Превод и адаптация на текста: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

персийска народна медицина

Персийската империя е една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа. Тя е предшественик на Иран. Великите царе на древноперсийското царство принадлежат към  династията на Ахеменидите (648 - 330 пр.н.е.), а според митологията неин основател е Ахемен, който се счита за син на Персей.

Най-известният персийски лекар Абу Али Ал-Хюсеин Ибн Абдалах Ибн Сина, известен още като Авицена, е първият човек в медицинската история, който използва термина „епилепсия“, което означава “обладан от външна сила“ на латински.

Той е автор на 40 книги в областта на медицината, сред които и най-влиятелният за времето си труд - “Канон на медицината”. Тази медицинска енциклопедия събира и систематизира всички знания до онзи момент и се превръща в стандартен учебник по медицина за много университети в Азия и Европа. Използва се до средата на XVII век.

Настоящата статия се основава на научна публикация от 2014 г. [ref.1], в която са проучени и събрани най-значимите билки и лечебни растения, използвани в Древна Персия при страдащи от епилепсия. Търсят се пресечните точки и потенциалните приложения на тези растения в съвременната медицина, особено в качеството им на антиконвулсанти (потискат конвулсиите, характерни за заболяването).

Френска лавандула (Lavandula stoechas)

Изследвани са ефектите на водно-метаноловия екстракт от цветове на френска лавандула върху епилепсия и спазми при мишки. Резултатите показват, че при тези лабораторни животни той значително отлага появата на първите припадъци и намалява тежестта на конвулсиите. Възможни обяснения на тези резултати може да бъде ролята на растителния екстракт като блокер на калциевите канали. [ref.2]

френска лавандула епилепсия

Майорана (Origanum majorana)

Изследвани са антиепилептичните и седативни свойства на различни екстракти от надземните части на майорана при гризачи и е установено, че всички екстракти забавят началото и намаляват продължителността на припадъците. Идентифицирана е основното съединение, отговорно за активността на растението - урсолова киселина. [ref.3]

Кориандър (Coriandrum sativum)

Водните и етанолови екстракти от семена на кориандър са изследвани върху мишки и резултатите показват, че и двата екстракта имат антиконвулсантно действие. Учените предполагат, че ефектът може да е свързан отчасти със кумариновите съединения, изолирани от това растение. [ref.4]

Кукувича прежда, самодивска свила, кускута (Cuscuta epithymum)

Антиконвулсантната активност на водно-алкохолен екстракт от растението кукувича прежда е изследвана с помощта на PTZ тест при мишки. Резултатите показват, че при доза от 100 mg/kg, екстрактът значително увеличава латентността на припадъците и процента на оцеляване, но не се наблюдава значителен ефект върху продължителността на конвулсиите. [ref.5]

Кукувича прежда епилепсия билки

Обикновен божур (Paeonia officinalis)

Изследвани са ефектите на екстракт от корен на божур върху плъхове в лабораторни условия и е установено, че той силно потиска увреждането на невроните в хипокампуса на животните. Данните показват, че екстрактът от корен от божур има отлични защитни ефекти върху увредените неврони в допълнение към антиконвулсантното действие, когато се прилага през устата. [ref.6]

Бриония алба, Дива тиква, Луда тиква (Bryonia alba)

Спиртният екстракт от надземните части на растението показва умерен афинитет към бензодиазепиновия участък на GABA рецептора, а той е основната цел при лечението на епилепсия - целта е потискане на конвулсиите. Приложението на водните екстракти нямат същото действие. [ref.7]

бриония епилепсия

Хималайски кедър (Cedrus deodara)

Изследван е ефектът от алкохолния екстракт от дървесина на хималайски кедър върху гризачи. Резултатите показват, че в определени концентрации екстрактът значително забавя началото и продължителността на припадъците и действа успокоително чрез модулиране на нивата на GABA в мозъка в зависимост от дозата. [ref.8]

 

Описаните изследвания са проведени върху лабораторни животни, но те дават надежда за бъдещо приложение и при пациентите, страдащи от епилепсия. 

Тази информация представлява интересна илюстрация на мостовете, които съществуват между народната медицина и съвременната наука. В бъдеще на базата на тези растения и активните им вещества би могло да бъде разработено лечение на болестта, което да е по-щадящо от наличните в момента.

 

Източници:

  1. Medicinal plants used in Iranian traditional medicine to treat epilepsy, 2014, Seizure
  2. Ethno pharmacological evaluation of the anticonvulsant, sedative and antispasmodic activities of Lavandula stoechas L., 2000, J Ethnopharmacol
  3. Anticonvulsant effect of Origanum majorana L., 2007, Pharmacol Online
  4. Anticonvulsant effects of Coriandrum sativum L. seeds extracts in mice, 2000, Arch Iranian Med
  5. Study of the effects of hydro-methanol extracts of Lavandula vera DC. and Cuscuta epithymum Murr. on the seizure induced by pentylentetranzol in mice, 2007, J Kerman Univ Med Sci
  6. Protective effects of peony root extract and its components on neuron damage in the hippocampus induced by the cobalt focus epilepsy model, 1997, Exp Neurol
  7. Screening of plants used in Danish folk medicine to treat epilepsy and convulsions, 2006, J Ethnopharmacol
  8. Anxiolytic and anticonvulsant activity of alcoholic extract of heart wood of Cedrus deodara Roxb. in rodents, 2010, J Med Plant Res

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.