Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Photo by nikko macaspac on Unsplash

И така, всички разбрахме как да мием ръцете си и на какво разстояние да се държим от другите, а сега възниква нов проблем - човешките същества не са просто биологични машини, които трябва да се пазят от физическо увреждане.

Психологическият натиск, който всички изпитваме (независимо дали го признаваме или не), заслужава не по-малко внимание. Нека не забравяме, че стресът оказва влияние и върху имунната ни система, стресираният организъм става по-податлив на инфекции. За страдащите от патологична тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство или друг психологически проблем, положението е още по-тежко.

Затова трябва да намерим начин да се справим както с новинарския поток от притеснителна информация, страха за здравето на близките ни и нашето, така и с ефектите от изолацията. Но как?

Хигиена в четенето по темата за коронавируса

В моменти като този фалшивата информация се генерира и разпространява мълниеносно. От нас зависи да внимаваме изключително много какво четем и на какви медии и източници на информация се доверяваме. Целта на някои от тях е единствено предизвикването на сензация, която да им осигури голям брой споделяния в социалните мрежи. Как това се отразява на хората, не е предмет на техния интерес.

Photo by M.T ElGassier on Unsplash

За достоверна може да се счита информацията предоставяна на официалните страници на университети, институти, статиите публикувани в научни списания, сайтът на Световната здравна организация. Необходимо е да се има предвид, че понякога дори големи световни медии успяват да бъдат заблудени в нещо. Всяка информация, която звучи крайно или сензационно, би трябвало да бъде приемана с хладнокръвие и търпение, преди да се приема за факт.

Да ограничим потока на информация

Непрестанно ни залива информация по една и съща тема от телевизията и в интернет. В момента отварянето на Фейсбук не носи разтуха и клипчета с пухкави животинки, а повишава нивото ни на тревожност и стреса. Затова е подходящо да си определим конкретни часове от деня, в които да проверяваме новостите, а през останалото време да се абстрахираме от темата, доколкото е възможно. В общия случай, следенето на брифингите сутрин и вечер е достатъчно.

По-малко време, прекарано в социалните мрежи

Добре е информацията, която търсим да е практически насочена, прагматична, а не емоционално обременена. Четенето на постове в социалните мрежи, които описват апокалипсис, не допринася благотворно върху психическото ни състояние, тъй като единственият им положителен ефект би бил да ни накарат да спазваме предписаните мерки - социална изолация и висока хигиена.

Photo by William Iven on Unsplash

Вместо да прекарваме време на това, превърнало се в токсично, място, може да се фокусираме върху работата си (служебна или домашна), да четем книги, да гледаме филми (но не за пандемии и зарази) или защо не да играем настолни игри със семейството си. Разходки в природата, далеч от всички, също биха помогнали да отпуснем съзнанието си.

Да поддържаме връзка по телефона или в чата със своите близки

Ограничаването на присъствието ни в социалните мрежи и физическата изолация не означават да спрем да общуваме с хората, които са ни близки. Съвременните технологии предлагат отлични възможности за това - телефонните разговори, текстовите или видео чатове са достъпни за повечето хора.

Ако успеем да си говорим и за други неща, освен за коронавируса, или напълно да избегнем темата, още по-добре. Стига близките ни да не се нуждаят от съвет или друг тип подкрепа - тогава споделянето на проверена информация и препоръки с тях ще бъде от полза.

Photo by Dustin Belt on Unsplash

Да не забравяме за физическата активност

Самоизолацията и карантината предполагат седмици наред, прекарани от леглото на дивана, от дивана на стола и обратно на леглото. Обездвижването е вредно както за тялото, така и за емоционалното ни състояние, затова трябва да намерим сили и дисциплина да се движим. В интернет има много достъпни видео ресурси за гимнастика и спорт вкъщи, често без необходимостта да използваме специални уреди или приспособления.

През няколко часа е добре да се раздвижваме - няколко клека, лицеви опори или просто разтягане, може да ни освежат. Защо пък пандемията от COVID-19 да не ни приучи да живеем по-здравословно? :)

Photo by Dane Wetton on Unsplash

Тревожността е наш враг, но е победима

Благотворителната организация Anxiety UK, която има за цел да оказва подкрепа на хората, които страдат от хронична тревожност, предлага интересен подход за справяне с нея, наречен от тях “Apple”. Ето какво включва той:

  • Да признаем пред себе си, че сме се почувствали несигурни и тревожни, когато се случи.
  • Пауза - да не реагираме в първия момент на тревогата, а да поспрем и просто да дишаме.
  • Отдръпване - да си дадем сметка, че това е просто мисъл или чувство, а не всяка мисъл е факт и не всяко нещо, което ни хрумне е истина. Не бива да позволяваме чувството да ни завладява.
  • Отхвърляне на мисълта или чувството - ако не се вкопчваме в него, то ще отмине. Не е нужно да му отговаряме чрез още мисли или пък действия. Може да си представим как то просто отлита от нас.
  • Да се фокусираме върху настоящия момент, в който всичко с нас е наред, както и върху заобикалящите ни предмети, звуци, аромати, дишането ни. След това да прехвърлим фокуса върху това, което се бяхме наканили да правим преди да се разтревожим, или върху нещо съвсем различно, но да му отдадем цялото си внимание.

Още ресурси с полезна информация за това как да съхраним психическото си състояние може да прочетете на английски тук:

 

За автора:

👩‍🔬 Росица Ташкова-Качарова е бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология и микробиологичен контрол. Дипломната си работа за магистърската степен прави в Университет на Нант, Франция. По това време рисува елхичка от бактерии и вдъхновява обявяването на първия конкурс за рисунка с микроорганизми Агар Арт. В продължение на 3 години е редактор на сп. Българска наука и продължава да пише за наука на достъпен език.