Широколистният живовляк - скромно растение с голям лечебен потенциал

Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология

Широколистният живовляк (Plantago major) е добре познат у нас и е известен най-вече със способността си да ускорява зарастването на раните. Растението е разпространено в Европа, Азия и Америка и често се среща дори в градинки и други градски затревени площи.

Живовлякът не се отличава с ярки цветове или големи размери, но въпреки скромния си външен вид, той крие голям лечебен потенциал, който се простира отвъд лечението на рани.

Някои от свойства, приписвани му от народната медицина, са потвърдени от последните изследвания. Такива са:

• заздравяване на рани,
• антипиретично действие (за понижаване на висока температура),
• потискане на кашлицата,
• против инфекции,
• антихеморагично и хемостатично действие (против кръвоизливи),
• противовъзпалително,
• диуретично,
• слабително,
• стягащо.

В настоящата статия ще научите повече за традиционната употреба на живовляка в иранската традиционна медицина, както и съвременните доказателства за лечебните му свойства. Информацията е взета от статията Plantago major in Traditional Persian Medicine and modern phytotherapy: a narrative review, 2018, Electronic physician [ref.1].

Използването на живовляк за лечение на различни заболявания датира от хиляди години. Най-ранният известен разказ за живовляка е в „De materia medica”, който е написан от гръцкия фармако-ботанист Диоскурид през 1 век (40–90 г. сл.н.е.). Книгата представлява енциклопедия за билколечението и фармакопея от цял свят.

В иранската народна медицина живовлякът намира следните приложения:

• При неврологични заболявания като епилепсия или болка в ухото;
• При заболявания на очите;
• При възпаления в устната кухина и зъбобол (гаргара и жабуркане);
• При белодробни заболявания като астма и туберкулоза;
• При стомашно-чревни проблеми - кървене, хемороиди, стомашни болки, диспепсия, констипация (запек);
• При заболявания на черния дроб и жлъчката;
• При урогенитални инфекции и болка в бъбреците и пикочния мехур;
• За лечение на различни рани и изгаряния.

Много от тези и други лечебни свойства са потвърдени и от съвременната медицина. За тях ще научите в следващите редове.

В ниски концентрации живовлякът притежава имуномодулираща активност, увеличава броя на лимфоцитите и секрецията на интерферон-γ, но при високи концентрации това свойство може да се потисне.

Чаят от живовляк може да подпомогне имунната система при левкемия и вирусни инфекции. [ref.2]

Семената на живовляка отделят слузни вещества, които имат слабителен и защитен за лигавицата на стомаха ефект. Семената се препоръчват при възпалителни заболявания на червата, например язвен (улцерозен) колит.

От друга страна, екстрактът от листа намалява подвижността на дванадесетопръстника и има стягащ ефект (против разстройство).

Широколистният живовляк съдържа вещества, които потискат производството на простагландини, придвижването на белите кръвни телца и освобождаването на хистамин, а това е от значение за потискането на уртикарията.

Някои видове екстракти от живовляк са показали ефект срещу паразита Giardia.

Екстрактът от живовляк в етилов алкохол показва антибактериална активност срещу бактериите Е. coli и Bacillus cereus, а ацетоновият екстракт е ефективен и срещу Bacillus subtilis, Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis, Klebsiella pneumonia, Pseudomonas aeruginosa. Екстрактът от живовляк има и нелоша ефективност срещу гъбичката Candida albicans.

Широколистният живовляк традиционно се използва за заздравяване на рани. При увреждане на тъканите, независимо дали е от бактерии, физическа травма, химикал, топлина или друго явление, организмът реагира с възпалителен отговор, който по своята същност е защитна реакция. Възпалението се проявява чрез зачервяване, повишена температура, оток и болка в засегнатата тъкан.

Живовлякът съдържа полифеноли и по-конкретно плантамайозид, които се считат за основните значими съединения за заздравяването на рани. За целта може да се използва воден екстракт от живовляка.

Различни проучвания показват, че както спиртни, така и водни екстракти от живовляк притежават свойството да потискат растежа на някои ракови клетъчни линии: меланома (рак на кожата), аденокарцином на гърдата и на бъбрека. [ref.3]

Според едно от изследванията, най-голям потенциал да потискат растежа на ракови клетки имат семената на широколистния живовляк, по-конкретно върху следните ракови клетъчни линии: MCF-7, MDA-MB-231, HeLaS3, A549 и KB. Те потискат и възпалителните цитокини туморнекортизиращ фактор-алфа (TNF-α), интерлевкин 1β и 6 (IL-1β, IL-6) и интерферон-гама (IFN-γ).

Същите свойства проявяват и екстрактите от корените на растението. Все пак учените, провели това изследване, предлагат семената на широколистния живовляк като източник на нови лекарства против онкологични и възпалителни заболявания. [ref.4]

Какви нежелани странични ефекти може да има приемът на широколистен живовляк?

Като цяло живовлякът се счита за безопасна билка, но предозирането може да доведе до анафилаксия (задушаване вследствие от алергична реакция). В по-леките случаи на нежелани реакции може да се наблюдава повръщане, гадене, диария, анорексия, подуване на корема, свръхчувствителност или дерматит.

Как се приема широколистният живовляк?

Обичайната доза е 3–5 грама от прахообразната билка 1–3 пъти дневно, но най-честата доза под формата на чай (инфузия) е 150 мл 3–4 пъти на ден.