Как стареенето променя тялото ни и какво се случва с носа и ушите ни

Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Кога започваме да остаряваме? Какво всъщност представлява стареенето? Можем ли да спрем или поне забавим този процес? Това са само няколко от многото въпроси, които темата за стареенето провокира. Тя е изключително обширна и сложна и въпреки напредъка на модерната биология в тази област, все още науката има да извърви дълъг път, преди да може да развенчае всички мистерии и да даде задоволителни и изчерпателни отговори. И все пак - обяснения се търсят и обикновено те попадат в две категории теории [ref.1]. 

Първата категория теории, които се развиват от съвременната наука, се основават на това, че стареенето е програмиран процес. С други думи той ни е заложен и представлява нещо като естествено продължение на растежа и развиването ни от деца в зрели индивиди.

Може да го опишем като биологичен процес, който следва определен график, и зависи от проявата (експресията) на нашите гени. Тя се изменя с времето така, че защитните механизми на организма намаляват и това води неминуемо до стареене и смърт.

Няма да задълбаваме в тази теория с повече подробности, но ми се иска да дам един интересен пример за програмирана смърт от природата. Става дума за миграцията на тихоокеанската сьомга [ref.2]. Нейният жизнен цикъл започва в сладководни реки и след това младите риби изминават хиляди километри, за да достигнат богатия и разнообразен тихоокеански хабитат с цел растеж и изхранване. Следва нова дълга миграция за завръщане в родните води, където оцелелите зрели индивиди хвърлят хайвера си. Любопитното за този вид и причината да споменавам този пример е, че зрелите възрастни индивиди умират след хвърлянето на хайвера си. Тяхната смърт обогатява речната екосистема като ѝ предоставя хранителни вещества и енергия, които се използват и от потомството им. 

Втората категория теории разглежда повредите в нашия организъм като следствие от действието на факторите на околната среда. Двете теории не са задължително взаимоизключващи се. По-скоро бих казала, че програмираната смърт варира между различните организми, а непрограмираната ускорява процеса и води до натрупване на повреди в организма ни.

След като и двете теории говорят за повреди, логично е да се запитаме какви могат да бъдат те и какви са механизмите на възникването им? Повече по тази тема може да прочетете тук [ref.3]. Друг въпрос, който може да ни вълнува, е какво да очакваме с напредването на възрастта?

С увеличаването на възрастта расте и рискът от заболявания на сърдечно-съдовата система. Най-честата промяна е стесняването на кръвоносните съдове. Това често се дължи на натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешността на артериите. Настъпват промени също в мускулатурата на сърцето и кръвта, която достига до него е по-малко. Развива се високо кръвно налягане. 

Мускулите губят сила и издръжливост с времето, което може да се отрази на координацията и баланса ни. Освен това плътността на костите намалява и това е причина за влошаване на правилната стойка и появата на болка. Намалява и съдържанието на минерали в костите - предпоставка за развиване на остеопороза [ref.4].

Друга забележима промяна е намаляването на ръста. Тя се дължи на дегенерация на междупрешленните дискове, които губят от обема си, и по този начин разстоянието между прешлените намалява, а ние изглеждаме по-ниски.

Може би най-осезаемата промяна е появата на по-чести позиви за уриниране и задържане на урина. Това се дължи на факта, че пикочният мехур губи част от еластичността си, а и на факта, че както неговата, така и мускулатурата на тазовото дъно отслабват. При мъжете допълнителна роля може да играе уголемяването на простата.

Кожата също загубва част от еластичността си с напредване на времето, а също и намалява мастната тъкан под нея. Първите признаци за промяна се появяват още около 25-годишна възраст. Освен вътрешните причини за нейното стареене, тя е и постоянно подложена на прякото въздействие на околната среда. Фактори са слънчевото лъчение, замърсяването на въздуха, тютюневият дим и др. 

Метаболизмът се забавя значително с времето. Поради тази причина е много вероятно да качим килограми, ако продължаваме да поемаме същото количество храна, но и се движим по-малко. 

С възрастта е възможно да станем по-чувствителни към ярки светлини, по-трудно да фокусираме предмети и да се намали остротата на зрението ни. Друга честа проява е т.нар. перде на очите (катаракта). Тя е състояние, при което лещата на окото потъмнява и води до замъглено виждане. 

Слухът също търпи изменения. Възможно е, например, да долавяме по-трудно определени високи честоти.

Въпреки че изброихме много промени, които настъпват с възрастта, трябва да направим и уточнението, че определено голямо значение има индивидуалният фактор.

Това кои промени ще настъпят и кога зависи и от начина на живот. Интересни изводи правят учени от Станфордския университет в свое скорошно проучване [ref.5], публикувано в престижното списание Nature Medecine. Те предлагат съществуването на “типажи на стареене”, които се характеризират с определени промени на молекулно ниво, специфични за всяка физиологична система.

Разбира се, цялото тяло старее, но при едни индивиди този процес ще започне по различно време за различните органи и системи. Допълнителни проучвания в тази посока могат да задълбочат познанията и биха били полезни от гледна точка на персонализиран подход при лечението и превенцията на някои заболявания, свързани с възрастта.

Ще завършим статията с един интересен и забавен факт: ушите и носът ни увеличават размера си до края на живота ни. Да, точно така, това е истина. Ако сте се чудили защо те са по-големи при възрастните хора, обяснението е съвсем простичко - силата, наречена гравитация.

Ушната мида и носа са изградени от хрущялна тъкан. Съществува мит, че тя не спира да расте през целия ни живот и това води до уголемяването им, но това не е вярно що се отнася до хрущяла в човешкото тяло. По време на стареенето тази тъкан също търпи физиологични промени и колагеновите и еластиновите влакна, които я изграждат започват да се разпадат. Това прави хрущяла по-неустойчив на гравитацията и резултатът е видимото удължаване на носа и ушната мида.