Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Точно както хората обитаваме планетата Земя, така и ние не сме сами в нашето тяло. То е дом на различни микроорганизми, които живеят в мир помежду си - бактерии, вируси и гъбички, известни под общото име микробиом (или микрофлора).

Тези “буби” населяват някои наши органи, например:

  • кожната повърхност (кожен микробиом),
  • вагината (вагинален микробиом),
  • червата (чревен микробиом).

За последния (чревния) четем и чуваме все по-често и логичният въпрос, който можем да си зададем, е “защо”. По-надолу в текста ще отговорим на въпроса защо той е толкова специален и какво е неговото развитие от нашето раждане до зряла възраст.

Преди да продължим нататък е добре да изясним още няколко основни термина, които ще срещаме често:

  • дисбиоза - в състава на микробиома влизат както полезни, така и потенциално патогенни (водещи до болести) микроорганизми. Нормално те съществуват заедно без проблем, но ако естественият баланс между “добрите” и “лошите” микроорганизми се наруши в полза на последните, то тогава възниква състояние на дисбиоза. В резултат организмът става по-уязвим на заболявания;
  • метагеном - съвкупността от геномите на микроорганизмите в микробиома.

Четете още в статията Ферментиралите храни - природни пробиотици за крепко здраве.

 

Защо чревният микробиом е толкова важен

Интересен факт е, че само в един грам фецес (изпражнения) има повече бактерии, отколкото хора на Земята, тъй като червата ни се населяват от огромен брой микроорганизми с общо тегло около 2 килограма. Сред тях са между 500 и 1000 различни вида бактерии. Нормално те не ни вредят, а дори са необходими за поддържане на добро здраве.

Стрептококи, Streptococcus pyogenes, бактерии върху имунна клетка

Техният точен състав не е съвсем изяснен, но въпреки това, едно е сигурно - той има пряко отношение към нашето здравословно състояние и нарушаването на естествения му състав се свързва с различни заболявания, сред които са автоимунни болести, инфекции и рак. Ето защо учени от цял свят полагат усилия да идентифицират точните видове в нашия чревен микробиом и новите технологии и научни методи, като метагеномиката, позволяват все по-голям напредък в последните години. “Започваме да разбираме кои са ключовите играчи, но все още има много 'тъмна материя'”, казва изследователят от Института по природни науки в Гент, Джероен Раес, пред реномираното научно списание Nature [ref. 1]

Въпреки този напредък обаче, е много трудно да се разграничи “добрият” от “лошия” микробиом. Това е така, тъй като само около ⅓-та от обитателите на нашите черва са идентични между повечето хора. По-голямата част от тях са специфични за всеки човек и причината за тези разлики се крие в сложния комплекс от фактори на околната среда, генетиката и начина ни на живот. Този факт означава нещо изключително интересно -  всеки един от нас съжителства със специфичен за него “микс” от бактерии и това определено е нещо, което ни прави уникални

 

Чревният микробиом започва своето развитие при раждането

Преди раждането си ние живеем в много изолирана среда - майчината ни матка, която при нормални условия е стерилна. Тя ни осигурява защитени условия за нашето ранно развитие, но те също така са и много необичайни - никога повече в нашия живот няма да бъдем в такава среда след появата си във външния свят. Още с процеса на раждането, нашето тяло започва да се колонизира от трилиони бактерии, идващи от нашата майка и околната среда.  Тази ранна колонизация поставя началото на нашата микробиота и оформя дългосрочния ѝ състав и функциониране.

Събития в ранното детство като раждане чрез цезарово сечение (секцио), липса на кърмачески период и прием на антибиотици могат да променят състава на чревната микрофлора и се свързват със заболявания като детска астма [ref. 2] и други.

 

Цезаровото сечение и бебешкият микробиом

Въпреки че ефектите от начина на раждане върху развитието на чревната микробиота до този момент са по-скоро противоречиви, скорошно проучване, водено от Тревор Лоули (Welcome Sanger Institute [ref. 3]) и Нигел Фиелд  (University College London [ref.4]) и публикувано в списанието Nature, показва, че раждането чрез цезарово сечение [ref.5] има сериозни последици за бебешкия микробиом и често води до колонизиране с патогенни микроорганизми. Научната група взима проби от 596 здрави и доносени бебета скоро след раждането, като 314 от тях са родени вагинално и 282 - чрез цезарово сечение. Основната цел на проучването е да сравни микробиома на двете групи бебета и наистина изследователите откриват значителни разлики. При тези, родени чрез секцио, се наблюдава понижено количество от бактериите от род Bacteroides. Интересното е, че има сходен резултат и при вагинално родени бебета, чиито майки са били на антибиотична профилактика по време на бременността. Както за приема на антибиотици, така и за раждането чрез цезарово сечение е показана връзка с развиването на  детски алергии

Макар това проучване да не показва пряко механизма, по който нарушената микрофлора в детска възраст може да доведе до заболявания, то подчертава критичната роля на събитията по време на и след раждането за формирането на състава на чревната микрофлора и евентуалните дългосрочни последици.

Друго проучване се фокусира върху детските хранителни алергии [ref.6]. То е проведено в Университета на Чикаго и се състои в трансплантиране на чревни бактерии от здрави бебета и такива с алергия към мляко в стерилни мишк