Автор: Силвия Маринова, докторант в лаборатория „Геномна стабилност“ към БАН

Как да помогнем на детето си с тревожността

Тревожността е нормална човешка емоция и това се отнася с особена сила за децата. Тя се появява често при тях в отговор на промяна на околната среда и е съпроводена с чувство за тревога или пък страх. Това е напълно естествена част от всяко детство, тъй като тези реакции представляват инстинкт за самосъхранение който е еволюирал като защитен механизъм при появата на опасност, за да ни помогне да избягаме или да се защитим от нея. Някои деца и юноши, обаче, реагират по-силно на външни стимули и се справят по-трудно с овладяването на емоциите. Това води до промяна в поведението им, която се изразява в нервност, стеснителност, продължителен страх, избягване на определени места или дейности.

Кога възниква тревожността

Кога възниква тревожността

Все повече проучвания сочат, че тревожността е най-рано появяващатата се психопатология. Оттук следва, че тя е и най-често срещаната [ref.1] такава при децата и подрастващите - между 15% и 20% от тях са засегнати.  Все пак е добре да отбележим, че тревожните разстройства се разделят на различни видове и съответно те имат различна пикова възраст на проява. Например, най-рано се проявяват някои специфични типове фобии (като фобии към животни), често преди 12-годишна възраст, докато социалната фобия се появява обикновено в късно детство или в юношеството. 

Как да разпознаем, че детето ни страда от тревожност

Как да разпознаем, че детето ни страда от тревожност

Както споменахме в увода на статията, тревожността и страховете се появяват при всички деца като част от тяхното нормално развитие. Нека си представим, че детето ни се страхува от голямото куче на съседите. Това е естествено. Но ако то не иска да излиза от дома, за да не срещне кучето, тук вече може да заподозрем по-сериозна тревожност. Тези феномени са обезпокоителни, но в повечето случаи са преходни  и децата ги “израстват” за определен период от време. Ето защо различаването на естествените тревожни прояви от тези, които са патологични, е трудно. 

Друга причина, създаваща трудност при диагностицирането, е комуникацията. От една страна е възможно детето да не може да обясни достатъчно точно емоциите и чувствата си, а от друга всеки малчуган сам по себе си  развива своите умения за общуване с различно темпо и това може да бъде подвеждащ фактор при преценката. 

Тревожните разстройства могат да накарат детето ни да се чувства стресирано, срамежливо, засрамено или да има пристъп на паника. Някои признаци [ref.2] могат да включват:

  • Нарушен сън и чести кошмари
  • Неотминаващо притеснение и тревожни мисли
  • Трудна концентрация
  • Лесна раздразнимост 
  • Нарушен апетит
  • Постоянен плач
  • Болки в корема, а понякога дори диария
  • Главоболие

Ако забележим, че тези симптоми се появяват често при детето ни и му пречат да прави неща, които другите деца на неговата възраст правят, да участва в училищни и социални занимания или да избягва определени ситуации и това не отминава с времето, то е необходимо да потърсим професионална помощ от специалист по детско психично здраве

От какви тревожни разстройства страдат най-често децата

От какви тревожни разстройства страдат най-често децата

  • Социална тревожност - при този тип тревожност детето се притеснява от общуване с непознати или слабо познати хора. То проявява недоверие или срамежливост към тях. Възможно е да отказва да се храни, да говори или да извършва други дейности при присъствието на тези хора. Появяват се и физически симптоми [ref.3]  като ускорен пулс, потене, мускулно напрежение, световъртеж и стомашни проблеми. 
  • Тревожност от раздяла - бебетата между 1-годишна и 3-годишна възраст се обезпокояват, когато останат сами и това е напълно нормално за тяхната възраст. Ако детето е по-голямо и трудно се разделя с родителите или друг член на семейството, към когото е привързано, е много вероятно то да изпитва силен страх от раздяла. Възможно е също да отказва да ходи на детски лагер, да спи в дома на приятели или изобщо на друго място извън дома. Този тип разстройство се среща при около 4% от децата [ref.4].
  • Специфична фобия - терминът фобия произлиза от гръцката дума “phobos” и означава силен ирационален страх към специфичен обект, дейност или ситуация. Често срещани фобии са към насекоми, бури, кръв и “тъмното”. 

Колко сериозна може да бъде тревожността?

Колко сериозна може да бъде тревожността?

В дългосрочен план тревожността има неблагоприятен ефект върху развитието на личността на детето, върху социалния и училищния му живот. Освен това някои проучвания сочат, че детската тревожност предразполага към поява на други тревожни разстройства по-късно в живота, на депресия или на злоупотреба с вещества. Възможно е да се появят и суицидни мисли. 

Как се лекува тревожността

Как се лекува тревожността

При първото ни подозрение за тревожно разстройство на нашия малчуган е необходимо да запазим час при специалист. Той ще може да постави диагноза, ако има такава, да определи тежестта на тревожността и да назначи лечение. Възможностите за лечение са терапия или медикаментозно третиране. От терапиите най-често се назначава когнитивно-поведенческа терапия [ref.5]. Нейната цел е да помогне на децата или юношите да се справят с притеснението, да осъзнават и овладяват емоциите си. Също така част от нея е и работата със семейството и родителите, при което тя им дава насоки как да реагират и да помагат на дечицата си да се справят със страховете си. 

Как можем да помогнем на нашия малчуган

Как можем да помогнем на нашия малчуган

Следват няколко съвета за родители:

  • Запишете час при специалист и посещавайте редовно назначената терапия
  • Не избягвайте неща само защото те правят детето тревожно - това е решение само в краткосрочен план, но няма да помогне на детето да преодолее страховете си
  • Подхождайте с внимание и разбиране - необходимо е детето да знае, че проявявате уважение към неговите чувства и че може да ви се довери
  • Окуражавайте малките стъпки на детето към овладяване на емоциите и страховете
  • Не показвайте вашето притеснение - например, в случая с голямото куче на съседите не бива да показвате, че и вие се притеснявате как то ще реагира следващия път, когато минавате оттам. По този начин окуражавате страха не детето, показвайки му, че той е основателен. 
  • Може да опитате алтернативни занимания като арт терапия за деца - често децата не могат да изкажат емоциите си, но все пак за тях това е възможно чрез някой вид изкуство

И все пак най-добрият съвет е да бъдете търпеливи, да показвате емпатия и обич към детето и да споделяте проблемите, които срещате, с вашия специалист. Той ще ви научи как да предразположите детето да ви се доверява, да споделя емоциите и притесненията си с вас. 

Четете още:

Храни за добро умственото развитие на децата още от зачатието

15 храни, които повишават имунитета

 

Източници:

  1. Anxiety and anxiety disorders in children and adolescents: developmental issues and implications for DSM-V, Psychiatric Clinics of North America, 2009

  2. Тревожни разстройства при деца, NHS inform

  3. Recent findings in social phobia among children and adolescents.  Israel Journal of Psychiatry and Related Sciences, 2009

  4. Separation anxiety disorder in children and adolescents: epidemiology, diagnosis and management. CNS Drugs, 2001

  5. Cognitive Behavioral Therapy for Anxiety Disorders in Youth, NCBI, 2011

 

За автора:

👩‍🔬Силвия Маринова завършва бакалавър Молекулярна биология в СУ, а след това заминава за Гренобъл, Франция, където учи и завършва магистратура по Структурна биология. Прибира се в България и в момента е докторант към лабораторията по Геномна стабилност в ИМБ, БАН. Научните ѝ интереси са в областта на поправката на ДНК, микроскопията и биофизиката. В свободното си време се занимава с фотография, рисуване и спорт.