Крие ли кокичето ключа към лечението на Алцхаймер

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Кокичето е символ на зараждащото се ново начало, първото пролетно цвете, което надмогва дори снега и замръзналата земя, за да разцъфти и да ни донесе нова надежда и радост.

Красивото и нежно цвете не е толкова беззащитно, колкото изглежда. Кокичето съдържа отровни алкалоиди в луковицата си - галантамин и ликорин. Същите вещества се откриват и в луковицата на нарциса. Ако бъдат изядени по грешка, те водят до диария и повръщане.

От интерес за медицината е галантаминът, който може да се извлече както от кокичето, така и от нарциса, но и да се синтезира в лабораторни условия, което улеснява набавянето и приложението му, тъй като в противен случай не биха останали кокичета.

При развитието на болестта на Алцхаймер се наблюдава спадане на нивата на веществото ацетилхолин. Ацетилхолинът е невротрансмитер или с други думи - молекула, която се образува и отделя от нервните окончания, закрепва се за рецептори върху мускулните клетки, например, и по този начин предава съобщението си и предизвиква действие. 

В мозъка ацетилхолинът е изключително важен за паметта и ученето, а в тялото - за мускулните съкращения.

След като предаде своя сигнал, ацетилхолинът се разгражда от специален ензим - ацетилхолинестераза, за да се предотврати прекомерното му натрупване. Тук идва и ролята на галантамина, който потиска този ензим като се свързва с него и го блокира и по този начин спомага за поддържането на по-високи нива на ацетилхолина.

Описаният по-горе механизъм на действие не би бил благоприятен за здравия организъм, но тъй като при страдащите от болестта на Алцхаймер балансът вече е нарушен, то галантаминът би могъл да им помогне за забавяне на развитието на коварното заболяване.

През 2002 година е публикуван обзор върху проведените до момента изпитвания на галантамина върху пациенти с лека до средна форма на заболяването. Резултатите от него са обнадеждаващи, като учените посочват дозата от 16 мг/ден като най-ефективна. Страничните ефекти са сходни с тези на други холинестеразни инхибитори. [ref.1]

Според по-ново проучване, от 2011 г., галантаминът може да подобри и стабилизира когнитивните показатели, дейностите в ежедневния живот и поведенческите симптоми и неговата ефикасност и поносимост са сравними с тези на други инхибитори на холинестеразата (ривастигмин и донепезил). Според учените, докато не се появят други лекарствени терапии със сравнима или по-добра клинична ефикасност, галантаминът ще остане едно от стандартните лекарства от първа линия за лека до умерена форма на болестта на Алцхаймер. [ref.2]

Нещо повече, през 2021 г. беше публикувано проучване, според което ниските дози галантамин облекчават оксидативния стрес, наред с полезните противовъзпалителни и метаболитни ефекти и модулират нервната автономна регулация при пациенти с метаболитен синдром (инсулинова резистентност). [ref.4]

Проучват се и други ефекти на галантамина от кокичето и нарциса върху различни здравни аспекти.

Бойните отровни вещества от вида на органофосфатите - зарин, табун и соман, също потискат действието на ензима ацетилхолинестераза, както и галантаминът. 

Но основната разлика между тях е, че органофосфатите се свързват много по-здраво с ензима, за разлика от галантамина, и не го напускат. Това води до повръщане, конвулсии, затруднения в дишането и в крайна сметка - смърт.

Галантаминът може да послужи като антидот при отравяне с органофосфати, тъй като той ще заеме мястото на органофосфата върху ензима, като го блокира само временно и след това го освобождава и му позволява да разгради известно количество ацетилхолин. [ref.3]

Зад красотата на кокичето и нарциса може би се крие тайната на по-добрия живот за страдащите от болестта на Алцхаймер и освен пролетна радост, те дават лъч надежда, дори когато всичко ни се струва безнадеждно.