария в световен мащаб. Екстрактите от Artemisia annua показват много малка токсичност и лекарствата на базата на артемизинин се използват широко за лечение на малария дори при новородени. Но през 2013 г. започна да се наблюдава поява на резистентност на паразита, причиняващ малария, към артемизинин. Затова миналата година (2019 г.) Световната здравна организация (СЗО) излезе със становище, в което се обявява против използването на пелина в домашни условия, тъй като количеството на активното вещество в растението не е достатъчно, за да излекува заболял от малария, а широкият прием на билката може да доведе до допълнително влошаване на проблема с резистентността и да направи лекарствата с артемизинин неефективни [ref. 6].

От друга страна, ефикасността на артемизинините се простира и до филогенетично несвързани паразитни инфекции като шистосомозата, например. Тези вещества са показали също така силни и обширни противоракови свойства при клетъчни линии и животински модели, като най-голям ефект са показали при модели на левкемия и рак на дебелото черво [ref. 7].

Artemisia annua не е пелинът, за който може би си мислим

Родът на пелина (Artemisia) обединява растения с най-различни свойства - тук са естрагонът (тарос), катриниката или още наричана божо дръвче (Artemisia abrotanum), както и най-известният у нас представител - обикновен или бял пелин (Artemisia absinthium), който се използва за приготвяне на абсент, както подсказва и името. Всички представители на рода се отличават с горчив вкус.

Така изглежда обикновеният (бял) пелин. Photo by MichielSt, Wikipedia

Настоящата статия разглежда свойствата на вещества, които са изолирани не от кой да е от тези видове пелин, а именно от едногодишния пелин, наричан още сладък пелин, който произхожда от Азия (Корея, Япония, Китай, някои части на Русия и Тибет), но е пренесен и на много други места по света, включително в Северна Америка.

Опитите за самолечение не са препоръчителни, а целта на статията е да проследи новостите около откриването на лечение на COVID-19, не да предлага такова - то все още не е открито, но учени от цял свят полагат всички усилия това да се случи възможно най-скоро. Нека им пожелаем успех!



Източници:

  1. Artemisia annua to be tested against coronavirus, www.mpg.de

  2. Научни статии за сладкия пелин, Artemisia annua

  3. На български: 9 билки, които Китай използва при борбата с коронавируса (COVID-19)

  4. Identification of natural compounds with antiviral activities against SARS-associated coronavirus. Antiviral Research. 2005

  5. Artemisinins: their growing importance in medicine. Trends Pharmacol Sci. 2008

  6. СЗО: The use of non-pharmaceutical forms of Artemisia

  7. The anti-malarial artesunate is also active against cancer. International journal of oncology. 2001

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.