Упражнение за очи, уморени от работа пред компютъра, по време на пандемията

Автор: Яна Ненчева, биохимик, кандидат доктор по биофизикa

За голяма част от нас, ежедневието преминава пред екрана на компютъра. Много малко са хората, които нямат проблем със зрението в края на работния ден. Често дискомфортът си проличава след по-натоварен ден, когато си пуснем филм със субтитри и се окаже, че виждаме текста леко размазан. Инстинктивно примижаваме с очи и нещата като цяло се нормализират. Може да усетим новопоявилото се напрежение в клепачите, разбира се, но след това бързо ни се доспива. В началото си мислим, че трябва да отидем при офталмолог, но на сутринта проблемът е изчезнал и с чиста съвест отлагаме прегледа. По време на пандемията обаче, тези, които могат да работят от вкъщи, сигурно са забелязали, че дискомфортът е позачестил и все по-трудно фокусират малките и по-далечни обекти в края на деня.

Ще опиша най-общо устройството на окото, за да си представим механиката му.

Зад зеницата се разполага двойно изпъкнала сферична леща (представете си формата на стъклото на обикновена лупа). Лещата е прозрачна, за да може през нея да постъпва непрекъснато информация за заобикалящите ни обекти. Тази информация, преминавайки през лещата, се пречупва и то се пречупва по такъв начин, че информацията да попада точно върху ретината. Ретината можем да си представим като най-задната част на окото, която възприема информацията, попаднала върху нея, и я предава към мозъка. От там нататък мозъкът анализира тази информация и ни “казва” какво всъщност виждаме.

Различните обекти са на различни разстояния от нас. Но за да се “проектира” информацията на едно и също място в окото (ретината), лещата, през която преминава информацията, трябва да може да я пречупва с различна сила (оптична сила) според отдалечеността на обектите. Каква е оптичната сила на лещата в голяма степен зависи от дебелината ѝ. Затова дебелината се регулира от свиването и отпускането на малки очни мускули, които са захванати по периферията на лещата. Когато те се свият, лещата се “опъва” и става по-тънка, а когато мускулите се отпуснат, “отпускат” краищата на лещата и тя става по-дебела. Така образът се фокусира върху ретината с помощта на изменението на оптичната сила на лещата. Свойството на окото да вижда ясно предмети, които са различно отдалечени, се нарича акомодация. Така (в идеалния случай) можем да фокусираме обекти, както на 20 см от очите ни (близка точка), така и на безкрайно разстояние (далечна точка) от тях.

Най-вероятно знаете как, ако дълго време сте носили нещо в ръце в една и съща поза, след това ръцете ви са схванати и изпитвате дискомфорт, когато промените положението им. Е, нещо подобно се случва и тук. След като цял ден мускулите са поддържали една и съща дебелината на лещата постоянно пред компютъра, опитите за фокусиране на малки обекти (като субтитри) водят до дискомфорт. Нужно е повече време на окото да акомодира. Ако сме били на работа в офиса (както до преди изолацията), докато се приберем вкъщи, по пътя се получава някакъв тип “раздвижване” на фокуса: вървим, шофираме, гледаме през прозореца. Като цяло наблюдаваме едри обекти и докато се приберем, проблемът е отминал неусетно. Но ако работим от вкъщи, нямаме възможност за разходка и дискомфортът се увеличава.

Едно много лесно упражнение, което би било от помощ, е промяната на фокусното разстояние. Отидете до прозореца и първо фокусирайте някакъв близък недразнещ окото обект (напр. рамката на прозореца или някоя саксия) за 7-8 секунди. След това намерете най-отдалечената точка, която може да се види от прозореца ви и я наблюдавайте отново 7-8 секунди. Така повторете 5-6 пъти упражнението - фокусирайки близък и далечен обект. Може да го правите през 2 часа. Така ще раздвижите малките мускули, които отговарят за акомодацията и ще облекчите напрежението на очите в края на работния ден.

Имайте предвид, че причина за дискомфорт в очите може да се дължи и на заболяване. За това е важно дори човек да няма оплаквания, да се провежда пълен профилактичен офталмологичен преглед всяка година.