Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Credit: Oliver Hale on Unsplash

Новият коронавирус COVID-19 се разпространява основно по въздушно-капков и контактен път. В тази статия ще разгледаме данните от препринт на научна статия, която ни дава информация върху какви повърхности и колко дълго остава жив вирусът, както и за жизнеспособността у в аерозоли, т.е. заразните капчици, които болните отделят. Направени са сравнения между COVID-19 и SARS. Върху статията са работили 14 учени от 5 лаборатории и научни институции. Тя все още не е публикувана официално, тъй като очаква преглед от други независими учени.

Към момента загиналите от коронавирус са повече от 5000 души в момента в световен мащаб и броят им продължава да расте. Прилагат се различни мерки, включително дезинфекция на обществени сгради, градски транспорт или дори цели градове. Важно е да се знае каква е взаимовръзката между вида на повърхностите, върху които попада вирусът, и неговата жизнеспособност, както и колко време той запазва способността си да заразява, когато е в състава на миниатюрните капчици аерозол.

Каква е разликата между капчици и аерозоли? За капчици се считат отделените секрети (слюнка и секрети от носа), които са с размер по-голям от 5 микрона, а за аерозоли се считат тези с размер под 5 микрона, които остават невидими с невъоръжено око. Аерозоли се отделят, дори когато говорим. Това може да обясни защо много хора се заразяват от болни лица без симптоми, т.е. такива, които нито кашлят, нито кихат и по нищо не личи, че са носители на коронавируса.

Credit:  Mitchell Johnson on Unsplash

Учените са установили, че като цяло стабилността е много сходна между COVID-19 и SARS. Te oткрили, че новият коронавирус остава жизнеспособен в аерозоли до 3 часа след отделяне на капчиците, до 4 часа върху медни повърхности, до 24 часа върху картон и до 2-3 дни върху пластмаса и неръждаема стомана. И двата вируса показват относително дълга жизнеспособност върху неръждаема стомана и полипропилен в сравнение с мед или картон.

Тази устойчивост обяснява защо вирусът се предава толкова лесно и защо е необходима периодична дезинфекция на всички повърхности, особено тези, до които хората докосват с ръце често, като дръжки на врати, гумени ленти на ескалатори, копчета на светофари, асансьори и други.

Нека разгледаме графиките и информацията, която получаваме от тях.

На първата графика се вижда зависимостта между количеството жизнеспособни вируси и изминалото време в часове, когато вирусите се намират в аерозол. Вижда се лек спад на количеството вируси във времето, до третия час. Това е нагледно доказателство за заразността на аерозолите, идващи от болни хора.

На графика В е показано колко време преживяват COVID-19 (червено) и SARS (синьо) върху пластмасови повърхности, в случая полипропилен. Активността се запазва дори до 72-я час.

На следващата графика се вижда същата зависимост, но върху неръждаема стомана. Става ясно, че върху нейната повърхност вирусите остават жизнеспособни дори след 24 часа, а и след това, макар и в по-малки количества.

Върху картон вирусите остават активни в продължение на 24 часа, като новият коронавирус се запазва в по-голямо количество, в сравнение със SARS.

Върху медни повърхности COVID-19 издържа около 4 часа, a SARS - 8. Но активност има дори до 96 час, макар и ниска.

Всичко това отново припомня колко важна е периодичната дезинфекция на повърхностите, както и да държим сметка за това какво пипаме и дали почистваме ръцете си след това. Градският транспорт е особено коварен в това отношение. И не само в условията на пандемия.

 

Източник: Сравнение между стабилността на CОVID-19 и SARS върху различни повърхности и в аерозоли (ще се отвори статията в PDF)

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.